|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Виртуално и реално общуване
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 27.03.13 15:21 |
|
|
Мо изрази невъзможността си да не се съгласява повече , други хора също се показаха заинтересовани от такава тема и за да избавим съседната тема за Ревността от излишна ревност по други сюжети, нека да отговоря на Мо тук и да дискутираме тези неща в отделна тема.
Мо, на мен лично нещата свързани с виртуалното и реално общуване ми се виждат прости и очевидни. При това разделенито е условно, доколкото то представлява проекция на общуващия в различни сфери на общуване.
Когато сферите на общуване, т.е. декорът, са същественото, тогава разделението на общуване в интернет клубове и на живо в кафето има някакъв смисъл. Макар че малко повече наблюдение и някой съвсем правилно ще забележи, че и общуването на живо в кафето може да е същото толкова виртуално! Хора могат да се познават на живо от години, но на практики общуването им да е по един или друг начин виртуално. А ако се вгледаш още повече, ще видиш, че докато човек не познае себе си, всяко общуване с други хора е виртуално. Просто, защото неговата повърхност общува с нечия друга повърхност.
Когато обаче общуващият е в центъра, всяко едно общува е РЕАЛНО! И ако не другаде, то поне в книгите на Кастанеда тази очевидна подробност за различните реалности е ясно описана. Примерно, ти си прекарал хилиди часове в интернет клубоветете наоколо. Това е твоето РЕАЛНО време! Това е твоята РЕАЛНА енергия! Това са твоите РЕАЛНИ желания и импусли!
Ако човек се откъсне от хора, които практикуват същото като него, неминуемо изпада в един свой собствен виртуален свят, който лесно контролира и манипулира, но който има един огромен недостатък - не издържа на реалността.
Докато човек не се научи да е буден и да се учи от всяка ситуация, винаги ще попада във виртуални светове, ако ще да се среща на живо всекидневно и със 100 човека. Просто, защото ще възприема това общуване през призмата на ума си (която, мака и не същата, е подобна на тази на интернета) и може да обърне всяко бяло в черно.
Практиката си личи, там или можеш, или не можеш, средно положение няма.
Кое е това, което можеш или не можеш? Да ходиш по вода? Да ядеш кабърчета? И за какво ти е това можене?? Цялата идея за „моженето“ те отвежда в грешна посока. Ти самият, а не някой друг, трябва да види в теб дали живееш в мир и дали се радваш на живота. По простата причина, че това касае именно теб. Ако искаш преструвай се, парадирай, хитрувай, в края на крайщата това е между ТЕБ и ТЕБ. И понеже ти самият си с теб 99.99% от времето си, докато ти сам не се научиш да използваш всяка ситуция от живота си (била в интернета или на улицата), никакъв консилиум от експерти няма да ти помогне.
Казанот до тук не изключва, разбира се, ни най-малко общуване на живо, а напротив включва общуване в най-различни сфери. Но ако човек не се учи в един интернет клуб и примерно губи времето си и пилее енергията си с празни приказки, най-вероятно прави същото и на живо. Ако в интернета е невнимателен, груб или неадекватен, мислиш ли всичко това няма реални коренни у него? Въобще, интернет клубовете, както и всяка друга сфера на общуване и взаимодействие, са чудесно огледало, което търсещият себепознание е готов да използва.
Така че виртуалното общуване се оказва съсвсем РЕАЛНО.
| |
|
Тема
|
 Re: Виртуално и реално общуване
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
Ajay () |
| Публикувано | 27.03.13 15:49 |
|
|
Съвръшено верни мисли, наистина. Но въпреки това разлика между виртуалното общуване тук и това на живо - очи в очи, често има. По-лесно е да бъдеш такъв, какъвто искаш да си, в така наречения виртуал, по-трудно е да се отстояваш в така наречения реал. Видяла съм камари разминаващи се образи. Това изобщо не значи, че всъщност човек е образа си от "реала" - затворен дребнав тип например, вместо онова от "виртуала" - отворен, широко скроен исполин. Второто е стремеж на човека, нещо негово изотвътре, първото - освен настоящо положение, е и маска за обезопасяване. Но признавам, тази маска не веднъж ме е отблъсквала силно и това разминаване съответно между нея и титаничния виртуален образ:) Кой точно образ е близо до истинския аз? Сигурно всеки един, а може би нито един. Или и двете:)
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Ajay]
|
|
| Автор |
Ajay () |
| Публикувано | 27.03.13 16:04 |
|
|
А Мо често се изказва крайно или едностранчиво, но пък в случая има право - виртуалното не винаги издържа на реалността. Факт, не винаги успява. Ако жена срещне виртуалното излъчване на много як мъжкар тук, най-често на живо ще попадне на нещо противоположно в негово лице:) Или пък можем да го обърнем от мъжа към жената и най-често пак е така. Едни дълбоки философии тук, пък едни плитчини там. Тук ще срещаме просветлено осъзнаване, там дребни инстинкти и страхове. Така е, не е лесно да се излезе на равна нога с живия ообраз на отсрещния. Не е лесно да бъдем и ние самите в живия си образ на 100%. Разбира се, не можем да се съдим за това. Винаги са ми най-актуални стремежите на човек. А и искреността също. Ама не тази, дето Мо вика - да си казваме какво не можем и какво можем, защото това е относително. Почти всеки има своята практика, всеки има своята опитност. И все пак, не е лошо да избягваме нескромност във виртуала, ако не можем да оправдаем енергийно създадения тук образ после в реала (като подчертавам, че понятията "реал"-"виртуал" употребявам условно - за разграничение, защото принципно съм съгласна с написаното от теб за тях).
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Ajay]
|
|
| Автор |
Ajay () |
| Публикувано | 27.03.13 16:12 |
|
|
А има хора, които не се харесват и влагат целия си магнетизъм тук, защото се чувстват непривлекателни на живо. Но тази нелюбов към себе е това, което изпъква, когато ги срещне човек в реала, а не техен някакъв действително некрасив образ. На живо изпъква комплексът, докато тук почти за сатири и самодиви става дума, като им чете човек писанията:))) Обичайте се, моля, тогава няма да го има разминаването. А далеч не става дума да си красив и тогава да имаш самочувствие или пък безпогрешен практикант на нещо си, та тогава...Обич към себе си му е майката.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
mo32® (Naan_kadavul) |
| Публикувано | 27.03.13 21:49 |
|
|
При общуването има канали, по които се движи информацията:
- 55% невербална комуникация
- 38% интонация и звуци
- 7% думи
При виртуалното общуване разчиташ само на последния т.е. на около 7%, които идват пряко от твоя събеседник, а останалите 93% са твоя интерпретация. Колкото и да си буден, с повече не разполагаш.
Така че виртуалното общуване се оказва съсвсем РЕАЛНО.
7% реални, 93% интерпретация
Да е реално, да е реално, колко да е реално?
___________
| |
|
Тема
|
Re: медиирана комуникация
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 28.03.13 13:32 |
|
|
Този път, ви предлагам едно разказче по темата.Не го адресирам, конкретно към Миро, а просто по този начин, споделям мнението си по темата.
Медиирана комуникация
От три години водя група по психодрама в интернет.И организирам срещи на живо, на които хората идват с удоволствие, защото им излиза много по-евтино от ходенето по доктори, пък и психопроблемите, които решават, са достатъчно много. И все пак, реалните психодрами са много действени.Тук лесно се коректира както понижената самооценка, така и повишената, има възможност да се пречупи хипертрофираното чувство за срам и съвест, да се решат много семейни и междуличности проблеми в отношенията. С една дума, простора за психокорекции е огромен.
Днес, темата на срещата е интересна: Какво е това”виртуално общуване”? Съществува ли то?
В групата днес са: Ани – млада жена, с повишена самооценка, програмист, неотдавна мъжа и я напусна.Владо – млад, малко нахален човек, от провинцията, с високи амбиции, дошъл да учи в столицата, идва на всички мои групи. Ели, жена в балзаковска възраст, с проблеми в общуването със собствените си деца. Александра - клиничен психолог, „обущар без обувки” – мъжът и избягал, възпитава сина си сама, има проблеми с повишената си самооценка и училищните проблеми на сина си. Наско, работи в правоохранителните органи, посещава групата от”интерес”. Кети, весела пенсионерка, наваксва изпуснатото в безинтернетната младост. Посещенията в групата са на свободен режим .
- Езикът на форумното общуване все повече се различава от общуването извън форумите т.е.- в обикновения живот, започнах аз. Вълнува ме, кой как разбира думите „реал” и „виртуал”?Струва ми се, и това се потвърждава от наблюденията ми, че много хора бъркат тези понятия, използвайки ги във форумния живот. Смятат го за виртуален.Така ли е това? Ако с реалния живот нещата са малко или повече ясни, то с виртуалния – не са. Общуването във форумите виртуален живот ли е ? Това е важно, защото много недооценяват форумното общуване и смятат, че то не влияе на живота им, тъй като не е реално.Предполагат, че и в реала са такива, както и във виртуала, въпреки че тук общува като правило, една друга част от личноста, а не тази от реала..
- За мен виртуалното общуване е общуване през интернет, каза Ани.
Тя на практика винаги стъпва в бой първа.Именно”стъпва в бой”. Трудно и е да води обикновен разговор, и при нея елемента-съмнение, задължително присъства.Много изводи, тя прави на основание на собствените си фантазии или като „лепи” на опонентите си, това, което те не са имали пред вид.”Мислите, че...” – е визитната и картичка.
- Аз предполагам, че общуването на хората, под всякаква форма – е реално, възразих внимателно. Не е важно дали си пишат писма или есемеси, говорят по телефона или общуват във форум. Защо? Ами защото човек при всякакво общуване възприема информацията, преживява я, анализира я, и няма никаква разлика по какъв начин тя е стигнала до него.Виртуала е нещо друго. Това е онова, което го няма в реалноста. Например, геймърите играят на играта контр-страйк .Как да отличиш реалноста от виртуала? Онези чувства, които изпитват тези нещастници – са реални, но събитията, които се случват на монитора, не са реални.Реално е само изображението.Ние не можем да почувстваме поривите на вятъра от екрана, прохладата на водата в която плуват или потъват героите.Реални са и буквите на монитора, по същия начин, както и в писмо, реална е и реакцията на тези букви....Всичко това е реален живот.За това, аз не смятам форумния живот за виртуален, специфичен е само начина за общуване.
- Ако смяташ общуването във форума за не виртуално, защо казваш, че тези, които общуват във форума, предполагат че в реала са същите, както и виртуалните и че тук общува друга част от личноста? Ако общуването във форума е реално, значи общува същата част от личноста?
- Разбрах същноста на въпроса. (понякога е трудно да разбереш Ани, защото често се налага да уточнявам какво е имала пред вид, т.к. казаното от нея често не съвпада с това, което е имала пред вид ). Ще уточня: Има общуване във форума и извън него. То е –реално.И така, в това реално общуване във форума поведението на личноста се отличава от поведението и извън форума.Съгласна ли си с това? Или поведението на човека извън форума няма никаква специфика?
- Аз просто исках да уточня неразбраната мисъл.А може и да се съглася с нея.
По отношение на” да се съглася”, веднага се усъмних. Както винаги се случва, при обсъждане, някой се опитва да отклони разговора встрани от темата или се започват дълги изяснявания на дребни неща, които и без това са ясни на мнозинството.
- Видия, а не ти ли се струва, че в тази тема се говори по принцип едно и също”същите яйца, само че в профил”? – резюмира Владо. Ти фактически подчертаваш два вида реално общуване, разделяйки го на два подвида общуване –непосредствено ( живо) и медиирано (он-лайн), и всички, които не са съгласни с теб, се придържат към по-разпространената класификация за общуване - реално (живо) и виртуално (он-лайн). С една дума, сама се натресе, на това което спомена по-рано: отсъствието на точни определения води до субективни трактовки и неясноти.
