Знае ли някой нещо повече за религията на прабългарите, за шаманските им практики и т.н.? Моля, споделете мненията си по този въпрос.

Доколкото си спомням,те вярвали в една Сила,която не представлявала
определено божество.Доста намирисва на пантеизъм и някои източни вярвания.Тази сила била най-голяма в човешката глава,конската опашка,
както и някои часове.Имали са някакви знаци,които им служили и като писменост.

Не ми е известно как това вярване се съчетава с култа към Танг Ра,Бога-
Небе.

LVX

СЛАВЯНИ И ПРАБЪЛГАРИ - БИТ, КУЛТУРА, РЕЛИГИЯ И РАЗСЕЛВАНЕ

Великото преселение на народите и разпадането на Римската империя поставят края на античността и началото на средновековната европейска цивилизация. Един от регионите на континента, където сблъсъкът между "стария свят" и варварските племена се чувства осезателно, е Балканският полуостров. В продължение на няколко столетия неговият облик се променя, в резултат на етнически, социално-икономически и политически процеси.За славяните съществува богата историографска литература и разнообразни извори. Те са първата етническа група, която се заселва на Балканския полуостров. Първите исторически сведения в полулегендарна форма се срещат в произведенията на древногръцките автори Йоан Скилица,, Софокъл, Херодот, Хизоид и други. Те съобщават за племената и народите, населяващи териториите на север от Черно море. Най-ранните писмени сведения за славяните от І и ІІ век са дело на римските автори Клавдий Птоломей, Корнелий Мипот, Плиний Стари и Тацит. Те споменават славяните под събирателното име венеди, като ги определят за източни съседи на германците. Сведения за славяните се откриват в картотеката на Римските пътища, известна с наименованието "Talyla pentingeriana" и Юстиниянови кодекс. За периода ІV-VІ век информация дава готският историк Йорданес в своето произведение "Гетика". Данни за историята на славяните се съдържат в съчинението на Приск и Псевдо Цезарий - "Диалози". Славянските заселвания и нападения на Балканския полуостров се отразяват в произведенията на византийските автори: Йоан Зонара, Йоан Малала, Менандър, Прокопий Кесарийски /"За войните, за стоежите", "Тайна история"/ и други. Сведения за славяните дават хронистите Мерцалиян Комес, Михайл Сирийски, Теофан Изповедник /"Хронография"/ и Теофилакт Симоката. Славянските нападения на Солун са описани в цикъла "Чудесата на свети Димитър". За техния бит, военно дело и материална култура данни се съдържат в "Стратегикон" на Псевдо Маврикий. Извор за ранната славянска история са останалите жилища, оръдия на труда, оръжия и керамика.
Темата за религията, културата и бита на славяните е добре проучена в историческата наука. Един от авторите, който се спира на този период е Пайсий Хилендарски в своята "История славянобългарска" от 1762 година. Той представя българското минало в романтичен план. Първите научни изследвания по посочената тема се правят от Марин Дринов в неговия труд "Заселение Балканского полуострова славяноми". Той пише за произхода на българския народ /фино-чудски според него/ и за заселването на славяните на Балканския полуостров. Ранносредновековната българска история се разглежда в "История на българите" от Константин Иречек. Авторът акцентира върху държавната уредба и ролята на географския фактор в ранносредновековна България. Подробно изложение по темата прави Васил Златарски в "История на българската държава през средните векове". Показателно е подзаглавието на том I, част I "Епоха на хуно-българско надмощие". Авторът посвещава целия том на историята на прабългарите, а на славяните отделя няколко страници. Обзорен характер има трудът на Петър Мутафчиев "История на българския народ". Както Константин Иречек, той се спира на географския фактор, акцентирайки върху негативното византийско влияние в България. Темата се разглежда в монографията на Петър Петров "Образуване на българската държава". Приноси имат и други автори: Иван Дуйчев - за славянските нападения през VІ век; Веселин Бешевлиев - за прабългарската религия и култура; Геновева Цанкова - за седемте славянски племена и северите; Васил Гюзелев - за ранната история на прабългарите, за хан Аспарух и образуването на българската държава и за ролята на хан Тервел при отблъскването на арабската обсада при Цариград. Руските историци Василевски, Державин, Погодин, Успенски и Серебрянская също имат трудове по въпроса за заселването на славяните на Балканския полуостров.
Най-ранното писмено сведение за пребиваването на прабългарите на север от Кавказ се среща в Анонимен Римски хронограф от 354 година. За тяхната история данни дават византийските автори Агатий, Енодий, Йоан Антиохийски, Йоан Зонара, Йоан Малала, Марцелиан Комес, и Павел Дякон. Сведения се откриват в произведенията на готския историк Йорданес, в хроники на латински език, в "История на Армиения" на Моисей Хоренски и в арменска география с наименование "Атхарацуиц". Прабългарските нападения на Балканския полуостров са описани от Менандър Протектор, Прокопий Кесарийски и Теофилакт Симоката. За тяхната история през VI и VII век сведения дават патриарх Никифор и Теофан Изповедник. На базата на събраната информация в българската историография е създадена литература, чийто автори са: Александър Бурмов, Александър Халиков, Васил Гюзелев, Васил Златарски, Веселин Бешевлиев, Димитър Ангелов, Иван Венедиков, Иван Дуйчев, Иван Шишманов, Петър Мутафчиев, Петър Петров, Страшимир Лишев и Стефан Младенов. В последните няколко години върху историческото развитие на прабългарите работят Йордан Вълчев и Петър Добрев, които повдигат нови въпроси. Източник за историята на прабългарите са останките от градища и съкровищата им от Вознесенка, Глодоси, Малая Перешчепина и Нодь Сент Миклош.
Първите сведения за произхода на славяните са от ХІІ век. Съвременната наука установява, че те спадат към индоевропейската езикова и етническа общност, която започва да се разпада през четвъртото хилядолетие преди Новата ера, а славянската етническа общност се оформя в първото хилядолетие. За прародина на славяните се смята Европа. Средновековните летописци считат, че най-древната тяхна територия са земите по долното течение на река Дунав. Археологически и лингвистични проучвания установяват, че протославянската /балтославянската/ общност населява област, чиито граници са: на север - Балтийско море, на запад - река Висла, на изток - река Днепър и река Крипят, на юг - Карпатите и степите на север от Черно море. В началото на Новата ера започват придвижвания на племена и народи. В резултат на Великото преселение на народите през ІІІ век част от славяните напускат първоначалните си територии. Оформят се три племенни групи славяни - западна, наречена "венеди" или "венети", източна - "анти" и южна под името "славини". За наименованията на славяните сведения дават римските автори Плиний Стари, Тацит и Клавдий Птоломей. Те назовават славяните "венеди", като Плиний Стари в своята "Естествена история" отбелязва ,че "венедите" обитават земите на изток от германците до река Висла, Тацит пише, че източни съседи на венедите са сърматските племена, а Клавдий Птоломей изказва мнението, че населяват крайбрежието на Балтийско море и поради това то се нарича "Венедски залив". В движението си на запад славяните преминават река Висла, река Одер и се насочват към река Елба. Под тяхно влияние германските племена също започват да се разселват. Доказателство, че славяните обитават тези територии е наименованието "полабски славяни", което произтича от славянското име на река Елба - Лаба. От западните славяни по-късно се формира народността на поляци, чехи, словаци, моравци, словени и хървати. В своето придвижване на изток славяните достигат до извора на рекаВолга и поречията на Москва река и река Ока. По-късно от този клон се образува народността на руси, беларуси и украинци. В историческата литература те са известни под името "анти". Най-сложен е въпросът с преселението на славяните на юг. То се осъществява на два етапа. През ІV - V век те се преселват в земите на север от река Дунав в Дакия и Панония. Заселването на славяните е съпътствано от нашествията на народи, идващи от Средна Азия, известни като тюрки. През този период се осъществява разселване на хуните. Те увличат след себе си племена и народи, между които са славяните. Хуните създават своя държавна организация в Панония с предводител Атила, наричан от византийците "бич божий". В хунската държава като подчинен елемент участват славяните. След смъртта на Атила през 453 година хунският хаганат се разпада.


