религии и табу / Религия и мистика / Езичество

Сревнителното религиознание бърка единствено в гъза на неговите акламатори.
Понеже ги кара да си мислят, че веднъж срещнали мотив от южноафриканската "митология" (каквато разбира се няма, а е скоросъздадена от изследователите си) формално сходен с нещо познато от близкото им християнство, е възможно той да е изплагиатстван от християните, понеже в Африка по дефиниция бил по-древен, защото нивото на религиозно съзнание у племената при които е срещнат е първично спрямо това на философско-религиозните формирования, достигнати от изповядващите монотеизъм народи, независимо от факта, че хорнологически засвидетелстваният мотив е доста късен и възможно прогресивно преформулиран дори и от разглеждащите го - главно кабинетни - учени.

За пример ще отбележа една некоректна изява на kozaa:

Примамливото сравнение и намиране на сюжетна близост между притчата за Кайн и Авел и изведения постулат за "умилостивяване духа на жертвата" е невероятна демонстрация за непознаване на нито една от разглежданите матеирии. Нито християнската, нито предполагаемата архетипно изведена обща прарелигия.
В християнството има Бог, който решава нещата; никакъв дух не е в състояние да има своя воля спрямо никого без божието благоволение. Християните нямат нужда да умилостивят никаква жертва, понеже тя е свещенопринесена, т.е. у нейният дух няма гняв извън божия закон.
За други догматични норми човек може и да е в позицията на перманентно преговарящ с душите на умрелите, само и само да го оставят да откупи своя живот, предлагайки им равностойни цени за тяхното съществуване.

Vade retro, Satana Paganus