- За сега, стигаме до извода, че общуването във форуми и извън тях – е реално.Както казваш, правилно е и (живото) и (медиираното). «Он-лайн-а» хората могат да смятат за виртуално, но това не е така, защото то следва от казаното по-горе.За определенията си прав, има много некоректни, но реалното общуване се определя конкретно, с цялата му опроделеност. Например, ти виждаш буквички, те са реални, ти възприемаш информацията и реагираш на нея с някакви емоции (или не емоционално, а рационално). На виртуалният образ ти не можеш да кажеш нищо (освен еднопосочно), нито да му пратиш писмо, нито да усетиш докосването му... Колкото и да проклинам враговете си, например в CALL of DUTY или бавноста на героите ми – от моите стенания, на тях не им пука изобщо.
- Не винаги общуването на форумите е реално.В интернет има много примери.Човек си създава образ. Кое тук е нерезбираемо? –прекъсна ни Ани. Сигурно е започнало „разтягане” по темата, помислих си аз.
- Т.е., сега е реално, а сега не е реално? Как да разбирам това? Или да се съглася, че е реално или да не се съглася с това.Ако не се съглася, то трябва да се аргументирам, защо е нереално? Ние всички стигаме до извода, че то е реално – всички признаци за реално общуване са налице.
- Дали изказвам позицията на мнозинството или моята собствена, но аз съм свикнал да наричам реално това, което мога да помириша, отхапя, пипна..буквичките не мога нито да ги пипна, нито да отхапя, но те действително предизвикват в мен същите реакции, както и думите на живия ми събеседник. Но! Виртуалната среда ми позволява да водя играта, когато буквите се построяват в редици, не съвпадащи с тези, които биха били казани в очите на жив човек.По такъв начин, виртуалните буквички минават през мен, реалният, и се превръщат в нови виртуални буквички, предизвиквайки в мен реалния, реални емоции, които в крайна сметка стават оформление на виртуалния текст (емотиконита и т.н. ). Бих ти предложил, просто да опишеш още веднъж концепцията си за това явление и да поясниш използваната терминология. Това ще постави всичко по местата и ще избави темата от разборки „кое, кое е” и ще позволи да преминем към качествено ново ниво на обсъждане на въпроса.
- Пропусна „ да видиш”, „ да чуеш”...., след търпеливо изслушване подчертах аз. Извън форумите, ти никого не хапеш, не помирисваш.Ти, освен казаното, виждаш и чуваш. Има ли разлика, ако аз, седейки до теб, ти кажа някаква фраза или ти я напиша на парче хартия? Никаква.Терминологията ни е ясна.Трябва да определим, дали общуването във форуми е реално или товае сън? Ако общуването във форума не е реално, то трябва да покажем - защо?
-Човек, се представя, например, като бизнесмен или актриса, или учен, опитва се да говори на това ниво, каза Ани. В такъв случай персонажа не е реален, а виртуален.Ти общуваш не с истински човек, а с неговата представа за това какъв той би могъл да бъде.В такъв случай, това на практика е същия бот( бронирана огнена точка). Каквото и да казваш на такъв човек, той си е напълно в образа и казва не това, което би казал в реала, още повече, че за отговор, му е нужно да се подготви.
-Бизнесмен, актриса, учен, психолог… Опитай се да се се представиш като физик и започни да общуваш.Искам да видя, как ще ти се получи.Някой може да се опитва да играе роли, но мисля, че няма дълго да се задържи в тях.Освен това, можеш да се представяш за какъвто и да е, но общува- реален човек.И извън форума, можеш да се представиш като някой друг.И какво, да не би веднага да ставаш - виртуален, несъществуващ? Общуването така или иначе си върви.
- Нереално е, защото образът, създаден за общуване – не е копие на реалния образ, а виртуал, т.е. със схематично обозначени свойства, направен специално за да получи това, което не може да получи в реала - внимание към собствената персона.
-Съгласна съм, създаденият образ – е образ, той е виртуален, така е.. .Но не образа чука по клавиатурата, а реалния човек Образът не може да общува.Реалният човек, през клавиатурата или с думи(извън форума) се представя за ДРУГ, но човек, а не –образ. Т.е., получава се, ако говорим за форума, реалният човек се представя чрез реални собствени изказвания като друг човек. И какво от това, къде е тук –виртуала?
- Отлично, именно това и исках да чуя.Какво е тогава, според Вас, виртуалното общуване?
Ани по никакъв начин не можеше да се определи, как да ме нарича, на „ти” или”вие” и често ме награждаваше с различни местоимения.
- Аз не познавам такова, –отвърнах аз. – Има виртуален, т.е., нереален свят, виртуал, както го наричат.Да видим един пример, с компютърна игра. Геймъра седи, гони, например някакъв екшън. Да определим реалното и виртуалното в този пример.Реално е това, че той вижда монитор и динамични картинки. С една дума- кино.Реални са движенията на тялото му и емоциите, родителите му, които говорят, ако са в къщи –оставяй играта, сядай да учиш. Всичко това е реалност.Събитията, които се развиват в играта – са виртуални.Там е виртуалният свят, там са виртуалните”отношения” на героите. Аз вече казах, че там може да духа вятър, да има стрелба, но в реалният свят ги няма, реален е само звука, предаващ ефектите.В реалния свят може да общуваш свободно.Във виртуалния свят, персонажите „общуват” благодарение на действията на юзера или програмата.Например, ботовете, не могат да общуват с човек, това са програми и предлагат това, което в тях е програмирано Виртуален е света на фантазиите(но не самите фантазии), света на сънищата( но не и самите сънища)... Ако анализираш структурата на сънищата, то прекрасно знаеш, че в тях има теб (твоето Аз) и други персонажи, действащи независимо от теб.Твоите усещания по време на сън –са реални.Персонажите са образи от сънищата и техния живот е виртуален.Твоя живот в сънищата е също виртуален, защото просто е нереален.Повтарям, реални са твоите конкретни усещания. А в сънищата те понякога са много силни.
Още веднъж, казвам, че не познавам виртуално общуване.Общуването в интернет, в това число -на форуми – е медиирано. По същият начин, както, например, хората са общували чрез писма, а по-късно - по телефон, имейл, скайп и т.н. Ти няма да наречеш виртуално, общуването си с приятелка по телефона, нали? По –лесно за разбиране е, когато съпоставиш двага израза: реален –нереален.Общуването аз разделям на форумно и извън форумно.И двата вида общуване – са реални.В по - широк смисъл – на непосредствено и медиирано.
-А на какво спряхме? – попита дошлия преди малко Наско.
-Спряхме се на това, че форумите – са медиирано реално общуване.Виртуално общуване – няма. Виртуалите са събития, развиващи се в игри, рекламни клипове, кино... Има и такова определение : Виртуална реалност (от лат. virtus – потенциален, възможен и лат. realis – действителен, съществуващ) – създаван посредством технически средства свят и предаван на човека чрез неговите обичайни за възприемане на материалния свят усещания: зрение, слух, обоняние и други.
-Как може да се запознаеш с виртуален герой? Как може да проникнеш във виртуалния свят? Ами –никак.Какво е това”виртуално запознанство”? Това, какво е-запознанство с чудовищата от игрите или с героите?.. Пълни глупости.Т.е. виртуално запознанство –няма.А какво има? Има запознанство през интернет, медиирано.По същия начин, както едно време са използвали сватовниците. Виртуално общуване също няма как да има. Идете до екрана и пообщувайте с героите от филма или игрите...
- Съгласен съм с Видия, каза Наско. Ако се размислим, понятието „виртуал”навлезе в живота ни с появата на интернет. До тогава хората със същия успех са се запознавали по обяви във вестниците...
-Събеседникът е реален. Така е, Наско, ние приемаме „виртуала” като даденост във вид на медиирано общуване и забравяме, че събеседниците са реални. Аз също не винаги успявам да кажа”извън форума” и употребявам „в реала”.
- Напразно, подминахте интересния момент с изживяването на „Образите”. Това явление е доста разпространено, особено в литературата.Някои от тях, носят добър доход на реалните си създатели.Практически ние всички тук общуваме чрез създадени”образи”, влезе в разговора Кети. Тя обикновенно слуша и рядко влиза в разговор.
- Да, навярно е така, Кети. Само че това се отнася до обвивката. Всичко останало е реално, такова, каквото е в живота.Има само повече неразбиране, защото постовете се четат невнимателно. Няма интонация, мимика, сила на гласа..
- Аз не разбирам, как може, възрастен човек, да не разделя вирт от реал, - оригинално, както винаги най-накрая обобщи Ели.
-А ти кажи, какво разбираш под «вирт»? Може би нещо различно от другите? Вирт=виртуал=виртуален свят, така ли да разбирам?
-Да, това имах пред вид, и общуването в мрежата.
-Ти не ми отговори на въпроса.Освен това, в мрежата не общуват.
- Кое не е ясно? Ние с вас във форумите общуваме във виртуален свят.
- Интернет и реалност е като мастурбация и нормален секс, пошегува се, както обикновенно Александра. Аз се зарадвах на репликата и, т.к. Ели можеше още дълго да говори за едно и също.
- Не е съвсем така... А като секс с презерватив. Мастурбацията все пак, не е секс, поддържах Александра в нейният стил.
Както винаги, неочаквано времето за нашето общуване изтече и аз приключих срещата.На срещи, ние рядко стигахме до някакво съгласие, но по-късно ставаше ясно, че някои променяха своите първични мнения по обсъжданите въпроси.
Редактирано от vidiya на 28.03.13 14:19.
| |
|
Тема
|
Re: медиирана комуникация
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
mo32® (Naan_kadavul) |
| Публикувано | 28.03.13 14:06 |
|
|
От три години водя група по психодрама в интернет.
Началото е покъртително! В тоя дух, ето и нещо от мен:
"Обява: Фейбук групата "Не на глада в Африка" събра 100 000 харесвания. Търсим спонсор, за да ги изпратим на гладните деца в Африка"
Грубо е, но е по действителни случаи.
И още едно:
"Много хора харесаха събитието "Метеоритен дъжд 2012". Имаме запитвания от желаещи да присъстват: къде ще се случи? Друг популярен въпрос е: мога ли да го гледам по телевизията, от колко часа и по кой канал?"
"Бар на края на вселената"
___________
| |
|
Тема
|
Майката и бащата
[re: Ajay]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 28.03.13 14:10 |
|
|
Нормално и очевидно е да има разлики в различни сфери на общуване. Сигурно има такива и при общуване в къщи и навън и т.н. За мен по-важното е, че ако си правим илюзии за човека отсреща, не ни е виновен нито той, нито средата на общуване (примерно интернета), а ние самите. Ние сме си изградили някакъв модел за идеален мъж/жена, за духовен водач или за нещо друго и на практика чакаме да срещнем някого за да му сложим шапката на нашия модел. Вярно, че в интернета такова припознаване е по-бързо заради големия избор и директността на общуване (ако се бяхме срещнали на спирката на автобуса сигурно нямаше веднага да си споделим всичкото това). Но пък, ако човек е практичен и търсещ, вместо да се опаква от виртуалността на интернета, може да използва това му качество за да види в КОНЦЕНТРИРАН вид СОБСТВЕНИТЕ си модели на поведение. Модели, които при стандартно общуване, ще се разредят в цял един живот и ще са по-трудни за детектиране.
Така че изводът за мен поне е да не съдим другите и да не им слагаме шапките, които ние самите сме им скроили. И да използваме предимствата на всяка среда за общуване.
Съгласен съм напълно, че обичта към себе си (му) е майката. Ще добавя, че бащата (му) в случая е вниманието да е в нас и да минава отвъд плиткия слой на ежедневното ни себепознание. Когато бащата влезе дълбоко и познае същността ни, майката ражда любовта... Първо към себе си и после към всичко наоколо.
| |
|
Тема
|
Животът е реален само, когато аз СЪМ
[re: mo32®]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 28.03.13 14:39 |
|
|
Забавното е, че тези числа сигурно си ги взел от някое ВИРТУАЛНО общуване в интернета. Но като си започнал с числа, виждам, че поне с този ник си изписал над 10 000 поста в ДИРа само. При това, по-предишният ти е в дебрите на тема за ревността, към която не си проявявал офицално интерес и в клуб, към чийто патрон също не гориш от интерес. Което може да предположи, че сигурно си прочел 100 пъти повече постинги (поне такова е съотношението в съседната тема), което прави над 1 милион. А е можело през цялото това време да общуваш невербално, с интонация и звуци на живо... Но ти си предпочел виртуалното... Хм, в случая май реалното не издържа на виртуалното.
