Днес навършвам толкова години, месеци и дни, колкото е живял Ошо, преди да напусне този свят. Утре вече ще бъда по-възрастен. Когато мисля за Ошо обаче, се чувствам като плахо и притихнало дете, което очаква благословия… Странно…

От Ошо научих, че човек цял живот трябва да търси и пази детето в себе си. И, че най-тъжното нещо е ако го загуби.

Като се трупат години, какво се случва с детето в нас? Може ли то да изчезне докато си съвсем млад? Може ли да се съхрани когато станеш старец?

Кога детето у нас ни прави слаби и кога – силни?

И само великите ли ни карат да се чувстваме като деца? А хората около нас?

От последната среща с дядо ми, няколко дни преди да почине на 80, помня очите му – чисти, закачливи, играещи… Тогава се разделих с едно дете.

Преди 16 години си зададох въпроса: „Каква е психиката на Просветления в „Книга на тайните“ на Ошо?“

Ето отговорът, който се получи:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Miro2 на 20.09.14 01:07.

Благодаря!

За изяществото на словото..за мозайката от хармонично подредени малки камъчета..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 20.09.14 12:45.

Толкова хубаво си го написал! Четох го няколко пъти… Бавно… Наблюдавах всяка щриха, слушах всяка нота, докосвах всяка извика… И всичко течеше като река (това апропо един стар наш разговор в друга тема). Чудесно беше да се къпя в тази река.

Благодаря ти, че го сподели тук. За мен е по-добре една такава тема веднъж в годината, отколкото много вестникарски или кръчмарски.

Сега, след 16 г., ако си зададеш същия въпрос, какво би добавил? Какво учи времето и безвремиeто?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодарен съм, че ти и vidiya го харесахте.

В това есе от преди 16 години се опитах да събера и подредя мислите си след като прочетох петте тома „Книга на тайните“. Опитах се да събера моя Ошо. Исках от стотиците страници на тези прекрасни книги да изплува синтеза на една неземна, божествена и в същото време, детска душа. Какво бих добавил ли? Ако следвам „Книга на тайните“ може би нищо. Ако човек чете за пръв път писмо на свой любим човек, писмо пълно с любов и веднага след това опише своите чувства, какво може да добави по-късно? Дори ако препрочита писмото хиляди пъти?

Ако следвам себе си – бих добавил много неща. И правя опити – импресиите (не разказите) в блога ми са камъчета от тази мозайка.

Нещо ми липсва. Големите учители описват постигнати крайни състояния. Не съм срещнал досега обаче, някой да опише пътя. Ако сега, 16 години по-късно, седна да пиша нова „Приказка за Буда“, тя ще бъде за пътя. За една малка отсечка от безкрайния път.

Редактирано от юю на 23.09.14 15:55.

Дълбоките води безшумно текат...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 23.09.14 18:36.

Стана ми интересно, че си описал нещата в есето за Буда само/главно на базата на прочетените Ошо книги и на твоите мисли по въпроса, а не на твои усещания и опитности. Мислех, че е невъзможно да се пише за усещания на Буда без да си Буда, но се е получило много добре. При това си засегнал толкова много детайли и всичкото, което успях да прекарам през моите усещания (без да съм Буда), беше точно и реално.

Познавам добре ошовата "Книга на тайните" (препрочитам я през 6-7 години и е винаги източник на вдъхновение), но това което си написъл е ново и различно. Не е копиране, преразказ или даже синтез, а е нещо "ново-родено".

Относно Пътя, повечето учители, които съм срещал, са описвали поне части от Пътя си. Целият Път, пък било и на един човек, ми се струва невъзможно да се опише с пълнота, защото всеки миг от него включва взаимовръзки с безброй ситуации... Често ми се случва като описвам нещо от моя път на някой приятел и да си давам сметка колко много допълнителни неща трябва да засегна, защото всичко е СВЪРЗАНО.

Иначе, главните неща от Пътищата могат да се описват и се получава като маршрут от Google Maps. Същественото е самото течене по този марщут, т.е. как се взимат завоите и разклоненията. Ако това може да се предаде, се полчува маршрут със Street View. Разликата е, че Пътят на всеки човек е различен... Но понеже всички сме хора, се оказва, че принципите на теченето/флуидността и на взаимодесйвтетието с Околното са еднакви.

П.П. Примерно, този опит за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Големите учители описват постигнати крайни състояния.
или по- скоро "необратими" такива, но и без това е такава рядкост някой сред тях да опише каквото и да е било, а конкретно за "пътя" ...... че то има ли такъв. О да, разбира се, често се срещат думи, като път, истина, свобода и прочие, но ... как да кажа - според мен, те просто са си такива: разговорчиви странници. :Д

А що се отнася до "детето" - Достоевски го е написал много интересно, но без превода на Димитър Подвързачов, нямаше да бъде същото, защото едно изречение в романа гласи "всички са <детета> " т.е. не "деца", а "детета". Колкото до приказката - надявам се да не те огорча, но някак не ми е много приказна. (:

Прав си, че "път" и "свобода" в повечето случаи са думи. Попитали един суфия кое е най-ценното му постижение. Той отговорил: "Когато сутрин се събудя, знам, че мога да не доживея вечерта". "Това всички го знаят" - оспорил питащият. "Да, всички знаят думата вино, но никой до сега не е получил опиянение от нея". Има всякакви дефиниции за "свобода", но тя е преживяване и думата само го посочва, без да дава знание за него. С "пътя" може би е същото. Но какво да правим, общуваме с думи... Все пак думите могат да ми дадат някаква ориентация за чуждите жалони.

И за "приказката" си прав. Тежка е, не е приказна.

„Път“ са основните етапи, през които минаваш научавайки нещо или въобще преминавайки от едно до друго състояние. И тези основни етапи са свързани най-често с кръстопътите, завоите и изборите, пред които се изправяш. Точно както като пътуваш пеша, с кола или с мисли.

Понякога вместо „път“ се използва думата „Път“ (с главна буква), което пък включа всичките ти пътища в тяхна интегрална цялост.

„Истина“ и „свобода“ са наистина относителни понятия, но забележи, колко често ги използваш (говоримо, мисловно или даже само като усещане), което показва, че са важни. А какво точно значат те за теб, ти сам трябва да извървиш п(П)ътя до разбирането им.

Помня как като дете за пръв път мих пода в селската къща на баба ми. Много се старах. Измих го така, че дъските сияеха в лъчите на слънцето.

Повиках баба. Тя дойде, мълчаливо отиде до леглото, вдигна покривалото, висящо почти до пода, отпусна се на колене и тихо ме повика. Аз отидох, наклоних се и с недоумение погледнах под леглото.Там сред топчетата прах, лежеше изгубеното ми преди няколко дни чорапче.

- Ако чистиш винаги чисти така, че там където не се вижда да бъде най-чисто! Добре? – меко ме попита тя.

- Добре, бабче.

От тогава изминаха много години и днес баба ми не е до мен. Селската къща отдавна я няма. ..Но до ден днешен, когато си спомням бабините думи често си мисля за „тъмните ъгли” на душите ни и „блестящите повърхности” на живота ни оставени на показ...

И тихо, нежно и едновременно строго , като едва чуто, неземно ехо идва бабиният глас..

-Добре ?...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.“

.. споделя в опита за намиране на детето във всеки възрастен Антоан дьо Сент-Екзюпери....

Но!!!

Малкият Принц напусна Земята.

Змията се скри в пясъците.

Екзюпери се разтвори в последният полет.

А лисицата (фенека) ... емигрира в Америка и откри Център за Платено Поетапно Укротяване на Прилежно Свикване и Практично Поглъщане и Дъвчене на Хранителни Продукти.

Той не ловувал вече за пилета. Той си ги поръчвал.

Скоро по целият свят били отворени огромен брой клонове на Центъра, по-известен като Макдоналдс.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 25.09.14 16:24.

Е дано тогава намираш някаква ориентация - щото аз и с думи, и без думи, все съм неориентиран. :Д

А възможно ли е да няма път?!

Друго си е, когато фактите биват поставени наяве - инак не, че не си давам сметка и за този кръговрат, където се чувствам длъжен да отговоря на всеки твой пост и се чувствам пренебрегнат, когато няма отклик от твоя страна на моите.

Самотата е нормално човешко състояние. Научи се да се примиряваш с нея. Нейното незабележимо действие строи дом за душата ти. Не се надявай да пораснеш от самота. Не чакай да намериш човек, който ще те разбере и запълни това пространство. Умният и внимателен човек е изключителна рядкост. Надявайки се да намериш онзи, който ще те разбере ставаш безжалостен от разочарования. Най- доброто, което можеш да направиш, е да се постараеш да се разбереш сам, да разбереш какво искаш и да не позволяваш на говедата да застават на пътя ти.

Ето ти нещо за из път:

Healing the Inner Child

(Guided Meditations by Anando)

"We all have old wounds, buried deep in our unconscious. They are the wounds created when as a child we learned that we were not good enough as we are, that we had to be better or try harder to be loved and accepted and respected.
It happened so long ago that we may have forgotten, and anyway most of us found our own way to cover them up well, but whenever we are in vulnerable or insecure situations, those old ideas are triggered, and we find ourselves with emotional or energetic reactions which just seem to take us over".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 01.10.14 15:36.

А възможно ли е да задаваш смислени въпроси?!

Ето и опростено тогава:
кръстопътите, завоите и изборите, пред които се изправяш
т.е. възможно ли е да не се изправяш пред избори, кръстопътища и прочие - ясно е, че е невъзможно и за това пътят така или инак е неизбежен, той е безспорен неотменим факт. От тук насетне да се пита за някакъв път се изпада в дуализмите на правилен, неправилен, грешен, верен и т.н., което изначало са такива условности и относителности, че всъщност не води до нищо съществено.

Много добър въпрос…

Възможно е. Пътят винаги изисква усилие. Генерална цел. Когато се шляеш, няма път. Ти просто се шляеш.

Пътят е посока. Предварително избрана и следвана. И само когато се появи препятствие или кръстопът, разбираш, че имаш път. Без кръстопътища няма път. Поне в духовния смисъл.

Има хора – „безпътни“. Това не е недостатък, това не е упрек. Живеят така както се случи. Посрещат предизвикателствата, отговарят им и не чакат други. Не планират други. Ако дойдат, дойдат – пак ги посрещат. Много често това са хора, които живеят живота си без напрежение. Поне без екзистенциално напрежение. Напрягане в конкретни ситуации има, но го няма напрежението на алпиниста. В духовен смисъл няма път в равнината. В духовен смисъл пътят е винаги нагоре.

На тези, „безпътните“, Бог им е дал почивка. В този живот.

Пътят (поне според това, което аз влагам в него) не е нито верен, нито грешен, нито добър, нито лош, а е просто съвкупност от точките/състоянията/изборите, през които минаваш. Даже шляещият и заспалият вървят по Пътя си (това по повод написано по-долу от юю). Даже безпътният има Път.

Важното е КАК вървиш по този Път. Какво правиш на кръстовищата. Бориш ли се със себе си. Вайкаш ли се после. Разделен ли си… Или течеш като река. И си цялостен… Не че изборът ти е перфектен от някаква бъдеща гледна точка, а че ти си в хармония с него, когато го правиш.

От тук и това, за което беше станало въпрос в съседната тема за Дао и Ошо, че Пътят е целта.

Практично погледнато, когато имаш известен опит с Пътуване и медитираш над него, това може да ти полезно за бъдещите завои и кръстопъти. Или пък медитирайки над опита на други хора, които са осъзнавали различни детайли от собствения си Път. Не че трябва да ги копираш, а ти самият ставаш по-буден за възможностите си. А такива има доста.

Явно има широко и тясно разбиране на понятието "Път". Аз съм привърженик на тясното. За мен то има по-голям евристичен заряд. Сидхартха на Хесе има Път, Зорбас Гъркът на Казандзакис няма Път.

Ще ми е страшно полезно и приятно да чуя различни мнения. Въпреки, че аз отворих разговор за "детето в нас"...

Разбира се, всеки е свободен да дефинира Пътя, както го усеща. Забележи, обаче, че това, което наричаш „широка” дефиниция ВКЛЮЧВА така наречената „тясна”. На мен лично тясната дефиниция ми е полезна в определени условия, но ми е … ТЯСНА да изчерпвам всичко с нея.

Ти казваш Пътят е посока. Предварително избрана и следвана. Виж живота си. Много от най-хубавите неща в него не си ги избрал предварително и не си ги следвал по план. И все пак те са част от Пътя ти.

П.П. По-широкото винаги има по-голям евристичен заряд, просто защото включва по-тясното.

Ще продължа, защото смятам темата за Пътя за ключова. Пътят в широкия смисъл свършва със смъртта. Пътят в тесния смисъл свършва с постигането на висшата цел. Буда казва: "Няма страдание за този, който е дошъл до КРАЯ НА СВОЯ ПЪТ и е престанал да изпитва мъка, за този, който се е освободил напълно и е отхвърлил всички окови." (Дхаммапада - Словата на Буда, глава VII, 90). В източната философия Пътят не е просто всичко, което му се случва на човек. Мисля, че и за Ошо е така.

Юю, тук се стремим да споделяме и дискутираме опитностите на всеки един от нас, а не да влизаме в задочни дискусии между Х, Y и Z (пък били те Ошо, Буда и т.н.), които ги няма тук за да потвърдят или отхвърлят това, което бихме им приписали. Така че, ако желаеш, кажи как усещаш СВОЯ Път. Това, което аз писах и ще напиша по-долу, не е базирано на текстове на Ошо или на някой друг, а е просто моето усещане.

За мен Пътят ми включва всичко до най-малкия детайл! Не мога да си представя и за миг да извадя нещо, което „уж не е духовно”, защото всичко в него е взаимосвързано. Аз лично не го наричам нито „широк”, нито „тесен”, а просто Път. Забележи, че този път НЕ започва с раждането и НЕ завършва със смъртта. Не завършва и с постигането на която и да е цел пък била тя нисша или нисша. Защото целта е просто самия Път… И не защото така казват Лао Дзъ или Ошо, а защото е такова моето усещане.

Това което ти наричаш „тесен” път бих оприличил като Ян частта на Пътя ми, т.е. активната му страна от моя гледна точка. Т.е. това, което аз се стремя съзнателно да направя. Но опитът ми показва, че това е само половината от нещата. Пътят има и Ин, пасивна страна и това са ситуациите, в които Цялото ме вкарва. И Пътят ми е хармонично взаимодействие на това, което зависи от мен и на това, което не зависи от мен, а от Цялото (т.е. включва и всички Сили извън мен).

Баба ти ми напомня на старшина от казармата, който с върха на показалеца е способен да намери непочистено място и в най-почистената стая.

А това по-долу, ти виж на какво ти напомня.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Баба ти ми напомня на старшина от казармата, който с върха на показалеца е способен да намери непочистено място и в най-почистената стая.

Аз нямам такива впечатления от баба си и ще се повторя като кажа, че до ден днешен, когато си спомням бабините думи често си мисля за „тъмните ъгли” на душите ни и „блестящите повърхности” на живота ни оставени на показ..

Повърхностност - струва ми се, че е може би най-точната диагноза на по-голямата част от "хомо сапиенс", живеещи в епохата на скорост и високи технологии.

Повърхностност създаваща основите на нашия живот, взаимоотношенията и комуникацията.

Повърхностно дишане ... повърхностни познания ... повърхностни чувства, емоции, мисли, заключения ...

Струва ми се, че хората все едно изсъхват, издребняват и се превръщат в жалко подобие на моретата и океаните, а изпълненото със съдържание общуване се заменя с безсмислен набор от SMS-съобщения за себе си.

Дълбокото познание, дълбочината и пълнотата на чувствата, дълбочината и обхвата на мисълта, дълбочината на състраданието и съчувствието ... това все едно ми напомня списък на животни и растения от Червената книга.

За някои това може би е по-важно. Може би някой има нужда от това.

Но все се надявам, че утре една друга лична дълбочина няма да се превърне в публична плитчина.

И ще си позволим да се вгледаме в своите дълбини, да се докоснем до тях, преодолявайки страха и налягането.

И ще се научим да чуваме и усещаме живота около нас като осветяваме вътрешната си тъмнина опознавайки света..

И ще започнем да дишаме дълбоко. .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите