От

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докато по-рано само съм си мислил, че я обичам, но просто съм имал нужда от нея.
имам само бегли спомени, но са ми казвали, че като малко дете много съм обичал животните, родителите ми даже се притеснявали за мен, защото де що видя добитък съм ходил да си играя с него, любимото ми занимание било да им бъркам в очите (: така да се каже. Не знам доколко това е вярно, но вече като въз по-голямо дете, ясно си спомням, че наистина животните ми бяха много интересни - много си тачех кучетата, плакал съм за какви ли не животинки, по какви ли не поводи, имам един много ярък спомен, бяха изпаднали някакви птичета от гнездото си на дърво пред дома, ма много малки такива, може би едва на няколко дена, тогава направо ми се бе разбило сърцето, скъсах се да рева, просто не можех да проумея, не можех да приема, не можех да се съглася вътрешно със случващото се, то беше грубо, грозно, безмилостно и жестоко ....... в известен смисъл детето все още не се е примирило с тази ситуация.

До ден днешен особено малките животни, винаги са ми привличали вниманието - тази тяхна готовност да се заиграят с човека, независимо от природата си, винаги ме е изумявала, защото като възрастни, като пораснат вече не са така дружелюбни и гостоприемни, което за мен макар и обяснимо, все пак си остава доста странен факт. Наскоро гледах един филм по дискавъри, историята в него ме потресе - уви не мога да пресъздам дословно ...... нарочно ще го нарека ситуацията, а не просто филма, а и не помня заглавие му.

Бях на гости при един приятел, лафче, биричка това-онова, знаеш как е, все пак аз не съм санясин, обикновен човек и все още заобикалям условностите на всички религии, включително и онези препоръчани ни от Ошо. Телевизора си работеше почти безгласно, но в един момент ми прикова вниманието, от надписа "тази лъвица бе останала единствената оцеляла от целия прайд - всички други бяха убити от бракониери". За какво ставаше дума в този филм - работници в някакъв африкански резерват, занимаващи се с хиляда и една задачи, но конкретно тези заснели филма и съответно главните герои в историята, бяха някакви баш научни работници, които са отишли там, за да правят някакви проучвания за популацията на едни антилопи мисля, че бяха ... а е едни рогати такива. Но в процеса на работа - те щъкат с джипката - една лъвица проявява интерес към тях, от този момент хванахме филма. Лъвовете, като всяка една котка са от животните, които са доста любопитни - видят ли нещо непознато или рядко срещано, те си правят техни котешки проучвания на обекта. Така, че поведението на лъвицата в началото не направило кой знае какво впечатление на учените - тъй като движат по един и същи маршрут, всеки път когато са на полето, лъвицата се появява да ги посрещне и да разгледа джипката. Това нещо продължава с месеци - те си вършат своята работа, а лъвицата им прави компания, постепенно с времето, тя научила къде се намира .... то къща ли е, барака ли е и аз не знам как да го нарека ... може би работния център е най-правилно, та лъвицата открила къде битуват хората и започнала да се навърта наблизо.

И така хората си карат - по техни думи - над две години, докато една нощ, един от учените се събудил, излязъл на открито да се облекчи и вижда лъвицата току на не повече от десетина метра пред входната врата и тогава ....... (цитат по спомен) "едва тогава след над две години аз учения с огромен стаж, разбрах, че лъвицата се чувства самотна".

Докато гледахме филма си споделяхме, че очите на лъвицата са добри, че са меки, че добронамереноста на животното е очевидна - по очите й си личи, просто не можеш да сбъркаш. Във филма хората разказваха, че лъвицата за цялото това време, никога не е дала признак на агресия, никога не е давала повод да се притесняват от нападение - все пак не за пръв път виждат лъв хората, колкото да не е наясно с поведението на животните, за толкова преценка, ако не могат да направят, то няма и да я вършат тази работа. Както и да е - нататък разказа продължи, като оставиха лъвицата буквално да се шляе около тях, на два метра от тебе стои, но така и не скъсиха дистанцията, за да не привиква към хората, после й намериха два лъва ..... ситуацията беше забавна, защото първо пуснаха лъвовете зад едни огради, че да не се нападнат, те като се видяха животните, чудо скачат, тичат, ревът, ала ограда им пречи и на сутринта, като стават курец, оградата смачкана, лъвовете ги няма. Награбват онези чанти, пушки, скачат в джипката, да ходят да ги търсят - всички притеснени, че може да са се избили взаимно и ма няма и на сто метра от катуна, намират ги и тримата излегнати по гръб, на сенчица и най-много някой да се размърда да оближе другия.

Защо разказах това ....... историята бе покъртителна за мен и смятам, че има много общо с човешкото поведение. Този резерват бе огромен и истински рай - пълен със всякакви животни, ма всякакви, крокодили, антилопи, хиени, орли, слонове, носорози, бе квот се сетиш го има и то по много, ма наистина много и целогодишно, реки някакви текат, не пресъхват, така че и зеленина има нон стоп, бе същински рай за животните. Но в цялата тази населеност, лъвицата се чувства самотна - въпроса е защо. Защо това животно, не се сдуши с някои други животни, а се приближи не до кого да е, а до човека - защо търси човешката компания. На не едно място из книгите Ошо е споменавал, че ти ще се събереш с човек, отговарящ на твоята зрялост, че хората се привличат по степента на съзряването им - нещо, което можем да наблюдаваме навсякъде в социалното ни ежедневие. Но - това не знам Ошо дали го е казвал, ала аз ще го кажа - но това не е цялата истина, това е вярно сямо донякъде, има и нещо друго. Лъвицата се чувства самотна не само, защото себеподобните й липсват, а защото и не може да намери компания, отговаряща на нейната съзнателност - другите видове животни около нея са по-несъзнателни от лъвовете, те не могат да отговорят на гладът на вътрешното й същество и тъкмо това същество, интуитивно бива привлечено от човека, защото човешката съзнателност е много силна спрямо животинската, много по-влияеща, много по-осезаема. Лъвицата намира някакъв безгласен общ език с човека, така тя не се чувства толкова изоставена и самотна.

Според мен абсолютно същото явление може да се наблюдава и в човешкото поведение, и по-конкретно в моето поведение - ти казваш, че това е "просто нужда", че това не е обичане, но ти не знаеш какво казваш и не само ти, тя също не знае какво казва, защото същото нещо при това в същия словоред съм го чувал и от нея. Вие не разбирате, че нуждата е проста, когато вече не съществува, когато си я надмогнал, но за човек, като мен тази нужда изобщо не е проста - покрай моите себеподобни аз стоя гладен, аз стоя самотен, чувствам се, като изоставено, низгвернато животно. Добре, нека моето отношение да не е обичане, но така или инак аз съм привлечен от нейното осъзнаване, аз съм безсилен пред този магнетизъм и не само, не само, че съм безсилен, аз преднамерено търся тази съзнателност и когато я срещна ....... чисто и просто се привързвам към нея. В съседната тема е цитирала Ошо "тя търси любовник, а не дете" и аз няма какво друго да направя, освен да се съобразя с нейното търсене и да отстъпя крачка назад, но това не решава привързаността ми - разбирам чуждата позиция, разбирам досадата да се занимава с мен, защото с лъвицата е лесно, просто й намираш лъвове и готово, намираш й себеподобни и край вече няма какво да я мислиш, но не така е с човешкото същество, дали поради егото, дали поради някаква друга специфичност, но когато човекът се докосне до небесата, после иска и луната, а след нея и звездите, и нито милимунда по-малко. Дали е възможно в случая Ошо да каже, че всичко това е продиктувано от дълбоката чистота на протичкия копнеж да знаеш, мога само да гадая, но със сигурност аз го твърдя - аз искам да разбера тази нейна осъзнатост и това не ми дава мира, това ме държи привързан.

Така, че .... това не е единствения път, много пъти съм забелязвал, как не си давате сметка за това, което пишете - ти не разбираш, че така омаловажаш моето отношение към нея, сякаш аз просто капризнича, просто някаква прищявка ме хванала и то твоето е нищо, да ти кажа тя какво ми рече "мъжка ви работа - око да види, ръка да пипне и после какво, айде мина ми" и аз за толкова време да не разбера, че съм бил толкова вятърничав в нейните очи.

Пак казвам - нека не е обичане, нямам против, тъй като толкова не съм наясно със себе си, че понякога и аз не знам как да нарека това, което чувствам, така че нека не е обичане, нека е нужда, но не казвай, че е просто, защото ако е толкова просто, значи аз съм още по-прост та да не го проумея, 2+2 също е проста задача, но не и за първокласник, напротив това е много съществена задача, която ако не успее да разбере, значи детето най-вероятно е идиот.

Накратко и последно конкретно по цитираното - аз имам общ език с тази жена, деликатното в случая е, че този общ език не съм го намирал с никой друг човек и колкото и да е прост този език, аз едновременно обичам това общуване и имам нужда от него, намеря ли друг човек, с който да резонираме по същия начин, открито и директно ще я питам, ако пожелае повече няма да чуе и гък от мене, няма да я закачам за нищо, но до тогава ....... сори нагъл съм, почти като нагуал и ще влизам през прозорците, докато не ме изхвърлят с шутове през вратата, преди това спирка нямам, така съм се научил.

п.п. за другите неща ще пиша по-късно.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

…лафче, биричка това-онова, знаеш как е, все пак аз не съм санясин, обикновен човек и все още заобикалям условностите на всички религии, включително и онези препоръчани ни от Ошо.
Аз познавам много Ошо санясани и всички са обикновени хора (впрочем необикновени хора не съм виждал). Няма проблем да се пие бира, нито да се разговаря. Същественото е дали в ежедневния живот ти харесва да се наблюдаваш и опознаваш. И именно това, а не санясинското име и малата, те правият по същество Ошо (за другите религии не знам) санясин.

ти казваш, че това е "просто нужда", че това не е обичане, но ти не знаеш какво казваш и не само ти, тя също не знае какво казва, защото същото нещо при това в същия словоред съм го чувал и от нея. Вие не разбирате, че нуждата е проста, когато вече не съществува, когато си я надмогнал, но за човек, като мен тази нужда изобщо не е проста - покрай моите себеподобни аз стоя гладен, аз стоя самотен, чувствам се, като изоставено, низгвернато животно.
Аз ти споделях за мен, а не казвах какво е за теб. И „просто” в моето споделяне беше наречие, а не прилагателно, т.е. не съм казвам, че нуждата е „проста”.

Опитай се да разбереш същественото. И 10 жени като тази да са се появяват около теб, ако не разбереш себе си и механизма на въпросната нужда (която не е проста), ВСЕ ЩЕ СЕ ЧУВСТВАШ в крайна сметка като низгвернато животно. Даже сега си по-добре, защото имаш надежда, че ако влизаш през нечий прозорец, нещо ще се промени.

аз съм безсилен пред този магнетизъм и не само, не само, че съм безсилен, аз преднамерено търся тази съзнателност и когато я срещна ....... чисто и просто се привързвам към нея.
За това в повечето „стари” религиозни системи не се разрешават по-дълбоки контакти с другия пол. Ставаш безсилен, зависим и туйто. И техният подход е като на Сталин: „Няма общуване жена-мъж, няма проблем”. Е разбира се проблемът си остава малко по-дълбоко в теб, но поне гуруто от въпросната религия ще ти каже в случая „Казах ли ти да не общуваш с жени. Сега страдай за да ти дойде акъла и най-после да разбереш да спреш да го правиш”.

Ошо подходът или Ошо тантрата са коренно различни, но не мисли, че е шапка на тояга. При него може да общуваш и да правиш всичко което искаш, но вниманието е на МАКС в теб за всеки детайл. Иначе, биваш омагьосан, привързан и „изяден” за нула време. И не от въпросната жена, а от механизма на мъжко-женските отношения. От това, че бъркаш в конаткта без да знаеш как...

аз искам да разбера тази нейна осъзнатост и това не ми дава мира, това ме държи привързан
Виж как гледаш в грешната посока, за която ти писах в предния постинг. И именно заради това не виждаш…. Искаш да разбереш НЕЙНАТА, НЕЙНАТА, НЕЙНАТА, НЕЙНАТА, НЕЙНАТА, НЕЙНАТА… Все още не искаш да разбереш СВОЯТА, СВОЯТА, СВОЯТА, СВОЯТА, СВОЯТА, СВОЯТА осъзнатост.

ти не разбираш, че така омаловажаш моето отношение към нея, сякаш аз просто капризнича, просто някаква прищявка ме хванала
Не, не е прищявка, нито го омаловажвам. Напротив, нещо много съществено е и точно за това го отделих в отделна тема. И от една гледна точка си късметлия, че ти се е случило.

намеря ли друг човек, с който да резонираме по същия начин, открито и директно ще я питам, ако пожелае повече няма да чуе и гък от мене
Е тук има разлика между моето усещане в твоето положение и това което казваш сега. За мен беше очевидно, че и с друга такава жена рано или късно щеше да се случи същото. Неминуемо.

