Днес навършвам толкова години, месеци и дни, колкото е живял Ошо, преди да напусне този свят. Утре вече ще бъда по-възрастен. Когато мисля за Ошо обаче, се чувствам като плахо и притихнало дете, което очаква благословия… Странно…

От Ошо научих, че човек цял живот трябва да търси и пази детето в себе си. И, че най-тъжното нещо е ако го загуби.

Като се трупат години, какво се случва с детето в нас? Може ли то да изчезне докато си съвсем млад? Може ли да се съхрани когато станеш старец?

Кога детето у нас ни прави слаби и кога – силни?

И само великите ли ни карат да се чувстваме като деца? А хората около нас?

От последната среща с дядо ми, няколко дни преди да почине на 80, помня очите му – чисти, закачливи, играещи… Тогава се разделих с едно дете.

Преди 16 години си зададох въпроса: „Каква е психиката на Просветления в „Книга на тайните“ на Ошо?“

Ето отговорът, който се получи:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Miro2 на 20.09.14 01:07.

Благодаря!

За изяществото на словото..за мозайката от хармонично подредени малки камъчета..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 20.09.14 12:45.

Толкова хубаво си го написал! Четох го няколко пъти… Бавно… Наблюдавах всяка щриха, слушах всяка нота, докосвах всяка извика… И всичко течеше като река (това апропо един стар наш разговор в друга тема). Чудесно беше да се къпя в тази река.

Благодаря ти, че го сподели тук. За мен е по-добре една такава тема веднъж в годината, отколкото много вестникарски или кръчмарски.

Сега, след 16 г., ако си зададеш същия въпрос, какво би добавил? Какво учи времето и безвремиeто?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодарен съм, че ти и vidiya го харесахте.

В това есе от преди 16 години се опитах да събера и подредя мислите си след като прочетох петте тома „Книга на тайните“. Опитах се да събера моя Ошо. Исках от стотиците страници на тези прекрасни книги да изплува синтеза на една неземна, божествена и в същото време, детска душа. Какво бих добавил ли? Ако следвам „Книга на тайните“ може би нищо. Ако човек чете за пръв път писмо на свой любим човек, писмо пълно с любов и веднага след това опише своите чувства, какво може да добави по-късно? Дори ако препрочита писмото хиляди пъти?

Ако следвам себе си – бих добавил много неща. И правя опити – импресиите (не разказите) в блога ми са камъчета от тази мозайка.

Нещо ми липсва. Големите учители описват постигнати крайни състояния. Не съм срещнал досега обаче, някой да опише пътя. Ако сега, 16 години по-късно, седна да пиша нова „Приказка за Буда“, тя ще бъде за пътя. За една малка отсечка от безкрайния път.

Редактирано от юю на 23.09.14 15:55.

Дълбоките води безшумно текат...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 23.09.14 18:36.

Стана ми интересно, че си описал нещата в есето за Буда само/главно на базата на прочетените Ошо книги и на твоите мисли по въпроса, а не на твои усещания и опитности. Мислех, че е невъзможно да се пише за усещания на Буда без да си Буда, но се е получило много добре. При това си засегнал толкова много детайли и всичкото, което успях да прекарам през моите усещания (без да съм Буда), беше точно и реално.

Познавам добре ошовата "Книга на тайните" (препрочитам я през 6-7 години и е винаги източник на вдъхновение), но това което си написъл е ново и различно. Не е копиране, преразказ или даже синтез, а е нещо "ново-родено".

Относно Пътя, повечето учители, които съм срещал, са описвали поне части от Пътя си. Целият Път, пък било и на един човек, ми се струва невъзможно да се опише с пълнота, защото всеки миг от него включва взаимовръзки с безброй ситуации... Често ми се случва като описвам нещо от моя път на някой приятел и да си давам сметка колко много допълнителни неща трябва да засегна, защото всичко е СВЪРЗАНО.

Иначе, главните неща от Пътищата могат да се описват и се получава като маршрут от Google Maps. Същественото е самото течене по този марщут, т.е. как се взимат завоите и разклоненията. Ако това може да се предаде, се полчува маршрут със Street View. Разликата е, че Пътят на всеки човек е различен... Но понеже всички сме хора, се оказва, че принципите на теченето/флуидността и на взаимодесйвтетието с Околното са еднакви.

П.П. Примерно, този опит за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Големите учители описват постигнати крайни състояния.
или по- скоро "необратими" такива, но и без това е такава рядкост някой сред тях да опише каквото и да е било, а конкретно за "пътя" ...... че то има ли такъв. О да, разбира се, често се срещат думи, като път, истина, свобода и прочие, но ... как да кажа - според мен, те просто са си такива: разговорчиви странници. :Д

А що се отнася до "детето" - Достоевски го е написал много интересно, но без превода на Димитър Подвързачов, нямаше да бъде същото, защото едно изречение в романа гласи "всички са <детета> " т.е. не "деца", а "детета". Колкото до приказката - надявам се да не те огорча, но някак не ми е много приказна. (:

Прав си, че "път" и "свобода" в повечето случаи са думи. Попитали един суфия кое е най-ценното му постижение. Той отговорил: "Когато сутрин се събудя, знам, че мога да не доживея вечерта". "Това всички го знаят" - оспорил питащият. "Да, всички знаят думата вино, но никой до сега не е получил опиянение от нея". Има всякакви дефиниции за "свобода", но тя е преживяване и думата само го посочва, без да дава знание за него. С "пътя" може би е същото. Но какво да правим, общуваме с думи... Все пак думите могат да ми дадат някаква ориентация за чуждите жалони.

И за "приказката" си прав. Тежка е, не е приказна.

„Път“ са основните етапи, през които минаваш научавайки нещо или въобще преминавайки от едно до друго състояние. И тези основни етапи са свързани най-често с кръстопътите, завоите и изборите, пред които се изправяш. Точно както като пътуваш пеша, с кола или с мисли.

Понякога вместо „път“ се използва думата „Път“ (с главна буква), което пък включа всичките ти пътища в тяхна интегрална цялост.

„Истина“ и „свобода“ са наистина относителни понятия, но забележи, колко често ги използваш (говоримо, мисловно или даже само като усещане), което показва, че са важни. А какво точно значат те за теб, ти сам трябва да извървиш п(П)ътя до разбирането им.

Помня как като дете за пръв път мих пода в селската къща на баба ми. Много се старах. Измих го така, че дъските сияеха в лъчите на слънцето.

Повиках баба. Тя дойде, мълчаливо отиде до леглото, вдигна покривалото, висящо почти до пода, отпусна се на колене и тихо ме повика. Аз отидох, наклоних се и с недоумение погледнах под леглото.Там сред топчетата прах, лежеше изгубеното ми преди няколко дни чорапче.

- Ако чистиш винаги чисти така, че там където не се вижда да бъде най-чисто! Добре? – меко ме попита тя.

- Добре, бабче.

От тогава изминаха много години и днес баба ми не е до мен. Селската къща отдавна я няма. ..Но до ден днешен, когато си спомням бабините думи често си мисля за „тъмните ъгли” на душите ни и „блестящите повърхности” на живота ни оставени на показ...

И тихо, нежно и едновременно строго , като едва чуто, неземно ехо идва бабиният глас..

-Добре ?...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите