|
Приятели и неприятели, предлагам ви да запишете следната специалност, за да научите нещичко, загрижен съм за вас. Има наистина какво да научите и от какво да се поучите относно езичеството и християнството, а и за света избощо
Ето и пълният текст
СПЕЦИАЛНОСТ КУЛТУРОЛОГИЯ
ОБЩА ИСТОРИЯ КУЛТУРАТА
ДРЕВНИ КУЛТУРИ
I семестър
Преподаватели:
проф. д-р Александър Фол
н.с. Елка Пенкова
1. ЧОВЕКЪТ
Менталността на човека в днес академичните, но тогава менливи параметри на тъй наречения "античен" (гръко-римски) свят: основни позиции и стил - от митологическото към причинно-следственото мислене. Бинарни противопоставяния по схемата на Аристотел, въздържане от категорични дефиниции в областта на метафизиката (тук "метафизика" в смисъла на елинските философи от IV в. пр.Хр.)
Платон, платонизъм и неоплатонизъм - ножицата между литературната традиция до VI в. и историческите реалности за същия период. Мислене и начин на действие - основното съотношение на античната пайдейа (култура). Начинът на действие като избор на становще или като прагматично решение. Възможности за реакции в "света на мъртвите": визии за отвъдното, учението за метемпсихозата, "мистика" или посвещение в безсмъртието.
Човек - общество - космос. Олимпийската религия като средство за успокояване на противоречията в това триединство и нейната романизация. Световна религия.
Култура и цивилизация по критериите на античността.
2. БОГЪТ
Четирите модела на света (космогоничен, митологичен, религиозен и социален) и идеите за раждането на боговете. Космогонията с добри и космогонията с лоши намерения - Омир и Хезиод, техните евентуални и доказани източни заемки (Египет и Месопотамия). Монотеизъм и политеизъм през античността - проблемът за "физическото" многобожие (идентификации на стихии и страсти) и за "нравственото" единобожие (доктриналната осветеност). Орфически богове и олимпийски богове. Дискусия върху тъй наречения "индо-европейски" пантеон: пример със сътоянието на римската религия до III в. пр.Хр.
Митологията като възможност за движение на създадения космос. Фолклорна митология и "вторично" митологизуване през литературния период. Семантика на писмените и семантика на веществените извори за гръко-римската митология - разлики между текст и изображение.
Богът като присъствие и като "алтер его". Човешко-божески отношения на открито и на закрито. Елевсин и Самотраки - проблемът за мистериите като посвещаване в тайнство или като приобщаване към божественото.
3. ЖРЕЦЪТ
Главни и второстепенни обреди в религиозния модел на космоса - социума. Царят-жрец като субект на главния обред. Поява на жречеството към края II хил. пр.Хр. като пряка египетска заемка. Жрецът - изповедник, обреден ръководител, посредник и прорицател. Социализация на тези задължения в Рим и политическа роля на жречеството.
Старогръцкият и римският храм и отликите им от източните (египетските и месопотамските) - място за общуване и за получаване, съгласно принципа "давам, за да дадеш". Жрецът в храма. Общоелински обредни празници - Ленеите, Антестериите, Елевсин и Елида. Италийските обредни празници - Сатурналиите.
Гръко-римски светилища и прорицалища. Делфи, Додона, Веста. Жрецът като тълмач на природните явления (огъня, слънцето) и на оракулите (пророчествата). Проблемът за тълкуването, разясняването и използването на оракула. Малоазийски и етруски гадания и предсказания.
Жрецът като миротворец - синкретизъм на боговете, божески характеристики, атрибути, култове и обреди с начало през елинистическата епоха и неговото значение за политечското единство по време на Пакс Романа.
4. ФИЛОСОФЪТ
Мислителят като персонификация на гъвкавата менталност на античния човек. Софисти и софистика - мъдростта на разказа и дарбата на двузначните аргументи. Необходимо ли е казаното от философа да бъде записано? Сократ и Платон.
