Абсолютно права си,че във езичеството няма място за фанатизъм.Все пак
то предполага сбор от много идеи,не една.Но не е това причината,поне аз да мразя християнството.Допреди години и аз се отнасях с уважение към
тази религия.Дори не се дразнех от нападките срещу паганизма,окултизма
ит.н.Но в последствие така да се каже играта загубя.Днес си мисля,че ако зарежа паганизма,окултизма и всички останали подобни интереси,пак
не бих престанал да изпитвам лошо чувство към тях.

Има една поговорка:забраненият плод е най-сладък.Ерго-онова,което се
налага,става омразно.

Защото все пак когато някой охулва нещо,това би трябвало да става с някаква мярка.Влизала ли си в клуб Християнство?Чувала ли си КАК и какви неща говорят за разбиранията,различни от техните?Знаеш ли,че
доста от нещата отявлено намирисват на психоза?А дали е такава-един бог знае.Или просто е един срамен театър.Аз самият бях християнин преди време.И беше много неприятно,когато всеки мой опит да разсъжда
вам и да мисля не като другите християни(нямах някаква конкрерна насока-православна,католическа или друга),беше осмивано или сатанизи
рано.За тях е важно да действат така,както им кажат техните водачи.

Още по-неприятното е,че християнството е заело една огромна територия
от колективното съзнание.То е авторитетна фигура,към която се отнасят
със страхопочитание дори лекарите-психиатри.Така например обективно
погледнато,много масови прояви на религиозни сборища носят елемент на психопатология.Пример-масовото сатанизиране на Слави Трифонов-не че ми е голям любимец,но гледката ме отврати и потресе.И все пак,лекарите дори не биха искали да коментират това.

И аз,а и много други като мен,не бяхме подготвени за това.Вярвах,че днес не горят вещици.Но май съм допуснал грешка.Самата ти казваш,че не си езичник.Но ако решиш да станеш,ще разбереш за какво говоря.

Между другото,често си мисля,че разпространението на паганизма в Америка(най-вече!),както и някои магически религии е един тест на обществото.За демократизъм,разбира се.Както и за това,доколко хората,след толкова много години на просвещение,са суеверни-ще могат ли да приемат човек,изповядващ езичество или някаква форма на окултизъм.

LVX

Редактирано от Pan на 11.12.02 18:57.

противоречието на двете неща вече го обясних

колкото до "Безспорно, форумът е място за общуване на езичници." - това никак не е безспорно за мен!

1. езичници днес не съществуват, това вече си го обяснихме, предполагам. Дайте да оправим кашата в терминологията и да използваме правилните думи за нещата най-сетне. В днешно време съществуват НЕО-езичници.
2. Форумът се казва "Езичество". В заглавието му не се съдържа уточнение от каква страна се разглежда езичеството. А преди да пусна това запитване, аз не знаех какво е отношението на хората, които имат намерение да пишат тук. Исках да разбера.

Колкото до нетрадиционния метод, да хванеш сам тъпана... мисля, че абсолютно всеки учен би го приложил, ако полето му на изследване му позволяваше! Един наш колега (археолог) (колега по това, че изследва Викингската епоха) се е захванал сериозно с могилите - та решил по едно време да разбере как точно се строи могила, какво включва целият ритуал (като задължителни елементи, защото ние естетвено не знаем какво е включвал извън тях). Построил една дървена клада, и изгорил на нея труп на прасе (не би изгорил човек, все пак!). После вдигнал могила върху него.
През цялото време си водил дневник за всичко, което прави, и което си мисли евентуално (кое се явява проблем например).
Експериментът още не е публикуван, но човекът го представя по семинари и лекции, и е дълбоко уважаван от останалите изследователи. Всички с нетърпение очакват резултатите от изследването му.

Друг колега скоро бил на семинар в Англия, където се опитвали да възстановят първоначалното оцветяване на един каменен кръст с рунически надпис и релефи. Възстановили вероятните цветове, но искали да го оцветят с такива бои, каквито е вероятно (или се знае) че са използвани по онова време. Оказало се, че в днешно време някои съставки са забранени за употреба понеже били много вредни, та трябвало някакси да ги заменят с не-вредни, та експериментът не бил съвсем докрай изпълнен както трябва. Все пак, боядисали са го де!

