Интересува ме следното. Какво се е правело, когато някоя жена реши да изостави детето си. Т.е. преди да се появят първообразите на днешните домове за сираци, стопанисвани от християнската църква, как се е процедирало.
В приказките и легендите се споменава за носене на детето в гората, пускане в река и т.н., но ми е чудно ако убиването е било единствената практика, как е гледало обществото на тези неща.
Не питам за някой конкретен народ, култура или епоха, така че всяка информация ще ми е интересна.
Благодаря.

Всъщност този въпрос е доста безсмислен.
Болшинството от езическите общества са били на фаза родово-общинен строй, когато е било наложено християнството. Това ще рече, че човекът сам по себе си не е представлявал социална единица, а е бил просто част от рода. Родът е съществувал като едно цяло, като единен организъм, в който всеки се грижи за всеки. Затова и е нямало изобщо такава практика да се "изоставят" деца, защото за всяко дете се е грижел родът. Независимо дали майка му е там или не, дали е способна да се грижи за него или не.
Всъщност, с оглед на това какво внимание и значение се е отделяло на децата в езическите религии, най-вероятно да изоставиш дете се е считало особено тежко престъпление, не само срещу рода, но и срещу религията като цяло. Един вид обида срещу боговете. А такова нещо никой не би допуснал.

Дайте ми пепел, ще ви дам огън!

хубаво е че отново пишеш, тоя клуб съвсем се изопачи

В ткрадиционните общества няма сираци, тъй като ако родителите са умрели, роднините поемат децата като свои. Или дори хора от друг род...
То по принцип при много народи децата се изпращат задължително в друго семейство за възпитание (обикн. при вуйчовците - т.нар. авункулат).
Разбира се, има особености. Напр. близнаците (или единият) при много народи са били убивани.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

В Скандинавия.

Обичаят за изнасяне на нежеланото новородено "извън" общността (в пустошта - гора, планина) се нарича utseta (seta ut) - това е глагол, който означава "слагам извън".
Детето се занася там и се оставя да умре.
Правилно каза Огнеслав, че в този тип общества родът има решаващо значение (макар че бих се поколебала преди да използвам марксисткия термин "родовообщинен строй"). Тъкмо за да се съхрани родът, семейството (а това включва и живите пораснали деца), когато няма възможност или желание да се отгледа допълнително дете, то се оставя да умре.
Това си има изключително икономически причини: всяко следващо дете, което оцелее детската възраст и порасне, след смъртта на родителите ще бъде потенциален наследник на техния имот. Ако имотът не е достатъчно голям, родителите биха ощетили всяко едно от напр. 5-те си деца, ако го разделят на 5 части. Затова се внимава на колко ще може да се раздели имотът, така че всяко дете да си получи достатъчно самостоятелен дял, и оттам нагоре бройката деца се поддържа по този начин.
Дъщерите обикновено се изнасят по-често от синовете, защото синовете има по-голям шанс да умрат (по войни и т.н.), така че броят наследници от тяхна страна ще бъде намален (а е важно да не изчезне съвсем!), докато дъщерята (която също се явява наследник на рода, защото за нея се дава зестра) може да умре чак след като се задоми (при раждане), което не върши работа, понеже вече е отмъкнала зестрата.

Има и обичай за даване на детето за отглеждане от приятел или роднина. Приема се, че на този, на когото е дадено дете, е оказана голяма чест. Т.е. отглеждащият е в подчинено положение спрямо този, чието дете отглежда. Но пък не може да откаже, ако му предложат да отглежда. Според легендата, така норвежкият крал Хокон ("Добрия") е бил "пробутан" на английския Етелстайн, демонстрирайки по този начин върховенството на баща си (норвежеца) над англичанина. Етелстайн после си го връща по друг начин де.

С идването на християнството в Скандинавия, обичаят за изнасяне на деца е строго забранен със закон и наказанието е outlawry (прокуждане от териториите на държавата плюс право на всекиго да те убие, без да бъде съден за това). Според християнския закон, дори когато дете се роди нежелано, а даже и в случаите, когато има някакъв недъг, родителите трябва да го задържат и задължително да го кръстят - колкото по-голям шанс е да умре още като бебе, толкова по-спешно е да го кръстят. Изнасяне на бебета се позволява само когато имат някакъв много сериозен недъг, като за пример беше дадено да му е завъртяна главата към гърба и още нещо, което не помня. Тогава детето пак се кръщава и чак след това се изнася.

Едва с навлизането на християнството в Скандинавия навлиза идеята, че всеки човек има божествена същност в себе си, т.е. е свещен и че на бог му пука за всеки един от нас без значение към кой социален клас принадлежи. Това, между другото, премахва и робството, защото изведнъж се оказва по-изгодно да бъдеш свободен гражданин, който да си плаща данъците (макар и беден) и да работи за господаря си, отколкото да си роб, който ще работи за господаря си, но ще бъде хранен и обличан без хазната и църквата да видят някакви пари от това

a wee little girl with a can of gasoline

Начи все пак на дядо господ наистина не му пука за нас. Ами тогава да не му плащаме данъци. Да си кътаме парички да мислим колко деца ще имаме и какво ще праим с тях.хехе
Сетих се, че и България има нещо подобно. Нека си спомним легендата за Крали Марко, който бива оставен в една кошница и пуснат по течението на реката за да "не счупи костите на баща си Вълкашин".. мисля нещо такова беше.

VITA BREVIS ARS LONGA

такова е, но няма нищо общо

Never assume malice for what stupidity can explain.

Мерси, това много ме заинтригува. Можеш ли да ми кажеш повече за обичая с близнаците и кои народи точно са го практикували? Ако не ти се разказва ще се радвам да ме насочиш към някаква литература по въпроса.
Мерси.

Мерси много за подробната информация.
А може ли да питам още нещо в тази връзка? Стана ми чудно в това общество, което описваш, кой има правото да вземе решението за "изселване" на детето? Майката, бащата или някой по-висш?
И също ако знаеш самите майки какво отношение имат към подобен род случки, ще се радвам да разкажеш.

Не знам.
За тази практика се знае най-вече от законите, които я забраняват; от сравнителни данни (в други общества); а иначе това, което е описано по-късно в сагите, все пак са го писали християни и не е ясно каква част от информацията е изкривена. Така че общо взето няма как да знаем отношението на майките към въпроса... не е имало начин да оставят писмени сведения от първа ръка
Кой е взимал решението също - дали е майката или бащата (няма "по-висш"). В законите това се третира като решение на семейството срещу обществото, т.е. там е конфликтът, а не между единия и другия родител.
Но преди да тръгне да ти се струва жестоко и безсърдечно, помисли, че това всъщност е грижа да не ощетиш тези деца, които вече имаш. Понякога въпросът е на оцеляване, и тогава по-добре е да спасиш здравите, пораснали индивиди, отколкото бебето, което има минимални шансове за оцеляване и без това, а би застрашило оцеляването и на останалите.
Един вид семейно планиране пост фактум.
Така че на майките и да им е било мъчно, трябвало е да вземат рационалното решение.

a wee little girl with a can of gasoline