|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
Нека поразчистим пространството и освежим атмосферата на клуба, като го освободим от моето присъствие и прекратя участието си в него за неизвестен период от време, тъй като и аз не знам, кога и дали изобщо ще се включа пак.
Щастливи дни и приятни нощи пожелавам на всички!!!
претегли една кофа с лайна и една кофа с желания - и виж коя тежи повече
| |
Тема
|
Re: kan ma kan fi qadim azzaman
[re: exaybachay]
|
|
Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
Публикувано | 10.09.13 11:42 |
|
Събуждаш се една сутрин и решаваш, - От днес започвам пътя си към съвършенството. А подсъзнанието веднага ти предлага „образа” на теб -съвършенният.
И точно от този момент започва „унищожаването”на Теб –истинският.
Без да забележиш, сам се пъхаш в множество”рамки”, попадайки в капана им, който с всеки изминал ден разрушава все повече и повече. И тук вече не може да става и дума за някаква цялостност.
Какво означават”рамките” ? Това е не свобода. Това е съдене, в което има „ харесвам” и „ не харесвам”, „хубаво” и „ лошо” . Започваш да се „прекрояваш „под „ харесвам” и да мериш с това „харесвам” целият окръжаващ те свят. Всичко, което не харесваш ти не можеш да приемеш в себе си, съответно, и в света.
„Стремейки” се към цялостност, ти се отделяш от нея все повече и повече. Цялостност- това е – цяло. Неделимо. Защо тогава делиш себе си и целият свят? И ти, уж разбираш това, но не можеш да разбереш, какво да правиш с „тъмнината”вътре в себе си. Да я приемеш? Но ако се приемаш такъв, какъвто си, как тогава да станеш” по-добър”? Или това не е нужно? И не значи ли „да бъдеш себе си” да мързелуваш и нищо да не правиш? ..
Опитай се да разбереш. Да бъдеш себе си, означава да бъдеш цялостен, което значи да не водиш „война” вътре в себе си и да не я пренасяш върху окръжаващите те, да не разрушаваш и прекрояваш себе си и целият свят под харесвания от теб”идол”, събран от стереотипи.
Тези стериотипи – не си ти. Да бъдеш себе си значи-да се познаваш, да се разбираш. Да си разрешиш просто да бъдеш. Без условия. Без рамки. Защото условията и рамките –също не са ти.
И ако си разрешиш да „бъдеш” ще разбереш, че целият свят, както и ти, може просто да бъде , и нуждата от „военни „ действия с него отпада, защото изчезва агресията. „Да бъдеш себе си” съвсем не означава да се откажеш от развиване, да не правиш нищо и да мързелуваш. Напротив, за да се освободиш от условностите, рамките, стериотипите, за да се научиш да се разбираш, да се опознаеш-истинския, е нужно да се развиваш, опознавайки законите на вселената.
В този миг.Заглуши мислите си. Послушай тишината вътре в себе си.Отдели и особенно внимание, остани в нея. Чу ли? А сега върви нататък. Твоят път, се управлява от нея.
Обичам те, Светулке
Редактирано от vidiya на 10.09.13 11:44.
| |
|
не знам, обичаме да ги обличаме в сложни думи,
но понякога си мисля колко всъщност са прости нещата -
болезнено се привързват хора, които са били дълго време самотни,
логично е, нали?
наскоро сама стигнах до този извод
въпроса е като го осъзнаеш ще спреш ли да го правиш
и ако това е станало модел на поведение, който пречи и на теб, и на другите?
и какво ако противодействащата му реакция е тъкмо обратното - уморен от собствения си недостижим стремеж решиш просто да захвърлиш всичко?
дамм, сигурно е много детинско подобно поведение, а понякога може би съм едно огромно дете... вътре в себе си съм убедена, че съм, но някакси винаги осъзнаването на този факт ме е усмихвал... нищо, че и белите си вървят ръка за ръка с детинството, пак е хубаво, безумно хубаво е... като се замисля колко хора са го изгубили... радвам се, че още си го имам
| |
|
Бих добавил, че привързването не е само на самотните, а и на всички, които имат неразвит потенциал в дадена посока. Може да имаш много близки хора и сбъднати желания/преживявания, но когато от тази специална за теб посока светне лампичката, ще те „засмуче” като пухче... И тази тема е за това, което става от там насетне...
Чудесно е човек да пази живостта и спонтанността на детето у себе си. Още по-добре е да го съчетае с опита и разбирането на порасналия.
| |
Тема
|
Re: (Не)привързаност
[re: Миро1]
|
|
Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
Публикувано | 11.12.13 11:42 |
|
Струва ми се, че никога не порастваме, а само се учим как да се държим...пред хората..
| |
|
Ааа, това всеки сам преценява за себе си . Та значи опитът и разбирането ти за живота не са се променили от времето, когато си ходила права под масата?
| |
|
да си самотен си е неразвит потенциал, да
само където пропуска не е твой, нито вината, че си бил поставен в съответните условия... а после идват и компенсациите... кво да се прави, съдба...
| |
|
Самотен може да значи много неща. Да искаш просто да не си сам (общо взето, който и да е с теб би ти свършил работа). Да искаш да си с ОПРЕДЕЛЕН човек/хора. Хм, а може и да си сам и да се чувстваш добре… Самотността е като тъмнината и с нея директно нищо не може да направиш. Може обаче да вкараш светлина (и тъмнината да си отиде) и да развиеш потенциала си срещайки и общувайки с определени хора.
Моят опит показва, че когато човек е готов за нещо, то му се случва. А ако не му се случва, значи вероятно все още не е готов за него. И това е хубаво, защото означава, че нещата зависят от ТЕБ.
| |
|
не, не означава
когато търсиш хората, но не ги намираш в кой е вината и от кого зависят нещата?
| |
|
За да намериш нещо, трябва да знаеш много добре какво точно търсиш. И второ, защо го търсиш точно това нещо.
Та какви хора търсиш? И защо? Нали разбираш, че хора има всякакви.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
|
|