ами успех с книгата идооплюването на християнството (или християните - те заслужават до известна степен, хора са все пак)!
все пак ми се искаше да чуя за ценностите.

българин да се наричам...

Ами ти ми посочи трите стъпки на християството 1 страхът 2 изгодата 3 любовта.
Трите са много верни проблема там е, че поради първите две до третата неможеш да стигнеш. Там където има страх и изгода, немогат да съществуват всички нормални неща които са характерни за това което аз усещам като езически цености.
Аз бих посочил 5 стъпки към езичеството Смелост, Безкористност, Истина, Свобода тогава Любовта към тези дето заслужават сама ще дойде както и разбирането за езическите цености.

Човек дори добре да живее умира

Можеш да си изчистиш съзнанието от подобни смешни диференциации, като тая че християнство, значи страх, а езичество - смелост.
Пълни профанизми.
Ето ти доказателство; един езичник е написал това: "Primus in orbe timor fecit deos" .
Виодаш ли какви фикции имаш в главата. Всичко друго е оборимо, следвайки същата логика и схема.

ами хубаво. мерси.
сега ще си говорим ли още или ще ходиш да си пишеш книгата?

българин да се наричам...

вселената бие на хаос, това на ниво макрокосмос би означавало например:
слънцето да си изгрява и залязва откъдето и накъдето му скимне, луната да се мотае по небето като пияна, планетите да се въртят ту в една, ту в друга посока за разнообразие(или изобщо да не се въртят, ако не искат), слънчевата система да реши да отскочи в някой друг край на галактиката, или направо да се шматка до Андромеда, звездите да мигат като дискотечни светлини или София при режима на тока и постоянно да сме в страх да не ни глътне някоя черна дупка.
на ниво планета земя всичко щеше да е неразбираемо защо и как щъка по непредвидимата й повърхност; нямаше да има животински видове,а всякакви изродени мутанти, а човешкия свят (ако изобщо се стигне до него) би приличал чисто и просто на пъстра сбирщина от лудницата, където Наполеон и Цезар трепят заедно Чингисхан, да речем...
на ниво микрокосмос материята едва ли би била в точно определено състояние и с поддаващи се на изучаване свойства, или поне елементарните частици щяха да се свързват по-безразборно от друсани хипита и въобще всичко би било такова, че да ни е бедна фантазията - нашата, та даже и на Дъглас Адамс да измисли подобна космическа щуротия... затова много повече ми допада идеята за ръководеща сила от типа на Дао или Логос, или 'всемирната душа' Брахман (по-голям от най-голмото и по-малък от най-малкото) - поне са ми по-натурфилософски... или пантеизма на Джордано Бруно например, или вижданията на учените след Ренесанса(ох, тази егоистична и егоцентрична епоха, както я вижда църковната история) за Господ като 'вселенския механик', навил веднъж 'часовника' без да се меси повече... реално погледнато, естествено е израилтяните(другият монотеизъм - зороастрийският пък възниква именно в отричането на религията на магите) да не развият много натурфилософски виждания заради пътя на развитие на обществото и религията им (за разлика от съчетаващите религия, магия и наука култове) - е, може би е имало излкючения(кабалата ?), но малко... а християнството в началото си съдържа и реакция срещу откъсването на представителите на привилегированите жречески съсловия от съдбата на народа им("митарите и блудниците ще влязат в рая преди вас"), опит за цялостна реформа да юдаизма, отхвърляне на неговата закостенялост - и поне в началото успява, но не и сред юдеите... както и да е, това си е мое мнение, дори непретендиращо за вярност... благодаря на загрижените за душата ми, но какво да я правя - много е свободолюбива, милата.
в крайна сметка всички тук сме повече или по-малко повлияни от християнството поради средата и културата, в която сме израстнали - повлияни в силата на вярата си или силата на отрицанието си; повлияни и заради това, че сме се заинтересували да опознаем различните виждания. колкото до евреите - именно тяхното съзнание за богоизбраност или антисемитската омраза ги правят да изглеждат 'голяма работа' - исторически рядко са бивали значима сила в региона си; но са развили умения, които ги правят значими и са дали на света учени и мислители; не са дали философията на съмнението обаче - май беше заслуга на гърците... обаче е твърде полезна против човешко и религиозно възгордяване - ако не мислиш убежденията и постъпките си за абсолютни и неоспорими, ако си нямаш 'едно наум', къде отива съзнанието и отговорността. защото атеистът не си мисли дали някой някъде ще му опрости греховете - по-добре е да се старае тук и сега те да са възможно по-малко.

I'll give you my freedom,
I'll give you my sorrow...

много хубаво литературно описание, особено момента за Дъглас Адамс, но идеята на постинга ми е малко по - различна. той беше написан по повод твърдението, че вселената еволюира непрекъснато. не смятам, че е баш така. еволюция има, но тя не е непрекъсната, нито повсеместна. във вселената постоянно се зараждат форми на организация на материята и енергията, но те не са устойчиви. създават се звезди, но те преминават през определени стадии на развитие (организация), след което отново преминават в състояние на хаос. на земята се създават живи организми (най - високата форма на организация за мен е живота), те пак се развиват до едно нива, след което деградират и се връщат в по - ниска форма на организация - умират. дори живота взет като цяло се е зародил, еволюира и се развива, но в крайна сметка ще изчезне (или поне най - високо организираните му форми). да, в природата има закони, които не позволяват на Слънчевата система да сищъка из галактиката, но не и постоянна, перманентна и всеобща еволюция.

когато човек наблюдава тези закони и се пита от къде ли са се появили изскачат 2 варианта (пона аз за 2 се сещам) - или нещата просто са си такива, защото не могат да бъдат по друг начин, или някой се е погрижил те да са такива. някой бог - ти изброи разни имена за него, които не са важни, защото до едно са прости интерпретации на една идея - идеята за създателя, "часовникаря" на вселената.
ако примем тази идея за вярна, пак се сещам за 2 варианта. единия си го посочила - навил часовника и не се меси повече, оставил ни е да се оправяме. другата - той все още се меси и се грижи за нас, творенията му.

всички тези идеи, обаче, са си само идеи - измислили са ги хората на различни места по света. измислили са ги хора, опитващи се с разума и делата си да се приближат до бога и да го разберат що за нещо е. нито гръцките философи, нито Буда, нито Мохамед (ако ще си губим времете с него), нито Джордано Бруно нямат наглостта да твърдят, че са достигнали до Бога и са го разбрали. главно, защото не са.

и тук идва разликата с християнството. то си има съвсем конкретен носител, който твърди, че е пратеник и син на Твореца на Вселената (същия, който е подготвил в един семитски народ условия за появата му и е предсказал самата му поява). Той не е просто учител или пророк, а самият Бог, който се открива на хората, за да ги спаси и за да не им се налага на философите и Буда да се мъчат да достигат до него. защото те и не могат да го достигнат.
и от там нататък или вярваш в Христос, или не, но това вече е друг разговор.


не става дума и за философията на съмнението. вярвам ти, че е дело на гърците, както почти всичко във философията по принцип. става дума не за философия, а за цял Свят, където всичко се погдлага на съмнение - предимно авторитетите, ценностите, правилата, принципите, доброто и злото. атеистът не чака да му опростят греховете, но и не гледа те да са по - малко. гледа как да ги скрие от хората и да му се размине. средностатистическия атеист, имам предвид, не някого конкретно. теб например - не.
права си за възгордяването. то е първия и възможно най - лошия грях, защото ти пречи да видиш останалите. за това Христос е казал да се борим с него, лицемерието и т. н. и т. н. много други неща. и освен това е казал, че дори да се оклепаш здраво в греховете, стани, поискай прошка и продължи да се бориш. не се отчайвай.
а това е хубаво. нали така?

българин да се наричам...

А това за християнството го пише хенокс
А в крайна сметка си е точно така древните езичници са били войни ,аристократи хора на честа и смелоста а християните и преди и сега са си били страхливи лицемери . Или поне повечето
Превиди ми това което е написал и кажи кой го е написал

Човек дори добре да живее умира

По принцип мисля да си напиша книгата
Ама ако настояваш ще си говорим ама тема по тема да не почваме с големите постове, че имам и друга работа а и става малко досадно

Човек дори добре да живее умира

В крайна сметка само един евреин е имал наглоста да се обяви за Бог и че го е проумял напълно и всички наивници му повярвали
И как е доказал Исус, че е бог ами като опрощавал грехове
И аз съм бог и аз прощавам грехове, не случайно старите хора са казали човешко е да се греши божествено е да се прощава

Човек дори добре да живее умира

Не ме интересува, хеnох че го е казал. Това си е негово мнение. Иначе говориш на изуст. Езичниците били войни, ами и християните също. Тервел например. Кубрат също. Борис и Симеон. А християните страхливци. Боян IYI например, колкото и да не ти се иска.
А онова го пише Арбитер Елеганция: "пръв на света страхът съзедеде боговете".
Демек езичниците от страх са си създали боговете.

Редактирано от lutom на 20.12.05 00:15.