|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
|
|
|
Само ние знаем за LCD телевизори, а тия в Африка пасат трева. Но те се усещат по-щастливи. И не някой друг го е измерил, а ние самите така сме отговаряли. Анкета, мой човек. Ето ти, щастлив ли си? Или за да не гръмне многострадалната Геновева, чувстваш ли се добре, харесва ли ти как живееш в тази кочина? Не те питам имаш ли пари и LCD, а гот ли ти е. И отговаряй честно, защото нещастникът гледа да се хвали пред хората. Ама кой лъже.
Какво ни топли, че по тоталитарно или при Хан Крум сме били добре. Сега е важното.
И стига си се оправдавал само с тези пари. Казах ти че има по-бедни страни и са по-щастливи хората. Ха налей и по едно и да пием за щастието. Може и една хилядарка да дадеш, няма да ти откажа.
Ей, какво не заслужваш бе? Повярвай си, може и да го заслужиш.
| |
|
|
|
Геновево, Геновево, хубав разбор, но защо сме ние българите така нещастни??
Представи си, че в българина (пък и не само), има встроена система, аналог на GPS (global positioning system или глобална система за навигация)
И така, този GPS – са човешките емоции и чувства.
Когато усеща радост, човека върви по правилния път към щастливия живот.
Когато е тъжен, поддтиснат, върви в неправилната посока. И неговият GPS казва: «Смяна на маршрута».
Някои хора, до такава степен свикват с това: «Смяна на маршрута», че изобщо престават да чуват своя GPS.
«Смяна на маршрута» - е недоволството, негативните емоции, чувството за нещастие, и други подтискащи емоции.
Така, че, нека да слушаме GPS- а си. Ако целта е избрана невярно, дори да тръгнеш по правилния път, GPS- а ти ще” крещи”: «Смяна на маршрута».
Ще ми налееш ли? Няма да ти налея! Ще ти подлея-масло в ламбичката, че фитила ти пуши:
Веднъж, един стар котарак, срещнал малко котенце.Котенцето бягало в кръг и се опитвало да хване опашката си.
Старият котарак стоял и гледал, а котенцето се въртяло, падало, ставало и пак гонело опашката си.
- Защо гониш опашката си? — попитал стария котарак.
- Казаха ми - отвърнало котето - че опашката ми, е моето щастие и аз се опитвам да го хвана.
Старият котарак се усмихнал, така както умеят да се усмихват само старите котараци и казал:
- Когато бях млад, на мен също ми казаха, че щастието ми е в моята опашка.И аз бягах много дни и се опитвах да я хвана.
Аз не ядях, не пиех, и само бягах след опашката си.Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана.В един момент се отчаях и тръгнах.
Просто тръгнах, накъдето очите ми видят.И знаеш ли, какво забелязах изведнъж?
-Какво? — учудено попитало котето.
- Забелязах, че накъдето и да тръгна, опашката ми, винаги върви с мен.
За това казвам, че щастието е -НИЩО, което да гоним и преследваме. Защото ТО, както и любовта - са вече тук,в нас и точно, както и ние, са навсякъде и никъде.
Не ме съди, Хараламби, не ме съди.
Всеки от нас си представя своето щастие и избира единиците за неговото измерване по своему.Когато го виждаме в тонираните стъкла и кожения салон, си купуваме престижна кола.Усещайки щастието си във вярата и всесилния покровител, ние се молим.А знаейки, че е щастие, когато ръката ти е в друга ръка и целият свят е за двама, ние търсим любов.Всеки си има – своето щастие и всеки си представя своето щастие по различен начин, защото:
… Щастието не е живот без грижи и тъга, щастието е състояние на душата.
Многострадална си Геновево, многострадална.. Да, така звучи, Геновева в „Под игото” на Вазов.Но майка ми, давайки ми това име, е събрала в него имената на двете ми баби( Гена и Ева), за да не се сърдят.Така, че, аз съм - доволна и няма как да гръмна, както казваш в съседния си пост. А щастието е винаги на страната на доволния от себе си човек.
Като искаш да си щастлив –бъди такъв.Аз съм щастлива, защото нямам време, да помисля, че съм нещастна.Когато се грижа за щастието на другите, намирам – собственото си.Уверена съм, че ме обичат, такава, каквато съм или въпреки това, което съм.Зная, че живота подарява в най-добрия случай един-единствен неповторим миг, и тайната на моето щастие е в това, този миг да се повтаря колкото се може по-често.
Струва ми се, че главния атрибут на щастието, е усмивката.Усмихни се, Хараламби и да бъде светлина, в ламбичката ти, от моето масло!Редактирано от гeнoвeвa на 05.04.12 03:49.
| |
|
Тема
|
 Re: защо сме толкова нещастни
[re: Xapaлaмби]
|
|
| Автор |
mo32® (Naan_kadavul) |
| Публикувано | 05.04.12 08:32 |
|
|
И не някой друг го е измерил, а ние самите така сме отговаряли. Анкета, мой човек...И отговаряй честно, защото нещастникът гледа да се хвали пред хората. Ама кой лъже.
