|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Защо боледуват обществата?
|
|
| Автор | Дoбpил (Нерегистриран) |
| Публикувано | 13.04.07 18:29 |
|
|
Отговорът идва съвсем естествено: заради ЕГОИЗМА.
Реших да пусна темата в тоя клуб, защото хората тук са мислещи. Можех да го направя и в клуб "Религия", но там средата е до голяма степен обсебена от изпълнени със суеверия хорица, загубили способността си да мислят.
Основният проблем на съвременното общество се корени в човешкото съзнание. По-нататък този проблем се разраства до междуличностно, обществено, нациоално, интернационално и глобално равнище, причинявайки ужасни бедствия.
Този проблем е егоизмът. Ние живеем в егоистично общество. От малки мозъците ни биват промивани, че трябва да живеем и мислим само за себе си (или най-много за хората около нас, т.е. семейството, което уж да мине за "любов"). Тази промивка на мозъците идва от страна на възпитанието, образованието, обществото като цяло, медиите, филмите и т.н. и т.н. Просто израстваме с нагласата обикновено на мижави егоистични отрепки, мислещи и работещи само за себе си. В най-масовия случай стават служителчета-мижитурки, или в по-образования вариант - кариеристчета-юпита. В по-редкия (но все пак по-ползотворен) случай някои от нас стават предприемачи. Но егоизмът пак си остава. И нанася вреди, които отдавна и безвъзвратно са надхвърлили националните граници и са се превърнали в тежки глобални проблеми. Да не ги изброявам, всеки от нас ги знае.
Да погледнем и българското общество. То е типично съвремено общество, изградено на егоистичния принцип. И затова боледува. Хората, дори от най-ранна възраст, гонещи неистово егоистичната представа за (единствено) личен "успех" (и следователно обсебени от болни невротизиращи амбиции) или подвластни на страха за оцеляване, се невротизират и превръщат живота си в ад. Това, освен че разстройва психиката, води до много заболявания на нервна основа, явява се нерядко и причина за други опасни за здравето "бягства" - като цигарите, алкохола, наркотиците, сектите и т.н.
То е като всяко едно общество. Това е обществото на "Скакауеца". Инертният инфантилен обсебен от страхове човечец.
Егоизмът приема различни измерения. Той е: личен, семеен, етнически, национален, религиозен. Всеки принцип на разделяне на група хора от друга хора по даден признак е проява на егоизма. Дори и в рамките на дадено племе или селце хората преди (а и сега) да са си помагали и помагат едни на други, то тази взаимопомощ не надхвърля твърде ограничените рамки на племето или селцето. Например също мюсюлманските и християнските сектанти си помагат помежду си, но това правят единствено в рамките на сектата, за тях "останалите" са "грешници". А днешните проблеми са толкова мащабни, че изискват най-малкото национален и най-вече глобален подход.
Така че за каквито и култури и религии да говорим, не осъзнаваме ли основния проблем на съвременните (и не само) общества, доникъде няма да я докараме.
Коренът на проблема е в човешкото съзнание. Заразата е обсебила всеки един член на обществото. Всеки човек е длъжен да погледне себе си, да види причините за нарушеното равновесие в съзнанието, както и да предприеме адекватни действия за преодоляване на вече създалите се проблеми. Това иска мислене, но също и творчество, дори и медитация.
| |
|
Тема
|
Re: Защо боледуват обществата?
[re: Дoбpил]
|
|
| Автор |
БoянlYl (непознат
) |
| Публикувано | 13.04.07 20:14 |
|
|
Абе мога да се съглася до някъде ама само донякъде с теб че корена на проблема е егоизма
По скоро бих казал че има правилна и неправилна експлоатация на егоизма
Егото в децата се заражда между 5-6г у децата и то не заради телевизията или лошото възпитание, които по късно може би ще почне да подхранва болния егоизъм
Нека да си представим същество без его и съответно лишено от егоизъм
Това са бебетата в най чист вид те наблюдават света и се чустват слети с него огладнява почва да плаче и мама му носи храна, нацапва памперса става му мокро и мама го сменя
Общо взето всичко изглежда така все едно детето в е пълна хармония със света всичко започва да работи за него, щом ревне и сякаш всички го разбират и знаят от какво има нужда
Влюбването също е един такъв разпад на егото почваш да си мислиш че човека обект на чуствата ти е като теб и ти си неделима част от него, едва ли не почваш да му преписваш качества които не са му присъщи
Знаеш ли до какво води тази липса на егоизъм
До сблъсак с реалноста и израстване
Защото колкото и човек да търси единство със заобикалящия го свят сваляйки границите на своето его разбира че той е все пак една отделна същност от всичко останало
Временото сваляне на тези границите в търсене на духовни преживявания може би е полезно но пълното им сваляне води не по малко сигурно до лудост.