Философията като свободен избор на вида агон (състезание) във времето, което всекиму е отпуснато от Мойрите. Философията като кодификация на правила и възгледи - съществуват ли "идеалисти" и "материалисти" през античността? Хераклит, Питагор, Демокрит, стоиците и компромисите на римските мислители.
Философът като държавен ръководител и презумпцията за "идеалната държава", както и намерението да се възпита "идеалният" господар. "Киропедия" на Ксенофонт.
Философски школи и направления. Вавилонски и египетски предшественици на ранните старогръцки философи. Идеята за Египет като страна на мъдростта, но и идеята за "Севера" като локализация на тази мъдрост. Какво носи философът - страдание или светлина?
5. УЧЕНИЯТ
Познанието като "стоящо над" останалите неща. Знание и познание. Същинското познание се постига чрез съзерцанието на свободния от предразсъдъци дух или чрез опиянението (отдаването) на духа. Съзерцание или отдаване, двата пътя към познанието, сиреч към божественото. От орфиците и Питагор през Платон към апостол Павел. Физика и метафизика. Светът в хармонията на числата - математика и музика. Светът и неговият стереометричен модел.
Знанието като строеж на самите неща. Аристотел и неговата школа - идеята да се разберат и систематизират човешките, обществените и природните дела. Елинистическите учени и техните римски следовници - носители на прагматизма и на стремежа към преки резултати. Римският свят и гигантското приложение на тези резултати.
Ученият - самотник и ученият - организатор на научната работа. Изследоветелски екипи. Александрийският музейон, Пергам и римската имперска канцелария. Струва ли си всичко това?
6. ПОЕТЪТ
Песен и думи. Аеди и китарeди. Епическата поезия в устната култура. Защо е записан Омир през VI в. пр.Хр.? Хезиод - селянинът поет. Сравнение между Омировите и Хезиодовите поеми.
Човекът прописва в стхове. Ранната старогръцка лирика и нейните малоазийски корени. Поезия и любов, поезия и страдание, поезия и кръв в архаичното елинско общество. Ролята на поезията във война и мир.
Пиндар - геният професионалист. Кому са нужни одите на Пиндар и защо му плащат за възхвалите? Тяло и дух.
Поезията след класическата епоха. Поетът през елинизма и неговата роля на придворен лъстец. Стихоплетството като занаят.
Поетите през епохата на император Август - техните заемки от великите им елински предшественици, митотворчеството им, стойността им на исторически извори, прозренията им. Поезия и наука. Римската резигнация и морализаторските уроци на поетите. Римската сатира като интелектуална реакция и духовно самозаточение. Смъртта на поезията.
7. ДРАМАТУРГЪТ
Раждането на европейския театър - Дионисовите игри. Произход на драмата, причини за гениалното трагедийно творчество на елините през V в. пр.Хр. Театърът като обществено регулиране на политическия и социалния порядък. Дискусия върху Аристотеловата теза за трагедията като пречистване ("катарзис").
Старогръцкият театър, римските му реплики. Театрално строителство - Дионисовият театър в Атина, театрите в Епидавър и Сиракуза. Устройството на старогръцкия театър. Семантика на театралните атрибути. Проблемът за маската - обредното представление на сцената. Първият актьор (моноактьрът) и неговата изключителна роля. Появата на втория актьор. Хорът и актьорите - многоликостта на старогръцкия театрален хор.
Митологията като тъкан на старогръцката трагедия. Имат ли съвест елините? Есхил и Софокъл. Еврипид и триумфът на театралното изкуство (стих, музика, танц, живопис). Драматургът като критик на всичко и всекиго. Аристофан и старата комедия, консерватизъм и мода, традиции и нововъведения. Езикът на Аристофан - страхът да не те близне!
Елински битов театър и неговите римски епигони. Театрализация на трагедията (Сенека) и битовата комедия (от Менандър до Плавт).
8. ПРОЗАИКЪТ
Произход на европейската проза. Йонийските логографи: описание на познаваемия свят и родословие. Начало на историографията. Историята като анкета (Херодот) и като процес от причинно-следствени връзки (Тукидид). Прозаикът изследовател срещу митографите, поетите и логографите - кое от произведенията на тези автори ще остане "придобивка завинаги"?
