Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 00:40 09.06.24 
Религия и мистика
   >> Ошо
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
Тема В Мен, под кожата ми  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано14.04.13 22:30



Въпросите, които fromnowhere, зададе към мен в съседната тема, са толкова обширни, че реших да ги изместя в нова.

Прозвучаха ми като смс :"- Кажете, моля, на къде да вървя? – попита Алиса.
- Това зависи от това, къде искаш да попаднеш - отвърнал Честърският Котарак".

Добре, заставам гола - по Същество с думите на Ошо, които са в мен, под кожата ми, и се стичат като силен чай от «каркаде» по артериите ми, тупкат вътре в гладките тръби на вените, изтласкват се от стомашчетата на сърцето през клапаните на белия дроб, вслушвайки се в ударите на часовниковия секундарник.

Ошо - Вратата : Ако имате дълбок белег - това е вратата...Аз чукам с всички сили, разбивайки реброто на дланта си до кръв. Чувате ли?! ОТВОРЕТЕ!!!

За книгите: В последно време все повече ми се струва, че нито една от книгите, прочетени от мен, си заслужава за да бъде написано за нея. Аз и така много пиша. Буквално напрестанно шумя с перото по хартията на паметта си, по хартията на този клуб, по хартията на монитора. Най - интересно ми е сега да следя себе, да отгатвам реакциите си, да приближавам махалото към точката на равновесието си.

Наблюдателят: Изтичам от желание, въвлечена в диалог. Разярена от очакване, препълнена с красота разглеждам> всичко > през призмата на осъзнаването. Фантом. Даже когато в света сме двама, някой вътре в мен, с любопитство, но в същото време –от страни, гледа този филм.

Читателят: Колко нови неща откривам в себе си...Прелиствам страниците на душата си. Кога и от кого това беше написано?!

Клуб Ошо: Ако превърна този клуб, в дневник на паметта си, то в него ще се отпечатат топлина, нежност, дихание, гланц на кестени ( ..такива няма) , грапавост на дървот, осветено от залязващо слънце (.. аз мислех, че това е за един път, но ти си по-лош и от наркотик), скорост в ноща, изчезнал пръстен от прасковена костилка, аромат на кожен салон, смесен с аромата на разгорещени тела, (.. и къде се научи на всичко това?), фактурна штукатурка на полусъборено здание, облаци, отразени в огледални прозорци, аз, излязла от платното на Модиляни, сълзи, ( .. бъди някъде наоколо )..

И още ... пътя ми от зимата до есента, с настилка от полирани жълти лъчи.

Флуидност : Вътре в мен, струи река.

Тя е тиха, но дълбока рекичка. В нея се крият опасни водовъртежи.Тя е пълна с блестящи камъчета в плитчините. Понякога се носи стремително, без да скрива радостта си, разпръсквайки възторг, от пухкави пръски. Понякога се забавя, преди завоя, опасявайки се, от непознатото Но после се срива и покрива с прегръдка вълните. Над реката има мъгли. Гъсти, нежни, загадъчни. Над реката се изливат дъждове. Тя ги приема, като част от всичко живо. Реката може да троши и чупи, рядко – от безсилие, по често – от страст.

Граници няма. Измислени са от хората.Построили язовири, изградили траверси. В денят, когато ставаш свободен – контролът над себе си си, се взривява с милиони парчета прегради.Реката излиза извън бреговете си, отпуска се и си позволява, просто да тече, да се наслаждава, да бъде.

Аз виждам в себе си реката. Тя журчи, в това, което наблюдавам наоколо и се отразява в моите писма до никъде ...

Душата :...... понякога я намираш, дълбоко в себе. Пропуканата ти душа. Не разбираш, как може да бъде тука, нали я даде. Първо я намерих на склона на морския бряг, после я подарих, запечатвайки в нея загубата.. Предполагам, че беше оставена до близкия контейнер за боклук – действително, кому е нужен твоят нелеп подарък? Но сега, и това е още по удивително, съвършено случайно, будейки се през ноща от докосването на лунната пътека по бузата, я виждаш в себе си. През пукнатините, бавно, капка по капка, като смирна изтича болката.

Цялото: В статуса ми стои: „Цялото всеки миг отговаря на въпросите ми”. Това е наистина така.ТО ми подсказва решенията на даже не поставени задачи. И формулира, онова, което вече съм осъзнала на 100%, но не можех лаконично да кажа на глас.( По – рано, си мислех:” Ако се държах по друг начин, всичко щеше да се промени. Да, би се променило. Но в същото време, разбирам, че никакъв”по друг”начин не би могло да има. Не бих могла, тогавашната аз, с онова разбиране за живота, с онези убеждения, които имах, да постъпя по друг начин. Сега не се опитвам да променя миналото. В същината си, съм нова, благодарна съм МУ, за това, че съм тук, в тази точка на пространството, в тази степен на разбиране.)

Но тогава, защо, въпреки, че гореказаното вече стана част от мен, защо, след като отново съм способна да усещам усмивката върху устните си, защо, въпреки умението да се променям променяйки пространството около себе си, защо понякога душата ми се пропуква, изгорена от чувства?

Бих искала да съм по-глупава, по –груба...само да нямам способността да чувствам толкова силно. Може би, това е синдромът на прогресиращата свръхвпечатлителност, както го определят психолозите? Той влече след себе си изострена интуиция, приятелки искащи развод с условие да оставят детето при себе си, нови познати, книги, диалог с тялото. И заедно с това, тази моя особеност, е способна на зла шега, и сред празника, където са „ и лято, и свещи, и онова, което не може..”да ми напомни за душата.

Въпросите: Ако понаблюдаваш животът на камъните, става очевидно, че повечето от тях, се стремят към окръжност. Да се превърнат в сфера. Да приличат на нея. Морето и вятърът ги окръглят, измитайки излишната грапавост, разтваряики ги... А птиците не летят, не. Те витаят като въздушни хвърчила...ловейки потоците въздух, опирайки криле върху невидими върхове. Може би, нашата задача е да се уподобим на камъните, като изгладим ъглите на стегнатия си сърдечен мускул в житейското море?

Старо японско ветрило, приятно шуми в ръцете с тънки пластини на рисуваните клонки сакура.Нагряната от слънцето тъмна дървесина, излъчва нежен, едва доловим аромат на сандал..Отново размахвам звука на прохладата. Може ли жена, да получи по- голямо удоволствие не от прохладата, а от звукът, издаван от ветрилото по време на движение?

В италианското дворче, в окръжението на три цвята – син – небе; пясъчно – кремав – низките сводове на арките, ветхите колони, онемелия фонтан; малахитов – бурно разраснали се виещи се растения; само едно предизвиква въпрос: какъв е надписа на стената?

Общуването (реално-виртуално) :Снощи, например, изведнъж осъзнах, че макар и изключително рядко, но все пак, се срещат нестандартни мъже, с които да разговаряш е равносилно да правиш секс. Защото начинът по който говорят – възбужда толкова силно, колкото и ласките. Сексът с такъв мъж започва дълго преди той да влезе в теб, защото той първо прониква в мислите ти, после докосва емоциите ти, и някак си небрежно събудужда любопитството ти, кара да се смееш, предизвиква блажен стон, давайки ти да разбереш, че те слуша и чува, покорява те с играта си ( този за когото пиша, разбира)...и до времето, когато се окажете в леглото, ще знае всички твои ерогенни зони.

Любовта: Такъв мъж, е всеки път – различен. Всеки път трябва да го „опитваш” отново, отново и отново. Да докосваш ръцете му, да се вглеждаш в очите му, в новите черти на лицето, да усещаш нов аромат, да се вслушваш в гласа му. Когато изведнъж ти се стори, че поне малко си го изучила, ще се обърне съвсем наопаки.

Тантра: Общуването с такъв мъж – е по –значимо от секса. Просто защото, последният, е във всичко, което той прави. Той прави любов със самият живот. Когато разговаряш с него, общуването, в каквото и да се изразява, е много по- интимно от креватният контакт. С такъв мъж са важни усещанията, а какъв способ той ще избере, за да ти ги подари, именно днес, не е важно. Това може да бъде кулата на стар замък в Италия, ягодов петитфюр, колан от хавлиен халат, който улавя по време на движението на бедрата ти, на място подхвърлена фраза или ласкав език, целуващ ципичките между пръстите , когато ръката ти лежи на възглавницата...

Ревноста: Стигнах до извода, че най – ценното в отношенията е само това, което е между хората в даденият миг, тук и сега. Не са важни формата, тялото, цвета на кожата, обема – ако мъжът е „твой”, то неговият аромат, докосванията, отнемат способноста да мислиш. Не играе никаква роля, това, какви са отношенията му с другите, важно е това, което е между вас, това е вашата приеса. Бях чувала фразата, че „ две жени в един миг не може да има”...сега разбирам. Ти никога няма да бъдеш единствена, дори и заради това, че мъжът спи в мислите си с огромно количество жени, които желае, виждайки ги минаващи по улицата или на кино, на рекламни бил-бордове и т.н. Обаче мъжът е способен да ти подари пространство, където да бъдете само двамата, място в себе си, кадето да бъдеш единствена и неповторима. Не е важно колко връзки има – важно е отношението между вас.

А ...апропо...за Връзките : Някога смятах, че етикета „ да свържеш живота си” – е най-прекрасният от дългите статуси. Сега знам, че това е илюзия. Жената наистина нерядко си слага окови, без да има адекватна представа за ситуацията, обаче мъжът много често приема ситуацията иначе. Корабът от relationship, имащ възможността да стане прекрасна платноходка, се превръща в овца. В sheep, пасяща до овчаря, който няма нито кучета, нито желание да слага огради.


Какво имате под кожата си вие? Голи-по Същество?

Редактирано от vidiya на 14.04.13 22:31.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор fromnowhere (непознат)
Публикувано15.04.13 10:51



Отново красота за душата

...Преди години и аз обичах да пиша, преживявания, осъзнавания, чувства...Ще ти постна една малка част от това което пишех преди години -Познавайки света около мен,винаги съм мечтала за различното защото никога не можах да свикна с този свят около мен.Аз теб съм те виждала винаги-в летните нощи,гледайки звездите или наслаждавайки се на дъжда,на залеза,на дърветата-виждала съм теб.Усещането тогава..,красиво е,винаги си ме съпровождал докато те срещнах.Бил си в моите молитви,в моите надежди,в моите мечти,в моите сълзи..,винаги съм те носила.Като дете за мен беше пътят на детските,невинни фантазии..,после беше пътят на”ще покоря света”..,и сега е Пътят на Любовта.Май това са фазите само през които съм минавала,моето развитие,но пътят е един.
Вече не пиша така. Сега гледам на това като писания на едно невинно дете непознаващо реалността, живеещо в свят на красиви фантазии и изразени с красиви думи, които може би за тогавашния момент на изживяване да са били истински, но от къде да знам аз като не съм 100 % себе си.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано15.04.13 13:28



Фактът, че си тук, четеш и пишеш в Ошо клуб, означава, че той така или иначе се е настанил под кожата ти, някъде в съществото ти, което всъщност е действителната ти реалност.
Ако пуснеш, знанията, получени от Ошо, във вените си -Сега, какво би видяла под кожата си, в съществото си -сега?
За по-лесно, можеш да се възползваш от точките в "конспекта", по който се движех.


Наслаждавай се!



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор fromnowhere (непознат)
Публикувано16.04.13 17:05



Видия предизвиква отдавна забравен вътрешен глас на въображението ми да "заговори" отново

. Сякаш ми казва слагай пръстите на клавиатурата, слушалките на ушите и излей породеното ....

Вратата: Това е място откъдето минеш ли веднъш, попадаш в свят от където връщане назад няма. Жаждата на съществото за духовно извисяване те кара да търсиш тази врата, да прекрачиш прага...Дори когато е тъмно- мрак, който те задушава, пак опипвайки с пръсти или лазейки продължаваш да я търсиш. Появили се светлина тръгваш след нея, следваш я с надеждата че ще усетиш пухкавостта на облаците, топлината на слънцето да гали бузите ти, аромата на пролетни цветя, ще танцуваш с боси крака по тревата и тези усещания да можеше да ги задържиш...Преминал през вратата заставаш на Пътят,който продължава да те отвежда все по- навътре и по- навътре...

Книгите : Те са помощно средство. Когато във външния свят не намираш нищо за което да се хванеш и не знаеш от къде започнеш, хващам книга и чрез нея се опитвам да анализирам себе си (говоря за книгите на Ошо ). Иначе започнах с книгите на Паулу Куелю. Тамън се бях отчаяла, че не намирам място където да се чувствам комфортно , нито пък хора които споделяха моите идеи, една приятелка ненадейно за един рожден ден ми подари книгата "Алхимикът" с думите:" това трябва да е по твоята част, нищо, че аз не разбирам..". Прочетох я почти на един дъх и се почувствах така облекчена ,че виждах най- сетне някой който да се беше замислял за живота по този начин, сякаш беше погледнал през моите очи, казах си :"значи съм нормална, всичко е наред"..Четях само негови книги, докато не срещнах тези на Ошо. "Срещата" ми с неговите книги стана почти по идентичен начин- една позната ми каза, че ще ми допаднат на мен, на нея малко тежки й идват. Когато започнах да го чета съществуваха само неговите книги и започнах да правя от техниките за медитация. Срещата ми с двата автора наподобяваха влюбването .Минах през една фаза на много четене, сега много по- рядко се хващам.

Наблюдател : това се старая да правя - да наблюдавам себе си, да се следвам, да се разбирам и да стигна до там , че да се имам

Душата: жадува за свобода, извън оковите на законите на физиката, обществото, общоприетото..подвластна на сетивата, но живееща извън тях, рееща се като вятъра, но оплитайки се в клони, носеща се плавно по вълната, но блъскайки се в брегове и скали..

Въпросите: идват от вътре, показват се на повърхността и пак потъват за да търсят отговор от вътре, който да изплува, носейки разбиране със себе си...

Общуването: за мен е това в което ще мога с всички сетива да "усетя" събеседника си..

Любовта: първо да се роди тази към самия теб, за да може да раздаваш, иначе какво ще даваш

Ревността: тя е на повърхността, според мен показва неразбирането към партьора.

Връзките: и аз като жена също вярвах в намирането на Единствения-половинката...Живота обаче си има неговите мъдрости и закони...
Наред е докато не се появят усещания за зависимост, надмощие, борба кой е по, по най..


Това е което мога да кажа зе сега!



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано17.04.13 17:25



За сега...Това кога е? Утре? ..

...УТРЕ не съществува. Събуждам се, а мен отново ме настига ДНЕС.

По дяволите, да не би да съм молила това да се случва? Странна работа – ние съвсем не забелязваме онзи момент, когато събитията и чувствата изведнъж се превръщат в МИНАЛО, като ни карат да вървим напред с обърнато назад лице – така детето се влачи за опънатата родителска ръка, заглеждайки се в нещо, останало зад него. Нерядко е и обратната ситуация : когато човек разглежда НАСТОЯЩЕТО, като някаква бариера, която непременно трябва да прескочи или ако не става, да я събори за да стигне БЪДЕЩЕТО...Защото, там, зад завоя е истинският живот. Просто забравяме, че бъдещето обикновено никога не настъпва.

В моментът, когато очите пробягват по тези изречения, мислите обримчени с думи са вече минало. Невъзможно е да спреш времето! Животът е непрекъснат, миналото прелива в настоящето всяка секунда.

Съществува само тук и сега. Какъв е смисълът да живееш в настоящето със спомени за миналото или мечти за бъдещето? В миналото нас ВЕЧЕ ни няма – потенциалът е изчерпан, в бъдещето ОЩЕ не съществуваме – прекалено е призрачно, за да бъде реално.

На времето, когато попитах какво е йога, Гуруджи, отвори уста и посочи с пръст гърлото си:”Това е там, към себе си”. Гурджиев има фразата” да помниш себе си”. Къде, сред миналото и бъдещето съм аз? Припомням си...

Наред е докато не се появят усещания за зависимост, надмощие, борба кой е по, по най
Оикновено човек се подчинява тогава, когато искат да го подчинят. – Той замълча, като ми разглеждаше изучаващо. – Ти се подчиняваш само на този, когото сама избереш – великодушно. Но в такова подчинение присъства – властност.

Всичко започва от някакъв незначителен епизод. До такава степен мимолетен, че след време, дори е сложно да го възстановиш
в паметта си - какво беше това?

Може би, докосване: случайно...толкова леко, че кръвта не успява да избухне в посока на слепоочието и да зазвучи там в барабанен марш.

Възможно, поглед: летящ..исключителен повърхностен, но таящ в дълбочината си приковано внимание.

Или пък е била фраза, бегло озвучена от двамата едновременно..внезапно роден синхронен звук.

После – кръговрат от кадри – докосвания: на очите, мислите, ръцете.

По гръбнакът преминава хлад, предвестник на прегръдката от парещото чувство в бедрата, завършващо с трепет в коленете и испарина по дланите.

...в любовната лирика на всички времена и народи, жената мечтае да бъде притисната под тежеста на мъжко тяло. Значи, същината на най- тежкото бреме е едновременно и образ на най-сочното изпълване с живот.

Струва ми се, че всички наши органи на чувствата са в действително –усти. Ние ядем с кожата, очите, носът, ушите, езика.

Не е възможно да се наситиш на подчинената властност.

Задавям се, лакомо преглъщам, изпълвам я със себе си... Подчиненената си властност



Връзките: и аз като жена също вярвах в намирането на Единствения-половинката...Живота обаче си има неговите мъдрости и закони...

Мдаа....Наричам ги - Възлите на времето ..

Сега са други..те са кратки, изпълнени с приятна след-знойна топлина, осветени от неярка светлина, пронизани с безсънни наблюдения.




Обичам да гледам огънят на свеща и да размишлявам над времето...
Как прозрачните му ленти се завързват във възли, които отначало не забелязваш.Те възникват пред очите ти - внезапно. Здрави, „ вечни” или леко затегнати. Едните започваш трескаво да развързваш, другите – да проверяваш на здравина.

С благодарност мисля за това, какви различни хора съм срещала за това време... Двама, с учудване открих за себе си отново, и искрено желая, тези възли да останат дълговечени.

С до неотдавна чуждият човек ми се иска да бъдем паралелни нишки, за да ги теглим един до друг, толкова, колкото ни се иска.

А за един човек, помислих, когато развръзвах златото, че понякога е много полезно да имаш грапавини, неравности и пукнатини по повърхността на нишката на съдбата си.

Такива нишки, сплитайки се във възел, не се изплъзват, не се развъръзват. Така и си остават, двете поотделно – всяка уникална, но в нещо, единно Цяло.

P.S. Вярно е, че напоследък, ми стана трудно да използвам такива думи, като „ценя”. Напоследък често ми се струва, че думите са твърде малки.

За това ти БлагоДаря. БлагоДаря ти съвсем сериозно, с несменяемото леко вълнение, за това че те има. И за това, че аз мога да бъда.

А това е един филм за извън времевата връзка:


Редактирано от vidiya на 17.04.13 19:07.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор fromnowhere (непознат)
Публикувано17.04.13 20:10



Сега е точно в този момент който пиша, сега е точно този миг в който давам воля на мисли и чувства преплетени и изплъзвайки се бавно през пръстите ми, чукайки нежно по копчетата и виждайки ги очите ми на екрана подредени. Този момент е сътворен от това което съм била и от това което желая да бъда. За да стигна до този миг в който пиша тези редове, за да съм с този ум, това сърце, този дух ,това същество има минало, настояще и бъдеще. Миналото, Сегашното и Бъдещето се събират в Е. Миналото са преживяванията, ситуациите от които си извличал своите изводи, трудностите които са те накарали да помъдрееш, взаимоотношения от които си се учил, сегашното е резултат на това минало, бъдещето са вярванията, надеждите, че ще продължаваш да твориш своето същество. Аз пиша с всичко това Сега. Няма как да е иначе ако нямах минало или някакви помисли за бъдеще. Мисля, че миналото и бъдещето са компоненти на Сега. Сега е като цялостната картина, а останалото детайлите, но вървят неразделни в „просто сега“. Това което направих е май дисекция на Сега - направо го разчлених



„Обикновено човек се подчинява тогава, когато искат да го подчинят“.
Да… свободна воля или не точно. До колко е сводна волята ни! До колко сме подчинени на природата, на хормоните, на влияния, на магии…Взимаш решения осланяйки се на какво- мигновена емоция, опит, адреналин…или просто чакаш живота да те постави в ситуация която си притиснат да решаваш. Тогава се питаш до колко взето адекватно може да е това притиснато решение…И докато пиша тези „сложни“ размисли отклонявам погледа си леко в страни и виждам през прозореца почти разлистено дърво, поклащано леко от порива на вятъра, през клоните се вижда почти здрачното небе. Мислите се отклониха..тази подреденост на природата, целият този изпипан замисъл, и цялата тази красота обляна с живината на цветове, озарена от светлината и потъваща в мрака…

А сега ставам и отивам в реалността



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: fromnowhere]  
Автор fromnowhere (непознат)
Публикувано19.04.13 16:24



Добре е че обичам да препрочитам нещата с цел да не съм изтървала нещо или пропуснала или просто грешно разбрала..

(сега го видях..)

За връзките и взаимоотношенията: Когато пътищата на хората се преплетат във времето, то е за да научим от другия (живота или Цялото го прави със замисъл), хората се оказват трамплини един за друг. Мисля, не във всички отношения успяваме да видим "защо", а понякога тълкуваме погрешно срещата с другия, много хора даже не си блъскат главите над подобни размисли. За сега съм на мнение, че хората много трудно се променят ако изобщо се променят- за това аз нямам връзки от миналото- не държа никой в тефтерчето си "за всеки случай", когато контакта е изчерпан просто трия всички данни от всякъде, и не разчитам повече на него. Знам, че малко хора правят това, по мои наблюдения хората пазят контакти с години( без да се чуват, виждат, пишат) ако могат за в бъдеще да изкеризят нещо от там. Аз просто затварям врата за да може да се отвори друга...и се сещам за нещо което Ошо беше казал :

Ако не харесваш нещо, каквото и да е то, да продължаваш да го правиш или да оставаш в тази ситуация дори един единствен момент е самоубийство.Затова, какъвто и да е рискът, махни се от там.Защото въпросът не е само да се махнеш от там- това ще освободи енергията ти и ще бъдеш способен да я насочиш на друго място.Когато затвориш една врата,друга се отваря.Но ако не затвориш тази врата,другата няма да се отвори- защото си блокирал енергията, която трябва д а я отвори.

Аз си отварям вратата за нови взаимоотношения като не се товаря със старите. Разбира се със близките е по-сложно, но и там не бива да се отстъпва...да, изисква се смелост!Но кой е казал, че Пътят е лесен!
Някои от срещите оставят трайна следа в смисъл оставаш си с поуките, получил си знание, други са като мост- срещаш ги за миг за да те прехвълят на друг бряг и не оставят никаква следа.

Благодаря Видия ,че ме спохожда това състояние на потъване



Достатъчно сме силни за да "държим" света в ръцете си и достатъчно "крехки" той да покори нас!

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от fromnowhere на 19.04.13 16:48.</EM></FONT></P>

Редактирано от fromnowhere на 19.04.13 16:51.



Тема пред празното огледалонови [re: vidiya]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано19.04.13 22:54



И каква стана тя, за много по-малко... Както някакъв наръчник

Fast food!

А съм сигурен, че има много повече под кожата ти. Защо не си избереш едно от синичките текстове, потопи се в него, разлей се (за да се разтвори кожата ) и сподели малко повече по него.

С твое позволение ще използвам темата ти за vidiya пред празното огледало. И докато се чудиш кое точно да задълбаеш (може и в нова тема), аз взима първото синьо за ушите Ошо - Вратата. Какво ти дава Ошо? И какво не е достатъчен само Ошо?

П.П. Прегърната ти картинка ми харесва много. Последните дни бях малко повече зает и влизам за малко в темата и ... медитирам главно над картинката. Гурме!



Тема Re: Четирите ” С”нови [re: Mиpo1]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано20.04.13 15:40



Какво ти дава Ошо?

Четирите ” С” !!! Секс, Свобода от Страховете ми и Смях.

И в какво не е достатъчен само Ошо?

Ошо играе ролята на проводник : даде ми карта на Пътя, по който да вървя. Имам свобода на избора, промяната на посоката , зависи от мен.С една дума, по картата дадена от Ошо, следвам посоката, очертана от компаса, излизащ от диафрагмата ми.


С твое позволение, добавям още един въпрос: Какво ме доведе до вратата ”Ошо” ?

Беше ми тясно в ежедневието. А уж имах всичко – любов, щастие, работа. Стоях си яко на краченцета, имах на кого да се опра, имах силата, съобразяването, но не ми стигаше мъдрост и светлина. Жаждата ми и усещането ми за непълнота ме подтикнаха да търся. Имах дълбок белег и видях врата с надпис”Ошо” ...И почуках по нея с всички сили, разбивайки реброто на дланта си –до кръв.



Сексът за мен беше повече от „протокол”. Имах три варианта:

1.Да стоя пред вратата, пред която можеше да се поотъркам в партньора си с различна степен на удоволствие.
2. Можех да открехна вратата и под изливащата се от нея светлина, да изтанцувам хармоничен танц за двама и да почувствам как през мен тече живота.
3. Но!!! Можех и да вляза през вратата.

Какво ми пречеше да вляза там? Страхът.


Страхът сам по себе си е свита на руло, енергия на успеха. Страховете, които ми пречеха, бяха преди всичко – социални. Личноста ми сменяше различни дрешки, но секс правех все пак - аз. А в него личноста ми изчезва, маската се захвърля.За това, беше важно да осъзная, че страхът ми от секса, не е нищо друго, освен чувството, че губя себе си: преминавам границата и от мен не остава – нищо. Така моята "опечалена" особа , осъзна, че няма нужда да търси щепсел, който да включи в контакта и да си запали лампата.. Научих се да се наслаждавам,на това, че просто имам ток. При това, не с някаква специална енергия, а просто – с енергия. А онази, част, която наричам –сексуална – е енергията на моето вдъхновение и творчество...а когато излиза от истинските дълбини – тъпи импулси – няма.

Аз обичам да готвя и за мен сексуалната енергия е огън, на който мога да сготвя всякаква храна, пък ако искам- и гурме, под формата на физическо удоволствие като минимум. По- важно е осъзнаването на това, че Тя променя светът около мен .



Сексуалният център е възелът през който минават жизнените ми нишки. Основата, фундамента, върху който изграждам себе си. Докато фундамента ми беше слаб, крив и с пукнатини – цялото ми съзнание беше такова. Когато започнах да променям по тухличка сексуалния си център – тази тухличка започна да се отразява върху целия ми живот. Променят се емоциите ми, отношението с хората, творчеството, самото ми възприемане на окръжаващият ме свят, целият ми живот..

За мен това е тотално събитие, излизащо зад границите на всякакви преживявания. Ако става дума за любов, то това е нейното продължение – чрез тялото, средството чрез което се проявява любовта. Любовта е съединяващата сила, силата на притеглянето.

А сексът — е самият процес на съединението, когато силата на притегляне свободно започне да действа, когато става сливането на две части в едно цяло.
Безсмислено е точно да определям границите на секса и да казвам: това ми е сексуално, а това –не. Зависи от моето възприемане в дадения момент. Иначе, би могло да стигна до абсурдни ситуации: срещам някой в метрото- и вече е секс!
или като този, при маймунките Бонобо:


Но се случва, да срещна поглед и да разбера – границата е премината и всичко е възможно..

За истинско секс- гурме, са са ми нужни, следните съставки – отвореност, искреност и отсъствие на страх. И емулгатор от Любов. Не като отношение, а като сливане на конкретният момент. И разбира се – синергията , привличането един от друг. Привличането на енергиите, вниманието и телата. ..Това ми дава взаимен, усилващ се резонанс който поражда усещания, емоции и игра на тялото..Оставям го на бавен огън...да къкри...От време на време, е нужно да се разбърква, за да не загори...Усещаш ли аромата?

Какво освобождава Страха? Смехът.

Къде открих рецептата? В медитацията на Ошо” Мистична роза”.
Смехът е железният юмрук, в кадифена ръкавица. Смея се първо над себе си, над страховете си ..Когато ми е отчаяно страшно, гледам в очите на демона си, вглеждам се в жалкото отражение на гланциранате повърхност на очите му ( нали казват, че очите на страха били големи) и се разсмивам.След това ми става-все едно. И това е ...с нищо не сравнимо състояние!

И ако ме питаш – мога ли ли да се смея в секса?

Да!! Нима не правя с теб секс сега?! И в този миг е трудно да се сдържам.....

А ти? Смееш ли се в секса?

Не, не разтварям в тази тема кожата си. Плувам - в дълбочината под нея..

Прекрасното "извън тялото" означава, че обичам от дълбочина, дълбочината на партньора си. В тази дълбочина, няма за какво и как да се хвана. Не се страхувам от тази дълбочина. Отдавам се на притеглянето и.... То е, като оргазъм.



Редактирано от vidiya на 20.04.13 16:48.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано20.04.13 17:42



Разбира се със близките е по-сложно, но и там не бива да се отстъпва...да, изисква се смелост
Как оставаш устойчива, без да бъдеш груба и при това, да бъдеш отворено -чувствителна?





Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано20.04.13 18:03



Мислите се отклониха..
Съзнанието (Духът)е самото внимание..И то може да бъде- наблюдавано.Когато го виждаш, че е склонно да бъде разсеяно, какво правиш? Как наблюдаваш - вниманието си? ( ако се отклониш поне на крачка навътре в себе си, ти можеш да наблюдаваш -наблюдателя, защото онова, което е отклонило вниманието ти, все още не е самият Наблюдател, образно казано - то е само -неговият вектор, ...посоката на внимание .. )

С една дума-губиш ли се в обектите , които вниманието ти възприема?

Редактирано от vidiya на 20.04.13 18:07.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор fromnowhere (непознат)
Публикувано20.04.13 18:44



Всяко нещо си има цена, разбира се. Идва един момент в живота ти в който си задаваш въпроса кой или какво е най- важното. Аз си отговорих с – „мен“, „моят живот“

. Ако нямам себе си , какво имам..с каквото и да се обграждах нищо не помагаше, празнината си стоеше…преди време бях много чувствителна( и сега съм- фокуса се промени- навътре) , все гледах да не нараня някой и за това наранявах себе си, справедливо ли е , си казах! На никой не му пука за мен повече от самата мен. Не можеш да угодиш на хората! Сетих се за една притча:

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, гледай какъв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе какъв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, гледай какви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш какво говорят хората, ще свършиш като коня !


Разбира се ,че отстрани хората го тълкуват като безчувственост, дори грубост, но това са хора които не се занимават със себе си, с духовното си търсене, хората които го правят мисля –разбират.

Първия тип хора (включвам и близки) постоянно изискват нещо от теб- бъди такава, ама защо не си такава, постоянно искат да те нагодят по техния шаблон за живот и ти дават съвети как да живееш, обвиняват, укоряват.., но аз ги поглеждам и виждам колко са нещастни, какво да им следвам и когато не го направя и изразя своето виждане , разбира се ставам лоша и груба. Аз не ги занимавам със себе си, но те мен не могат да оставят на мира, защото не се движа по техните релси- за това се стига и до крайности. Разсъждавала съм защо хората са такива големи клюкари- ами защото от страх, невежество и мързел не поглеждат себе си, а гледат другите, мислят си че тях могат да вкарат в „правия път“. Стигнала съм до етап в който избирам себе си и мисля, че това е редното. Всеки живее преди всичко със себе си и остава до края със себе си, хората минават през живота ти и си отиват, а тези които останат значи Знаят, те са Разбрали.

Това са и вторият тип- тези които могат да влязат под кожата ти, тези които могат да надникнат и да видят красотата на съществото ти, тези хора споделят с теб мигове- вечност. Поглеждаш в очите им и виждаш себе си, времето просто спира. Не усещаш задължението да се представяш като някой който не си. Отворено- чувствителна оставам именно с тези хора- тогава си гола.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано21.04.13 09:39



Първия тип хора (включвам и близки) постоянно изискват нещо от теб- бъди такава, ама защо не си такава, постоянно искат да те нагодят по техния шаблон за живот и ти дават съвети как да живееш, обвиняват, укоряват.., но аз ги поглеждам и виждам колко са нещастни, какво да им следвам и когато не го направя и изразя своето виждане , разбира се ставам лоша и груба.
Забелязала съм, хората добре разсъждават, когато става дума за духовни материи, но стават безпомощни, когато преминават към практика.
Представи си, че ти се налага да работиш в голям колектив, където хората са различни и забележиш, че общуването с тях те изтощава ( първата група от хора), и " изцедена" се връщаш у дома при втората си група от хора, където също трябва да отработваш качества като внимание, доброта..и т.н..
Като социално същество, ти как се справяш с отработването на качества като търпение и гъвкавост?





Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор Shalini fromnowhere (непознат)
Публикувано21.04.13 18:24



С една дума-губиш ли се в обектите , които вниманието ти възприема?

На този въпрос първо възниква в ума ми: Губи ли се художника когато рисува картините си или музиканта когато твори ритмите си или писателя творбите си?...Потъват ли , разтварят ли се тотално в действието и обекта на творене, нима не са в медитация , творейки?!...



Разбира се, ежедневието изисква да вършиш неща, неща на пръв поглед елементарни, повторяеми, за тях придобиваш с времето навик и тъй като енергията не е постоянно на макс в нас ние механизираме нещата, не сме тотални в тях.

Когато твориш, мисля се изпада в медитативно състояние, ти се потапяш в себе си и в обекта на творене, ставате едно.
И въпроса опира в това - възможно ли е да направиш така, че всичко каквото правиш в ежедневието да е процес на творене и медитация?! Пак опираме до количеството енергия, време, работа, стрес, ситуации за превъзмогване, взаимоотношения и т.н. Подреждаш приоритетите си (слагаш им степен на важност) и разпределяш вниманието и енергията си...



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор Shalini fromnowhere (непознат)
Публикувано21.04.13 18:34



Тук с този въпрос ще ударим на камък, защото не ми се налага да работя в колектив и това което ще ти напиша трябва да бъдат само моите предположения, а не "под кожата ми"



Търпение и гъвкавост отработвам с тези пред които съм "гола"

А сега аз ще питам

Когато плачеш- сълзи от любов към теб или от тъга по теб? Как намираш разликата и разпознаваш?



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано21.04.13 19:44



Как оставаш устойчива, без да бъдеш груба и при това, да бъдеш отворено -чувствителна?
аз сал да се обада по този въпрос - значи без да повишавам тон и да говоря бързо, съвсем спокойно и с отчетлив изказ на думите, учтиво моля въпросния събеседник да върви на майната си (: а ако съм така по-отворено чувствителен, уточнявам към коя точка на майка си да се насочи.

п.п. но не знам като как се връзва това с медитативната идилия, да не кажете после "ти що на излъга - сега се пържем в самсарата, зарад тебе" - предупреждавам, та да знаете, аз ни беших.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: exaybachay]  
Автор Shalini fromnowhere (непознат)
Публикувано21.04.13 19:56



Не разваляш медитативната идилия

...можеш да помедитираш с нас, като излееш какво е под твоята кожа



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано21.04.13 22:15



Същността на вниманието – е осъзнаване – пустота ..., което е едно и също. Природата на осъзнаването е пустотно..Наример: Огледалото - е забелижимо, когато има обект който се отразява в него..Когато нямаш мисли- няма нищо..има само-присъствие..За това се говори за илюзорноста на света..Самата ти - си огледалото, в което, в случая, природата от прозореца се е отразила.. . Но когато – осъзнато съзерцаваш – ти се изгубваш в това съзерцание и се превръщаш в –пустота.

Да присъстваш означава да усещаш енергията на тялото си сега, да усещаш движението на своята енергия и енергиите идващи от вън. Това може да различаваш..във всеки един момент..

Разбира се, ежедневието изисква да вършиш неща, неща на пръв поглед елементарни, повторяеми, за тях придобиваш с времето навик и тъй като енергията не е постоянно на макс в нас ние механизираме нещата, не сме тотални в тях.

Всяко действие - е медитативна практика, когато е осъзнато. Въвличаш се не само физичиски, но и с внимание..като ритуал от последователни прецизни действия. Съгласно външното действие - се променя и нещо в теб, когато тотално му се отдаваш.. ...Сигурно си забелязала повторяемоста на действията във всевъзможните ритуали, примерно в дзен - манастир.Наблюдавайки, това действие, ти "улавяш вниманието" на наблюдателя.

Когато усъвършенстваш действието( практиката), резултатът е винаги по- добър, отколкото когато просто се стремиш да го постигнеш. ..т.е идеята е да не бързаш. Не работата те държи, умът ти се държи за нея..

Давинчи е рисувал Мона Лиза 20 години, Булгаков е писал”Майстора и Маргарита” -10г ..и т.н.



Редактирано от vidiya на 21.04.13 22:17.



Тема Re: Четирите ”С” и едно ”Н”нови [re: vidiya]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано21.04.13 22:19



Ето това вече е гурме! При това ошово, което ще рече директно, дълбоко, без офлянквания и оправдания, подробно, живо... И повече отколкото е поискано/попитано.



Сексуалното сливане с теб сега е ЖИВО. При това сексуално далеч не включва само сексуални органи, а сексуалната енергия и енергията въобще. На различни нива… Една дълбочина привлича друга дълбочина… Ошо (не човека само) е чудесен емулгаотр, среда, алхимичен казан, ложе…

Смеенето във физическия секс често предизвиква конвулсии в жената, които може да изкарат мъжа извън нея. Какво пък, което е излязло, може пак да влезе.

Удобен повод да добавя следващото синьо – Наблюдателят. Как го усещаш в различните дейности? От секса, в който сме сега, до секса със слънцето на плажа или с ябълката, която отхапваш... Кога се губи Наблюдателя? И кога се появява пак? Кое му пречи и кое му помага?

П.П. Ах, тези ягодки! Полезни са при секс…



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано21.04.13 22:42



Превеждах, гледах в речника, глаголът "could":
видях, че едно от значенията му изразява неосъществена възможност в миналото..
нещо ме бодна и аз се попитах:

А как съм сега по отношение на „ неосъществените възможности в миналото”?
Наистина ли са били възможности ?
наистина ли не са се осъществили?
А може би се е осъществило нещо друго, което дори не съм очаквала, и, в действителност, то се е оказало много по-ценно,отколкото очакваното?..

И си казах:

Поплачи си, поплачи си, позволи на сълзите си да текат,
Една мъдра жена ми беше казала :

Сълзите са река, която някъде ще те доведе...
Сълзите помагат да закърпиш дупките в душата, през които енергията изтича на вън.
Сълзите ни даряват способността да осъзнаваме...

А сега аз ще питам

Питай... Знаеш ли, че Сократ- е наричал въпросите си" метода на акушерката"( Маевтика) - с въпроси е помагал на човека да получи знанията които са вътре в него-израждал истината ...Може и аз да родя някоя





Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано22.04.13 00:54



уф, мързи ме (: - да е нещо по-ларж така може, ала това ........ сериозна работа.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: Вътрешният драйвинг или как да стигнеш до "П нови [re: Mиpo1]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано22.04.13 12:29



Вътрешният драйвинг или как да стигнеш Пустотата




Как да вплета "Знанието" и „ разбирането” в живота си, да го направя работещ инструмент, а не потънал в прах архив на паметта?

Имах намерение – да го изживея като своя Истина. Крачка по крачка, навлизайки в дълбините на себе си, отслоявах слой след слой ограниченията и илюзиите на вътрешната си реалност, осъзнавайки и фиксирайки инсайтите, като преходни точки, когато озарението светва във всяка клетка. Изживявайки Знанието да стигна до.. Но за това, по – късно..

За да можех да разбера нещо за себе си, като устройство, трябваше дъ въведа в структурата на съзнанието си осъзнато наблюдение на мен самата.

1- ниво на вниманието - уча се да наблюдавам вътрешното си състояние , а не да се сливам и да бъда поглъщана от него.( Съденето, пристрастието, предубеждението изскачаха от мен автоматично – не аз избирах реакцията, а реакцията се случваше с мен, без да мога да я контролирам.)
.
...: „ Атмосферата на разговора между мен и приятелката ми се нажежи : Глупава и безпереспективна идея!- каза тя, в отговор на предложението ми”.

Запалих се, сърцето ми се сви от обида и мозъка започна да кипи!

"Стоп!", си казах и си спомних за наблюдателя. "Рекламна Пауза! "И мислено се пренесох на първия ред в киното, където да гледам себе си и приятелката ми от страни.Не мога да кажа, че това беше лесно.Цялото ми същество зовеше за отмъщение, а аз буквално се откъсвах от самата себе си.
Поех дълбоко въздух, и докато издишах решително се отстраних. Старата реалност затрепери и ...без да има сили да удържи намерението ми, ме пусна. И, о чудо! Стана ми значително по- леко! Яснотата на мислите и спокойствието отново се връщаха при мен. Наблюдавайки от страни ситуацията, се виждах ( с обидата вътре), и приятелката ми ( нещастна и уморена) и, най- главното – същината на въпроса, който два безуспешни часа се опитвахме да решим. Хах..неговата простота беше – очевидна!
Но най – поразителното беше това, че се почуствах свободна от собствените си реакции. Ух! Това беше яко! Нишките, които ме правеха марионетка в ръцете на съдбата, се оказаха не толкова здрави. Достатъчно беше да се разтъждествя с реакцията си.

Вдъхновена от първият опит, се гмурках в неявното ниво ругулярно. Беше много забавно! Главното е, - да направиш „Пауза” и да пренесеш вниманието дълбоко в себе си, то е като вход и включване. Беше очевидно, че когато потъвах до шия, в обичайните си преживявания на явно ниво, на неявното се усещах притисната в тесните и задушни коридори на собствените си убеждения. Без прозорци, без врати и без надежда за свобода. В момента в който превключвах на осъзнато наблюдаване на себе си – пространството ставаше по- голямо и се изпълваше с въздух и светлина.

Вече не се мятах от мисли към мисли, от емоции към емоции, а наблюдавайки ги се пързалях по вълните, избирайки главното и съществено за мен. И това беше момента на осъзнаване на това, че аз съм нещо повече от съдържимото на моят ум.
Отстраненото и безоценъчно наблюдение ме увличаше, имаше нещо много творческо в него и си задавах въпроса:” Какво да правя с това? Какво има под нивото на простото наблюдение? Какво би могло да ми даде? Какви възможности открива?”
И се гмурнах в по-дълбоките аспекти на изследване на себе си.

2- ро ниво на вниманието – енергийната първооснова на света

Наблюдавайки емоциите вътре в себе си, виждах техните граници, различната им плътност. Виждах, как възникват в различни части на тялото ми, включвайки в мен различни състояния. Но кое беше интересно: злобата, тъгата, раздразнението, гнева, щастието, се различаваха само на външно ниво, на явното, там където се обличаха с думи. Когато ги наблюдавах във вътрешното пространство, без етикети – това беше просто енергия, съсиреци от по- плътна енергия в еднородното вътрешно пространство. Много зависеше от отношението ми към емоциите. Желанието ми да се избавя от нежеланата емоция ( „не трябва да се сърдя”, „злобата е лоша”,” какво ще кажат хората” ) – веднага строеше около преживяванията ми граница и уплътняваше енергията вътре. Когато махах етикетите на съденето – оставаше само енергия. Когато наблюдавах емоцията, като енергия – тя се преобразуваше.Когато просто наблюдавах, без никакво намерение, без осъждане и оценки, без спомени за причината и сюжета на емоциите, без желание да ги променя и да се освободя – енергията получаваше възможност да минава свободно през мен.Тя се движеше, както подобава на емоциите ("Е "(навън) + "моция"(движение)= движение на вън), а не застиваше като камък вътре. И тогава, преживяването ставаше гориво за мен, чиста енергия и отново се съединявах със себе си.
Сега преживявам като енергия всичко, което ме окръжава – въздуха, дърветата, цветята, стените на блока, събеседника, летящата в небето птица, и даже собствените си фантазии. За секса и изживяването на оргазма, мога да напиша цял трактат...И това не е всичко! Преживяването на кожната граница на моето тяло, като енергия – е равносилно на пробив в бента на язовира между пространствата на вътрешния и външния ми свят. На неявно ниво, това беше една и съща енергия!

"Уау!"- ликувах аз. . "Това отваря страхотни переспективи!”

3-то ниво на внимание – творчеството на наблюдателя

В необятното, безгранично пулсиращо пространство, се намираше това, на което аз, като наблюдател, можех да повлияя – отношението ми към ситуацията, изборът ми на реакция. Аз можех да повлияя на това как да изживея преживяването .Можех да избера и дъ създам колкото угодно реакции...Можех..Но тези „стари първенюта”...вътрешните ми гласове, старите картинки, асоциациите, убежденията! Накратко – психологичните ми матрици и рефлекси. Колкото повече се опитвах да залепя нови позитивни, животоутвърждаващи реакции върху старите, оставени на автомат, толкова повече търпях "фиаско". Създадените от наблюдателя отминали реакции, се пренасяха в настоящето: те не бяха освободени.Те бях точката на отчитане в моята встроена картина за света, нейна база и фундамент. И не можех да ги игнорирам. Трябваше да ги изживея, да мина през тях, без да отмествам поглед, да демонстрирам старата си реалност, за да се добера до точката на отчитане – до „нулата” в себе си.

Наблюдението, свалянето на етикетите, отстраненоста, не даването на оценки, включването на по-голямо пространство, даваше възможност на старите замръзнали емоции да започнат да се движат вътре в мен. В открилата се вътрешна тишина, започна да се проявява онова, което бях дълбоко скрила - на вътре от и от самата мен. Онова, което като фон, винаги е присъствало, но което не осъзнавах. Например, чувството ми за безкрайна вина или собствената ми недостатъчност, зависимоста ми от оценките на окръжаващите. Отстраненото наблюдение позволи на тези чувства да излязат на божи свят, да строшат барикадите, зад които бяха скрити. Но аз дълго не можех да разбера, защо отново и отново наблюдавам едни и същи неща, от които ми се струваше, че бях свободна? На мен отново не ми стигаше вътрешна свобода. Да, тя беше повече от преди –но това не решаваше вече въпроса. Отново усещах, че губя лекота, заради твърдоста на границите. И в този момент ме озари разбирането: Хаааа!!! „наблюдателят” създава това, което наблюдава. Този мигновен процес, когато наблюдателя създаваше и се преструваше, че така е било винаги, ме държеше в задънен тунел. Аз, като наблюдател, създавах вътрешно преживяване, с помоща на наблюдение. Наблюдател, като пазител на моя определена роля и образ. Ако има преживяващ- значи има преживяване! И ако аз можех да видя това, значи, има някой вътре в мен, който наблюдава наблюдателя? Някой по-безпристрастен, от първия? Тази мисъл вече беше на границата на лудоста. За нея можех да мисля само шепнейки. Но така или иначе, вътре в мен е този, който притежава свободата да създава всяка от възможните реалности. Източника. Майсторът да създава намерено, а не – неволно. Онзи, който притежава още по- голяма отстраненост. И аз се опитах да взема още по- голям обем, включвайки в наблюдаемото пространство и наблюдателя. Ситуацията веднага се промени. Върна се яснотата, оковите на ограничението паднаха, тялото ми почувства свобода, зазвуча и се съедини с вълни от безчислени възможности. Свободата на избора ми се върна!

Избор има винаги! Но дали е направен на основа на свободното предпочитане или според старите научени асоциации –разликата е голяма. И тази разлика, тялото ми – запомни!

4- то ниво на внимание - наблюдавайки времето

Наблюдавайки движението на емоциите си, виждах тяхната продържителност, отбелязвах началото, пика и угасването – те бяха течащи във времето. Когато се сливах с преживяванията, се чувствах застинала във времето, погълната от него. За да се разтъждествя с това чувство, ми беше нужно да вляза в по- голямо пространство. И това даваше възможност на енергията да се движи, да минава през мен, а не да остава като замръзнало съществително. То се поглъщаше и изчезваше. Но едновременно с това, можех да наблюдавам и течението на енергията във времето. Ако го наблюдавах, значи се намирах извън времето. И от тази позиция, можех да влияя на преживяването. В тук и сега. А миналото и бъдещето са не повече от илюзия, капани на човешкия ум, паяжина на ограниченото съществуване. Е, а това води към учудващи изводи: ако всичко се случва едновременно, то не може да има нещо в миналото, което да предизвиква това в настоящето или бъдещето.Защото всичко това, просто се случва тук и сега.

5то ниво на внимание - присътствие в пространството.

Хоризонтите на виждането ми се разширяваха и все повече се поразявах от гениалноста и мащабноста на Замисъла. Колко удивително нещо е това Пространство! Може ли нещо да съществува извън него? Ако няма Пространство – къде можем да сложим всичко това? Всичко което ни окръжава, е само уплътнение на това Пространство. Удивително е, че пространството, съдържащо ВСИЧКО, остава незабележимо и непризнато.

Пространството, окръжаващо тялото ми – е същото, пространство, което е вътре в него. Когато им позволя да се слеят се съединявам на неявно ниво с основопалагащия фон, който присъства винаги и на всякъде. не само се намирам в него –взаимосвързана съм с него. Влизам в контакт и се наслаждавам на средата, която ме съединява с всичко. Входът в Пространството се отваря, когато променяш посоката на вниманието си.Връзката вътре във него е чрез резонанса, чрез сънастройката на звучене.
Цялостното безшевно платно, само нашите човешки особенности, делят на части.Спомените, старите картинки на света и себе си, изграждат граници, замразяват преживяванията ни в един тунел на реалноста. Но тези граници – са също уплътнение на пространството, създадено от нашето съзнание. И ако гледаш към света без ум, някъде отзад , от състоянието до мислите, впечатленията или знанията за себе си и света, от усещането за вътрешна лекота и свобода от собствените си убеждения - границите се разтварят, пространството се разширява и всичко придобива особенна свежест и новизна.

6-то ниво на вниманието - живата пустота

Аз сама удържам и сгъстявам пустотата в чувство, спомен или фантазия. Преживявайки това, стигам до осъзнаването, че мога да престана да създавам картинки от пустотата, и това ще позволи на пустота да се върне в първоначалната си форма. И мога да избера: да преживея ли тази реалност или да и позволя да изчезне в пространството. А какво искам да създам? Какво”Искам” по Дебела сметка, от самото си същество? Въпросът включи сканирането на моите истински желания. Вътрешните усещания безпогрешно осветяваха онези от тях, които звъняха с намерение да се реализират.
Аз,като наблюдател, намирайки се зад границите на преживяванията си, създавам и организирам начина по който пустотата се превръща във форма, а формата отново в пустота. Формата и пустотата – са тухличките на Вселената. Констатирам, че моето намерение започва да променя еднородноста на пространството.

Празнота, както и начало - има винаги. От нея всичко излиза и в нея – се връща. Някой се старае да излезе от Пустотата, наричайки я –депресия. А някой, се стреми към нея, наричайки я блаженството на Пустотата, блаженството на искренният разговор със себе си.

7-мо ниво на внимание - състояние без състояние

Превръщаш ме от жена в модел..



Сваляш не само дрехите ми, но и кожата ми..допълнително..Внимателно разглеждаш оголената вътрешност на душата. По капка пренасяш върху платното: прасците, бедрата, гърдите, устните, притворените мигли. Пиеш глътка по глътка.Изтъняваш чертите ми. След подобно позиране, се превръщам в чист лист, за разлика от платното, покрито с маслени бои...В състояние без състояние..

И тук си помислих:” А кой наблюдава за играещата с Пустотата?”..И чух..тихичко „Аз” ..Но вече нищо не видях..
"А коя съм ... Аз?"

М-да… Главната тайна на Божествената игра: "Всичко, което ти е нужно, е винаги с теб!” … Красиво...

Мъката тихичко пропълзя в сърцето. Не точно мъка –а по-точно - тъга. Като детски спомен. Безкрайните слънчеви дни, радоста от събуждането и безсъмненната вяра във възможностите си. И удивителната вкусност на всичко...И така ми се прииска, да направя куп сладки неща, да събера близките си и да устроя пир! Просто така!
А после да взема, голямото шарено бабино одеало и да настаня всички на поляната под големия дъб. И гледайки плуващите в небето облаци, да се намечтая за съкровенното. Да смеся всичко заедно – и сериозното, и смешното и романтичното и великото и странното и вкусното и удивителното и още много какво... И да изплета от тези мечтания огромно платно. И да го дам на Пространството – нека като пътеводна звезда да свети, за да не сбъркам Пътя. А после, да се увия уютно и да остана там за цяла нощ. И гледайки, в безкрайното, усипано със звезди небе, да се напия от щастие, наслаждавайки се на Красотата и Гениалността на Творението. Или на Програмиста ? Идваш ли?

Редактирано от vidiya на 22.04.13 13:38.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: exaybachay]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано22.04.13 12:56



Какво ти пречи да бъдеш лежерна, Светулчице? Отпусни се...





Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано22.04.13 13:21



Почти нищо не разбирам от тази тема - не можете ли да пишете, като за прости хора деба ..... но както се казва всеки според капацитета си, на мен тези лабиринти са ми твърде сложни и достатъчно многозначителни, че да пасувам.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: exaybachay]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано22.04.13 13:28



Чел си Ошо, четеш и пишеш тук..Темата е за това, какво е оставил на практика Ошо в теб..Не мога да се съглася, че под кожата си нямаш нищо от това...Хайде, съблечи се с думи





Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано22.04.13 13:49



А това ли било - че какво общо с нещата, които пишете нещо не схващам ... но къ да е.
На практика Ошо е оставил в мен яд - ядът, че не съм имал възможността да общувам с него, ядът, че все още не съм виждал човек, като Ошо.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: exaybachay]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано22.04.13 15:11



Чудесно! Хайде, влез в гнева си? Можеш ли да го видиш-от страни, като страничен наблюдател? Какво би казал, на Ошо, какво би го попитал, ако можеше да говориш с него? Ще се радвам, да ми разкажеш..Знам, че можеш





Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано22.04.13 16:35



Като за начало бих му изказал искрената си радост, че го виждам - то и най-вероятно ще ми личи. След това бих го помилил за една разходка, насаме, само двамата - ако се съгласи, другото каквото дойде, ако не се съгласи, пак същото.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: exaybachay]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано22.04.13 17:07



Супер! Я влез в радоста...Как я изразява-съществото ти? Изрази я с думи...





Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано22.04.13 18:26



В момента не ми се влиза в роля.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: exaybachay]  
Автор L.L. (гхрх)
Публикувано22.04.13 22:45



Само да кажа, че не си единствен с подобно отношение. Ако това въобще те утешава, а подозирам, че никак.



Чета разните неща, които сте писали и също се удивлявам, защото за мен нещата са доста прости. Какво имам под кожата си (аз, ти или Драган) е толкова интересно, колкото е интересно какво има под бетонния кожух на ядрен реактор. Евентуалното ми описание ни най-малко няма да повлияе резултатът, т.е. функционирането на реактора. Или пък да вземем една отровна змия - каква полза да разбереш какво има под кожата й? Никаква. Ползата е да знаеш колко силна е отровата й. А това се разбира само в директно взаимодействие, което за нещастие е твърде скъпоплатено.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...


Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: exaybachay]  
Автор Shalini fromnowhere (непознат)
Публикувано23.04.13 11:26



Тогава просто се отпусни в мързела и аз го имам на степен "n"

и ей така мързелашката можеш да си попишеш.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: L.L.]  
Автор Shalini fromnowhere (непознат)
Публикувано23.04.13 11:59



По мое мнение и наблюдение за да станат нещата прости, са сложни

. На повърхността ума така или иначе си ги опростява, но когато решиш да се откъснеш от нея и да потънеш в дълбочината на съществото си започват да изникват въпроси след въпроси на които се търси отговор- получава се като верига която ти следваш за да отидеш по навътре...

Това което описваш за реактора е така...На някои хора повторението, писането, изложението и дискусията от мнения помага за евентуално навлизане по навътре. Всеки сам решава и отсява за себе си.

Аз в началото също се "дърпах" да се включа в тази тема, защото не ми се "дърпаха локуми" и не ми се се играеше на "върти думички". Но погледнах нещата от ъгъла на наблюдателя и си казах, че това може да е една възможност да се наблюдавам. Разбира се ,че това наблюдение ще си е за мен и може би никому няма да е интересно, както казваш ти.

С ясното разбиране съм също ,че това е виртуал



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано23.04.13 12:51



Всички сме чели и четем, практикували и практикуваме...натрупаваме знания от различни източници. Въпроса в темата е оче-ваден: Как тези знания и разбирания от прочетено- практикувано функционира в теб - вътре...и как се отразява на живота ти..


Например: Какво от темите и медитациите за любовта, прочетено от Ошо, се вля в съзнанието ти, просмука се в кожата ти и накара съществото ти да живее по друг начин?

Редактирано от vidiya на 23.04.13 12:58.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор Shalini fromnowhere (непознат)
Публикувано23.04.13 12:59







Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано23.04.13 21:26



Докато си мислех, с какво да ти върна поздрава, се сетих, че ме беше питала за филм..
И си спомних един, който асоциирам с това, което писах вчера за Наблюдателя...който стои на покрива...

За това ти предлагам" Nuit#1", който в себе си прекръстих на:

Събуждайки се на покрива



Филмът — е за двама непознати. Двама аутсайдера, а значи –две индивидуалности – индивидуалностите са винаги някаде в страни от мейнстрийма. Въпреки, че ако ги погледнеш от страни, ти се струва, че такива има много. Половин град. Може това да не съм аз. Може това да не сте вие. Но в мен имаше нещо такова. Сега уж го няма, просто пораснах навреме, съвпаднах с биологическата си възраст.

А всичко е толкова просто – срещат се на парти. Озовават се в неговото жилище. Правят секс ( много и подробно), а после всеки говори за себе си. Толкова, колкото навярно не сте говорили никому. И така, както никому, на нито един приятел, ако те нистина имат приятели - говорят. Двама непознати в една ожулена стая.

На мен ми се струва, че и двамата си пасват по характер. Характерът, в който е обединено онова, което мислим за себе си и онова, което неочаквано се проявява като безсъзнателно.
«Казвам си, че ще прекарам целият си ден рисувайки, съчинявайки музика, ще създам шедьовър, който да промени света. В такива дни, звъня и казвам, че съм болен. Когато ме питат, какво ми е, аз не мога да кажа, това което казват другите: простуда, стомашно разстройство ...Вместо това казвам:” Чувствам остра необходимост да живея сега или никога!” » - казва Той.



Тя : « Аз бих искала да кажеш : Клара, аз не те познавам, но знам достатъчно – ти си вълшебна. Аз не искам да изчезнеш от живота ми. Чакам те вече 29 години. Най- после си тук. Моля те, остани ». – «На 31 съм» — «Чакам те вече 31 години, тази нощ си тук и аз отказвам да взема решението да си тръгнеш.Ето какво бих искала да чуя. Но ти заспа. Бих искала да повярваш, че това никога няма да се случи. Да почувстваш, че си съединен с мен от някаква загадъчна сила, с нещо под напрежение. И ако изпуснеш това, ще изгубиш целия си живот. Клара или смъртта. Бих искала да видя в себе си това, което не мога да видя сама. Бих искала тази невероятна история да започне за нас днес».

Те търсят любов, а намират секс. Всеки се надява, че може би това е любов. Те търсят от нощите и креватите с непознати нещо, което ще бъде като за първи път. Те са мечтали за това някога, но вече почти са се изгубили. Те търсят сродна душа. В различни други. И ето, че се срещат. За една нощ .

И той, уморен от неразборчиви опити се качва на така наречения си покрив. Отстранява се. Половин година без нощни непознати. И изведнъж –тя. Красива и лошо танцуваща. Защото да е красива и при това да попада в ритъм - за един индивидуал и аутсайдър е твърде елементарно. Влюбва се в антипода : «Когато всички се приземяваха – ти излиташе »…
Може би привличаме онзи, който иска да изплаче онова, за което ние самите сме плакали. И от което някакси сме се измъкнали. Истински можеш да помогнеш на друг, когато знаеш от собствен опит.

И тя плаче, седнала във ваната : «Просто искам да видя нещата открити, такива каквито трябва да бъдат: раждане, живот, смърт. Да намеря нещо за което бих могла да се държа, някаква сила, която да ме накара да се държа за живота. Сила, която ще ме удържа от полета в тъмнината всеки път. Аз мисля, че съм много уморена. Струва ми се, че нямам нищо против да умра. Ето за какво, в действителност си мисля.Имам нужда някой да се погрижи за мен. Някой силен. Такъв, който може да ме вдигне и да ме носи натам, накъдето и аз да не знам. Там, където действително трябва да бъда. После да ме сложи някъде – и всичко ще се успокои. И аз ще мога да дишам леко. Просто, за да мога леко да дишам ».
Тя се събужда. На покрива. До него. Разсъмва. Нощта е свършила.

Покривът.

Той я води там, където сам неотдавна се е оказъл. На истински покрив. Той –толкова мъничък и слабичък, се оказва достатъчно силен за такива неща...

Това не е Холивуд, това е Квебек.. Тя е канадка, той –украинец. Освен тях, няма други персонажи.


Когато се движа коректно, вземайки решения от осъзнаването на тялото си, се изравнявам с правилната траектория и съпротивлението ми изчезва. Едно решение за един път. Като дишането. Две вдишвания наведнъж –няма.
И мога леко да дишам...Просто дишам



Редактирано от vidiya на 23.04.13 21:36.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор L.L. (гхрх)
Публикувано23.04.13 21:53



Аааа, това...

Значи темата не е за мен. Понеже "нищо" е моят отговор. И това вероятно е причината все още да чета в клуба. Нещо, като любопитство дали, аждеба, този път няма да намеря нещичко с което да резонирам. Ама само при еxay хващам някакви общи тонове.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Редактирано от L.L. на 23.04.13 21:54.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: L.L.]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано23.04.13 23:41



Винаги си добре дошла! Харесва ми отровата ти

В малки доза, всяка отрова е лекарство...безценно при това



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор Shalini fromnowhere (непознат)
Публикувано25.04.13 12:08



Имало едно време… започва като в приказките, дали ще е приказка и ще има щастлив край, кой знае



Живеят заедно, навсякъде два гласа- неразделни. Хем се разбират, хем се карат, но никога не се напускат. Поели на път, започнали своето пътешествие, вървели без ясна посока, но с ясна цел. Движили се бавно и умувайки дали това е пътят, стигнали до една гора. Гледат огромна гора- като стена…, обърнали се назад, погледът се ширнал на далеч - слънцето нежно докосвало всичко открито, птичките пеели, заиграни във въздуха пропит с аромата на вече разцъфтелите цветя на фона на зеления килим. Тази свежест лъхала от всякъде, облята в палитрата на всемира напомняйки за зараждащия се живот, галейки сетивата…, създавало усещането за покой, за дома. Обърнали се плахо пак напред. Този път погледа нямал свободата да вижда на далеч, стояли на метри от издигащите се на високо снаги на дърветата. Плътна и дълбока сянка правели вече добре разлистените корони и слънчевите лъчи трудно прокарвали път до жаднялата за топлина земя.

Единият глас казал на другият:“ Сигурен ли си, че това е пътят, дали не сме объркали и не трябва да се върнем назад, да потърсим друг път и тогава да продължим напред?“

А другият отвърнал:“ Ти виждаш ли тази гора- като стена и да се върнем пак тук ще дойдем.“

- Но как ще преминем, ти не виждаш ли мрака, прострял се навсякъде и лъхащата хладина.. ще намерим път да я заобиколим.

- Връщане назад няма, ние преминахме вече моста, нима забрави?!
Имаме два избора- да останем тук на тази пъстра поляна, да се наслаждаваме на това което очите ни виждат, ушите ни чуват и душите ни усещат…Или да влезем в гората с вярата, че някъде в мрака има и лъч светлина, който ще ни преведе през тъмнината, който ще стопли сърцето и ще ни даде силата да продължим напред….

- Ами ако се изгубим, ами ако не намерим този лъч светлина за който говориш, какво ще правим тогава. Тогава ли чак ще търсим пътя да се върнем, ако сме се отдалечили твърде навътре, дали ще го намерим?!

- Ти май не разбираш- път за обратно няма, престани да мислиш да се върнеш, защото няма къде да отидеш. Помисли Сега какво можеш да направиш, какъв избор да вземеш.

- Тогава избирам да остана тук, поне виждам на далеч.

- Не, ти не виждаш на далеч, ти виждаш назад. На далеч- не можеш, защото е тази стена от дървета. За да виждаш напред и на далеч ще трябва да измислиш начин да прекосиш гората.

- Но нали каза, че имаме два избора…аз избрах първият- да остана..

- Но аз избирам вторият- да продължа, а знаеш ,че сме неразделни…Избираш първият, защото се скова, защото си мързелив, защото се осланяш на познатото, къде остана смелостта..

- С манипулация няма да стане, накарай ме да се почувствам сигурен!

- Сигурност??!! Ти пак започваш да гледаш назад, сигурността е упование в миналото, не можеш да се хванеш за нея.

- Добре…Хващам се за това ,че не искам да мръдна от тук- за това, че знам усещанията си, въпреки твоите убеждения. Харесвам гледката, харесвам звуците, вдишвам аромата, усещам полъха на свободата, чувствам вибрацията на себе си в резонанс с вселената…

И така двата гласа продължили да дискутират и умуват какво да направят…..


Края на приказката, нека всеки завърши сам за себе си!



Редактирано от Shalini fromnowhere на 25.04.13 12:16.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано25.04.13 15:31



По мое мнение и наблюдение за да станат нещата прости, са сложни

За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.

___________

Редактирано от mo32® на 25.04.13 15:31.



Тема Re: Колебаещото се "АЗ"нови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано25.04.13 17:08



Колебаещото се "АЗ"

( разговор между А и Я)

– Онова „аз”, което чувстваш точно сега, възниква само в мигът, който наричаш „ точно сега”. Но в течение на краткото си съществуване, това” аз”, е уверено, че именно то е било и винаги ще бъде и.. изчезва, незабележимо за себе си. И след изчезването му, не остава никой, който би могъл да забележи случилото се.

– «Аз » никъде не изчезва, – каза Я. – Винаги го има.

– По-голямата част от времето, - отвърна А, – никакво «аз » изобщо няма. Няма го нито на сън, нито когато се возиш в кола или когато правиш секс. То възниква само в отговор на специфичните оферти на умът «Б» : Какво «аз» мисля за това ? Как «аз» се отнасям към това ? Как «аз» трябва да постъпя? И всяко ново «аз», възникващо по този начин в течение на минута, е уверено, че именно то е било и винаги ще бъде. А после тихо изчезва. За следващата оферта, възниква друго «аз», и така до безкрай.

Всичко, което се случва с нас в живота - се случва не с нас, а с настоящият момент от времето. Нашите «аз» – са просто негови фотографии.

– Но ние помним себе си, – не се предаваше Я. – Точно тази памет е и нашето «аз». Ние помним, какви сме били.

– Да кажеш, какви са миналите ти «аз», е невъзможно, – каза А. – Споменът за тях е отредактиран. Човекът е само мигновенното си «аз». И в съществуването му има големи интервали, когато това «аз» просто отсъства, защото физическото му тяло, няма нужда от това за да оцелее. Тези паузи по качество с нищо не се различават от смъртта. Именно за това поетите казват, че смърт – няма. Когато човек си мисли - « ще се самоубия», «ще умра » – свършва само тази мисъл. После има друга, после –трета. Или няма никаква. Това е.

– Защо тогава, никой не разбира това? – попита Я.

– Защото няма кой да разбере. Как мигновенното «аз» може да разбере своята нестабилност, когато в неговите ръце е цялата му телесна памет? То решава, че всички запечатани там събития, са ставали именно с него.

– Значи, ние се самозалъгваме? –попита Я.

– Не бих нарекла това самозалъгване, защото тук няма излъган. Но на този механизъм са основани повечето свойствени за човека заблуждения за «себе си» и «за света ». Същината на древните духовни практика е именно в получаването на опит за събуждане от това състояние. Да направиш това събуждане устойчиво е доста сложно по доста комична причина. Трайното разбиране за това, че истинско «аз» няма, успяват да постигнат малко хора. Всяко «аз», което разбира това, след миг се сменя с друго, което вече не помни за това. Или, което е още по смешно, е уверено, че помни – дори се счита за просветлено «аз», което дори може да преподава на курсове «познай себе си».




Редактирано от vidiya на 25.04.13 17:22.



Тема Re: Колебаещото се "АЗ"нови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано25.04.13 18:10



Защото няма кой да разбере
а тогава кой твърди и кой е разбрал, че няма <<аз>> ?

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: Колебаещото се "АЗ"нови [re: exaybachay]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано25.04.13 19:05







Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: mo32®]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано25.04.13 19:12



Много добре казано....





Тема Re: Колебаещото се "АЗ"нови [re: exaybachay]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано25.04.13 19:32



Аз, все още имам "аз"...ако го нямах, щях вече да съм просветлена...


Обърни внимание на думичките: трайно - устойчиво знание...на отсъствие на "аз".
В катарзиса на ДМ- къде ти беше"аз-а"? Или умът ти запечата само синините по тялото ти ?

Редактирано от vidiya на 25.04.13 19:33.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано25.04.13 19:34



.......................................................................................................................................
- Хващаш се за познатото, за миналото...ела с мен...казах ти че имаме два избора, само един Е - този да продължим, границата отдавна е прекрачена, не можеш нито да се върнеш, нито да останеш...погледни в тъмнината, нима не виждаш как се разсейва, нима не виждаш как светлината си проправя път, освободи се...

-Добре...да продължим...

И гората с мрака изчезнала





Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано25.04.13 20:04



Когато плачеш- сълзи от любов към теб или от тъга по теб? Как намираш разликата и разпознаваш?


Влез по надълбоко във въпроса и излей отговора, идвайки от под кожата ти.





Тема Re: Колебаещото се "АЗ"нови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано25.04.13 21:50



ако го нямах, щях вече да съм просветлена
дали? - сигурна ли си?

отсъствие на "аз"
да отсъства от къде?

В катарзиса на ДМ- къде ти беше"аз-а"?
след като аз правя катарзиса, къде другаде може да съм, освен в правенето на катарзиса?

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: Колебаещото се "АЗ"нови [re: exaybachay]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано25.04.13 22:59



Ще ти отговоря кратко и ясно-ДМ, всяка сутрин, докато си отговориш на въпросите, които ми задаваш!



Редактирано от vidiya на 25.04.13 23:09.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано25.04.13 23:05



Струва ми се, че ти отговорих. Може да е -кратко, но пределно ясно...





Тема Re: Колебаещото се "АЗ"нови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано25.04.13 23:23



ДМ, но с теб - всяка сутрин ..... а може и всяка вечер. (:

п.п. може би мина вече половин година, без никакви медитации. :/

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Навътренови [re: vidiya]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано25.04.13 23:30



От по-предния ми постиг се получи нещо вторично, което не съм целял, но което има връзка с този ти постинг и с Наблюдателя. Изразявайки тогава някакво различно мнение от твоето (че нещо било Fast food, а не гурме), можеше да ми се разсърдиш или да се засегнеш… “Хм, кой е този, че да ми казва, че изказването ми е било fast food!“ Толкова хора се сърдят за дреболии и ги носят с години. Или разбират нещо погрешно и, без даже да са попитали за подробности, се фиксират.

Можеше също да спорим 5 дена кое е гурме и кое е Fast food. И как от еди коя си гледна точка едното било друго или обратното. И да висим някъде по периферията говорейки по „процедурни“ въпроси и изпускайки същността. Пълно е с хора, които не смеят или не искат да навлязат навътре… Да потърсят същественото… Да пребивават в Наблюдателя си.

Но ти избра да направиш крачката НАВЪТРЕ. И на мен това ми хареса най-много! Помолих те за едно, а ти сподели десет. Това е подхода на Ошо хората. И това води към Пустотата.

И на въпроса „идваш ли?“ в такава ситуация, отговорът ми е естествено ДА. Животът е толкова прост.



П.П. Ако за някои навлизането навътре изглежда като сексуално навлизане, не грешат.



Тема фрази за изхвърляненови [re: mo32®]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано25.04.13 23:40



Такива мъдро-изглеждащи фрази-клишета са чудесно нещо за изхвърляне. Но изхвърлянето им само по себе си не гарантира помъдряване.

А, иначе, нито знание се придобива само с добавяне на нещо си, нито мъдрост само с изхвърляне на нещо друго.





Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано26.04.13 12:24



Какво от темите и медитациите за любовта, прочетено от Ошо, се вля в съзнанието ти, просмука се в кожата ти и накара съществото ти да живее по друг начин?

Появи се желанието да заобичам и разбера себе си. Пиша думите..прочитам изречението отново и виждам колко не съдържателни са те, колко се разминава с усещането което се е породило в мен. Вля се огромна вълна от намерение, екстаз… и също като вълните имаха връх, последван от спад… обърна се търсенето на любов което беше външно- навътре. Различното вече беше, че се вслушвах повече в себе си от колкото в другите, не че съм се освободила изцяло от тяхното влияние, но някак фокуса вече беше друг, придобих лична сила и влиянието отслабна, което не значи ,че не се вслушвам в чужди размисли

. Научих се да отсявам за себе си полезното, в информационна ера сме и ни заобикаля много информация. Хич, не лесно да се отделиш от толкова помия- чистиш, чистиш и все има .Когато се оплета в трудности ,не спирам да си напомням, че това ще отмине, че най- вероятно аз съм си ги създала поради липса на разбиране и дълбая ли дълбая с надеждата да ме озари .И когато това стане , настъпва една свобода- свобода ,че съм се освободила от зависимостта. Трудно е отделянето на проблема от Аз-а, когато толкова години се идентифицираш с него, трудно е и отделянето от Аз-а който другите създават за теб. Ошо ми помогна именно в това- да се възприема и да се отделя. Имам го като знание и съм в процес на прилагането му. Нямам съмнение във вярата в знанието,а в начина на изпълнението:). Опитвам да извличам нещо за себе си от всички ситуации които ми поднася живота и да бъда все по благодарна на Съществуването за това, че мога да дишам, да се смея, да плача,…



Тема Re: фрази за изхвърляненови [re: Mиpo1]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано26.04.13 13:14



Звучиш също като Лао Дзъ, чиито думи коментираш, но единствената ти прилика с него е плешивостта.



___________

Редактирано от mo32® на 26.04.13 13:14.



Тема Re: Навътренови [re: Mиpo1]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано26.04.13 13:40



можеше да ми се разсърдиш или да се засегнеш

Предпочитам да танцуваме.Танцувам и светът танцува чрез мен. Вътрешното ми танцуващо пространство във външното танцуващо пространство.Такъв ми е разговора. Искрен и откровен.

Ако за някои навлизането навътре изглежда като сексуално навлизане, не грешат
В моето индивидуално осъзнаване, ролята на мъжкият полов член изпълнява ВНИМАНИЕТО.

По същество – вниманието е членът , чрез който осъзнаването ми прониква в това, към което вниманието ми е насочено.

А ролята на влагалище играе поцесът на възприемане, когато пускам в осъзнаването си нещо ново.


По този начин, осъзнаването се проявява ту като влагалище, ту като член.

А самият процес на познанието – е сексът между осъзнаването и Истината.


...В капката, в това отражение, в този миг...да танцуваме...Ела..


Редактирано от vidiya на 26.04.13 13:42.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано26.04.13 16:31



дълбая ли дълбая с надеждата да ме озари


Надеждата е движение в посока - безнадежност. Тя прилича на голяма река, течаща към океана на безвадежността, - рано или късно, стига до него.

Полученото от Ошо, те е подтикнало към началото на собствено търсене. От изложението ти, не ми стана ясно, какви са твоите методи за самоизследване?

Образно казано, гръбначният стълб е като стълба. На тази стълба, всеки прешлен е стъпало. Как се качваш по стълбата? Кое за теб е пътна карта, пътеводител в изучаването на вътрешната ти алхимия?



ПП.Взетото от друг, може да се загуби във всеки миг. Ошо казва, че търсенето на чудесното е вътрешно търсене и не спира да предупреждава, за възможноста да се изгубиш в друг, независимо от това дали е любим човек или Учител.

Редактирано от vidiya на 26.04.13 16:42.



Тема Секс на Внимание и Приеманенови [re: vidiya]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано26.04.13 21:38



Колко хубаво и точно казано! Почти си помислих, че аз съм го написал, защото такова е и моето усещане.



Може би се получава така, защото те приемам… Пък и ти позволяваш моето влизане… И се получава танца на взаимодействието... Оргазмичен секс!



П.П. Благодаря ти



Тема цитати и споделяне за себе синови [re: mo32®]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано26.04.13 21:52



Когато се събирали книжни цитати на други, било (празно) знание, а когато цитатите са на Лао Дзъ и изведнъж – мъдрост на пиедестал. Общуването по клубовете било виртуално, защото според някакъв виртуален цитат имало само 7% реалност там. А когато четеш виртуално книги на Лао Дзъ и други, по същата логика реалността на разбирането ти трябва да клони към НУЛА. Защото го няма автора им да ти каже, че правиш точно обратното на написаното от него засмуквайки непрестанно цитати от целия интернет.

Предимството на клуба е, все пак, че в тази тема всички споделят свои собствени усещания и неща от "под кожата им". Така че освен цитати, се надявам, да има и нещо друго в теб и че най-вече ще може да събереш смелост да говориш за себе си.





Тема Re: Секс на Внимание и Приеманенови [re: Mиpo1]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано26.04.13 22:30



Пълна капитулация и отдаване на порива...това виждам на картинката..Мигновен резонанс.... .Спонтанен взрив, без предварително програмиране...достоен да бъде оценен.
Спонтанен секс, приличащ на цунами. Може ли да се организира или предскаже цунами? Не. По същият начин цунамито не може да се забави или удължи. Какво остава? Насладата от цунамито във всичките му фази.





Тема Re: цитати и споделяне за себе синови [re: Mиpo1]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано26.04.13 22:35



В темата за виртуално/реално общуване ти дадох пример, който може би не схвана. Есенцията в него беше, че умът запълва липсата на информация със своите надежди, страхове, вярвания...

Ето виж сега:

а когато цитатите са на Лао Дзъ и изведнъж – мъдрост на пиедестал.

Грешката ти е, че приемаш думите на Лао Дзъ за цитати, а те са синтез на конкретни практики.
За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.
Даосите отличават и работят с два Ума - емоционалния, този който се обижда и постоянно ни вкарва във филми, когато си дописва сам сценария, който наричат СИН, и волята или разумът-воля, която е свързана с тялото, което събира мъдрост на 4,5 милиарда години.
Та конкретната практика, която стои зад тоя "цитат" се нарича дишане ветрило и е свързана с отработване на подтиснатите емоции и свързаните с тях спомени. Това означава да губиш по нещо всеки ден, премахвайки всички предразсъдъци и изтласкани емоции, които така или иначе ни влияят, без да го съзнаваме.
За да подчертае разликата с ученето с емоционалния ум, Лао Дзъ ги слага е едно изречение. когато човек учи, както ние в училище и университета, трупа факти и знания, а когато човек връща енергия в жизнените центрове, отработва, изчиства изтласканите спомени и емоции.

Просто като боб.



Колкото до споделянето от "под кожата", то или е като душевен ексхибиционизъм и само помпа егото* или е като изпускане на малко пара, но без да решава проблемите.

* Преди време казваше как в даоските практики нямало Его, не се говорело за Его и т.н. Говори се и още как. Но разбира се Его не е = на термина от западната психология.

___________



Тема Re: цитати и споделяне за себе синови [re: mo32®]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано27.04.13 09:34



Темата е наистина "под кожата"

....

като душевен ексхибиционизъм и само помпа егото* или е като изпускане на малко пара, но без да решава проблемите.

Мисля, се вижда по малко от всичко ...

Защо не си избереш нещо от конспекта, както виждаш особено място заема "секса"- бива варен, пържен, печен...,поднесен виртуално ...и да споделиш нещо.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано27.04.13 09:54



Така е надеждата води до безнадежност, дори бих добавила от себе си- до безсмислие, попадала съм там...виждам състоянието си и също осъзнавам, то колко е безсмислено и със самото осъзнаване се избявам от него, което не значи, че след това не забивам в друго състояние

...

Още преди да срещна Ошо, разбирах, че нещо във функционирането на света както аз го виждах не беше наред, но не осъзнавах какво?! Когато срещнах Ошо той ми "каза" какво не беше наред и на къде да отправя погледа си и енергията си.

Образният ти пример ми хареса, не мога да определя на кое стъпало съм, защото не знам колко стъпала са, може би съм още в началото и края не му се вижда . Качвам се по стълбата бавно- иска ми се да препускам( това е ума, който иска да "свърши работата"), да поема дъх и да се затичам, но представи си нагоре колко бих се уморила, а с уморен дух- накъде, колко бих пропуснала...

Пътеводител във вътрешното ми изучаване са усещанията ми съгласувани с разума ми (не ума ми ). Казват, че тялото е храм- той трябва да бъде разбран и изследван.

ПП. Така е изгубва се...Би ли описала изгубването, какво става с теб когато се изгубиш в друг, ако си попадала там?



Тема постоянна верижна реакциянови [re: vidiya]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано27.04.13 12:10



Я, да го удължим това цунами… От спонтанен взрив да го направим постоянна верижна реакция. Която прониква навсякъде…

И идеята за капитулация изчезва, защото предполага някакво съпротивление. Остава просто съзнателно течене и флуидност.

Подарявам ти първата ми узряла ягодка.







Тема мъртви цветя и живо градинарстваненови [re: mo32®]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано27.04.13 12:37



Абре Мо, как може, и в тази, и в съседните теми да даваш цитати за това как умът си измислял и се омотавал и същевременно ти самият да се омотаваш и да си измисляш по същия начин. Хората в клуба Кастанеда били не знам какви си пишейки с различни никове, общуването в интернета било нереално, умът запълвал липсата на информация с вярвания и страховете… Моето наблюдение е, че всичко това се отнася за теб. Хем критикуваш някакви въображаеми „други“ (на практика хора с твоето поведение), хем ти самият действаш непрекъснато по същия начин. За това ти казвам, че от цитати няма полза.

Сега в конкретния случай, те питам за твоите усещания, а ти пак сънуваш някакви даоси, измисляш си какво бил искал да каже Лао Дзъ и куп други книжни теории. Толкова ли е трудно да се видиш отстрани и да си дадеш сметка, че това са ТВОИ ФАНТАЗИИ? Виж си там цитатите с процентите за нереалност… Цитирам те даже дословно, че умът ти запълва липсата на информация с твоите надежди, страхове, вярвания... Мо, събуди се!

За някои други хора думите, които цитира, може да са синтез на практики, но за теб са просто цитати, чуждо знание. И ако не бяха такива можеше, и в предишния, и в сегашния си постинг да споделиш твоите опитност, а ти все „Лао Дзъ, даосите“.

Може да вземеш цвете от градината на Лао Дзъ, Кастанеда, Ошо или който и да е друг, но ако само го донесеш откъснато, то ще е мъртво цвете. Можеш обаче да посадиш цветето в твоята градина, да се грижиш за него и да дойдеш тук споделяйки градинарските си наблюдения. Да ни позволиш да вкусим от твоя плод... Това ще е вече нещо ЖИВО и ДИНАМИЧНО. Просто е като леща. Тук сме градинарски клуб и с позволението на Видия ти посвещавам първата ми узряла ягода.

Ако споделянията тук са душевен ескибиционизъм за теб, ти какво правиш тук? Някой кара ли те насила да четеш и пишеш? Лао Дзъ и „даосите“ така ли ходят по разни групи и воайорстват? Защо вместо да духаш с ветрилото егото си, което е толкова важно за теб, се разсейваш по Ошо клубове? Опитай се да си отговориш на тези въпроси всеки път като четеш и пишеш тук. Хей, не си затваряй очите.

Моето предположение е, че искаш да танцуваш с нас, но се притесняваш да си го кажеш или те е срам. Не е нужно! Заповядай, ние нито се състезаваме, нито си мерим краставиците и морковите. Съблечи книжните дрехи и ела.





Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор L.L. (гхрх)
Публикувано28.04.13 14:22



Благодаря и you are welcome!



И сега ще се възползвам от поканата.

Забелязвам една устойчива тенденция в тази тема - "събличат се" само жени. Не и мъже, на тях това явно не им харесва и - не - няма изключения*.

Заключение? Разговорът си е на ниво социални роли/маски. Под едната маска друга, под нея - друга, под нея - друга и по някое време се появява маска с етикет "Пустота". Ей, голяма веселба се оказа това - същински маскарад!

*Това, като разклонение ме навежда на едни други наблюдения, но тях няма да споделя, ха ха!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...


Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано28.04.13 21:36



По стълбата се правят две неща : или се качваш на горе, или се спускаш – на долу, защото стълбата не е мястото за живот, където да се спреш по средата. Стълбата се казва – Енергия. Границите и се разпространяват от сексуалният център до мозъка....Най- интересното е, че между тези два полюса, няма къде да намериш място за почивка. Спирката по средата не е нито правилна, нито естествена, нито изпълнена със смисъл. Напомня на човек, тръгнал да се качва по стълба, а после – спрял.
Как да се качиш по стълбата? С различни медитативни практики, които ти помагат да „ настроиш” инструмента си, преди той действително да започне да свири... За начало : ДМ и Кундалини.В тях се срещаш със всички емоции, които са ти присъщи и можеш да видиш крайните им проявления, 12 – те същности на човешката натура – гняв, нежност, жизнена сила, енергия, този хаос, движение, тъга, радост, чувственост, медитация, тишина, благодарност.
Би ли описала изгубването, какво става с теб когато се изгубиш в друг, ако си попадала там?
Не се губя..намирам се, ..сливам се, разтварям се....





Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: L.L.]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано28.04.13 23:09



"събличат се" само жени. Не и мъже, на тях това явно не им харесва и - не - няма изключения*
ми на вас ви е лесно - мъжете, като си нямаме сиси, какво да показваме, че да се разсъбличаме.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: L.L.]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано29.04.13 08:40



Всеки върви по собствен път под кожата си. Но всички пътища така или иначе водят в никъде (пустотата). Значи, целият смисъл на пътя е КАК по него да вървиш...Ако те кефи пътя по който вървиш, значи това е твоят път. Ако ти е зле, във всеки момент можеш да изплуваш на повърхността , колкото и надълбоко да си влязъл. И това също е правилно.
За пустотата на всички явления:






Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: exaybachay]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано29.04.13 08:57



Действай:




Редактирано от vidiya на 29.04.13 08:59.



Тема Re: постоянна верижна реакциянови [re: Mиpo1]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано29.04.13 09:30



Впечетли ме тази ягодка и оставям това впечаление да се „превари” на финният огън на осъзнаването ми. Извличам енергията излизаща от това впечатление и го усещам като вдъхновение. Оставям да къкри с естествена, определена скорост....като в медитативен секс, бавно и без цел.. се сънастройвам с теб....Ухае...Вкусно



Редактирано от vidiya на 29.04.13 09:43.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: exaybachay]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано29.04.13 09:53



Секси?


Усещането за красота и безобразие се раждат, когато се отстраниш от разглеждания обект и чертите на лицето се редуцират до схематична картинка, която се сравнява с пазещите се в съзнанието ти мултипликационни шаблони.От къде идват тези шаблони, не е ясно, но имам подозрение, че доставката не е от инстинкта ти за размножаване, управляван от генетичния код, а от индустрията на глеймура.



Тема Re: цитати и споделяне за себе синови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано29.04.13 10:43



Защо не си избереш нещо от конспекта, както виждаш особено място заема "секса"- бива варен, пържен, печен...,поднесен виртуално ...и да споделиш нещо.

Ами то няма кой знае колко за споделяне. Проблемът със секса, специално при мъжете, се решава с 3 месеца практика и усвояване на голямото изтегляне. Точка. Виж, проблемът със емоционалните зависимости и празнини, които се опитваме да запълни по най-различен начин, при това без всякаква надежда за успех, той вече е сложен. Дали ще се ползва секс, храна, материални предмети, всичката тази неистовост е форма на компенсация, но толкова нефелна, че не задоволява нуждата, а напротив - засилва я и я поддържа жива. Липсата на внимание и любов в детството, отношението на майката и родителите към детето, това вече може да създаде благодатна почва за наличието на подобни ями, които нямат запълване.
Няма никакво значение дали сексът се представя като духовен или кой знае още каква друга дивотия - той просто се опитва да запълни една бездънна яма.

Виж поетите - с векове оревават любовта по красив начин. Що? Щото са незадоволени смотльовци с дар слово. Ако я бяха намерили тая пуста любов, щяха да си начешат крастата и да мирясат.



Има си достатъчно добри практики за да се излекуват нашите нужди. Не е лесно, проблемите са дълбоки, но не е и непоправимо. Някой не е получил достатъчно внимание и любов като дете - това не е причина да съсипва собствения си живот, както животът на хората около него, та и този на децата си. Осъзнаване на проблема, познаване на някоя от многото практики + редовна практика и воала, имаме си човек с решени проблеми, който може да избере друго бъдеще, различно от това, диктувано от призраците от неговото минало. Пак да кажа, не е лесно, ама не е и невъзможно. Просто трябва да се пренасочи енергията за реване и самосъжаление, към решаване на проблема.

Последно ще споделя, че по лично мое мнение, ако човек, може, трябва да остане сам за периода, в който си решава проблемите от миналото. Катарзисен е, но трябва да се справи със собствени сили. Особено пък ако има проблем с това да е сам и страх, че никой не го обича. Така излизат много повече неща на повърхността и директно се изправяш срещу проблема. Трябва добра подготовка, под формата на заземяване и допълнителна енергия, за да не се предадеш и да изпаднеш в някоя депресия. Да не стане, вместо да изпишеш вежди, да извадиш очи. Мине ли тоя период, ще ти е все тая дали си сам или с компания. А имаш ли спътник, няма да го изстискваш с нуждите си, а ще го докосваш внимателно и с уважение, все едно те няма. При мен трая около 2 години и ми идеше да си изгриза ташаците от безсилие, като някой бобър. Не е магическа пръчка и не решава всичко от раз, но е добро начало. Дава един кубичен сантиметър шанс, после като попаднеш на партньор и почнат обичайните проблеми. Имаш търпение и малко от малко отстраненост, с която да погледнеш в себе си и да кажеш, че не винаги си прав и че си сгрешил. Видиш ли се отстрани, вече не си на вълна "Ако ме обичаше, щеше да е на моята..."

Туй то.

___________



Тема Re: мъртви цветя и живо градинарстваненови [re: Mиpo1]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано29.04.13 10:50



Изцепи се по микрофона и сега една кола с приказки за замазване на положението. Вместо това, можеше просто да си признаеш, че понеже не ме долюбваш, без значение какво пиша или кого цитирам, щом идва от мен, веднага го отхвърляш. Голям праз! Всеки си има своите демони, важното е да се стремим да ги извадим на светло, вместо да мажем.



___________



Тема Re: цитати и споделяне за себе синови [re: mo32®]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано29.04.13 11:03



Благодаря за споделянето, Мо- ето, че има и под твоята кожа

.

Нещата за които говориш са често срещани проблеми, само, че малко хора се занимават да срещнат проблема очи в очи, да признаят, че имат такъв и след това да преминат към неговото решаване и излекуване...Аз сякаш съм на последното ниво . Изобщо не е лесно, но мисля стигнеш ли до определено ниво навътре път за обратно няма..Какво ти остава - да останеш или да продължиш..Но ако останеш, пак няма задоволяване, така, че Напред.

Това което си написал е точно и директно, без овъртания, което поне аз оценявам . Можеш да споделиш каква практика/и си приложил.






Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано29.04.13 11:08



Схванах стълбата за друга стълба

- ама така е с писане...

За тази, която говориш ти - енергийната е така, няма как да заседнеш по средата.

Благдаря за съвета за практиките



Тема Re: цитати и споделяне за себе синови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано29.04.13 11:36



Под моята кожа има само това, което има и под всяка друга кожа, но това е друга тема. Да не развалям вкуса за уникалност...



каква практика/и си приложил

1. Здраво и гъвкаво тяло. (много голяма съпротива от тукашната общественост)
Да разясня:
- всеки застой и блокаж на енергията в тялото, се отразява на физическо ниво като втвърдяване. Емоциите нанасят най-големи блокажи, защото биват подтискани в най-голяма степен.
Физическото огъвкавяване на тялото е най-достъпния и лесен начин да раздвижим нещата.
- Силното тяло е като котва в катарзисните практики. Няма друго нещо, което така да помага, когато нещата се скофтят, както съхранената и готова за ползване енергия. А наличие на енергия при нас, като същества от плът и кръв, означава здраво тяло.

Практики: всичко върши работа, но на мен ми допада фитнес, йога, баскетбол, тенис на маса... каквото ти харесва. Задължително е обаче да има стречинг, затова хатхата много я ценя. Огъвкавяването на тялото раздвижва фасциите и задържаната в тялото топлина, генерирана от подтиснатите емоции. Примерно, тревогата води до проблеми със стомаха, далака и панкреаса. Проблеми с храносмилането, поява на язви. Далакът отговаря за имунната система и тревогата я отслабва. Панкреасът пък е свързан с кръвната захар и появата на диабет. Опъването и протягането на тялото в тази област( странична извика от йога, примерно) ), физически разтяга втвърдената фасция, а практики като Вътрешна усмивка, 6-те лечебни звука трансформират емоцията.

2. Преглед (рекапитулация) от кастанедските практики - най-добрата практика за отработване на емоции от миналото. До сега съм срещал разни варианти в други системи, но тази е най-добрата, лично мнение.

3. Дебнене на навиците - пак кастанедска практика. Чрез прегледа вадиш спомени и емоции, а чрез сталкинга променяш навиците.
Идеята е съвсем проста: всеки навик има съставни части и премахнеш ли една от тях, то той се разпада. Ще дам класически пример с прекомерното ядене. Навикът се гради на усещането постоянно да имаш нещо в устата. Дъвчеш дъвка, примерно.
Идеята обаче е човек сам да намери решението, защото повече от това да обичаме искаме съвети от околните, е само желанието ни да не ги спазваме. Затова човек сам си намира решението на задачата, а това, вярвай ми е мотиватор, който няма равен на себе си!!!

Мога да продължавам, но мисля, че няма смисъл. Практиките са си практики и вярвам, че всеки попада на тези, от които има нужда и е готов за тях. В заключение (обичам заключенията) ще спомена, че човек тръгва да се променя най-добре, когато е притиснат до стената и е отчаян. Отчаянието и страха са гориво, което може да се използва.

___________

Редактирано от mo32® на 29.04.13 11:37.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано29.04.13 12:43



Схванах стълбата за друга стълба - ама така е с писане...
...Добавям и с четене, както и с бла-бла- за духовност...Качването по стълбата и слизането от нея е - ДЕЙСТВИЕ! Можеш да го осъзнаеш,и с чудесната практика, наречена -СТОП!

във всяко едно твое -действие...

Подкрепям казаното и с думите на Мо:Идеята обаче е човек сам да намери решението, защото повече от това да обичаме искаме съвети от околните, е само желанието ни да не ги спазваме.Просто трябва да се пренасочи енергията за реване и самосъжаление, към решаване на проблема.

Редактирано от vidiya на 29.04.13 13:13.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано29.04.13 22:10



А аз подозирам, че обичаш да ми препоръчваш филми без превод.



биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Тема Re: цитати и споделяне за себе синови [re: mo32®]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано30.04.13 12:43



Практиките са си практики и вярвам, че всеки попада на тези, от които има нужда и е готов за тях.

В това и аз вярвам. Да споделя и аз- за практиките

..
В началото когато четях книгите на Куелю- там имаше елементарни упражнения които пробвах, после попаднах на Метода Силва- пробвах медитациите за алфа ниво на съзнанието, четях Хорхе Букай, от Чопра също съм правила медитациите, но най- голямо влияние ми оказаха техниките на Ошо- тук съм правила най- много и най- упорито. Избирала съм си тези, които тялото ми е било готово да изпълнява.

Кастанеда съм пробвала да го чета, но нещо поне за мен остана неразбран (лично мнение) - може, ако попадна на негова техника и ми допада да пробвам...
Сещам се за еднам мисъл на Буда, която Ошо беше цитирал - "истина е това което работи"...

П.С. така отговарям и на Видия



Тема Re: цитати и споделяне за себе синови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано30.04.13 13:44



"истина е това което работи"

Чудесна мисъл! Веднага ще я открадна.



Сложното при Кастанеда е това, че голяма част от нещата са "скрити" в повествование и човек трябва да се рови, да чете много и да свързва нещата. Предполагам, че може и да има някъде информация в смлян вариант, но там пък рискът е да се попадне на нечия неправилна, частична интерпретация.

Но пък Кастанеда и шаманите за които пише, далеч не са единствени, подобни практики има навсякъде, въпросът е доколко са публични или запазени т.е. живи.

Чудесното на нашето време е свободния достъп до идеи и информация. Така човек, който търси, много по-лесно би попаднал на това, което му харесва и му приляга. Различните Пътища са отворени до много повече хора и имаме алтернативи, които нашите родители не са имали на разположение.

___________



Тема Re: Динамично почистване на душатанови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано30.04.13 20:00



Веднъж ( преди мноого години), някой ме попита:”Пробвала ли сте динамика?” Това ми прозвуча като стандартен коктейлен въпрос от типа:”Пробвала ли сте Хималаи?” или”Пробвала ли сте ЛСД?”

«О да» - отвърнах аз, понеже не обичах да показвам невежеството си „ това беше, чудесно!”

„По дяволите, какво е това?” в паника прошепнах на единственият санясин, който до този момент познавах, и който стоеше до мен. Исках да кажа, че не очаквах изпит за миещи препарати с такива имена като Солвол Екшън, Ринсо и Динамика, още повече в рамките на една международна терепевтична група в една чужда държава.

«И как беше?» - отново се лепнаха за мен като куче върху кости. Огромните капки пот на челото ми станаха 10 пъти по-големи от сапунените мехури , които бях виждала на кутиите с прах за пране.

На следващото утро, беше моята първа Динамична Медитация. Сини проблясъци си пробиваха път на вън. Това беше тя - Динамиката, миещото средство за душата! Не минаха и три минути от първата стадия на хаотичното дишане и аз седнах и заплаках. Мога да го нарека духовно етническо чистене. В края на медитацията от цялата група, останаха прави само трима германци. След всичко това, се въртях в спалният си чувал и вих като захвърлено пале, което разбра, че се намира на 15км от града , в тъмна нощ и в голям мокър чувал. Не можех да разбера, че тези три минути – са началото на освобождаването на подсъзнанието. Колкото повече се въвличах, ако може така да се нарече, ставаше все по-непоносимо и дори трудно да се изрази с думи, и аз приключих с Динамиката завинаги.

« Завинаги » продължи 10 години, до дългият процес с една нова група, в която попаднах. Много свежа... Свежо беше ставането: всеки ден в 5 сутрин, чакане на автобус и пътуване на Динамична Медитация – едно много свежо начало. Доста е странно, но след два дни аз чаках този час всеки ден. Това стана като по чудо, като тишината и чудният сняг зад прозорците на залата за медитация.

Зданието беше претъпкано с медитиращи. Ръмженето от нашият стаен гняв във втората фаза на катарзиса беше оглушаващо. Никакъв стадион с фенове, не би могъл да се сравни с това. Това беше едно от най- неприятните огледала с които съм се сблъсквала. Но колкото повече си позволявах да тека с тези приливи на енергия, толкова повече те се увеличаваха и оживяваха в мен. Мъчеше ме натрапчивата идея за това, че следващата врата на "духовният ми расстеж" ще се отвори само ако скачам през цялата трета стадия – непоносимото”Ху”! Никога не съм била силна тялом, за това от 10 минути подскоци (на стадията ХУ ) умът ми разреши да поподскачам само 45 секунди и после разбрах, че просто нищо не мога да направя. Но взех решение, да продължавам да скачам всеки ден, много по-дълго от точката, където мсзъка превключва и почва да говори :”Ок. Сега спри. Уморена си. Ще получиш плоскостъпие, ще си повредиш гръбнака” и т.н.

И някакси, един ден, нещо се случи: естествено и непринудено. Цялата м борба с мислите ми ..да спра или да продължа, в един миг изчезна. Аз просто наблюдавах, как скачам, енергията сама ме подхвърлаше, и разумът ми не можеше да контролира това. Бях много развълнувана. Сълзи на благодарност се стичаха по лицето ми. Не е възможно да обясня какво чувствах в момента, когато Ошо каза”Стоп!” и стадията с подскоците приключи.

За пръв път в живота си действително почувствах че имам тяло, и то е способно да прави такива неща, които излизаха зад установените от мен самата ограничения. Все едно се освобождавах от умствените вериги, които носех цял живот.

След тази точка на обрата, правех Динамика от време на време. Когато я правех, беше като на кино, имах билет на първи ред и нямах намерение да изпусна шоуто. Всичко, което може да си представите : спомени от детството, връщане в утробата, минали животи, раждания, смърт, гняв, радост, убийства, любов, екстаз, тишина, различни цветове, проблясъци и шевствия от абсолютно несъвместими мисли и образи. .. Най- прекрасното беше, че колкото повече позволявах на това състояние да бъде, толкова по-невъобразими образи се появяваха. И колкото по- нечувани ставаха, толкова повече свидетелства се случваха.

Оказа се, че това свиделстване и позволение са напълно свързани едно с друго.
Много неща съм пробвала в живота си, но не зная нищо друго, което да може да ми даде такова пълноценно чувство за здраво и приятно измъкване от ума. Струва ми се, че някакъв безмълвен двигател изведнъж се внедри в живота ми.

Деветте месеца Динамична медитация всеки ден бяха фантастичен и интенсивен период в живота ми . Животът ми се въртеше около тази медитация. Бях смаяна от промените, които се случваха в тялото ми. След няколко месеца, чувствах как всяка моя клетка оживява. Измененията в тялото бяха толкова положителни, колкото и „олекотяването” на разума.

Но искам да кажа нещо: ако действително искате да преживеете собствения си екстаз в тази медитация, не си позволявайте да се самозалъгвате правейки я – удобна. Опитът ми показва, че работата не е в удобството, а в наблюдението, в свидетелстването на всичко, което се случва. Умът ми може да се приспособи към всичко, за да задоволи нуждите си. Ако влизам в процеса тотално, доколкото това е възможно и позволявам на дишането да ме завладее напълно, то и подскоците правят същото.

Почти е невъзможно да не изглеждаш като новоизпечен Динамичен наркоман. Възможно е, това наистина да е така, както е казвал Ошо – ДМ продухва мозъка. Ти ставаш като нова кола, в която всеки детайл работи в синхрон, можеш да завиеш на ляво или на дясно, във всеки момент, а зад волана и е Наблюдателя, Свидетеля, а не глупака.

Умението да променям механизма на всяка стадия от медитацията, когато почти съм стигнала блаженството на предната стадия, е все едно, да имаш ключ за една от най-важните тайни в живота.



Редактирано от vidiya на 30.04.13 20:10.



Тема Re: постоянна верижна реакциянови [re: vidiya]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано01.05.13 00:05



Питах Шалини преди малко, питам сега и теб, за влюбването нужнo ли е да си готова? Можеш ли да се влюбиш без да си готова и без подготвяне?

От стари хора знам, че секс върви много добре с любов. Та за това...





Тема Re: мъртви цветя и живо градинарстваненови [re: mo32®]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано01.05.13 00:34



Мо, защо във всеки пост изказваш някакъв цитат и същевременно правиш точно обратното на съдържанието му?

Всеки си има своите демони, важното е да се стремим да ги извадим на светло, вместо да мажем.
В случая не виждам у теб никакъв стремеж да дискутираш по същество това, което засегнах, а напротив желание да си затвориш очите и да дискутираш мен или нещо друго (което рабирам като мазане). Понеже спомена моя милост, за разлика от теб, аз засягам това, което ми пишеш и по-надолу най-любовно (тази вечер ми върви на любов) ще докосна всяка извивка на изказването ти.

понеже не ме долюбваш
За първи път виждам по тези клубове някой да оправдава свое (без)действие с това, че събеседникът му не го обичал. Вероятно наистина имаш липса на любов, но пък Ошо е чудесно място за това и въпреки, че все се дърпаш, трудно ще избягаш от Съдбата (и от Любовта). Ще перефразирам фразата на един герой от БГ сериала „Под прикритие”: „Хубаво е, че вече говорим за любов!”

Любовта е дълбоко ВНИМАНИЕ на другия към теб... Внимание за същностни за теб неща. И аз именно това правя. Но ти си заел някаква защитна позиция все едно, че ще те колят или изнасилват. Поватярх ти, че те обичам, целувах те... Сега пак ще обходя внимателно всичко и дано се разтопиш (примерно като Видия).

без значение какво пиша или кого цитирам, щом идва от мен, веднага го отхвърляш.
Проблемът е че това, което пишеш, НЕ идва от теб, а от някви книжни цитати! А аз те питам именно за неща, които идват от теб. Иска ми се да общувам с теб, а не с безразборна компилация от книги, интернет сайтове и фантазии.

Голям праз!
Какъв хубав израз. Казват го децата или някой, който ревнува и се бори с чувствата си. Почти виждам как тропваш с краче и събираш устните. Не е нужно да ревнуваш моето внимание. Вярно, че обръщам повече внимание на други, но когато махнеш черупката си, ще обърна подобаващо внимание и на теб. Дай си сметка какви големи родилни мъки са да излезе едно просто споделяне от ТЕБ... Хм, и да казваш после, че акушерка ти не те обичала.

Та, виж как хората наоколо споделят просто и лесно. Опусни се, дишай дълбоко и да направим още един опит. Ще ти синтезирам съвсем накратко това, което те питах. Забележи, че те питам само за неща касаещи ТВОЕТО поведение, касаещи ТЕБ и които ТИ си засегнал първо. И каквото и да споделиш, ще го приема. Не те обвинявам, просто те питам!

1. Казваше, че общуването тук по клубовете било почти нереално, но въпреки това ти го правиш усилено. И те попитах защо?

2. Ако това общуване е толкова малко реално (7% според твоите изчисления/цитати), на колко процента реалност по същата формула изчисляваш твоето общуване с Лао Дзъ, Дон Хуан, даосите, толтеките и инките?

3. Попълваш ли евентуалната липса на реалност с „твои надежди, страхове, вярвания” (цитирам те!)? Ако да как и кога?

4. Защо четеш и пишеш в Ошо клуба след като все нещо ти е криво в Ошо и в начина на общуване тук? Така ли действа един истински толтек/даос/апаш/сиукс?


Предният път целувката ми те отвори, да пробваме пак чудото...





Тема Re: мъртви цветя и живо градинарстваненови [re: Mиpo1]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано01.05.13 10:41



1. Казваше, че общуването тук по клубовете било почти нереално, но въпреки това ти го правиш усилено. И те попитах защо?

А де




2. Ако това общуване е толкова малко реално (7% според твоите изчисления/цитати), на колко процента реалност по същата формула изчисляваш твоето общуване с Лао Дзъ, Дон Хуан, даосите, толтеките и инките?


Нека не използваме толкова отвлечени думички, а? Написах, че текстът пренася само 7% от информацията, която авторът е имал предвид. И не са мои изчисления (за личен комфорт ли го реши това?), а се нарича експериментална психология. Отдавна са установени каналите на общуване и кой колко и каква роля играе.
По втората част на въпроса ти - даоските практики (Лао Дзъ) съм ги учил от хора. Моя учител по Тай Чи, неговия учител и всички, с които съм общувал през годините. В момента уча от Мариела, Рентао и Витао, както и всички, с които обменяме опит и информация. Освен живото общуване, което е основно и заема централно място, има уебинари, учебни филми, клипове в интернет. Книгите служат преди всичко като напомняне на вече наученото и уточневане на детайли. Също така ползвам мейл групи, форуми, лична кореспонденция...

Подобно е положението и с шаманските практики - семинари, групови практики, уебинари и т.н. Да не се повтарям.

3. Попълваш ли евентуалната липса на реалност с „твои надежди, страхове, вярвания” (цитирам те!)? Ако да как и кога?
Следването на някое учение е поемане на Път, който не познаваш, но и хората около теб не познават, разбирай семейство, приятели, социална среда. А непознатото плаши. Постоянно имам съмнения, страхове и изпадам в отчаяние. Ролята на живия учител е да предпази от подобни отклонявания и да служи като пример, че всичко от което се страхувам е възможно. Положението се подобрява и от хората, с които споделям практиките и споделяме опит.
Бих казал, че практикуването на една система е постоянно преодоляване на моите "надежди, страхове, вярвания", замествайки ги с реални усещания и опитности от различните практики, постигайки целите на учението на съответния етап. При това става въпрос за конкретни неща, а не за отвлечени и общи приказки.


4. Защо четеш и пишеш в Ошо клуба след като все нещо ти е криво в Ошо и в начина на общуване тук? Така ли действа един истински толтек/даос/апаш/сиукс?


Е, де. Тук пишат други хора, освен теб.


Сега ще е ми е интересно да ми върнеш споделянето и да споделиш как учиш практиките на Ошо?
___________

Редактирано от mo32® на 01.05.13 10:54.



Тема Re: Динамично почистване на душатанови [re: vidiya]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано01.05.13 12:40



Благодаря ти за споделянето


Ще ти върна жеста като споделя усещанията си- в началото когато започнах да правя Мандала. Текста е писан преди години, усещанията които описвам са веднага след като ми се случи.

Aз може би този живот ще бъда един търсещ, борещ се дух. Търсещ най-вече себе си. Последното което разбрах за ума е, че той не престава да те вкарва от една илюзия в друга. Ще дам пример за да стане по-ясно. Например, когато правя техниката за медитация-Мандала, аз съм прочела :”Когато правиш техниката, забрави за тялото и ума, мини отвъд това...” и когато започвам, тези мисли ми се въртят, ума ме вкарва в някакви представи как е това отвъд, но няма как да стане да го знае- това са поредните илюзии. Казах,че веднъж без малко да зърна това “отвъд”, а дали е било наистина това “отвъд”..Усещането беше следното: във втората фаза на медитацията след разбудената енергия в тялото аз правех накланянията в старaни, напред ,назад и в кръг, за да изолирам шума от вън съм с МП3 на ушите и медитативната музика на Ошо.Ошо казва, че в тази фаза се концентрира енергията в центъра около пъпа. Ума ми повтаряше: погледни дълбоко в себе си, отвъд облаците, опитвах се да се съсредоточа във вътрешните усещания и изведнъж тялото ми започна да трепери, все едно ток минава –помислих, че е от енергията, очите ми трепериха под клепачите (бяха затворени) , започнах трудно да дишам, все едно се задушавах и сълзи напираха, издавах звуци от това”задушаване”, не помня какво мислих точно в този момент, но имах чувството, че ще успея, когато ме завладя страх да не се задуша и всичко по старому...


Правех медитацията в продължение на месеци, усетих, че нещо в тялото ми се промени и се чувствах много добре, а тази промяна се запази и до сега- говоря на физично ниво. Спрях я когато забременях.

От книгата "В търсене н прекрасното" правех една медитация също наречена Динамична- 1 стадий-интензивно дишане, 2 стадий- даване воля на емоции и каквото ти дойде, 3 стадий- задаване на въпроса "кой съм аз" и 4 стадий- замръзваш на място. Правех я месец (може и повече) но започнаха много да ме болят крайниците, особено китките (и до сега при натоварване ги усещам) и трябваше да я спра. Но преживяванията в медитацията бяха неописуеми. Във втори стадий още при първото правене - сълзи, после спряха, виждах цветове, предимно нюанси на лилаво...

Поздрави



Тема Re: цитати и споделяне за себе синови [re: mo32®]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано01.05.13 13:49



Чудесното на нашето време е свободния достъп до идеи и информация.


Така е- информация изкача от всеки ъгъл зад който завиеш

. Хубаво е човек да може да избира, а до колко имаме свободата на избора - това е вече друга тема.. Негатив (след като спомена за позитивното, аз да спомена и за другото) на това, че света се глобализира и от всякъде изкача всякаква информация е в качеството (полезността) на информацията. Част от информацията е с цел манипулация, друга с цел лъжа- изцяло фалшива. Има разбира се и поучителна- въпроса вече е в това да отсееш, да разбереш коя каква е.

Редактирано от Shalini fromnowhere на 01.05.13 14:18.



Тема Re: Динамично почистване на душатанови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано01.05.13 18:37



Смяташ ли, че е достатъчно да прочетеш няколко книги за медитация, да направиш-за кратко време някои от тях самостоятелно - за достатъчно?
Да прочетеш няколко книжки и да решиш да медитираш по тях е много съблазнително...Но...истината е в това, че всяка медитация на Ошо - е точно изчислена формула , в която всеки елемент задейства определени процеси в психиката на човека. И ако не знаеш, към какви именно процеси трябва да насочиш вниманието си, медитацията не сработва. Ти ще бъдеш на своята вълна, а медитацията – на нейната си... ..и те така и няма да се срещнат ..:))
Когато на екс изпих „Оранжевата книга” на Ошо, реших, че мога да опитам и сама. В нея бяха описани етапите на медитациите и движенията които да правя в определен етап.И аз стартирах..
Но..Веднага се появиха въпросите. На мен не ми беше ясно ЗАЩО да правя тези или онези движения, и КАКВИ ПРОЦЕСИ се случват в мен.
Признавам си честно – това ме дразнеше

Аз съм такъв човек – за мен е задължително да РАЗБИРАМ СМИСЪЛЪТ на ставащото.
Така попаднах в първата си група, където опитните медитатори, ми възразяваха , когато задавах горните въпроси с: „ Изключи си мозъка! Медитацията ти е дадена да се откопчиш от потока празни мисли! Медитацията не е за разбиране, медитацията е за чувстване - усещане!”
Да, бях съгласна с това.
НО
Аз трябваше да зная, къде да срещна това чувство.

(Когато правя динамична медитация, тя включва в мен определени процеси. И аз трябва да срещна тези процеси вътре в себе си, да насоча вниманието си към тях, за да мога още по-дълбоко да ги изживея).

Шокираща, например, ми се струваше медитацията «Стоп!». Докато спонтанно танцуваш под музика, изведнъж музиката спира и ти застиваш в позата, в която си се оказал. И в този момент, трябва да наблюдаваш себе си.
И това ръководство «наблюдавай се »направо ме вбесяваше
Какво да наблюдавам? Къде да наблюдавам? Мога много какво да наблюдавам в себе си! Върху какво именно трябва да насоча вниманието си?
Усещах, че техниката има някаква същност и ако не я знаеш, ти просто играеш в детска игра.
Така и стигнах до Учителя, който на въпроса, върху какво трябва да обръщам внимание по време на техниката «Стоп!», отговори така, че да разбера:

"Човекът е машина – робот. Човекът живее с ограничен набор от чувства, мисли, и действия, които се повтарят отново и отново. Всеки човек си има обичайни пози на тялото, които съответстват на неговите обичайни мисли и чувства. Една поза съответства на едно състояние, друга-на друго състояние ..и т.н. И се получава така, че човек живее автоматично – неосъзнато защото умът му прескача от едно клише в друго.
В техниката «Стоп!» тялото на човека е принудено да замре в необичайна за него поза. И до тази необичайна поза, умът не може да прокара нищо от клишираните си мисли и чувства. И в този момент, човекът престава да бъде робот, в него се събужда –осъзнаването. Когато автоматизма на психиката се срутва, човека става осъзнат".

При незнание на вътрешният процес на медитацията, външните активни действия могат да навредят на тялото.
Например, по време на дихателни суфистки техники, от носът ми потече кръв.
Това е дихателна техника..Трябваше да дишам през носа..носът ми неиздържа..
А трябва да кажа, че не съм от хората страдащи от тънки съдове. Имам си доста издържлив нос. Целеустремена съм, но винаги надушвам пътя..
И тогава, върху собственият си опит се убедих, че да правиш формално медитация, без да знаеш вътрешната и същност и без да знаеш правилно да построиш процеса, е опасно.

Когато медитираш, трябва да разбираш същината на техниката, да знаеш към какво да насочиш вниманието си и точно да осъзнаваш целта, която е необходимо да постигнеш в процеса на практиката.... Без Учител, за мен това беше – невъзможно...
Всички мои животи, умирания и въплъщения, възникват в мен....

Редактирано от vidiya на 01.05.13 19:02.



Тема Re: Динамично почистване на душатанови [re: vidiya]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано02.05.13 09:57



Вече си поговорихме с Мо за това, не мисля да се повтарям!



Всеки намира сам пътят си или Пътят намира теб!

Ако си достатъчно буден и осъзнат по време на техниката можеш да "видиш" и "усетиш" как действа тя и да прецениш дали е полезна или вредна, не ти трябва група или гуру за да ми каже какво усещам, не мисля, че те ще знаят по -добре от мен в този случай....НО това е за мен- ти си друга индивидуалност и имаш други потребности- учители, групи, хора и т.н.

Истинско е само онова, което се случва лично с теб, което разцъфтява и израства в теб.ОШО

Твоят Път не е Моят и Моят Път не е Твоят!

Поздрави скъпа Видия!

Редактирано от Shalini fromnowhere на 02.05.13 10:07.



Тема Re: Медитацията като работа на съзнаниетонови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано02.05.13 10:50



Причините за това, че никой не може да стане веднага съвършен ( пък и дали въобще..

), е в това, че :
Първо - предвижването по духовният Път става само стъпка по стъпка и не можем да прескачаме стъпалата.

Втората причина: необходимо е именно комплексно развитие - Етично, интеллектуално и психоенергийно. При това етиката, с нейният главен принцип – Любовта, е основата на цялото духовно развитие. Пълноценно етично развитие е възможно само при развит интелект.Фундаментален принцип на психоенергийното развитие е принципа на усъвършенстването.

Всеки от нас може прекрасно да говори за духовни материи, но когато идва време за тяхната практическа употреба в живота, се оказваме ужасно несъстоятелни.
Занимавайки се само на теория, можем да се увлечем от обикновено „колекциониране” на знания.

ПП. Тук споделям собствен опит, но не изписвам рецепти...

Редактирано от vidiya на 02.05.13 11:08.



Тема Re: цитати и споделяне за себе синови [re: mo32®]  
Автор L.L. (гхрх)
Публикувано02.05.13 15:05



Липсата на внимание и любов в детството, отношението на майката и родителите към детето, това вече може да създаде благодатна почва за наличието на подобни ями, които нямат запълване.
Няма никакво значение дали сексът се представя като духовен или кой знае още каква друга дивотия - той просто се опитва да запълни една бездънна яма.


Има нещо много вярно в това. Единствения начин е, човек в процеса на практика или осъзнаване да види, че и ямата е илюзорна, както и всичко останало. Но тогава няма и желание за запълване. А и това вече отива в теоритизиране, понеже има много нива на осъзнаване и ключът е осъзнаването, което освобождава, да се случи на дълбоко телесно ниво. Това не става просто така от нищото.

Виж поетите - с векове оревават любовта по красив начин. Що? Щото са незадоволени смотльовци с дар слово. Ако я бяха намерили тая пуста любов, щяха да си начешат крастата и да мирясат.



Какъв ужасен циник си ти! Но как да спрат да я оревават, нали е яма, която няма запълване?! (И като няма, няма, не е майтап!)

Аз пък за сетих за нещо, което наскоро беше цитирал от Кастанеда - че щастието е прекалено разрушително чувство, за да се използва. Наскоро осъзнах това за себе си. Всички се стремим към щастие, като пияни калинки, а всъщност това, което наистина ни трябва и то животоспасяващо, е да изтрезнеем. Това не значи загуба на способността за веселба, разбира се.

Но винаги съм се чудила какво ме отблъсква в Ошо и техниките му, и сега имам отговор. Не е редно да се лекува диабетик със сладко и алкохолик с пиячка. За мен Ошо е прекалено разрушителен. Сега, предполагам, че веднага може да изникнат контрааргументи от рода, как да, естествено, той разрушава неквите лоши или задържащи, или ограничаващи неща в нас, за да ни освободи. Сигурно е вярно за някои хора. Да си го ползват със здраве.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...


Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: L.L.]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано03.05.13 11:24



Сега, предполагам, че веднага може да изникнат контрааргументи от рода, как да, естествено, той разрушава неквите лоши или задържащи, или ограничаващи неща в нас, за да ни освободи.

Не, от мен имаш :
Лично сравнение на Прегледа по Кастанеда и Вътрешният Наблюдател по Ошо като Път без илюзии:

При всичкото ми възхищение от блестящите книги на КК, искам веднага да кажа, че не съм фенка на нагуализма и двата метода –сънуване и преглед. И ще кажа защо, като споделя лични наблюдения, които на никого не натрапвам и рецепти не изписвам.

Причината за неприемането на практиките за сънуване, преди всичко е това, че сънуването за мен, не е пълноценен и самодостатъчен път. Работата е в това, че пътя на сънуването игнорира физическото тяло, минава покрай него. А нали именно тялото е источникът на удоволствия – страдания и едновременно с това, най – важният фактор за духовно развитие. Фактът, че имам физическо тяло, за мен е огромно преимущество в сравнение с безплътното състояние, т.к. именно тялото ми е мощен катализатор за осъзнаване.

От тук и извода, че моето физическо тяло и всекидневното ми осъзнаване е Пътя на Дао.

В книгите на Кастанеда, нееднократно се говори, че практиката за сънуване дава енергийно развитие в ущърб на информационното и за това е нужна допълнителната балансираща практика на прегледа. И сега ще обясня защо за мен тя е неприемлива.


Логиката на прегледа е такава: от начало в полето на актуалното осъзнаване се изважда информацията свързана с определени хора и определени събития от миналото.Като правило, тази информация е силно емоционално заредена. По такъв начин, трябваше последователно, едно след друго, да си спомням събития от живота си. За обработката на всяко от тези събития ( спомени), трябваше да използвам своеобразна магична процедура: по време на вдишване главата ми плавно се завъртваше от ляво на дясно. Едновременно с това, трябваше да си представям, че по време на вдишването вземам от миналото си жизнената енергия, която съм оставила там.На фаза издишване, главата плавно се зъвърта в обратна посока, т.е. от дясно на ляво. По време на издишването трябваше мислено да отдавам чуждата енергия, която е била поета от мен по време на събитията за които си спомнях. По такъв начин, при вдишване главата върви от ляво на дясно, при издишване – обратно, т.е при вдишване, вземаме обратно енергията си, при издишване –отдаваме чуждата. Не беше трудно да забележа, че в тази практика, самонаблюдението отсъства. Използването на медитацията за самонаблюдение, поне за мен, е силен, ефективен и просто незаменим метод за разтваряне на съдържанието на съзнанието. Не познавам по – добър метод за пречистване на съзнанието и дългосрочно премахване на информационните шлаки от психиката. Дишането на сталкерите, използвано в прегледа, в сравнение със самонаблюдението е като сравнението между скутер и хубава кола. Прегледа изсипва в сферата на актуалното съзнание огромно количество необработена, емоционално заредена информация и за нейното разтваряне ми помогна медитацията –самонаблюдение.

Забелязах, че докато не използвах метода на самонаблюдението, антрето (зоната на актуалното ми съзнание) не беше почистено. Има такава санскритска дума "пратяя", която означава актуално съдържание на нашето съзнание – това, което мислим, чувстваме, усещаме, възприемаме в даден момент. И така, когато като новоиспечен сталкер , започнах да си спомням живота, антрето ми, преди прегледа, вече беше затрупано от огромно количество информационен боклук. Представи си, миналите години като анфилада (последователност) от стаи, съединени с врати. И когато си спомнях отминалите събития, трябваше да влача този куп информация през непочистените, затрупани стаи в антрето, което също беше потънало в необработена информация. Като резултат получих доста неблагополучна психоинформационна ситуация, изпълнена с „ лошо храносмилане в главата” и всички произтичащи от това последствия.

Съвсем по друг начин ми се отрази самонаблюдението. В този случай, не изваждам по изкуствен начин информацията от миналото, а спокойно и безгрижно съзерцавам, това, което е . При това, най-напред се разтваря актуалното съдържание на съзнанието(антрето се освобождава от боклука ). След това, съвсем естествено, без никакви специални и умишлени действия (като например съзнателно припомняне на минали събития) в разчистеното, празно пространство на актуалното съзнание (антрето) започна самопроизволно да изплува необработената информация от миналото. При това, не избирах, какво да си спомням, а споменът си идваше сам. За мен това беше важно, т.к. процесът на постепенното изчистване на съзнанието ставаше не насила, а естествено, хармонично, безопасно и здравословно.

Това прилича на чистене на лук. Самонаблюдението ми позволява спокойно и без напрежение да сваля първо най-горният слой. Когато напълно го сваля, идва ред на следващия. И така докато не стигна до самата сърцевина.....пустотата на напълно почистеното съзнание..( слой, след слой...до когато – до тогава...)

Другото ми възражение е към „измитащото” дишане на сталкерите и има чисто енергиен характер. За мен такова дишане е неприемливо, по причината на неговата пространствена асиметрия (вдишване – на дясно, издишване – на ляво). Това води до нарастващ енергиен дисбаланс между лявата и дясната страна на главата. В крайна сметка, възниква ситуация, която наричам”енергийно копие”. Същноста на тази ситуация е в следното: от дясната страна на главата ( особенно в областа на дясното слепоочие) възниква патологично вземане на енергия от вън, а от лявата страна на главата – обратно, патологично изхвърляне на енергия. Правилният начин за енергийно развитие е да се балансират енергията на дясната и лявата страна. При Кастанеда е точно обратното (енергиен дисбаланс).

Като бивш медик, мога да кажа, че практикуването на такова асиметрично дишане, води до следните резултати:

За дясната страна – гастритно – язвени проблеми, и заболявания на черния дроб, а на психично ниво – нетърпимост към поведението на други хора, нетърпимост към всяко нарушаване на собствения план, ред, на своите представи за това, кое е правилно и кое –не.

За лявата страна – предразположеност към ляво -странни мигрени, както и към ляво- странен инсулт с паралич на лявата страна на тялото. На психично ниво – прекалена и неадекватна грижа за близки хора.

Между другото, самият КК е починал от рак на черният дроб. Слава Богу, че много „безупречни воини” се спасяват със Спасителят, наречен –мързел!

Виж поетите - с векове оревават любовта по красив начин. Що? Щото са незадоволени смотльовци с дар слово. Ако я бяха намерили тая пуста любов, щяха да си начешат крастата и да мирясат.

Тези думи на Мо, ме накараха да се замисля какво чака поезията? Съвсем ли няма да остане място за нея в новия свят – или, по-точно, място ще има, но стиховете ще станат интересни само в случай, че е известно и документално заверено, че техният автор има два пениса или че той може да ги прочете като използва задника си.(съзнателно избягвам цинизма на точната дума)

За мен Ошо е прекалено разрушителен.

"Възлюбени Ошо, ти какъв маг си – бял или черен? ..
- Прем Туссир, аз съм - оранжев." ..(оранжевият цвят дава увереност в силите и осигурява слънчево настроение)



След дълги години скитания, след различни учения, групи и Учители, за което вече споделих в тази тема, стигнах до простичкият извод:

Не е нужно да търся място на Силата. Най- доброто място на Силата в света –е онова същото, на което съм по време на медитация. Не е нужно да търся Учител, в надежда, той да реши проблемите ми. Най- добрият Учител е моето собствено съзнание, когато съм в медитация. Не ми е нужно да търся вълшебни амулети и предмети на Силата. Най - могъщият предмет на Силата – е моето собствено тяло, когато правя дихателни практики. Не е нужно да бягам по белият свят, в търсене на истинския Път, като попарено куче по двора. Най-висшият Път, се намира тук, точно под краката ми.

Здраве и слънчево настроение и на теб!

Редактирано от vidiya на 03.05.13 12:02.



Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано03.05.13 19:24



Не е нужно да търся Учител
това ще рече, че в по-предните ти постове, в следното си изказване:
Без Учител, за мен това беше – невъзможно...
не си визирала човек, а:
Най- добрият Учител е моето собствено съзнание, когато съм в медитация.
или?

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: цитати и споделяне за себе синови [re: L.L.]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано03.05.13 19:28



За мен Ошо е прекалено разрушителен.
тука донякъде опираме до така наречения "въпрос на вкус", тъй като това е едно от нещата, с които Ошо ме привлече - опустошителен е. (:

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: exaybachay]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано03.05.13 19:44



След дълги години скитания, след различни учения, групи и Учители, за което вече споделих в тази тема, стигнах до простичкият извод......

Ти прочете - заключението, след почти 17 години


За това, много любовно ви мъркам, на теб и Шалини, да не прескачате стъпалата...Пътя нито е кратък, нито лесен....но си го вървя...

Редактирано от vidiya на 03.05.13 19:50.



Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано03.05.13 19:55



не прескачам пъсталата, просто се опитвам да разбера нещо съвсем простичко в твоя възглед - имаме ли или не нужда от учител, според теб, визирайки не само мен и Шалини, а изобщо всички начинаещи в медитативните практики?

(моля ти се отговори просто, ясно и кратко - без заобикалки)

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Редактирано от exaybachay на 03.05.13 19:55.



Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: exaybachay]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано03.05.13 20:48



Според мен-да! Но, всеки сам преценява...Ако ми се стори нещо интересно, и имам възможност да го посетя и сега не си отказвам. Семинарите са хубаво нещо...





Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано03.05.13 21:32



Те това е лошото. :(

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: vidiya]  
Автор huanji ()
Публикувано03.05.13 22:08



Семинари?...ти шегуваш ли се.



Аха, аха да ти се случи, но още не е...
Между другото, хората при които е имало директни преживявания, имат специфично излъчване, което се дължи на отвореният процеп. Като да видиш човек с белег...той не може да се скрие. Л.Л. е имала реални изживявания. Не е виновна, просто й се дава, колко и да е мързеливичка. Хи-хи.



Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: huanji]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано03.05.13 22:12



А де!!! Къде точно обвинявам Ел в каквото и да е било?!





Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: vidiya]  
Автор huanji ()
Публикувано03.05.13 22:16



Бейб, от моята гледна точка, ти не я обвиняваш и е интересно, че така го разбра. Съвсем друго е, но тук е клуб "Ошо" и е нормално да оставям малко свободна интерпретация и чувство за незавършеност...

Партитурките са налице. Гурджиев!





Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: huanji]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано03.05.13 22:19



В случая съм грешно информирана..по повод партитурките на Гурджиев..Те не са проблем..Аз разбрах, категорично -Ошо и те запратих в ню-ейдж..Но, както и да е -радвам се, че ще го бъде

...А по повод семинарите, как пък тъй ме чу, че чак мъркам



Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: vidiya]  
Автор huanji ()
Публикувано03.05.13 22:25



О, благодаря ти, мислех си за същото като теб, но то друго решило да дойде и си знае защо.



Виж, за мъркане си екстра. Ей това ти е дарбата.
Трябва да те запозная с един човек, ще си допаднете и такива разговори ще извадите, че като слушател ще получа най- малко сабиджа самадхи.

Между другото, йога и Ошо е много яко. Но това е друга тема и са други хора...

Редактирано от huanji на 03.05.13 22:26.



Тема Фактологиянови [re: vidiya]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано03.05.13 23:36



искам веднага да кажа, че не съм фенка
Това, което ще напиша по-долу, в никакъв случай няма за цел да ти променя мнението, нито да те прави фенка на този или онзи. Пиша го, защото нещата, които си написала са изцяло грешни.

Ще дам само няколко примера, защото почти всяко твое изречение съдържа изцяло погрешни неща, твои си изводи и интепретации...

Преглед

По такъв начин, трябваше последователно, едно след друго, да си спомням събития от живота си.
Грешка, нищо не трябва и нищо не си спомняш. Просто се отпускаш и нещо в теб извиква определени събития и ги подрежда в нишка, която е формирала някоя черта у теб, или предразсъдък, или навик. Още от най-ранните ти години, та до сега.

По време на издишването трябваше МИСЛЕНО да отдавам чуждата енергия, която е била поета от мен по време на събитията за които си спомнях.

Голяма грешка! Енергията, която е оставена в тялото ти, нито е оставена мислено, нито се връща мислено. Връща се така, както е влязла - през пъпа ти, чрез волята ти и трябва да се върне пак оттам, по енергийните нишки, които излизат от тялото ти на ниво на пъпа. "Магическата процедура" няма нищо общо с твоето мислене или линейна памет, а с енергията на тялото ти, неговите енергийни центрове и спомените, които то съхранява в себе си.

Едновременно с това, трябваше да си ПРЕДСТАВЯМ, че по време на вдишването вземам от миналото си жизнената енергия, която съм оставила там.

Както ти писах по-горе, нищо не си представяш, нито визуализираш, нито мислиш, нито се мъчиш да си спомняш.

Спирам с коментарите. Сънуването дори няма да го засегна. Просто това, което си правила няма нищо общо с практиките, които си споменала. Описала си някакви си твои фантасмагории и нищо чудно, че си останала заблудена, че всички тези практики са ментални, свързани с представи и прочие фантазии.

Те са свързани с тялото, те са същността на тялото, неговата мъдрост и есенция. Шаманите казват, че само човек в идеална физическа форма и разположение на духа, може да изпълнява техните практики, защото тялото е инструментът в тях. Цялото обучение, преди да се стигне до същината е промяна на начина на живот, на подготовка на тялото, за да се стигне до същината на Прегледа и Сънуването.



___________

Редактирано от mo32® на 03.05.13 23:38.



Тема Re: Фактологиянови [re: mo32®]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано04.05.13 00:18



Споделям, собствени преживявания и не ги предлагам като рецепта. Ти правиш - същото, за което -БлагоДаря !

"Всички се позовават на шейха си, аз пия вода, направо от източника"
е казал Шамс Тибриз





Тема Re: постоянна верижна реакциянови [re: Mиpo1]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано04.05.13 00:21



Можеш ли да се влюбиш без да си готова и без подготвяне?

Понеже да се влюбиш не изисква никакви усилия и подготовка, защото това не е акт на желание или съзнателен избор, реших като отговор, да ти направя торта” Вселенски Сводник” , в която ще дозирам съставките на „око”:

За тестото, което е Влюбването са ми нужни:

- щипка инстинкт – непреднамерен и не възникнал от съзнателен избор;

- щипка временно удолетворена емоционална потребност в любов;

- шепа емоции, летящи заедно с мисълта, че за някой съм номер едно и че той иска да посвети цялото си време..а може и живота си, само на мен;

- прибавям щедра доза усещане, че мога да покоря целият свят и нищо не е невъзможно;

- и изливам поне литър еуфория;

- овкусявам достатъчно с лимеранция, която спира трезвите мисли, с което временно разрушавам границите на егото и омрачнявам съзнанието;

И понеже влюбването е фикция, а не реалност....оставям го под салфетка да втаса. Когато махна салфетката, връщайки тестото към реалият свят и то не е вкиснало, а е приело консистенция на доброта и великодушие, пристъпвам към самото изпичане на блата. Пека на средна температура, в предварително загрята фурна, докато придобие златист цвят.

Ще сиропирам изтиналият блат със горещ сироп от Секс, съставен от :

- любов - тотално приемане, отдаване, откритост , доверие, нежност и радост.

Разбърквам съставките на сиропа много бавно, добавям аромат от чувственост, съзнателно докосване, усещане, виждане, докато напълно се разтворят една в друга в танца на насладата.

С бавни, медитативни действия, напоявям изстиналият блат, оставям добре да попие и се заемам с крема – Сливане, с който ще покрия цялата торта.

В приготвянето на кремът - Сливане , съм просто разточителна и използвам една единственна съставка:

- танцът на сливащите се енергии.

Внимателно изрязвам напоеният със секс блат, под формата на сърце и го обливам с енергията на крема, докато буквално се изгуби в него..



Гледам произведението си, забравям за света и просто се влюбвам в себе си. Светът е пътешествие, в което се влюбваме в другите. Духовността е пътешествие, в което се влюбваш в себе си.

Това значи, че те черпя със собствената си радост, със собственият си вкус, и ручеите от щастие, с които ни обливам, текат от вътрешният ми източник, а не някъде от вън. ...Да!!!

Редактирано от vidiya на 04.05.13 00:30.



Тема Re: Фактологиянови [re: vidiya]  
Автор huanji ()
Публикувано04.05.13 08:48



Това, което Мо казва го знам дори аз, дето не съм кастанед. Все пак, ако някой практикува дадена система, по- добре да е запознат с нея.

И точно тук можеш да промениш...вместо да запъваш.



Между другото, знаеш ли какво е йони мудра?



Тема Re: Медитацията като работа на съзнаниетонови [re: vidiya]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано04.05.13 09:10



Тъй като продължаваш да се опитваш по тънката да ме „убеждаваш“ в своите знания и практики, което аз на считам за ненужно, за последно ще се опитам да ти изкажа своите виждания, относно тази тема.

Потърси и ме пусна в машинката си и разчете Хюмън Дизайна ми и каза да се вслушам в дадената ми силна интуиция- това ще направя

. Както усещам ти не само, че между редовете не ме четеш, а пропускаш и самите редове . Но някои им е нужно повторението- казване на едно и също нещо по различен начин, с различни думички (разбирам го).

Това което написа, че ти е казал гуруто, аз го намирам в книгите на Ошо и не ми е нужно някой да ми преразказва ( разбери това). Ти споделяш твоя начин и той е Правилен за теб, мила Видия, но нека аз преценя правилния за мен. По отношение на интелекта си- аз решавам кога и кое да прибавя и кога и кое да махна. Това е лесното- трудното е да си интелигентен ( мисля Ошо добре го е обяснил).

Споделям личните си наблюдения, осъзнавания, разбирания, практики- точно като теб, но без нуждата от постоянното обяснение на някой, как това не било достатъчно или правилно му изпълнение.

И като пещерен човек ( както показа ХД) излязох от пещерата (себе си) малко на повърхността да се позабавлявам- когато сутрин се събудя и си направя кафе, аз знам (осъзнавам), че пия кафе - когато реша се връщам обратно(прибирам се).

Знам, че ще си избереш думички за които да се хванеш, да изтълкуваш и да „изпишеш себе си“ Ще се „откача от хорото“, защото виждам безсмислието в това да продължавам да дъвча едно и също с различни думички (които накрая излизат и противоречиви ) , но с удоволствие ще чета дългите ти оргазмени постове в които говориш от себе си на себе си ако мога нещо да науча потъвайки в теб и намирайки мен (това е споделен, неангажиращ, мой начин)


Стани, скъпа Видия от „виртуалния монитор“, остави „локумите и въртидумичките“ и се отпусни…погледни дървото, чуй песента на птичките, вдишай аромата на живота…Остави външните сетива да предадат сътворението и мъдростта на ПриРодата на вътрешното ти същество. При осъществяването на тази среща няма ум (той затихва и замлъква- личен опит), няма интерпретация, просто сливане и позволяване да се случи. Излез от големия си кръг на интелекта, и погледни на света с невинните очи на дете, аз ти се усмихвам с детската невинна усмивка- усети ли .

П.П1. По- горното не е рецепта- това е споделянето на душата от изживения екстаз, почувстван чрез сетивата на вътрешното същество, като се опитвам да съживя думите в описание. Дали ще успея?- едва ли. Това на кой, как и дали ще докосне душата е индивидуално .
Подарявам ти красотата на точно този миг- отвори се и приеми (остави малко гуру-насоките )

П.П2. Рецепта (помедитирах над това- лично мнение) – за да се стигне до „изписване“ първо се поглежда болестта на пациента т.е. отклоняване от себелюбието и „поглед“ върху другото същество“, тогава определяне на диагноза и изписване на лек- но това е допълнителна отговорност и се стига до ниво където да можеш да си я позволиш. Ние да не сме гуру-доктори .



Тема Re: Фактологиянови [re: huanji]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано04.05.13 09:12



Радвам се за теб, че знаеш.


Аз пък не намирам смисъл да споря.

Йони-мудра - гласът на безмълвието. Детайлите и са описани подробно във «Виджняна- Бхайрава-тантра», където е представена като един от 108-те метода на просветление.
"Както солта се топи във водата и камфора в огъня, така"аз" се разтваря във вечността".

Редактирано от vidiya на 04.05.13 09:35.



Тема Re: Медитацията като работа на съзнаниетонови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано04.05.13 09:31



Чудесен пост! Благодаря! Вече спокойно мога да отида на плаж



Редактирано от vidiya на 04.05.13 09:33.



Тема Re: Фактологиянови [re: vidiya]  
Автор huanji ()
Публикувано04.05.13 09:42



Приятен плаж...с наметалото.





Тема Re: Фактологиянови [re: vidiya]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано04.05.13 10:18




"Всички се позовават на шейха си, аз пия вода, направо от източника"


Убава приказка, ама като гледам си сложила после 'лимон', 'мед', 'лавандула', сварила си сместа, после си добавила кой знае още какво, за да ти пасне на мирогледа. Останало е всичко друго, но не и вода от първоизточника.



Споделям, собствени преживявания и не ги предлагам като рецепта.

"Собствените преживявания" не са оправдание за непознаване на това, което си пробвала. А защитната позиция, макар и след грубия ми изказ, няма да ти помогне и то не с кастанедските практики, а по принцип и конкретно с твоите. Понеже съм директен ще ти кажа нещо, което не е моя работа - ако така превратно тълкуваш и изпълняваш практики, които познавам, как ли тълкуваш и тия практики, които смяташ за твои любими? А сега де!

___________



Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: vidiya]  
Автор L.L. (гхрх)
Публикувано04.05.13 15:34



Даваш ми нещо, което не ми трябва и съответно не прочетох по-далеч от двете точки на обявеното сравнение.


Но виждам, че някой си е направил труда да прочете в детайли. Това е добре - със сигурност прочелите имат повече търпение и дисциплина от мен, ха!
Има надежда за спасението на човечеството, значи!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...


Тема Re: цитати и споделяне за себе синови [re: exaybachay]  
Автор L.L. (гхрх)
Публикувано04.05.13 15:36



Така си е! Абсолютно е въпрос на вкус и индивидуалност, по това не споря хич!



...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...


Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: huanji]  
Автор L.L. (гхрх)
Публикувано04.05.13 15:41



Хуанджиииии,....

То, че съм мързел отвсякъде и аз си го казвам, ама ти, сега пък се направИ на кавалер, който не го е забелязал, дееееее...!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...


Тема Re:Нито вода, нито лунанови [re: mo32®]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано04.05.13 19:16



...... защитната позиция, макар и след грубия ми изказ....



Каква меродавност!!!.....Хаааааааах...ей тук вече ме накара да се взривя от смях!!!

Приел си вежливоста ми, за защитна позиция.Тук може би трябва да се сърдя на Ошо, който казва отговори на грубостта с вежливост.

Добре, ще се възползвам от психологията, която казва:”Веднага реагирай на грубостта”.

Е, аз съм жена, при това анти-феминистка, грубоста не ми е присъща и няма да запратя кофата в главата ти. Защото ние всички, носим по една стара кофа, пълна с вода, в която се отразява луната. Умът - е старата кофа, а мислите - водата.( сега разбираш ли защо в източника ми няма вода – дъното на кофата се спука, водата изтече, остана–празнота). Всичко ново се ражда от осъзнаването, а не от ума. И именно това осъзнаване е моят източник. И всички методи за медитации, които ползвам, са не друго, а начин да си измия ума, да си взема душ, вътрешен душ, за да измия праха от ума си и да позволя на осъзнаването ми да излезе на повърхноста за да види реалноста.

Какво си постигнал ти с мислите си? Нищо, освен безспокойство и напрежение. Но ти се вкопчваш в тях, с надежда, че някога, в бъдеще, с помоща на размишления ще намериш истината. Иначе защо продължаваш да четеш книги, да практикуваш? Да получаваш, както се изразяваш, тескерета? С тайното намерение да стигнеш по-близо до истината. Това никога няма да се случи, защото за истината не е нужно да се мисли.

Казваш, че си бил груб с мен, с една жена. Ами ти носиш гнева в себе си, аз съм само повод да го излееш. Никой не те прави зъл, никой не те подтиска, никой не те прави еди какъв си. Дори и светът да изчезне, ще има моменти, когато ще си тъжен, щастлив, зъл, великодушен, въпреки че до теб няма никой. Това е твоята собствена история. Дава ти се възможност, ситуация, но най-важното е в нея да откриеш себе си.

За какво да ти разказвам нещо, примерно, как през 96-та бях на семинар с КК, в Лос Анжелис, на закрития стадион на Калифорнийския Университет, нима ще можеш да ме разбереш, след като си против мен ? Разбирането е невъзможно. Разбирането има нужда от съчувствие, разбирането се нуждае в участие, а не в грубост и подигравки. При това ти спориш, а спорът никога не става – общуване. А целта на тази тема беше именно едно по-задълбочено общуване, а не грубо такова.

Една от професиите ми е акушер – гениколог (не практикуващ). За това, не съм склонна да използвам насилие, защото насилственото израждане, не може да стане истинско раждане. Това повече прилича на смърт, а не на живот. Това е причината да не споря, а да се смея.
И сега, подължавам да се смея се над ситуацията като цяло: как е устроен умът, как умът спори, как умът продължава да съществува сам в себе си, без никога да излезе зад границите, как винаги остава затворен, как никога не се отваря, как ту е съкровена мечта, ту кошмар....

Като се напробвах и понаучих на различни ритуали и практики, изхвърлих всички и тръгнах по собствен път, в който съм всичко и нищо и където участвам във всичко, без да се въвличам в нищо.

Всичко върви в кръг, връщайки се към едно и също място на нов етап, в един нов кръг, само че старият изглежда вече доста по-различно и заема полагащото му се място в цялостната серия. И когато броя на оборотите, достигне своя лимит, количеството преминава в качество. .. Толкова е просто! Като по учебник! Ние всички имаме две ръце два крака, така че е трудно да се излезе с нещо съвсем ново ....

Кофата, пълна с вода пада, водата се излива, няма нито вода, нито луна....

Редактирано от vidiya на 04.05.13 19:33.



Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: L.L.]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано04.05.13 19:20



Като домакиня на темата, сервирах, каквото имам и хич няма да се обидя, ако не си хапваш...

Благодаря, че намина все пак.

Редактирано от vidiya на 04.05.13 19:29.



Тема Re: Пътят без илюзиинови [re: L.L.]  
Автор huanji ()
Публикувано04.05.13 22:15



Аха-ха, съвсем друго имах предвид.





Тема Re:Нито вода, нито лунанови [re: vidiya]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано05.05.13 09:51



Бая съм те "разсмял".

___________



Тема Re: постоянна верижна реакциянови [re: vidiya]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано16.05.13 15:09



Толкова е вкусен… Още ми е на езика...





Тема Re: мъртви цветя и живо градинарстваненови [re: mo32®]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано16.05.13 15:25



Целувката събужда спящи красавици, виж как и на теб ти подейства отпушващо.

1. Най-после един точен (т.е. твой) отговор.

2. Тук обаче пак се върна в твоите неспасяеми умоблъсканици. Лао Дзъ (и цитатите му) са нещо РАЗЛИЧНО от упражненията, които правиш. Аналогично, донхуановите приказки и каквото правиш по така наречените шамански семинари. Толкова ли е сложно да казваш ТОЧНО нещата без да се идентифицираш с някакви въображаеми групи от хора. Иначе става като онзи , който запалил една свещ в църквата и след няколко дена говорел от името на Христос.

3. Така и не става ясно коя е точно система, която практикуваш и за която говориш . Аз просто констатирам, че като те питам нещо просто за твоето поведение (а не нещо отвлечено) и трябва да разменим поне 5-6 постинга докато започнеш да говориш по същество. А същественото го виждаш в т. 1, която за мен е наистина съществената.

4. Тук пък вече съвсем ти свърши „парата”. Други хора има 7 милиарда в стотици клубове в ДИРа, в други форуми, в кръчмата и парка около вас, на разни места по света. А ти идваш в Ошо клуб. И те питам защо? Може би на това те учат на семинарите, които засегна?


как учиш практиките на Ошо
Болшинството от медитациите на Ошо като Динамична, Кундалини, Надабрахма, Мандала, Гуришанкар, различни тантра практики и още много други съм ги учил от санясани на Ошо, които са били в ашрама на Ошо и са ги учили там заедно с Ошо. Но забележи, че на мен въпреки любовта ми към Ошо, не ми е нужно да се отъждествявам с него или да се наричам ошовист. Аз се уча от всичко около мен и когато говоря тук или някъде другаде, говоря от мое име. Даже и да споменавам някое изказване на Ошо, Лао Дзъ, Гурджиев и т.н., то е за да предам какво съм видял през него и как моето същество го пресъздава.





Тема Re: Сълзи -медитациянови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано18.05.13 11:48



Кой е казал, че сълзите са признак на слабост? Не! Това не е признак на слабост.

Това говори, че има чувства. Това говори за Силата на чувствата.
А Светът на чувствата е по-дълбок, от Светът на мислите.
Сълзите не са задължително признак за нещастие. Това са също, сълзи от Радост или Благодарност. Сълзите са единственият признак, че вътре в нас се случва нещо до такава степен огромно, че започва да ни преизпълва.
Сълзите са освобождаване. Сълзите са велика сила. Жлезите в очите на цялото човечество са еднакви. Но мъжете мислят, че плачат само жените, защото така са ги учили в детството им. От тази си мисъл- вярване, мъжете губят много – губят са чувствата си, радостта си и не могат да изразяват благодарноста си.
Ако не плачеш – това не е сила.
Това, което наричаме сила, е нечувствителност
Силата не е груба, тя е –мека.

Виждала ли си поток, стичащ се от планината, падащ на каскади в меката вода? Скалите са много твърди. Но в края на краищата, течащата вода побеждава. Камъкът се превръща в пясък и изчезва. А когато видиш разцъфнало цвете до камък, какво ще подариш на любимия човек? Камък? Не! Именно цветето притежава сила и величие. Силата е в неговата нежност, аромат и красота. Неговата слабост, е също –неговата сила. Разтваря се сутрин и увяхва вечер. То е живо и ще умре, защото е живяло. Камъкът никога няма да може да умре, защото вече е мъртъв, той просто не е живял.

Бъди мека. Онези, които позволяват на сълзите си да текат, са щастливци – те са силни! Не ги вълнува критиката и съденето на окръжаващите. За да плачеш, без да ти пука и без да мислиш какво ще кажат хората, е нужна Сила. Нека всички да говорят! Развалям си репутацията? Какво от това...
И си разрешавам да поплача от цялото си сърце.
........

Никога не се страхувай от сълзите. Така наречената цивилизация ни е накарала да се страхуваме от сълзите. Създала е в нас чувството за вина и когато сълзите нахлуват, се чувстваш неловко. И започваш да мислиш, какво ще кажат другите. Или пък, мъжете си казват:”Аз съм мъж, а плача! Това изглежда толкова женско и детско. Не може така!” Когато спираш сълзите, убиваш това, което е расло в теб.
Сълзите са много по-красиви от всичко онова, което има в теб, защото сълзите идват от препълването на битието. Не е задължително, сълзите да идват от тъгата, понякога те идват от голяма радост, а понякога идват от голям покой и понякога идват от екстаз и любов. В действителност, те нямат никакво отношение към тъгата или щастието. Всичко което прекалено докосва сърцето, всичко, което те завладява, всичко, което е прекалено много, до такава степен, че не можеш да го сдържиш и започва да те преизпълва – всичко това, носи сълзи.
Приемам ги с огромна радост, наслаждавам им се, приветствам ги и чрез тях разбирам, как да се моля.
Чрез сълзите разбирам, как да виждам. Пълните със сълзи очи, са способни да виждат истината. Пълните със сълзи очи, са способни да виждат красотата на живота и неговото благословение.



Само човеците могат да плачат или да се смеят.Нито одно друго животно не може това, защото няма друго животно, което да е достатъчно съзнателно, за да се чувства преизпълнено. Само човекът има достатъчно съзнание за да се чувства препълнен, наводнен от нещо до такава степен, че да започне да плаче или да се смее. И тези две способности са му абсолютно необходими.
Сълзите ми помагат да отпусна напрежението, а смехът ме кара да танцувам и пея. Защото сълзите и смеха са взаимосвързани. Сълзите подготвят пътя на смеха: те чистят сърцето ми, а после се ражда смеха. Ако съм включила първия процес, вторият е вече наблизо.
И понеже, след като се наревах тази нощ, ми е време вече да се смея и танцувам, ей така:

Благодаря Ти!

Редактирано от vidiya на 18.05.13 13:07.



Тема Re: Сълзи -медитациянови [re: vidiya]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано19.05.13 12:54



Състояние- от тези в които незнайно защо сълзите напират, безпричинна тъга обзема съществото. Ако се заровя в мисли, мога и да стигна до рационално обяснение за това, но дали ще помогне?! Постоянната борба между разум и чувства.

Ума ми подава повтаряща се ситуация- сълзи, после облекчение и мигове на тишина. Това е колело- въртя се! Яхвам ту колелото –на сълзите, ту колелото на различните емоции, на чувствата, на мислите, на разсъжденията, на действието и бездействието, та ние постоянно се въртим! Това го забелязвам като включа наблюдателя, иначе се въртя в едно от колелата. Усещам как разбирането потъва и състоянието се променя- дали излязох от колелото на сълзите?! И ако е така, къде попаднах?! Обръщам поглед назад- тази тъга не е тъга-депресия, тази тъга не е тъжна, тази тъга е копнеж, тази тъга е творческа, нима думите не се редят сами, обличайки надигналото се в мен?! Нима сега не се усмихвам вече- къде съм?- яхнала емоцията на задоволство, нима всичко свърши толкова бързо, нима две едва отронили се сълзички измиха тъгата на душата и ето нов прилив на енергия- жизнерадост…

Отново наблюдавам надигналата се вълна и самото отправяне на вниманието натам, вълната плавно се разлива на брега и се слива с океана- отново тишина, но не от тази настъпила от умора, безнадеждност и неразбиране, а от тази потапяща ме в океана на безвремието и смирението, разтваряща ме в мига.

Ето не е ли това „златната среда“ – за миг зърнати двете крайности, но попадайки – Никъде или попадайки Навсякъде!

И аз ти Благодаря!





Тема Re: Сълзи -медитациянови [re: Shalini fromnowhere]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано21.05.13 18:08



Ето не е ли това „златната среда“ – за миг зърнати двете крайности, но попадайки – Никъде или попадайки Навсякъде!

Прозвуча ми като: моята радост е моята тъга без маска.

Красиви думи, изразителни, но без дълбок смисъл. ... спящи, несъзнателни. За спящия човек, радостта не е нищо друго, освен тъга без маска, защото когато „спиш”, живееш в противоречия. Смехът и сълзите ти вътрешно не са различни защото излизат от един и същ източник... те са неразделими .

И това е вярно за слепия, за сънуващия, несъзнателния. Но ако си малко буден, можеш да преодолееш и двете.Те са неразделими, защото в мига, когато преодоляваш тъгата, преодоляваш и радостта.

Има и друг вариант: Да се смееш от страх, че ако не се смееш, ще заплачеш...т.е. смеха става начин да скриеш сълзите.
Това противоречие между смехът и сълзите, между радостта и тъгата (между доброто и золото - за което Миро те пита в съседната тема) – е просто част от ума. Умът не може да живее без противоречия.

Проблясъците, идващи от сърцето, са само спирки по средата на Пътя. Това не е твоята истинска същност. Разбира се, това е по-добре от това, което идва от ума, но не се заблуждавай с това, защото сърцето е също част от тялото ти, както и ума. И умът и сърцето ще умрат със смърта на телата ни.

Намери онова, което няма намерение да умре – тогава ще знаеш, че противоречия – няма. Смехът е радост, и сълзите са радост, когато отидеш отвъд тях.

Не си мисли, че колкото по-дълбоко тъгата прониква в естеството ти, толкова повече радост можеш да събереш в него.

Но ако вземеш вода от морето, от която и да е негова част, вкусът и ще бъде един и същ.

Защото в нашето същество, има място, до което не можеш да стигнеш чрез задълбочаване на тъгата, но до което можеш да стигнеш чрез мълчанието на ума си и с препълнено от любов сърце в медитация. Не преставам да говоря за медитацията, защото медитацията е като минаване през огън, който изгаря боклука от главата ти и чисти сърцето, за което се вкопчваш като някакво съкровище. Медитацията те съблича, оголва, разголва, защото дрехите, които носим не са нищо друго, освен нашата болка, страдание, тревоги и мъки.

В огъня на медитацията, всичко, което не е твоята истинска реалност, всичко, което е взето на заем от вън –изгаря, за да остане същественото, онова, което дори смъртта не е в сила да унищожи.

Умът може да бъде уравновесен. Ако радостта и тъгата са в равновесие, ти си в покой...но този покой не е танц, нито – екстаз...Този покой е разновидност на смъртта. Ти не преодоляваш едното или другото състояние, просто везната е уравновесена - 50/50, радост и тъга. Естествено, не си нито радостна, нито тъжна. И усещането е на равнодушие, тъпота. И тази тъпота не е духовна. Казва се – скука.Всеки път, когато признаваш, че си в покой, признаваш, че живота не е нищо друго, освен скука.
За да разбереш Цялото, трябва да го погледнеш от всички страни. ...преди да направиш заключения. В медитацията, когато ума-компютър е включен, разума вижда цялото от всички страни и веднага осъзнава, разбира истинската същност. Но за да разкаже за това, използва ума, а ума разделя всичко. Представи си Земното кълбо, от всички страни и се опитай да разкажеш всичко, което виждаш. Веднага започва деленето: северен-южен полюс, вода-суша, планини-равнини, гори –пустини...Пълни противоречия. Така е и с Ошо. Описанието му за някакъв проблем, явление, ти се струва отначало противоречиво, докато не подредиш мозайката в една картинка и не я осъзнаеш изцяло. И ако се съпротивляваш на разбирането за истината, ума ти винаги ще намери контрадоводи, в това число и противоречия.

Духовното израстване се случва отвъд радостта и тъгата.С една дума – отвъд всички противоречия.
Само в непротивориечивото, недуално пространство можеш да изживееш истината.Твоята Цялост.



Благодаря на Теб и на един Ръчко, който ми помага да виждам себе си в дълбочина.
Поздрава е в другата тема!

Редактирано от vidiya на 21.05.13 19:50.



Тема Re: Сълзи -медитациянови [re: vidiya]  
Автор Shalini fromnowhere (Soy Yo...)
Публикувано23.05.13 09:33



Думите ми може да са красиви, грозни, будни, заспали и т.н., но това са моите думи независимо от какво състояние извират, а на теб благодаря за това, че ми напомни за книгите- духовните, от доста време не съм хващала книга- последните пъти бяха като духовен душ за душата, изписвайки усмивка на лицето ми и пораждащи леко потръпваща, радостна „тъга“ от разбирането и истината заложена в думите.



И скуката, която описваш – не бих заменила всичките си красиви усещания и тръпки които ме карат да се чувствам жива пък било то и за духовна скука, ако се постига тя както го описваш ти.

Лашкайки се между тъга-радост, любов-омраза, ден-нощ, аз се чувствам жива и се възползвам от всяка предоставена ми от живота ситуация за да изпълня съществото си с живот, да усетя сърцето си да бие изпълнено със съществуване. И „чакайки“ това състояние на нирвана, не мисля да се изпълвам с „духовна скука“ и с книги, взети думите им за свои творения и състояния.

Във филма „Самсара“- по мое мнение- Пътят в храма и пътят със семейството, не му помага нито за повече мъдрост, нито за постигане на просветление. А една жена без лутане в медитации и храмове имаше повече мъдрост и разбиране от него- самото и стоене, излъчването- тя се беше родила духовна като същност, а той търсещ и лутащ се- не зависимо от това упорито и послушно медитиране и търсене- това бе неговия път и неговите нужди на съществото.


И докато се опитваме да „убедим“ другия за „правотата“ на Пътя, защо не се замислим за прокрадналото и настанило се удобно съмнение относно своя собствен!?!


Благодаря на теб и на музикалния ти поздрав- сътворяващи тези прекрасни „спящи“ състояния в мен, усещайки се вибрираща от живот.

Редактирано от Shalini fromnowhere на 23.05.13 09:57.



Тема Възможни ефекти върху другите от нечие "събличане"нови [re: vidiya]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано26.05.13 15:07



Ако позволиш едно наблюдение. Твоето „събличане” (не само в тази тема) е чудесно, но забелязвам как разни хора (били те Стушо, Шалини или други), вместо да се заразят от него и да насочат вниманието си в тях, го използват за да се разсейват навън. Ти може да им споменаваш усещане, медитация, книга, филм или действие, но вместо всеки да коментира това, което е В НЕГО по случая, те се отплесват да коментират разни чужди думи и действия. Все едно по време на Динамичната медитация някой, вместо да я прави, да гледа другите и да изпуска целия й смисъл.

Коментирането на други неща не е лошо стига човек да тръгва първо от себе си. Понеже и на мен ми са се случвали многобройни общувания с такива хора, които уж искат да влязат в тях, но се отплесват по повод и без повод (да си говорим за дао, тантра, науки, чакри, енергии и прочие), най-добре и в техен интерес е да им обръщаш внимание само, когато коментират себе си, т.е. техни усещания, действия или намерения. А пък, ако не могат да видят нещо в себе си и нямат поводи за отплесване, тогава нуждата от медитация идва сама. Медитацията е просто средство да навлезем по-навътре в нас.

П.П. Примерно аз сега те прегръщам, но забелязвам, че се появяват и разни съпътстващи импулси и за други действия… И съвсем „уставно” и при това с удоволствие се потапям в медитация за да ги разгледам.





Тема Re: Възможни ефекти върху другите от нечие "събличане"нови [re: Mиpo1]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано26.05.13 23:34



Миро не, че нещо, ма знаеш ли къв си пукал - я кажи какви чужди думи и действия съм коментирал, като си такъв наблюдателен многознайко?

По една или друга причина vidiya вече не е партия с мене, аз сам не мога да се справя и съм прекратил всякакви заебавки - поглеждам от време на време форума и се обаждам колкото да не е без хич.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: мъртви цветя и живо градинарстваненови [re: Mиpo1]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано27.05.13 17:38



...съм ги учил от санясани на Ошо, които са били в ашрама на Ошо и са ги учили там заедно с Ошо.
Недей така ни залива с подробности!



___________



Тема Re: I've got you under my skin. нови [re: Mиpo1]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано31.05.13 14:13



...И ето че, пак заваля...

...Обичам летният дъжд по кожата си и се събличам , така:

I've got you under my skin.
I've got you deep in the heart of me.
So deep in my heart that you're really
a part of me.
I've got you under my skin.
I'd tried so not to give in.
I said to myself: this affair never
will go so well.
But why should I try to resist when, baby,
I know so well
I've got you under my skin?

I'd sacrifice anything come what might
For the sake of havin' you near
In spite of a warnin' voice that
comes in the night
And repeats, repeats in my ear:
Don't you know, little fool,
you never can win?
Use your mentality, wake up to reality.
But each time that I do just the thought
of you
Makes me stop before I begin
'Cause I've got you under
my skin.
I'd sacrifice anything come what might
For the sake of havin' you near
In spite of a warnin' voice that
comes in the night
And repeats, repeats in my ear:
Don't you know, little fool,
you never can win?
Use your mentality, wake up to reality.
But each time that I do just the thought
of you
Makes me stop before I begin
'Cause I've got you under
my skin.
Yes, I've got you under my skin.



When I look in your eyes
I've got you under my skin




Оставям те, да ме изсвириш...

Редактирано от vidiya на 31.05.13 14:18.



Тема Re: Възможни ефекти върху другите от нечие "събличане"нови [re: exaybachay]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано02.06.13 22:00



Последен пример са моите думи, а по-предишните ти сам ги виж – навсякъде са.

Може би Видия не е партия с теб, именно, защото вниманието ти гледа да се отплесне по нещо навън вместо да се задълбочи в теб. Кое е това, с което не може да се справиш? Цяла тема е пуснала тя в случая, а ти не се възползваш от нея и чакаш някой да те бута или да те води за ръка…





Тема Re: I've got you under my skin.нови [re: vidiya]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано02.06.13 22:04



Свиря, свиря и удоволствието е мое… Край няма… Гмуркайки се в теб, кожата ти е останала някъде далеч на повърхността... Всъщност, гмуркай се в теб, се гмуркам в мен.





Тема Re: мъртви цветя и живо градинарстваненови [re: mo32®]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано02.06.13 22:09



Подробности има, колкото искаш в темите наоколо, но някой просто трябва да ги прочете. Може да започнеш с темата за Ошо ентусиастите в БГ.

Ти обаче пак си затваряш очите за нещата, които те питам и пак трябва да ти се вадят думите с ченгел. Хм, а ако те бях попитал за някоя книжна теория, щеше да изпишеш цял ферман и да кажеш как другите/кастанедистите си заравяли главата в пясъка… Не знам какви практики правиш, но виждаш в случая ефекта им върху това да говориш за себе си.





Тема Re: Възможни ефекти върху другите от нечие "събличане"нови [re: Mиpo1]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано03.06.13 03:00



В последните ти думи присъства моята особа - разбира се, може и да очакваш, че не забелязвам, ала това ще е "леко" глупаво.

Не се справям с медитациите - толкова ли неясно го написах. А по темата каквото имаше за казване го казах вече и не виждам от какво да се възползвам.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: мъртви цветя и живо градинарстваненови [re: Mиpo1]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано03.06.13 14:24



Кажи нещо конкретно за учителите си, които, както сам каза, са първо поколение ученици на Ошо.

После ще продължим.

___________

Редактирано от mo32® на 03.06.13 16:50.



Тема Re: Възможни ефекти върху другите от нечие "събличане"нови [re: exaybachay]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано07.06.13 18:43



Медитацията по същество е Виждане, виждане на това, което става в теб и около теб. Нещо екзистенциално те гложде (примерно отношенията ти с другия пол) и стремежът да го разбереш ще те води съвсем практично към медитация.

Медитацията не е нещо, което трябва да се прави по задължение с надеждата един ден завали златен дъжд. Ако имаш нужда от медитация, самата нужда ще те води и ще ти помага. А пък ако не, има хиляди начин човек да проспи живота си и не е нужно да се насилва. Както се казваше в казармата „всяко непроспано време е загубено”.

Разните практики (които в нашите бедни западни езици ги наричаме със същата дума „медитация”) са просто помощно средство за медитацията, за Виждането. И при тях сигурно сам е трудно в началото и сигурно е хубаво да се правят в групи и с различни хора. Но не определена група или човек (примерно Видия) би трябвало да е важното за теб, а стремежът към себепознание. С много хора ще се срещаш и ще се разделяш по Пътя си… Когато си готов за нещо, Цялото винаги ще ти намери нужните хора, които да ти помогнат.



Тема Re: мъртви цветя и живо градинарстваненови [re: mo32®]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано07.06.13 18:51



Какво конкретно те интересува за тях? Нормални хора са. Усмихнати и споделящи. Били са дълги години в ашрама на Ошо и всеки от тези 5-6 човека по свой начин, като благодарност към Ошо, искаше да сподели с нас това, което е научил там. Повечето от тези, които споменах в темата, даже и не вземаха пари. И на свой ред, аз и други хора правим същото.

Думите на Ошо много малко сме коментирали, защото книги има достатъчно и Ошо е описвал всичко подробно и е отговарял на хиляди въпроси. Като човек прочете няколко десетки и види нещата от различни гледни точки, би трябвало да се справи с интелектуалната/умствената страна. Общуването с въпросните саняси на Ошо беше ценно, защото ни въведоха в най-различни Ошо медитации и въобще към възгледа на Ошо към живота и неговите практични всекидневни измерения на „тук и сега”. Иначе, ако човек остане само на ниво „интелектуално разбиране на книги” и не се топне в алхимията на медитациите и различните взаимодействията, ще изпусне най-същественото от Ошо, което е отвъд ума.

По-късно бях в различни групи и центрове по света и съм правил там същите медитации и се чувствах като у дома си.



Тема Re: Възможни ефекти върху другите от нечие "събличане"нови [re: Mиpo1]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано09.06.13 18:58



Може би при някои хора, нуждата е достатъчна, за да ги води - не знам, но при мен този номер не става. А цялото може и да ми е пратило хората, които да ми помогнат, но може би аз не съм си изиграл картите както трябва.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: Възможни ефекти върху другите от нечие "събличане"нови [re: exaybachay]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано09.06.13 23:37



При всички хора нуждата е водещата за действието. От тук и приказката за Неволята.

Възможно е при теб нуждата да е някъде другаде, а медитацията да е нещо второстепенно... По различните духовни групи поне така е с 50% от хората. Няма нищо лошо, важното е човек да осъзнае това, което иска НАИСТИНА. От там насетне няма значение как играеш картите или как викаш Неволята.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано11.06.13 12:19



В теб, под парфюма ти, там където годините не съществуват - честит рожден ден мy precious.



биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: exaybachay]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано11.06.13 12:35



ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕе ....това е ...при това без фотошоп.Направо далдиса под кожата ми

..Благодаря ТИ, за търпението, уважението, романтичността, галантността...и смелостта да обичаш



Тема За живите цветянови [re: Mиpo1]  
Автор mo32® (Naan_kadavul)
Публикувано12.06.13 13:41



Прочетох темата за Ошо-ентусиастите в България. Върна ми спомени от едно време, когато бях изпълнен с много ентусиазъм и наивна романтика. Беше хубаво. Всяко нещо има своя край.

В тая връзка: Ако искам да продължа Пътя си, ще трябва да пробвам практиките на Ошо. Не защото ми харесва или искам, а защото така се налага. Не ми харесва, но не зависи от мен. Ще се наложи да се занимая и със Сахаджа йога, там е другият човек, на който от години се дразня. Само като си помисля и се изприщвам. Но и това не зависи от мен - това е задача, с която или ще се справя, или ще се проваля. Какво да се прави, учениците решават задачи, независимо дали са кастанеди, йогини или даоси... или нищо.

За да мога да продължа напред, ще трябва да изгоря демоните от миналото. Кали Ма Шакти - пречистващият огън на майка Кали.

Ще се видим от другата страна. Чао за сега.



Един специален поздрав към всички:

___________



Тема Re: За живите цветянови [re: mo32®]  
Автор L.L. (гхрх)
Публикувано12.06.13 23:36



Ама, че си странен.

На мен никога не ми е пречило това, че не харесвам някого, като личност, да пробвам практики, предложени от него. (Апропо, казано под много дълбока тайна, никой да не гледа и да не слуша - на мен и Кастанеда не ми харесва.)

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...


Тема Re: За живите цветянови [re: mo32®]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано16.06.13 21:26



Всяко хубаво нещо има край – за да позволи да дойде и нещо по-хубаво.

Не разбирам логиката ти да се занимаваш с практиките на Ошо, защото той те дразнел. По-добре се занимай със СЕБЕ СИ и виж защо Ошо или някой друг те дразни. Още по-малко не Ошо е важен в случая, а дадени принципи и подходи към живота. Ако ти харесват неговите – задълбочи се и се потопи, ако не, върви си по Пътя и не му обръщай внимание.

Ще ти дам един конкретен пример, защото така се случи при мен, че усетих вътрешната енергия едновременно, и от цигун/даоски практики, и от Ошо такива. Практиките бяха буквално същите седмици и месеци, но в различни дни. И първия очевиден извод беше, че вътрешната енергия не е нито даоска, нито ошовска, а просто присъща за човешката същност и вероятно се събужда по много начини.

При основните цигун практики акцентът е върху енергията (как да се работи с нея), а при Ошо медитациите енергия е просто средство как да се отиде отвъд ума и да се навлезе в медитация. Всеки подход има своя смисъл и те не се противопоставят.

Конкретно за Ошо медитацията, се разбира лесно дали си влязъл в нея или не, защото или оставаш в ума и и се чувстваш неудовлетворен чудейки се какво си правил този 1 ч, или усещаш, че една друга същност в теб се събужда. Разликата е коренна и го знам, защото първия път когато правих Динамична, не ми бяха обяснили много смисъла и не се получи. Но когато човек е готов няма причина да не се случи. Ошо е подготвил тези практики именно за съвременни западен тип човек. И смятам, че за теб ще са много полезни (изчети обаче темите в клуба за ДМ за да разбереш смисъла й).

След това има РАЗЛИЧНИ други Ошо медитации за да се види, че можеш да навлезеш в това състояния отвъд ума си не само по един начин, а по най-различни други... И че може да си в него в различни ежедневни ситуации. Не е трудно да се разбере, че духът не е ошовски, будистки, даоски, кастанeдски, алабалски или някакъвв друг, а е също присъща част от нашата човешка същност.

И когато си там, няма „друга страна“ – всичко е едно.





Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано22.06.13 01:47



По-хубавото от да си обичан е да обичаш - аз ти благодаря, че ми позволяваш да те обичам.



биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Тема Re: July morning looking for loveнови [re: vidiya]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано01.07.13 10:16




There I was on a July morning looking for love.
With the strength of a new day dawning and the beautiful sun.
At the sound of the first bird singing I was leaving for home.
With the storm and the night behind me and a road of my own.
With the day
came the resolution
I'll be looking for you.

I was looking for love in the strangest places.
There wasn't a stone that I left unturned.
I must have tried more than a thousand faces,
but not one was aware of the fire that burned
In my heart,
in my mind,
in my soul.
In my heart,
in my mind,
in my soul....




Тема Re: July morning looking for loveнови [re: vidiya]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано01.07.13 10:40




I will not die an unlived life.
I will not live in fear
of falling or catching fire.
I choose to inhabit my days,
to allow my living to open me,
to make me less afraid,
more accessible;
to loosen my heart
until it becomes a wing,
a torch, a promise.
I choose to risk my significance,
to live so that which came to me as seed
goes to the next as blossom,
and that which came to me as blossom,
goes on as fruit



Тема Re: July morning being in love - revisedнови [re: vidiya]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано01.07.13 13:56



Може би звучи по-добре така

:

Here and there, July morning and December night, I am in love,
With the strength of a new day dawning and the beautiful sun.
At the sound of the first bird singing I am at home.
With the storm and the night behind me and a road of my own.
With the day
came the resolution
I am with you.

I am in love in the strangest places.
There wasn't a stone that I left unturned.
I must have tried more than a thousand faces,
and I am always aware of the fire that burned
In my heart,
in my mind,
in my soul.
In my heart,
in my mind,
in my soul....

I am always in love.
P.S. with you



Тема Re: July morning being in love - revisedнови [re: Mиpo1]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано01.07.13 15:28



Jean-Francois De Witte


Agree! Me too



How often have you sailed in my dreams
and now in my awakening?
Here I am - ready to go
into the seasonless world where we shall reap and love
and my spirit has entered your heart....

Thank U

Редактирано от vidiya на 01.07.13 15:38.



Тема Re: В Мен, под кожата минови [re: vidiya]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано03.07.13 15:41





Понякога заставам отстрани
и дълго гледам към живота си -
редят се бездни, бури, стръмнини
с неспирен полет към високото ...
И взимам си от бездната дълбокото,
на бурята от лумналия огън,
перце за спомен от високото
и бяло камъче от Пътя волен.
Събирам си парченца от Душата,
разпръснати във време и пространство,
със Дух поливам ги в сърцето ,
хем корени да пуснат, хем пак със Мен
да странстват...



Тема Re: Любовта като хрананови [re: vidiya]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано09.08.13 23:54





"Животът такъв, какъвто е… Аз го разделям на три части: закуска, обяд и вечеря. Детството е закуската. И ако се случило така, че тази сутрин не си закусвал, ще си твърде гладен, прекалено гладен по обяд. А ако пропуснеш и обяда, вечерта, разбира се, ще си направо полудял. Любовта е храна и затова разделям живота на три: закуска, обяд и вечеря.

Любовта е храна: храна за душата. Когато детето засуче от майчината гръд за пръв път, то приема две неща, не само мляко. Млякото влиза в тялото му, а любовта в душата. Любовта е невидима така, както е невидима душата; млякото е видимо така, както е видимо тялото. Ако имаше очи да видиш, би видял две неща да се вливат от майчината гръд в съществото на детето. Млякото е просто видимата част на любовта; любовта е невидимата част от млякото – топлината, любовта, състраданието, благословията.

Ако детето е пропуснало закуската си, когато стане младеж, ще има твърде голяма нужда от любов – а това създава неприятности. После ще е твърде нетърпелив да получи любов – това води до проблеми. А също и ужасно ще бърза в самата любов – а това носи неприятности, защото любовта израства много бавно, тя има нужда от търпение. И колкото повече бързаш в любовта, толкова по-голяма е вероятността да я пропуснеш.

Наблюдавал ли си себе си и другите? Хората, които имат особено голяма нужда от любов винаги страдат, защото постоянно усещат, че никой няма да я удовлетвори. Всъщност, никой не може да им стане майка отново. В отношенията майка-дете от детето не се очаква нищо. Какво може да направи детето? То е безпомощно. Няма какво да даде. Най-много да се усмихне или да следи с очите си къде отива майка му, това е всичко. Малки и хубави жестове, но то наистина не може да направи нищо друго. Майката трябва да дава, а детето трябва да получава.

А ако по време на закуската си пропуснал това, ще търсиш жена, която да ти бъде майка. Но една жена си търси любовник, не син – и неприятностите вече са сигурни. Освен ако случайно не намериш жена, която си търси син. Тогава нещата ще се получат, тогава двете болести ще си паснат.

Това винаги се случва: песимистът си намира оптимист, садистът винаги си намира мазохист, доминиращият винаги си намира някой, който има нужда да бъде доминиран, така че да са подходящи един за друг. Никога не могат да се намерят двама мазохисти, живеещи заедно. Виждал съм хиляди двойки и досега не съм попадал на нито една, в която и двамата партньори да са садисти или и двамата да са мазохисти. Невъзможно е еднаквите да живеят заедно, те трябва да се допълват. Само противоположностите си подхождат и хората винаги се влюбват в своята противоположност.

Можеш да срещнеш жена, която си търси син, а това е доста грозно и много болно, защото е нормално една жена да си търси любовник, а не дете. Това е проблем и проблемът става много по-сложен: ако тя си търси син, това е неосъзнато и ако ти си търсиш майка, това също е неосъзнато. Всъщност, ако жената се опита да ти бъде майка, ти ще се почувстваш обиден. И ще кажеш: ‘Какво правиш? Аз да не съм дете? ‘. А ти ще търсиш майка. Хиляди, милиони хора търсят майка.

Ето защо мъжете се интересуват толкова много от женските гърди – иначе няма нужда да се интересуват от женските гърди. Интересът им просто показва, че по време на детството им, по време на закуската са пропуснали нещо. И това продължава, върти се в ума им, обсебва ги. Гърдите са за закуската. Защо и сега продължаваш да ги мислиш и да страдаш за тях?

Погледни ситуацията в дълбочина, защото отговорността не е твоя, ти няма какво да направиш. Сега не можеш да промениш майка си. Станалото станало, но ти можеш да го осъзнаеш – да осъзнаеш всички тези неща отвътре. И чрез осъзнаването им се случва чудо. Чрез твоето осъзнаване тези неща започват да изчезват. Те са прилепнали за теб само когато си напълно неосъзнат. А цялостното осъзнаване се превръща в трансформираща сила.

Затова просто бъди осъзнаващ. Ако отношението ти към любовта е детинско, стани съзнателен, разбирай, изследвай дълбоко. И само чрез осъзнаването то ще изчезне. Така че нищо друго не е необходимо. Не, че първо ставаш осъзнат, а после се запитваш: ‘А сега какво да правя?’ Моментът, в който ставаш осъзнат, то изчезва, защото ставайки осъзнат, ти ставаш възрастен.

Детето е неосъзнато. Детето живее в дълбоко несъзнание. Чрез осъзнаването ти ставаш възрастен, зрял, така че всичко, към което си прилепнал в твоето безсъзнание, изчезва. Така, както донасяш светлина в стаята и тъмнината изчезва, донеси осъзнатост в сърцето си.

А има хора, които са пропуснали и обяда си. В старите си години те стават онова, което наричаме ‘стар мръсник’. Тогава те мислят непрестанно за секс и за нищо друго. Може да не говорят директно за секс – може да говорят против секса, но ще говорят за секс. Това, че са против няма значение.

Ако отидеш да послушаш така наречените светци в Индия, ще ги чуеш да говорят непрекъснато против секса и да възхваляват брахмачария . Тези хора са пропуснали обяда си. Сега е дошло времето за вечеря, а те вече са полудели. И знаят, че смъртта може да дойде всеки момент. А, когато смъртта се приближава и времето изтича между пръстите, е естествено да са нервни.

Тези невротични хора имат истории в древните писания, че когато медитират нимфи – красиви жени от рая – се появяват. И танцуват голи около тях. А защо трябва да правят такива неща? На кого му пука за един медитиращ на Хималаите старец? На кого му пука? Та той е почти мъртъв – на кого му пука? Тези нимфи от рая, те могат да намерят по-добри хора. Всъщност, много хора преследват нимфите и как ли те намират време да тормозят ришите (пророците ), тези така наречени светци? Не, няма какво да се направи нито с нимфите, нито с рая, нито с каквото и да е.

Просто тези хора са пропуснали и закуската, и обяда. И във времето за вечеря тяхното въображение си прави страшни шеги с тях. Такова е тяхното изгладняло въображение.

Направи си един опит: пости три седмици. И после навсякъде ще виждаш храна, навсякъде! Даже, ако съгледаш пълната луна в небето ще ти заприлича на хляб, на чапати . Така се случва, защото ще започнеш да си измисляш, твоето въображение си играе с теб.

А ако става така, състраданието никога няма да се появи. Движи се бавно, бъди буден, наблюдавай, обичай. Ако си сексуален, не казвам да се откажеш от секса. Казвам, правейки го, да си по-буден, по-искрен, по-задълбочен, така че сексът да се превърне в любов. А ако обичаш, тогава бъди обичащ и благодарен, донеси по-дълбока благодарност, радост, празнуване, молитва в това, медитирай върху обичането, така че то да премине в състрадание.

Ако не си бил състрадателен, не си мисли, че си живял правилно или че изобщо си живял. Състраданието е цъфтеж. И когато се случи на един човек, милиони биват излекувани. Всичко около него е излекувано. Състраданието е терапевтично".

Ошо
Източник: www.osho.com

Редактирано от vidiya на 10.08.13 00:44.



Тема Re:Ошо: Сексът е естествен, а сексуалността ненови [re: vidiya]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано10.08.13 14:05




Сексът е красив, а сексуалността е грозна и разликата трябва да бъде разбрана. Сексът е природен феномен. Сексуалността е неестествена, ненормална и патологична. Когато сексът стане интелектуален, когато влезе в главата, той се превръща в сексуалност.

Но главата не е център на секса. И това поражда объркване, всичко се обръща наобратно, всичко се разбърква. Сексът не е функция на ума, но когато влезе в главата се превръща в сексуалност. Тогава човек започва да мисли за секс, да фантазира за секс. И колкото повече мисли, колкото повече фантазира, толкова повече проблеми ще си създаде, защото нищо истинско няма да успее да го удовлетвори. Понеже за фантазията няма граници, а реалността е ограничена.
Например, ако човек започне твърде много да мисли за секса, може да създаде прекрасни жени – жени, които са само фантазия и не могат да бъдат намерени никъде по света. Или мъже, които никога няма да бъдат срещнати. Нито един истински мъж или истинска жена не може да изпълни очакванията на фантазията. Фантазията е фантазия, тя е мечта.

Човек може да си фантазира за жена, която не се изпотява и чието тяло не отделя миризма. Може да си фантазира за жена, която винаги е в добро настроение. Може да си фантазира за жена, която винаги е обичаща и сърдечна, и гостоприемна и никога не се заяжда и разгневява и не мята възглавници по него. Човек може да си фантазира за жена, която никога не остарява и винаги е осемнадесетгодишна – която е винаги свежа, винаги млада, винаги красива, никога не се разболява, никога не ти иска нищо, никога не те мами, никога не поглежда други мъже и не ги пожелава. Може да си фантазира безкрайно, но никога няма да намери тази жена.

След като е създал този проблем, не може да възприема секса по естествен начин.
Природата може да бъде напълно удовлетворена, но не и фантазията. Човек може да намери измислената жена в женски списания, в порнографски книги, но не и в реалността. И която и да се появи в реалността, скоро ще се окаже, че не отговаря на фантазията.

Това е проблемът, с който се сблъсква Западът – там се мисли твърде много за секс. Западът е станал сексуален чрез фантазията, а Изтокът чрез потискането. И на двете места хората са станали сексуални, и на двете са изгубили естествената способност да се наслаждават на секса. И двете места са станали патологични по различни причини. Западът е станал патологичен, защото фантазирането за секс се е превърнало в основна цел в живота. А Изтокът е станал патологичен чрез мисленето, че сексът е основната бариера между божествата и човека.

Сексът не е нито едното от двете: не е нито основна цел, нито основна бариера. Сексът просто е явление като глада или жаждата и нищо повече от това. Не е това, което източният ум мисли за него. Източният ум е твърде изплашен от секса. Идвайки чрез страха, сексът се е преместил в главата, чрез вратата на страха той е влязъл в главата.

Така че т.нар. източни мъдреци фантазират за секс, защото са го потиснали. Това, което човек потиска, се появява отново и отново. То не може да бъде разрушено, нищо не може да бъде разрушено чрез потискане. Потискането превръща секса в патологична сексуалност. Това е едната крайност.

Западът е отишъл в другата крайност. Другата крайност е фантазиране за секса. Сексът е всичко, останалото е второстепенно, затова правете колкото може повече секс. Но ти не можеш да правиш твърде много секс. Тялото си има граници, но пък можеш да фантазираш колкото си искаш – за това вече няма граници. Затова порнографията я има, има ги еротичните филми, има ги списанията за мъже и хората се хранят с тези илюзорни миражи. И нито една жена, и нито един истински мъж някога биха те удовлетворили.

И двете са патологични състояния. Сексуалността е патологична, независимо дали си стигнал до нея чрез ненаситност или страх. Изтокът се е разболял чрез страха, а западът чрез ненаситността. Лакомията и страхът са двете страни на една и съща монета. На повърхността изглеждат съвсем различни, сякаш са противоположности. Но не са. Тези, които знаят, тези, които имат способността да видят, разбират, че това е все същата глупост. Стигнало се е до една и съща глупост през различни врати, това е истината, мястото е едно и също. И Изтокът, и Западът трябва да бъдат по-будни и по-осъзнати за секса.

Не вдигайте твърде много шум около секса и по двата начина, това е първият принцип. Ако искаш сексът да се превърне в любов, първият принцип е да приемеш, че сексът е абсолютно естествено явление. Не го обвързвай нито с метафизика, нито с религия. Той няма нищо общо нито с религията, нито с метафизиката, той е прост факт от живота. Той е начин животът да се възпроизвежда. И е толкова естествен, колкото е естествено дърветата да цъфтят и да раждат плодове – ти не ги заклеймяваш. Цветовете са секс, чрез тях дървото изпраща своите семена, своя потенциал на другите дървета.

Когато един паун танцува ти не го заклеймяваш, а танцът е секс, той е за привличане на женската. Когато кукувицата кука ти не я проклинаш, а това е секс. Кукувицата просто заявява: ‘Аз съм готова’. Мъжката кукувица просто си търси партньорка. Звукът, красивият звук е просто прелъстяване, просто ухажване.
Ако наблюдаваш живота ще бъдеш изненадан. Целият живот се случва чрез секса. Животът се възпроизвежда чрез секса. Той е естествено явление, не вкарвай безсмислени обяснения в него.

Това е първото нещо, което трябва да бъде разбрано, ако искаш каквато и да е трансформация на сексуалната енергия. Първото нещо е да не го отричаш, да не го отблъскваш, да не го потискаш. Не бъди твърде навит за секс, не мисли, че той е всичко – той не е. Животът не е само това. Сексът е хубав. Въпреки това, в живота има много повече неща, сексът е само основата, той не е целият храм.

Потиснат, той се превръща в сексуалност. Чрез фантазирането пак става сексуалност. По първия начин Изтокът преобразува секса в патология, а другият метод е западният. Но никой, нито на Изток, нито на Запад не приема, че сексът просто е естествено явление. Нито светците, нито грешниците – никой не приема секса за естествено явление. И на двете места хората са обсебени от секса, затова казвам, че няма разлика. Приетият, уважаван и жив секс се превръща в любов.

Ошо



Тема Re: Да се сприятелиш с чувстватанови [re: vidiya]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано10.08.13 14:22




Ошо,

Някъде в мен има страх, който ме прави затворен, огорчен, тъжен, отчаян, гневен и безнадежден. Изглежда толкова фин, че дори не мога да вляза в контакт с него. Как мога да го видя по-ясно?

‘Единственият проблем с тъгата, отчаянието, гнева, безнадеждността, безпокойството, болката, нещастието е, че искаш да се отървеш от тях. Това е единствената бариера.

Ти трябва да живееш с тях. Не можеш просто да избягаш. Те са истинските ситуации, в които животът трябва да се интегрира и израсне. Те са предизвикателствата на живота. Приеми ги. В тях има скрит дар. Ако искаш да избягаш, ако по някакъв начин имаш желание да се отървеш от тях, тогава проблемите ще се увеличат – защото, ако искаш да се отървеш от нещо, ти никога няма да го видиш такова, каквото е. И тогава това нещо започва да се крие от теб, защото го осъждаш, тогава това нещо започва да навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко в подсъзнанието, спотайвайки се в най-тъмния ъгъл, където не можеш да го намериш. То отива в мазето на твоето същество и се крие там. И, разбира се, колкото по-дълбоко отива, толкова повече проблеми създава – защото започва да действа от непознатите ъгли на твоето същество , а ти си напълно безпомощен. Затова първото нещо е: никога не потискай. Първото нещо е: каквото и да е положението, то е такова, каквото е. Приеми го и му позволи да дойде – разреши му да се покаже пред теб. Всъщност, да кажеш ‘Не потискай’ не е достатъчно. Ако ми позволиш, бих ти казал: ‘Сприятели се с него’.

Чувстваш се тъжен? Сприятели се с тъгата, бъди състрадателен към нея. Тъгата също е същество. Приеми го, прегърни го, поседи с него, подръж му ръцете. Бъди добронамерен. Влюби се в него. Тъгата е прекрасна! Няма нищо лошо в нея. Кой ти е казал, че има нещо нередно в това да си тъжен? Факт е, че само тъгата ти дава дълбочина. Смехът е плитък. Щастието е повърхностно. Тъгата прониква до самите кости, до костния мозък. Нищо няма такава дълбочина, каквато има тъгата.
Затова не се тревожи. Остани с нея и тъгата ще те доведе до най-дълбоката ти същност. Можеш да се възползваш от нея, за да разбереш някои нови неща за себе си, които никога не ти знаел. Тези неща могат да ти бъдат разкрити, само когато си тъжен и никога няма да се появят, ако си щастлив. Тъмнината също е добра и тъмнината също е божествена. Не само денят съществува, нощта – също. Аз наричам едно такова отношение религиозно…

Един човек, който е търпелив към тъгата, някоя сутрин изведнъж ще открие, че в сърцето му възниква щастие от един неизвестен източник. Този източник е божествеността. Той ще я е заслужил, ако е бил истински тъжен, ако е бил истински обезнадежден, отчаян, нещастен, окаян. Ако е живял в ада, той е спечелил рая. Той е платил цената…

Изправи се пред живота. Срещни се с живота. Трудните моменти ще са там, но един ден ще видиш, че тези трудни моменти са ти дали сила, защото ти си се срещнал с тях. Трябвало е да бъдат такива. Тези трудни моменти тежат, когато минаваш през тях, но по-късно ще видиш, че те са те направили по-цялостен. Без тях ти никога няма да бъдеш центриран, заземен.

По целия свят старите религии са били потискащи, новата религия на бъдещето ще е изразяваща. И аз те уча на тази нова религия. Нека изразяването на чувствата бъде основното правило в твоя живот. Дори, ако трябва да страдаш заради това, страдай. Ти никога няма да си губещ. Това страдание ще те прави все по-способен и по-способен да се радваш на живота, да му се наслаждаваш.’

Ошо, ‘Изкуството на умирането’, 10 беседа
Източник:




Тема Re: Ким Енг и Екхарт Толленови [re: vidiya]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано10.08.13 14:36





Едно интервю с Ким Енг, партньорката на Екхарт Толе (направено от Мари Ван Дер Мюлен по време на посещението на Ким Енг в Нидерландия през ‘Месец на духовността)

Как започна духовният ти път?


Тогава бях омъжена и заедно със съпруга ми посещавах християнката църква, където търсех отговори. Бях безкрайно нещастна и депресирана. Това ме накара да напусна и него, и църквата. Така започна моето духовно пътуване, най-вече чрез четенето на много книги по темата. Обаче, както беше с Библията, се опитвах да ги разбера на интелектуално ниво. Докато не прочетох книгата на Нисаргадатта Махарадж ‘Аз съм онова’. Още от първия параграф имах усещането ‘о, намерих го!’. Забавното е, че не помня нищо повече, но чувството, което ми даде – спомням си го така, сякаш беше вчера. Усетих онова, което стоеше зад думите.

По-късно отидох в Индия, за да продължа откривателското си пътуване. Разболях се и получих частична парализа. Това ме принуди да потърся отговорите в себе си. Оттогава започна пътешествието ми в Бог. Дотогава то беше предимно пътуване към Бог. Въпреки това книгите бяха полезни – думите могат да насочват в правилната посока. Но все пак те са мисловни модели, не са реалността. Истинските отговори са в самите нас.

През целия ли ден присъстваш в настоящия момент?

Дори за мен това все още е пътуване и практика. Но забелязах, че съм пораснала и съм станала по-зряла. Ние хората имаме склонността да губим себе си във външния свят. Човек се идентифицира със света на формите и го възприема като свой господар. Затова е важно да търсим моментите на тишина и да се свързваме с нашата същност, с божествената енергия. Всъщност всички ние сме духовни същества отвътре. И предизвикателството е, когато излезем в света, да бъдем в контакт с нея.

Как ти и твоят партньор Екхарт се справяте с медийното внимание и факта, че хората имат склонност да поставят публичните личности на пиедестал?

Екхарт и аз прекарваме много време сами, така че да бъдем в контакт със себе си. Ние не сме от типа хора, които имат нужда от постоянна компания. Ако поставиш една известна личност на пиедестал, няма как да осъзнаеш кое е истинското ти аз. Всичко, което търсиш в този известен човек, можеш да намериш в себе си.

Точно сега в света има много задълбочаващи се кризи, свързани както с околната среда, така и финансови. Кой е най-добрият начин да се справим с тях?

Във всяка криза се крие дар, тя е покана за пробуждане. Не знам доколко ще се задълбочи кризата преди наистина да се събудим. Археологическите открития ясно показват, че по-ранните цивилизации са процъфтявали, а после е идвал упадъкът им. Естествено, това може да се случи и с нашата цивилизация. Няма да оцелеем, ако останем на същото ниво на мислене. Мисленето е онова, което причинява проблемите, с които се сблъскваме в момента. Важно е да намерим спокойствие и да се свържем с истинската ни същност. Това е ин аспектът, който ни помага да се събудим духовно и да приемем напълно настоящия момент. От тази начална точка нещата, които искаме, идват спонтанно – ян енергията.

Добрата новина е, че всички имаме силата да се пробудим. Но всеки от нас ще го направи според собственото си темпо. Няма темпо, което да е по-добро от друго, затова е безсмислено да съдим другите. При Екхарт се е случило за една нощ, но при повечето от нас това е постепенен процес.

Но било прекрасно да се пробудим за една нощ.

Погледни цветето на тази маса. Въпреки че не знам дали е истинско или изкуствено (смее се). Това цвете ще разцъфне според неговото си време. Не можеш да му кажеш: ‘Цъфти, цъфти, цъфти!’. Идеята, че трябва да се пробудим бързо е отново творение на интелекта, мисловна форма. Ако се идентифицираш с нея, ти не си осъзнат.

Много хора се пробуждат, но все още се говори твърде малко за това в официалните медии.

И Екхарт, и аз забелязваме, че нещата се променят. Точно преди това интервю говорих с журналист от известен ежедневник във връзка с ‘Месец на духовността’. Виждаме и, че книгите на Екхарт стават популярни сред все по-широк кръг читатели, докато до преди няколко години хората, които нямаха духовни интереси, не им обръщаха внимание. Просто сме склонни да игнорираме или отричаме дадена информация, ако не сме готови за нея.

На твоя уъркшоп ‘Присъствие чрез движение’ ти използваш тялото, за да се свържеш с пространството зад телесната форма. Как точно става това?

Чрез тялото или чрез обекти като една маса или един стол човек вижда формата. Обаче ако погледнем през микроскоп ще видим, че те не са плътни форми. Въпреки че можем да използваме илюзията на формата като например отварящата се врата, за да достигнем мястото зад нея. Енергията трябва да се движи свободно в тялото, но определени убеждения могат да предизвикат блокажи. Тогава енергията става по-плътна, като лепило. Това е енергията на болковото тяло. Разтварянето на тази енергия с помощта на йога или чи гонг не е достатъчно, за да се разреши проблемът. Да се работи върху осъзнаването – как определени мисловни модели създават пречки – също е много важно. Това помага да се предотврати повтарянето на проблема.



Тема Re: И пак за Любовта..нови [re: vidiya]  
Автор vidiya ( I LOVE MY SELF)
Публикувано22.01.14 13:00



Когато срещнеш човека, който те обича ...всъщност срещаш себе си..Онзи(онази), който отдавна си скрил от всички..най- вече..от себе си....Срещаш себе си, онзи който вече не помниш...онзи, който дори от старите детски снимки вече не познаваш...И дори сред старите ти приятели няма вече такива, които да те помнят такъв..В началото ти улавяш само някакви неуловимо познати искри пробягващи в очите му, нещо неуловимо познато се прокрадва в интонацията му , в усмивката..В този момент се изгубваш, защото нещо изплува от паметта ти, но не разбираш какво именно...Нещо забравено...неуловимо познато...нещо...Недоверчивото ти разпознаване събуджда тъгата към която толкова си свикнал в годините, че дори си престанал да я забелязваш..всъщност, просто не ти е до нея..Това събуджда непонятното и необяснимо чувство за носталгия, живеещо в дълбочината..Необяснимо, защото няма причина за такава тъга..А уж всичко ти е наред, дори повече от това..И в един момент тази тъга избухва и разбива убежденията и съпротивите ти, провира се в съзнанието ти, изпълва те напълно, изблъсква от там всичко и те оглушава с изискването да „върнеш”...да върнеш нещо...нещото което ти е дадено по право с раждането ти на този свят. И тогава, оглушен, изгубен и потъпкан от силата на това настоятелно изискване...си спомняш..към кого е тази тъга..И от тогава не можеш да забравиш..не можеш да заглушиш този глас..Не можеш да му се съпротивяваш защото в теб се събужда Любовта..И с времето започваш да се виждаш... в цялата си красота и в цялото си несъвършенство, с всичката си сила и с всичката си болка..Просто срещнаш този който те приема такъв какъвто си и едновременно изисква от теб най-голямото изискване – да бъдеш Себе си..Срещаш човека, който те обича по – силно, отколкото ти – себе си...


Редактирано от vidiya на 22.01.14 13:09.



Тема Re: И пак за Любовта..нови [re: vidiya]  
Автор Exaybachay (хедонист)
Публикувано07.09.16 22:16



Прочетох в блога на Видия нещо, което ме развълнува ->

Така и не се научих да забравям онези с които съм била духовно близка и особено онези, които ми подариха искри от радост, светлина от нежност, топлина в думите, бисери от мъдрост. Понякога сутрин, когато отворя очи отчетливо си представям лицата на скъпите за мен хора.Всеки е уникален, неповторим, прекрасен със своите особености, характер, свят.
Не е възможно да кажеш хоооооп!!! и да забравиш,... зачеркнеш...да изгубиш в паметта си човека...или поне да се престориш, че той повече не съществува. Навярно на някой това му се отдава, но аз просто говоря за себе си. Липсват ми онези дреболии, които са ми били достъпни именно с онези хора, които са се оказали за мен извън зоната на достъп в този живот. Именно дребните неща характеризират всеки човек, защото най-ярко оголват самата му същност.С някой това беше прочетена книга обсъждането на която заемаше месеци, ляха се литри чай, препрочиташе се всяка страница, премерваха се фразите, разпространяваха се сюжети; с някой това беше изгрев не посрещнат в реалността, но докоснал душата; с някой букети и венци от есенни листа; с някой смешни снимки, до такава степен глупави и по детски непосредствени, че не са за показване в прилично общество smile emoticon:) ; с някой намокрени от сълзи кърпички; с някой усещане на границите; с някой неудържима нежност; с някой укори на съвестта и преглед на сърцето; с някой велико осъзнаване на безценното детство и желание да го запазиш около себе си и в себе си с всички достъпни средства; Лудост ли е това? За мен, не...въпреки, че разбирам , че нищо не мога да променя както и два пъти да вляза в една и съща вода, както и да премина зад границата на земното битие.
А ако можех да забравя? Да ги пусна от себе си завинаги? Да кажа: " Всички са свободни! На всички, благодаря!".И край.. И да каня в живота си други..Навярно това няма да съм аз. И това не би бил моят свят..В моят свят остават завинаги онези, които поне веднъж са докоснали сърцето ми...




.....
Има една история от моя живот, която за първи път ще ти разкажа.

Веднъж магията така се случи - както си му е реда напълно ненадейно - че срещнах самодива. В първия момент затаих дъх от уплах - бях чувал, че който срещне самодива и тя го .. Види, клетника ще бъде безвъзвратно погубен. Така, че притаих дъх и се сниших мислейки си, че тя няма да ме забележи. Е - установих, че легендата не е съвсем вярна - самодивите винаги забелязват човека, преди той да ги срещне и те, самодивите решават, дали да застанат на пътя му или да се превърнат в пеперудите, които пърхат наоколо.

Немирни палавници (; - такова им е естеството, какво да направиш.

И съответно аз загазих - тя си миеше петите в един извор и това, което ме издаде т.е. тогава си мислих, че ме издаде, е защото видях нещо странно. Извора бе мътен, но миейки си петите, водата се избистряше, рибките се скупчваха около пръстите й, а жабките хахаххаха милите, жабките се нареждаха в/у близкия камък с надеждата да получат целувка и припяваха ли припяваха, умолително и подканящо, все по- гласно своите жабешки песни. Не вярвах на очите си, струваше ми се, че си въобразявам и в опит да надникна по- добре взех, че се изправих - тревичките около стъпалата ми и листата на храстчето зад което се бях скрил вдигнаха шум, и известиха на самодивата за моето присъствие.

В този вълшебен миг погледите ни се срещнаха. На мястото на едното око, имаше небе - на другото имаше морски вълни. Гледаше през мен - гледаше толкова навътре в мен, сякаш там бе безкрая. Каза ми "очаквах те". Аз се смутих и разтреперах, а тя - "туй то, всички мъже сте еднакви" ...... представяш ли си. Намерих сили да я попитам - "защо". Защото - ми отвърна - ти е време да разбереш. Аз си помислих, край - вече няма измъкване, и си рекох какво пък толкова, като ще ме погубва, да ме погубва, в крайна сметка, колко хора са били погубени от самодива, това е един чудесен край, смърт мечта. Както знаеш самодивите нямат имена, но тя бе най- обаятелното, страховито и чаровно въплъщение на Живота, което дори е невъзможно да си представиш - така, че струва си, да погине човек от самодива.

И така - без жестове и без думи, тя тръгна неясно на къде, а аз просто безмълвно я последвах. Не след дълго се спряхме и ми показа едно цвете. Това бе особено цвете - едно философско такова, самовглъбено. Самодивата само ми прошепна - наблюдавай го. И аз съсредоточих вниманието си в/у него. Цветето се бе замислило, чудеше се, къде е отишла водата, която го напояваше; какво се е случило със светлината, която го е подхранвала; и дъжда, който внимателно и така старателно измиваше прахта от листата му; и вятъра, който го освежаваше с танците си; и пчеличките, които му носеха прашец; и пеперудите, на които бе козметичен салон, та се разкрасяваха при него, без запазен час; и светулките, които си играеха на криеница сред цветовете му; и онова смешно магаренце с кльопналите уши, което пасеше тревичките около корените. Какво глупавичко цвете - си казах- какво глупавичко цвете. Търсеше ги в себе си и Не Знаеше, че те бяха то. Каква магия - бяха се превърнали в него, бяха се трансформирали в цветето, което е сега.

Тогава разбрах и се обърнах да потърся самодивата, за да я осведомя, но ....... тя беше изчезнала, някак си, в опит да я потърся се обърнах към себе си, но и аз бях изчезнал, някак си. Там - или може би тук - бе само безкрая, в който отделните измерения, се бяха слели в едно.

Благодаря ти любима.



Редактирано от Exaybachay на 07.09.16 22:17.



Тема Re: И пак за Любовта..нови [re: Exaybachay]  
Автор Exaybachay (хедонист)
Публикувано07.09.16 23:36



(oще нещо от Видия)

**********

Вдишвам.
Без думи.
Толкова бавно.
Толкова крехко .

Нежно.
Неизбежно.
По вените,
до аортата,
до нерва,
до неврона

в теб
потъвам.
Излитам.
Възкръсвам.
Доверявам се.
На теб.

До последен дъх.
До сливането
С Цялото,
с небето,
със слънцето,
с вятъра,
с морето,
с живота,

до висшата сложност,
до простата истина,
до естеството,
до звука,
до оттенъците

на всевъзможни
чувства,
докосвания,
усещания,
интуиция,
мисли,

До светлината
в полунощната тъма ,
в сенките,
в мъглата,
в себе си,

наоколо,
навсякъде

Към него

вървя,
бягам,
устремена,
с усмивка,
със сълзи,
с вяра,
уверено
смело,
обвита
с любов,

докато на края
заедно
се разтворим
в Него ......





***********
п.п. упълномощен съм лично от нея!!!

Редактирано от Exaybachay на 07.09.16 23:43.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.