Тъй като забелязвам, че няма напоследък особена активност ще си позволя да пусна една обширна, съставена от няколко, тема.

1. Каква ви е представата за езичника в днешно време - житейска философия, начин на живот, обличане, любима музика и пр. Аджеба, кое от днешния живот е осъзната или не проява на изначалната човешка природа и чистота, сиреч кое е езическо?

2. И фундаменталния въпрос, има ли езичеството бъдеще в условията на масовата глобализация или светът ще се изражда още и още? Някой оптимистично бе споделил в клуба, че скоро езичеството ще се завърне като идеология... Аз обаче трудно бих повярвал, че на фона на невежеството и егоизма това е много възможно. Дали пък ще се яви някое ново учение, като християнството и пр. и ще замаже само основните проблеми? На дневен ред сега е атеистичния хедонизъм и фанатичните псевдо про-юдейски религии -главно исляма.

Прав си/аз съм онзи Сабазий/! Езичеството не е на дневен ред поне сред непросветените кретени, НО то и така трябва да бъде! Не бива да забравяне, че освен в будизма и в във всички езически/неюдейски религии/ също има кастово разделение. Ако пренебрегнем това ще бъде класифицирано като поредноата юдейска измишльотина.
Аз виждам езичеството единствено като средство за борба/.. и политическа/ със съвременните глобалистични, уеднаквяващи и затъпяващи тенденции. Изграждане на нова йерархия между хората и народите/не нациите!/

Езичеството определено има бъдеще.

Между впрочем, откъде го измисли това кастово деление в будизма? Да, в индуизма има, ама в будизма определено липсва!

Освен това кастовото деление (което в древността е било вероятно не точно това, което ние си представяме) присъства само в индо-европейските култури. Всички останали езически култури не го познават. Лично аз смятам, че и в Европа е било по-скоро късно явление, различно от старите времена.

Езичеството е религия на племенното общество, а за него основното е сплотеността на социума. Племенното устройство не е нещо, безвъзвратно потънало в миналото. Трайбълизмът е жизнен принцип и има хляб в него. Ако днес обществото развие племенно съзнание, много проблеми ще се решат. Но това е друг въпрос, който излиза извън нашате тематика...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Според него в езическите религии, както разбрах, няма кастово разделение, с това не съм съгласен. Хората не се раждат се еднакви възможности, ако някой го твърди е доста заблуден. А за будизма, така е, там наистина няма кастово разделение, своего рода утопистичен невеж кумонизъм.
Гледам, обаче че не се задълбочавати в темата, а и се изказвате само относно втората тема. Даже към първата бих дабавил и още един въпрос - какво би трябвало да учи/работи съвременният езичник, как мислите? И как ние езичниците се или ще се борим за нашата кауза - просветителска или чрез война, как го виждате? Кажете, вие, накрая аз ще обобщя и ще изкажа моето мнение.

Тъй де Индуизъм исках да кажа. Грешка!! Будизмът е доста по късно явление..
А наистина идеята , че все още хората по някакъв качествен принцип могат да бъдат разделени на касти не е лишена от съдържание!

Там е тънката работа! Ако кажа, че трябва да се прилагат езическите ценности в живота, което е почти невъзможно ще стане смешно. Още повече кои езически ценности Нордическите или на други . Всяко езичество си е точно определено за опр. регион на света. Нужно е да знаем, че засега трябва да се опитаме да бъдем честни със сeбе си, с хората около нас и... и аз незнам какво по нататък може да се приложи от тези ценности.

Според заслугите и сърцето си хората не могат да са еднакви, това е, много ясно, че трябва да има касти, каква е награда иначе за това, че си стараеш да се усъвършенстваш. Едно е признанието, любовта, приятелите и всичко духовно, но все пак християнска заблуда е ако се смята, че само с това се живее, това не значи и от друга страна да се ламти за несметни богатства, трябва баланс да има. В една прекрасна страна като Индия има много богати хора, които едва ли не не си знаят парите и много бедни, които имат едни прокъсан чифт дрехи на гърба си. тези хора могат да бъдат щастливи по-малко един от друг или еднакво по свой начин, независимо от парите. Това не може да разбере прехвалените западен европеец и северноамериканец.
Но когато си възпитаван, че най-висша ценност е да работиш скъпо платена работа, да завъдиш челяд и да живееш мирно и скотски, какво да се очаква.
Ако трябва да бъдем наистина обективни, в основата си старите религии са едно. Дали е нордическа, римска, индианска, африканска има разлики, продуктувани от условията на живот, но не трябва да се прави ярка граница.
Аз гонворя за основни принципи, ан за това дали трябва да почитаме повече един или друг бог и т.н. Има общочовешки ценности е те са живите, с което се раждаме, т.е. езически.

П.П. Но вие продължавате да спите, не е ли интересна темата?

Харесва ми как мислиш! Най-добре да кажа, аз в какво вярвам и на какви богове се "кланям". Вярвам, че всичко за което е нужно да се бори човек е заложено в него-просто трябва да го развива. Но кое да развива в това болно общество?! Какво е добро, когато сега освен парите няма друга ценност. Аз пак каквам , кое за мен е добро и кое смятам е силно. Физическа сила , Духовна красота, Честност, Достоинство, Смелост, Гордост, Храброст, Жертвоготовност, ..! И не спя ами смятам, че да се многослови също не е от най-добрите неща. Въобще така..

Все пак - комунизъм...
Да, хората не са с еднакви възможности, но това не означава, че едни имат повече от други. Един има едно, но му липсва друго - така е...

Как я виждаш тази "езическа война"?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Ако търсиш някаква награда за "усъвършенстването" си, най-вероятно е да не я получиш.

Езичеството, както вече споменах, е пригодено за най-вече за племенно общество. Едно племе е достатъчно малка общност, за да има касти. Триединната кастова структура, за която настоява Дюмезил и неговата школа (жреци-воини-производители), изглежда много стройна, но едва ли е била реалност.

В европейската история тя според мен е късно явлевие. Дори и в Индия, в по-стари времена, са се сражавали не само кшатриите, но и опълчение...

А в Европа може би само жреците са били обособена общност. Имало е военно ядро (било личната дружина на вожда, било системата от мъжки съюзи), което е било най-надежната част, но то винаги е било малобройно, за да решава нещата на бойното поле. Всеки свободен маж е бил и воин. Дори в по-ранните периоди, именно преминаването през различните възрастови степени (младежите, живеещи обособено, и занимаващи се само с война, са били "действащата армия") е обуслявяло и войнския статус.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!