Та искам да ти кажа, че това не са особено нетрадиционни методи на изследване. Разбира се, че за всичко, което е възможно, се прави опит да се пренесе в практическата сфера и да се "разиграе" днес. Строили са също и викингски кораби, за да видят точно как става, колко време отнема и колко хора е нужно да работят по кораба... такива ми ти работи

Лошото е, че не за всичко знаем достатъчно, за да минем "от другата страна" (за нас е далечно минало, докато твойте шамани са жива традиция). Бъди убеден, че в момента, в който стане възможно, веднага минаваме!

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Уф, ама ти си много научно ориентирана девойка!
Експерименталната археология, за която говориш (всичкото това строене на кораби, селища, могили, изработване на предмети и пр. и пр.) е метод, непознат само в България. Тук никой археолог не се интересува от тези неща. А говорех не толкова за правенето, колкото за светоусещането, мирогледа, личната филосохия, ценностната система или като там искаш го наречи на т. нар. учен.

Но това не е за форум. Наистина не ми се пише. Пък и като пиша, си губя мисълта... Надявам се да можем да си поприказмаме за тези неща! Пък и клубът вероятно ще започне да прави срещи.

Никога не ми е хрумвало да вляза там!
Отново, ако искам да разбера какво казва християнското учение по даден въпрос, ще се обърна не към клубарите от "Християнство", а вероятно към някоя книга, която би го обяснила. Или ще питам някой богослов? Те са ги учили тия неща, *истинските* неща, и макар че са им пълни главите и с много плява, предполагам, че един разумен човек може да я отсее и да гледа критично на нещата.

Но с твоето изказване ти ме заинтригува какво е туй нещо (викаш, Хари Потър нападали даже? Толкова християнска книжка! За борбата между доброто и злото! Какво лошо виждат в нея) и ще взема да го посетя да се позабавлявам малко.

Сатанизирането на Слави Трифонов също може да се разглежда от гледна точка психо(пато)логия на тълпата.
Но нима преди християнството да не е имало тълпи?! И нима са били по-разумни тогава?...

Не изпитвай лошо чувство към християните. Аз познавам християни, които са добри хора. Дори такива, които не мисионерстват!

Лошото чувство трябва да е адресирано просто към хорската глупост. Като цяло.

И не си затваряй очите пред факта, че християнството носи в себе си някои ценности, които обществото ни е приело, и то за добро.

Ценността да си добър към другия.
Ценността на любовта.
Ценността на това, че ти самият, като личност, си по-важен от обществото, и че имаш отделна съдба от тази на колектива и на рода си.
Представата, че всеки има шанс; че всеки е отговорен сам за постъпките си;
че какво правиш тайно е също толкова важно колкото това, което правиш явно;
че в крайна сметка човек трупа добрите и злите си дела на собствения си гръб и все някога ще плати за злите (това, мисля, и Уика приемат?).

Всичко това са ХРИСТИЯНСКИ ценности! Тази концентрация върху индивида в езичеството я няма! Ако живеехме в езически свят, никой нямаше да те пита *ти* какво мислиш за боговете: мисли си каквото искаш, но ние всички заедно сега отиваме да правим жертвоприношение и ТИ ИДВАШ С НАС. Защото ние, твоят род, решаваме за теб и определяме живота ти. Нямаш избора да бъдеш различен и да отказваш да принадлежиш към нашата общност. Направиш ли го, ще си outcast - и много скоро ще умреш, в крайна сметка. Или поне животът ти ще бъде много гаден.

Днешното общество е по някакъв начин "надраснало" християнството. След като се е освободило от Средните векове, постепенно се секуларизира, та до днес, когато религията дори не е част от живота ни. И сме зарязали много от тия ценности.
Резултатът е, че сме се превърнали в нещо, което е по-близо до онова, което езическото общество някога е било.
Дори жената постепенно възвръща мястото си и самостоятелността си, която е имала през езическо време и която и е отнета от християнството!

Не бях права, като казах, че сме надраснали християнското общество. По-скоро, не сме дорасли за него. Все още сме си езически устроени. Но все пак, повлияни сме от всички тези ценности, които изброих (въпреки че често не ги спазваме), и това, според мен, е добре! Това, според мен, води до възможността ни днес, за разлика от преди 1000 години*, да бъдем индивидуалисти!

А когато ставаме тълпа, сатанизираща Слави Трифонов или групово оплюваща Хари Потър, или пък (поглед назад) събрала се на мегдана да се изкефи на изгарянето на някоя вещица - тогава ние никак, ама никак, не сме християнско общество... Спомни си, че Христос също е имал проблеми с тълпите!