Елинистическата проза и началото на романното повествувание. Разказът като митотворчество, вдъхновен от подвизите на Александър Велики, романът като идилия. Две равнища в прозаическото повествувание както на старогръцки, така и на латински език - митологическо (боговете в действие) и битово (героите в действие).
Научната проза, принципите на Аристотел и традиците на неговата школа. Системност. Какво наследяват римските прозаици и как те се учат от Полибий. Епическата историография и Тит Ливий. Биографичният жанр (Светоний и Плутарх). Тацитовите "История" и "Анали". Трактатът на Тацит "Германия" - все още най-доброто етноописание. Павсаний и откритата наново Елада през II в.
Прозата като оправдание, прозаикът като адвокат и венцехвалител - "писателите" на "История на Августите".
Месианската проза на старогръцки. Ранните хрстиянски автори. Четирите евангелия, писмата на апостол Павел. Деяния на апостолите. Апологетика. Неоплатоническата (езическата) проза между III и IV в. във философско-идеологическо състезание с християнската.
9. ВЛАДЕТЕЛЯТ
Източните теократични монархии. Източните градове - държави. Египет на фараоните. Идеята за владетеля, формулирана от жречеството.
Критските легендарни царе. Минос. Микенските владетели. Дискусия върху тяхната социално-политическа и идеологическа характеристика. Фригийските царе, омировият ванакс, Агамемнон - "царят на царете". Появата на базилевса и неговите индо-европейски и семитски (Бал-) съответствия. Римският рекс. Пищните царски погребения.
Ранно-гръцката тирания и нейните малоазийски корени. Пизистрат и пизистратидите в Атина. Еднолична власт и демокрация. Владетелите и различните старогръцки градове - държави (Спарта). Александър Велики и концепцията за монархия. Елинистическите царе. Късно-гръцка тирания.
Произход на царската власт в Рим - етруски (тиренски) и малоазийски традиции. Племенни вождове и царе. Диктаторът като временна институция в периода на Римската републка. Диктаторите през I в. пр.Хр. в Рим и новата роля на римската армия. Марий и Сула. Защо Сула се отказва от властта си ?
Гай Юлий Цезар и началото на императорската власт - императорът като носител на социалното равновесие и на "августейшата" справедливост. Императорът като върховен жрец. Идеята за Принципата и идеята за Домината. Зараждане на новата теократична идеология в условията на Римската империя при Диоклециан.
Владетелят - низвергнат и търсен.
10. ВОЙНЪТ
Военното дело на хетите (Мала Азия) и на египтяните. Войн, армия, пълководец, цар. Защитно и нападателно въоръжение, кавалерия, пехотни поделения и колесници.
Военото дело на Персийската империя - структура, организация. Противостоенето "перси" ("варвари") - елини като условие за бързия напредък на старогръцкото военно дело и военно изкуство.
Времето на двубоите - герои срещу герои, Ахил срещу Хектор. Времето на отрядите и на морските бойни екипажи - завръщането на Одисей. Военното дело на Микенска Гърция, въоръжение, кораби и корабно снаряжение, конници, колесници и колесничари.
Реорганизация на старогръцката войска през VI в. пр.Хр. на основата на цензовите категории свободни граждани. Хоплитите - тежко-въоръжената елинска пехота като опора на независимия град-държава; моряците и морските бойци като ударна сила на полисите. Триумфът на елинското военно изкуство над персийското през Гръко-персийските войни (519?-446 г. пр.Хр.).
Реформите на Епаминонд в Тива и неговият ученик Филип II в Македония - раждането на фалангата, тежката и лека конница, на леко въоръжената пехота. Пълководецът като артист - Епаминонд, пълководецът като тактик - Филип II, пълководецът като стратег - Александър Велики. Ханибал срещу римляните през III в. пр.Хр. - този, който знае да побеждава, но не знае да се възползва от плодовете на победата си.
