Мисля, че тая тема е сериозна и ще разбуни духовете.
Идеята ми е дали храмовете и дървени, железни и пр. идоли са нужни са извършванията на свещените езически ритуали?
Аз съм по-близо до мисълта, че не са. Може би е така, защото не възприемам езическите божества в човешки образ както гърците и римляните, а по-скоро като нарицателно име за небе, земя и пр. в цялата им обозрима всеобхватност. Неизменно духа на твореца присъства в творението му, но да се отделя такова голямо значение на тези неща, хайде за идолите съм по-склонен, но мисля, че храмовете са ненужни, поне ако не са открити, защото изповядват тезата, че езичеството неизменно е свързано с извършване на ритуали в природна среда. Самият факт, че при много индоевропейски народи не са разпространени храмове и особено големи идоли доказва, че моята идея не е безсмислена. Иначе аз сам съм раздвоен по тоя въпрос, както виждате...

Според мен храма не е задължителен, но от гледна точка на място което осъзнаваш като свещено и което те изолира от ежедневието не е и излишен, дори помага за фокус. Макар, че за мен по голям храм от човешкото тяло няма, все пак при една инвокация бога може да обитава в теб далеч, по осезателно от колкото в един храм. А що се отнася до идолите прабългарите са нямали, славяните са имали, но като усещане май ми е по близка прабългарската представа. Определено немога да се кланям на статуйки по причини сходни с твоите, ако ще е нещо напръв поглед неудошевено предпочитам да е на някакъв природен феномен или сила на небе, дърво, камък,огън или вода.

*Нека бъде дървото до небето, но ако лишиш го от корени,
пада то като тънка тревичка.*

за мен са неделима част от езичеството, което харесвам

първо храмовете са необходими като сакрално пространство, отделено от профанното

второ, идолите са необходими като изображения на боговете за добиване на по-голяма материалност

свещено природно място (горичка, извор, дърво, езерце) също е много разпространено и го приемам

храм със статуя на бога вътре си е една постройка лъхаща на стабилност и защита, и е неопровержима със своята материалност

що се отнася до антропоморфността на боговете - да, определено я смятам за задължителна (макар че те като богове могат пък да си сменят формата в определени случаи...)
добре е да имат и атрибути, те са много важни за да ги различаваме по-лесно като функция, и да можем лесно да ги изобразяваме

както виждате, имам много класическо и учебникарско виждане за езиеството ;) така си го харесвам :)


"не са разпространени храмове и големи идоли" в много случаи означава просто "не са намерени", което пък може да означава "не са търсени" или "нямахме късмет" или - много вероятен сценарий - "били са дървени и не са се запазили"

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

така е , съгласна съм ,но за свещени са смятани и цели горички , кадето са извършвани ритуали, което ги издига до статут на храм, а много богове са изобразени не с образ а принадлежности.което си дава доста свобода в разбиранията.
пък и нищо не пречи на един езичник да постави основите на подобно свещено място за определено божество ,имайки в предвид особеностите му.тъйкато действително няма как да бъдат точно възстановени стари храмове и локализирани съответно,по- вероятно се правят главно догатки какво и защо са представлявали,поради причината която изтъкна

Гора без Canis Lupus не бива

I dvamata ste pravi donqkade.
Ot edna strana, cyrkva (hram) ili ikona (idol) pomagat da se fokusirash vyrhu rituala, ili pomagat da se doblijish do Gospod (ili do boga, na koito se klanqsh), koeto ot svoq strana pomaga v magiite, taka 4e e dobre da gi ima... No tezi neshta ne sa nujni izobshto. Edinstvenoto, koeto e nujno, e tvoqt sobstven um i pravilnata dushevna/psihi4na nastroika (fokusa).
V kraina smetka, vypreki 4e edin hram ili ikona pomagat v tova, te NE SA NUJNI.
Kakto BoqnIYI kaza, nai-velikiq hram e sobstvenoto ti tqlo.
A nai-velikata ikona e tazi v uma ti (izpolzvai vyobrajenieto si).
Ne sa nujni nikakvi materialni zamestiteli.

edin savet: trenirai bez hram ili ikona, zashtoto kogato naistina imash nujda ot magiq, e mnogo veroqtno da ne namerish nikakvi hramove ili ikoni nablizo.

