Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 21:31 19.06.24 
Религия и мистика
   >> Ошо
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема Re: Пътнови [re: юю]  
Автор МироМодератор ()
Публикувано06.10.14 04:04



Разбира се, всеки е свободен да дефинира Пътя, както го усеща. Забележи, обаче, че това, което наричаш „широка” дефиниция ВКЛЮЧВА така наречената „тясна”. На мен лично тясната дефиниция ми е полезна в определени условия, но ми е … ТЯСНА да изчерпвам всичко с нея.

Ти казваш Пътят е посока. Предварително избрана и следвана. Виж живота си. Много от най-хубавите неща в него не си ги избрал предварително и не си ги следвал по план. И все пак те са част от Пътя ти.

П.П. По-широкото винаги има по-голям евристичен заряд, просто защото включва по-тясното.



Тема Re: Пътнови [re: Миро]  
Автор юю (новак)
Публикувано06.10.14 16:51



Ще продължа, защото смятам темата за Пътя за ключова. Пътят в широкия смисъл свършва със смъртта. Пътят в тесния смисъл свършва с постигането на висшата цел. Буда казва: "Няма страдание за този, който е дошъл до КРАЯ НА СВОЯ ПЪТ и е престанал да изпитва мъка, за този, който се е освободил напълно и е отхвърлил всички окови." (Дхаммапада - Словата на Буда, глава VII, 90). В източната философия Пътят не е просто всичко, което му се случва на човек. Мисля, че и за Ошо е така.



Тема Re: Пътнови [re: юю]  
Автор МироМодератор ()
Публикувано09.10.14 04:01



Юю, тук се стремим да споделяме и дискутираме опитностите на всеки един от нас, а не да влизаме в задочни дискусии между Х, Y и Z (пък били те Ошо, Буда и т.н.), които ги няма тук за да потвърдят или отхвърлят това, което бихме им приписали. Така че, ако желаеш, кажи как усещаш СВОЯ Път. Това, което аз писах и ще напиша по-долу, не е базирано на текстове на Ошо или на някой друг, а е просто моето усещане.

За мен Пътят ми включва всичко до най-малкия детайл! Не мога да си представя и за миг да извадя нещо, което „уж не е духовно”, защото всичко в него е взаимосвързано. Аз лично не го наричам нито „широк”, нито „тесен”, а просто Път. Забележи, че този път НЕ започва с раждането и НЕ завършва със смъртта. Не завършва и с постигането на която и да е цел пък била тя нисша или нисша. Защото целта е просто самия Път… И не защото така казват Лао Дзъ или Ошо, а защото е такова моето усещане.

Това което ти наричаш „тесен” път бих оприличил като Ян частта на Пътя ми, т.е. активната му страна от моя гледна точка. Т.е. това, което аз се стремя съзнателно да направя. Но опитът ми показва, че това е само половината от нещата. Пътят има и Ин, пасивна страна и това са ситуациите, в които Цялото ме вкарва. И Пътят ми е хармонично взаимодействие на това, което зависи от мен и на това, което не зависи от мен, а от Цялото (т.е. включва и всички Сили извън мен).



Тема Re: Ошо, възрастта и дететонови [re: vidiya]  
Автор reborn2008 (аман от вас бе!)
Публикувано15.10.14 02:36





Born empty handed,
Die empty handed,
I witnessed LIFE at it fullest,
Empty handed


Тема Re: Ошо, възрастта и дететонови [re: vidiya]  
Автор МироМодератор ()
Публикувано15.10.14 06:18



Баба ти ми напомня на старшина от казармата, който с върха на показалеца е способен да намери непочистено място и в най-почистената стая.

А това по-долу, ти виж на какво ти напомня.





Тема Re: Ошо, възрастта и дететонови [re: Миро]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано15.10.14 16:35



Баба ти ми напомня на старшина от казармата, който с върха на показалеца е способен да намери непочистено място и в най-почистената стая.

Аз нямам такива впечатления от баба си и ще се повторя като кажа, че до ден днешен, когато си спомням бабините думи често си мисля за „тъмните ъгли” на душите ни и „блестящите повърхности” на живота ни оставени на показ..

Повърхностност - струва ми се, че е може би най-точната диагноза на по-голямата част от "хомо сапиенс", живеещи в епохата на скорост и високи технологии.

Повърхностност създаваща основите на нашия живот, взаимоотношенията и комуникацията.

Повърхностно дишане ... повърхностни познания ... повърхностни чувства, емоции, мисли, заключения ...

Струва ми се, че хората все едно изсъхват, издребняват и се превръщат в жалко подобие на моретата и океаните, а изпълненото със съдържание общуване се заменя с безсмислен набор от SMS-съобщения за себе си.

Дълбокото познание, дълбочината и пълнотата на чувствата, дълбочината и обхвата на мисълта, дълбочината на състраданието и съчувствието ... това все едно ми напомня списък на животни и растения от Червената книга.

За някои това може би е по-важно. Може би някой има нужда от това.

Но все се надявам, че утре една друга лична дълбочина няма да се превърне в публична плитчина.

И ще си позволим да се вгледаме в своите дълбини, да се докоснем до тях, преодолявайки страха и налягането.

И ще се научим да чуваме и усещаме живота около нас като осветяваме вътрешната си тъмнина опознавайки света..

И ще започнем да дишаме дълбоко. .





А това по-долу, ти виж на какво ти напомня.

Аз съм река, Миро.

Не се връщам, не се спирам, дори когато изглежда, че спя...винаги се стремя към морето и всецяло му се отдавам ...

Нося му всичко което имам и то ме приема разтваряйки ме в солената си любов.

Аз съм река, Миро.

И без такива реки много морета пресъхват.

А на теб това скромно пейзажче какво ти напомня?



И понеже се отнесохме в спомени, ще си позволя да вмъкна следният цитат:

"- Ще си взема нещо дребно за спомен.
- Мисля, че жилището ти и така е пълно с боклуци.
- Да. От къде знаеш ?
- Ти с години мъкнеш “нещо за спомен”, и вероятно това вече ти пречи да живееш.
- Не трябва да вземам нищо?
- Вземи това което ти трябва. А “за спомен” учи паметта ти да работи.
- Но предметът може да предизвика спомени и да ги “оживи ”. Учат ни, че предмета е външната опора на спомените.
- Спомените могат да “затрупат” съзнанието ти, като боклук в жилище.
- Хората ценят спомените си.
- Аз не говоря за това, което се е запомнило от само себе си, а за това да не увеличаваш обема от спомените си изкуствено.
- Има цяла култура за организирането на спомени: фотографии, видео, сувенири...
- На къде, за какво и какъв багаж от впечатления носи съзнанието ти?
- В какъв смисъл?
- Паметта е нужна на човека не за миналото, а за бъдещето. Не я запълвай изкуствено, това може да ти попречи да се движиш към бъдещето".

В. Сeркин. „Смехът на шамана”




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.