Елинистически армии и наемничество. Римските военни традиции - легионът като основна единица, римският пехотинец - образът на победителя. Римското военно време през Републиката и зараждането на римската флота. Цезар - основоположникът на имперската армия. Войнът е професионалист, пълководецът е онзи, който не прави грешки, императорът - този, който винаги побеждава.
11. ОРАТОРЪТ
Свободният елински полис (градът-държава) - родина на ораторското изкуство. Ораторът - немислима фигура в източните деспотии и теократични държави, при ранната гръцката тирания, както и през Александровата епоха.
Оратотър като "демагог", т.е. "водач на народа", демагогът като пълководец, пълководецът като политик, политикът като върховен магистрат - Перикъл в качеството на пръв стратег в средата на V в. пр.Хр.
Ораторите на IV в. пр.Хр., от времето на кризата в полиса и на прехода към монархия. Исократ и неговата школа, политеческата й промакедонска линия. Демостен и неговата школа, антимакедонската й линия. Що е консервативно, що е ретроградно - трагическа ли е грешката на великия Демостен?
Бърз упадък на ораторското изкуство и обезличаване на "говорещата съвест" през елинизма. Ораторското изкуство като римска заемка от елините през III в. пр.Хр. и неговият разцвет през II-I в. Римският сенат. Форумът и римските комиции - терен и аудитория. Катон Стари.
Гражданските войни в Рим през I в. пр.Хр. и блясъкът на оратора Цицерон. Цицерон - обвинител и защитник на републиката и на нейните противници, Цицерон - блестящ стилист и конформист.
Кой кога и защо има нужда от големи оратори? Може ли да се изучи реториката?
12. АРХИТЕКТЪТ
Неукрепени и укрепени селища в Средиземноморието. Критските дворци, град Тера. Цитадели и резиденции в Микенска Гърция. Мегалитна култура. Троя I-VI. Приамовият град. Надгробно строителство. Могилни надгробия - "съкровищницата на Атрей". Гробниците в Мала Азия, Кария, Ликия и Етрурия.
Начало на уреждането на полиса през "тъмните векове" в историята на Елада. Египетски, вавилонски и малоазийски традиции. Укрепеният акропол и "долният град". Раннохрамово строителство, произход на мегаронната форма, усъвършенст-ването на колонадата и появата на трите стила (дорийски, йонийски и коринтски). Храмовете на Артемида в Ефес, на Зевс в Олимпия, на Аполон в Делфи и на Атина в Егина.
Периодът на архаиката и преходът към класическата епоха в Елада - примерът на Атина. Преустройството на Атинския акропол и строителството на Партенона. Иктин и Каликрат. Пропилеите на Мнесикъл. Старогръцката класическа архитектура - система за обхващане на градското и на некрополното пространство или наниз от гениални решения. "Градът на живите" и "градът на мъртвите" - балансът между тях. Старогръцката къща и старогръцката гробница.
Новата елинистическа архитектура като градоустройство. Александрия, Антиохия, Пергам. Дворецът - комплекс. Обществените сгради, библиотеките, тържествените улици.
Римско градоустройство - произход, принципи, планировка и функционалност на римския град. Инсула и домус, форум. Пътища и акведукти. Помпей и всекидневният живот в него. Храмово строителство. Храмът на Сатурн в Рим.
Републикански и мператорски Рим - население, територия, инфраструктура, императорски форуми, основни паметници и обществени сгради. Архитектурата като изкуство и архитектурата като каприз, архитектът - творец, способен да изпълни всяка проръчка.
13. ВАЯТЕЛЯТ
Египетската монументална скулптура, хетските и асирийски релефи. Кои са заемките на елините и как те са приспособени към ранните обществени и религиозни нужди? Алхаическата скулптура - курос и коре. Преходът от строгия стил към класика - Мирон и неговият "Дискобол". Тронът Лудовизи.
Поликлет и началото на мъките за съвършенство. Съотношение между "идеалното тяло" и "идеалния дух" - божественото се влива у човека. "Копиеносецът" на Поликлет.
Фидий и школата му - фризът на Партенона, статуята на Атина Палада, статуята на Зевс и фризът на храма в Олимпия с подвизите на Херакъл. Ваятелят като създател на изображенията на олимпийските богове - проблемът за внушението на една религия. Симетрия и асиметрия - цветовете върху мрамора.
Елинистическите ваятели и тяхната метежност - страданието като познание у Праксител, Лизип, Скопас. Проблемът за Лаокоон. Появата на полуголого женско тяло (Артемида Книдска и Венера Милоска) като нова визия - от релефите на богините на Фидиевата школа (Нике, която обува сандала си тичешком) и импозантните статуи на богини към опит да се открие един нов свят.
Ваятелството в услуга на властта, на благоприличието и на уредената религия. Римските реплики на старогръцките оригинали и заблудата на Винкелман. Етруските саркофази и тяхното римско развитие. Ваятелят, който вае императорските статуи и портретите на видни граждани. Кога умира свободното изкуство?
14. ЖИВОПИСЕЦЪТ
Микенската живопис - фреските от Кносос, Тера и Агиа Триада.
Легенди и реалности на старогръцката живопис. Стоата в Атина и нейната съвременна реконструкция. Гробнична живопис - етруски, малоазийски и балкански гробници в зоната на старогръцкото изкуство. Апелес и репликите му в помпейските мозайки (битката при Исос в музея на Неапол).
Вазописта като най-представителното изкуство на древна Гърция. Геометричният стил (Дипилонското ателие) и Коринт. Чернофигурна и червенофигурна живопис - тематика, техника, стил, начин на производство. Анонимност и назовани майстори: Екзекиас, Клитий и Ерготим (блюдото от Вулчи в Италия и вазата "Франсоа"). "Имаго мунди" в старогръцката живопис - образите на скити, перси, траки, елинизирани "варварски" митове и легенди, илюстриране на епическата поезия, съчетания на митове, представяне на обреди. Вазописта във Велика Гърция.
Римска живопис. Фреските от Помпей, от Рим, от италийските, галските, африканските градове - тематика със старогръцки сюжети, орнаменти и нови съставки, техника.
Живописта като декорация (илюстрация) или като начин за опознаване на хората и света. Има ли потребност елинът или римлянинът от това средство?
15. ТОРЕВТЪТ
Произход на старогръцката торевтика - египетски и малоазийски (ирански, хетски) влияния, както и номадски заемки. Обработката на благородни метали в Егейския басейн през бронзовата епоха III-II хил. пр.Хр.
Производство на изделия от злато, сребро и бронз през микенската епоха - накити, амуниции, апликации, окраса на въоръжението (защитно и нападателно). Надгробни маски, позлатени одежди и обувки. Семантика на златото и на среброто.
Елинската торевтика и нейните заемки. Организация, производство и разпространение на изделията - проблемът за "ателиетата" и тяхното райониране, центрове и периферии на торевтиката на дадено ателие. Обредни и битови изделия - типология, техника, начин на употреба. Проблемът за вотивните дарове и за политическите подаръци. Надписани съдове.
Етруското златарство. Дискусия върху големите райони на торевтичните производствени центрове.
Елнистическото златарство и разцветът на "гръко-варварското" изкуство. Синкретизъм на типове и техники, на орнаментация и сюжети.
Торевтиката през Римската република и Ранната империя: ако няма шедьоври, то поне образци се намират.
16. МУЗИКАНТЪТ
Раждането на музиката - обредната теория. Старогръцката музика ("дористи") и нейните малоазийски (фригийски - "фригисти" и лидийски - "лидисти"), както и тракийски ("тракисти") вдъхновения. Тоналностите.
Духовите инструменти. Видове: авлос, сиринкс, тракийска флейта, двойна флейта. Струнните инструменти: форминкс, китара, лира, арфа. "Варварските" струнни инструменти. Ударните инструменти: кимбали, дискоси, тимпани. Хидравличните инструменти - видове органи.
Музикални жанрове. Песнопенията в светилищата, обредните съпроводи. Светската музика в елинистическа Александрия и в Рим. Музиката и другите изкуства - музика и драматургия. Изпълнители.