В по-общ план, обаче, ако човек е несъзнателен и вниманието му е само навън, дали ще общува с някого в интернет или на живо, най-често 100% от чутото ще са просто интерпретации. Понеже обичаш цитати, ще ти кажа заглавието на една книга на Г. Гурджиев, което написно точно като за настоящатата тема: „Животът е реален само, когато аз СЪМ”.
П.П. Ако тук не говориш за себе си и за собственото си поведение (а коментираш неща за ДРУГИ), мислиш ли, че среща на живо би променила нещо пък и включваща невербална комуникация със звуци.
| |
|
Тема
|
Re: медиирана комуникация
[re: mo32®]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 28.03.13 14:42 |
|
|
...Пропуснах да поясня, че приликите с действителни лица са случайни....
| |
|
|
|
Виртуалното общуване е дискусионно, в най-добрия случай комуникативно, но то не може да достигне дълбочината на онова взаимоотношение, което представлява мълчаливостта - просто макар и безграничен, на виртуала му липсва просторност и откритост. Ошо дава един пример точно по разказа ти - как човек вместо да ходи на психиатър, тъй като е много зает, да му праща аудио записи и съответно психиатъра да му отговаря с аудио записи, това колко успешна психотерапия ли ще е.
Или друг пример - още от първата книга Ошо ми направи силно впечатление, но когато гледах клипове с него, останах поразен, думите сякаш изгубват значението си, какво казва остава на заден план, речта става фон, Ошо е целия център на случващото се на монитора, съвсем естествено и логично си зададох въпроса "а какво ли ще е да го срещнеш на живо" ...... и преди време гледах един компрометиращ филм за индийските учители, съотвено и Ошо включен в черния списък, но какво ми стана интересно в този филм. Интервюираха една понастоящем както разбирам писателка, но не й помня името, която е живяла в комуната, та я питаха за Ошо и какво отговори тя, започна така: Ошо е ... и тука млъкна, замисли се и пак .... Ошо е .... по кратък миг на мълчание ..... единствената дума, която намирам, за да изразя Ошо е, че празен, не знам как по друг начин да ви го кажа, но сякаш вътре в него, нямаше нищо и тази празнота просто нахлува в живота ви, обзема ви тотално .... и т.н. опитва се да го изложи нали, как това ти ебава мамата на психиката, живота и прочие.
Та на живо, едно докосване, един жест, един поглед казва в пъти повече, отколкото всички думи взети заедно - това поне аз не виждам как може да се почувства/ разбере във виртуалната сфера, не знам може би съм старомоден, но живото присъствие и общуване нищо не може да го замени, виртуала е сурогат, имитация на общуване, аз не един път ми иде да напсувам некой, но не с лошо, ала как да го направя, така че да не ме разбере на криво, такива проблеми на живо нямам. За да има общуване във виртуала всеки от участниците трябва да направи нещо, да напише нещо, да пусне снимка, клип, линк - в реала изобщо не е така, не е нужно да правиш каквото и да е било, за да има общуване, чрез самото присъствие на съществата, общуването се осъществява, от само себе си.
И лично според мен и според собствените ми наблюдения си правя извода, че дори виртуала оскотява хората - младите в тинейджърска възраст не знаят как да си правят кефа, не знаят как да се радват на живота, киснат по цял ден пред комповете и си фантазират, това е чисто зомбиране и за да устоят на живота извън интернета, посягат здраво към наркотиците и алкохола, те не можеш да ги видиш тавряз. Психотерапията ще е тепърва процъфтяваща професия - твърде много изкуствени неща се натрупват в живота и бита ни, и виртуала е едно от основните сред тях.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
Тема
|
Re: Животът е реален само, когато аз СЪМ
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
mo32® (Naan_kadavul) |
| Публикувано | 28.03.13 15:52 |
|
|
Интерпретираш, усещаш ли се?
___________
| |
|
Тема
|
Re: медиирана комуникация
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 28.03.13 19:48 |
|
|
Свежо разказче и съсвсем по темата Добре, че каза, че всяка прилика е случайна...
Прегръщам с удовоствие една водеща на психодрами. Но не някоя виртуална, а една съвсем реална, при която всяка прилика е нарочна.
| |
|
Тема
|
Re: Животът е реален само, когато аз СЪМ
[re: mo32®]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 28.03.13 19:49 |
|
|
кое?
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Ajay]
|
|
| Автор |
fromnowhere (непознат) |
| Публикувано | 29.03.13 11:20 |
|
|
Съгласна съм написаното от Ajay и exaybachay ...
Мисля, че хората трудно се разбираме било то на живо или във виртуала.Сложността на общуването идва от набора ни от разбирания, опитност, преживявания, желания, пориви, нужди...-всеки е един ограничен свят(не визирам просветлените) и колкото е по- ограничен, толкова по трудно става общуването. Всеки човек се "забива" в някаква област и си придава значимост с която парадира и се опитва да налага всячески( по възпитано или пък не толкова ), всеки ходи със своя "рай и ад"...
Трябва да се обичаме каза Ajay ,аз бих добавила и да се уважаваме
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: fromnowhere]
|
|
| Автор |
mo32® (Naan_kadavul) |
| Публикувано | 29.03.13 14:05 |
|
|
Трябва да се обичаме каза Ajay ,аз бих добавила и да се уважаваме
Чудесни пожелания, но за съжаление, те живеят в царството на "трябва", което започва от утре, а ние живеем в настоящето.
Всеки човек се "забива" в някаква област и си придава значимост с която парадира и се опитва да налага всячески
Какво би станало, ако всеки излезе от тоя безопасен кръг, тая зона на сигурност, която постоянно поддържа и хаби толкова много енергия за тази поддръжка? Няма да оставя въпросът без отговор, защото той има такъв отдавна: човек или ще се промени, или ще се върне отново в своята зона на сигурност. Какво определя промяната? Обстоятелствата разбира се: ако сме притиснати от тях, ние сме принудени да се променим. Биваме ли притискани от обстоятелствата, когато общуваме виртуално? Не разбира се! Та повечето хора приемат общуването в интернет като нещо "на ужким" и смятат, че всичко извършено там не е реално (това се дължи на несъзнателното ни усещане, че само 7% е реалната информация, която се пренася през тази медия, а всичко останало, 93%, е плод на нашето въображение; пример: ). Живото общуване ни вкарва в обстоятелства, които не можем да контролираме, да предвидим и да насочим удобно, както това правим във виртуала.
Дали обстоятелствата са единственият фактор? Най-важният и най-главният? Дали трябва да чакаме пасивно да ни се случи нещо, което да ни промени? Не, разбира се! Главният фактор, който провокира промяната в един човек, това е критичната маса от енергия, която трябва да се събере, за да се мине на следващо ниво, подобно на електрон, който може да мине в следващ слой в атома, само когато има нужната за целта енергия.
Само при наличието на енергия, човек може да се промени и тогава, когато вече е променен, няма да има нужда от Трябва да се обичаме ...и да се уважаваме, защото ще е нещо естествено.
___________
Редактирано от mo32® на 29.03.13 14:11.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: mo32®]
|
|
| Автор |
fromnowhere (непознат) |
| Публикувано | 30.03.13 16:15 |
|
|
Здравей, Мо!
Използвах думата "трябва" ,защото мисля, че много малко хора успяват да живеят в Сега.Това "трябва" е за хора които са си поставили някакви цели в живота, които искат да постигнат, но все още на са.Например ,ако един човек е просветлен (надявам се сега да не се отвори тема за просветлението ) на него не му е нужно "трябва", но за хора които не са (като мен) е необходимо.И за да поясня още- преди медитирах по- често, но с времето ума все намира оправдания за да не го прави и в този случай аз си ползвам "трябва".За да стигнеш до точката където нямаш нужда от "трябва", мисля че ще са необходими много "трябва" , усилия, разбирания...Така поне аз виждам на този етап нещата, утре може да е различно.Съгласна съм, че "трябва" не от настоящето.
Също така мисля, че е нужна много енергия за да успее човек да се промени и много смелост според мен за да излезеш от "безопасния кръг" както ти казваш.
По отношение на виртуалното и реалното общуване, мисля вече съм го споделила- нямат място за сравнение двете
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
ckитoмa (seeme) |
| Публикувано | 30.03.13 23:44 |
|
|
Основната разлика между реално и виртуално общуване е на ниво канали за обмен на информация, т.е. от моя гледна точка въпросът се измества към 'доколко пълноценно е виртуалното общуване'.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: ckитoмa]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 31.03.13 21:45 |
|
|
Сигурно за много хора разликата между реално и виртуално общуване е свързана главно с каналите/средата за обмена на информация, т.е. с нещо ВЪНШНО. За мен обаче разликата е съвсем другаде и е свързана с това доколко общуването води до някакви реални промени в мен, доколко се осъществява реално взаимодействие с мен. Т.е. акцентът е върху субекта, общуващият. От медитационна гледна точка тръгваш винаги от себе си и разликата е съществена.
Когато ТИ си водещата и 0.1% „широк“ канал на общуване може да е важен и решаващ. А ако чакаш средата да свърши взаимодействието и 100% общуване на живо може да си остане виртуално в смисъл на плитко и неводещо до нищо (с изключение на загуба на време). Сигурно си виждала безброй такива уж реални, а на практика празни общувания. А нещо видяно в книга, филм или интернет (които би трябвало да са виртуални), може пък да те промени реално.
Забелязал съм как хора, които в интернета се оплакват, че „това не било като общуване на живо“ (не знам защо някой си мисли, че би трябвало да е такова и го сравнява с такова), всъщност търсят в интернета нещо, което не са намерили на живо. Но понеже и в интернета го няма и се разочароват отново спомняйки си с носталгия за общуването на живо. Но всъщност се въртят в омагьосан кръг, защото проблемът (и решението му) не е в средата, а в тях самите.
Ошо казва нещо, което има отношение по темата: „Не истината е покрита с воал (който да трябва да махнем), а ние самите сме покрити с такъв воал“. В нашия случай не средата/каналът са определящите, а нашата възприемчивост и будност. Ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш, че всички ние сме непрекъснато в реално взаимодействия с много хора, сили, енергии, взаимодействия... Хм, ако някой смята, че общува виртуално в който и да е момент, значи просто е заспал и самият той е станал виртуален. И сигурно такова виртуално общуване не е пълноценно. Но пък, ако си центрирана в себе си и възприемаш всеки миг от живота си като РЕАЛЕН, общуването ти със сигурност ще е пълноценно независимо от каналите и средата.
П.П. Виждаш ли паралелите на тази тема със съседната за ревността?
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
ckитoмa (seeme) |
| Публикувано | 04.04.13 20:18 |
|
|
Според мен има разлика между въздействие и общуване. В първия случай информацията стига до теб и те променя, а комуникацията е двупосочно движение, партньорство.
Може би съвсем принципно и в крайна сметка важното е какво стига до теб, но в конкретна комуникация това, което те е стигнало и променило, излиза в посока навън.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: ckитoмa]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 06.04.13 20:55 |
|
|
По-скоро бих казал, че има общуване, което ти въздейства и общуване, което може да се окаже само формално такова.
При години открих, че ако общувам с човек и се фокусирам само върху него, общуването и взаимното въздействие е ограничено. А ако го възприемам като общуване с Цялото, т.е. че Цялото общува с мен посредством човека (или някакво друго явление), то общуването и партньорството става много по-дълбоко, многопластово и въздействащо. Апропо, след това и възприемането ми за ревност изчезна.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
ckитoмa (seeme) |
| Публикувано | 11.04.13 20:48 |
|
|
Понякога Цялото ми идва твърде поучително.
| |
|
|
|
..Сетих се за един пример ...Да вземем ягода ( който каквото харесва и обича)- гледам я на картинка и с въображението си представям как отхапвам сочната ягода, усещам аромата, сладкия вкус в устата си, малките жълти семчици по зъбите си...отварям очи и осъзнавам, че преглъщам само слюнката си, а апетът стои...всички тези усещания стават истински ако изядеш реално тази ягода и оставаш сит ( при мен обаче само с една ягода няма да стане )...
Това е прост пример, с взаимоотношенията е по- сложно!
Мисля, че докато живота стане прост е много сложен.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: ckитoмa]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 12.04.13 14:06 |
|
|
Ако Цялото е някаква теоретична концепция – вероятно ще е така. В контекста на тази тема, виж следното му приложение и въплащение.
Общуваме с теб на живо, но ти тъкмо излизаш от болницата, където са ти казали нещо важно (може да е симптом за тежка болест, че ти няма нищо или че си бременна). Може преди това в работата ти да се е случило нещо важно (да са те уволнили или повишили), да си гледала покъртителен филм, близки хора да са ти споделили нещо съдбоносно за тях, да вали дъжд от седмици или да е чудесно слънчево време, да си влюбена или разлюбена, да си гроги или пълна с енергия... И нашето общуване формално може да е едно също външно погледнато, но на практика ще е коренно различно във всичките горни случаи. Цялото е сборното понятие на всички външни и вътрешни сили, които ти влият непрекъснато и чийто резулат е, че дадено общуване с един конкретен човек се превръща в общуване с цял един контекст от множество сили, взаимодействия и хора.
П.П. А пък ако наблюдаваш още повече, може да откриеш, че горният ансамбъл не е толкова случен, колкто може да изглежда на пръв поглед... Може да откриеш, че във всеки момент ти се казва нещо и общуването е съвсем реално.
| |
|
Тема
|
Виртуални желания и реално задоволяване
[re: fromnowhere]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 12.04.13 14:27 |
|
|
Следвайки примера ти, колко хора ядат/имат реално любими неща, но все остават недоволни и незадоволени искайки и нещо друго.
П.П. Предполагам, че не си срещала Ошо реално на живо, но предполагам, че той е променил живота ти много повче от стотици хора, които си срещала реално на живо.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуални желания и реално задоволяване
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
fromnowhere (непознат) |
| Публикувано | 12.04.13 14:46 |
|
|
Така е- човек все иска и иска...,но мисля, че благодарение на желанията и исканията човек постига. Що се отнася до недоволството и незадоволяването на хората- повече благодарност...
Така е - не съм срещала Ошо на живо и да, той е променил възгледите ми, но промените в живота ми настъпват от реални ситуации в които попадам и хора които срещам. Когато само четеш книги, мислиш си че разбираш това което се пише( всеки си тълкува нещата по своята глава ) , мислиш че ги знаеш нещата и точно така правиш и ти ,но когато дойде реална ситуация и видиш своето поведение и реакция и си даваш сметка( ако си я дадеш и видиш), че не е като по книга
П.С това ,че пиша във второ лице не значи че се отнася конкретно за теб..такова ми е изразяването,така протекоха мислите
| |
|
|
|
Какво казва, Ошо за това?
Ягодката е дете на природата...В красотата на природата няма нищо особено.Тя е особена, защото следва своята естественост, защото естественоста е ключът към източника на живота: да спиш, когато ти се спи, да се събуждаш, когато си се събудил, да ядеш, когато си гладен, да спиш, когато си уморен....да общуваш, когато ти се общува.Това казва, Ошо и сочи Пътя, навътре, в При Родата.
Ама , коя При Рода? Не, не тази, която те заобикаля, а тази, която е в ТЕБ. Да течеш във вътрешната си природа тотално е естествено, там е истината и онова, което наричаме - съдба.
Моят живот, е само едно клонче, от вековният дъб, който расте в гората. Аз просто разбрах това. Клончето от това дърво е времето на моят живот.
Какво остава? Да се наслаждавам на живота – тотално.. . Да бъда благодарна, на това, което имам. Друг път няма. Другият път –е смърт за При Родата в мен!
За моята При-Рода, няма значение на къде ще вирее - в интертет или извън него, защото е в мен, а аз съм -реална и точно Сега, реших да пообщувам реално с теб
Използвах думата "трябва" ,защото мисля, че много малко хора успяват да живеят в Сега.Това "трябва" е за хора които са си поставили някакви цели в живота, които искат да постигнат, но все още на са.Например ,ако един човек е просветлен (надявам се сега да не се отвори тема за просветлението
Ако искаш, виж този линк
Как мислиш, че живеят тези хора.Струва ми се, точно-в Сега.Не отварям тема за просветлението, защото тези хора - нямат нужда да го търсят.Те просто -СА. - себе си, в сега. Редактирано от vidiya на 12.04.13 19:41.
| |
|
|
|
Да, така казва и съм съгласна с това което казваш и ти. Също така си спомням, че Ошо пише да се пазим от фантазиите и евентуален духовен, илюзорен свят който можем да си сътворим и пак да пропуснем реалността. Как ще разбереш тънката граница от това което си фантазираш че е вътре в теб и това което наистина е в теб?! Може цял живот да се откара във фантазии...говоря така защото съм малко склонна да потъвам , а се старая и на реална обективност(мисля необходима за живота). Харесвам постовете ти, те са като "духовен пътеводител" ,но за просветлени . Аз все още не съм, както казах красиви книги, красиви думи, но важното накрая е това което на теб се случва и това как Ти се държиш и отнасяш с живота, твоето поведение, твоето отношение...
| |
|
|
|
...сега прочетох и статията...какво да правим като не сме се родили там (не че не можем да отидем). Ошо е искал да съчетае и духовно и материално, да не се отказаваме от удобствата.
| |
|
|
|
Всичко е нереално. Пробвай това, докато гледаш филм. Това е хубава медитация. Просто се опитай да помниш, че това е нереално. Продължавай да помниш, че това е нереално, а екрана-монитора-празен. И ще видиш, че в течение на няколко секунди, можеш да помниш и отново да забравиш, отново това става реалност. Когато забравяш себе си, фантазията става - реалност.Когато си спомняш, че Ти, си реална, ти се „изтръскваш” и екрана става нереален, и всичко, което се случва – става нереално.
как Ти се държиш и отнасяш с живота, твоето поведение, твоето отношение...
Старая се да не спя
| |
|
|
|
....Какво би се променило в теб, ако можеше да отидеш там? И какво като не си се родила там? Там - е от вън.Ти си бъди - вътре....тогава навсякъде си - ТУК. Те нямат -там. Те имат - тук и сега.Защото са естествени и будни.
Когато Ошо говори за удобството, той има пред вид комфорта, вътре в теб, за душевен комфорт...да наблюдаваш чрез наслада и комфорт, а не чрез болка и неудобство.. За това неговият подход към Випасана, има етикетче - ВИП ...като нашия клуб... А повърхностния комфорт, който Ошо съвсем съзнателно демонстрира е именно за ....големия звяр -умът, на него му е интересно какво има на повърхноста...
По време на дъжд, в тъмната нощ, влез в тази тъмнина, като форма на формите.
Редактирано от vidiya на 12.04.13 21:57.
| |
|
|
|
А ако филма е по реален случай? (((:
п.п. щом се налага да помниш, то значи неизменно и ще забравяш - за това казват, че глупавите си записвали.
п.п.2 м/у другото и аз не схванах какво искаше да кажеш с аборигените, ама дай някакво по арно Сега, баш па това ...... да ме изгони жената, щото не съм носил риба, бата у Сегато, нещо не ми се нрави.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни Редактирано от exaybachay на 12.04.13 21:55.
| |
|
Тема
|
Re: Естествено общуване
[re: exaybachay]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 12.04.13 22:07 |
|
|
В текста пропусна главната думичка.МЕДИТАЦИЯ. Тя е на Ошо и се казва -Фантазия..Умът ти е хванал на повърхноста, думата -кино.А ти -опитай, да го гледаш - медитирайки.
За парахите....Учи се от тях. И в тази наша действителност, жена ти едва ли ще те глади по кратунката, ако само лежиш на розовия си диван... и дремеш като котак...разсъждавайки за нещата извън теб...заслушан в историйките, които умът ти ехидно разказва... при това, точно тук и сега.
Редактирано от vidiya на 12.04.13 22:10.
| |
|
|
|
За парахите....Учи се от тях.
т.е. ако ти носа по една кошница с риба секи ден, нема да ме изритваш от розовия диван, а ще ме гладиш по кратунката и аз дремуцайки в небрежно блаженство, в отговор ще мъркам като котарак :D
п.п. сега да не речеш, че не си парахкиня - не се признава. :P
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
|
|
Питам се те ако дойдат да живеят в нашия свят дали биха се справили? Ще могат ли да останат тук и сега или нямат да издържат и ще се върнат обратно...Ти защо не отидеш да живееш там- ще бъдеш естествена и може би ще станеш будна? Няма да се налага да носиш дрехи или да си губиш времето в спане
Ошо всеки си го тълкува, той не е отишъл да живее в гората, избрал е да бъде в двата свята, аз мисля че има в предвид и двата комфорта .
Благодаря ти за отпускането в тази прекрасна мелодия...
| |
|
|
|
Това с филма съм го пробвала-така е...Пробвала съм също от техниките на Ошо да повтарям "аз сънувам и аз съм"....-много бързо се отнасям...
Редактирано от fromnowhere на 13.04.13 14:24.
| |
|
|
|
Не знам дали има някой тук, който смята, че само с книги се постига разбиране, нито пък да не прави очевидната разлика между общуване на живо и примерно по интернет. Поне за мен същината на темата е, че може да се учим във ВСЕКИ момент. Най-малкото, защото ние сме във всеки момент с нас самите на живо. Стига, разбира се, отношението към нашия собствен център да не е виртуално.
Понеже подхвана темата за реални ситуации и безспорните предимства при ученето в тях в сравнение с книги, нека да се задълбочим в тази посока. Пробвала ли си да ходиш в Ошо групи на живо и какви са ти впечатленията от ученето там? И въобще, ако искаш сподели, как се опитваш да направиш по-реални нещата, които си харесала в книгите на Ошо?
По-долу е моят принос по темата. И аз като теб обичам ягодите, но тази година реших да ги обичам малко повече включвайки и грижата за тях. Хм, общуването с ягодите, които растат, е съвсем реално… И човек може да се „храни“ от него пред още да ги е изял . Ето как изглеждаха тези дружки преди седмица.
| |
|
|
|
Чела съм книгите му и съм правила част от техниките му...Опитвам се да бъда наблюдател на самата себе си, на действията си, на поведението си, на мислите си и да стигна до там, че да харесвам това което виждам ...
Къде ги гледаш тези ягоди, за сега изглежда се грижиш добре за тях . Да, ти реално ги гледаш( ако това на снимката са твоите ягоди ) и се надявам и реално да ги изядеш(насладиш) когато узреят.За сега остава реалната грижа за тях, а насладата ще почака
| |
|
|
|
В аборигените, виждам нещо общо с малките деца. Те са красиви, спонтанни, естествени, но не осъзнават кои са те самите. Просто нямат никаква осъзнатост. Живеят радостно, в сега, но тяхната радост в сега е неосъзната.. Ако се култивират – цивилизоват, ще изгубят спонтанността си и – съществото си.
В обществото, в което живея, се изисква определена личност (идва от думата личина, което означава – маска, спомни си древногръцкия театър, където актьорите са носели маски , наречени -"persona"- личина, защото звукът идвал изпод маската). Затова, ако в нашето общество, тръгна по съществото си т.е.- гола, хората няма да ме разберат, за това нося дрехи.
Да, харесва ми да бъда естествена, но под това разбирам и способноста да си „слагам” личноста, когато това е нужно на обществото, което ме окръжава.Тя ми действа като смазка, помага ми, защото около мен има хиляди хора .Ако нямам тази „смазка”, постоянно ще се блъскам или „претривам”. Е тази смазка ми е полезна: прави живота ми гладък.
И моята личност, ми върши работа, когато общувам с другите, но става преграда, когато общувам – със себе си....когато се докосвам до самото съществуване.
Тогава всички мои действия, остават на повърхността, а извън границите на всяко мое действие – е голото ми същество .... и тогава осъзнавам това не – правене в действието, това не – движение в движението.
И затова казвам: Реалноста –е з моето същество.В мен, в този момент, тук и сега, независимо дали е -интернет, извън него или в джунглата.
ПП. По този начин, отговарям и на приятелчето ми, Стушко
Редактирано от vidiya на 13.04.13 18:15.
| |
|
|
|
Разкажи за "отнасянето", ако имаш желание...
| |
|
|
|
Видя, това което се опитвам да ти кажа е че постовете ти ми наподобяват книгите на Ошо- чета ги с удоволстие. Това за което пишеш, за това състояние на Сега е прекрасно, както и всичко което говори Ошо, но той е Постигнал и говори от собствен опит. Аз как да говоря за състоянието на просветление ако не съм просветлена- мога да си сътворявам красиви истории и състояния , но докато не позная няма как да зная . Ти за да говориш така или си постигнала или говориш за това състояние от книгите на Ошо(и каквото си чела още). Ако си постигнала е чудесно, но тогава се питам какво правиш тук в клуба! Усмихвам се на мислите които минаха през ума ми сега докато пиша , а те са- представи си просветления Ошо да пише в клуб . Аз поне не мога за сега
Поздрави
| |
|
|
|
Е, ама нали виждаш, Миро се наслаждава на самият процес...Тантрува с При -Родата в себе си и извън него, така като гледам по реакцията на ягодките му....май му отговарят със същото...Мда...взаимна любов на практика
| |
|
|
|
Отнасянето е че повтарям(мисловно) фразите например "аз съм тук" да кажем 5 мин. и после забравям, ума ми отлетял с други мисли . После пак се сещам и отново и така...Както вече написах опитвам се на този етап на бъда наблюдател на себе си и да харесам видяното- това е комфортно за мен.
| |
|
|
|
Как успяваш Видя? Аз имам малък проблем със себе си да слагам тези маски, но нямам силата на Ошо да съм пред всички каквато съм. Хората сме и различни същества...
| |
|
|
|
Как ли? Играейки...
Когато се научиш да играеш ролите си, ти ставаш свободен..
Каква е трудноста да играеш роли? Трудности възникват от това, че си пръвързан към определена роля – смяташ я за своя личност. Играейки постоянно една и съща роля, ти се отъждествяваш с нея до такава степен, че друга ти се струва невъзможна. Просто трябва да разхлабиш оковите, които те приковават към миналото и да се движиш към нова роля. Да влизаш в нови роли е хубаво. Само си помисли, това е само роля, игра, в която играеш.
В твоето/моето същество няма личност.Нашето същество няма роли. То може да играе всякакви роли, но то няма характер. За това вътрешната свобода е толкова красива. И така, просто бъди актриса. В един филм актьорът играе една роля, в друг –друга. Може би, сутрин актисата влиза в една роля, а вечер – в друга. Тя просто се изплъзва от една рола и влиза в друга – без всакакво затруднение, защото знае, че това е само игра.
Такъв трябва да е живота. Човек трябва да е способен лесно да влиза в роли и да излиза от тях, без да бъде привързан към нито една. И ти ще започнеш да чувстваш, че в теб възниква свобода и започваш да чувстваш истинското си същество. ....Обикновено хората остават винаги ограничени в една и съща роля.
...в играта
Играй ролята си, наслаждавай и се – това е толкова забавно. Но се отнасяй леко към нея. Не си струва да се безпокоиш за нея.
Каквато и роля, да играеш в определени обстоятелства, играй я с всички сили, с целият си потенциал - тотално. Но когато е приключена – не е важно, дали си постигнал резултат или си се провалил, - не се оглеждай, движи се по-нататък. Има и други роли, които ти предстои да изиграеш. Успехът или провалът не значат нищо; съществува само осъзнаването, че всичко е игра.
Когато животът ти се изпълва с осъзнаване, ти си ставаш свободна, нищо не те сковава и към нищо не си привързана. И нищо не може да те окове. Ти носиш маски, но сега знаеш, че това са маски; не ги считай за истинското си лице. И можеш да сваляш всяка маска, защото вече знаеш, че това е маска – и нищо повече. Просто я слагаш и сваляш. И тогава можеш да видиши истинското си лице.А да знаеш истинското си лице означава да знаеш всичко, което си струва да знаеш.
Поздрави
Редактирано от vidiya на 14.04.13 04:43.
| |
|
|
|
Тук ще получиш моят отговор
| |
|
|
|
Отново си го написала като по книга .Какво мога да кажа, освен Да така е хубаво да се прави -разбиране, осъзнатост и пак разбиране...теориите на идеите ни са красиви...
Представи си един убиец, той на повърхността върши своите убийства отнемайки свободата на други индивиди , после се прибира в къщи , потъва в своето същество и се чувства добре, свалил е своята маска, всичко е оставил навън и вътре си е постигнал мир и спокойствие. После решава да смени маската с тази на изнасилвач или крадец, но вътре в него всичко е наред- цари тишина...По теорията за маските би трябвало всичко да е в реда на нещата, той би трябвало да е Постигнал себе си.
Виждам искрените ти и добри намерения да помогнеш и аз имам такива подтици. Имаше една мисъл, която мисля гласеше: "Пътят към ада е осеян с рози( добри намерения)"- размишлявала ли си върху нея? Аз-да. Бях много наивна (може би още съм ) и когато откриех нещо което може да помогне на човек да постигне истината за себе си и да облекчи живота си , все се втурвах( като дете) да "помагам", но се "прибирах" в себе си само с разочарованието. Подтика към това да искаш да помогнеш и да бъдеш добър е силен - и върху това съм "медитирала"-предположенията са ми, че или така сме се родили с такъв инстинкт (като при моите наблюдения -не мисля, че всички хора го имат или поне не така развито) или идва от Егото- да се чувства значимо, че върши нещо...
Ти тук в клуба маската на гуру ли си решила да сложиш (съдя го по постовете ти)?Преди време исках да срещна учител , който да ме насочва (беше във времето когато бях наивна) сега разбирам, че може би нямам нужда от такъв, че живота се явява твоят най-голям учител!
Поздрави Видя с едно от любимите ми!
| |
|
|
|
Аз рядко не се съгласявам с теб, ама па ако все съм съгласен, нема кво да си кажеме.
играй я с всички сили, с целият си потенциал - тотално
"и така до края на света" или поне докато се пренапрегнеш и изкукаш тотално. Дори един актьор - професионален актьор - в даден момент се чувства износен, а и така изглежда, от твърде многото роли, които е изиграл, при все, че знае много добре, че това е просто игра, че персонажа не е той, че това са просто маски. Нашето същество може и да няма роли, но във всеки момент, дори не по личен избор ние сме в роля - измъкването от този кръговрат изглежда невъзможно, сваляйки маски, ние играем ролята на "сваляне на маски" и никакво истинско лице не се намира така. (или поне при мен тази фатка не се получава)
Да играеш роли е забавно дотогава, докато можеш и да не ги играеш - когато станат задължение, когато станат ежедневие и се превърнат в твой бит, тогава това е орис, проклетия и измъчва. Човек може да излезе от роля, от всички роли, когато вече знае истинското си лице - и тъкмо в това е проблематиката, излизаш от роля, за да си себе си, но не знаейки себе си, просто попадаш в поредната роля, автоматично.
Не може да е така - свободата не би трябвало да се нуждае от учене, по-скоро е обратното, ако се нуждае от нещо, то е от отучаване, да се отучиш да играеш ролите си.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
Тема
|
Re: Ако бях Гуру на клуб Ошо, бих изрекла...
[re: fromnowhere]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 15.04.13 12:58 |
|
|
Ти тук в клуба маската на гуру ли си решила да сложиш (съдя го по постовете ти)?
Ха-ха-хаРазкошен въпрос! Благодаря!
Ако бях Гуру на клуб Ошо, бих изрекла...
Но не съм, а съм просто –писец ( електронен). Почти лето-писец и есеноно-писец за това, как еснта бързао идва, и, възможно,зимно-писец , въпреки, че ми е най-добре да бъда пролето-писец.
Според заключенията на бла-бла сферата в клуба ми се мислеше, по-скоро –чувстваше, а най-вече –медитираше. (говоря за петък )
Още едно денонощие медитирах, и написах новата тема (В мен, под кожата ми.. в неделя, като старт -за понеделник), защото чрез медитацията, можеш да си изясниш онова, което не се поддава на разума.
Изллагам по ред:
Отначало много мислиш, после се опираш в мислите и чувстваш-медитираш.
И ето, какво почувствах.Темата -В мен, под кожата ми..)
То е като след 20 години пушене и 20 месеца- изхрачване. Те –минаха. Няма смисъл да се обръщаш на опаки.
Защо мисля така? Защото прилича на сублимация. Изхвърляне на напрежението чрез формулировки. Цялата пара преминава в съскане, натиска – в бла-бла-бла, самоизразяване и рефлексиране, носталгия по онова, което още не е изветряло.
За това, предпочетох да „излея” енергията си, като разкажа, как живее Ошо, под кожата ми, как тече по вените ми и как тупка в сърцето ми и как дишам чрез него.
Натрупах си съдържанието ( това, което отлежа) и повиших градуса му и се явих гола - по същество.
Пиша от Душа, когато не мога да не напиша.
Пиша безплатно и без надежда на монетизация.
Посветила съм се да творя Живота си.
.........................................................................................
ПП. Благодаря, за поздрава от приятелчето ми Бруно Ройтер...
Редактирано от vidiya на 15.04.13 13:01.
| |
|
|
|
Постоянно тръгвам и все се връщам към простия факт, че не е важно какво говори/пише един човек, а какво прави. Крачката между мислите и действието може да е малка, но може и да е непреодолима.
Цялото Дао се изчерпва в един принцип, този на естественото действие, чрез не-действие, не-правене или безупречно действие, празнота, липса на желание, необвързаност с резултат.
Срещам се постоянно с много хора и всеки е със свой собствен и уникален мироглед. Ако човек стои само на ниво думи. Проблемът е, че 99,9% от хората, които срещам, не живеят по този мироглед. Просто красиви приказки, които заместват действието с бездействие. Не-действие = действие без усилие, естествено действие, но не и на бездействие.
Всички ние правим много неща, имаме много проблеми, но като се тегли чертата, всичкото усилие, всичката похабена енергия, в това число и красивите приказки, са безполезни. Нито ставаме по-здрави, нито сме по-жизнени, нито по-щастливи. А все си мисля, че ако поне тия три простички неща ги няма, значи човек просто бездейства, независимо дали се къса от напразно щуране и решаване на проблеми или стои като пън.
___________
| |
|
|
|
Преди време взимах под внимание повече приказките- по- приказливите и надерени с дар-слово успяваха да ме "омотаят" и "запленят" (наивната ми черта).С времето и опита който трупах и ситуациите в които ме поставяше живота започнах да гледам какво правят хората, а не само какво говорят.
Сега срещам хора, слушам ги и първият въпрос ,който възниква в ума ми е :" А дали е така?.."Голяма част от хората съм ги определила ( колкото и в книгите да се казва да не се прави ) като "въздухари"...
| |
|
Тема
|
Re: Естествено общуване
[re: exaybachay]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 15.04.13 22:12 |
|
|
Важна е не играта, а осъзнанатостта..С тази дума живея сега.