Интересно какво точно разбираме под ХРАМ. За християните е абсолютно затворено п-во и изолирано от външния свят. При юдейството си е пък едва ли не тайнствено и забранено място. Докато при езическите вярвания имаме храм разположен сред природата/на открито място/-добре осветено/, заобиколен с колонади после 1-2 3 зали и една малка "цела" в която са влизали само посветени. Тук пак прозира дълбоко вкорененото в езическите общества Кастово разделение . Всяка от тях е имала достъп до съответна част на храма. Става въпрос за Египет и Гърция. Едно степенуване на пространствата като се върви от по широко и открито към все по-малко и затворено. Една йерархична и стройна система, която е била отражение на прдставите на хората за светеа. При Месопотамия и Мезоамерика има пък пирамидално сроене/зикурата/ обаче то символизира нивата или "отвъдните" светове. Но ако направим аналогия пак символизира Йерархичната пирамида на властта и обществото. Там като церемониално п-во се е използвало цялото открито п-во пред храма. В началото и Егиоет има такива обичаи, напр, комплексът на Джосер в Саккара. Разбирате ли, колкото по-посветен толкова по навътре и сградата.НО обезателно във връзка с природата а не както при юдаима , християнството и исляма-една сграда всред града, притиснат и абсолютно изолирана и като обем и като функция от заобикалчщия я свят.
Моето мнение по въпроса:
Храм от типа на християнските задушава свободния дух! Но само истински силех дух може да отиде на гола поляна сред звездно небе и да почувсва Бога, който всъщност е в него. А отностно разните му там идоли въпросът стои по подобен начин. Колкото си по-низш като личност и дух си,толкова по-голяма необходимост имаш от "визуализиране" на бога. Истинските властелини не са се кланянли на идолите а самите те са били идоли.
Това можем да го забележим и сега! Мисля, че ако наистина сме се развили и сме станали по близо до Боговете трябва да го покажем като изхвърлим бавно този фетишизъм/икони. идоли и т.н./., иначе пак някой ще ни управлява и прави на маймуни. Обаче има и друг момент: биоенергията с която са заредени някои от предметите и идолите не бива да се пренебрегва Но само силен дух може да се чувства независим от подобни сили дело на други като него!

Чакай сега, фетишизмът не включва само дървени идоли, а почитане на свещени дървета, къмъни и т.н.
Относно храмовете, малко изкуствена работа са ми изглеждали винаги, виж капище, требище, по бива, но затворен храм, вярно че помага за размисъл и самовглъбяване, но за да усетиш истинския прилив на божествената сила трябва да си под открито небе.

природата е най-великият учител за всяко живо същество и наи- великият храм , в който всеки гони своята истина

не е случаен фактът , че е обожествявана все пак произхождаме от нея и нищо не е в състояние да прекъсне връската към корените ни , не случайно индианците са търсили видения из гори и пущинаци, земята в действителност изразява всички сили, които митологията преписва на божествата...затова и под открито небе са наи-осезаемо магическите местности определяни от езичници за храмове и е факт че по- късно на тяхно място са строени християнските църкви.

а и храмовете се строят повече , за да се запомни човека не силата...
на едно дърво му трябва пръст вода и светлина , не покрив и кич.

Гора без Canis Lupus не бива

ние не говорим за магия, а за религия
(езичеството е религия)

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

За фетишизма си прав и все пак едно е да почиташ нещо създадено от самата природа а друго от някой човек, нали?
Храмовете са изкуствено дело , което като че ли има за цел да обясни на низшите идеята за властта на полубожествените им господари. Не е случайно, че именно развитото държавно устройство строи храмове. .. хехе, малко като комунистите взех да мисля. Въпросът тук отива към смисъла на големите храмови строежи в Древността. Има какви ли не небивалици за строежа обаче понякога си мисля, че техните господари наистина са били полубожествени а не само имитатори на някаква си свръхкултура. Интересно, че в древна Гърция храмът е бил и обиталище на самия бог(такива поне са тълкуванията за огромните статуи вътре в целата, то май и при будизма е така?), което ми се струвадоста профански тълкувано. И все пак фетишизма наистина не ми се нрави. Виждал съм как изкуфели бабки целуват икони или статуи.. това си е много кофти момент според мен , присъщ на хора без особена чувствителност към"божествента енергия".
Отностно самовглъбяването, според мен то може да стане и сред природата при положение ,че наблизо няма човепшки присъствия. Но за съжаление сега света е доста гъсто населен. Определено нужно е чист въздух(според мен) и трезв ум от който като, че ли бягат разните му там наркомански религии. Това да се затвориш и да дишаш тамян в полумрак е подобно на душните полутъмни съвремени нощни клубове, където пак същото целиш: -да се усамотиш с някого! Гадно е впечателението , когато виждам(чувствам) много самотни хора на едно място като в Ал. Невски. Никой не говори, няма я общността. Гадно е да ходиш на църква като на погребение. Значи като, че ли не прекалената загриженост на хората е проблем ами самотността. Много личности и няма кой да ги обедини ето защо смятам, че Храмове под открито небе или Капища или дори голи поляни със "свещен дъб" са нужни, много нужни!