Теория на музиката през античността и нейното място в "системата на завършеностите" (трактата на Никомах от Гераза) - планетите, тоновете, числовата стуктура на тленните и на нетленните неща. "Орфеева лира" и "Аполонова лира". Тоновите съответствия на четирите космогонични елемента.
ЛИТЕРАТУРА:
АЛПАТОВ, М. История на изкуството. Т.1. Български художник. С., 1981.
Античная Греция. Проблемы развития полиса. Т.1-2. М., 1983.
АНТИЧНАЯ музыкальная эстетика. Сборник. Сост. А.Ф.Лосев. М., 1960.
АПОЛОДОР. Митологическа биллиотека. С., 1992.
АРИСТОТЕЛ. За поетическото изкуство. Наука и изкуство. С., 1975.
АРИСТОТЕЛ. Атинската полития. С., 1993.
АРИСТОТЕЛ. Политика. С., 1995.
АРИСТОФАН. Комедии.С., 1985.
АРХИТЕКТУРА античного мира. Сборник. Сост. В.П.Зубов и Ф.Петровски. М., 1940.
БАЛАБАНОВ, АЛ. Любов и поезия. Хемусъ. С., 1939.
БЛАВАЦКАЯ, Т.В. Из истории греческой интеллигенции эллинистичекого времени. Наука. М., 1983.
БЛАВАЦКИЙ, В.Д. Греческая скульптура. М., 1939.
БЛАВАЦКИЙ, В.Д. История античной росписной керамики. М., 1953.
БОГДАНОВ, Б. Литературата на елинизма. Наука и изкуство. С., 1979.
БОГДАНОВ, Б. Мит и литература. Наука и изкуство. С., 1985.
БОГДАНОВ, Б. История на старогръцката култура. Наука и изкуство. С., 1989.
БОГДАНОВ, Б. Орфей и древната митология на Балканите. Унив. изд. "Св. Климент Охридски". С., 1991.
БОГДАНОВ, Б. Старогръцката литература. Исторически особенсоти и жанрово многообразие. Просвета. С., 1992.
БОННАР, А. Греческая цивилизация. Т.1-3. М., 1958-1962; II изд. 1995.
ВЕНЕДИКОВ, Ив. Раждането на боговете. С., 1992.
ВЕРНАН, Ж.-П. Мит и мислене при древните гърци. С., 1998.
ДЕМОСТЕН. Избрани речи. Наука и изкуство. С., 1982.
ЕВРИПИД. Вакханки. С., 1977.
ЕЛИАДЕ, М. Митът за вечното възвръщане. С., 1994.
ЕЛИАДЕ, М. Трактат по история на религиите. С., 1995.
ЕТИЕН, Р. Всекидневният живот в Помпей. Български художник. С., 1983.
ЗАЙЦЕВ, А.И. Культурный переворот в Древней Греции VIII-V в. до н.е. М., 1985.
ИВАНОВА, В. Форма и композиция в античната архитектура. Т.1 Гърция; Т.2. Рим. Български художник. С., 1978.
КЕССИДИ, К. От мифа к логосу. М., 1972.
КНАБЕ. Древний Рим - история и повседневность. М., 1983.
КНИГА НА МЪРТВИТЕ. Наука и изкуство. С., 1982.
КОТОВА, Д. Тесмофориител Женски празничен комплекс. С.,1995.
КУЗНЕЦОВА, Т.И. и Т.А. МИЛЕР. Античная эпическая историо-графия. М., 1976.
КУЗНЕЦОВА, Т.И. и И.А. СТЕЛЬНИКОВА. Ораторское искусство в древнем Риме. М., 1976.
КУЛЬТУРА ДРЕВНЕГО РИМА. Сборник. Т.1-2. М., 1985.
КУН, Н.А. Старогръцки легенди и митове. Наука и изукство. С., 1989.
ЛЕВЕК., П. Еллинистический мир. М., 1989.
ЛЕНИ-СТРОС, К. Митология и културантропология. II. С., 1995.
ЛОСЕВ, А.Ф. Антична музикална естетика. С., 1997.
ЛОСЕВ, А.Ф. Античная философия истории. Наука. М., 1977.
ЛОСЕВ, А.Ф. История античной эстетики. М., 1979.
ЛОСЕВ, А.Ф. Очерки античного символизма и мифологии. М., 1994.
ЛОСЕВ, А.Ф. Миф, число, сущность. М., 1994.
ЛОСЕВ, А.Ф.Мифология греков и римлян. М., 1997.
МАРАЗОВ, ИВ. Човек, мит, култура. С., 1993.
МЕЛЕТИНСКИ, Е. Поетика на мита. С., 1995.
МИФЬI народов мира. Т.1-2. М., 1982.
МОЛЧАНОВ, А.А., В.П. НЕРОЗНА и С.Я. ШАРЬIПКИН. Памятники древнейшей греческой письмености /введение в микенологию/. Наука. М., 1988.
НЕМИРОВСКИ, А.И. Рождение Клио: у истоков исторической мысли. Воронеж, 1986.
НИЦШЕ, Ф. Раждането на трагедията. С., 1990.
ОМИР. Илиада. С., 1968.
ОМИР. Одисея. С., 1981.
О ПРОИЗХОЖДЕНИЕ богов. Сборник. Ред. И.В. Щаль. М., 1972.
ПЕРГАМСКИЙ АЛТАРЬ. Берлин, 1981.
ПЛАТОН. Диалози Т.1. 1979; Т.2. 1982; Т.4. 1990.
ПЛАТОН. Държавата С., 1981 /2/.
ПОПЪР, К. Отвореното общество и неговите врагове. Т. 1 Магията на Платон. С., 1993.
РАДЕВ, Р. История на античната философия. С., 1994.
РАДЦИГЬ. История древногреческой литаратуры. М., 1982.
РАЗУМОВИЧ. В.И. Политическая и правовая культура.
РИВКИН, Б. Антично изкуство. С., 1983.
РОСТОВЦЕВ, М. История на стария свят. С., 1994.
Сб. Питагор и питагорейците. С., 1994.
СОКОЛОВ, Г.И. Искусство Древней Греции. М., 1990.
СОКОЛОВ, Г.И. Искусство Древнего Рима. М., 1971.
СОКОЛОВ, Г.И. Искусство этрусков. М., 1990.
СОФОКЪЛ. Трагедии. С., 1982.
ТАХО-ГОДИ, А.А. Греческая мифология. М., 1979.
ТРОНСКИ, И. История античной литературы. Л., 1988.
ТУКИДИТ. История на Пелопонеската война. С., 1979.
ФОЛ, А. Древната култура на Югоизточна Европа. С., 1998.
ФОЛ, А. Слово и дела в древна Тракия. С., 1993.
ФОЛ, А. Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей. С., 1991.
ФОЛ, А. Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. С., 1994.
ФОЛ, А. Тракийският орфизъм. С., 1986.
ФОЛ, А. Химните на Орфей. С., 1995.
ФОЛ, А. Човекът във видовете време. С., 1998.
ФРАЙДЕНБЕРГ, О.М. Миф и литература древности. М., 1978.
ХЕЗИОД. Теогония. Дела и дни. С., 1988.
ХЕРОДОТ. История. Част І. 1986 г.; Част ІІ. 1990.
ЦИЦЕРОН. За произхода на боговете. С., 1986.
ЦИЦЕРОН. За оратора. С., 1992.
ЧУБОВА, И. и ИВАНОВА, В. Античная живопись. М., 1978.
ЩАЛЬ, И.В. Эпические предания Древней Греции. М., 1989.
ШАМУ, ФР. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. Български художник. С., 1979.
ЭГЕЙСКОЕ ИСКУССТВО. Изобразительное искусство. М., 1972.
ЭЛЛИНИЗМ: экономика, политика, культура. М., 1990.
ЯНАКИЕВ, К. Древногръцката култура - проблеми на философията и митологията. С., 1988.