И между другото... къде съм казала, че не съм езичник? Мисля досега не съм се изказвала по този въпрос



----

* според скандинавската ми гледна точка

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

кой клуб, този ли?
на по бокал прясно източена кръв? с малко черррно пиперррче?

ама как, кажи ми как да минеш от другата страна на светоусещането, като ти не го знаеш какво е било!
и няма кой да те научи! всички са МЪРТВИ!!!


бтв, за елфите: предложиха ми да пиша дипломна работа за тях
А курсова работа ще трябва да правя наново - тази не отговаряла на въпроса, който те ми поставили И не трябвало да правя самостоятелно изследване, и не се очаквало на този етап от мен да казвам нещо ново... Иди ги разбери, скандинавци!... Сега ще трябва, дет казвахме в училище, някви локуми да разтягам... пък аз хич не могаааа!

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Вярно е,че неопаганизма се различава по отношение на ценностната система от онова,което е било в древността.Една много точна критика
и на Християнството и на Езичеството е направила Дайън Форчън във
своята "Мистичната Кабала".Интересно е кой стои зад това неоезическо
възраждане.Но друга ми беше идеята-Християнството отива в другата крайност и отрича онова,което Езичеството е дало.И заради своята омраза-по исторически причини,разбира се,си остава стерилно,болно и е донесло много нездрави неща.Неопаганизмът и по-специално Уика се опитва да обедини най-доброто от древността и днес.А и аз мисля,че споменах за негативните аспекти на езичеството-не че християнството ги е избегнало де-като например жертвоприношенията.Особено човешките.

И все пак в Египет е имало и по-хуманни проявления на езическите религии.Египет е велика империя,една цяла цивилизация!

Всъщност,не е трудно,ако имаш малко познания по психология да разбереш,защо християнството се провали.Отричайки неща,които са
човешка същност,тази религия ги стимулира и те добиват такава сила,
на която няма как да удържиш.Настъпва едно вътрешно разцепление,
две спорещи половини в Аза,които ще се изядат една друга.

КАто спомена за Хари Потър,виж това:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твои думи:
"В древни времена, установената религия е била езичеството, и едва с идването на християнството фокусът се измества от общността към индивида... "

Това, драга ми Лорета, е абсолютно невярно. Или по-скоро НЕПРАВИЛНО. Ти би ли ми посочила човешка общност без индивид? И още нещо - какво е индивидът без "племето" или "общността"?
В древните (езическите) времена ИНДИВИДЪТ е бил най-важната брънка на общността. Защото ОБЩНОСТ без индивид е немислима. Какво наблюдаваме сега - пълна (или почти) отчужденост на ИНДИВИДА и 100% безхаберие на ОБЩНОСТТА за ИНДИВИДА. Резултат на автократичните (бих ги нарекъл ТОТАЛИТАРНИ) религии.
Ако в древни времена се разболее един от ИНДИВИДИТЕ цялата ОБЩНОСТ (племето) търси начини да го спаси. Защото той е част от ОБЩНОСТТА. И важна брънка от нея.
Какво е индивидът в съвременното "тоталитарно религиозно" по характер общество? Някаква "тухличка" от изпадането на която от зида той (зида) няма да пострада!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

дали е правилно или неправилно, няма да обсъждам
но е вярно

не казвам, че не са съществували индивиди! ;)
казвам, че значението на индивида е дотолкова, доколкото той е част от общността
общността е това, което е наистина важното
личен живот? лично пространство? лични преживявания?
забрави!

на теб днес може да ти изглежда логично и подразбиращо се, че индивидът е най-важната брънка на общността
*тогава* обаче, не индивидът, а родът е най-важният

един пример - смъртта:
индивидът умира, но важното е, че родът продължава да съществува
цялата идея за героизъм се върти около същото: чрез героизма си индивидът печели слава, заради която е почитан от рода си, и като умре, му се вдига голяма могила и родът продължава да го помни
за това се живее!
а не за... индивидуално спасение и вечен живот след смъртта
не всеки поединично, а всички заедно; постиженията ти не са лично за тебе си, а за да те знаят и помнят *другите*!

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Забелязвам, че имаш безкрайно погрешни впечатления по някои въпроси и дори изглеждаш горда в заблуждението си... което ме навява на месълта, че наистина си добра християнка.
Казваш:
християнството носи в себе си някои ценности, които обществото ни е приело, и то за добро.

Ценността да си добър към другия.
Ценността на любовта.
Ценността на това, че ти самият, като личност, си по-важен от обществото, и че имаш отделна съдба от тази на колектива и на рода си.
Представата, че всеки има шанс; че всеки е отговорен сам за постъпките си;
че какво правиш тайно е също толкова важно колкото това, което правиш явно;
че в крайна сметка човек трупа добрите и злите си дела на собствения си гръб и все някога ще плати за злите

Ама това изобщо не са ХРИСТИЯНСКИ ценности. Това са чисто ЧОВЕШКИ цености и обществото ни ги е притежавало далеч преди християнизацията.
Не бъркай естесвената еволюция, усъвършенстване на човешкото мислене и етика с фатка на похристиянчване. И помисли пак за методите на християнизация! Голяма доброта, голяма любов - няма що!
А според Библията не само, че никой не е отговорен за постъпките си, ами за тях плащат децата му. О, блажена справедливост - аз коля и беся, децата ми теглят. Представи си да се беше родила без една ръка, заради това че дядо ти убил брат си... по християнските норми това би било съвсем в кръга на нещата.
В езичеството всичко ти се възмездява незабавно. Кръгът (Коло) се върти. Неслучайно славянският езически календар се казва Коловрат, т.е. завъртане на колелото (слънцето) - само веднъж да се извърти годишният цикъл и идва време да плащаш каквото си "пил". Не децата ти, не внуците ти, ти и сега си понасяш отговорността.
В Христовото учение може и да има любов и възвишени проповеди, ала в Християнството всичко се свежда до просто лицемерие. Там човекът е "раб божий". В езичеството хората са "деца божии". Къде мислиш индивидът е по-уважаван?
И както каза Mag езичеството заздравява семейството. То не те връзва в окови, не те лишава от индивидуалност, но прави така че хората да са зависими един от друг (по време на свещенодействие) и поради тази си зависимост да се уважават и обичат.
А християнството в общи линии разбива семейства. Ако приемайки християнската вяра ти рискуваш да бъдеш отхвърлен от рода си, то християнството няма да се поколебае да те подтикне към такава постъпка.
Спомни са Авраам! Нима християнският бог не искаше кръвта на единствения му син? Така ли се затвърждават семейни ценности - като подтикваш хората да убиват децата си? Много човеколюбиво, наистина.
Спомни си Содом и Гомор! Голям бог - първо създава нещо, после не му харесва как е създадено и хоп - овъглява го. Дотук добре, само дето става въпрос за хиляди хора.
Спомни са Адам и Ева!
Въобще тоя бог ми изглежда много некадърен, злобен, комплексиран и двуличен. Всъщност него въобще го няма.

"Отричайки неща,които са
човешка същност,тази религия ги стимулира и те добиват такава сила,
на която няма как да удържиш.Настъпва едно вътрешно разцепление,
две спорещи половини в Аза,които ще се изядат една друга. "

Абсолютно съм съгласна! Има много положения в християнството, които чувствам, че не само са неверни, но са и много глупави, или опасни, или просто няма да сработят добре и няма да имат добър резултат, ако се приложат.

А и самият факт, че има толкова много въможности за различни интерпретации, води до голяма нестабилност вътре в самото християнство...
И определено не е лесно за разбиране, изисква се малко усилие, за да вникнеш в основни концепции, а не всеки успява да се справи (споменах, че не разбирам Светата Троица; не разбирам и много други неща!) и не всеки получава еднакъв отговор на въпросите, които тази, бих казала мистична, страна на християнството поставя.

И понеже християнството е толкова мистично и толкова сложно, някакси не може да покрие огромни маси от средностатистически полуграмотни несвикнали да мислят индивиди. Но е хубаво поне това, че *подтиква* тези индивиди към размисъл.

Имам голямо уважение към него заради тази му мистичност, сложност и богатство на идеи. Струва ми се, че разбирането му предполага един по-напреднал стадий на човешкото мислене от умението да разграничаваш добра година от лоша и да изпълняваш необходимите предписания, за да нямаш лоша... и да не се замисляш много-много.

Будизмът също е напреднала религия, признавам и се съгласявам. Виж за Исляма не знам, защото не го познавам.

А фанатичните проявления и това, че тълпата оплювала нещо си... еми тълпа, кво да я правиш - тя за това служи! Ама на Хари Потър продажбите нали не му падат, на Слави пък да не говорим - какво сме се запритеснявали за тях тогава




From now on, I want you all to call me "Loretta"!