сори нагъл съм, почти като нагуал и ще влизам през прозорците, докато не ме изхвърлят с шутове през вратата, преди това спирка нямам, така съм се научил.
Разбирам те много добре… хм, защото съм го правел горното и при това буквално. И именно за това мога да кажа, че това не е любов. Помедитирай дали наглост и любов могат да вървят заедно…

така съм се научил.
Може би е време да видиш, че има и други начини.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но привързаността е също и към така нареченото „лично пространство/усещане”
виж аз не се кривя - отсъствието на сянка на мен ми изглежда заплашително, не знам какво е, но само при мисълта за отсъствие на компания, да няма с кого да се свържа, липсата на здрава земя, на някаква идентичност, самата мисъл е ужасно плашеща, нормално е да си дам сметка, колко ужасяващо ще е истинското преживяване. Знам, че в това е корена, но мен ме е страх - не мога да нагазя толкова дълбоко, парализирам се, но така или инак виждам, че привързаността създава проблеми, опитвал съм всякакви маневри, но все забуксувам, по принцип в крайна сметка съм си казвал "както и да е" и продължавам нататък, но в случая не мога да платя с безразличие, просто сърце ми не дава. Това е малко странен парадокс - именно силната ми привързаност не ми позволява, да загърбя проблемите, които ми създава.

Така да се каже, не си създавам илюзията, че спирам с игричките - наясно съм, че продължавам хорото, но търся някакъв буфер, нещо което да пообере поне от малко негатива, който създава все по-голямата дистанция т.е. именно опитвам от по-повърхностното, от по-дребното ..... пък и то ми е малко, като почерк, да пробвам да мина по тънката лайсна. Но да нагазя до самия център ...... не, това все още не е за мен, не мога да преживея това, ще откача нещо, знам ли.

Всъщност другият е казал вълшебната дума „Сезам отвори се”
да, факт е - не знам как го прави, тя е вещер, вълшебница, умее някакви магически заклинания, не знам какъв е този трик, но наистина е вярно, че дори самото й присъствие, ме кара да се чувствам ....... то не е точно чувствам, не знам как да го кажа ..... получава се една откритост, една ситуация на откритост, в смисъл не става дума толкова за някакво мое състояние, за нещо, което аз усещам, а по-скоро за нещо, което се случва. Преди време четох една книга, в която един израз ме поразяваше - "свежеста и просторността на пространството", контекста, дори няма значение, просто самия израз - та когато си гукам с нея, в атмосферата присъства качеството на проветривост, сякаш за пръв път поемам въздух, за пръв път вдишвам и тази пространственост се случва всеки път, това е адски ....... адски ...... как да го кажа бе даеба ...... адски готино, много привличащо, не знам от къде иде това, от нея ли, от мене ли, от Бога ли, някакъв алхимичен процес ли е, а може би дори продукт на собственото ми въображение (макар, че не знам как ще си го въобразиш, ако не си го опитал преди това - просто няма как да знаеш за него, ако не ти се е случвало), но така или инак в цялата картинка, участва и тя, а когато липсва в тази картинка, липсва и тази свежест, липсва голотата.

От тук мисля, че е ясно, защо толкова много държа на нея - да най-вероятно това ми отношение няма нищо общо с любовта или е някаква много нищожна, мизерна любов, но съм осъзнал нуждата от огледало и съм с две ръце ЗА, винаги когато пожелае, тя да играе тази роля. Може би в известен смисъл е обидно за нея - това често пъти съм си го мислил - може би не е редно от моя страна да възприемам едно човешко същество, като огледало, но тя е толкова безупречна в това отношение, а е безспорно ....... книги, картини, учения, кое, какво, що, всичко това не само може, а директно минава през цензурата на егото, докато живото човешко същество е инстинско и пред него самозблудите минават само дотолкова, доколкото и то е самозаблудено, или просто не му се занимава с теб, та те оставя да си фантазираш на воля.

Аз не мога да се справя сам - все още не мога, рано ми е, млад съм още и зелен, пък и страхлив по дяволите, без съдействие от по-опитен човек, единствено ще се докарам до някаква по-сериозна психоза. (тъй като все пак съм си куку)

Искаш да разбереш НЕЙНАТА, НЕЙНАТА, НЕЙНАТА, НЕЙНАТА, НЕЙНАТА, НЕЙНАТА…
да наистина - тя е такова съкровище :D

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Не един път е подчертавал, че ако трябва да се отказваме от нещо, то това е привързаността - Напълно го подкрепям го човека. Но как ще обясниш и накараш хората да се откажат от религията, защото религията също е вид привързаност. А и следването на едно единствено учение или учител също е привързаност и още толкова много неща които всеки прави са привързаност, че просто ми е чудно....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, че си последовател на едно учение, учител и/или религия, не значи, че си привързан, както и отказването от тях, или изобщо липсата на такива, не значи, че не си привързан.

п.п. инак, че е чудно, чудно е, но не в това как ще обясниш и предизвикаш хората, а в индивидуалното постигане на състояние на непривързаност.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Аз пък съм на мнение, че човек има тенденция да се привързва към всичко, което мине в категорията на познатото. Т.е., всички имаме естествена съпротива към промените. Защото в крайна сметка, целостта и животът ни зависят от това системата да е стабилна и предвидима. Да се освободиш от всички привързаности, ама от съвсем всички, означава да се освободиш от формата си, т.е. от тялото си, т.в., от живота си. Това хич не е лесно, особено, ако си пълен със сили, понеже силата, която ни държи в едно де факто е силата на привързаността.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но само при мисълта за отсъствие на компания, да няма с кого да се свържа, липсата на здрава земя, на някаква идентичност, самата мисъл е ужасно плашеща…
Нормално е определени мисли да са плашещи, но няма нужда се фиксираш върху тях и да ги усилваш така. Сигурно много други мисли като малък (и не само) са ти изглеждали също така ужасяващи на базата на някакви представи, пък после си видял, че няма нищо страшно.

Основното в контекстта на тази тема е, че заменяш по естествен начин привързаност към един обект с привързаност към нещо МНОГО ПО-ОБШИРНО. Така че ще имаш, и компания (бих казъл не лоша при това), и земя (хм, не знам колко е здрава, която и да е земя), и даже нещо което може да наречеш „идентичност“. Навремето сигурно може да не си искал да се разделяш с някое плюшено мече, но сега виж как една жена те кара да забравиш мечето/моторчето... Така и Цялото може да те накара да забравиш въпросната жена.

тя е вещер, вълшебница, умее някакви ...
Още вниманието ти е приоритетно в нея... Няма НИКАКВО значние какво тя умее, а какво ти виждаш в себе си. Тя може да е всякаква и най-често уголемена твоя фантазия, докато вниманието ти не е в теб и не виждаш какво се случва в твоята пещера, ще страдаш. Не можеш да минеш метър, Стушо.

Аз не мога да се справя сам - все още не мога, рано ми е, млад съм още и зелен, пък и страхлив по дяволите, без съдействие от по-опитен човек, единствено ще се докарам до някаква по-сериозна психоза. (тъй като все пак съм си куку)
Неволята много ги обича такива кукуковци и им приготвя страхотни изненади. А когато те се правят на млади и зелени, страхотността като нищо прераства и в страховитост. Не че искам да те плаша, но както го е казъл народът, мързелът не мори, а МЪЧИ. А в случая, МНОГО.

Особено пък да се привързва към обети, клетви и прочие самовнушения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Затова разните му там аскети постят и какво ли не правят, за да "отслабят плътта", та белким по-лесно се освободят.
Чувствата на много хора са затворени в „ капан”, като духът в лампата Аладин. Но хората, изглежда, не помнят заклинанието, което може да пусне Джинът на воля. Ако използваме приказката за Аладин и неговата лампа като метафора, то лампата ще съответства на ТЯЛОТО , заклинанието - на ЛЮБОВНИТЕ ДУМИ, а триенето на лампата ще бъде еквивалент на ГРИЖАТА.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

E значи, аз като не съм толкова жизнен, има надежда за мене ....... или?

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Аааамиии... зависи дали си в ада или не... понеже, нали знаеш, на вратата на ада пише "надежда всяка тука оставете".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В момента разцъквам една игрица, в която мотото на един от любимите ми герой, садистичен тъмничар, ме сети за тебе, то гласи: "много малко неща са толкова освежаващи, колкото разглобяването на едно съзнание, част по част"

Аз никога не съм криел мързелохолизма си, но в случая не разбрах какво общо.

А инак - в мене си, в моята пещера .... не знам кое е по-правилно да се каже, че не виждам нищо или че виждам нищо, но все е състояние на безсъдържателност, което е и една от основните причини да страдам: изглежда всички имат все по нещо, сякаш само азе съм ощетен. Така или инак вниманието ми не е към мен, защото тази монотонност на вътрешния ми свят е побъркваща и не мога да я понеса. :/

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

А казват, че пък над врата на рая пишело "умри" ...... е къ да се ориентира човек с такива надписи деба, то да ти се отще и от едното, и от другото.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Вероятно... Буда казва "the middle way".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ам нал' за това си говорим! Раят (освобождаването) е свързан с край на всички привързаности, което де факто и де юре си е смърт...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

ЕЕЕЕЕЕ, бръкни малко по-дълбоко де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, мерси. Наяла съм са.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ха-х..да ти е сладко!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Aм то от там иде к-рай - като се приключи веднъж и завинаги със всичко и край, рай.

Поне при мен има по-голям страх от този от смъртта, а именно - да не би да има нещо и след това, било то прераждане или съществуване някакво, не ми се занимава вече, то се е видяло, че угодия няма, ам поне да се свърши без повторение или продължение.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Ха, да, верно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това което ти виждаш в себе си за сега не е пещерата , а антрето пред нея. И аз не ти казвам казвам да обръщаш внимание на антрето, разбирай разните мисли и прочие ежедневни емоции, а какво има ОТВЪД тях.

Просто гледай какво друго има в теб извън въпроснатата монотонна безсъдържателност. Наблюдавай спокойно, търпеливо, постоянно и без да съдиш. А това, което въпросната жена е породила в теб може да ти помогне много, защото би ти позволило да закачиш за нещо вниманието си в ТЕБ (разбери в теб, а не в нея!).

Най-трудното е в началото, но като един път видиш/усетиш малка светулка в теб, по-натам останалото ще става от самосебе си, защото ще ти е интересно и даже да те спират пак ще продължаваш.

П.П. Мда, много е освежаващо да усещаш съзнанието си...

"...- Какво е това - да живееш с една жена?
- Това е като да участваш в търг. Никога не знаеш дали предложението ти е най-доброто".

...Вместо отговор, ти предлагам един красив филм за това какви именно жертви понякога може да поиска изкуството и колко скъпо може да струва разкриването на чувствата...
Филмът " La migliore offerta / Най-добрата оферта” (2013) на режисьора Джузепе Торнаторе — е двучасово пътешествие по художествена галерия, кратък курс по механика и психиатрия и самоучител на тема” Как да се научим да разбираме хората”.
Но на първо място, това е филм за любовта; за нейната невероятна сила и безграничност, за това, как интересите, принципите и навиците, натрупани и следващи ЦЕЛИЯТ ТИ ЖИВОТ, се превръщат просто в прах при едно леко докосване и усещане на това невероятно чувство, което всеки ден витае около теб и всички останали хора, искащи едно и също и които всеки ден остават сами в своя ненужен прахоляк.

"....-Виждали ли сте я?
- Само веднъж.
-И каква е тя?
- Предполагам, че интересът към даден човек, поражда чувството, че той е прекрасен...."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 31.08.13 15:44.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 01.09.13 14:41.

"...- Какво е това - да живееш с една жена?
- Това е като да участваш в търг. Никога не знаеш дали предложението ти е най-доброто".

това, като онзи, дето га нема хляб му се яде баница - сиромаа, може да няма какво да яде, ама гладен не ляга.

п.п. мерси за филма - ще се гледа, най-малкото, да видя какво си ми отговорила.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 03.09.13 19:12.

Много подходящ филм по темата! Няма значение кого обичаш, същественето е, че самото обичане те трансформира. И трансформира както сиромаха, така и богатия. Включително и героя във филма, който беше в началото, хем порядъчно задръстен, хем му откраднаха най-скъпото... Но Любовта се оказа в крайна сметка по-важна и явно е видял кода "Сезам отвори се" поне на част от пещерата си със съкровища.

Чудесна тема за авто-медитация, коя е най-добрата оферта...

A e вие двамцата що не се земете най-сетне, та да ви пожелая щастлив съвместен живот - така и така си пригласяте по всички теми, пасвате си идеално, допълвате се един друг, като ракия и салата.

п.п. къ да е - извинявам се, че изобщо подех този въпрос във форума, просто заеби таа тема и толкоз.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Ей, Стушо, ти с този стремеж за взимане сам се правиш нещастен. Може да се радваш на слънцето, на цвете, на конкретни хора, но не е нужно да ги взимаш . И още по-малко да обвързваш своето щастие с това да притетежаваш/“живееш съвместно“ с някой друг.

Ако си разбрал нещо друго от филма, кажи и не се цупи. А за темата е късно да се извиняваш, защото твоето същество се интересува от нея и то я поде.

Стушо, обичам те.

«Наслаждавай се на съществото си - това е всичко. Бъди сам със себе си - това е всичко. Научи се да бъдеш сам - това е всичко. И помни, човек, който умее да бъде сам, никога не е самотен. Самотно е само на хора, които не могат да бъдат сами. »
(Ошо)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 09.09.13 17:46.

Нека поразчистим пространството и освежим атмосферата на клуба, като го освободим от моето присъствие и прекратя участието си в него за неизвестен период от време, тъй като и аз не знам, кога и дали изобщо ще се включа пак.

Щастливи дни и приятни нощи пожелавам на всички!!!

претегли една кофа с лайна и една кофа с желания - и виж коя тежи повече

Събуждаш се една сутрин и решаваш, - От днес започвам пътя си към съвършенството. А подсъзнанието веднага ти предлага „образа” на теб -съвършенният.
И точно от този момент започва „унищожаването”на Теб –истинският.

Без да забележиш, сам се пъхаш в множество”рамки”, попадайки в капана им, който с всеки изминал ден разрушава все повече и повече. И тук вече не може да става и дума за някаква цялостност.

Какво означават”рамките” ? Това е не свобода. Това е съдене, в което има „ харесвам” и „ не харесвам”, „хубаво” и „ лошо” . Започваш да се „прекрояваш „под „ харесвам” и да мериш с това „харесвам” целият окръжаващ те свят. Всичко, което не харесваш ти не можеш да приемеш в себе си, съответно, и в света.

„Стремейки” се към цялостност, ти се отделяш от нея все повече и повече. Цялостност- това е – цяло. Неделимо. Защо тогава делиш себе си и целият свят? И ти, уж разбираш това, но не можеш да разбереш, какво да правиш с „тъмнината”вътре в себе си. Да я приемеш? Но ако се приемаш такъв, какъвто си, как тогава да станеш” по-добър”? Или това не е нужно? И не значи ли „да бъдеш себе си” да мързелуваш и нищо да не правиш? ..

Опитай се да разбереш. Да бъдеш себе си, означава да бъдеш цялостен, което значи да не водиш „война” вътре в себе си и да не я пренасяш върху окръжаващите те, да не разрушаваш и прекрояваш себе си и целият свят под харесвания от теб”идол”, събран от стереотипи.

Тези стериотипи – не си ти. Да бъдеш себе си значи-да се познаваш, да се разбираш. Да си разрешиш просто да бъдеш. Без условия. Без рамки. Защото условията и рамките –също не са ти.

И ако си разрешиш да „бъдеш” ще разбереш, че целият свят, както и ти, може просто да бъде , и нуждата от „военни „ действия с него отпада, защото изчезва агресията. „Да бъдеш себе си” съвсем не означава да се откажеш от развиване, да не правиш нищо и да мързелуваш. Напротив, за да се освободиш от условностите, рамките, стериотипите, за да се научиш да се разбираш, да се опознаеш-истинския, е нужно да се развиваш, опознавайки законите на вселената.

В този миг.Заглуши мислите си. Послушай тишината вътре в себе си.Отдели и особенно внимание, остани в нея. Чу ли? А сега върви нататък. Твоят път, се управлява от нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 10.09.13 11:44.

не знам, обичаме да ги обличаме в сложни думи,
но понякога си мисля колко всъщност са прости нещата -

болезнено се привързват хора, които са били дълго време самотни,

логично е, нали?
наскоро сама стигнах до този извод
въпроса е като го осъзнаеш ще спреш ли да го правиш
и ако това е станало модел на поведение, който пречи и на теб, и на другите?
и какво ако противодействащата му реакция е тъкмо обратното - уморен от собствения си недостижим стремеж решиш просто да захвърлиш всичко?
дамм, сигурно е много детинско подобно поведение, а понякога може би съм едно огромно дете... вътре в себе си съм убедена, че съм, но някакси винаги осъзнаването на този факт ме е усмихвал... нищо, че и белите си вървят ръка за ръка с детинството, пак е хубаво, безумно хубаво е... като се замисля колко хора са го изгубили... радвам се, че още си го имам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бих добавил, че привързването не е само на самотните, а и на всички, които имат неразвит потенциал в дадена посока. Може да имаш много близки хора и сбъднати желания/преживявания, но когато от тази специална за теб посока светне лампичката, ще те „засмуче” като пухче... И тази тема е за това, което става от там насетне...

Чудесно е човек да пази живостта и спонтанността на детето у себе си. Още по-добре е да го съчетае с опита и разбирането на порасналия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Струва ми се, че никога не порастваме, а само се учим как да се държим...пред хората..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ааа, това всеки сам преценява за себе си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да си самотен си е неразвит потенциал, да

само където пропуска не е твой, нито вината, че си бил поставен в съответните условия... а после идват и компенсациите... кво да се прави, съдба...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Самотен може да значи много неща. Да искаш просто да не си сам (общо взето, който и да е с теб би ти свършил работа). Да искаш да си с ОПРЕДЕЛЕН човек/хора. Хм, а може и да си сам и да се чувстваш добре… Самотността е като тъмнината и с нея директно нищо не може да направиш. Може обаче да вкараш светлина (и тъмнината да си отиде) и да развиеш потенциала си срещайки и общувайки с определени хора.

Моят опит показва, че когато човек е готов за нещо, то му се случва. А ако не му се случва, значи вероятно все още не е готов за него. И това е хубаво, защото означава, че нещата зависят от ТЕБ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не, не означава

когато търсиш хората, но не ги намираш в кой е вината и от кого зависят нещата?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За да намериш нещо, трябва да знаеш много добре какво точно търсиш. И второ, защо го търсиш точно това нещо.

Та какви хора търсиш? И защо? Нали разбираш, че хора има всякакви.

не знам, хората са ми много еднакви

досега всичките са ме разочаровали или са си тръгвали от мен...
интересно е дори как когато с някой си допаднем нещо се случва и просто живота и обстоятелствата ни разделят...

не знам каква е тая карма... накрая все съм сама

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей и от мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 15.12.13 22:02.

привет,

не помня коя е била снимката?

какво може да виждам на тази - любов!
може би несподелена, може би разпиляна (като листата и косите на момичето), но все пак любов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом всички хора ти се струват еднакви, нищо чудно, че се случва това, за което пишеш. А за да видиш по-дълбоко в тях е нужно да направиш същото в теб. Да видиш коя си и какво искаш от живота.

Когато на теб ти е е добре да си с теб самата, тогава и на други хора ще се се случва същото с теб. Така че не е карма, а начин Силите да те накарат да откриеш съкровищата у теб.

Честит Рожден Ден!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Миро на 16.12.13 13:54.

не помня коя е била снимката?

Тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 16.12.13 22:32.

Рожден ден?

оки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Взех та Радке, взех та. :)))

п.п. В краен случай, само написаното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Събудих се една сутрин и се зачудих - как е възможно сега да обичаш, а после да не обичаш. Преходноста ме обезсърчава, любима vidiya - това да няма къде да се подслониш, да се местиш без да спираш, скитничеството уморява, а дори погледът не може да се спре в/у нещо постоянно, дори това "Обичам те, Светулке" един ден става невярно, а що за истина е тази, която после става лъжа. Що за обич е тази, която се изчерпва - как е възможно всичко да е толкова преходно, събуждаш се една сутрин и виждаш, че е невъзможно, не е възможно, няма как да повярваш, не можеш, не искаш да повярваш, че истината сега, че дори тя има своето раждане, своя житейски път и своята смърт.

Не водя война, не защото така трябва, а защото просто съм безсилен - и да искам не мога да се боря срещу нещо, толкова огромно и могъщо, че ме прегазва още преди да съм направил първата крачка, а приемайки го, не се чувствам по- свободен, а по- обезсърчен; приемайки обезсърчението си, не се чувствам по- свободен, а по- тъжен; приемайки тъгата си, не се чувствам по- свободен, а по- притихнал и утихвам ...... утихвам ...... става все пусто и безформено, разстоянията се увеличават, вече дори болката и щастието не те достигат .... сякаш изчезваш ..... сякаш умираш ...... последни миражи, празнуването липсва, свободата и тя отсъства, и най- вече не бях допуснат, не бях приет в ничий дом, пак пропуснах единственото смислено, всичко което срещам е толкова преходно, че погледна ли към него, изчезва.

Не, не съм искал, извинявай, наистина не съм искал да се чувстваш "кошче за боклук", наистина, не знам защо се е получило така - може би, защото аз се чувствам смачкан и като ти споделям това .... действително неблагодарно от моя страна, но и аз няма какво да направя, толкова си притегателна, че докато не ми биеш шута, докато не ме изриташ, ма яката, все ще скимтя нещастно в краката ти, а дотогава знае ли се, може би някой ден наистина ще се събудя и няма да съм такъв скапаняк, и ще ти се отблагодаря подобаващо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

........ иииииии

случи се - просто се случи ..... винаги съм се чувствал достатъчно странно при тези моменти на озарение, че направо да не знам какво да кажа и от къде да започна. Изчаках ден- два, защото направо се взривих от кеф, та и полудях: плаках, танцувах, пях, пак плаках и не, че толкова ми е преминало, защото енергията не спира да прелива, но поне от малко се кротнах, та да си подредя и пренаредя съзнанието, за да не звуча чак толкова неадекватно. Сега ще напиша и споделя някои неща, но ще звучи доста несвързано,налудничаво, дори тъпо и безсмислено, но вярвам, че чрез медитативноста ще ме разберете, съзнание в обичайното рутинно състояние няма да може да се докосне до това.

Какво се случи - в интерес на истината, нищо кой знае какво, нищо ново под слънцето, та да ви занимавам, но ....... да не сте се занимавали с мен :Д, сега така ви се пада, ние сме приятели, аз преди година се изявих доста глупашки, отнесох се много тъпо с вас и вниманието, което ми отделихте и ви дължа това, което ще напиша сега. Това е моето благодаря.

Преди няколко вечери, прочетох една мисъл на vidiya, която вече ще я изписвам Видя - надявам се да позволиш съкровище, просто за удобство. Та Видя бе написала следното:
"Думите са като ключове.
Правилно подбрани, могат да отворят всяка душа и да заключат всяка уста."

много красиво казано - когато го прочетох ме прониза, а не е да кажеш, че за първи път чета подобно послание, даже ако се разровя в паметта си, не бих се изненадал, ако открия, че съм чел точно същите думи, в точно същия словоред.

Но този път нещо ме прикова- усетих, че нещо в мен бе докоснато, че нещо се надига. Хванах се за "думите" и си дадох сметка, че ние винаги се хващаме за думите - странното е, че и това не е за първи път да го отчитам. От години съм наясно с навика да се хващаме за думите, но този път яснотата бе с друго качество - хванах се за думите и си позволих да допълня красивия израз със следното:

слънчице - има ли слънце, няма неправилно подбрани думи

като разбира се, тук таме бях вмъкнал няколко целувки, защото обичам да целувам Видя.

След като написах тези думи, енергията в мен вече наистина се надигна и почна да бушува - познавам тези моменти, моментите на "нещо става", на "нещо предстои" и изобщо не знаеш какво е това нещо. Излязох - беше вечер и исках да вдишам свежия студен въздух, да се поразтъпча малко, да се оставя за известно време в настъпилия мрак и да се разсея ..... :Д почват вече безсмислиците, да, исках да се разсея, за да изостря вниманието си. Върнах се у дома - погледнах, видях, че Видя ми е отвърнала със само едно тупкащо сърце ..... да ви я издам, напоследък е станала много лаконична, типична бизнес дама: това така, онова така, айде чао, че имам работа. :Д

И сърцето ми заблъска - мислите ми се забързаха, изпаднаха в пълен безпорядък и ги изоставих. Излязох пак, защото ми се обадиха, да свърша набързо една задача. И по пътя към мястото, където отивах, изведнъж ме прониза, като ...... а е няма "като", то няма сравнение, няма аналог, просто дойде, ето какво представлява във мисловна форма.

За да обикнеш живота, неизбежно ще трябва да обикнеш и смъртта - невъзможно е да обичаш цялостта на живеенето, ако мразиш смъртта, съответно и обратно, няма как да обикнеш смъртта, но да ненавиждаш живота. Няма първо и няма второ - и двете, едновременно. Обичта трябва да е и към живеенето, и към умирането, няма друг начин, ако искаш наистина да влезеш в дълбините на живота. НО - ако в обичта си се привържеш към живота, ще го пропуснеш, той ще се изплъзне и ще останеш негативен към смъртта. Същото и от противоположния ъгъл - ако пък се привържеш към смъртта, начина по който живееш ще се изврати.

ПРИВЪРЗВАНЕТО няма нищо, ама нищо общо с любовта - категорично нищо общо, това е антипод на обичането. Учудващо ми е, дори в момента, как така съм пропускал нещо толкова очеизвадно - в привързването има анти, а любовта е цялостна, в нея няма отрицание, а привързването произтича от отрицание, от бягство и странене.

Това е момента, който надявам се да разберете, че не само аз, но и вие сте пропуснали в тази тема, в опита си да ми съдействате - в действителност, макар и всичкия анализ, и всичките думи, които съм изписал, аз не съм знаел какво е привързаността. Аз не съм разбирал привързаността ми - тълкуването, ок, анализа, ок, дори и наблюдателността е ок, но не съм разбирал, не съм съзнавал. Според мен, ако тази тема я развивахме очи в очи, на живо, вие някак щяхте да видите къде пропускам и това все още не е вниманието към мен, не е моя център, друго е и е .... баси простичкото нещо.

Привързаността ми конкретно към Видя, идва от страхът, който изпитвам, когато си дам сметка, за нейната липса - че един ден, дори да не иска, тя ще си тръгне и аз ще остана без нейното присъствие, и внимание. Или пък аз ще си тръгна - не се знае, кой ще е пръв. Но този страх "липсата на Видя", ме е привързал към нея - боже, като си дам сметка, само за това толкова плитко и повърхностно нещо, колко време мина ....... но факта си е факт и той не е толкова дълбок, колкото предполагах. А то е толкова простичко - аз обичам имането на Видя, нейното присъствие и поради това няма как нейното нямане, нейната липса да не ме пробожда, то е неизбежно следствие, именно защото я обичам, то и ще изпитвам липсата й, но вместо да бягам от страхът от липсата, то просто се изправям пред него, виждам го такъв, какъвто е и осъзнавам, че аз обичам и липсата й. Та ще ми липсва - и тя ми липсва - но същевременно, няма да ми липсва и не ми липсва.

Не, че сега не съм привързан към нея - но съм непривързано, привързан. Привързаността вече не е проблем, не че я няма, но просто не е проблем, не е мъчение, не е тягост - всичко е ок, няма страдание, има само любов. Аз обичам тази жена.

Знаеш Видя, знаеш колко пъти съм те питал: "кажи ми според теб, дали наистина те обичам", още от самото начало на нашето познанство, съм ти задавал този въпрос, винаги съм изпитвал съмнения и угризения, винаги съм се чудил. Сега вече знам Видя - вече няма нужда да те питам, няма нужда някой да ми потвърди, дори ти самата. Обичам те Видя! и обратното вече ми е невъзможно. Но държа не това да знаеш, държа да се изфукам, че не съм привързан към теб - всичко е ок, страхотен кеф ми е, чувствам се, сякаш от някаква шибана, гадна болест съм се излекувал, чувствам се ...... свободен и невероятно обичащ, и преливащ от благодарност.

Мамка ми, като си дам сметка, какви гадости съм ти говорил, колко тъпо съм се държал с теб - и с теб Миро, и с теб приятелю, това и за теб го пиша. Оценявам вниманието, което ми отделихте- тези дни няколко пъти препрочетох темата, виждам старанието ви, виждам истинско желание да ми помогнете. Но и двамата сте калпазани :Д и тримата - добра услуга сте си направили, че не пишете вече в този форум, дано си дадете сметка, че едно е да говориш на индивид, друго е да говориш на всички, да говориш "по принцип", за това сте ме пропуснали. Отговаряли сте не на мен, а на всички - а това не винаги е ефективен подход. Инак и двамата сте прекрасни хора, и сега се чувствам много гадно, че така безсмислено остро съм се отнесъл с вас и ви се извинявам.

Видя ..... ти си най- силния човек, когото познавам - възхитен съм от смелостта и търпението ти, изобщо не си кривя, че на твое място аз разкарвам хора, като мен. А ти ми изтърпя всичките простотии - не знам защо, не знам защо не ми би шута до сега, но ..... стигнах до това съзнание, което започна да се отвързва, започна обратния процес, тепърва започна и като мой духовен другар, няма как да не те осведомя за това, защото не от умът и не от сърцето, даже не и от душата, а АЗ, да АЗ ти благодаря, АЗ чуваш ли, АЗ и не питай кой е този аз, защото това е самата благодарност. Вълната е толкова висока и вселенска, че си слагам спирачки, защото то няма свършване и знам ли къде ще му отиде края на този пост.

Благодат, упование, свежест, простор, свобода.

Благодаря ви. :Д

Всеки дава на другия това, което има в сърцето си.

Благодаря ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 19.12.14 20:07.

Попитали един мъдрец :
- Защо бедните са по приветливи и по- щедри от богатите?
- Погледни от прозореца и кажи какво виждаш?
- Виждам как децата играят на двора.,
- А сега погледни в огледалото.Какво виждаш там?
- Себе си.
- Видя ли. И прозореца и огледалото са от стъкло, но прибавиш ли малко сребро - вече виждаш само себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 20.12.14 12:01.

И още една притча.

Някакъв мъж отишъл при една мъдра жена и попитал:
- Аз съм човек, който иска да се развива духовно и да постигна духовно съвършенство, до мен достигнаха слухове, че ти можеш да ме научиш - искам да стана твой ученик.
- О, виж ти, поласкана съм - отвърната мъдрата жена - не знаех, че такива неща се говорят за мен, но моля те кажи ми, какво е това духовно съвършенство, за да съм сигурна, че мога да те науча на него.

Мъжът се стъписал - що за мъдра жена е тази, след като му задава такива елементарни въпроси, та дори най- големите бунаци сред духовно търсещите, са наясно какво е духовно съвършенство. Но така и така вече се хванал на хорото, а и няма как да не признаел в себе си, че имало нещо особено привлекателно в тази жена, а пък само глупавите мъже, бягат от привлекателните жени. Та решил да я освети, за какво иде реч, да й покаже, че той наистина е искрено духовно търсещ и вече е научил толкова много неща - очаквал да я изненада със знанията си.
- Духовното съвършенство се развива, когато човек научава истината, придобива тишина и постига великия покой.

Така бил чувал този мъж - че духовно съвършените, знаели истината, чували били звукът на тишината и пребивавали във велик покой. Мъдрата жена му отвърнала:
- Интересно наистина, явно си искрено духовно търсещ, но нали знаеш как е с думите - един разбира едно, друг друго, моля те, помогни ми да разбера, какво точно имаш предвид под истина, тишина и покой, нека си изясним първо понятията, за да не се получават недоразумения.

Мъжът вече хептем започнал да се усъмнява в тази жена - но вече бил свикнал, да попада на псевдомъдри хора, изглежда, че мъдростта на тази жена, не била на неговото ниво, но какво пък, като истински духовно търсещ, знаел много добре, че трябва да помага на другите, особено на другите духовно търсещи. Той бил наистина много старателен ученик, така че запомнял всичко, което натрупвал по пътя си към съвършенството. Преценил, че тази жена има нужда от известно просветляване и почувствал, че той ще може да свърши тази работа, още повече явно жената била мила и любезна, и ще може да проведе високо културен и високо духовен разговор с нея, и започнал да обяснява:
- Значи: истината е тишината на покоя, който е истинен в тишината на духовното съвършенство, но не и преди истината, която е покой на тишината, намираща се само в съвършената истина .......
- Затваряй си плювалника глупако - остро, неочаквано и рязко го прекъснала мъдрата жена - получих главобол от безсмислиците ти, не искам да чувам и думичка повече от теб, ясна ли съм или да те отпращам по живо, по здраво, че да не ми губиш времето с тъпотиите си.

Мъжът не могъл да повярва - само за миг, жената се преобразила коренно, почувствал се, като наврян в кучи гъз, вече не била нито мила, нито любезна, напротив, била груба и дива, дори усетил в него да се надига страх, защото тази жена излъчвала нещо напълно непознато и имала вид, който наистина дава недвусмислено да се разбере, че е безкомпромисна в намеренията си. С една дума - мъжът попаднал в ситуация, в която се оказал напълно неподготвен и не знаел как да реагира, а мъдрата жена, продължила:
- Млъкни и не ме занимавай с подобни префърцунени глупости, не ги знам тези истини и съвършенства, и не мога да те уча на тях, аз мога да обичам, това е всичко, ако желаеш, заповядай и си вземи, вземай колкото искаш, но не искай да те уча още повече пък на съвършенство, обичта е което имам и мога да те обичам, останалото зависи от теб.

Глупакът за пръв път в живота си замлъкнал и да искал не можел да пророни, дори и мисъл, камо ли думичка - изведнъж всичкото му знание станало незначително, цялото му търсене се оказало празна работа, нищо не можело да се сравни с влиянието на тази жена и със състоянието, в което бил, когато е до нея. Мъжът вече нищо не знаел и нищо не разбирал, а и не искал - предпочел да заплува в преоткрилия се океан, докато изчезне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като си видял как се прави една крачка, не забравяй, че пред теб (както и пред всички нас) има Път за още безброй много такива и те се правят по същия начин.

Що се отнася до говоренето „по принцип“ и специфичното за даден човек, това са възможностите на един интернет клуб. Но нещата можеха да бъдат и много по-зле, ако този човек сам чете книги или гледа филми, където общуването с другите е още по-малко. Разбираш ли, общуването е катализатор за „ставането“. Но и 100 разбиращи човека да са до теб, ако ти не си готов, нищо няма да стане… За всяко нещо е нужно време за да се случи.

И един нишан за следващата Еврика, която ще се случи, когато вместо/освен да благодариш на конкретни хора, благодариш и на Цялото. Наричай Го с каквато дума искаш, но когато Го усетиш в ежедневието си навсякъде около теб (вкл. и по настоящата Еврика), ще има още скачане и лудеене.

За много Еврики!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не забравяй
Ще се постарая!

Но нещата можеха да бъдат и много по-зле
Общуване с други хора, по въпросите и темите, които през годините сме обсъждали и в/у които сме медитирали заедно - така и не успявам да осъществя, самите хора с тези интереси не срещам. И това не крия, че ми липсва. Така, че наистина знам, че нещата можеха да бъдат много по- зле, те можеха и до тук да не стигнат - каква свобода само е това, да излезеш от привързаността, каква свобода и то тепърва ще отпадат, вериги, и вериги, и връзки ..... толкова е осезаемо, че еуфорията е неизбежна, но имам нужда малко да полетя и из облаците, отдавна не съм го правил.

И не - не съм оценил едва сега, колко е стойностно общението с вас, то за мен винаги е било такова, инак изобщо и нямаше да се включа, защото точно от Ошо, още от самото начало, от първата книга долових нещо по същество и не исках да го пречупвам през безсмислените и празни полемики, които са толкова обичайни и често срещани в тази сфера. А във вас намерих отношение и разбиране, което наистина ми (б)е в реална полза, за това и се присъединих - и не съжалявам за нито един миг, прекаран тук, не съжалявам и за това, че се отцепих от колектива.

Единственото, за което ми е все още шитаво, е относно поведението ми към Видя - макар да си давам сметка, че не съм толкова зрял, че ми е простено неуместното на моменти отношение към нея, то все пак тя не заслужаваше тази моя грубост, това е едно от нещата, които преди месеци надрастнах най- после: що за глупак съм, да се държа грубо точно с човека, който толкова много уважавам и който проявява към мен уважение, и внимание, което не съм срещал до сега. Но надявам се и тази гузност, рано или късно да надживея - това си е създаден от мен проблем, сам и ще му намеря решението, така че всичко е наред.

Благодаря за нишана - аз все още не мога да схвана баш, какво следва да разбирам под "нишан", но долавям, че е готино нещо, а напоследък ми е много готино, да ми е готино.

За много радости Миро! (:

относно поведението ми към Видя
Анализът разрушава Цялото.
Има някои неща(тайнствени неща

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 22.12.14 11:24.

Единственото, за което ми е все още шитаво

Искаш ли да ти покажа верният признак, че още спиш? Заповядай: шитовете които изпитваш! Ако страдаш, значи се намираш доста далеч от Истината.

Страданията ни се дават за да прозрем, че в живота ни има нещо фалшиво. Сходна роля в организма изпълнява физическата болка: тя показва огнището на болестта или травмата.

За това ( в това число и аз) страдаме тогава и само тогава, когато нашите представи не съответстват на действителността, когато нашата вътрешна фалшивост дисонира с Истината!

Бедата е в това, че ние „ обичаме” другия, надявайки се да получим нещо за себе си. По същество това е любов в света на сънищата. Едва ли има по-голяма грешка от тази, защото любовта няма нужда от нищо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

самите хора с тези интереси не срещам. И това не крия, че ми липсва.
Е, поне тук, може да пишеш относно тези интереси и няма нещо съществено, на което да не ти е отговорено (разбира се кой колкото е могъл). Същественото е да може да наблюдаваш детайлите и да задаваш точните въпроси за да навлизаш НАВЪТРЕ. Впрочем, всички теми си стоят недовършени.

еуфорията е неизбежна.
Да видим как ще бъде след като премине еуфорията.

относно поведението ми към Видя … все пак тя не заслужаваше тази моя грубост
А някой друг заслужава ли твоята грубост? Ти самият заслужаваш ли си грубостта? Защото грубостта на човек рефлектира първо върху самия него и именно там прави най-големи последици. Чудесно е за медитиране.

аз все още не мога да схвана баш, какво следва да разбирам под "нишан"
Нишанът в случая е знак какво има по-натам по Пътя. Хубаво е човек да е подготвен, защото може да го пропусне... Може да си чул приказката за човека, за когото били поставили торба със злато на моста, но той решил да се пробва да го мине като слепец.

но долавям, че е готино нещо
Хм, като спомена/въведе „готино“ и сянката му „гадно“ се появи… Какво да се прави, даоски принцип. И ако пропуснеш нишана, може да останеш на сянка.

Анализът разрушава Цялото.
вярно казваш, но няма как да се телепортирам от това, което е, а като такова, като такъв, съзирам само фрагменти, докато цялостта ..... по- скоро изглежда, че е невъзможно да бъде докосната.

Страданията ни се дават за да прозрем, че в живота ни има нещо фалшиво
а радостите? -> истинско?? ..... не ми се вярва.

Ако страдаш, значи се намираш доста далеч от Истината.
Хм, като спомена/въведе „готино“ и сянката му „гадно“ се появи…
моментите на проблясък за мен са нещо наистина странно - в незавидната ми медитативна практика съм забелязал, че при отпускането отпадат много резерви, задръжки и фалшивости, човек наистина може да влезе много надълбоко в психиката си, но някак винаги се стига до един предел, който представлява "аз влизам - аз го правя - аз постигам". Безспорно човек се променя вследствие на вниманието и се размразява, но остава нещо извън полезрението, нещо което поне аз съм неспособен да видя, нито да причиня, а се случва от само себе си. Това, което се опитвам да кажа е, че има едни по- особени моменти на проблясък, които са дълбоко разтърсващи и внасящи драстична промяна, но винаги, когато се случат, те не се случват благодарение на мен, а въпреки мен - отпускането има по- друго качество, не аз съм се отпуснал, а по- скоро съм се отпуснал от азът си, но не аз го правя това, то се случва, сякаш отвън, сякаш свише, отгоре, от отвъд. Така и не успявам да схвана какъв е трика, но това - бих го нарекъл абсолютно - отпускане е разковничето, което ми дава.

Та не само м/у мислите има паузи, интервали има и м/у настроенията: гадно, готино, страдание, радост, тегавост, еуфория, няма значение какви са и кое подир кое идва, макар трудно и рядко, виждам че има интервал м/у тях. Когато се озова в този интервал, тогава се случва прозрение - но не разбирам как да се озова в интервала, как да се случи това тотално отпускане.

А някой друг заслужава ли твоята грубост?
редно е да ти споделя, че за мен става все по- трудно да отговарям на принципни въпроси, а този е такъв - аз нямам принцип, дали да се държа грубо или любезно, не приемам за особено притеснително рефлектирането на грубото отношение в/у самия мен, само да се подмазвам на егото си, не е кой знае каква разлика. За мен е по- простичко, а именно - не съм искал да се държа грубо с Видя и отношението, което съм проявил в тези моменти към нея, е било против и самия мен, инак ако счета, че някой ми е толкова неприятен и досаден, та да го цапардосам, то съвсем нема да ми е криво, че съм го цапардосал.

По същество това е любов в света на сънищата.
освен, когато дори, като не получиш нещо от другия, то пак продължаваш да го обичаш :Р или ...... ?

те не се случват благодарение на мен, а въпреки мен - отпускането има по- друго качество, не аз съм се отпуснал, а по- скоро съм се отпуснал от азът си, но не аз го правя това, то се случва, сякаш отвън, сякаш свише, отгоре, от отвъд. Така и не успявам да схвана какъв е трика, но това - бих го нарекъл абсолютно - отпускане е разковничето, което ми дава.
Явно, освен теб (Аза-ти), има и други Сили, които играят съществена роля в развитието ти. Т.е. всичко не зависи само от теб или волята ти в даден момент. Аз ги наричам с обобщеното име „Цялото“ и ти самия трябва да ги усетиш. За което е просто нужно да си в центъра си и да възприемаш света отвъд мислите и чувствата… Да си буден в мига. Забележи, че не става въпрос да чуваш някакви гласове или да имаш някакви видения.

Когато се озова в този интервал, тогава се случва прозрение - но не разбирам как да се озова в интервала, как да се случи това тотално отпускане.
В интервала се озоваваш като погледнеш света отвъд дуалността му, което значи да виждаш, че двете стани (Ин и Ян) на всяко нещо и явление вървят ЗАЕДНО. Това, което те прави щастлив, ще те прави и нещастен. И т.н. Не се привързвай нито към едното, нито към другото… Гледайки двете заедно.. Свързвай ги…
Практика: когато си много радостен и на кеф си спомни за всички тъжни твои състояния. И когато си тъжен, си спомни еуфоричните ти моменти… Наблюдавай… Свържи ги! И ще минеш отвъд дуалността.

дали да се държа грубо или любезно, не приемам за особено притеснително рефлектирането на грубото отношение в/у самия мен
Изучи грубостта (аналогично и всяко друго отношение). Човекът спрямо когото си груб (или мил, или някакъв друг) е просто екран, виж ти защо си груб.

аз нямам принцип, дали да се държа грубо или любезно, не приемам за особено притеснително рефлектирането на грубото отношение в/у самия мен, само да се подмазвам на егото си, не е кой знае каква разлика. За мен е по- простичко, а именно - не съм искал да се държа грубо с Видя и отношението, което съм проявил в тези моменти към нея, е било против и самия мен, инак ако счета, че някой ми е толкова неприятен и досаден, та да го цапардосам, то съвсем нема да ми е криво, че съм го цапардосал.
Мислех, че ще се обърнеш към теб си за да видиш защо нещото ти е неприятно и какво ще научиш за себе си. А ти гледаш да цапардосаш огледалото.

:Д Винаги успяваш да ме изненадаш със способността ти да подреждаш - никога ли не оставаш озадачен?

А относно грубостта - като казвам, че нямам принцип, имам предвид, че за мен не съществува такава закономерност, където като направиш Х, аз ще реагирам грубо т.е. всичко е до конкретната ситуация и ми е невъзможно да обобщя, защо съм се отнесъл грубо или другия вариант е да потвърдя това, което Видя каза, че така съм постъпвал, защото представите ми не са отговаряли на действителността, но това няма да е съвсем вярно в разглеждания контекст, тъй като понякога става дума за излишък на енергия, друг път именно за привързаност, има и една такава работа, че когато някой ми позволи да го обичам и да бъда открит, ставам доста експресивен и не му спестявам нищо от себе си, а понякога пък съм подлагал на тест вниманието и отношението на Видя и т.н. като цяло причините са най- различни.

- Честита Нова Година! Честито Ново Щастие!

Всички хора наоколо по негласен договор казват един на друг тези думи. Те прелитат в прозореца ми, скърцат по пода, дори вечерите все още ухаят на тях.Затворих вратата, спуснах щорите. Не искам. Не искам ново щастие, искам да си оставя старото, опърпано за година, с отчупено парченце, но все пак...Вече съм свикнала с него, сродих се даже, топло и уютно ми е в него. И нека моето щастие да не е най – блестящото, не най – великолепното, но то ми е много нужно – именно на мен. И именно такова: смешно, чипоносо и с топли краища. И нека то да е тихо, понякога – строго, с остри колена и парченце ехидство, за това пък може да се смее така, че аз оживявам.

Така и посрещам новата година, скрита в ласкавият полумрак на умиротворена нежност, вдишвайки старичкото си щастие, което няма да сменя на никакво друго. Но на тези, които действително това е нужно, ще повторя усмихвайки се на нещо свое:

- Честита Нова година! Честито Ново Щастие!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 04.01.15 14:52.

Е нали смисълът беше да видиш защо си се държал грубо с Видия и дали това все пак не се корени в някакви твои стереотипи или несъзнателни действия. Виж какво излиза: някой ти е неприятен и ти се държиш грубо с него. Друг пък ти помага (като Видия) и ти постъпваш по сходен начин. Нещо изглежда, че сте се залюбили с грубостта...

Подредеността се балансира с Озадачеността, така че двете вървят много добре заедно. Ин и Ян.

aх тиииии ...... да ти, знаеш какво се случва, това сладко усещане, това горещо изкушение, всичко се свежда до това, че се чувствам толкова добре, когато съм в твоите ръце. Ти знаеш - чувствам се толкова добре, когато ме прегръщаш. Знам, че ще отидеш точно там, където искаш, но не мога да спра - всичко се свежда до това, че се чувствам толкова добре, че се чувствам много добре, когато съм в твоите ръце.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А в своите? Как се чувстваш в своите ръце? Питам, защото преди час, аз изпуснах себе си от собствените си ръце.Сиреч - лашнах се от центъра си, бях на повърхността и ослепях за главното...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еййййй - няма да се откажеш нали? :Д
Виж та виж - навил съм си аз да те пробвам, колко можеш да издържиш, ала няма да е по този въпрос.

Не е заради стереотипи, нито заради несъзнателни действия - и те са били причина да се държа грубо, както и още много други причини е имало, но те не са от особено значение и за тези случаи не се чувствам гузно, защото още тогава грубостта ми не е била толкова груба, колкото чиста преструвка, просто понякога обичам да се превземам, въпрос на зрялост, нещо като детските сълзи от вида "крокодилски", реве, ама не съвсем, груб съм, ма не баш.

Но заради едно конкретно нещо, направо ми стана ебати шита - просто "груб" даже е меко казано, аз бях откачил от бяс, бях превъртял, исках даже да си отмъстя, да й го върна, бях на ръба да й тегля една нескрита майна и да прекратя всякакви взаимоотношения м/ у нас, да издигна китайската стена около мен и ако тя наистина ме цени, то да се постарае да я събори, инак наистина просто майната й и толкова.

Видя ....... през моите очи е най- особения човек, който съм срещал. Не, че съм срещал кой знае колко хора, но все пак съм срещал хора особняци - това са такива хора, които се отличават по някакъв драстичен начин от другите и съответно ме изненадват, дали приятно или не, няма значение, въпросът е, че срещам нещо крайно различно, някаква рядкост. По принцип за почти всеки човек мога да дам аналогия на друг човек - в смисъл, че един човек ми напомня и за друг човек, намирам доста общи черти м/у тях, така ги възприемам и виждам, че мога да ги групирам според разни признаци в някакви общи категории. Но Видя се оказа абсолютно уникална и неповторима - за мен, за моя опит. Тя е човек, който ме свари напълно неподготвен за човека, който срещам - дори и бегла представа не съм имал, с какво същество се въвличам. Всъщност в действителност истината е, че дори и в момента си нямам никаква представа - никога не знам какво да очаквам от нея, всеки път съм неподготвен, понякога даже съм си мислил, дали отсреща не ми пишат няколко човека, направо да параноясаш.

И аз се влюбих в това - в тази неизвестност, винаги има тръпка, винаги се чувствам и рисково "какво ли ще се случи сега", кой да ти каже, невъзможно е да се предугади и допълнително цялата история става още по- откачена, защото по- този начин и самия себе си намирам в неизвестното, и неизвестното намирам в себе си, сиреч сам себе си не зная какво ще кажа, как ще реагирам, какво ще ми доди на акъла, как ще се почувствам. Е в повечето случаи става така, че гледам като теле у железница и ..... просто не знам - направо изключвам, в смисъл нимоа, искам да се изпара и край. Това полукататонично, полузомбирано състояние е най- честото явление, което ми се случва, когато общувам с Видя.

Та така станах такъв приятел с Видя, който обичаше да бъде послушен, но и непослушен с нея - ала залутан в тази игра, съвсем и не заподозрях какво ми предстои. А то бе съкрушително. Образно казано какво се случи, следното:
"- така, сега опитай това - в (Видя)
- ок, опитвам това - а (аз)
- как е - в
- супер - а
- а сега пробвай това - в
- добре, пробвам това - а
- как е - в
- невероятно - а
- я дай да видим какво ще се получи от това - в
- виждам какво ще се получи от това- а
- е какво видя - в
- мамата си трака - а
- добре добави и това- в
- добавям това- а
- сега как е- в
- ох олекна ми -а
- хм .... чакай малко, от е те това, така и така - в
- ок, така и така от е те това - а
- и - в
- а е нещо не баш - а
- ама не така, а първо така и после така - в
- значи първо така и после така - а
- резултат - в
- няма думи и всички думи - а
- идеално, а сега това и това по цял ден -в
- това и това по цял ден - а
- да чуя - в
- "god give me everything oh come on" - a
- перфектно, сега разбра ли -в
- ами чат пат -а
- просто е, от това това, от онова онова, когато е така, така, а когато е инак, инак - в
- ясно - а
- ми това е, няма друго - в
- какво искаш да кажеш- а
- сега си сам - в
- как така сам - а
- по колко начина можеш да си сам, сам, значи сам - в
- не -а
- да- в
- не, не, недей- а
- няма недей, сам си - в
- нееееееее - а
- айде бебешки работи, не минават сори, сам си - в
- гадна си - а
- глупости - в
- е недей де,не искам сам - а
- че кой те пита искаш ли, сам си и толкоз - в
- баси - а
мълчание
- видя- а
мълчание
- моля те - а
мълчание "

И така по най- безсърдечния и безмилостен начин, Видя ме проводи от повърхността, на която ме срещна, до изконните ми дълбини, в които мога да бъда само сам и съвсем без да се церемони ме изостави там. По дяволите ...... просто по дяволите. Направо я намразих заради това - как можа да постъпи по този начин с мен, без даже да ме предупреди. Бях се скапал тотално - мрак, пълен мрак, непрогледно его. Тази самота. Тази самота.

Цели шест месеца ни звук, ни стон, ни никакъв признак за съществуването й - ама баш никакъв. Представяш ли си - цели 6 месеца и ако не й бях писал, ич нямаше и да се трогне. Факт е, че все още не мога да го разбера това. Факт е, че въпреки великолепния и може би най- значим урок, който ми преподаде, аз в крайна сметка реших да избягам от този мрак. Не мога - просто не мога все още, това е твърде краен екстрем за мен. Аз се притеснявам, че дори ще откача в съвсем медицинския смисъл на думата - а смятам, че е разбираемо, защо не искам да свърша в лудницата. НО и най- странния факт е, че всъщност не успявам да избягам, някак виждам, че това вече е невъзможно, няма как да се скрия, няма как да се измъкна, то е тук, дори и сега като пиша, всякога и навсякъде е все тук, но колкото да бъда с гръб към това, явно е възможно.

Та поради тази маневра съм се държал съвсем преднамерено, предумишлено и нарочно гадно с Видя - защото се почувствах много гадно, от това, което ме накара да си причиня и исках да й го върна, това което съм усетил, исках и тя да го усети, че да я питам "а кажи, хубаво ли ти е сега, добре ли ти е". В кратце аз наистина бях обзет от желание за мъст и тъкмо поради това се чувствам гузно, защото то наистина беше наистина.

Естествено, разбирането така ме водеше, че нямаше как да не призная пред себе си, че намерението ми е глупаво и детинско. Колкото опит придобих благодарение на Видя от никой друг човек не съм почерпил толкова и самия този опит, а не само признателността, самия този опит ми даде да разбера, че в крайна сметка по този начин се държа против себе си. Та аз чисто и просто не искам да се отнасям така с нея, че защо - е вярно, малко ми наби шамарите, ала то и аз съм допринесъл по един или друг начин за това.

Факт е - това е един от най- забележителни факти лично за мен. Факт е, че Видя премина една граница, от която насетне всеки път съм отпращал завинаги хората от живота си - всеки път и завинаги, абсолютно категоричен и безкомпромисен. И нашите взаимоотношения стигнаха до тази граница, даже я преминаха, но ..... в случая не е и дори разбирането, нито опита, нито признателността, а сърце не ми даваше да се разделя с нея завинаги. Ок - наистина може и просто да остарявам, с възрастта казват се помъдрявало, така че и може би това е следствие от възрастта, и евентуалната мъдрост. Но в себе си, така се почувствах, че не можех и не исках да скъсвам взаимоотношенията си с човек, който обичам.