P.S. не е много по темата, сори

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Хубаво изложение, Мире, но май е само за славяните, не за прабългарите.

още един път, съжалявам!
но го намерих в нета и явно заглавието ме е подвело, защото нямах време да си направя труда и да го прочета....

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

Определено са били много изкусни в това, което днес разбираме като рейки - с "махване" на длан са затваряли сериозни рани ( прорезни).
Не ме питай как става, още не мога да си го обясня съвсем!
Боравели са изкусно с акопунктурата и акопресурата - познавали са перфектно освен бойните, но и лечителските умения ( съвкупност присъща на Изтока)
Владеели са вокалната терапия - изкуството на напевите - сега са останали зрънца от него - познати като баене против уруки и ... майчина песен.
А бе, били са големи чешити в лечителството - познавали са коня по-добре и от човека, като са имали игли за акопунктура и на конете си??! ( археологически находки са го доказали вече)

Има много за говорене, но Асклепий е не по-малко интресен, поради "незначителният" и умишлено премълчаван от "братята" византийци факт, че е ... ТРАКИЕЦ.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Много е интересна, но има много спорове и неизяснени неща. Освен това всичко е разпиляно из разни книги.

За шаманизма бих препоръчал книгата на Анчо Калоянов "Българското шаманство" (а и другата му книга "Бълг. езичество"). За религията на прабългарите като цяло можеш да прочетеш книгата на проф. Овчаров. Към нея могат да се отправят много критики, но поне има събрани на едно място разни сведения и съответните препратки към литературата.

Култът към Тангра е особена тема. Самото име ни е известно от един паметник (надпис) и към самато съществуване на такъв "бог" (нека го наречем така
) напоследък има съмнения. А какво точно са имали предвид под името "Тангра" само той си знае... Всички съждения за него се базират на истор. аналогии.

За шаманизма обаче може да се каже, че определено е съществувал - някои рисунки-графити, археол. находики и фолклорни данни ясно сочат, че го е имало. Не е ясно в какъв точно вид, но го е имало!

Без значение дали българите са били тюрки, иранци, угри (забрлавена, но интересна хипотеза!) или извънземни, всички тези групи народи са имали шамански учения и практики.

.... пише за това, което му е интересно, за това, което знае за религиозния живот на прабългарите. Например за шаманските ритуали при тях и изобщо, или за представата им за тангра, както и да направи паралели с други сходни езически религии.

...но неизвестните са много повече от известните и е по-добре да не се занимаваме със спекулации и фантастика!

за което се говори, че старобългарските (предпочитам тази дума пред "прабългари") шамани са създавали фантастика ли е?
Щото в софийския клуб на фантастите се изсмяха на това атомарно злато и рекоха, че е "мистика".
Мисля, че мога да поискам информация от едни от най-добрите специалисти в тази област - става дума за вярванията на старите българи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите