... означава, че си мъртъв. Тотално. Но щом има тяло и то мърда, значи Тоталното Единение с Цялото (каква хубава абревиатура - ТЕЦ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Осъзнаването, че сме човешки тела в свят от себеподобни и разграничени от "останалото", т.е. границите - са продукт на нашата интерпретация. Щом е интерпретация, е не по-малко относителна и субективна от "Меси е по-готин от Роналдо"; "само Левски, кур за ЦСКА" и т.н., значи няма какво да придаваме нещо повече от субективност на тези граници. Отстояването на границите също е относително и то много!

Дали ще си вкарваме в телата пици и пепси, или круши и ябълки; уиски, хероин, цигари или пък чиста планинска вода - има известна степен на нагаждане и толериране от страна на тялото, т.е. тялото допуска варианти за грешки, така както и в съзнанието е възможно да има безброй грешни възприемания, идващи от илюзията за "разделеност". Все пак чистото тяло/съзнание толерира един вид преживявания, затлаченото - друг тип. Чистото тяло/съзнание е свободно от възприемането на строго зададени граници, осъзнава тяхната илюзорност, без да ги зачерква напълно.

Тяло и съзнание - това е едно и също, различна гледна точка. Изчистването на съзнанието е предпоставка за изчистване на тялото и обратното - изчистеното тяло е предпоставка за същото в съзнанието. Ако е чисто съзнанието, къде са границите, т.е. къде е тяхното възприемане? Ако тялото е изчистено от възприемане на различни вредни вещества, което пък е следствие на навици, т.е. на създадени в съзнанието пристрастия, какво се случва в съзнанието

Редактирано от бeз ycилиe на 06.10.12 17:17.

Схващането, че сме с едно с цялото, неразделени - макар и научно обосновано - е интелектуална забележка. Но и схващането, че сме разделени от останалото, е също интелектуална забележка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че тук става дума за отношенията между нас и околният свят, които се проявяват чрез личната дхарма и да се единиш, ще рече да си следваш пътят, на където и да те води, да хармонизираш вътрешните излъчвания с тези отвън.

Поне това ми се чини оригинала, щото ако отиде работата до Пуруша, той е абсолютен наблюдател и импотент...за нечий ужас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма как да има сливане, след като всички съществуваме на ниво саморефлексия, или един наш си вътрешен свят, който е доста изкривен, малък и субективен.
За да има сливане, трябва да се намали саморефлексията или по-точно представите ни за това как са нещата, и да се върви към чисто възприятие, без участието на Егото (да не се бърка със субекта/Аз-а).

Тантра, Дао, Йога и т.н. системи са само мостове, затова и те не съществуват извън тоталната вселена.

Вкратце, за да може човек да се слее с нещо, тогава Егото трябва да "умре".

Колкото до наличието на граници, тях трябва да ги имаме, за да не тръгнем на преждевременно окончателно пътешествие. Малките сливания са репетиция за окончателното, което е еднократно и необратимо. Затова трябва добро заземяваме, за да не изперкаме (съвсем) или да пукясаме.

Според мен акцентът трябва да е махане на филтрите и преградите, които ни пречат да правим малки сливания приживе, за да се подготвим за окончателното, при което можем да еволюираме.

Интелектуалните(на думи) и емоционални(с чувства) сливания с Цялото са без никаква стойност, защото те са отражение на малкия ни и затворен свят и не са реални действия, а залъгалки.

Умирането на Егото е дори по-страшно като очакване, в сравнение с физичексата ни смърт, защото Егото доминира в нас и неговия страх да не изчезне е голям. Проявления на страха на Егото са постоянните ни страхове за кариера, за бъдещето, за това да не останем без любов и в самота...
За да се насочи към своята Его-смърт, човек трябва да е изпълнен с огромна смелост и желязно тяло, която да я понесе. Духовния свят не е място за плахи хипита с тънки и дълги пръсти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mo32® на 07.10.12 11:04.

Да, звучи жестоко, но е вярно, според мен. Тялото не може да се прескочи. А е суперизкушаващо, особено, ако човек е с една идея по-развита сензитивност.
Според мен към всяка част от собствената ни цялост трябва да се подхожда с голямо внимание и респект - като към велика загадка. Независимо дали се отнася за физика, емоции, чувства, усещания, дух. Точно защото са част от едно цяло и малките сливания, за които говориш са точно тези вътрешни сливания и връзки...

...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, аз на теб ти отговорих в поста към мо... еее, да. Случва се, ще прощаваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Фактът, че съм жива, обаче не е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ние мислим, че живеем напълно, за сметка на собствените си сили, но в действителност, това е работа на голямата ПриРода, която ни дава живот.Моят живот не принадлежи само на мен – той е универсален.Този универсален живот, е моето”АЗ”, истинското ми тяло, което изпълва цялата Велика- Цяло –Бог .
Да живееш, собствения си живот, означава да изпълваш цялата вселена.
Кой осъществява универсалната истина? Кой, ако не аз самата ? Дори религията се състои от собствения ми живот.
Има ли някой по-сакат, от този, който постоянно се жалва на собствената сакатост?
Когато ясно виждаш, че живота ти е непрекъснато съединен с цялата Велика- Цяло –Бог, то за теб няма никакво значиние, дали играеш на сцената, предните или задните крака в костюма на някоя кобила : ти разкриваш цялата си жизнена сила във всички свои действия.
Моят Път, е моята лична, собствена истина, с която освобождавам и миналото и бъдещето си.Този обективен факт, намирам дълбоко в себе си: когато ми е зле, то и на слънцето и на луната им е зле.Ако ми е хубаво, то и репичката, в чинийката ми , ми се усмихва.Като съм ядосана, и килима ми се ядосва.В това и лежи, коренът на моя свят.
Онова, което виждам, не лежи извън собственото ми „АЗ”.За това мога да кажа, че всички феномени, са просто моята сянка.
Оновяа, което е видял някой друг, не е мой опит.Аз си търся моята истина.Тя не е някъде навън: става дума, за мен самата. За това се обръщам към живота, в книгите отговор-няма.
Рамките на егото са толкова ограничени, че виждаме света изкривен.Гледаме на света през розови очила.И това, което виждаме, съществува не толкова често – това е просто дъска, в която се взираме.
Когато свалиш розовите очила, виждаш нещата, такива, каквито са - прозрачни и без грим.Тогава разбираш, че планините и реките, дърветата и тревити, не същесвуват отделно от нас.
Този свят е твой свят, мой свят. И когато умра, с мен ще умре и моята Рила, и земята ми, и тази чашка чай, също ще умре заедно с мен.
Аз съм моят собствен свят.Когато умра, и света ще умре заедно с мен.Защото, когато съм се родила, този свят се е родил заедно с мен.Може някой да каже:” Даже и да умреш, този свят, все едно ще съществува!” Не, моята част от света, ще умре с мен. Защото всеки от нас е съвършен, в нас всичко е достатъчно.
Аз се раждам с моята Велика- Цяло –Бог. И когато умра, Великата- Цялото –Бога ще умрат заедно с мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но щом има тяло и то мърда
и не спирайки да мърда, в даден момент сме станали прекалено активни и сме почнали да мърдаме повече от колкото е необходимо, за да се даде израз на откритото пространство. И така самозабравяйки какво сме правили, създаваме едно солидно пространство, което чувстваме като отделна същност и се ражда формата/ другия - пространството и аз, аз танцувам в това пространство, и тази просторност е едно стабилно отделно нещо .... и естествено смятам, че това винаги е било така. Невежеството ни е забравата, че сме напълно едно с пространството - тотално.