Каква е ролята на езичеството в съвременния свят? Аз лично виждам неговата роля за осмисляне и по-добро и качествено описание на нашата човешка същност и проирода, но има и други неща с които се спекулира. Вече стана въпрос за нацизма и т.н. скапани идеологии ,които залоупотребяват с него. Но неразбирането му и комбиниране на "езическия" начин на живот със съвременния също според мен си е злоупотреба , да не кажа гавра с езическите вярвания! "Най-опаснате" моменти са в търсенето на т.нар. СМИСЪЛ на живота. от там идват и великите надежди към всяка нова религия ако и ще да е Самото езичество. Не ми се вярва съвсем: "смисълът на живота да е просто да го живеем"т.е. чистия просташки хедонизъм или сатанизъм и каквото там ви хрумне..

Смисълът на езичеството е да се живее пълноценно и човек да докаже, че е венецът на природата, въпреки че това е почти недостижимо...

Да,само да допълня какво мисля. Може би наистина смисълът на това което в момента правим , търсейки старите си вярвания-Там да открием едно пълноценно съществувание. Един завършен образ на човека! Това мисля Древните са го умеели или почти са го умеели. Самият факт, че са познавали доста добре чоовешката природа като са разглеждали Човекът като съвкупност от много "тела"/астрално, ментално, материално и т.н./ говори именно за това! Колко малко знаем и усещаме..

само да кажа за мен как стоят нещата.

в чисто личен план езичеството е начин да осмисля своето съществуване в света, да позная истината за това кой съм и какво е моето положение и отношение спрямо всичко останало съществуващо. наборът от идеи, които ми помагат за това, е най-вече езически, защото езичеството изглежда пасва най-добре на моя етос и нагласа към живота.

ако някого го устройва бахайската вяра или ислямът, да си ги изповядва и да не ми пречи. даже и християнството не ми е проблем, стига да не се опитва да ме покръства. аз не вярвам, че разпънатият Христос е Бог, но познавам хора, които с тази си вяра са свършили полезни неща. надявам се и аз някой ден да придобия толкова вяра, че да работя за доброто на света като цяло.
истината е проста и банална: трябва да се върши добро, независимо от "езически", "християнски" или "сикхски" подбуди. а какво е добро казва сърцето - например няма човек, който да се е родил с идеята, че е много гот да се убива.

целта ми е да не се въвличам в нищо, което да заглушава този естествен и искрен глас на сърцето - обществени структури (доколкото е възможно да останеш незасегнат от тях), политически и масови организации, организирани религии...

Work like you don't need the money, dance like nobody's watching

"а какво е добро казва сърцето - например няма човек, който да се е родил с идеята, че е много гот да се убива"

абе и аз така го мислех ама пък...
айде за убийство сигурно си прав, но други неща - напр. чест, толерантност, по-дребните етически правилца - тях сърцето ли ти ги казва или просто така си мислиш, а всъщност са ти вменени от малък чрез възпитанието...

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Е, точно в това не е смисълът на езичеството, защото то е учение, което не поставя човека над другите. Защо? Ами просто защоте той не е...
Езичеството учи, че всички същества (а по принцип според него няма "нежива природа", всичко е живо!) са различни, но равноправни и всяко си има свое място и значение в Космоса. Една верига, която се къса, ако някое звено липсва... Но целостта на Света съществува само ако веригата е цяла.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

в момента, в който ти осъзнаеш себе си като човек, и разбереш, че и другите около теб са също хора, ти инстинктивно усещаш, че сте подвластни на едни и същи неща (напр. смърт, болести и т.н.). ти не би искала някой да ти причини нещо подобно и вътрешно чувстваш, че е несправедливо да го причиняваш на другите, защото можеш да се поставиш на тяхно място и да разбереш какво би било ако някой те нападне, ограби, убие и т.н. всички оправдания, които можеш да си измислиш, за да го правиш ти самата, са именно "оправдания" и на едно по-дълбоко ниво ти ги чустваш като такива. няма друг начин, ако възприемаш себе си като "човек" и останалите около теб също като "човеци" (социопатите са друг въпрос, но това според мен е болест преди всичко на съвременната цивилизация).
в един по-широк план тази нагласа може да важи и изобщо за другите живи същества, но това е друга тема.

разни понятия като чест и т.н. имат своето място, но в момента, в който трябва да избираш между тях и "големите" етически правила, трябва да си наясно какво ще избереш. например да се засегнеш заради чест - може (макар че понякога може да е пресилено, но карай, и без това само себе си тормозиш ), да убиеш заради чест - не.
неслучайно "дребните" етически правила могат да се менят от култура на култура, но "големите" правила са неизменно същите навсякъде. защото те са най-важни и те са това, което прави от човека човек.

Work like you don't need the money, dance like nobody's watching

и аз така мисля, но като че ли човешката душевност има възможност да бъде най-богат, а от друга страна и най-бедна
Човек има голям потенциал, защото никой не знае още със сигурност как другите живи същества възприемат околния свят, а начина, по който можем да го правим ние може да бъде прекрасен

Да, така е. Но наистина, какво знаем за "всички наши роднини"? Във всеки случай, повечето езически религии смятат, че те са като хората... Или че хората са като тях!

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Това му е хубавото на езичеството: хем е ново, следвателно носи си надеждата и очакването, хем се позовава на стари колкото света корени :)

Животът сам по себе си няма смисъл. Ние го правим смислен по един или друг начин.
Езичеството му дава смисъл, непострадал от "цивилизоването". Дава му енергия, неизползвана от извратеняшките ни съвременни логика и ценности. Дава истински, искрен, природен живот. Точно затова, което каза Black Wolf - според езичеството няма нежива природа.

Да си езичник не означава да пиеш еленова кръв, от животно, което собствено ръчно си убил. Това не е нужно днес. Нужно е да разбереш човека, който го е правил преди.
Само декорите се сменят, но езичеството е в сърцето.



Винаги е по-добре да имаш два свята.