Re: Дао <> даоски практики / Религия и мистика / Ошо

Като увод, ако някой се чуди каква е връзката между Ошо и Дао, ето следното изказване на Ошо от "Дао - Трите Съкровища, том 1":

Говоря за Махавира ...Кришна... Христос... Заратустра... Буда... Говоря за Лаодзъ по съвсем различен начин. Не съм свързан с него, защото дори за да си свързан, се изисква известна дистанция. Не го обичам, защото как можеш да обичаш себе си? Когато говоря за Лаодзъ, говоря, все едно говоря за себе си. Моето същество е в пълно единство с него. Когато говоря за Лаодзъ, все едно гледам в огледало - в него се отразява собственото ми лице. Когато говоря за Лаодзъ, аз съм абсолютно с него. Дори да кажа: "абсолютно с него" не е вярно - аз съм той, той съм аз.

Историците се съмняват в неговото съществуване. Аз не мога да се съмнявам в неговото съществуване, защото как мога да се съмнявам в собственото си съществуване? В момента, в който моето съществуване стана възможно, той се превърна в истина за мен. Дори историята да докаже, че никога не е съществувал, това е без значение за мен; трябва да е съществувал, защото аз съществувам - аз съм доказателството.

Струва ми се, че във въпросната книга нещата са казани пределно ясно. Също както и в Дао Де Дзин на Лао Дзъ. Но понеже виждам някакво прекомерно вълнение по темата, ще споделя моето скромно мнение.

Вярно, че думата "Дао" се споменава все по-често под път и над път и се асоциира с какво ли не. И не само с бившето Държавно Аптечно Обединение. Но какво пък, всеки е свободен да я използва и даже Лао Дзъ няма © copyright над нея. Аз ще кажа какво аз разбирам, без това да пречи на някого друг да има своето различно мнение. И ако иска, да го сподели.

Дао не е някакво тайно понятие, над което да трябва да се мисли препрочитайки по 100 пъти книгата на Лао Дзъ. Дао е възприемането на живота тук и сега в негова пълнота. Да се усещаш в хармония с него... Да течеш с него като река... Колкото и завои да има.

Да, книгата на Лао Дзъ може да помогне да се вкуси Дао. Книгата на Ошо също. Действията на много други хора също, вкл. и на такива, които даже и не са го споменавали, но които го излъчват. Разните практики - също. Но Дао не е в книгите, нито пък е скрито някъде преди 2500г. Още по-малко в Китай само.

Какво значи Дао на максимално прост език (според мен, разбира се)? Дао е да приемаш живота в неговата цялостност, в неговото непрекъснато движение и многообразие. Във взаимното преливане на различните неговите същности.

Някои казваше, че Ошо бил безпринципен, безформен и безхарактерен... Течащ като река... Мда, това е точно пример за Дао. Но не всеки, който няма принципи може да усети Дао. Принципите и постоянна форма са нужни точно на тези, които не усещат Дао. Иначе Дао е формата.

На много практики се казва "даоски" и все едно, че като се каже тази магическа дума и някакво чудо ще стане. Аз се занимавам с такива практики, но името и прилагателното пред тях е последното нещо, което ме интересува. Интересува ме повече какво ми дават практиките. Пък етикетчето - голяма работа. Хм, може да има не-даоска практика, която да ми даде повече разбиране за Дао, от някоя така наречена "даоска".

Това е хубавото на писанието, и на Лао Дзъ, и на Ошо, че те показват Дао в суров, натурален и изходен вид. След това хиляди хора се опитват да го приложат в религии, практики, методи. Тяхно право е.

Но какво значи една практика да е даоска? Сигурно не е достатъчно само да е китайска. Най-малкото, защото в Китай има будистки, конфуциански и много други различни подходи, които понякога се омешват с даоския. Не че има нещо лошо. Но за да е точно определението "даоска" трябва да някакво приложение на Дао, за което стана по-горе дума.

Примерно разните енергийни практики. Вътрешната енергия сама по себе си не е (само) даоска и я има в много други системи. Ако възприемаме света като флуиден, течащ и енергиен, то това би било малко повече "даоско". Трансформацията на енергията и на разните същности може да е даоско. Но ако е само линейно А->Б->В->Г си губи това качеството. Виж, ако има непрекъснато преливане между всичките горни букви, тогава би било много повече даоско. Така всеки може да определи сам за себе си кои от нещата, които прави, са даоски и доколко. Без ни най-малко "даоския" етикет да има значение сам по себе си! Има значение дотолкова, доколко може да отвори очите на човек в неочаквано ново пространство.

"Дао, което може да бъде изказано, не е вечното/абсолютно Дао"
Мен лично не ме интересува вечното и абсолютно Дао. Интересува ме Дао-то в този миг. В следващия... реката продължава да тече.

Мисля, че ти ми се сърдиш, когато си пишем, защото приемаш, че ти пиша от позицията на човек, който си мисли, че е заел правилна позиция, а ти си на грешна. Само че не е така - и двамата сме в позиция на търсещи хора и това, че има различни позиции е хубаво, дори е хубаво, че има спорове и конфронтация, защото всеки от нас може, ако иска, да погледне своята позиция през чуждата.

Освен това, на мен не ми се кефят, защото често съм (прекалено)директен и си казвам, когато не виждам съответствия между думи и дела, а истината боли. Пример, нарочно го давам с кастанедите: шаманите говорят за сила, за здраво и издържливо тяло, което да може да понесе нужната дисциплина, за да можеш да излезеш от рамките на интерпретационната ни система и да следваш и виждаш енергията на вселената в чист вид. И аз съвсем естествено питам хора, които говорят за сила и енергия, къде им е силата и енергията, къде са им здравите тела, които да ги прехвърлят на друга "писта". И ми се сърдят, представа си нямаш как и колко.
А нещата са прости - цел - практика - резултати. Но има мързел, има мечти и заблуди, има и нежелание човек да се промени, затова променя учението с удобни фрази, пречупва го през собствените си виждания, намира си уж собствен път, а в действителност не мърда и на сантиметър.
Да всичко това касае други хора и аз не бих се занимавал да коментирам въобще, стига да си оставаше лично, а не от егоистични цели, да ходят и да го разпространяват, без да имат силата да се погледнат какво могат.

Дано да съм обяснил нещата ясно.

"Хм, може да има не-даоска практика, която да ми даде повече разбиране за Дао, от някоя така наречена "даоска". "

Май бъркаш погледа към "даоската планина" от някоя съседна, със самото изкачване на "даоската планина". Каквото практикуваш, това и можеш: практикувайки Ошо-вски методи, научаваш неща за ошовия път. Не можеш да научиш неща за Дао, защото както пътят на Ошо(надявам се), не включва само четене на книгите, а преди всичко практика, така и нещата в Дао не са форма на интелектуално разбиране за това що е то Дао, а път за пряко познание, познание с цялото тяло или ако трябва да сме по-точни, с развитието на поне още едно тяло - златния зародиш и т.н.

А конкретните практики са си част от цяла система или различни системи т.е. Пътища. Не са самоцел. Но се подчиняват пак ма принципа цел - практика - резултати. И преливат една в друга, за да доведат до крайната цел: повторно сливане с Дао, каквото и да означава това. И сам знаеш, че се започва с Дзин т.е. на телесно ниво преди всичко, като разбира се, се действа и на другите фронтове - дишане/енергия/Ци и медитативни практики/Шън.

В началото фокусът е насочен към тялото, към укрепване на тялото, дори към лечение на тялото. Такава е системата. Нали се сещаш, че като видя човек, който много разбира от Дао, а не е могъл да мине за себе си началния етап с окрепването и връщането на Дзин до нивата, с които се е родил, тогава почвам силно да се съмнявам. На теб може да не ти харесва и поради това да бягащ към теоретизиране, но мен така са ме учили - важно е какво можеш, а не какво си мислиш, че знаеш. Можеш ли нещо, значи можеш да го покажеш, без да се разбира някаква напразна показност и самохвалство.

Та така с приказките за Дао, Ошо и прочие. От моя гледна точка, която също съм избрал, защото към момента ми пасва. Обаче си давам сметка, че преди години, когато се захващах с Дао, бях слаб (60 кила при ръст от 185 см), болнав, с нервен стомах, слаби капиляри на носа и изключително затворен и притеснителен, до степен да ми тече кръв от носа. Практиките на Дао ми помогнаха да променя това, не на думи, не с вярване, не с лично мнение, спорене, четене, теоретизиране, философстване, а на практика - с упоритост и дисциплина. Бях крайно отчаян и нямах какво да губя. Но за себе си съм убеден, че те работят, на мен ми трябваше по-малко 1 година за да се успокоя и да наддам, да се раздвижа, да си излекувам стомаха (бях стигнал до там да пия по 1 валериан на ден и да не ям месо), доколкото това е възможно. За мен Даоските практики не са етикет, не са обект на спор, а нещо реално, нещо, което ми е помогнало и ми помага.

Това е (част от)моя опит и разбиране за Дао към момента.