„Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.“

.. споделя в опита за намиране на детето във всеки възрастен Антоан дьо Сент-Екзюпери....

Но!!!

Малкият Принц напусна Земята.

Змията се скри в пясъците.

Екзюпери се разтвори в последният полет.

А лисицата (фенека) ... емигрира в Америка и откри Център за Платено Поетапно Укротяване на Прилежно Свикване и Практично Поглъщане и Дъвчене на Хранителни Продукти.

Той не ловувал вече за пилета. Той си ги поръчвал.

Скоро по целият свят били отворени огромен брой клонове на Центъра, по-известен като Макдоналдс.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 25.09.14 16:24.

Е дано тогава намираш някаква ориентация - щото аз и с думи, и без думи, все съм неориентиран. :Д

А възможно ли е да няма път?!

Друго си е, когато фактите биват поставени наяве - инак не, че не си давам сметка и за този кръговрат, където се чувствам длъжен да отговоря на всеки твой пост и се чувствам пренебрегнат, когато няма отклик от твоя страна на моите.

Самотата е нормално човешко състояние. Научи се да се примиряваш с нея. Нейното незабележимо действие строи дом за душата ти. Не се надявай да пораснеш от самота. Не чакай да намериш човек, който ще те разбере и запълни това пространство. Умният и внимателен човек е изключителна рядкост. Надявайки се да намериш онзи, който ще те разбере ставаш безжалостен от разочарования. Най- доброто, което можеш да направиш, е да се постараеш да се разбереш сам, да разбереш какво искаш и да не позволяваш на говедата да застават на пътя ти.

Ето ти нещо за из път:

Healing the Inner Child

(Guided Meditations by Anando)

"We all have old wounds, buried deep in our unconscious. They are the wounds created when as a child we learned that we were not good enough as we are, that we had to be better or try harder to be loved and accepted and respected.
It happened so long ago that we may have forgotten, and anyway most of us found our own way to cover them up well, but whenever we are in vulnerable or insecure situations, those old ideas are triggered, and we find ourselves with emotional or energetic reactions which just seem to take us over".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 01.10.14 15:36.

А възможно ли е да задаваш смислени въпроси?!

Ето и опростено тогава:
кръстопътите, завоите и изборите, пред които се изправяш
т.е. възможно ли е да не се изправяш пред избори, кръстопътища и прочие - ясно е, че е невъзможно и за това пътят така или инак е неизбежен, той е безспорен неотменим факт. От тук насетне да се пита за някакъв път се изпада в дуализмите на правилен, неправилен, грешен, верен и т.н., което изначало са такива условности и относителности, че всъщност не води до нищо съществено.

Много добър въпрос…

Възможно е. Пътят винаги изисква усилие. Генерална цел. Когато се шляеш, няма път. Ти просто се шляеш.

Пътят е посока. Предварително избрана и следвана. И само когато се появи препятствие или кръстопът, разбираш, че имаш път. Без кръстопътища няма път. Поне в духовния смисъл.

Има хора – „безпътни“. Това не е недостатък, това не е упрек. Живеят така както се случи. Посрещат предизвикателствата, отговарят им и не чакат други. Не планират други. Ако дойдат, дойдат – пак ги посрещат. Много често това са хора, които живеят живота си без напрежение. Поне без екзистенциално напрежение. Напрягане в конкретни ситуации има, но го няма напрежението на алпиниста. В духовен смисъл няма път в равнината. В духовен смисъл пътят е винаги нагоре.

На тези, „безпътните“, Бог им е дал почивка. В този живот.

Пътят (поне според това, което аз влагам в него) не е нито верен, нито грешен, нито добър, нито лош, а е просто съвкупност от точките/състоянията/изборите, през които минаваш. Даже шляещият и заспалият вървят по Пътя си (това по повод написано по-долу от юю). Даже безпътният има Път.

Важното е КАК вървиш по този Път. Какво правиш на кръстовищата. Бориш ли се със себе си. Вайкаш ли се после. Разделен ли си… Или течеш като река. И си цялостен… Не че изборът ти е перфектен от някаква бъдеща гледна точка, а че ти си в хармония с него, когато го правиш.

От тук и това, за което беше станало въпрос в съседната тема за Дао и Ошо, че Пътят е целта.

Практично погледнато, когато имаш известен опит с Пътуване и медитираш над него, това може да ти полезно за бъдещите завои и кръстопъти. Или пък медитирайки над опита на други хора, които са осъзнавали различни детайли от собствения си Път. Не че трябва да ги копираш, а ти самият ставаш по-буден за възможностите си. А такива има доста.

Явно има широко и тясно разбиране на понятието "Път". Аз съм привърженик на тясното. За мен то има по-голям евристичен заряд. Сидхартха на Хесе има Път, Зорбас Гъркът на Казандзакис няма Път.

Ще ми е страшно полезно и приятно да чуя различни мнения. Въпреки, че аз отворих разговор за "детето в нас"...