ДИСКОТЕКАТАНТРА-ДАО-ЙОГА-БУДА-ОШО / Религия и мистика / Ошо

Що си толкоз лош кьм мен
добре - може би прекалявам, извинявам се!!!

Но не го правя от лошотия - просто ти избивам малко от едни други същества в съзнанието ти, това са едни немирни джинове, които са населявали и продължават да населяват съзнанието на хората от всички народи през цялата човешка история, просто тези джинове обичат да се маризят с нас хората, инак не са чак толкова лоши.

Но нека ти кажа две неща - когато европейците тръгнали да се интересуват от индийските вярвания се оказали в един хаос, който е абсолютно непонятен за европейския светоглед, та тогава тези първи европейци си рекли "ебаси мамата - тука е тъмна индия", та от тогава този всеизвестен израз и от недоумение са вкарали всичкия този хаос под един знаменател, който са го именували "индуизъм", надявайки се, че така ще стане по разбрано, но уви западния подход на категоризиране, дефиниране и класифициране е изиграл и продължава да играе лоша шега, на западняците, просто такива джинове им се паднали. Това е единия основен проблем, който ще стои пред теб, в разучаването ти на индуизма.

Другия проблем - чел ли си Алиса в страната на чудесата, в нея има следния диалог, м/у Алиса и една кралица, която още с влизането на Алиса я запитва:
- срещна ли по пътя пратеник, който да идва насам?
Алиса отвърнала:
- никой.
- но защо тогава Никой още не идва? - зачудила се кралицата.
А Алиса се опитала да я поправи:
- госпожо, никой е никой.
- не ставай глупава - троснала се кралицата - разбрах, че Никой е Никой, но той трябваше да е пристигнал тука преди теб, изглежда Никой върви по-бавно от теб.
- това въобще не е така - отвърнала Алиса - никой не върви по-бързо от мен.

И така продължава диалогът - по време на разговор никой става някой и за Алиса е невъзможно да убеди кралицата, че никой е никой. Джиновете, които се паднали на източните народи са също много лукави и за будхите е било наистина трудна задача, да ги накарат да млъкнат - тъй като джиновете се водят безсмъртни, няма как да ги елиминират, а и все пак всички будхи са проповедници на ненасилието, това е възможно най-крайната мярка, до която биха прибягнали. Но те са знаели една малка тайна за джиновете - те са като малки деца и много обичат приказките, като почнеш да им разказваш приказки и те млъкват, оставят хората на мира и често пъти се случва, джина да заспи, тъй като всяка една добра приказка е малко или много успиваща. Та така будхите разказвали приказки на хората, а някой сред тях - по паметливите ги записвали, за да ги предадът на поколенията, с помоща на тези приказки хората след тях, да залъгват джиновете.

Но уви джиновете са си джинове, калпазани, а и лакоми за бели и приказки, сътворили един номер - прошепнали на онези хора, които не били будхи, че приказките не само не трябва да се забравят и да се предават на поколенията, но и да обясняват на другите какви несметни съкровища има в тези приказки, като по този начин, предаващите приказките са съчинявали нови и нови приказки на база старите. И така се е получила една невероятно красива галимация от приказки, която е създала какви ли не главоболия на хората.
Примерно - Нанак, основателят на сикхизма, е казал, че моментът на самадхи, просветлението, е точно като двете стрелки на часовника, срещнали се на цифрата дванадесет, където те вече не са две. Той просто привеждал един пример - че в момента на самадхи дуалността на твоето същество изчезва и ти постигаш единство. Той по-късно е обяснил, че същото се случва и при смъртта: отново двете стрелки, които са се движели поотделно, идват заедно и спират, стават едно т.е. ти ставаш едно със съществуванието. Но какво се случило от тази прекрасна приказка на Нанак - дори към днешна дата, ако идеш в Пенджаб никога не питай хората колко е часът, защото ако се случи да е дванадесет, ще започнат да те бият и ще е цяло чудо, ако успееш да се измъкнеш жив. Това е просто поради една много философска причина - но където философията отиде в ръцете на джиновете, ето какво се случва. В Пенджаб дванадесет часа се е превърнало в символ на смъртта. Затова ако попиташ някой юначага колко е часът и ако се случи да е дванадесет, той просто ще започне да те бие, защото това означава, че го дразниш, че го проклинаш на смърт. За някой с издължено, нещастно, измъчено лице в Пенджаб казват: „На лицето му е изписано дванадесет часа", пенджабците бързо нагласят часовника си, когато наближи дванадесет, те бързо го превъртат с пет минути напред. Не го оставят на дванадесет; неприятно им е, че собственият им часовник им играе номера. Дванадесет им напомня само за нещастие, тъга, смърт; те напълно са забравили за самадхи, което всъщност Нанак се е опитвал да им обясни.

Та така - и ти имаш един джин, който се чуди как да се забавлява и те праща в разни приказки за богове същества, и за него наистина съм лош, тъй като му казвам да се спре, да те остави на спокойствие, казвам му "не няма такива същества - няма нито едно такова същество, всичко това са просто приказки, Бог е метод, противо-джинов метод, а не същество"

п.п. разбира се редно е да имаш в предвид, че всичко това, което ти споделих е една приказка, която може да е творческото произведение на някой джин, който се чуди как да се забавлява.

виж какво намерих при Друнвало:

'Една изследователска група от Баулдър Крийк, Калифорния, наречена Институт "Математика на сърцето", асоцииран към Станфордския университет, е по¬лучила някои доста интересни данни. Информацията би била много полезна за онези от вас, които се опитват да разберат природата на този феномен. Задачата никак не е лесна, но ако разумът реши да сътрудничи, сърцето непре¬менно ще откликне.
Наблюдаван е следният парадокс: след зачатието сър¬цето на плода започва да бие още преди оформянето на мозъка. Лекарите се питат откъде идва импулсът, който отключва и регулира сърдечния ритъм. За учудване на медицинските кръгове учените от споменатия институт от¬криха, че то притежава собствен мозък - да, истински мозък с истински мозъчни клетки. Той е много малък и състои само от 40 000 клетки, но си е реален мозък и очевидно е достатъчен за нуждите на сърцето. Това революционно откритие доказва правотата на онези, които твърдят от векове, че сърцето притежава собствен разум.
Учените от института "Математика на сърцето" напра¬виха и друго, може би още по-голямо откритие. Те доказаха, че човешкото сърце генерира най-голямото и най-мощното енергийно поле в сравнение с всеки друг орган на тялото, включително главния мозък. Оказва се, че това електромаг¬нитно поле, чиято ос минава през средата му, има диаметър около 2,5-3,5 м. Прилича на геврек или тор - форма, която мнозина приемат за най-уникалната и първичната във Все¬лената.
Тези, които са прочели двата тома на "Древната тайна на Цветето на Живота", ще открият нещо твърде познато в тороидната форма на това поле. В Куба на Метатрон можем да открием петте Платонови тела, вписани едно в друго, като всяко от тях съдържа в себе си по-малко копие на оригиналната форма - куб вътре в куба, октаедър в октаедъра и т. н.
И ето, оказва се, че свещеното пространство в сърцето излъчва тороидно електромагнитно поле, а вътре в него има още едно, по-малко тороидно поле. И двете са центри¬рани около една и съща ос - също като при петте Плато-нови тела в Куба на Метатрон. Аз открих две много важни негови характеристики. Пър¬во, то може да бъде използвано като портал, през който да се навлезе в "свещената камера" на сърцето. По-нататък в кни¬гата ще ви дам указания как да проникнете там с помощта на вихъра, създаван от него. Втората се отнася до вътрешния, по-малкия тор. Не му е тук мястото да ви обяснявам колко важно е това вътрешно поле. Ще се върна на темата по-късно, когато говорим за творческия процес "от сърцето".
Камерата в сърцето наподобява тор, вписан в тор. Там е разположено самото свещено пространство, но както ще видите по-нататък, вътре в него има още едно, много малко, но много специално място - то е различно и може да се използва по уникален начин.
Сърдечните хирурзи са открили още нещо в тази връз¬ка, но засега не знам каква е истинската му значимост.
Оказва се, че в сърцето има една съвсем мъничка зона, която в никакъв случай не бива да се докосва, иначе болният умира и няма никакъв шанс на бъде спасен. Каквото и да представлява тя, със сигурност е жизненоважна.
Убеден съм, че тороидното електромагнитно поле ми¬нава точно през свещеното пространство и се генерира от него, но още не съм наясно със "сърдечния мозък" и "онова място, което не бива да се докосва, защото човекът ще умре". Ако някой от вас разбира за какво става въпрос или открие взаимовръзката между двете, моля да ме уведоми...

Едно от първите неща, които забелязах, когато навля¬зох в моето свещено пространство, беше вибрацията, която сякаш идваше отвсякъде. Очевидно не ставаше въпрос за сърдечния пулс, защото звукът беше непрекъснат - нещо като звука "Ом", само че по-различен. (И двата пъти, когато бях в Камерата на царя във Великата пирамида в Египет, усетих подобна вибрация, която сякаш звучеше из цялата пирамида - дори във всеки камък, който докосвах. Разгова¬рял съм с много хора, които са го преживели, и смятам, че вибрацията на сърцето е почти същата.)Щом навлезете в свещеното пространство на сърцето си и чуете вибрацията, едно от първите неща, които трябва да направите, е да се опитате да възпроизведете този вът¬решен звук с физическия си глас. Няма нужда да го повта¬ряте със съвършена точност, просто се старайте да го наподобите възможно най-добре. Така ще осъществите връзката между вътрешния свят на сърцето и външния свят на разума.
Моята съпруга е изучавала древното изкуство, нарече¬но "Пътят на сърцето" при Колет Йерусалимска в Израел, в което се твърди, че този звук е много важен - аз също смятам така, особено след като наблюдавах толкова много хора, успели да навлязат в свещеното си пространство. По този начин усещането за вътрешното "бучене" на сърцето се заземява във физическия свят, което пък ни помага да се върнем отново в него.
Щом веднъж сте пребивавали в свещеното пространс¬тво на сърцето си и желаете да се върнете отново там, просто се настройте към неговата вибрация, като възпро¬изведете същия звук и разбира се, се преместите от главата в сърцето си - така ще попаднете на точното място. С помощта на звука ще навлизате в свещеното си простран¬ство все по-лесно и по-лесно. Накрая ще можете да прескочите от ума в сърцето само за две-три секунди.'

Вселената обича Скоростта!