Книгата се казва ,,Шестото клеймо'', авторът е Дан Браун. Говори се за (по-скоро против) християнството, има интересни описания, като това:


***

Приближи се към първите ниши и мина покрай гробницата на един от първите католически владетели на Италия. Подобно на много други в Рим, саркофагът беше разположен накриво спрямо стената. Това очевидно смущаваше група туристи. Той не спря, за да им обясни, че християнските гробове не са ориентирани спрямо сградата, а в посока изток-запад, като черквите. Предишния месец бе разгледал това древно суеверие в краткия си курс по история на символите.

- Това е пълна нелепост! - възкликна една студентка от предните редове, когато професорът обясни причината за тази ориентация на гробовете. - Защо им е на християснките гробове да гледат към изгряващото слънце? Нали сме християни ... а не слънцепоклонници*!

Гризейки ябълка, Лангдън (професорът - бел. моя) усмихнато се заразхожда пред черната дъска.

- Господин Хицрот! - извика той.ю

Дремещият на последния ред студент се стресна.

- Какво! Аз!

Лангдън посочи висящия на стената плакат на ренесансова изложба.

- Кой е онзи мъж, коленичил пред Господ?

- Хмм ... някой светец ?

- Браво. И откъде познахте*, че е светец?

- По нимба.

- Отлично. А този златен нимб да ви напомня за нещо?

Хицрот се усмихна.

- Да! На ония египетски неща, дето ги учихме миналия семестър. Ония... хм... слънчевите дискове*.

- Благодаря, господин Хицрот. Можете пак да заспите. - Лангдън се обърна към студентите. - Подобно на много други християнски символи**, нимбовете са заемка от древноегипетската религия, която се основава на култа към слънцето*. Християнството изобилства на примери за слънчевия култ.

- Извинете, че ви прекъсвам - обади се момичето от първия ред. - Аз редовно ходя на черква и не виждам да се практикува никакъв слънчев кълт!

- Нима? А какво празнуваме на двайсет и пети декември?

- Коледа. Рождество Христово.

- И все пак според Библията Христос е роден през март. Тогава какво празнуваме в края на декември?

Мълчание.

Лангдън се усмихна.

- Двайсет и пети декември, приятели, е древният еически празник на sol invictus - непобедимото слънце, - който съвпада със зимното слънцестоене. Тъкмо през това прекрасно време на годината слънцето се завръща и денят започва да расте.

Професорът пак отхапа от ябълката.

- Налагащите се нови религии често възприемат съществуващите празници, за да направят прехода по-безболезен - продължи той - Това се нарича ,,трансмутация''. Тя помага на хората да се приспособят към новата вяра. Богомолците спазват същите свещени дати, молят се на същите свещени места, използват подобни символи ... и просто променят божеството.

Сега вече момичето от първия ред побесня.

- Намеквате, че християнството е просто някакво си... префасонирано слънцепоклонничество*!

- В никакъв случай. Заемките на християнството не се ограничават само* до култа към слъцето. Ритуалът на християнското канонизиране е зает от древния Евхемеров обред на ,,обожествяване''. Практиката на ,,богоизяждането'' - тоест светото причастие - я има и при ацтеките. Дори идеята, че Христос е умрял заради нашите грехове, не е чисто християнска - саможертвата на млад мъж с цел опрощаване греховете на неговия народ се среща в най-древни предания за Кецалкоатъл.

Момичето го изгледа гневно.

- Остава ли нещо* чисто християнско?

- Съвсем малка част от която и да било * организирана вяра е изцяло оригинална. Религиите не се раждат от нищо. Те се развиват една от друга. Съвременната религия е колаж... сбор от историята на човешкия стремеж да разбере същността на божественото.

- Хм... почакайте - обади се вече будният Хицрот. - Сещам се за нещо християнско, дето е чисто оригинално. Какво ще кажете за нашата представа* за Бог? Християнското изкуство никога не изобразява Господ като слънчев бог с глава на ястреб, ацтек или нещо подобно. Бог винаги е представен като старец с бяла брада. Значи нашият образ* на Господ е оригинален, нали така?

Лангдън се усмихна.

- Когато са се отказали от предишните си божества - езическите, римските и гръцките богове, слънцето, Митра и така нататък - първите християни попитали Църквата как изглежда техният нов християнски Бог. И Църквата благоразумно избрала най-страховитото, могъщо и познато лице в цялата писана история.

По лицето на Хицрот се изписа скептицизъм.

- Старец с бяла брада ли?

Лангдън посочи висящото на стената табло с йерархията на античните богове. На върха седеше старец с бяла брада.

- Зевс изглежда ли ви познат?

Лекцията приключи като по даден знак.

***

БАРД, издание 2003, стр. 236 - 239


* курсивът е по книгата
** курсивът мой

... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...

Do kolkoto si spomniam tazi kniga bi triabvalo da e izliadla predi Koda na Da Vinchi. Oshte ne sum ia prochela za sujalenie. Haresvam Dan Brown, knigite mu se chetat na edin duh. No obiknovenno gi namiram s prekaleno oskudna informatsia, no tova e lichno mnene. Vse pak triabva da se balansira razkada s faktite.

Интересува ме дали е имало езически аналог на пролетните празници Великден и Гергьовден.

Според мене - да. Съдя по това, че Великден се посреща в различните страни по различен начин - биенето с яйца в нашенско, ядене на шоколад във Франция.

... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...

Между другото, чел бях че изобразяването на Богородица и Христос е заемка от това на Изида и възкръсващия Озирис...
На 25 декември са се празнували и сатурналиите в Рим....

Dulce et decorum est pro patria mori!

Изида и бебето Хор, а Озирис е богът баща. От друга страна изобразяването на боогиня майка с дете в ръце не е нещо кой знае колко оригинално. Но все пак може би Изида и Хор е най-типичното подобно изображение за средиземноморието.

Всички празници са с езически произход. Това не означава, че не могат да са и християнски обаче. За Великден погледни темите от миналата година. Имаше интересна тема за яйцата, зайците и т.н. На английски Великден е Ийстър (Easter), което идва от името на богинята Eostre. Сравни и с името на вавилонската богиня Ищар.

Редактирано от jaytee на 07.05.05 15:12.

... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...

Тая книга- Шестото клеймо- това 'Аngels and Demons' ли е? Тя би трябвало да е , до колкото си я спомням, защото той има само 4 книги, които аз съм чела. 'Кода на Давинчи' беше интересна , стига да не я взима човек много насериозно, ама 'Angels and Demons' беше поголовен бълвоч. Много елементарна, повърхностна и на много места чак дразни.

Иначе относно езическите корени на Християнството- човек трябва да е сляп, за да не ги забележи. Нямя и нужда да си професор по древни религии и вярвания. Пък и в крайна сметка как ще накараш хората изведнъж да се променят напълно- по-лесно е просто да градиш върху вече съществужащите традиции и вярвания.

Нищо ново под слънцето!

Ето я:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите