|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Фрази, мисли-водещи ни до медитация и развитие
|
|
| Автор |
Shalini fromnowhere (Soy Yo...) |
| Публикувано | 05.05.13 10:49 |
|
|
Реших да пусна тази тема с цел да споделим през годините на индивидуално учене (независимо от поетия Път), мисли, фрази, текстове които са ни накарали да потънем в себе си медитирайки и търсейки разбиране за самите нас или обкръжаващият ни свят. Фразите могат да бъдат цитати и след това нашите разсъждения и медитация над тях, можем да ги изкажем и с наши думи ( да бъдат на нашия език ). Мисля, ако не допуснем да се съдим ще разберем повече за вътрешния свят на другия и от споделянето ще допуснем опознаването.
Идеята на тази тема е преди всичко Споделянето- нека да не упрекваме другия за своя начин на разбиране и тълкуване на нещата. Ако можем нещо да вземем за себе си от споделянето на другия- чудесно! Допускам, че идеята на тази тема подобно на съседната, накрая може да бъде и опорочена, но това не бива да ни спира да не правим нищо. Молбата ми е да бъдем повече "джентълмени", великодушни, благовъзпитани и да не допуснем грубостта да развали първоначалната идея с чисти и невинни намерения на темата.
Потърсих назад в страниците и не открих да има същата тема за да се избегне повторението, но ако съм пропуснала модератора може да я изстрие или да прехвърли мнението ми там.
"Който предложи той да заложи" ...Ще започна с "лека"фраза (мисля я бях споделила на Видия някъде из постовете си):
"Пътят към ада е осеян с рози - добри намерения"
Започвам с нея, защото както вече споделих доста съм си блъскала главата преди над нея. Имах този подтик да "правя добро", но си дадох сметка, че доброто е относително понятие- за всеки то е с различен оттенък. Това са импулси вътре в нас които ни подтикват да помагаме- красиво нали...Попадайки на Ошо разбрах, че първо трябва да помогнеш на себе си, а после на "ближния". По просто казано- ако имаш 5 лв. в джоба как да дадеш 10лв....Живота ме поставяше в различни ситуации където нагледно ми показваше как работи тази фраза- въпроса беше да си "сваля очилата" и да допусна урока на живота да се случи...Осъзнах, че въпросът не е в това да правиш добро, а Как го правиш и в ума ми възникна друга мисъл:
" Не прави непоискано добро" Тълкувам го така -ако човек поиска той се отваря за да получи ( от живота, от друго същество..). Друг е въпросът, че хората са затворени- по ред причини- мисля, всичко което ми се върти в главата като думички мога да съчетая в една- Невежество..Няма да апелирам да бъдем по- отворени, защото всеки рашава доколко да го направи и дали да го направи.
Апелирам да се споделя! Заповядайте!
Редактирано от Shalini fromnowhere на 05.05.13 11:00.
| |
|
|
|
На никого не можеш да помогнеш, докато не помогнеш на себе си. А когато помогнеш на себе си...разбираш, че на никого не можеш да помогнеш.
| |
|
|
|
Добре казано - допълва моите фрази .
И как мислиш трябва да се постъпва, когато си в процеса " да помагаш на себе си"- комуникацията ти с останалите на какво ниво е?
| |
|
|
|
Чудесно е, че си решила посредством различни фрази да споделиш твоята гледна точка за света, да споделиш себе си… Ние точно това правим във всичките теми наоколо.
Само моля ти се, като казваш А, отиди и по-натам в азбуката и сподели ПОВЕЧЕ от твоите усещания по въпросните две фрази. Ще по медитирам с теб по тези фрази за да ги видим от различни страни...
"Пътят към ада е осеян с рози - добри намерения"
А пътят към рая с какво е осеян? А Пътят с какво е осеян? Хм, добри или лоши, но сигурно има много намерения.... Като медитирам първо изчезват ада/рая и добри/лоши… После изчезват и самите намерения… Какво е действие без намерение? Накрая остава само Пътя… Чувал съм да казват разни хора, че и Пътят изчезвал.
" Не прави непоискано добро"
На човека пред теб на улицата му изпада портмонето. Не ти е искал нищо, какво ще направиш? Дете (не непременно твоето) си играе само близо до гореща печка. Почти ще се опре на нея… Никой не ти е искал нищо. Как ще постъпиш?
Разгеле, какво е добро, което спомена и в двете фрази?
| |
|
|
|
Блажени са невежите !
„Моите знания са големи и аз имам много допирни точки с неизвестното. Твоите са малки и ти имаш малко допирни точки с неизвестното. За това аз казвам, че нищо не знам, а на теб ти се струва, че всичко знаеш.“
Идеята не е да делим хората, а просто да се опитваме да разсъждаваме максимално обширно по темата. Наясно съм, че пиша от себе си на себе си, защото това са въпроси вълнуващи моето същество, излагам ги- споделяйки, ако някой друг е минал от там- да сподели и изкаже мнение, задълбочавайки се в собственото си разбиране и възгледи. Като духовно търсеща се стремя към повече разбиране за себе си, живота и взаимодействието със заобикалящото ме. Неминуемо се минава през много четене, опити, практики, трупане на знания и информация с цел да разрешиш вътрешните си противоречия, да се откриеш и да постигнеш хармония и блаженство- по мое мнение. Пътувам по Пътят си с всичко това и спирам и наблюдавам, по- голямото разбиране ми е донесло повече съмнения в мен, от колкото решения. Задавам си много повече въпроси с цел отиване все по- навътре, но винаги изниква едно „защо“, „дали“…Откривам свои истини, в които след време се съмнявам. Човек се променя с годините (ако си е дал шанса за това)- еднообразните личности са скучни и плитки, т.е. това са личности, които са казали „не“ на промяната, поради страха от неизвестното и са взели живота за константа, скрили са се в защитна черупка и си „затварят“ очите за всичко което им предлага съществуването- станали за безчувствени, защото я няма тръпката в живота и как да навлезе след като не са оставили дори един „открехнат прозорец“.
Погледнато от един ъгъл- на блаженство се радва мъдрият и разумният. Невежеството е блажено само за невежия. Мъдростта обаче, въпреки че е свързана със знанията, не бива да се бърка с тях и да се слагат под общ знаменател. Също така, когато един човек е по-образован и по-заинтересован, той се съмнява в повече работи, по-критичен е. А съмненията пораждат несигурност. Няма как да има блаженство там, където има несигурност. „Глупаците“ живеят като прашинки... носят се по течението и много често не осъзнават какво имат... това, че не им пука или не осъзнават не ги прави „блажени“.. Просто трябва да осъзнаеш ,че в поредния глупак виждаш не друго ,ами поредната липса на допирни точки.
По- необразованите хора, които са нещастни, не се анализират и приемат всичко по някакъв автоматичен режим. „Умните“, именно поради знанията си умеят да променят гледната си точка, пресяват убежденията си и т.н. всеки си мисли, че е прав, защото в живота си вижда доказателства за убежденията си. Само че не осъзнава, че благодарение на убежденията си, той вижда тези доказателства.
Човекът е искащо същество, и прогресът е отговор на неговият стремеж и жаждата му знания, да открива новото, да знае все повече и повече. Аз съм такова същество, че колкото по-малко знам, толкова по-трудно би ми било да разбера какво имам и защо то ме радва. Различните хора имат различни потребности- материални, духовни, социални (в най-общ случай). По малко знаещите имат по-елементарни и непретенциозни нужди( по-повърхностни), които са и по- лесно достижими, което прави изпълнението им възможно и съответно прави този човек „доволен“, защото е постигнал желаното. Това не изключва и възможността по-знаещ също да има лесно реализирани потребности, които да държат неговия коефициент на „доволство“ в положителна стойност, но за кратко, защото нуждата от още знание и развитие не се запълва.
Мен ме прави доволна преодоляване на част от незнанието. После откривам колко има да се знае още и малко „увесвам нос“. Но тръпката на откривателството е незаменима, заради нея си струва да застанеш на брега на океана, от знание или незнание, зависи от гледната точка. Знание, което създава чувството на достатъчност е един опасен вид ограниченост.
Който трупа знание, трупа и самота, защото все повече започва да си „отваря“ очите и проглежда за истината и става все по-трудно да се общува с обществото и особено с невежите. Трудно се общува с хората по принцип и още по- трудно с хора които са като роботите- изтъкани от клишета, немислещи и неосъзнаващи се в нищо същества.
Написаното е погледнато от различни, противоречиви ъгли. Това е така, защото природата на противоречието неминуемо е свързана със съмнението. От една страна ако си се заблудил съмнявайки се можеш да намериш друг път доближавайки те до истината, а от друга- съмнението може да те обърка повече. Какво да правим- аз продължавам нататък, търсейки повече разбиране и осъзнаване за себе си. Това съм аз за сега- противоречива, търсеща, съмняваща се, променяща се.
П.П. Миро, ако искаш да задълбочиш някъде можеш да го направиш- по това или предното написано (първия пост). Тъй като мина време и живота си върви... - в по- предните фрази за сега няма какво друго да допълня, но ако усетя промяната или нуждата ще го направя
| |
|
|
|
...това са въпроси вълнуващи моето същество
Извинявай, в монолога ти, така и не открих въпроси. Би ли формулирала, какъв точно е въпроса, на който търсиш отговор?
Ако правилно улавям мислите ти, то виж тук:
Dhammapada. Том 8. От хаоса се раждат звезди
От мен, една история...а поуката- оставям за теб:
Александр Велики казал на Диоген:
-Ако можех да се родя отново, не бих искал да бъда отново Александър. Бих искал да съм Диоген.
Диоген бил мистик, който живеел гол и нямал нищо, дори купичка за подаяния. Буда, поне тази купичка е имал ; Диоген живеел без никаква собственост.
Преди това, той имал купичка за подаяния, но веднъж видял, как едно куче пие вода и медитирал над това.
- Щом кучето може без купичка за подаяния, защо да не мога и аз?
И изхвърлил купичката и се сприятелил с кучето. И казвал на хората:
- Това е един от моите учители. Той ми даде един от на-важните уроци в живота.Откакто изхвърлих купичката си за подаяния се чувствам толкова свободен ; по-рано, дори през ноща, се страхувах, че някой може да ми я открадне. Откакто я изхвърлих, в моят свят тревоги вече няма.
Александър чул за радостта на Диоген и отишъл да го види и Диоген му направил оромно впечатление. Той никога не бил виждал такъв човек! И му казал:
-Следващият път, ако Бог отново ме прати на този свят, ще дойда като Диоген.
Диоген се разсмял . Погледнал кучето си – неговият приятел и учител- и му казал :
- Чуй само, какво казва този човек. Ако той наистина иска да бъде Диоген, кой му пречи? Той може да бъде Диоген в този миг!
Казват, че когато той се разсмял и кучето също се усмихнало. Навярно това е бил някакъв древен Снупи.
Александър казал:
- Защо се смееш и защо кучето ти се усмихва?
- А какво друго да правим ? Ти говориш такива глупости ! Ако искаш да бъдеш Диоген, забрави за своето завоюване на света и оставай тук! Аз живея на брега на тази река, но тук има място и за нас двамата. Защо да чакаш следващия живот? Защо до тогава да оставаш нещастен?
- Не мога да отговоря. Аз разбирам, че си прав, но вложих много в идеите си и първо трябва да ги осъществя. Аз трябва да завоювам света! След като го завоювам, ще мога да се отрека, но не по-рано!
- Ти никога няма да го завоюваш, -казал Диоген, -защото на никой не е по силите да завоюва света.И дори да го завоюваш, ти никога няма да се отречеш, защото тогава ще кажеш:” Вложих в това толкова сили, изразходвах целия си живот. Защо да се отричам от това?”
Александър умрял в страдания .
Диоген умрял в блаженство. По стечение на обстоятелствата, те умрели в един и същ ден, и, пресичайки реката, която разделя единият свят от другия, Александър вървял напред, а Диоген малко по-отзад. Александър го погледнал и му станало много срамно, че е гол. Диоген не се срамувал, защото той изживял целия си живот гол. За да скрие срама си, Александър искуствено се разсмял и казал на Диоген:
- Странно, че императорът и просяка се срещат тук, на границата между два свята.Възможно е това да се случва за пръв път и никога да не се повтори.
Диоген се рассмеял истински –от сърце – и казал:
- Ти си прав. Срещата на просяк и имератор на този бряг – е рядко явление, но в едно грешиш. Ти не знаеш, кой от нас е просяк и кой - император. Императора е отзад, а просяка -отпред!
И Диоген бил прав.
Ако ти също чакаш, света да стане блажен-невинен, за станеш и ти тогава-блаженна, то това няма да стане –никога. Забрави всичко за света.Бъди блаженна-невинна -СЕГА.. Блажени са невинните, защото небесното царство е тяхно.
Поздрави
Редактирано от vidiya на 14.06.13 16:33.
| |
|
Тема
|
 Re: Фрази, мисли-водещи ни до медитация и развитие
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
exaybachay (опустел) |
| Публикувано | 14.06.13 19:16 |
|
|
A ти плащаш ли си данъците ..... ъъъ исках да кажа, а ти блаженна ли си?
п.п. защото за невинна, според мен не си. (:
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
Тема
|
Re: Фрази, мисли-водещи ни до медитация и развитие
[re: exaybachay]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 14.06.13 19:50 |
|
|
1. защото за невинна, според мен не си. Щом не се чувствам виновна, значи съм -Не - винна ( без вина)... ... Прочети Ошо, за зрелостта..., а по-точно - от невежеството към невинност..както и Дхаммапада, том 12
2. Медитацията "Вътрешното дете" ще те заведе право в прегръдките на детето в теб
3. Чети в дълбочина, а не - повърхностно...Невеж, означава-ограничен...не-гъвкав човек...(Не -вежа- където -Вежа, е -граница )... Невежеството е блажено само за невежия. ха-ха....звучи ми като блажен кон с капаци..
4. Ако медитираше редовно, нямаше да ми задаваш този въпрос:A ти плащаш ли си данъците ..... ъъъ исках да кажа, а ти блаженна ли си?...Човешкият живот се състои на 99% от блаженство и 1% - от болка. Спомням си, че във времето когато медитираше успя да вкусиш поне малко блаженство (щастие - наслаждение)..Всъщност, иди и прочети отново темата за щастието...Няма нужда и тук да го спрягаме...Офтопим..
5. Щом съм щастлива, значи съм-блаженна..т.е.-наслаждавам се с пълна сила на това, че съм -ЖИВА!!!Тук и Сега! Даааааа, плащам данък-на Цялото..само си ми го взема... при всяко заспиване...
Редактирано от vidiya на 14.06.13 20:31.
| |
|
Тема
|
Re: Фрази, мисли-водещи ни до медитация и развитие
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
Beдpocт () |
| Публикувано | 15.06.13 00:15 |
|
|
| |
|
Тема
|
Re: Фрази, мисли-водещи ни до медитация и развитие
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
huanji () |
| Публикувано | 15.06.13 08:46 |
|
|
Добре, че хората бъркат медитацията с релаксацията, щото ако наистина медитираха, щеше да стане страшно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
()