Добре, сега обясни в такъв случай, как тоталността на тоталитарния режим се съотнася с тоталността, за която говори Ошо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В това, че не си поплюва - мрънканията ги лекува с тупване по главата, каквото, такова или приемаш, или отиваш с оплакванията си те

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искаш да кажеш, че Ошо не си е поплювал и е биел по главата/наказвал несъгласните с него или проявяващите собствено мнение и индивидуалност, така ли? (Може и така да е било, не знам, питам.)

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

то това ти е най-отгоре, много ти е явно и широко, и без много лупинги може да се усети :)

всеки си има по нещо така. аз съм наблюдавала различни неща при различни хора. при мен примерно е, че си умирам да играя и то екстремно. има колеги, които биха казали, че това е проява на несъзнавано желание да умра :) те биха го казали и за всеки, който практикува екстремни спортове... аз обаче наистина обичам да преминавам границите си, и какво да направя, че Ерос и Танатос са толкова мощни, а тънката линия, в която играят в едно е направо убийствена /смея се/ и не говоря само за забавления като сексуална асфиксия, големите залози по принцип са секси, а и отвъд тях има знание, което също не малко блазни /смея се/

иначе мога да съм и много покорна, нищо, че съм извратена. или именно поради това... /смея се/ кажи покорство и ми израстват зъби /нали ги знаеш тук игрите на белите тигрици/, баси чудесиите има на този свят. да ти е кеф, че си жив... /смея се/

Вселената обича Скоростта!

До колкото знам, наказани са били всички - по презумция, та в последствие да няма нуждата от допълнителни наказания. На несъгласните с него и проявяващи магариите си, ги е пращал по живо по здраво - доста преди да се заеме с учителстването, е доказал достатъчно ясно и недвусмислено, че срещу него, няма да успееш в спора си. Нека ти цитирам част отговора му на едни провокативни въпроси - тъй като нали с цитати сме започнали темата, да не рече някой, че се отклонявам.

4-и и 5-и въпрос, но преди да се заема с тях, ще ви разкажа една притча; ще чуете притчата преди още да съм ви прочел въпросите.

Ето какво се случило веднъж в Тибет.
В Тибет имало едно малко село на хора на изкуството. В продължение на векове те развивали изкуството си. Изкуството им се състояло в усукване на метални жици в най-различни прекрасни форми: на хора, животни, богове и ангели. Те постигнали изключително голям напредък в това изкуство. В цял Тибет те били известни като "майсторите усуквачи". И постепенно те станали много богати, защото техните богове от усукани жици се продавали из цялата страна и дори започнали да се продават в Индия и Китай, и отвъд техните граници.

Селото станало много, много богато и заможно. А това е нещо, което се случва навсякъде: всеки път, когато едно общество, семейство или човек започне да живее в голямо охолство, се появява осъзнаването, че целият този успех е всъщност провал. Защото богатство има, но то не е премахнало бедността. Фактически само богатият човек, значи колко е беден. Бедният никога не е толкова беден, то не може да сравнява, той няма с какво да сравни своята бедност. Беднякът никога не изпада в безднадежност - той все се надява. Все някой ден той ще постигне щастие, богатство и успех. Но богаташът - този, който е успял - се проваля напълно, защото изведнъж изгубва всякаква надежда, сега вече няма надежда. Всичко, което е могло да се постигне, той го е постигнал - а всъщност нищо не е постигнато. Вътрешната бедност избухва за първи път в съзнанието..

Случило се в това село, че хората станали много заможни, много богати, техните изделия се продавали из цяла Азия. И малко по малко, те започнали да осъзнават, че целият този живот май е безсмислен - само да огъваш жици, разни метали и да носиш в къщи, все повече и повече пари. Но за какво - изглеждало, че в това няма никакъв смисъл. За това те решили да поканят един мъдрец, който живеел в планините, за да им каже тайната на живота. Защото всичко, което този живот би могъл да им даде, те вече го имали, но всичко изглеждало безсмислено.

