това изрових от книжките във връзка с темата за влиянието на религията върху езика. по-точно - за отгласи от стари религии в съвременните езици. там, където думите са на език, различен от руския или просто моят руски не е толкова добър,че да ги преведа точно, съм го оставила в оригинал.

1.) боговете в речта или как славянските народи приели нова религия, но често се случвало да говорят (и попържат) според старата.

Макош - великата богиня-майка на боговете, покровителка на жените.
в Олонецкия край през 19 в. съществувало поверие, че "Мокуша" понякога обикаля домовете нощем и наблюдава предящите жени. затова, ако предачката заспи, а вретеното й продължава да се върти, казвали, че Мокуша преде на него. култът към Макош в Русия е запазен и през 14 в. не само сред простолюдието, но и сред жените от богатите слоеве.

Велес, Волос - бог на животните(диви и питомни), търговията; частично демонизиран вероятно още в езически времена
"Волос буду!" - божились русския крестьяне. "Какъв дявол, или какъв Велес, или какъв змей те е настроил против мене?" - чешки автор. 14 в. "Да оставим тези грехове у Велес." - чешки проповедник, 15 в.

Род, вероятно = Белобог, (прибалт.слав.)Святовит - старейшина на боговете.
сърбите наричат 'бял бог' небето, българите - щастието(но и Христос в някои коледни песни). Род-Белобог помага на заблудените пътници: "Тъмно е в гората без Белун" - казват белорусите. като прародител на боговете до него пустосват руснаците: "иди до ста прабогов!"

Чернобог - бог на мрака, зимата, подземния свят - образ в рус.приказки - Кашчей Безсмъртния(от древнорус. "кощьное" - преизподня или слав."кост") - не забравяйте и описанията за краденето на смъртта му, скрита в яйце - в сандък- под дърво - на остров - сред морето...
"Чтоб тебя Чернь!й Бог убил!" ругали чехите и галичаните и през 19 в. древаните и кашубите говорели за Чернобог - черен кон и го наричали чорт, дявол.

Стрибог - на вятъра
Сърби: на ветровете повелява Ветреният войвода(празник - 29 юни). Руснаци: Ветровият цар. Украинци: Ветродуй.

Перун
1. клетви - "Сбей тебя Перун!"(гр.Псков, Русия); "Коб цябе Пярун треснув!" (Беларус); "Parom te zabiv!"(Словакия). белоруската дума "пярун", полската "пьорун", словашката "перон" озанчават гръм, мълния. "Схвати тебя Перуном!" - ругали някога в Ржевски уезд.
2. постепенно името му става синоним на небето. "Колико есть небес? Перун есть мног." - рус.съч. от 15 в. Литовците също считали, че Перкунасите са много - 5, 7 или 9. полабските славяни-древани наричали четвъртъка "перюндан" - ден на Перун(= Юпитер?)

Даждбог - на слънцето, плодородието
поговорка от Череповецки уезд, 19 в.: "Помолись Даждьбогу, управит понемногу."

Морана - богиня на пролетта и смъртта
в "Кратка бълг.енциклопедия" си спомням, че пише, че името й се среща в бълг. народни клетви - някой може ли да посочи такива???

Чур - малко божество, вероятно дух на предците - не е засвидетелстван, за съществуването му се предполага по някои руски изрази(според С.А.Токарев):
възклицанията "Чур!", "Чур меня!", "Чур, ето мое!" са означавали очевидно заклинания, призоваващи го на помощ.(нашето детско 'заплюване' какво е?). глаголът 'чураться' - стоя/държа настрана, т.е. огражда ме с Чур. и думата 'чересчур' явно произлиза от понятиети за този бог/дух като пазещ някакви граници - верочтно тези на родовата земя. това, че Чур-Щур е бил именно прародител в семейството, се вижда от израза 'пращур'-прадед.

'Cause when freedom comes
I'll be long gone
You know it has to end

не е само Кашчей Безсмъртния и други се спотайват там:

Яга, Юда - владетелка на смъртта, горите, разпоредителка на инициациите(гатанките и изпитанията на баба Яга), магьосница
макар да сме свикнали да я считаме за приказен персонаж, плашещ само малките деца, допреди малко повече от век в нея вярвали и възрастните в Беларус. западните славяни я наричат Ежибаба(от думата им за змия). подобен образ при германците е Холда(впоследствие Фрау Холле - баб Хола от приказките).
с нея е свързана и една 'детска' игра - на Богоявление славяните играели на 'сляпа баба'(или 'сляп дядо' - Чернобог)... е, след една тема на куманич и "История" за детските броенки(онче-бонче; в случая се питаше за вероятно маджарската 'елелем, белелем, чим, чим, телелем"), по която някой отбеляза, че с днешните детски броенки в английския някога друидите избирали човек за жертвоприношение вече почти нищо не може да ме изненада...

Даждбог
в сръбски коледни песни се появява Божич-Сварожич, в българските е юнакът Дан Богдан - на чуден бял кон, с множество слънчеви атрибути, той обикаля и носи изобилие, щастие и богатство, бори се със зли сили.

Морана(в рус. приказки - може би останала като Маря Моревна)
на 7 март славяните тържествено изнасят, потапят в реките чучела на Маржана(Марена, Морана - у различните зап.-слав. народи),а после ги изгарят и погребват. словаците освен женско чучело, носят и мъжко - на Маржак. на Маслен понеделник(това Велики поненделник ли е?) изт.славяни носят весели кукли на Масленик и Масленица... Морана е длъжна да отнема жвота на хората, но може да бъде едновременно светла и мрачна, благодетелна и смъртоносна, затова е обичана и презирана...
та този случай на мъжко и енско чучело при словаците и двата аспректа на Морана ме навежда на едни мисли за една наша баба, която ще дойде тия дни...не е ли и гневливата баба Марта спомен за богинята; още повече споменатото от А.Алексиев-Хофарт за Марта и Мратиняк май се връзва доста точно... з което ни най-малко не поставям под съмнение прабългарския произход на матрениците, просто представите са се сляли, след като са били съвсем близки календарно...

'Cause when freedom comes
I'll be long gone
You know it has to end

Произходът на мартениците е тракийски. Повлиян силно от римското разбиране за месец Март.

Vade retro, Satana

ти ме уби... а кой пуска в дир-а легенди за хан Аспарух???

'Cause when freedom comes
I'll be long gone
You know it has to end

Това с легендите беше да се види и знае, че просто има и друго предание и изобщо предания за тоя обичай. Но това, което смятам за траките не се отричам. Дори ако съм сериозен "така е било" (Папа Йоан Павел ІІ)!
Онзи тъпак комита ме обиди и заключи цяла тема, след като сосно напсува и Орфей, без да мога да му отвърна и сега страдам горко!!!
А Боян за пръв път рече нещо свестно - че религията на пречи на науката относно схващанията за вселенския генезис.

Vade retro, Satana

в 'история' комитата псува най-вече рекса, това към тебе беше за да не им се месиш. друго е да се обсъжда нещо на спокойствие, а не сред автохтонни коментари... обаче определено има прогрес в оня клуб:)))
точно от прекалено много лични квалификации 'езичество' на моменти заприличва на квартална кръчма(да ме извинявате всички) - не е само сегашното противоборство 'езичници-християни', случвало се е и преди, но опонентите си свикнаха(и сега съвсем добронамерено си обсъждат куманите, например)
прекалено много се връзвате едни на други. мене в такива спорове обикновено ме няма. не заради това пиша тук...

'Cause when freedom comes
I'll be long gone
You know it has to end

За Кощей Безсмъртни работата не е ясна. В "Словото" се казва (цитирам по памет): "Стреляй господине... поганого кощея" (има се предвид Кончак). Смята се, че това е един от доста многобройните тюркизми в "Словото". Има две версии за произход - от "кошчи" (това е = на монг. "арат", човек от простолюдието) или "кощей" има значение "момче", "пленник", "роб". Мисля, че проф. Баскаков имаше писано нещо по този въпрос.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

да де, в "Матерь Лада", откъдето са повечето цитати, е посочена и възможността името му да е от тюрк."кошчи" - слуга...

опс, като искам да звуча научно, поне и литературата да си посоча:
1. КБЕ - само подробността за Морана в бълг. клетви.
2. "100 великих богов" - изд. ''Вече"(от поредицата "100-те велики", която започнаха да превеждат и на български, така че и това може да се появи у нас в скоро време) - за Макош и Чур; иначе си е издание за лаици с някои ненужни коментари от компилаторите, но за религии, които почти не познавам върши работа(шинто, хетска религия). преди време "Вече" бяха спретнали и един ужким речник или енциклопедия на слав. богове, което беше пълна каша с всичко от истинските до тези от "Велесова книга", плюс йети и извънземни...
3. "Матерь Лада" - А. Дудко, изд."Ексмо-прес" от поредицата "Антология мудрости" - макар и да има някои отъждествявания, с които не съм много съгласна(Макош = Лада), авторът иначе съвсем съвестно си е свършил работата, обобщавайки известното за вярванията на източно, западни и южни славяни, като се базира само на сигурни извори и творби и сериозни изследователи. за българските представи има някои слабости на места; от нашите учени е ползвал единствено А.Калоянов...