И още ....- важни са хората, до които, когато се приближиш, лихорадъчно сваляш социалните си маски.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
ckитoмa (seeme) |
| Публикувано | 19.04.13 20:02 |
|
|
Да, така е, не отричам, че всяко общуване е реално. Във всеки момент, в който от мен излезе нещо - реплика, поведение, коментар, то е отражение на нещо в мен. И във всеки момент, в който отсреща ми реагират, то е в отговор на това, което са видели в мен и, в доста по-голяма степен, на това, което се случва в главата на човека отсреща (той и затова ги вижда нещата, и чува, по точно определен начин, не е задължително истините ни да съвпаднат - тази, която изкарвам навън, и тази, която възприема).
Въпросът е, че за мен общуване означава това, което казвам, да бъде чуто така, както го казвам, и от моя страна - да чуя и да разбера какво ми казват. Иначе просто си разменяме реплики и въздействия. Т.е. за мен реалното общуване е свързано с реално разбиране, за което се иска да се задълбочиш малко, да попиташ, да искаш да знаеш. Другото е бла-бла... днес времето е чудесно, птички пеят, честита пролет!... И в този смисъл, ако общуването на живо/ по телефона/ не-знам-си-още-как... ми дава повече разбиране, то това го прави една идея по-реално.
| |
|
|
|
Извинявай, нямаш ли някакво по-човешко име/ник, че това от „От никъде“ не става много за обръщение?
Ягодите за сега са вътре, но след седмица-две отиват на балкона. По-долу има снимка на една такава предварителна екскурзия. Видия хубаво ти е описала процеса на Тантра с природата. Ако въпросът беше само до яденето им, щях да ги купувам от магазина и то в доста по-големи количества отколкото ще даде това гърне. Но на мен ми беше интересен процеса на отглеждането им след много години на пасивен наблюдател как растат в градината и как ги ям. А и гърнето като го видях също ми хареса и понеже имах и условията всичко си дойде на мястото, когато вътрешно звънче звънна... Това е пример за общуване със Заобикалящото ни и аз му се наслаждавам сега без да чакам да узреят ягодите.
А ти на какво се наслаждаваш в живота?
| |
|
|
|
Относно името специално за теб ще добавя и това - Shalini- за да ти бъде по- приятно да се обръщаш към мен.
Да ти кажа тези ягоди от магазина хич не струват.
Бях извън страната години и там бях принудена да си купя от магазина - очите ми гледат- едни сочни, червене, големи...и по представата ми за вкуса който имах от на баба градината ми се пълнеше устата със слюнка. Не издържах и си купих, повече не повторих! Даже не ми се описва...така минаха години в които не вкусих ягоди, сега съм тук и им се наслаждавам .Дано се грижиш добре за тях за да не останеш само с насладата по отглеждането им и вкусването на плодовете да почака .
Наслаждавам се на себе си, на красотата на природата, на слънцето, на партньора си, на детето си....
| |
|
|
|
Извинявай, нямаш ли някакво по-човешко име/ник, че това от „От никъде“ не става много за обръщение?
from now here
| |
|
|
|
Благодаря за обяснението..., но явно някои не го схващат така, и за това не ме бърка да добавя и второто .
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Когато слагах ника се доверих на вътрешния си глас...мерси все пак ,че ме светна за оригинала ...
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: ckитoмa]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 21.04.13 22:45 |
|
|
Чудесно е, че навлизаме навътре и заменяме (реалното) общуване с (реално) разбиране. Да, не всяко общуване, било на живо или по интернет, води непременно към разбиране. Моят опит показва, че за да има по-голяма вероятност да разберем другия е съществено да се опитаме да разберем първо нас самите… Въобще, общуването с другия минава първо през общуването с мен.
Като се потопиш дълбоко в себе си виждаш, че няма принципна разлика между мен, теб и всички останали. Моите желания, стремежи, виждания, разбирания са като тези всички хора. Само трябва да се види, че човешките възможности са доста по-големи, отколкото някои си мислят. Или пък се самоограничават.
Тогава в общуването с другите хора НЯМА празни реплики. Каквото казваш, го казваш от центъра си. Защото на теб самият ти харесва така. Предлагам и на теб фразата на Гурджиев, която предложих на Мо по-горе „Животът е реален, когато аз СЪМ“. Наблюдавам ефекта й с години и е необятен...
| |
|
|
|
Благодаря ти, Shalini.
Трудно ми е да повярвам, че не можеш да намериш хубави ягоди на пазара, особено, когато са в сезона. Аз се наслаждавам в този миг (now and here ) без да чакам узряването им.
А Ошо с какво те впечатли и привлече?
| |
|
|
|
И още един оригинал:
I have heard about an atheist who was very much against God. To remind himself and his clients, his children, his wife, his friends, he had written in his sitting room in big bold letter, "God is nowhere."
Then a child is born the the atheist, a small child. He starts growing and learning. Learning the alphabet, he reads the sentence, "God is nowhere." But nowhere is such a big word for him that he splits the word in two. He reads, "God is now here." That mistake transformed the whole mind of his father. For the first time he could see that nowhere consists of now and here.
Osho, The Last Testament, vol. 1, chapter 23
Ошо разказва тази история поне на 10 различни места, но очевидно тя идва от английския език и далеч преди него.
| |
|
|
|
Ами тези от магазина тогава си бяха ГМО и ако затворех очите си трудно щях да ги различа от краставица ГМО
Все по -малко неща остават истински, заобикалят не все повече изфабрикуваните фалшификати- също като при хората ..
Когато полагам грижи за нещо, влагам своята енергия, внимание, медитация..., разбира се че се наслаждавам на самия процес, но при липса на резултат неминуемо ме спохожда разочарованието, което също отминава, но се замислям за липсата на резултат, задавам си съпроса "защо", търся причини в себе си, защото ако искам да ям ягоди, а предната година съм пропуснала резулатата, ще се замисля да променя нещо в техниката по отглеждане за да мога тази година да се наслаждавам и на похапването.
Ако продължавам да правя едно и също нещо не мога да очаквам да получа различни резултати.
Ошо ме грабна още с първите думи, първите редове които прочетох, някак докоснаха вътрешното ми същество, сякаш неговите думи влязоха в синхрон с него и от тази среща изпитах екстаз ...Жадно четях книга след книга,а после техника след техника...Не мога да отговоря точно с какво - описвам начина по който съм се чувствала от срещата.
А теб с какво те "грабна" ?
| |
|
|
|
Скъпа Шалини,
Наслаждаването е ТУК и СЕГА, а не следващата година или месец! Нали това казваше и ника ти. За мен наслаждаването е, че слушам Цялото, че съм в хармония с него в този миг, че тека естествено като река. Ако има ягоди за ядене – хубаво. Но ако няма, не това е най-важното, а какво има да науча в този миг. Може посредством отглеждането на ягоди Цялото да ме учи на нещо друго и аз, улисан САМО по резултата, да го изпусна. Естествено, че ако сбъркам нещо в отглеждането, мога да променя методиката, но нито за миг не забравям, че НЕ резултата от ягодите е важното, а слушането на Цялото!
И при мен ошовите думи влязоха в синхрон със съществото ми и при мен настъпи същия екстаз, за който споменаваш. И всичко това се задълбочи като опитвах различните негови практики и методи. И най-вече като прилигах всичко това в живота в най-различни реални ситуации… Ошо ме грабна с това, че ме запозна с Цялото... И го прави по такъв дълбок и всеобхватен начин… А бъди сигурна, че аз гледам детайлите от десет страни и ми е интересно да видя какво има във всеки протон или неутрон. Но покрай Ошо научих, че всичко си е на мястото си.
| |
|
|
|
Когато тръгна за Варна( пример) освен, че се наслаждавам на пътуването (а аз обичам да пътувам ) също така се надявам и да пристигна .
| |
|
|
|
За някой е по-важно да пристигне във Варна, а за друг да пристигне в себе си. Всеки сам си избира.
Може в Мездра, Търново или Павликени да те чакат чудеса, но фиксирана във Варна да ги пропуснеш… Целият ми реален житейски опит показва, че няма по-хубаво от това да си буден и свободен да усещаш, преценяваш и променяш действието си във всеки момент.
| |
|
|
|
Разбира се, че и за мен ще е по- важно да стигна да Себе си, от колкото да ходя до фиксираната Варна, където ако реша да не отида ще ме уволнят, ще гледам децата си как гладуват, но какво е това в сравнение с Просветлението...бих приела сделката, защото Просветлена ще гледам на всичко това по друг начин ...
| |
|
|
|
Просветление не бях споменавал, още по-малко някакви сделки. Но ако мислиш, че с фиксираност ще нахраниш децата си, твое право е да го избереш.
Когато си срещнала за първи път човека, в който си се влюбила, сигурно не си отивала целенасочено към него. Хм, може да си пътувала за Варна или за Бургас... Когато си срещнала Ошо, не си знаела предварително към какво вървиш. Най-хубавите неща в живота не се случват целенасочено, а просто трябва да сме готови да ги видим и да се възползваме от тях. Да сме отворени за тях...
П.П. Може в Пловдив, Мадрид, Париж или Соколаре, децата ти да се чувстват много по-щастливи. Но няма никаква гаранция дали си усетила правилно мига и разбирам напълно хората, които предпочитат познатия фиксиран път до Варна. Просто, споделям, че моят начин е по-различен.
| |
|
|
|
Съгласна съм, че нещата в живота не винаги се случват целенасочено...
Но когато сутрин станеш и тръгнеш за работа, очакваш да стигнеш целта си или твоя работодател те чака да пообиколиш малко изброените от теб градове и после те чака на целта..Или ти си измислил нов начин да храниш семейството си- може да споделиш и да науча нещо ново...
За да се влюбя, аз съм била готова да го направя и нямаше да срещна Ошо ако не съм имала определена осъзнатост...просто трябва да сме готови да ги видим и да се възползваме от тях... Понякога с теб говорим за едно и също, но пречупено през разбирането на индивида, което е нормаллно
Аз съм по склонна към ежедневната реалност, а доколкото те усещам ти повече говориш все едно "преразказваш книги"...Няма лошо- тук във виртула те приемам всякакъв
| |
|
|
|
Да, сигурно имаме много общи гледни точки, но е възможно да имаме някои различни и нека да ги осветлим, защото именно различията ни обогатяват.
Оставам с впечатление, че духовните същности извън ежедневната битова реалност ти се струват книжни и някак си далечни. Докато за мен те са съвсем реални, практични и ти говоря всичко в 1 л. ед. ч. Поправи ме, ако греша, но за теб най-важното изглежда са взаимоотношенията ти с работодателя и да нахраниш семейството (или поне това се оказва изведнъж проблемно в случая). Докато за мен всичко това е СРЕДСТВО за да опозная себе си и света. „Тук и сега” е нещо, на което би обърнала внимание СЛЕД като отидеш във Варна и си свършиш работата, т.е. това е някаква хубава концепция за свободното време. Докато при при мен е нещо, което което използвам ежедневно във всякакви ситуации, естествено и в работата. Даже, работата е много по-ефективна, когато си тук и сега в различните моменти. Но това не е цел, а просто следствие.
Ще ти разкажа една от стотиците истории, които ми се случват и които са свързани, хем с ежедневие и работодатели, хем с медитация и ”тук и сега”. Преди доста години бях студент в университета предпоследна година и усетих вътрешен импулс да уча френски език. Наблюдавах го и го последвах. Медитирах от известно време и понеже имах опит да слушам Цялото (това именно значи „да си тук и сега”), казах на близките около мен къде на шега, къде не толкова „Вижте, започвам да уча френски, значи ще ходя във френскоезична страна”. След 2 г. тъкмо бях постъпил на работа в един институт на БАН, една бивша преподавателка ми се обади, че неин колга в моя институт търси човек с френски за докторантура във Франция. Отидох при него, говорихме и предложението му беше много интересно (голям институт край Париж), а понеже бяхме колеги, знаех френски и имах отличен успех, административно всичко се нареждаше. Даде ми той матеирали за темата на работата и ми каза да му се обадя след няколко седмици за да задвижим нещата. И аз излизайки от стаята му си казах „Това ще да е”.
Четейки обаче материалите за бъдещата работа и започвайки автоматично да медитирам над цялата ситуация (което значи да я обхващам в цялост и дълбочина далеч отвъд ума само), усетих „вътрешни звънчета”, които започнаха да звънят в негативна посока. Темата на работата беше в една област, която не ми допадаше толкова и разбирах, че ако я започна се ориентирам натам за дълго, докато тематиката, която работех в момента ми харесваше и я предпочитах. Медитирах няколко дена и „НЕто” изкрастилизра въпреки, че заплата от предложението щеше да е поне 10 пъти по-висока от тогавашната ми. Отидох при човека, извиних му се и му върнах материалите. Колегите ми се учудиха много и ми казаха, че съм изпускал златен шанс. Но аз имах доверие на вътрешното си усещане и нямаше колебание.
Забавното е, че след 6 месеца дойде друго предложение за Франция, но аз бях реално почти без шанс, защото беше конкурс, за който трябваше да се подготви проект, много документите, препоръчителни писма, подписи от 4 различни човека и прочие всичко на френски (работа за няколко седмици), а аз научих в последния ден в 10 ч сутринта и трябваше да подам всичко до 18 ч същия ден във френското посолство, което беше 7 км от мястото, където се намирах. Но звънчето звънна „Да” и както се смееше един приятел, на който му разках подробно за всичките си премеждия през този ден (вкл. и че трябваше и да тичам крос няколко километра за да подам документите в 17:50), когато Силите ти отварят Пътя, всичко е лесно.
Аз само ще добавя, че когато човек е медитативно настроен към Живота, може да чува накъде и кога му отварят Пътя и останалото е просто течене като река... А в горния случай се оказах след години в същия парижки институт, но минах по друг път, който се оказа особенено важен за мен.
| |
|
|
|
Нагледно за това, как красивите идеи те отклоняват от истината в дълго пътешествие.
| |
|
|
|
Благодаря за споделянето- това вече е по темата и е нещо реално, което ти се е случило, макар вече да е останало в миналото.
Нямам проблем с шефове, защото нямам такива. Ползвах само пример от ежедневието на масовия човек ( което не значи, че в миналото не съм имала) Това което се опитвам да направя в живота си е балансиране на ежедневна реалност с духовността т.е. примесване на двете, а не потъване в едното или другото.... И аз се опитвам да ползвам всичко като средство за опознаване на себе си- дали се получава, показва вътрешното ми усещане за това, опитвам се да си бъда сама съдник .
В тази тема засягам повече реалността, а в другата (под кожата) наблягам на вътрешната си духовност...-после препрочитам и двете, забърквам един хубав омлет и се наслаждавам
Поздрави
| |
|
|
|
Външното (материалнoто) и вътрешното (духовното) вървят заедно в реалното. И във всяка тема се опитваме от различни ъгли да видим тяхното взаимодействие.
Истории като горната колкото искаш, но пълнотата им се вижда, ако разкажа всичките детайли по тях (още 10 по колкото изписах), защото тези детайли са всъщност коренова/кръвоносна система от множество „тук и сега” и именно тяхната сума дава усещане за насочване в определена посока. На мен лично ми е интересно от множество истории какви практични изводи си правя за Пътя на Познанието и за действито ми в различни нови ситуации.
В по-предния постинг спомена, че за да се влюбиш си била готова за това. Какво значи да си готова за влюбване? Не ти ли се е случвало да се влюбваш без да си готова?
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
ckитoмa (seeme) |
| Публикувано | 03.05.13 22:38 |
|
|
Не съм много сигурна за празните реплики. Наблюденията ми са, че повечето хора не могат да стоят на тихо - повечето споделят, че като са сами си пускат радио/телевизия, за да им шуми нещо, а като са с още някой в стаята, се чувстват длъжни да приказват. Аз лично съм на ти с тишината през повечето време и ми е малко дразнещо, когато търсят диалог с мен, просто за да запълнят ефира, защото им е неудобно или пък самотно.
Какви възможности имаш предвид?
| |
|
|
|
Ще използвам повода да постна една статия за "влюбването". Няма да коментирам статията, предлагам я като информация, която всеки да реши сам за себе си дали е полезна или е за изхвърляне .Статията е просто гледна точка, не е задължително да се заема позиция на "за" или "против".
Под "готова за влюбване" визирах хормоналните промени които настъпват в организма ни- на определена възраст той става "готов за това", когато осъзнато започваш да си даваш сметка за случващото се с теб.
Ето статията:
Д-р Хелън Фишър, антрополог и биолог, разгада скрития код на емоциите, които се крият в отделянето на хормони в организма на всеки човек.
Тя е прекарала години в изучаване на науката на влюбването и е автор на книгата "Защо той? Защо тя?" (Why Him? Why Her?).
Според нея всеки човек се оказва, един от четири основни типа личност – откривател, строител, директор, или парламентьор и всеки от тези видове се ръководи от различни химически системи в мозъка.
Водени от биологията, ние сме привлечени към партньори, които допълват нашата личност.
Учени са изследвали 40 хиляди мъже и жени и са направили някои заключения защо определени хора си пасват, а с други отношенията са проблематични.
Ето няколко акцента от нейните теории за това какви са причините за влюбването:
Психологията: Какви са перфектните условия за влюбване?
Според д-р Фишър влюбването най-често се случва по време на житейски преход. Може да става въпрос за нова работа, за съкращение, за преместване в нов град, за завършване на образованието и т.н. Опасните времена също мотивират мозъка да мисли за любов. По време на сегашната икономическа криза, много хора се завърнаха към основните човешки нужди от любов и споделяне. Все пак няма твърди и ясни правила.
Защо предпочитаме определен човек пред друг?
Според авторката човек може да седи в една стая, в която всички са от една и съща среда, имат сходно ниво на интелигентност, образование и физическа привлекателност, но това не означава, че той ще се влюби във всички тях, защото няма да усети „химията" с абсолютно всички.
Според изследванията на Фишър, базирани на това как всеки организъм отделя хормоните допамин, серотонин, тестостерон и естроген има четири основни типа личности.
Типажи:
Хората, които Фишър нарича „откривателите" имат високи нива на допамин и като резултат се стремят към новости и са творчески настроени. Тези хора търсят за връзка някой като себе си.
Вторият тип са „строителите", които са семейно ориентирани и най-стабилни като хора. Те имат най-високи нива на серотонин. Те търсят в живота си помощник - друг строител. Браковете между такива хора са най-солидни.
Теорията, че противоположностите се привличат важи само за последните два типа - „директора" и „парламентьора". Тези видове гравитират един към друг. Директорите са конкурентни и решителни, поради високите нива на тестостерон.
"Парламентьорите" имат много естроген, което ги прави нежни, общителни, състрадателни и склонни на компромиси.
| |
|
|
|
Фишър, като я видя как запрята ръкави и се чудя за къде се засилва - овце ли ще дои, лозето ли ще копа.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
|
|
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: ckитoмa]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 16.05.13 15:33 |
|
|
Хора всякакви и всеки отговоря за собственото си поведение.
Възможности, които се отварят, когато си в Тишината си. Необятни… защото не съм им видял граници. Изпълващи… защото няма самота, а изпълненост. Хармонични… защото всичко си е на мястото. Екстатични… защото, хм потопи се в тях.
| |
|
|
|
А СЕГА готова ли си за влюбване? Нещо ще ти попречи ли, ако то се появи днес или утре? Хм, пътуваш си целеустремено към Варна и изведнъж, сърцето ти трепва и …
И както в съседната тема призова за споделяне, какво е твоето усещане за влюбването? Статията на Фишър става както сама казваш за информация, но да видим споделянето на Шалини за влюбването.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
ckитoмa (seeme) |
| Публикувано | 22.05.13 19:46 |
|
|
Хубаво говориш. :)
Трудно ми е с концентрацията, но пък ще взема да пробвам по-упорито този път, знам ли.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: ckитoмa]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 26.05.13 14:16 |
|
|
Концентрацията сама по себе си не е нещо лошо, но в случая ще се напрегнеш малко повече, ще я задържиш ден или седмица, но накрая ще се умориш и тя ще се разпадне. Ошо подходът не е базиран на концентрация, а не ВИЖДАНЕ и ОСЪЗНАВАНЕ.
Като Виждането не е ударно на базата на концентрация, а на постепенно насищане на цялото ти ежедневие с внимание за това, което става в теб при взаимодействието с околното. Почти без усилие, но пък с наблюдаване на разните детайли в нас…
Събуждаме се сутрин и преди още да сме отворили очи се наблюдаваме. Минават спомени от отминалия сън, мисли, усещания… Наблюдаваме ги без специално усилие и без да ги съдим… Хм, и със затворени очи човек може да Гледа… После същото в тоалетната, банята, на масата, на улицата, при общуването с другите, в различни действия и бездействия… Интересно е и е забавно. Сигурно ще го забравяш хиляди пъти, но това е нормално. Важното е пак да се връщаш към Наблюдателя в теб. Такова удоволствие е, когато си пак в него. Все едно, че една вътрешна светулка светва.
Сега докато ти писах горното се потопих автоматично в дейностите, които споменах. Винаги има нещо ново да се види… Наблюдавам се докато ти пиша… Когато видиш нещо, осъзнаването се случва. А пък евентуално действие, ако е необходимо, идва от самосебе си.
П.П. А в контекста на темата, когато светулката свети, значи общуването е реално.
| |
|
|
|
Ето моят отговор за влюбването...
Влюбена съм…
Влюбена съм в нежността на душата,
в повикът извикващ красотата,
духът търсещ висотата,
и стремежът към добротата.
Влюбена съм в свежестта на гората,
аромата носен от цветята,
в цветовете обагрящи дъгата,
в синевата на водата и на небесата.
Влюбена съм в на слънцето светлината,
в тишината на залеза и зората,
във вятъра погалващ сетивата,
и покоя идващ от дълбочината.
Влюбена съм в искреността на словата,
в действията и задружността на съществата,
в блясъка присъстващ във очите,
в силата и чистота на мечтите.
Влюбена съм в невинността на (по)мислите,
в творенето на индивидите,
в поривът на сърцето да обича,
и на свободата изцяло се обричам.
Влюбена съм във волята на човека,
да постига съвършенството полека,
на Сътворението да благодарим,
и в Мигът-Вечност да се потопим.
Влюбена съм в чувството на пълнотата,
в допира и танца на телата,
в Пътя показващ правотата,
и водещ ме отвъд тъмата. (през тъмнината)
Благодаря за въпроса - от тогава все извира от мен...докато накрая седнах, потънах в себе си - Влюбена...
А ти?
Редактирано от Shalini fromnowhere на 23.07.13 16:54.
| |
|
|
|
Благодаря за споделянето. И за изразенето влюбване.
В контекста на настоящата тема за виртуално и реално общуване, ако това ти споделяне остане без общуване как то се прилага на практика на различни нива, може да се появи виртуалният привкус, за който ти (спомни си какво писа в началото на темата) и някой други хора вече споменаха по-нагоре. Предполагам знаеш историята за човека, която обичал целяит свят, но само съседа си не можел да заобича.
Та за това, ако искаш, разкажи как се проявява това влюбване на практика в различни ситуации? Къде са му границите? Аз ти дадох пример в предния постинг: чувстваш ли се свободна да може да се влюбиш в нещо ново? Да се отклониш от пътя, по който си вървяла досега вследствие на такова влюбване?
Що се отнася до мен, аз също съм влюбен. Преди малко изразих конкртено любовта си към Стушо и Дао Де Дзин. А сега тук изразявам любовта си и към теб.
| |
|
|
|
Нямам проблем със съседа - поне за сега и не обичам целия свят...
Не знам какъв е проблема в общуването като цяло тук, но в темата "Под кожата" споделих неща за себе си, за вътрешния си свят, за състояния, за чувства и т.н. , но явно както каза Л.Л. никой не се интересува от това освен самите нас...в началото не бях съгласна с това твърдение, но времето ме обори...
Друга причина, която забелязвам е че тук в клуба вече не се общува - позападнал е или е в затишие...или на хората им е омръзнало да се говори за вътрешни "луди" светове, а търсят развлечение във форма на надприказване, а не във форма на споделяне...
От както съм се регистрирала изразявам любовта си под различни форми, като последно я излях в стих обхващащ максимално и детайлно моите вътрешни разбирания и усещания ако мога да ги нарека...
А ти защо не кажеш повече за твоето влюбване...поне на мен ще ми е интересно
П.С. това , което съветваш Стушко в съседната тема - да се потопи и да изрази с ежедневни думи съм го правила и правя..Редактирано от Shalini fromnowhere на 27.07.13 09:44.
| |
|
|
|
Не знам какъв е проблема в общуването като цяло тук,
Е, аз пък знам. В този клуб, ако не си разчекнеш душата до сливиците и не разрешиш на модератора да свърши в теб, ти се обяснява или намеква, че не си за тук и не разбираш Ошо.
Просто е.
Съжалявам, ако бруталността на изказа ми те смущава, но нали това е политиката на клуба - максимално близо до същността и без украси (дрехи)...
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
|
|
|
Явно аз съм от тези, които още вярват в добротота и споделянето, в сливането на душите...колкото и "воднисто" да звучи, на фона на днешния агресивен живот .
Харесвам директността ти...предпочитам я пред лицемерието и мазненето, както и криенето зад някакви сложени идеали...
П.С. е ако е така защо не сменяте модератора..;)
Редактирано от Shalini fromnowhere на 27.07.13 11:45.
| |
|
|
|
На теб все още ли не ти е станало ясно, че Ошо не е добре приет в България - преди години имаше мода, беше шик да говориш за Ошо, но с течение на времето запалянковците намаляха драстично, съответно това явление няма как да подмине форумите.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
|
|
И аз предпочитам директността пред лъжливото лицемерие.
| |
|
|
|
Писал съм в надълго в най-различни теми за любовта и влюбването, но нищо не пречи да продължа и тук. Влюбен съм в Живота, в неговата цялостност, в Цялото. И за да не остане това като абстрактно изказване ще ти дам примери.
Спомни си къде и как в тази тема намесихме думата „влюбване“. Дадох ти примера, че тръгвайки за Варна, може да срещнеш някого по Пътя и влюбването в него да те отведе съвсем другаде (въпреки, че ти държеше непременно всичко да е по първоначалния план). „Влюбен в Живота“ значи, че не ми е нужно да се фиксирам в плановете и в миналото, а действам именно от момента. Защото в момента го има целия живот, може да го усетиш, да му се довериш (любовта и доверието вървят ръка за ръка). Не е важна посоката Варна, Бургас или Косталево, а самото вървене в дълбок контакт с Живота. Естествено, че има земни грижи и физически нужди, но те не са в противоречие с влюбването. Точно както, когато сме влюбени съответно в жена или мъж, тези нужди не намаляват влюбването.
Влюбен в живота значи, че примерно сега като общувам с теб, цялото ми внимание е в теб... Усещам през това общуване Цялото и какво ми „казва“ То. Може да имам разни предположения за следващия момент, но се усещам отворен за целият спектър от възможности.
Относно това, което писа за общуването, виж нещата от различни гледни точки. Може би от твоя гледна точка изразяваш любовта си под различни форми, но може от друга това да е едностранен монолог. Поне аз досега те попитах в различни теми най-различни неща и останах с усещането, че в повечето случаи не ме чуваше (поне досега), защото не засягаше почти нищо по същество. Даже това стихотворение сега за влюбването дойде 2 месеца след като те бях питал. Така, че ако искаш да критикуваш другите, виж първо дали ти самата общуваш. Любовта е ДВУСТРАНЕН процес. А иначе, никой не пречи на хората наоколо да пишат към твоите споделяния.
Мoята любов към теб в момента се изразява в това, че се опитвам да засегна всичко, за което ме питаш. И ако нещо е останало нeсяно (Любовта е бездънна тема), що е време все е пред нас за доизясняване.
| |
|
|
|
Значи с теб ще се разберем тогава
| |
|
|
|
Не говоря за Ошо, а за Споделянето - него намирам аз за изгубено, също както и топлотата, невинността в намеренията...
| |
|
|
|
Споделям написаното от теб за влюбеността в живота..
Също като теб когато общувам вниманието ми се приковава - за това не се сърди, че стихотворението ми е дошло толкова късно..Не мога да пиша за нещо, което не усещам с цялото си същество и идва моментът когато се излива под различни форми(както сам си забелязъл)...Когато не усещам нещата - не отговарям. И както вече споменах - не пиша просто за писането, а гледам на думите си да придам живост, усещане, чувство, а не празнодумие, което наблюдавам е станало по форумите.
| |
|
|
|
Е напъни малко де - след като ги няма хората, които се интересуват от Ошо, то споделянето, намеренията и прочие в клуб Ошо, също изчезват. Примерно, ако няма кой да гласува за дпс, то тази партия ще изчезне от политическата сцена в България.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
ckитoмa (seeme) |
| Публикувано | 10.09.13 20:44 |
|
|
А как се казва, когато задържаш действието?
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: ckитoмa]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 14.09.13 18:08 |
|
|
Естественост, хармоничност.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
ckитoмa (seeme) |
| Публикувано | 23.09.13 16:16 |
|
|
Липсва спонтанност.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: ckитoмa]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 23.09.13 20:51 |
|
|
Какво ти пречи да си спонтанна?
Забележи, че спонтанност не значи да си робот, на който като му натиснеш копчето и се задейства веднага по опреденело предназначние.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
ckитoмa (seeme) |
| Публикувано | 01.10.13 12:37 |
|
|
Собственото ми нехаресване.
Отдавна стигнах до този извод, обаче изглежда нищо не мога да променя в тази посока. Понеже малко се интересувам от астрология, мога да кажа, че самокритиката и самообвиненията вървят ръка за ръка с Луна в дева. Ако правилно помня, ти си със Слънце в дева, значи може би разбираш.
Въпросът е, че за мен астрологията винаги е била още един начин да погледнеш на себе си и след това, ако искаш можеш да работиш с това знание. Започвам да се чудя обаче доколко нещата, които са каквито са, подлежат на промяна, или пък се налага да работим с това, което имаме, като сме наясно, че то няма да се промени, просто ще го използваме по най-добрия начин.
Т.е. е ли спонтанността мисия невъзможна в този случай? Опитите ми (от момента на осъзнаването насам) не са особено успешни дотук. :)
| |
|
Тема
|
(не)харесване и (не)спонтанност
[re: ckитoмa]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 03.10.13 17:10 |
|
|
Да, това нехаресване води до неспонтанност. А за да има себе-харесване (и спонтанност) е нужно себе-опознаване в ДЪЛБОЧИНА. И не само защото ще разкриеш потенциал в теб, който евентуално би харесала. А най-вече за да срещнеш и хармонизираш частите в теб, които искат нещо и частите в теб, които не го предоставят. Т.е. да се разберете и да се свържете... Което е предпоставката за цялостност и спонтанност. Забележи, че не е нужно да правиш чудеса за да се харесваш. Малко повече разбиране, което води до цялостност, е много по-ефективно.
Не знаех, че съм Слънце в Дева, а по-скоро Слънце в Риби, Луна в Козирог, Венера в Овен и Марс в Стрелец. Апропо, какво би казала за такава конфигурация? Според мен би ти свършила повече работа за разбирането в случая.
Понеже и аз съм се интересувал малко от астрология, за мен тя е твърде уводна в себе-опознавнето и това на другите. Болшенството от нещата може да ги видиш директно в себе си без астрология и при това много по-добре и по-детайлно. Общо взето, върши някава малка работа за хора, които срещаш и не познаваш добре. Но пък да съдиш само по нея е със сигурност да се объркаш. Апропо, какви са твоите знаци?
Що се отнася до промените, те нямат нищо общо с астрологията, защото всеки знак може да се променя и да бъде спонтанен, вкл. и Дева в Луна. Цялото изкуство е да различаваш нещата, които може да променяш от нещата, които не можеш. И така усилията ти да отиват в правиланата посока, а не една част от теб да се бори с друга част в теб и отделената енергия да води до спонтанно глобално затопляне.
| |
|
Тема
|
Re: (не)харесване и (не)спонтанност
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
ckитoмa (seeme) |
| Публикувано | 04.10.13 13:18 |
|
|
Да, разбира се, и аз за себе си стигнах до извода, че само с астрология не става или поне тя ми подава само една страна на нещата и дълбочина си е нужна винаги. Т.е. на мен ми е нужна, търся си я - да не обобщавам за всички...
Това за срещите ми стана интересно - и след като свържеш двете части, какво се случва? Струва ми се, че е нужно повече от диалог... Понеже моят диалог дотук не дава резултат наистина, може пък нещо друго да има...
Колкото до Слънцето в дева - допускам, че съм се объркала, освен ако не са ме объркали съзнателно, хм. Както и да е: Слънце в скорпион, Луна в дева, Венера в стрелец, Марс в лъв.
А ти как различаваш това, което подлежи на промяна, и което - не?
| |
|
Тема
|
Re: (не)харесване и (не)спонтанност
[re: ckитoмa]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 07.10.13 20:41 |
|
|
Не че астрологията е лоша, но нерядко хора занимаващи се с нея развиват погрешното впечатление за самопознание (или познание на други хора). А това познание е факт, когато може да виждаш принципите на астрологията относно себе си и света наоколо БЕЗ астрология. Човек живее с някого от години (или със себе си от много години) и ако не вижда директно нещата, които астрологията би му казвала, значи има някакъв проблем с виждането.
Ако диалогът е „официален“ или формален със сигурност трябва много повече. Но аз под диалог в случая имам предвид дълбоко сливане… Единение... На желаещият с желаното и средствата за това. И разните духовни практики и наблюдения, за които сме говорили наоколо са именно предпоставка за навлизане по-навътре в нас. Където в един момент може да видим, че това което на повърхността са отделни елементи (нуждаещи се от диалог) са всъщност клони на едно и също дърво.
Различаването на това което подлежи на промяна и това, което – не, е най-интересното от живота, защото предполага непрекъснато ОБЩУВАНЕ/ДИАЛОГ на всякакви нива с околното... Но ако такъв що-годе диалог и единение няма първо вътре в нас, цялата ни енергия ще отива за вътрешни борби и нищо няма да чуваме и виждаме от околното. За това е хубаво да започнем диалога от нас и лека–полека да го разширяваме.
Практично погледнато, ако искаш започни тема „Защо не се харесвам“ и се опитай да опишеш най-същностното в нея. Използвай това, което хората ще ти кажат, както и твоето последващо виждане, като огледало. И наблюдавай ежедневно и даже ежеминутно темата БЕЗ да съдиш… Само наблюдение кое как е… Това наблюдение разтапя леда…
П.П. Апропо, ако забележиш нещо ново по темата за ревността, не се колебай да се включиш. Смисълът на тези теми е човек периодически да прави преглед на това е което е виждал/смятал в дадено направление и да забелязва дали има развитие. Така осъзната промяната в едната посока ще ти помага и в други посоки.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Mиpo1]
|
|
| Автор |
LikeABird (;)) |
| Публикувано | 09.12.13 23:26 |
|
|
интересна тема
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: LikeABird]
|
|
| Автор |
Миро1 () |
| Публикувано | 10.12.13 19:15 |
|
|
Здравей. След като си дошла насам и след като темата те е заинтересувала, сподели и твоето мнение по нея.
| |
|
Тема
|
Re: Виртуално и реално общуване
[re: Миро1]
|
|
| Автор |
LikeABird (;)) |
| Публикувано | 12.12.13 22:31 |
|
|
Така че виртуалното общуване се оказва съсвсем РЕАЛНО.
ми аз съм съглаше...
(днес твърде ми се спи за да съм многословна)
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
