Според една легенда Бог се явява пред всеки един от нас в различни форми – кога като просяк на улицата, кога като ранено животно край пътя, кога като непознат, който седи до нас в парка.

И понякога нашата реакция в една такава ситуация може да преобърне живота ни, да сбъдне мечтите ни. Всичко зависи от това как ще постъпим в този момент.
* * *
Веднъж се разхождах в парка. Бях много унила и умърлушена. Толкова много проблеми ме бяха налегнали напоследък – работата ми не вървеше, чувствах се самотна и неразбрана и исках да постигна повече от това, което бях направила до този момент. Белобрад старец се приближи и седна до мен на пейката. Поздрави ме:

- Добър ден, девойче! – рече той.
- Добър ден! – отвърнах аз.
В главата ми обаче имаше само една мисъл: „Дано да не продължи да ми говори. Предпочитам да съм сама."

- Виждам, че си тъжна. Искам да ти разкажа една история. Няма да ти отнемам много от времето, но смятам, че имаш нужда да я чуеш.
- Добре, разкажи ми – отвърнах аз.
„Какво пък толкова би ми разказал?" – си мислех аз, докато го оглеждах подозрително.

- Живял някога един човек, ще го наречем Александър – започна старецът. –Той имал само три мечти – да работи в голяма корпорация като мениджър, да срещне любовта на живота си и да стане известен. Александър имал насрочено интервю за мечтаната работа в една от най-престижните фирми в града. Бил студен и снежен декемврийски ден. Бързайки към интервюто, решил да мине през един парк, за по-пряко. Там до една от алеите в снега бил паднал един възрастен мъж. Александър си помислил, че човекът е пиян, и го подминал, без да се поспре и да му помогне. Не закъснял за интервюто, но то не минало по очаквания начин и той не получил тъй бленуваната работа.

Няколко месеца по-късно, в един слънчев юлски следобед, Александър минавал през площада на града. Имало карнавал. Толкова много хора с различни костюми и маски. Поспрял се да погледа този панаир на суетата. Александър бил красив мъж и хващал окото, бил млад, атлетичен, харизматичен. До него се приближила една жена с прошарена коса и с маска на вещица. Подравила го, усмихнала му се и го попитала как се казва. Той не й обърнал нужното внимание, а само бързал да я отмине и да се прибере. И така продължил по пътя си.

Минали още няколко месеца. Било златна есен. Александър седял на пейка в парка, точно както и ти, вглъбен в собствения си свят и проблеми. На пейката до него седнала една млада дама. Видимо била много разстроена. Тя плачела. Но на Александър не му било до чуждите премеждия и проблеми и побързал да стане от пейката и да се премести на друга пейка.

- Много хубави истории! – казах аз, като всъщност се надявах това да е краят на историите и да остана сама със себе си.
- Не си чула най-интересното. – продължи старецът. – Наколко дни след като Александър се явил на интерюто за мечтаната работа, четейки сутрешния вестник, попаднал на статия за собственика на компанията, в която бил кандидатствал. Видял снимката му и бил много изненадан, че човекът от снимката във вестника бил именно човекът, паднал в снега в парка. Същият този човек, когото Александър подминал, докато бързал за заветното интервю.

Спомняш ли си разказа за юлския карнавал? Няколко дни след това една красива млада дама поздравила Александър на спирката на автобуса. Той усетил някакво привличане, не го напускало чувството, че я познава от някъде. Очите й му говорели нещо, но така й не си спомнил коя е тя. Докато се качвал в автобуса, извърнал глава да я огледа за последно – тя тъкмо ровела в чантата си, а от там се подавали прошарена перука и маска на вещица.

Сигурно вече се досещаш, че и срещата на Александър с плачещата жена в парка не е никак случайна. Тази жена била известна писателка. Една година след срещата им тя написала книга, която в последствие станала бестселър. В нея дори описва случката в парка и как едно непознато момиче изслушва трагедията, която я сполетяла – как загубила бъдещия си съпруг в автомобилна катастрофа.

