хахахаххахахах Ел неповторима си честно - знаех си, че ще ме хвърлиш по гъРб.

Тъкмо наскоро едно момиче - нещо от къде па й хрумна, че я съм Я и знам всьо - и иди при мене девойчето, с надежда да й обадя, ква е тайната на живота, та ми вика: "за мен най- важното нещо е истината, от всичко най- много държа на истината и искам да знам истината, независимо каква е тя", и горката как посърна, като й рекох: "ми жалко, щото па азе бягам от истината". :Д
Ма как така - ми е така. Ма защо - е що не. Истината ли ми казваш сега - каквото си избереш, все ще познаеш. Не разбирам - аз също.
И ей такива разни, които ако не си в тях, ще ме сметнеш за луд или нещо такова, но има известна разлика обаче - аз бягам, щото се плашувам, а не защото така ми е интересно .... пък знам ли, сега се замислих, че може би ми е интересно да ме е страх, ама и от това ще избягам, че да не взема да си го изясна и да порастна без да искам, та да стана голям, тъп и скучен.

А вечността - па нали казват, че вечно сме се прераждали, е начи така или инак все сме във вечността, ала едните се прераждаме, пък другите не, до сега не съм видял и един основателен довод, за да поискам, да не се прераждам повече.

Когато (се) осъзнавам (като) светлината, тогава няма страх, а само огромна почуда - как съм могла да забравя? А после идва онова бодило на лукаваго - ами докога ще трае това? Или какво ще стане, ако се върна? Иииии - айдеее - вече не съм там. Тогава идва страха, че може би ще дойде момент, когато няма да мога да си спомня. Но някак в себе си знам, че и този страх е фалшив - че с него ми е по-интересно, защото, ако не забравя, че знам отговора, вече този свят няма да е толкова привлекателен. Винаги е интересно да се правя, че не знам какво има в гардероба и че той е тъмен и страшен. Нищо, че е моят собствен гардероб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Миро. Не съм ви забравил, просто от доста време не се е появявало нещо, ми е интересно да дискутираме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от konopr на 19.01.15 15:30.

Не можеш да се сещаш за будността - будността е сещането, когато си припомняш да си буден, това е друг начин за заспиване. Спомнянето не е, че си спомняш да си буден, а че си спомняш, че си забравил - както когато се събудим във съня си, но все още сме в него, ние не си спомняме, да се събудим в съня, а си спомняме, че спим в съня и това ни пробужда, без все още да сме изтърсили сънищата от косите си.

Сиреч - ние забравяме, забравата, самите ние сме решили да забравим, но сме забравили това ни решение, когато си спомним, ние си спомняме, че сме забравили, а не, че си спомняме да сме будни. Когато стигнем до това положение - да си спомним забравата, - ние се озоваваме пред факта, че самите ние сме отговорни за заспиването си, но отвръщаме очи от този факт, той е неприемлив за самите нас, защото да се сетиш, че тъкмо ти си решил да не си буден, означава да застанеш на току една не-крачка пред събуждането. А това е страховито и шокиращо, за това умът заиграва другите трикове - я колко гот, колко прекрасно, как да задържа това състояние, искам да съм буден. Но погледни кой пита, кой е този, който иска да е буден - умът иска да е буден, но умът е пуст, тогава как е възможно умът да бъде буден или спящ.

В действителност, ние отказваме да сме будни - това е самоизмамата, за това и питаме как да сме будни, а в това няма "как", с питането, с искането, със спомнянето и изобщо всички наши действия, фактически ние отвръщаме поглед, защото не искаме да сме будни. Когато спим ние имаме сънища, от които да се избавим - когато сме осъзнати няма от какво да се избавяме и играта на ума приключва: няма искащ, няма питащ, няма търсещ, няма спомнящ, няма буден, няма сънен.

Струва ми се, че точно така разбрах въпроса ти, но медитирах да видя откъде идва този феномен на забравата, защото той се случва на всички ни. Едно е ако никога не си имал тази будност и я "достигнеш" за първи път. Но ти казваш съвсем друго: бил си буден вече, харесва ти, всичко е наред... защо я напускаш? Един път като си разбрал, че камъкът не става за ядене, не ти се случва след часове, дни или месеци пак да пробваш и го няма това забравяне.

