Re: Бог / Религия и мистика / Езичество

Днес прочетох една книга която особено силно ме развълнува във много отношения.
И реших да споделя с вас един особенно силен откъс от нея.

Понякога в своите медитации той се отправяше на дълго пътуване. Той извършваше колосални преходи не само във видимата вселена, но и далеч след нея. Случвало се бе да напуска тялото си за дни в които преброждаше неизброимо количество светове. Веднъж като се завърна той най сетне разбра защо така трескаво преодолява пространствата и световете които сами по себе си бяха неизбродни и безчислени.
Той търсеше среща със създателя. Не го назоваваше по име. Не го викаше като Буда, Йехова, Христос, Мохамед, Митра – името бе напълно без значение.
Създателю на всичко което е видимо и невидимо;
Създателю на светлината и мрака, на вулкана и лавата, на тревата и морския пясък , на водите и стихиите, на символите, религиите, вярата и неверието, на формите в плътност или извън нея, на световете ; на гнева и любовта, на омразата и страхът – каквото и да означава това.
На живота и смърта каквото и да означава това; Създателю щеше да му каже, искам твоя отговор само на един въпрос: защо съм тук и сега?
Но тази среща никога не се състоя. Той преминал през всяко състояние на материята и духа, бе приемал познатите форми и трансформации, бе приемъл всякакви мисъл форми и бе излъчвал сякакви мисъл форми. Бе се стремирал яростно, истински,самоотвержено, бе желал плакъл и се молил.
Тази среща никога не се състоя. В пространствата сякаш имаше всичко, но нямаше и следа от техни създател. Той затъваше затъваше все повече във силата на своето съзнание и своя стремеж ; да го открие, каквото и да му струва. И най-сетне достигна до нея, в който се изправи пред Онзи когото търсеше. То бе в медитация и толкова дълбоко навлизане в поднивата на световете, каквото не бе извършвал никога. Внезапно му се стори, че неговия летеж спря сякаш някой постави пред него висока бяла стена. После пространството пред него се структорира и постепено прие формата на малко езерце, с което делеше самотата си в тибет, с познатите скалисти и назъбени върхове, напоени със синевата на един въздух, който му бе така познат. Видя пред себе си до самото езерце висок и изправен, слаб мъж, облечен в покъсано наметало о козя вълна, който стоеше там в гръб.
Сърцето му потъна и го обля радост, той се затича напред. Пристъпи и тогава видя лицето. Видя самия себе си или точно копие на самия себе си.
И тогава разбра. Бе пропътувал и пребродил много, много светове, за да открие, че отговорите на въпросите са съвсем близо и, че създателя им бе самия Той , защото той създаваше въпросите и нямаше кой да им отговори освен самия той. Той, създателят. Създателят на въпросите и отговорите, на световете, на идеите и мотивите. Чрез това видение най сетне се добра до онова, което всъщност бе така просто.
Дори и да имаше друг създател, той бе създал самия него. По свой образ и подобие. Следователно очакваше от него да се превърне сам той в създател . това се очакваше от всички, но колцина бяха онези които тръгваха на среща със самите себе си, и колцина бяха онези, които изобщо можеха да проумеят дълбочината и неизмеримоста на световете, дадени в ръцете на всяко човешко същество, създадено по образ и подобие на създателя. За да се срещнеш с него трябва да имаш мъжеството да се срещнеш със самия себе си.
Това бе краят на неговото отшелничество. Да си тук означава да поемаш – като създател – отговорност за света и световете.