Истината е, че съдбата е подредила обстоятелствата така, че Александър да може да сбъдне трите си най-съкровени мечти. Най-вероятно ако се беше спрял да помогне на човека в парка, щеше да получи мечтаната работа. Ако се беше заговорил със старицата на карнавала, би разбрал, че всъщност това може да е жената на живота му. Или ако беше изслушал жената в парка, щеше да стане световно известен като герой от бестселър. Сега разбираш ли какво е необходимо, за да сбъднеш мечтите си?

- Да, разбирам. Нуждаем се от ръка, която да протегнем, очи, с които да видим зад маската, и сърце, за да утешим някой в болката му. Благодаря! Аз съм Дара. Как се казвате Вие?
- Приятно ми е, Дара – усмихна се старецът. – Аз съм Александър.


Мечтите си остават само мечти, ако не се събудите и не видите знаците, които Ви дава съдбата по пътя към осъществяването им. Събудете се и превърнете мечтите си в реалност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1. Къде е било вниманието ти докато си говорел със съседа си? Разбираш, че не си бил в безсъзнание и си имал някаква будност, но просто е била по-малка и може би насочена другаде. Но виж къде е било точно вниманието ти.

2. Как би дефинирал будността? Какво значи да си буден? Хм, това може да вкара повече будност в будността.

3. Не ми каза защо според теб не забравяш, че камъкът не става за ядене (което е форма на будност), а забравяш да си буден.

Морковът и тоягата са двете страни на един и същ феномен, който ни движи. Зависи просто в коя посока гледаме.

1. Доколкото си спомням беше извън мен, в самия разговор може би, и разсъжденията и мислите свързани с него, но основното усещане е за извън мен

2. Да си буден за нещо според мен е да си насочил вниманието си към него, но да си буден за момента означава будуността, вниманието ти да включват самото съществуване на ситуацията, в която са и другите обекти, към които се насочва вниманието.

3. За камъка това е просто информация, сравнително проста. С такава информция може да се борави и без да си буден за момента, на автопилот. Мога да реагирам адекватно, да мисля и да действам във всякакви ситуации без будността ми да е в мен и това го усещам повече като съществуване на автопилот, когато дори не си давам сметка, за съществуването, сакаш го няма. И в моментите, когато се сетя, си получавам записаната информация от моментите когато ме е нямало

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от konopr на 24.01.15 20:16.

Хубав разказ vidiya

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм забелязал, че стане ли дума и за бог, то значи почваме да си играем на жмичка. :Д
Та единия начин, по който се брояхме, като деца бе следния:

Оооооо- о - О
земното кълбО
се вър- ТИ
в него има жаааби и ко- ЛИ
коя кола избираш ти
правичката си кажи
И НЕ МЕ ЛЪЖИ
точно ти.

И осъществи всички свои мечти, да? (:

Знаеш ли кое е най- важното нещо за търсещия себепознание?

Най- важното нещо за търсещия истината, е да търси единствено истината.
Най- важното нещо за търсещия свобода, е да търси единствено свободата.
Най- важното нещо за търсещия будност, е да търси единствено будността.
Най- важното нещо за търсещия себепознание, е да търси единствено себепознание. Единствено себепознание.

Няма такова нещо знаци - освен разбира се, ако търсиш знаци, тогава най- важното нещо е да търсиш единствено знаци.

Ала такива сме си хората - обичаме да се разсейваме, искаме едно, че друго, че трето, а това, а онова, пък ако може всичкото наведнъж, даже ако може и да поискаме нещо, дето не знаем, че го искаме, ще е още по- добре. Имах преди години един работодател, който все мъкнеше откъдето каквото му попадне, ма няма граници - даже камъни от родопите беше домъкнал един път. Та като го питаш - е добре де, що ти е сега това. И той отговаря - ми да си имам бе, как що, знае ли се, може някой ден да ми потрябва. И така имаше куп неща, които изобщо не му трябват, толкова много неща, че построи огромно хале да си ги прибира: повредени компютри, печки, хладилници, дивани, двигател от бус модел преди 30 години, рибарска мрежа, кофи с бракувана боя, фаянсови плочки, военни сандъци и брезенти, дори бетонни панели беше домъкнал - за това му викахме Плюшкин. Но всички хора сме така - Плюкиновци, искаме, ма защо ни е, не знаем, вземаме си, пък после се чудим какво да го правим.

