|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
|
|
Ха, да, верно! Не се бях замисляла за думата, но ето, че си прав!
Поне при мен има по-голям страх от този от смъртта, а именно - да не би да има нещо и след това, било то прераждане или съществуване някакво, не ми се занимава вече, то се е видяло, че угодия няма, ам поне да се свърши без повторение или продължение.
- Да, има нещо такова! Ако е пълен край, тогава няма да има кой да страда! Но ако съзнанието или част от него остава, тогава болката и страданието от вечните промени - от придобиването (събирането, зачеването) и загубата (разделянето, смъртта) са ни в кърпа вързани. Освен, ако не получим Дъ Гранд Просветлейшън, казват...
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
|
|
|
Това което ти виждаш в себе си за сега не е пещерата , а антрето пред нея. И аз не ти казвам казвам да обръщаш внимание на антрето, разбирай разните мисли и прочие ежедневни емоции, а какво има ОТВЪД тях.
Просто гледай какво друго има в теб извън въпроснатата монотонна безсъдържателност. Наблюдавай спокойно, търпеливо, постоянно и без да съдиш. А това, което въпросната жена е породила в теб може да ти помогне много, защото би ти позволило да закачиш за нещо вниманието си в ТЕБ (разбери в теб, а не в нея!).
Най-трудното е в началото, но като един път видиш/усетиш малка светулка в теб, по-натам останалото ще става от самосебе си, защото ще ти е интересно и даже да те спират пак ще продължаваш.
П.П. Мда, много е освежаващо да усещаш съзнанието си...
| |
|
Тема
|
 Re: Най-добрата оферта
[re: exaybachay]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 31.08.13 15:09 |
|
|
"...- Какво е това - да живееш с една жена?
- Това е като да участваш в търг. Никога не знаеш дали предложението ти е най-доброто".
...Вместо отговор, ти предлагам един красив филм за това какви именно жертви понякога може да поиска изкуството и колко скъпо може да струва разкриването на чувствата...
Филмът " La migliore offerta / Най-добрата оферта” (2013) на режисьора Джузепе Торнаторе — е двучасово пътешествие по художествена галерия, кратък курс по механика и психиатрия и самоучител на тема” Как да се научим да разбираме хората”.
Но на първо място, това е филм за любовта; за нейната невероятна сила и безграничност, за това, как интересите, принципите и навиците, натрупани и следващи ЦЕЛИЯТ ТИ ЖИВОТ, се превръщат просто в прах при едно леко докосване и усещане на това невероятно чувство, което всеки ден витае около теб и всички останали хора, искащи едно и също и които всеки ден остават сами в своя ненужен прахоляк.
"....-Виждали ли сте я?
- Само веднъж.
-И каква е тя?
- Предполагам, че интересът към даден човек, поражда чувството, че той е прекрасен...."
"....
-Вярваш ли, че Любовта може да бъде имитация?
-Според думите ви за имитацията в изкуството, тя не може да бъде имитация.
-Да, ако можем да причислим Любовта към Изкуството.
-Какво пък! ? Би било забавно да я изложим на търг и за най-добрата оферта да изживеем Най-Великата Любовна История!”
Редактирано от vidiya на 31.08.13 15:44.
| |
|
|
|
Мислейки, ти не решаваш проблема, напротив, мислейки го създаваш..Решението възниква когато излезеш от мисленето и влезеш въ състоянието на Тишина и абсолютно Присъствие, дори за миг. Тогава, малко по-късно, когато мисълта се връща към теб, внезапно се случва озарение, което е липсвало преди това.Остави прекаленото мислене и се учуди на това как всичко се променя...
Единственото нещо, което не губим през целия си живот -е възможността да се докоснем до настоящия момент
Сага докосвам..Есента...
Редактирано от vidiya на 01.09.13 14:41.
| |
|
|
|
"...- Какво е това - да живееш с една жена?
- Това е като да участваш в търг. Никога не знаеш дали предложението ти е най-доброто".
това, като онзи, дето га нема хляб му се яде баница - сиромаа, може да няма какво да яде, ама гладен не ляга.
п.п. мерси за филма - ще се гледа, най-малкото, да видя какво си ми отговорила.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
Тема
|
Re: Ако страдаш, виж къде си се спрял..
[re: exaybachay]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 03.09.13 17:50 |
|
|
Ако страдаш, виж къде си се спрял..
Зима... Пролет..Лято... ... Есен... и отново - Зима... Пролет.. Лято... ... Есен...
Ти си познал лятото и си го заобичал от цялата си душа. На теб ти е хубаво, комфортно, радостно в него. Ти искаш лятото никога да не свършва и когато едва започват да се случват и най-малките промени, говорещи за това, че то си отива, те настига страхът.. ... Апатията... Ти се вкопчваш за лятото и съдиш за всичко, изхождайки от своят спомен за него. Тревата пожълтява, небето променя цвета си, слънчевите лъчи не са същите..това е лошо, това огорчава, това плаши, защото лятото си отива .. Страх... Страхът да пуснеш това, което те е радвало, това, в което ти е било комфортно, това, което според собствените ти представи е било идеално.
Сега пренеси този образ към всяко събитие от живота си. Това, което те кара да страдаш, е споменът, споменът за това какво трябва да бъде онова, което ти носи комфорт и радост. „През лятото ми беше добре, значи, всичко, което ми отнема лятото, не е лято – това не е хубаво, това не е комфортно, това – не е радост и аз страдам ."
Ако в детството си не си получил любов и нежност и до старостта пазиш това чувство, то през целият си живот няма да се избавиш от страданията за това, че в детството си не са те допрегръщали, доласкали, дообичали. Детството отдавна е отминало, но до ден днешен носиш в паметта си, това, което е било. И как в твоите представи е трябвало да бъде. Ти се вкопчваш в миналото. Не пускаш болката, недообичаността, недоласкаността...Каквото и да се случва, съдиш за това, изхождайки от спомена за това,”как е било и как трябва да бъде”..
Държиш се като нацупено дете което не иска да излезе от детството само защото не е получило това, което не му е било достатъчно. И докато не го получи – няма да порастне. Няма да излезе от тази”реалност”..По такъв начин, сам си създаваш страдания, като не искаш да излезеш от спомена, от онзи момент, където ти се струва, че нещо не е довършено...
Но ако можеш да разбереш, че за всичко си има своето време, че всяко”време” носи своята прелест и своят „урок”, би се избавил от страдания..
"...Зима... Пролет... Лято... Есен..."
Ако се вкопчваш само за лятото, то всеки друг сезон ще бъде за теб ад. Но след като осъзнеш, че и есента, и зимата, и есента си имат своята прелест, че за всичко, си има неговото време, страданията изчезват, ти просто си, пускайки всичко, което в даденият момент трябва да си отиде, с разбирането какво се случва..Без съпротива..Отваряйки се за това.. Познавайки го..
Ако страдаш, потърси къде си се спрял..
Като си направих"ревизия" на спомените, се измъкнах от детството...и май -порастнах..... Каквато е философията на човека, такъв е животът му..Както си постелиш, така и ще се наспиш..
ps
Сега се уча да слушам, като карам умът ми да мълчи...Редактирано от vidiya на 03.09.13 19:12.
| |
|
|
|
Много подходящ филм по темата! Няма значение кого обичаш, същественето е, че самото обичане те трансформира. И трансформира както сиромаха, така и богатия. Включително и героя във филма, който беше в началото, хем порядъчно задръстен, хем му откраднаха най-скъпото... Но Любовта се оказа в крайна сметка по-важна и явно е видял кода "Сезам отвори се" поне на част от пещерата си със съкровища.
Чудесна тема за авто-медитация, коя е най-добрата оферта...
| |
|
|
|
A e вие двамцата що не се земете най-сетне, та да ви пожелая щастлив съвместен живот - така и така си пригласяте по всички теми, пасвате си идеално, допълвате се един друг, като ракия и салата.
п.п. къ да е - извинявам се, че изобщо подех този въпрос във форума, просто заеби таа тема и толкоз.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
|
|
Ей, Стушо, ти с този стремеж за взимане сам се правиш нещастен. Може да се радваш на слънцето, на цвете, на конкретни хора, но не е нужно да ги взимаш . И още по-малко да обвързваш своето щастие с това да притетежаваш/“живееш съвместно“ с някой друг.
Ако си разбрал нещо друго от филма, кажи и не се цупи. А за темата е късно да се извиняваш, защото твоето същество се интересува от нея и то я поде.
Стушо, обичам те.
| |
|
Тема
|
Re: Най-добрата оферта
[re: exaybachay]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 09.09.13 16:38 |
|
|
«Наслаждавай се на съществото си - това е всичко. Бъди сам със себе си - това е всичко. Научи се да бъдеш сам - това е всичко. И помни, човек, който умее да бъде сам, никога не е самотен. Самотно е само на хора, които не могат да бъдат сами. »
(Ошо)
Редактирано от vidiya на 09.09.13 17:46.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
| 
|
|
()