И те така .....

В животът има два пътя.
Единият — «аз искам», другият — « аз обичам».
Трябва да вървим по средата.

За това добре е казано от един монах в четвърти век: : «Искам това, което ще бъде ».

И една история от моето далечно минало:

Едва ли има студент от Първи медицински институт ( Санкт Петербург), който да не помни, че в кабинета на чудесният кардиохирург Владимир Андреевич Алмазов имаше буркан със сърце ( в спирт).

И всеки студент знаеше историята на това сърце.

В началото на 50-те, когато Алмазов е бил студент в същият институт, в клиниката към института постъпва момиче с подостър бактериален ендокардит.

Тази страшна болест и сега дава голям процент смъртност, но тогава... e смятана за безнадежна.

Температурата на момичето се държала около 40 градуса, а сърцето отказвало да работи.

Без особени резултати е изследвана и наблюдавана от водещи професори и както обикновено - от редица стажанти.

В числото на практикантите е имало един – талантлив и внимателен..

Не, той не предложил революционен метод за лечение на ендокардит, той просто се влюбил.

Идвал всеки ден в стаята и, носел и цветя. Умиращото момиче също го заобичало. И започнала бавно да оздравява.

Те се оженили, родили деца, на сребърната си сватба поканили лекуващите я лекари. А когато след много години умира, тя завещава сърцето си на Първи медицински институт.

За да помнят – болното сърце се лекува от любящо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 08.01.15 13:08.

Преди да се появи човека на сцената на живота, в живота не е имало пътища.
Също, когато се роди едно бебе то се ражда без пътища.
Всички пътища са фалшиви и един ден няма да съществуват - и животът пак ще разцъфне в девствеността си.

Няма трябва и няма пътища, защото всеки път разделя - просто обичам да се разхождам и за това искам да се разхождам .... наоколо, насам натам, навътре и те така.

п.п. и да знаш, че ти дода на гости (:
п.п.2 побиха ме тръпки от историята, която разказа.

и да знаш, че ти дода на гости (:

Та- да - да -дааааааааам....Стигнахме до главният въпрос: За какво са ти нужни отношения? Какво очакваш да получиш от тях и до къде мислиш, че биха могли да те доведат? ( развитие, вътрешно израстване, секс, майка на децата ти, жена която да ти мие краката и да пие водата след това или просто повтаряш родителският модел)? Какви са твоите разбирания за открити ( свободни) отношения?

Съвет : Преди да отговориш извади щепсела от мозъчната си матрица и внимателно прочети книжката "Sperm Wars"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 10.01.15 15:26.

Защото чрез отношенията изразявам - заради това.
Вярно е онова, което казва Ошо, че едно цвете излъчва аромата си, защото не може да не го излъчва и няма значение, дали има кой да се наслади на уханието му, но аз казвам, че за самото цвете има нещо в повече - то изпълва природата с уханието си, с благодарността си и за него е много хубаво от моя страна, че не съм отказал уханието му, че съм се спрял за миг, да се насладя на неговата красота, инак не, че ще спре да ухае, ако просто го подмина, нито пък, че аз съм задължен да се спирам при него.

И още нещо в същия дух. Когато художника рисува картината си, той нанася в/у платното най- различни цветове и внимава, дали следващия цвят ще бъде достатъчно изразителен до първия цвят - за това са нужни отношенията м/у цветовете, за да изразят.

Та моите разбирания за свободни отношения са следните - па като не сакаш да ти дода на гости, няма проблем (; тогава ти ми ела на гости :Д
Но, ако откажеш, ще те питам защо - защо да се лишим от още обогатяване и взаимност. За мен е естествено, да се срещнем - да поискам да се срещнем, това че е естествено е достатъчно, защо трябва да получавам, защо трябва да очаквам, защо да искам нещо друго, да ме довежда до еди какво си, без значение какво. Все пак в действителност аз не съм цвете, нито уханието на цвете, нито цвят, нито картина, нито платно, нито художник, а просто човек, чиято естественост е просто такава.

Знам, че това, което ти казвам в тази тема, е трудно за разбиране (особено в този ти момент), но ще направя още един опит, защото:
1. Рискуваш да си останеш в капана на въртенето в кръг или на мухата полепнала по меда (пък бил той и видиев).
2. Това е златен шанс за теб да видиш по-дълбоко в себе си несметните богатства, които не използваш.
3. Надали някой друг ще ти обърне внимание за тази гледна точка.
4. Ако сега не го разбираш, може би в някой друг момент, когато ти стане още по-тежко, е хубаво да имаш жокер.

Ще опитам със следната аналогия, която ми се струва доста точна. Представи си мъж, който общува с жена. В хода на това общуване жената естествено го докосва с ръката си или още по-конкретно с пръстите си. Сега си представи, че този мъж действа като някой си Стушо и не вижда цялата жена, а възприема само нейната ръка или даже само даден неин пръст. И се влюбва в тази ръка или в този пръст... И понеже не вижда останалото от същността й, когато жената му говори, той не я чува, защото го няма пръста. Когато го докосва с другата си ръка или с други пръсти - пак същото. Даже когато го целува, той се сърди, защото това не е с любимия му пръст... Фиксирал се е във въпросния пръст и нищо друго не вижда... И то само защото нещо в него се е събудило и проблясняло, точно когато е бил докоснат с този пръст... Пръстът трябва да е вълшебен за този, който не вижда съществото, което стои "зад" него.

Та, не знам дали се досещаш, но за теб пръстът се нарича Видия или Видя. И докато си вторачен само в него изпускаш Цялото (същество) "зад" него, на което той принадлежи. Както и всичко друго, което То прави за теб във всеки момент.

П.П. Чакам да видя кога в тази тема ще спреш да говориш за пръста и ще покажеш, че си усетиил Съществото, което си служи с него.

Тогава опитай да ми съдействаш още, след като ти споделя това.

Пръстът за мен е вълшебен, не защото не виждам съществото зад него, а защото виждам съществото, което докосва - трудно ми е да хвана трика, поради това е вълшебен, а не защото Видя е вълшебница и да не беше вълшебница, тя за мен си е пак вълшебница, това вече не е в нейната власт, моето виждане за Видя, вече не зависи от Видя, поради което вече нямам някакви очаквания от нея, приел съм я за напълно непредсказуема и вълшебна, пък как ще се държи, какво ще ми каже, дали ще ме напсува, дали ще ме направи на пет стотинки или ще ме изостави, и ще ми обърне гръб завинаги, това си е нейна работа, нейно право и моята приветливост към Видя няма да се промени.

Но понеже аз самия, сам по себе си, все още не успявам да усвоя чалъма на отпускането в тези дълбини, които тя някак си докосва, заради това пръста й е вълшебен и продължавам да й досаждам, и да не оставям горката жена на мира. Мило ми е за нея вече, виждам, че си има своите ангажименти и заетости, и ако щеш от чисто джентълменство, следва да не я занимавам с мен и да спра да я товаря с моето присъствие, но пустия му Стушо, така и не се научи да се държи послушно, не е възпитан добре този човек и туй то.

Много пъти съм писал във този форум за плуването и водата - не рядко съм споменавал, че плуването ми е особена страст, че моята стихия е водата и не се интересувам, какво ще кажат астролозите, окултистите, маговете, хороскопите или най- съвременните научни постижения, моята стихия е водата и за себе си открих, че всъщност това е бил първия ми урок по медитиране. Този първи урок е бил преподаден от баща ми и аз съм го разказвал някъде из тукашните теми - но едва наскоро прозрях това. Как съм се научил да плувам - трика е уникално простичък и аз го бях приложил преди години на едно момиче, но в последния момент ме хвана страх, та прекратих.

Ето как ме научи моя баща - това бе в далечното ми минало, още едва хлапенце. Нормално е едно дете да се плаши от водата - от дълбоко, нищо не се види, имали дъно там, изобщо някакъв край, всичко е непрогледно, от де да знам какво се крие в този мрак, може би караконджули или синята брада, или някой дявол, знам ли, някое морско чудовище, което е изяло Синдбад мореплавателя. Така, че си спомням как се плашех от водата, но в нашия род всички са плувци, така че няма измъкване - щеш не щеш, трябва да се научиш да плуваш, това не е въпрос на избор, нямаш избор :Д, ако си от нашия род, просто ще трябва да се научиш и това не подлежи на обсъждане. Но за разлика от редица други методи и учители, баща ми постъпи, като типичен дзен монах - може би и неговия баща така го е научил. Ето какво направи той.

Река Дунав е изключително пълноводна и с много силно течение - само един метър навътре от брега да влезеш и едвам плуваш срещу нея, толкова бързо тече. Малко по- навътре да речем 4-5 метра - десетина вече са много - и дори опитни плувци, спортисти едвам успяват да плуват с такава скорост, че поне да плуваш на едно място, при десетина метра, вече няма начин, шампион да си не можеш да пребориш течението и то ще те носи в посоката, в която се движи. Та баща ми направи следното, което тогава направо ме шокираше, мислех си, че този човек е луд и ще ме удави - действително нямах избор. Влизахме един два метра навътре, аз съм в ръцете му и понеже съм почти бебешор, и има няма тежа да речем 30 кила, той както ме държеше в ръцете си, със всички сили ме хвърляше колкото се може напред срещу течението, така че същото да ме отнесе към него и да ме хване.

Казвам ти - направо не знаех какво се случва, ужас, ала още от първия път, от първото хвърляне ми стана и кеф, ем ме е страх, ем искам още. И така - той ме хвърля, а аз изобщо не знам да плувам, даже не знам как да се задържа над водата и почвам да пляскам, да мяткам безразборно с ръце, докато пак стигна до баща ми и той ме хване. И пак, и пак, и пак - гълташ вода, плюеш, кашляш, потъваш, изплуваш и на капак течението те носи, та се опитваш и с него да се пребориш. След ..... де да знам, може би десетина минути, това са поне двайсетина хвърляния, минимум, защото все пак колко надалеч да ме хвърли, а течението наистина е бързо, колкото и надалеч да ме хвърли само за няколко секунди пак съм в изходна позиция. Та след около десетина минути, аз вече плувах, след още десетина даже нямах нужда от баща ми, а след още десетина се провикваше от брега "ей калпазанин върни се тука бре, къде ходиш ще се удавиш".

Това за мен е най- ефективния "метод" да се научи човек да плува и аз го бях пробвал с едно момиче - просто я хвърлих в една друга река, чието течение е съвсем слабо, реката е много спокойно и даже плитка, но тя е ниско момиче и я покриваше, аз бях достатъчно висок, че да стъпвам на дъното и главата ми да остане над водата. Така, че тя искаше да се научи, аз й казах ок и просто я метнах в реката - не можеш да се удавиш, никой удавник не се е удавил така, ще се бориш, ще се бориш и то изведнъж ще дойде от самосебе си, около пет минути ще отнеме да науча всеки един човек да плува, трябва да работи това, не вярвам, че е невъзможно. Но се стреснах - момичето мяткаше, мяткаше и по едно време си рекох "баси да не земе а са удави" та я спрях, извадих я от водата, а тя ми рече "ти си луд - напълно откачено копеле" и е права, ненормална ми работа, но ако някой поиска да го науча как да плува, точно това го очаква, ич няма да ти се коткам - ела днес, ела утре, ей ти поясче, не знам си кво, бутам те във водата и се оправяй, няма къде да идеш, труповете плуват, живия човек не може да плува.

Какво имам предвид - плуването е напълно естествен феномен, доказано е човек се ражда можейки да плува, тогава какво да учиш? какви методи? какви практики? няма такива, просто скачаш с риск за живота си и това е, умението ще дойде от самосебе си, не че ще си го научил, не че някой ще ти го е дал, не че ще си попил сто книги с обяснения как да плуваш, а просто ще си го направил, ей така, просто ей така, но все пак може и да умреш, може да се удавиш, рисковано е, но какво да се прави. Плуването е способност, която вече имаш, тя е вътре, заложено е в природата на човека, номера е как да си го спомниш, не как да го внесеш отвън - мисълта ми е следната. Плуването също, като медитирането е съвсем естествено умение на човека - вещина, чалъм, а не занаят, не изкуство, което да придобиеш.

Къде е разликата - защо тогава не всички плувци, не си спомнят медитацията, защо плувците не стават буди, просто ей така плувайки. Какво всъщност се получава - критична ситуация, по- голяма крайност от това, да си поставен в положение, в което можеш да умреш няма, пълен екстрем. Почваш да се бориш с цялото си същество без изключение, ставаш свръх активен и постепенно усвояваш как с хармоничното движение на ръце и крака се задържаш, като се задържаш почваш и да се отпускаш, и хоп готово, вече плуваш, вече се движиш из водата както си искаш и се кефиш, много е просто, даже уникално просто и лесно. Изненадваш се - казваш "я това ли било". Но - имаш движение, действие, активност, усилие, това е цаката на цялата работа, движиш се и се получава.