Няма такова нещо знаци - освен разбира се, ако търсиш знаци, тогава най- важното нещо е да търсиш единствено знаци.

Ала такива сме си хората - обичаме да се разсейваме, искаме едно, че друго, че трето, а това, а онова, пък ако може всичкото наведнъж, даже ако може и да поискаме нещо, дето не знаем, че го искаме, ще е още по- добре.

Tъй де! И аз това рекох да река.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1. Ако вниманието ти е било извън теб, значи нещо друго извън теб е било по-важно и го е привлякло. И именно това е въпроса, какво в един момент е било по-важно?

2. Да, будността е свързана с някакъв обект, към когото се насочва вниманието. Но според мен идеята на темата ти, както и на това "буден за момента", е свързана с това обектът на будност да е самия субект/източник на будността. Т.е. свещта да осветява сама себе си.

В практически ситуации, както разговора със съседа ти, една част от вниманието е насочена към него и разговора, а друга част към себеусещането. Ошо опреличава такова внимание на стрела с две остриета: едното напред/навън, а другото назад/навътре. И в горната ситуация със съседа ти, твоето внимание към теб е изчезнало или е паднало под някакъв праг. Т.е., ако имаш X% навън и Y% навътре (и X+Y=Z цялото ти внимание), или Z е спаднало (и оттам Y) или Y e отишло X. Или и двете.

3. Да, информацията е проста, но тя е продукт същото това осъзнаване. Т.е. виж как е при простото, защото сложното е по аналогичен начин. Едно малко дете може да си постави камък или друг предмет в устата докато не разбере (осъзнае), че не става за ядене. Но осъзнаването изисква да се освети целия контекст на ситуацията. Така и на ситуацията от разговора със съседа ти трябва да видиш целия контекст на разсейване на вниманието ти. Защо е отишло навън, какво го е "закачило" там и какво е търсело...


Имам усещането, че не може или няма нужда във всеки един момент да си буден...
Е тук възниква въпроса, може ли и X да е 100% , и Y да е 100%... Хм, пример: когато гледаш примерно само с едното си око виждаш 100% от нещата пред теб и когато гледаш само с другото око също виждаш 100%, т.е. 1+1 =1.

1. Тук ми е трудно да бъда сигурен, но може би желанието да проведа адекватен разговор, самата информация от разговора (примерно да не изпусна нетщо и т. н.) - май все някакви незасечени от мен опасения спрямо разговора

2. Да самия източник и всичко, което се появява оттам - мисли, чувства, физически потрбности. Те всичките биват пращани оттам и всяко има някакъв потенциал да прихване толкова голяма част от будността, че да се забрави за самия източник.

3. Това за яденето на камъка незнам доколко е осъзнаване или спомняне, или аналитичби способности идващи от ума. С развитието си умът става способен да събира повече детайли и да ги свързва между тях или с повече факти. Едно дете може да постави много пъти камък в устата си и дори да глътне някой кямък, защото умът му не е способен да анализира или все още не е способен да запечата факти за някои признаци на камъните. Може би този модел не ми пасва много, но ми насочи вниманието към някои елементарни процеси като например като погледна една зелена стена, в кой момент осъзнавам че е зелена?
Това се случва веднага, но как и защо? Дали не е поради способността на ума да свързва фактите, да съпоставя и сравнява спрямо информацията запечатана в главата че този цвят, който виждам е зелен.
Но ако гледам стената без да мисля това за цвета е ирелевантно, но стига да се появи нужда да взема решение спрямо стената и се замисля за нея, тогава получавам инфото за цвета сякаш.
Абе сложна работа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите