Отварям нова тема, в която можем да си обсъждаме всякакви академични теории, които са приложими към изучаването на езичеството.

Нека думата "теории" не ви отблъсква - това са не повече и не по-малко от различните места, на които заставаме, когато гледаме нашия обект - и според тези различни места виждаме различни неща. Някои гледат отстрани, някои отвътре, някои може би отгоре или пък с главата надолу - затова сме толкова различни и колкото хора, толкова отношения към езичеството...

Специално копирам и слагам тук Традиционализма на челно място, защото смятам, че отразява настроенията на повечето от вас.

Ако имате възражения и несъгласия, кажете къде.
Ако имате допълнения, кажете ги.


---------------------------------------

Традиционализъм

В Европейската култура течението се появява в сегашната му форма през Ренесанса. За негов основател се смята Рене Генон.

Основните идеи на тази школа са следните:

1. Всички автентични религиозни традиции са истинни и идват от Извечната Традиция.

2. В противоречие с модерната идея за "прогрес", и в съответствие с всички традиции, светът е в състояние на интелектуален и духоен упадък, неизбежен от самото начало на историческия цикъл. Например в Класическа Гърция се нарича "Желязна епоха", а в Индуизма - "Кали Йуга".

3. Освен това, Западният свят, за разлика от други култури, е загубил връзката си с Извечната Традиция. Това е станало първо през Античността, после Християнството някак променя нещата и т.н., за повече подробности - Рене Генон "Кризата на Модерния свят".

Учението е първоначално разработено на базата на учения като хиндуизъм, даоизъм, юдаизъм, християнство. После е доразработвано, като различни други учения са прибавяли нови подходи и аспекти към общата теория.

Традиционалистите придават голямо значение на интелектуалните постижения на пред-модерния свят и на не-западните общества. Голяма част от трудовете им се занимава с метафизика и символизъм, и дискутира и обяснява различните духовни традиции.

Когато се занимават с критика на обществото, традиционалистите правят това от собствената си перспектива, която обръща модерната Еволюционистка теория (и "лява", и "дясна"), както и пост-модерните теории, надолу с главата.

Сравнително скоро е излязла книга с история на традиционализма. Носи показателното заглавие "Срещу модерния свят".

No power in the 'verse can stop me!

Къде е излязла и на какъв език?
Това явно е свързано с книгата на Генон "Кризата на модерния свят" (странно, преди 80 г. описва сегашната криза...) и "Бунтът срещу модерния свят" на Евола.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

ще ми бъде интересно да чета и коментирам и по-нататък по темата, защото съм наистина доста незапозната в тази област.за себе си мога да кажа само: древни религии - защото съвременния свят нещо не ми понася добре, защото търся друг поглед към въпроси, които в нашия район се дискутират главно от православието, защото искам мъдрост пред философстване, защото искам да надникна поне малко в техния живот и мислене...защото така!не че споделям особено идеалистически виждания за произхода на религиите, но всички те са израз на вечни стремежи на човешкия ум и дух, може би на по-добото в нас(заедно с изкуството) и са имали множество добри и лоши страни като всяко човешко творение...колкото до 'Великата традиция' - това са може би точно тези вечни пориви и търсения на част от обществото, изначалното у всеки и въображението, което не познава граници...

One day maybe you will love again
Love that never dies

Лотера! Поздравления за това, което си подхванла/темата де/.
Иначе , аз мога най-вече собствените си теории да развивам и защитавам най-добре щиото каквото съм чел, чул видял това съм като менталност А иначе другите работи с думи не стават хехе
Баси, извинявай много .... се получи. Не, казах го в пряк смисъл!!

VITA BREVIS ARS LONGA

Dr. Mark Sedgewick 2004. Against the Modern World. New York: Oxford University Press

това се разбира под "ново", не Евола :)
---

"книгата на Генон "Кризата на модерния свят" (странно, преди 80 г. описва сегашната криза...) "

Никак не е странно. Преди 24 века същата криза я описва Платон

Светът е различен, но винаги има хора, които приемат съвремието си за особено дълбока криза.
Нали затова се нарича теория :) Теориите са нещо като възглед, нещо като вяра... Като се задълбаеш надолу - във въпроса защо човек споделя тази или онази теория - се вижда колко те са ирационални в основите си...

И това не само за традиционализма...

Това са теориите - нашата вяра, изградена върху нашето познание и наслоените ни от него предразсъдъци.
Но според някои теории ;)) на които съм фен, не е възможно човек да се отърве от предразсъдъците си. Дори факта, че осъзнаваме, че имаме предразсъдъци, и опитът да се отървем от тях, също е рожба на определено време, определено натрупано дотогава теоретично разнообразие и развитие, и в крайна сметка - определен начин на мислене, изграден върху... предразсъдъци :))

Всичко това не прави темата по-малко интересна... Напротив

No power in the 'verse can stop me!

Това са две теории, които подхождат към религията като обществено явление. Представянето им се основава до голяма степен на обобщението на Антъни Гидънс в "Социология".

Лудвиг Фойербах разглежда религията като отчуждаване на ценности. Това е резултат от факта, че хората погрешно проектират върху божествени сили ценностите и нормите, които са възникнали естествено като резултат от културното развитие. Те не разбират този процес и приписват ценностите и нормите на някакъв външен за тях авторитет.

Мой коментар: Следователно създаването на ценности е колективно дело, обхващащо повече от едно поколение, т.е. е външно за индивида. Отчуждаването на ценностите е индивидуално дело, основано на психическата потребност на индивида от външен авторитет.

Нещо подобно казва Емил Дюркем, който е основоположник на функционализма. Религията служи, за да сплотява общността чрез ритуала и изобщо не е въпрос просто на вярване. Идеята за висши или божествени сили всъщност са израз на влиянието на колектива върху индивида, един вид в действителност се обожествява колективът. Съпреживяването чрез ритуала има за цел да подпомогне осмислянето и преодоляването на разните екзистенциални кризи и важни житейски събития (смърт, раждане и т.н.)

Фойербах пише за християнството, а Дюркем – за езическите религиозни форми, в случай, че не е очевидно.

Ето какво казва Дюркем:

Когато изпълнявам дълга си на брат, съпруг или гражданин, и изпълнявам поетите ангажименти, аз изпълнявам задължения, които са определени от закона и обичая и са външни на мен и моите действия... По същия начин вярващият с раждането си намира готови възгледите и практиките на религиозния си живот; ако те са съществували преди той да се роди, това доказва, че те съществуват извън него. Системата от знаци, която използвам, за да изразя мислите си, паричната система, която използвам, за да плащам дълговете си, кредитните инструменти, които ми служат в търговските операции, практиките, които следвам в професията си и т.н. – всички те функционират независимо от начина, по който ги използвам. Ако разгледаме всички членове на обществото последователно, ще установим, че тези наблюдения са валидни за всеки от тях. (Durkheim, 1982)

Критика: обществото обаче е съчетание от голям брой индивидуални действия. Множество индивидуални действия (които са обосновани психологически) могат да предизвикат промяна в социалната структура. Следователно религията (както и всичко останало) не може да се разглежда изцяло като “външна” за хората. Социалните явления, казват освен това символните интеракционисти, зависят от символните значения, които влагаме в действията си.

Тук отговорът естествено е, че самите “символни значения, които влагаме в действията си” произтичат от външни източници – елементарно е просто.

Друга критика: Приписват се на “обществото” характеристики, които може да притежават единствено индивидите – наличие на потребности.

Отговор:

Те потребностите хубаво са индивидуални, но тези точно потребности са валидни единствено в социален контекст.

Потребността както от вяра, така и от религия (това се отнася както за езическите вярвания, така и за християнството) е част от потребността от социално взаимодействие, споделеност на ценностите, сплотеност, одобрение от страна на общността (или на по-малка група, която й се противопоставя, но това е друга тема и ще развали така стройната ми концепция)

Така постепенно възниква обществото като взаимодействие на институции, появили се на свой ред, за да задоволят потребностите (материални и духовни) в контекста 1) на човешко съжителство и 2) на недостиг на ресурси (материални и духовни) за задоволяването на потребностите.

Всяка институция още с формирането си става консервативна и се стреми да се съхрани (защото индивидите, които участват във функционирането й се стремят да запазят придобития статус и/или ресурси – материални и духовни). Всички инситуции заедно в процеса си на взаимодействие се стремят да съхранят статуквото.

Твърдението, че обществото има потребности, не е добре формулирано, но е вярно по същество. Обществото като система се стреми към самосъхранение. Ерго религията е обществена необходимост, чието задоволяване гарантира съхранението.

Средновековието е известно с мракобесието си, но не и по отношение на аспержите.