Мъдрецът дошъл, но преди да каже и едно изречение, той знаел какво ще се случи. Но въпреки това, той им казал: "докато не умрете, няма да постигнете смисъла, за който питате, докато не загубите себе си, няма да спечелите себе си". Той говорил за себеотдаването, за липсата на его. Един човек станал и казал: "почакай това е невъзможно, аз съм, как мога да отдам моята съмност, кой ще я отдаде, това е невъзможно, ти говориш глупости". Друг човек се обадил: "ако аз загубя себе си, каква е гаранцията, че ще придобия своята същност, за която ти говориш". Трети заявил: " ти говориш просто глупости, ние те помолихме да дойдеш, да ни научиш на живот, а ти ни учиш на смърт, това което ни казваш се свежда до следното: трябва ли да се самоубием"

Мъдрецът се засмял и казал: " аз още от началото знаех какво ще се случи, защото познавам болеста ви. В продължение на векове, в продължение на цели поколения, вие сте усуквали жици и метални парчета, станали сте експерти по усукването. За това още от началото си знаех - каквото и да кажа, веднага ще го усучете.

Изглежда, че от това село един човек е дошъл тук. Сега ще ви прочета двата въпроса. Този човек е задал много въпроси, но няма нужда от тях - два са достатъчни, за да ви дадат представа за това как нещата могат да се усучат.
Първия от тях:
"Ти си ми дал своята любов. Сега искам да ме мразиш - ще можеш ли?"

Моята любов не е обраното на омразата, а е липсата на омраза - за това моля те, не ме предизвиквай, това аз не мога да направя, до тук ми свършват възможностите. За това казвам, че Бог не може да бъде всемогъщ, защото той не може да мрази, това е невъзможно.
Но какъв е смисълът? - аз съм тук, за да те уча на любов, а ти ме предизвикваш да те мразя. Усуквачи! И защо си дошъл? Какъв е смисълът от такива глупости? Но ти сигурно си мислиш в ума си, че въпросите, които ми задаваш, са много велики.

Втория въпрос:
"Смяташ ли, че няма да можеш да работиш в/у мен, ако аз не приема твоя саняс."

Ти дали си дошъл, за да откриеш своя потенциал, или си дошъл, за да търсиш моя? Дали ти си моят проблем или аз съм твоят проблем? Остави ме на мен самия - ти намери разрешение поне за себе си. А и ти не знаеш, какво питаш. Какво е саняс? Това е просто един жест, жест, който показва, че ти си възприемчив към мен, жест, който показва, че ме каниш в сърцето си, жест, който показва, че ако аз дойда ти няма да ме отхвърлиш, жест, който показва, че си готов да дойдеш с мен, да вървиш с мен, да ме следваш - това е един жест.
А ти ме питаш "смяташ ли, че няма да можеш да работиш в/у мен, ако аз не приема твоя саняс?" Попитай слънчевата светлина - ще можеш ли да дойдеш в моята къща, ако аз не отворя вратите си? Да бъдеш санясин, означава просто да отвориш вратите си за мен - аз не мога по никакъв начин да ти се наложа, това ще бъде насилие, това няма да бъде любов. Аз не мога да ти наложа никакви промени - това ще бъде насилие, а как може чрез насилие да се роди Бог?

Аз не съм насилствен, аз не съм махатма - ти си свикнал с махатмите, познаваш ги. Махатмите са насилници, които те преследват, гледат да те хванат, защото те трябва някак си да те променят - те са обзети от мисълта за твоята промяна. Но защо трябва да ме занимава твоята промяна? Това е нещо, което ти трябва да решиш, от теб зависи, дали ще я осъществиш или не.

Аз съм като река, която тече покрай теб - ако се чувстваш жаден ела. А ти предизвикваш реката: ако не се наведа, ако не свия дланите си в шепа, ще можеш ли да утолиш жаждата ми? ..... Но защо трябва да го правя? Жаждата си е твоя - кой съм аз, че да я утолявам? Ако решиш да останеш жаден, това си е твоя работа - аз ще благословя жаждата ти, остани си жаден. Ако си решил да си останеш пустиня, кой съм аз, че да те променям и защо? Пък и как ще е възможно да направя от теб градина, като си решил да останеш пустиня? Невъзможно е, защото ти си жив, ти си енергия, ти ще се съпротивляваш, ти ще се бориш и всичко, което аз направя, ти ще го разрушиш.

Саняс е просто един жест - един жест от твоя страна, сигнал, че си готов. Просто един сигнал от твоето сърце за това, че си гостоприемен. Аз мога да правя любов с теб, но не мога да те насиля - а ти молиш за изнасилване.
Каквото и да ви кажа, вие ще го усучете - не говоря тези неща за човека, който зададе този въпрос. Аз казвам тези неща, за онези, които не идват от въпросното село - те може и да разберат.