Дойде ми сега една друга аналогия за да видиш защо ти говорех за осветеността и тъмнота. Сигурно си чувал Първия принцип на механиката, че всяко тяло запазва състоянието си на покой или на праволинейно равномерно движение, докато външно въздействие не го изведе от това състояние. Т.е. ако задвижиш в космоса едно тяло с постоянна скорост и наоколо няма други гравитационни полета, то си запазва постояната скорост до безкрай. Но ако търкулнеш едно топче по един равен път на Земята, рано или късно ше спре, защото има сили на триене и на съпротивление.

Така и будността ни не е постоянна, защото се появат на разни места в нас сили на съпротивление, т.е. на "затъмнение". Буден си, всичко е перфектно в един момент, но вниманието ти е ПРИВЛЕЧЕНО от НЕЩО си и там някъде заспива... В светлите/опознати стаи на съзнанието ни е лесно да сме будни, но в непознатите и по-тъмните се отплесваме и забравяме по-лесно.

Защо Будата от твоята притча е ударил мухата несъзнателно? Защото е бил някъде другаде. Нещо друго му е било "взело" вниманието. Нещо друго е било по-важно от момента... И за това за мен изводът е да наблюдаваме и изследваме тези "тъмни стаи", където вниманието ни се разсейва.

Виж какво написах по-долу на Holy Конопко.

Хах - аналогията ти се получи много добре, ще помедитирам над нея, но наистина е много добра, може би ако акцентираш и други пъти по този начин, чрез научните си знания ......

Не можеш да се сещаш за будността - будността е сещането, когато си припомняш да си буден, това е друг начин за заспиване
Според мен сещането за будността и сещащия се за будността са едно и също нещо или поне така е удачно да бъдат разглеждани. Това дали някой се сеща или сещането само се случва не е толкова важно от практична гледна точка. Случилото се е случило.

огато си спомним, ние си спомняме, че сме забравили, а не, че си спомняме да сме будни
когато се сетя да съм буден за момента, просто виждам че се е случило, в по-редки случаи успявам да си спомня, момента на забравянето или ако си го спомням обикновено си го спомням приблизително.

самите ние сме решили да забравим, но сме забравили това ни решение
аз лично нямам спомен съзнателно да съм взимал решение да изпадна в забрава, тя просто се случва

Но погледни кой пита, кой е този, който иска да е буден - умът иска да е буден, но умът е пуст
според мен иска да се сеща този който леко се е зарибил към състовнията съпътстващи сещането

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тези дни понаблюдавах още и видях как много пъти забрявам и се сещам да съм буден по-скоро по случайност, а не поради дискомфорт, който да ме подсети. Примерно си се прибирах съвсем буден и изведнъж срещнах един съсед, с който се заприказвахме. Веднага след като го отминах забелязах, че докато съм си говорел с него, съм забравил да съм буден.

Съвсем внезапно изпадане във забрава сякаш някой хипнотизатор до мен просто е шракнал с пръсти и "хоп!", няма я тази будност. Сещането пък стана по инерция от будността преди да срещна съседа. Не мога да кажа, че забравата е била необходима за воденето на адекватен разговор, можеше съвсем спокойно да си остана буден..

Също така забелязвам, че в моменти на дискомфорт полагам повече усилия да съм буден и този устрем в довежда до достигане на нива на по висока будност и цялостност, което ми подейства дори малко пристрастяващо и може би това ме накара да се замисля защо забравям да си докарвам такива вълшебни моменти и да пусна темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз лично нямам спомен съзнателно да съм взимал решение да изпадна в забрава, тя просто се случва
И обратното пак така - просто се случва. :Д
Ако вземеш съзнателно решение да забравиш, то няма как да забравиш - но ако вземеш съзнателно решение да се поставиш в някакви условия, поради същите може да се случи забравата, съответно и обратно, за това всяка школа се опитва да създаде условията, благодарение на които да сме осъзнати, инак осъзнаването само по себе си не го правим, както и заспиването, те просто се случват.

Примерно, когато съзнателно по някое време вечерта вземаме решение да легнем да спим - ние не казваме "хоп от сега вече спя", заспиването не се случва така, а има условия: уморен си, тялото е изтощено, нощта е настъпила, постилаш си чаршафите, лягаш си на мекичко и топло, затваряш очи, отпускаш се и т.н. та в даден момент заспиваш, заспиването идва от самосебе си, то просто се случва, а не че ти съзнателно си решил точно в този момент да заспиш.