Последно?
___________
| |
|
Тема
|
Re: защо сме толкова нещастни
[re: Хараламби]
|
|
| Автор |
mo32® (Naan_kadavul) |
| Публикувано | 05.04.12 08:40 |
|
|
Много просто - манталитет. Имаме една поговорка: "Много добре, не е на добре." И като питаш някой как е, той ти отговаря "горе-долу".
Българинът не смее да каже, че е добре/че е щастлив, дори и да се чувства така, защото е суеверен, да не загуби постигнатото, а от друга страна се притеснява съседите да не му завидят...
"Не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да е зле."
И не на последно място, нещастни (и прости) хора лесно се управляват. Макар че е доказано, че колкото по-интелигентен е човек, толкова по-трудно се чувства щастлив. Но нашето не е от интелект, а от манталитет, както казах...
И последно: всяко общество е съставено от отделни хора. Затова човек може да се погрижи за собственото си настроение, а не злобно да обвинява другите, как му го развалят постоянно. Малко повече усмивки - безплатни са, а вършат много работа.
П.П. В тоя клуб има кой да ни весели.
___________
| |
|
|
|
Само ти говориш за щастието (но нищо за защо сме толкова нещастни българите!). Щастието е много относително нещо... Ако мен ме прави щастлив едно нещо, то не е задължително и при теб да е така. Въпросът е в това, че човекът е алчно и неблагодарно същество и ето защо за него няма пълно щастие. Някои ще кажат, че не е така... че човек се стреми винаги към най-високия връх, но аз ще кажа, че в този си стремеж да грабим с пълни шепи, много често изпускаме именно онези неща, които ни правят истински щастливи.
Ако трябва да кажа лично за себе си... прави ме щастлив самия факт, че съм жив. И разни дребни неща. Ако трябва да изброявам всяко едно, което малко или много допринася за това мое щастие, времето няма да ми стигне. Твоята усмивка допринася сега.
Направих откритие. Пита ли са в анкетата вечерта. Като преспим и може да видим света другояче.
| |
|
Тема
|
Re: защо сме толкова нещастни
[re: mo32®]
|
|
| Автор |
Xapaлaмби (непознат) |
| Публикувано | 05.04.12 10:30 |
|
|
Какво последно?
| |
|
Тема
|
Re: защо сме толкова нещастни
[re: mo32®]
|
|
| Автор |
Xapaлaмби (непознат) |
| Публикувано | 05.04.12 10:42 |
|
|
Манталитета е, да. Но съгласи се, че ако всички бяха отговорили „горе-долу” щяхме да сме по средата. Ние сме си направо нещастни. Имаме нещастен манталитет.
За усмивките съм съгласен.
| |
|
Тема
|
Re: защо сме толкова нещастни
[re: mo32®]
|
|
| Автор |
гeнoвeвa (непознат) |
| Публикувано | 05.04.12 16:18 |
|
|
Благодаря, Мо! Точно така, мислех да отговоря на Хараламби, на настойчивия му въпрос:"Защо българите са толкова нещастни?"Разковничето е точно в манталитета.По стечение на обстоятелствата, живях достатъчно дълго извън страната.И веднага ми направи впечатление, как се отговаря на въпроса:"Как си?"И последва непомалко учудващия отговор:"Много добре!"При това-категорично и явно заявен.Тогава се сетих, как при нас отговарят и как веднага-следва оплакването от какво ли не.За това не се учудвам от резултата на тази анкета.Явно не са били питани тези, които са променили манталитета си.Сигурна съм, че и в България и и по света, има българи, с нов отговор, на въпроса:"Как си?"С усмивка:
ПП.Воайорствам отдавна в този клуб.Просто защото обичам Ошо и това е едно от малкото бългърски места, където да намериш нещо стойностно, свързано с живота и учението му.Ти казваш, че тук, в този клуб - е весело.А на мен доста често ми ставаше тъжно.Радвала съм се на начало на хубава тема, но тя завършваше, типично по български:"Почваме во славу, свършваме за упокой.."Имаш ли обяснение на това? Редактирано от гeнoвeвa на 05.04.12 16:23.
| |
|
|
|
Само ти говориш за щастието (но нищо за защо сме толкова нещастни българите!)
Щастлива българка съм и не влизам под общия знаменател на нещастните българи.А защо са толкова нещастни?Поддържам мнението на Мо, с което виждам, че и ти си съгласен - манаталитета е такъв, но мисля, че вече търпи значителна промяна.
И го доказвам с и се радвам и на твоите.Те ме правят щастлива - и сега!Благодаря!
Редактирано от гeнoвeвa на 05.04.12 16:55.
| |
|
Тема
|
Re: защо сме толкова нещастни
[re: гeнoвeвa]
|
|
| Автор |
huanji () |
| Публикувано | 05.04.12 16:51 |
|
|
Имаш ли обяснение на това?
Обяснението е просто, ошовистите не са достатъчно гъвкави. Или поне някои основни фигури.
А всъщност би могло и купон да става с малко повече свежи личности.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
| 
|
|
