Това е историческа география. Изучавала се е сериозно в средата на 20-ти век.

Ninil agendo, homines male agere discunt.

Браво, рожбе! Най-сетне нещо конкретно по въпроса!

Така ли? Сега пък ти без доказателства говориш както ти скимне. Има ли надписи да подтвърждават изказаната от тебе хипотеза? Не, няма. Как ще го докажеш?
Агримония вече и зороастрийци ни изкара, само защото й харесва така, ама така не се доказва нищичко.
Най-обичам когато противникът ме обвинява в нещо и после сам изпада в същото положение в което ме е обвиянвал, че не било добро!

Ninil agendo, homines male agere discunt.

Да, на Перперикон има един изчегъртан в камъка графит, който Овчаров е решил, че е именно богинята Умай. Но, както казваш, как са решили, че е върховна богиня, не се знае. Вероятно старият Овчаров, който дълги години е изследвал Плиска и Преслав, го е решил.

Добре, ама подозирам, че повечето от имената звуково само са сходни с индоевропейските (всъщност нали за ирански ставаше дума? - откъде изникна индоевропеизмът!) предложени от тебе.
Например Шумен си е славянско, а не българско, което не изключва индоевропеизъм, но не(пра)български! Омуртаг е предположено тюркско име, тоест сигурно (пра)българско. Всякакви сходства са възможни, докато доказателство е значението на имената.

Ninil agendo, homines male agere discunt.

Ми младият Овчаров също е изследвал години Плиска и Преслав с баща си.

Ninil agendo, homines male agere discunt.

препиши наистина, аз може да направя същото и накрая ще сверим и ще разобличаваме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Ми младият Овчаров също е изследвал години Плиска и Преслав с баща си.
"
Ми да,де! Както пеят "Хиподил" "...ние това много добре го знаеме..."

Ми като го знаеш защо ходиш на Перперек и вярваш на екскурзоводите на Овчаров? Пък за Тангра не вярваш на страия Овчаров.

Ninil agendo, homines male agere discunt.

"Агримония вече и зороастрийци ни изкара, само защото й харесва така, ама така не се доказва нищичко. "
Добре, цитирам "Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия"
Я.Й. Шопов, Т. Ялъмов, С. Шопова

"Според Теофилакт Охридски прабългарите са имали религия като скитите /1/. Скитите са ираноезични народи говорещи на един и същ език /2/. Всички ираноезични народи са изповядвали религии явяващи се разновидности на зороастризма. Основните различия в тях са в имената на боговете. Иранистът Абаев /4/ подчертава, че според Херодот скитските богове са 7, какъвто е началният брой на Адитите- водещите богове в митологията на ведическите арийци и в зороастризма. Според някой изследователи най-старите части на Авестата (свещената книга на зороастризма) са написани на бактрийски език, който е ирански език /3/. Според /5/ имената бактрийци и българи(балхара) са били използвани като синоними.Нещо повече, в Авестата (21-вата книга на Авестата- Вендидат, глава I) върховният бог Ахурамазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които е Бактрия, "държаща високо знамето" му, и дори страна, наречена Варна (област от древен Иран) /6/. Намерихме много паралели на имена на ведически богове с думи в българския език със същото значение
Изводи:
От посочените текстове личи, че древната религия на прабългарите е ранна форма на зороастризъм. Тази теза се подтвърждава и от формата на всички намерени археологически останки от езически светилища в България /7/ и Велики Болгар/8/, която е аналогична на зороастрийските храмове на персите /7,8/.
Заключение:
Древната религиозна система на прабългарите е разновидност на зороастризма", най-близка до митологията на ведическите арийци. Тя е оставила следи върху ведизма и базиращите се върху него по- късни религии."
Ползвана литература:
1.Златарски В.(1970)История на българската държава през средните векове. т.1, ч.1,с.574, бел.13.
2.Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.530-1.
3. ibid. стр594
4. Абаев В. И. (1962) Культ "семи богов" у скифов.- Сб. "Древний мир", М.
5. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК"Славика-РМ", София, с.173
6. Хрестоматия по истории древнего востока. ,ч.II (1980) Под ред. на Коростовцева М.А., Канцельсона И.С., Кузищина В.И., стр.71-72.
7.Станчев- Ваклинов Ст. (1968)Изтокът на старобългарското изкуство от VII и XI век.- Трудове на ВПИ "Братя Кирил и Методий",5 с. 139
8. Биджев Х., Гадло А. (1979) Раскопки Хумаринского городища в 1974 году.- Археология и этнография Карачаево- Черкессии, Черкеск, с. 42.