п.п. та, като цяло при Ошо, доколкото мога да си направя извод без да съм го виждал - или искаш да разбереш и участваш в шоуто, или искаш да усукваш и си обираш крушите, трети вариянт не знам да е имало.
п.п. 2 всъщност впечатлението ми е, че положението е такова при всички учители - доколкото съм чел дон Хуан е бил изключително слабо заинтересуван от компетентното мнение на Кастанеда, толкова слабо, че чак обидно, ама ..... какво да се прави, като не ти се занимава, не се занимавай.

Мммммм, добре. Само че, модераторът на клуб Ошо не е Ошо. И всеки опит за подражание и самоотъждествяване с Ошо от страна на модератора, води до обезлюдяване на клуба и до прогресивното уподобяване на "християнство" и "православие".
Не ти харесва, но не са виновни потребителите. Защото можеш да накараш хората да се махнат, да спрат, да не правят нещо. Но не можеш да ги накараш да творят, да бъдат себе си и да внасят живец, да бъдат естествени. Можеш само да създадеш условия това да се случи, като поне не пречиш и не се натрапваш.
Ще поживеем, ще видим. Но при тази политика, това ще стане. То вече става.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Редактирано от L.L. на 25.09.12 19:12.

Ошо назначил ли те е за негов виртуален свещеник?

Да права си, Миро не е Ошо - Миро си е Миро, а Ошо си е Ошо и всеки си е, който си е и не е никой друг, но само дай да уточним: за клуба ли ви пука толкова или за модератора му?

Питам, защото забележката ти е некоректна - сам аз се опитах да поставя темата така, че да си кажете директно, а не с разни недомлъвки и криейки се зад цитати на Ошо .... не поискахте, добре. До тази тема има съвсем нова, в която съвсем открито можете да задавате всякакви въпроси към Миро т.е. имате възможноста да сте още по-директни - пак не се включвате.

Сега не знам модератора ли е виновен нещо или капацитета на потребителите просто е толкова, че да не могат да се ориентират, но обезлюдяването на клуба определено не е заради подражание от страна на модератора, нито пък е болка за умиране от моя гледна точка - по принцип, дори ще ти споделя, че Миро е много по-добронамерен, отколкото предполагате, да зависи от мен т.е. аз да съм модератор, положението ще е в пъти по ..... по-тоталитарно, този път не тотално, а баш тоталитарно, дори няма да получавате обяснения, ще се разпореждам, като комунистически директор .... диктатура, знаеш какво е - ще е без правила и изцяло по мое усмотрение.

А инак към теб конкретно - мисля, че мина една година от както съм в клуба и поправи ме, ако греша, но не съм забелязал Миро да ти е пречил, да твориш, да изявяваш себе си, да бъдеш естествена и т.н.


п.п. за уподобяването с християнския клуб - това вече е нелепо ....... първо всеки клуб/ форум/ блог озаглавен "Ошо", никога не може да достигне активноста и посещаемоста на аналогичния такъв "Християнство", предполагам се досещаш поради какви причини, та обезлюдяване из виртуалните пространства на тема християнство, все още е рано да се наблюдава. И второто - другия аспект на уподобяването зависи изцяло от потребителите, а не от модераторите.

но само дай да уточним: за клуба ли ви пука толкова или за модератора му? - нито едното от двете. Пука ми за атмосферата.

Питам, защото забележката ти е некоректна - сам аз се опитах да поставя темата така, че да си кажете директно, а не с разни недомлъвки и криейки се зад цитати на Ошо .... не поискахте, добре. До тази тема има съвсем нова, в която съвсем открито можете да задавате всякакви въпроси към Миро т.е. имате възможноста да сте още по-директни - пак не се включвате.
- Отказах се да казвам на Миро каквото и да било директно.

по принцип, дори ще ти споделя, че Миро е много по-добронамерен, отколкото предполагате, - благодаря ти за споделянето, но имам преки впечатления.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ок, ще поясня малко отговора на един от въпросите ти. Не съм директна с Миро по няколко причини и една от тях е, че какъвто и да е, той е човешко същество, а пък аз не обичам грубото отношение. Проблемът е, че не виждам начин да съм пряма и откровена към него и при това да не бъда груба. Затова предпочитам да държа дистанция и да се изразявам косвено. А пък той да се оглежда, както си иска и в когото си иска. Огледала достатъчно, желание човек да има.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Редактирано от L.L. на 25.09.12 23:32.