Така че его и егоизъм винаги ще има въпроса май е в разумноста на границите доколко той ни помага като индивиди и до колко ни пречи като общество
| |
|
Тема
|
Re: Защо боледуват обществата?
[re: БoянlYl]
|
|
| Автор | Дoбpил (Нерегистриран) |
| Публикувано | 13.04.07 21:20 |
|
|
Така е, нужни са разумни граници и просто липсата на егоизъм не бива да се възприема като липса на здрав разум и инстинкт за оцеляване.
Това, което ти описа като "липса на егоизъм" е някакво болестно състояние, напълно неприложимо.
Имах друго предвид. Отдаденост на благото на всички хора, не само на собственото благополучие. Погледни най-големите гении с най-голям принос в историята на човечеството и ще се сетиш за какво става дума.
Нямам предвид някакъв наивен криворазбран идеализъм, а напълно приложим мироглед, доказал своята ползотворност.
Сам се сещай за примери на неегоистично отдаване на целите на общото благо, дори от българската история, няма нужда аз да те подсещам.
| |
|
|
|
Тоя израз не знам кой го измислил но аз го научих от Варг Викернес.
Мисля че излишно да говорим повече.
Тва което ти виждаш е само повърхността на един цялостен космичен процес. Лъжа е ,че е само болест тва е нещо много повече...
| |
|
|
|
Не мога напълно да се съглася с вас, може би Боян според мен е най-близо до истината. Смятам, че не може да разчиташ само на другите да правят те нещо за теб - ти трябва да направиш нещо за себе си. Не може вечно да се раздаваш и да гледаш само благото на другите и да не се съобразяваш със собствените си нужди - кой ако не ти ще се погрижи за теб, ако не ти самия. Егоизма донякъде е полезно нещо, но тогава, когато хората не прекаляват. Съгласна съм, че някога трябва да се правят компромиси и съм съгласна, че живеем в общество, където хората мислят прекалено много за себе си, но все пак поне в малка степен трябва да сме егосити за да се съхраним и да се грижим за себе си.
| |
|
Тема
|
Re: Овце във вълчи кожи
[re: ThunderGoddess]
|
|
| Автор | Дoбpил (Нерегистриран) |
| Публикувано | 13.04.07 22:16 |
|
|
Да де, но не съм имал предвид, че не трябва да полагаме грижа за себе си, това е първа необходимост, но с това не се изчерпва пълноценното съществуване на един човек.
| |
|
Тема
|
Re: Защо боледуват обществата?
[re: Дoбpил]
|
|
| Автор |
bira_more (бира) |
| Публикувано | 13.04.07 22:51 |
|
|
Ми то е просто.
Егоистите оцеляват и дават потомство.
Съответно този белег се усилва.
От друга страна абсолютния егоист е повероятно да не остави потомство.
Третата променлива е обществото (племето) - ако в племето има само егоисти - няма да оцелее племето.
Тоест имаме много хиляди години еволюция налагаща някакъв баланс между егоизма и алтруизма.
А бе я въври при Димитър Захариев - човека е измислил цяла наука. Ще ти лепне едно червено петно на врата, ще те накара да зяпаш изцепките му по телевизията и ще ти светне всичко, все едно съм казал Да бъде светлина (и жената щракна лампата).
Bеer? Mоre?
| |
|
|
|
Човек се осмиля като частица от обществото, когато няма здраво общество какъв е смисъла да се "съхраняваш".
Знаеш ли, старите хора когато останат сами , когато нямат близки до тях, когато наборите им са измрели.. живота им губи смисъл . умират защото искат, защото за нищо не са потребни, особено ако вече нищо не могат.
Ние живеем заради бъдещето , заради това което можем да направим за него ,а не заради господнята му тъпотия, великото просветление и прочие тъпащини. И го правим ( живеем) докато сме полезни на Бъдещето.
Редактирано от Caбaзий на 14.04.07 00:40.
| |
|
|
|
когато една тийнейджърка се грижи за себе си, планира кариера в науките, или модните подиуми надали се замисля за какво всъщнсот го прави.
И каква е наистината ролята на тази красота и образование за бъдещето на обществото. Егоизма е недалновидното мислене , липса на поглед напред за да разбереш каква е всъщност истинската ти мисия според способностите ти.
Повечето жени са за да раждат, а мъжете да бачкат докато пукнат. Тва е прозаичната истина .............
няма мисия извън живота ни като хора
| |
|
|
|
Тоест имаме много хиляди години еволюция налагаща някакъв баланс между егоизма и алтруизма.
Само че в конкретния случай -България егоизма(Капиталзима) разруши завинаги племето за да даде път на други племенца: цигани, турци, индианци и т.н.
Ще трябва ли да се успокоим,че загиваме и да пием по една бира ?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