ANDRONICOS, M. Vergina. The royal tomb and the anientcity Ekdotyke Athenon. Athens, 1964.
BOMMEFOY, YV. Greek and Egyptian Mythologies. Chicago and London. 1992.
BOARDMAN, J. Greek Art. London, 1975.
BIEBER, M. History of the Greek and Roman Theatre. Princeton 1961.
BORGEAUD, Ph. La mere des dieux. De Cibele а la Vierge Mere. Paris, 1996.
BURKET,W. Homo Necans. Interpretationen altgriechischer Opferriten und Mythen. Berlin - New York, 1972.
BURKET, W. Structure and History in Greek Mythology and Ritual. London, 1979.
BURKET, W. Antike Mysterien. Funktionen und Gehalt. Munchen, 1994.
BUXTON, R. Imaginery Greece. The contexts of mythology. Cambridge, 1994.
CARPENTER Th. Art and Myth in Ancient Greece. London, 1991.
Cole, S. Theoi Megaloi: The Cult of the Great Gods at Samothrace. Leiden, 1984.
COMBARIEU, J. Histoire de la Musique /I-III v./.Paris, 1930.
COOK, A. Zeus. A study in Ancient Religion. New York, 1964 /2/.
D'AGOSTINO, B. Grece. Paris, 1978.
DARAKI, M. Dyonissos. Paris, 1985.
DETIENNE, M. Dionysos mis а mort. Paris, 1977.
DETIENNE, M. Dionysos а ciel ouvert. Paris, 1986.
DETIENNE, M., Vernant J.-P. La cuisine du sacrifice en pays grec. Paris, 1979.
FARNELL L.R. The Cults of the Greek States. V. I-Voxford, 1896-1909.
FAURE E. Histoire de l'art.L'art antique. Paris, 1985.
FONTENROSE Phyton. Astudy of Delphic Myth and its Origin.1959.
FRANCIS, E.D. Image and Idea in Fifth Century Greece. Art and literature after the Persian War. London, 1990.
GERNET, L. Anthropologie de la Grece antique. Paris,1982.
GRANT M.Roman Myths. London, 1971.
GUTHRIE, W.K. Orpheus and Greek Religion. London, 1935.
HARRISON, J.E. Prolegomena to the Study of Greek Religion. Cambridge, 1922 /3/.
HATZOPOULOS, M. Philip of Macedon. Athens, 1980.
HEMBERG, B. Die Kabiren. Uppsala, 1950.
HIGGINS R. Greek and Ronan Jewellery. London, 1961.
HONOLKA K. Weltgechichte der Musik. Munchen, 1976.
JAGER, W. Paideia. Berlin,1964 /2/.
JEANMAIRE, H. Dionysos. Histoire du culte de Bacchus. Paris, 1970 /3/.
KERENYI. Eleusis. New York, 1977.
KERN, F. Die Religion der Griechen. Bd. I-III. Berlin, 1963 /2/.
LEVEQUE P L. SECHAN. Les grandes divinites de la Grece. Paris, 1976.
MARINATOS SP. M. HIRMER. Krete, Thera und der Mykenishe Helles. Munchen.
MERGER CH. Alexandre le Grande. Verona, 1976.
NILSSON M. Die grichischen Feste. Munchen, 1955.
NILSSON, M.P. Geschichte der griechischen Religion. I-II. Munchen, 1955-1961 /2/.
RHODE, E. Psyche. Le culte de l'ame chez les Grecs et leur croyance а l'immortalite. Paris 1928.
SIMON E. Die griechischen Vasen. Munchen, 1981.
VERNANT, J.-P. Les origine de la pensee greque. Paris, 1962.
VERNANT, J.-P. Mythe et Religion en Grece ancienne. Paris, 1990.
VIDAL - NAQUET P. Le chasseur noir. Paris, 1983.
Най вече обърнете внимание на това изречение: ". Същинското познание се постига чрез съзерцанието на свободния от предразсъдъци дух или чрез опиянението (отдаването) на духа" - нека го обсъдим!
Червен картон
|