Медитирането от своя страна е наопаки - всички практики и всички техники, и изображения, пози, статуи са със затворени очи и без движение. Сиреч - не прави и се получава. Само гледай - недей да движиш нищо, просто гледай, това е всичко. Какво гледаш няма значение - това, онова, все едно, но гледай и не прави нищо. Така разбрах, защо още от самото начало на познанството ми с Видя, тя все ми повтаря - нищо сложно, прави сега това, прави сега онова, ама гледай, скачай там, пей си, изкукуригвай и изобщо да става каквото ще, НО гледай, внимавай, без да внимаваш няма да стане. Даде ми една, две, седем, сто практики и както ми ги дава, ме пита- ма защо са ти, стига ти толкова, не разбра ли най- сетне, каквото и да правиш, прави го, но гледай, правенето няма значение, от значение е вниманието.

Фактически и ти все това ми казваш, ама а де - аз чакам там да стане някакъв фокус мокус, що не се получава, де го, бъркам нещо, сигурно не скачам правилно, или не омкам достатъчно силно, може би трябва да внимавам да видя някой дух тука, който ми бяга от погледа, а може би се иска постоянство просто, да трябва да съм постоянен, ден и нощ, редовно, както когато ходих на фитнес, съвсем логично е, трябва да се старая повече; но не се получава нищо, що така, а може би тези хора бъкел не знаят какво ми говорят, пък и се крият от мен, що се крият, сигурно това ще е, самите те се бъркат и объркват мене, другите там кастанедковци, йоги и прочие заради това ги критикуват, най- вероятно има защо, но пък те са ми скучни, как да им гласувам доверие, като никак не ми вдъхват доверие, че и те разбират какво правят, изобщо забърках се и аз, дето не ми е работа, знаех си, че трябва да се пазя от тези медитатори, никой от тях не знае какво прави в действителност, пък аз взех, че им се вързах и сега стана една мацана, дето хептем няма оправия, деба, всичко ми е шит, бахти безсмислената работа, ма прав е Нагарджуна, никой не му е работа да се захваща с цялата тази шибана духовност, щото после нема измъкване и сега какво да правя, даже не ме бройкат вече, аз питам, те мълчат, аз ги търся те бягат, гледай какво нещо, хвърлиха ме в този кладенец и сега как да се измъкна мамка му стара; а може би, хм, може би науката е права - няма никакви такива тинтири минтири, всичкото е лъжа и измама, просто материя, някак си се навързва и почва да мисли, да чувства, изглежда съвсем правдоподобно, ами да, защо не, всичко си идва на мястото, колкото и да медитирам, няма никаква разлика, така че каква душа, какви медитации, какви пет лева, ние сме просто една материя и това е всичко.

И така - девета глуха, но в безсилието си взех да схващам, а и нямаше как да забравя всички онези по- особени мигове, които никак не мога да обясня, нито да изразя. И .... бе последните няколко месеца направо са невероятни. Имаме- нямаме, странно, но се случва, само дето се случват и някои други неща - ок, гледам, това добре, неправя нищо и всичко е ток, то някак си просто се случва, ей така, съвсем просто също, като плуването само, че наопаки, просто е наистина, никаква практика, няма какво да практикувам, просто малко внимание и това е, толкова е лесно, че чак ахваш, но има някои неща:
1. енергията е огромна - в смисъл такова презареждане става, че имам чувството, че ще избухна. Огромен прилив е, направо океански - не знам защо се получава така, но тази енергия не знам какво да я правя, тя съм аз, не мога просто да я наблюдавам, защото се движи и ме връща от самосебе си. Трябва да я изразходя по някакъв начин, инак не ми дава мира, даже не е и мира, а просто е абсолютно невъзможно да я наблюдавам - чак като се изтощя тогава мога пак да гледам, инак абсурд. Мисълта ми е, че се получава един и същи процес - колкото повече се отпусна, толкова повече сила ми идва от не знам откъде, а тази сила, тази енергийност не ми позволява да се отпусна, явява се спирачка за по- дълбоко отпускане + че изобщо си нямам идея, какво да я правя тази енергия.
Тука отбелязвам - когато съм под ръководството на Видя, това не се случва, оставам си бодър и спокоен, независимо колко дълбоко ще се отпусна. Защо е така?
2. страх ме е от едно нещо и то ми се е случвало още ехееее преди сто години, когато пробвах напълно сам да медитирам, сега се появи пак, до сега го нямаше, но сега пак го има и то е следното - всичко съм аз. Аз и всичко не са две - аз съм вселената, ти Миро не си ти, аз съм твоя бог братле, всички сте мен, това не знам ..... в смисъл .... ей не знам казвам ти, това не знам дали е на добре, но се плаша, че ще превъртя, за това се спирам, аз си го решавам, не мога да се оставя на това, но е адски странно, всичко, ма всичкото, всичко, без изключение съм аз, мухи, жаби, дървета, лайна, звезди, хубаво, грозно, няма изключение, това съм аз, клавиатурата от която пиша, дървото което гори в печката, дима излизащ от комина, тухлите, цялата пространственост и всичко съдържащо се в нея, не е някой друг, аз съм. А това наистина ме плаши - и съвсем преднамерено го спирам, а нямам дори и бегъл спомен, да съм си внушавал такива неща, нито пък да съм визуализирал, може би съм го правил несъзнателно и сега да движа към нездрава посока. С това усещане не знам какво да правя, но толкова ме плаши, че даже не се занимавам да го наблюдавам - директно излизам от него, налагам си го, защото не знам до какво ще доведе.

Няма да спазя традицията на триадата - тези два въпроса наистина са ми належащи. Гледането си е гледане - не целя отпускане, не целя нищо, това си ми е вече просто така, то го има, даже не си го припомням, така че мога да заява, че вътре в мен има една постоянна отпусната наблюдателност и внимание, и просто ей така понякога "хлътвам", пропадам в още по- дълбоко отпускане или може да се каже, че ме завладява, двете заедно дават по- ясна представа, но все се случват или двете, или едно от двете неща, които изброих и не знам как да постъпя с тях, не с отпускането, не питам как да се отпусна още, питам точно за тези две неща: свръх енергия и вселенско състояние.


п.п. а и смятам, че е ясно, но за всеки случай - питанията ми не са само към теб, но и към Видя.

Редактирано от Exaybachay на 13.01.15 19:50.

Впрочем нека направя едно уточнение - има една деликатна, но и съществена подробност, която аз съм я споменавал м/у другото и не съм я подчертавал толкова, та може би не ви е направила достатъчно впечатление, поради което сте я пропускали винаги, включително и сега.

Ако обърнете внимание, как влязох във форума и се осъществи нашето познанство, то ще забележите, че моя личен мотив, за да се подхвана с цялата тази работа е доста по- различен от вашия. Моята мотивация и търсене е съвсем обичайната целеустременост, как аджеба да надскоча себе си, а не как да разбера, какво съм аз. Аз бях наясно от самото начало с тази ми позиция, която така и все си защитавах дълго време - всъщност до скоро беше точно така.

Аз не се интересувах какво съм, защото ми бе писнало именно от това "аз съм", от самия мене си, а вие през цялото време, тъкмо на това акцентирате - поради, което нямаше как да не се разминаваме. Интересувах се от свободата, от начин как да вникна в отвъдното, отатък в смъртта, а не да се връщам към себе си - сиреч аз не се понасях, аз исках да избягам от себе си, а не да са обръщам в себе си. И наистина това до скоро беше така - да се съпротивлявам на това непрестенно, което го възприемах като "натякване", да обърна внимание на себе си, да обърна вниманието навътре.

Всъщност може би тъкмо сега, тепърва, започна медитацията ми, а до сега каквото е било, е било просто прелюдия.. :Д

Редактирано от Exaybachay на 14.01.15 15:04.

Представи си :

Всеки ден по рассписание се отправяме в „езотерично пътешествие”. Това е практика, която си подаряваме един на друг, изучавайки различни духовни течения за да разширим хоризонта на съзнанието си.

Примерно:

Първи ден – преглед на конфликта в миналото (психология).
Втори — микрокосмическа орбита (дао).
Трети — пранаяма (йога).
Четвърти — съединяване с енергията чрез камъни, дървета, море, слънце и въздух ( разходка).
Пети — разкриване на чувствената реалност чрез вкуса ( 9 седмици иполовина ).

И много още предстои — въображението и езотериката са безгранични!

Аз не зная къде ще ни доведе това пътешествие. Давайки един на друг и на себе си задачи ние наблюдаваме как се справяме с тях и се изучаваме като двойка. Предстои ни път дълъг колкото живота – защо да не го направим по – интересен и по – весел?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 14.01.15 20:05.

Животът не е просто интересен и весел, а е по- интересен и по- весел, и по- интересен, и по- интересен ....... Не, че толкова го правя такъв, всъщност опитвайки се да го правя някакъв, той губи качествата си, а по- скоро го приемам такъв, какъвто е, онова, което ми предлага - разбира се и избирам, няма как, защото животът предлага всичко, а няма как да приема всичко, невъзможно е, човешките способности така или инак са ограничени, така че си избирам, какво да приема, но въпреки това, не аз го правя, защото правейки го, го унищожавам, което е пак вид избор, дори и това се предлага: да го правиш, но откакто се помня все аз го правя и това вече се изчерпа, така че сега вече приемам, едно, друго, каквото ми предложи, просто приемам.

Животът ми предлага да се изучаваме с Видя, като двойка - приемам. Това е наистина страхотно предложение, висока летва, струва си и си струва напълно, без съмнения и без граници, и приемам, не искам да изпускам това пътешествие, не знам къде ще ме отведе, може би няма да видя края, може би няма отсрещни брегове, няма пристан и може би никога няма да се върна, може би слънцето ще ме изпепели в безграничния океан, може би откритото пространство ще се окаже безкрайно, и ще ме погълне, може би това ще е моята гибел, но какво от това, а и кой знае, пък и ако знам, защо да го приемам, ако знам, няма да ми е интересно.

Но Видя е пропътувала толкова много, обиколила е надлъж и нашир, пират чиито опит е така богат, че се чувствам ....... беден се чувствам, чувствам се, сякаш няма какво да предложа, Видя е решила всички задачи, за които съм се сещал, дори онези задачи, които все още не съм решил, нямам нещо, което Видя да не е изучила вече. Освен тъкмо мен :Д - Видя не е проучила мен, тя обича да си мисли, че ме знае като дланта си и може би е права, може би е така наистина, може би ме познава по- добре, отколкото самата тя себе си, но пък така и не ме подминава, а и аз не искам да пропускам. Като двойка - нали Видя - като две вселени, срещнали се случайно, докато се разхождат в неочертаната бездна.

Така, че едната вселена попитала другата - защо все се опитваш да правиш, защо все се опитваш да се придържаш към усмивката, все да празнуваш, все да грееш, не ти ли е интересно да ти е безинтересно, защо се лишаваш от тъжното изучаване на себе си и света? Без граници, ала и без съмнения - аз обичам безграничноста, която е и със съмнения, която е със всичко, което е възможно: удоволствие и скука, весело и тъжно, съмнение и упование, с внимание към всяка дреболия, с внимание и към цялостта, с внимание и с без внимание. Позволявам си всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 15.01.15 14:58.

Относно ученето на плуване, начините и и естествената му заложеност, прегледах статистиката за удавяния и се оказва, че всяка година над 300 000 човека по света умират от удавяния като половината от тях са деца. Милиони оживяват от ситуации близки до удавяния, но получават тежки наранявания. Разбираш ли, и ходенето на два крака ни е заложено, но това не пречи да падаме и да си чупим главите. Така че общите принципи са едно, а всяко конкретно приложение е съвсем друго и ако един метод (примерно този на баща ти за плуване) е проработил при теб, това не значи, че ще сработи и при други. Същото се отнася и за медитационните методи.

Двете неща, които сподели, че те плашат са на практика един и същи феномен случващ се на различни нива. При 1. в теб влиза много енергия, а при 2. други по-фини духовни същности. И страхът и в двата случая е именно от това да не се удавиш. Впрочем, точно както с ученето ти на плуване в Дунав.

За да се използва метода на бащата ти за 1. и 2., трябва до теб да има човек разбираш процеса и да е готов да те извади, ако започнеш да налапваш много вода (както е бил баща ти при плуването). За медитациите, както и за плуването, има и по-постепенни методи и те не са с нищо по-лоши от директните. Даже напротив.

Та, за точка 1. « Енергиите », сигурно си видял из клуба много теми за това, в които обикновено не си се включвал и ти бях казвал, че рано или късно ще ти се наложи. Многото енергия, която навлиза в теб е като много вода, която навлиза в твоята градина. Трябва да направиш лехи и вади за да я канализираш и да може да тече спокойно. А и когато имаш нужда от повече енергия, напоителната ти система да е на разположение. Т.е. да опознаеш енергийните канали у теб и как енергията циркулира там и се захранва. Разчети съответните теми и се включи там, където ти е интересно.

За точка 2. « Сливането с Цялото » също има разни теми. Там нещата са малко по-“сложни“, защото за да стане естествено сливането на нещо в теб със Заобикалящото те, трябва да си подготвил нещата в теб. Иначе като отвориш рязко „шлюза“, вълната на Необятното може да те залее… Подготовка се състои в това да ОПОЗНАВАШ всяка една част и същност у теб… Впрочем, всичките теми наоколо, са точно такова опознаване и подготвяне. В един момент шлюзът се разтваря сам.

Сливаш се с всичкото, ти си всичкото… Това значи, че си примерно и Видия, за която под една или друга форма „плачеш“ понякога. Значи, че тя е вече в теб… не я търси навън. Същото важи за разните другите предразсъдъци и нехаресвания (спомням си отношението към парите). И т.н.

В резюме, моят подход е да опознавам нещата у мен и забелязвам, че когато нещо е готово, то се слива естествено със Заобикалящото го.

Значи да разбирам, че вече съм навлязъл в рисковата зона и според теб за постепенното изучаване не се изисква толкова помощник, тъй като възможността да се удавиш е значително по- малка?

Не знам, но да опознавам всяка една част от мен ми изглежда загубена кауза, по- простата причина, че това е практически невъзможно или поне не в рамките на един живот - фактически, дори на хартия/ теория не съм чел до сега някой да е успял в задачата да опознае всичките си азове и да е изследвал изцяло териториите на съзнанието. Допълнително, че явно често пъти се получава така, че човек се залутва в това изследване и в крайна сметка пак същата.

Ще помисля по въпроса какво да предприема, но всичко или нищо т.е. смърт/ полудяване ми изглежда най- надеждния и добър вариант, пък ако сгафя, язък за мене и толкова, и без това после няма да ме е грижа.

Апропо - ако познавате някой човек, който е способен и би ми ударил едно рамо, колкото поне да не се удавя, ще се радвам да ме осведомите кой е и къде мога да го намеря. (и изобщо някаква информация за него)


п.п. а и разбира се - как щях да забравя. Благодарско за помоща - знаех си аз, че мога да разчитам на теб. :Д

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 17.01.15 20:17.

Животът ми предлага

Всеки сам си е и животът, и предложенията, и изборите. И плувецът, и реката, и предизвикателството. И мечките, и гората, и страхът, и изборът.

"... а писа край огъня мърка добра,
но само на вид е такава.
Тя прави цял цирк с една макара,
но щом й омръзне - престава."

И котката, и макарата, и циркът, и омръзването, и наблюдателят.

C'est la vie, c'est nous.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от L.L. на 18.01.15 12:14.

Oпа, чакай, че забравих задължителното, илюстративно за настроението на лирическия герой клипче.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки сам си е сам :Д
Ах този аватар - все таковата да го гледам, ще взема да се навия накрая.

Таковата, според споделеното от теб, много ми напомняш на лирическия герой, затова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Именно - не си първия човек, който ми споделя това. Ала аз все се отказвам, щото ....... е как може да съм толкуз елементарен, не съм съгласен, трябва да съм по- така, а не инак. :Д

Елементарен? Не съм казала такова нещо, нито си го мисля.
Ако бих употребила епитет за теб, то той би бил "жизнен". Или човек с живец.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тва е щото слушам хип хоп. :Д

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 18.01.15 20:26.

Мммм, нье. По-скоро се опитваш да се маскираш с хип-хоп.
Нооо, все тая. Всеки винкел с маската (вестника) си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж Ел - ако все така ме сбарваш по бели гащи, значи съм елементарен, прояви малко милост моля те и нека бъда особено странен, и дълбоко мистичен. (: И без това напоследък ми е много сложно, да съм сложен, та егото ми е накърнено до немай си къде.

Първо, не виждам особено достойнство в усложняването с пот на чело, но щом си рекъл, та пресекъл - доообре! Нема пък аз да ти скършвам поривите на душата, така да се каже!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1. мерси за разбирането
2. аз си разрешавам да съм просто сложен :Д
3. обичам да съм изчипкан и не ми е добре без да съм чистичък :Р - така да се каже, да ухая на рози ми е по- добре, отколкото да "ухая" на пот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 19.01.15 18:39.

От днес си имам любима художничка - заповядвай да разгледаш. (току що случайно попаднах на картините й)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В рисковата зона си навлязъл още когато си се родил. И във всеки момент може да се удавиш, но още по-лошо, може да си пропилееш живота в цамбуркане на плиткото.

Интересно, това да се опознаваш ти изглежда много дълго, а да се опитваш да изгледаш всичките youtube клипчета - не. Всеки прави сам изборите за себе си и намира мярата.

Ако позволиш един съвет за "предприемането", не е нужно да мислиш, а медитирай... Т.е. слушай Цялото и знаците му. Те ще ти показват Пътя и начините да вървиш по него.

Кой човек би ти помогнал сега? Моят опит показва, че когато човек е готов за нещо, то му се случва. Наблюдавай внимателно какво стана... Ти призова Силите, че имаш нужда от определен човек и ... Лилка (LL) се появи. Не е нужно да се има магистратура по шаманизъм за да се види ясно знака, че по-дълбоко общуване с нея би ти било от полза научавайки те на ценни за теб неща. Може би въпросната магистратура е нужна за да се види, че и Лилка би научила от теб много.

Така че разменете си на бележки мейлове и скайпове и общувайте. По-възможност не за плитки неща и за философствания, а за вас самите. Апропо, така ще махнете и спам-чатенето в тази и съседната тема, но по-важно, и това вътре във вас. Ако се случи в един момент, вижте се на живо и нека Цялото да ви води... Кой знае, след време може да дойдеш и да обогатиш темата с нови гледни точки... А пък, ако заразиш и Лилка да може да се изразява/плува свободно като теб, значи Пътуването ти е било със сърце.

Страхотна е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от L.L. на 20.01.15 13:21.

Не, че ми изглежда много дълго, а невъзможно - това, което обозначаваш, като "опознаване на всяка част и същност у теб" в действителност не е опознаване на себе си, а на проекциите и формите, за това и казвам, че ми изглежда невъзможно, защото проявленията на ума са неизчерпаеми. Но на другия ден след като отговорих на поста ти се сетих, какво пропускам, а именно това, което каза- че двете неща, които споделих са всъщност един и същи феномен, с което ми даваш отговора, от който се нуждаех или поне така смятам, така че за сега всичко е наред, ако нагълтам много вода, ще викам за помощ, стига да мога разбира се, па ако има кой да откликне, има, като няма, здраве да има.

Колкото да призоваването на сили - едва ли съм способен на чак такива заклинания, тъй като и за много други неща призовавам, ама нъцки. Ел е от първите хора, с които съм общувал в този форум и винаги сме се отнасяли уважително помежду, така че смятам за съвсем нормално явление, след като съм се разписал толкова, тя да не устои на изкушението, да се поддаде на омайния ми чар :Д и да се включи в разговора, без да се е намесвал светия дух, силата на орела, ваджрадхара, баба яга и прочие митологични образи от повърхността. Та вгледай се моля те по- внимателно, защото диалога м/у нас изобщо не е спам чат и е напълно в контекста на темата - може да не сме толкова дълбоководни, но пък обичаме ту да прескачаме вълните, ту да се гмуркаме в дълбокото, досущ като делфинчета.

О ами аз никога не съм се интересувал във връзка с аутизма и честно казано, нищо не знам. Но тези картини ....... направо ми откраднаха сърцето - инак не, че разбирам нещо от живопис.

африканец - най добрия разузнавач нощна смяна :)))))))))))

Относно опознаването ти,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С въпроса за аутизма исках да намекна, че човек не може да измери дълбочината на нещо, което не разбира. Принципно така си приказвам, не лично към теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една мъдрост, която е в тон с горното:
Когато животът противоречи на нашите желания, светът наоколо е подобен на лечебна игла – той тихо ни лекува.
Когато ние не срещаме съпротивление, светът е като остър връх - бавно ни нанася рани и убива.
Хун Цзичен

Ако искаш, помедитирай (или пък не) и кажи как ти го разбираш. Може и аз така да направя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще ти кажа как я разбирам, но нека първо да ти обада един виц.

Един момък хванал златната рибка.
- Пусни ме, момко - примолила му се тя с човешки глас - ще ти изпълня едно желание, каквото поискаш! Злато, богатства, красиви жени, мъдрост - само кажи!
- Винаги съм си бил простичък - казал момъкът - затова искам мъдрост!
И златната рибка го дарила с цялата мъдрост на света. Попитала го:
- И как е сега, о, Премъдри?
А той след секунда размисъл рекъл:
- Много съм прост. Трябваше парите да взема.

Тази мъдрост, която си цитирала наистина е много мъдра, но не мога да се съглася, че е в тон с горното и ще ти обясня защо. Защото горното е първо много просто, второ съвсем естествено и трето очарователно спонтанно, а тази мъдрост е премисляна, претегляна, прередактирана, оформяна, дялкана и напасвана, така че в крайна сметка да звучи многозначително - но такива са си философите: мъдруващи.

Когато животът противоречи на нашите желания, защо изобщо трябва да намесваме света? ТИ имаш проблем с живота - ТИ имаш проблем с желанията си, какво аджеба ти е виновен света, защо изобщо го забъркваш в собствената си бъркотия. Така, че най- напред остави света на мира, тъй като и без това такъв не съществува, а след като не съществува, ще те излекува кога ми цъфнат навущата. Светът е в такава бъркотия, че баш ми е на акъла как ще излекува бъркотията на друг объркан - още повече пък тихо. Този човек не знае какви неверни неща говори - светът да е тих, леле майко, но вероятно цял живот е изкарал из книгите този човек и за това изобщо не е подозирал, каква шумотевица е света и, че няма как да бъде по- друг начин, защото светът е множество.

Тези желания от къде са дошли, от къде ги е научил - от небето ли, от живота? или от света?! След като си отговори на този въпрос, евентуално може и да проумее, защо е в противоречие с живота, а именно - защото светът поради множеството си няма как да не е противоречив и допускайки светът с неговия хаос в себе си, то допускаш и противоречие в себе си, сам ставаш такъв, самите ти желания стават противоречиви, а като са противоречиви то няма как да не са в противоречие със живота. Та и поради това няма как светът наоколо да те излекува - животът ще те излекува, не бери грижа и не се крий в света, животът така хубаво ще те нареди, че ще ти избие всичките противоречия, можеш да бъдеш стопроцентово сигурен в това, само пробвай.

Хубаво е да се разбере следното - не можеш да избираш и живота, и света, ако се опитваш това, то непременно ще си създадеш противоречия. Можеш да избереш само едното - или света, или живота, двете не могат да вървят заедно. Но ако избереш света, ще си имаш проблеми с живота в това е разликата - ако избереш живота, то със света няма да си имаш проблеми и изобщо със нищо никакви проблеми няма да имаш. Едно от най- трудните неща за приемане е всъщност живота - защото живота е простичък, обикновен и безпроблемен. Много по- лесно е да приемеш света - той е толкова сложен, така примамлив с проблемите си, че дори можеш да мъдруваш из него, докато на живота, на природата, какво им пука за твоята мъдрост. Дали си мъдър или тъп, все тая - животът дава на всички, но в мъдростта си можеш да пропуснеш всичко, което ти предлага живота. И не забравяй - светът принадлежи на живота, а не обратно, животът е по- високо от света, със или без свят, животът все си го има. За това не светът ти предлага живота, а живота ти предлага света.

Това относно първата мъдрост - сега втората.

Пак света - изглежда този човек е обсебен от света. Какво, що - айде пак света. Много е интересно да се занимаваш със света, защото чрез него можеш да усетиш собствената си значимост, можеш да се почувстваш силен и солиден - та нали света ще възкликне: ах какъв мъдрец. Докато пред мащабите на живота си толкова незначителен и толкова никой, че .... какъв мъдрец, къде го. И естествено в света ти ще си толкова мъдър, че как да оставиш света на спокойствие - не може, трябва да му дадеш всичката си мъдрост, докато света откачи съвсем, че да се възхити и на най- очевадни глупости, като тази, да са отъждествява липсата на съпротивление със остър връх. Хайде обясни ми, как така липсата на съпротивление, ще те рани и убие? Фактически в една или друга степен все има някакво съпротивление, но да вземем за пример някакво съвсем минимално, като примерно свободното падане - скачаш от високо, от самолет да речем и падаш, въздушното съпротивление се увеличава поради скоростта, но в действителност е много слабо, не може да преодолее гравитацията и за това падаш. Така падаш - според теб докато падаш във въздуха дали те наранява нещо? Можеш ли да умреш по време на полет? Е да разбира се можеш да речем от сърдечен удар, от страх или да те удари някой преминаващ наблизо самолет, но това е друга бира. Та падаш си - кога евентуално ще се нараниш и дори можеш да се убиеш ..... когато да речем не ти се отвори парашута и цапнеш на земята.

Моля те просто помисли - да речем реката, нали Лао Дзъ все метафори с реката дава: отпусни се и се носи по течението. Носиш се по течението, не се съпротивляваш - самото течение ще те нарани ли с нещо, ще те убие ли или ако евентуално срещнеш острия връх на някоя скала във водата, ще пострадаш.

Така, че аналогията му е неуместна - съжалявам, не съм чувал това име, може би е някой древен китайски мъдрец, може да е от школата на Лао Дзъ или де да знам, но в мъдростта му няма логика. Когато не срещаш съпротивление, за какви върхове говори - дали е остър или тъп, но върхът Е съпротивление, а не липсата му. И поради това светът/ върхът може да ни нанесе рани, защото има съпротивление, липсата на съпротивление не наранява. За мен това е толкова очевидно, че даже изпитвам неудобство да го посочвам.

И така Ел - извинявам се, но внимавай като питаш глупеца за мъдреца. За мен това, което е казал е безплодно и няма какво да му разбирам, просто не виждам какво да разбирам - може да ми съдействаш за това, защото явно аз пропускам мъдростта на тези сентенции. Докато "горното" ми харесва - звучи неподправено, ненапудрено, казаното от теб не е ..... как да го кажа .... не е фасадно, не е от витрината, автентично е някак си по своему, пък и няма убийства, няма и лечения, то си е изявление от съществото ти, докато в мъдростта за мен прозира един неосъзнат стремеж към манипулиране, какво го е захапал този свят, масово все света та света, а аз не се интересувам от света, на мен ми е интересно индивидуалното. Може би щото съм егоистично копеле, ма кво да се прави. :Д

п.п. а за малко да забравя - мерси за видеото, много е ларж.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 28.01.15 00:21.