|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: непредвидимата река
[re: mo32®]
|
|
Автор |
huanji () |
Публикувано | 07.02.12 22:24 |
|
Като капацитет и психолог, много точно можеш да формулираш някои неща. Точно, стремежът да монополизира е вреден за клуба. И от него се раждат поселдващите недорасли действия, които дори и аз като лош модератор не съм си позволявал.
| |
Тема
|
Re: Въпроси за другите
[re: vidiya]
|
|
Автор |
huanji () |
Публикувано | 07.02.12 23:05 |
|
Аз пък познавах един, който беше просто човек. И 15 години имах щастието да бъда ученик на един обикновен човек, който никога не се държа като постигнал или просветлен.
Друг пък беше казал - аз се бях просветлил, но ми мина.
Та, не съм ни просветлен, ни обикновен, но ако мога да формулирам нещо то би звучало - ако сте се просветлили, практикувайте, не се отказвайте и ще ви мине.
| |
|
Чувствай се свободен да се държиш колкото си грубо искаш. Щом не ми въздействаш, значи имаш още доста хляб да изядеш.
По какъвто и начин да опитам, азе ми е ясно, че момъкът нема да вдене, малко като скуош се получава - засилваш някаква мисъл към него, тя отскача в някаква неизвестна посока, а той стои и повтаря като дрогиран папагал нещо негово си.
С това "от чужда работа далеч", че и накрая маймунката (да не ти каже нещо човек) умряла, не разбрах заплаха за умиргане ли е или препоръка за книгата (Панчатантра) - под "грубо" имах предвид, че въртите едно хоро, което ми е ...... да речем непонятно, а не че искам да ти въздействам, малко като в онзи анекдот:
Хванали се три нежни мончета с диадеми на косите да тропнат хоро за Петльовден.
Последният, който подкарал хорото, казал:
Ибрееее ороооо и подпрял средния момък.
Усетил жезъла отзад, средния подпрял първия и казал:
Е, оро като оро, голям праз и подпрял първия нежен момък.
Първият подскочил напред и рекъл:
Оро като оро, ама да има кой да го води.
Не, не искам да ти въздействам - дори напротив, нямам желание и не искам да го гледам, още повече па да го ям като хляб. Естествено в крайна сметка, като не ми изнася и преценя, че съм сбъркал местото ..... ще се изнеса сам. (но все пак мерси за дадената свобода)
Понеже допускам, че може да ме разбереш погрешно (някак си имаш такава склонност - дали ми вярваш или не, просто СПОДЕЛЯМ) - нека ти кажа за моето разбиране на просветлението, учението и естествено философския аспект на Ошо, чрез една древна и всеизвестна притча, а именно:
В час по философия професорът застанал на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачакал студентите да утихнат. Тогава взел голям празен буркан и го напълнил с топки за голф. Попитал студентите дали съдът е пълен. Те отговорили утвърдително.
После професорът взел една кутия с камъчета и я изсипал в съда, разклатил го леко и камъчетата се наместили между топките за голф. И отново попитал студентите дали съдът е пълен.Те отговорили утвърдително.
Сетне професорът взел кутия с пясък и я изсипал в съда. Естествено пясъкът запълнил всичко. Той попитал още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговорили с единодушно ДА
Тогава професорът взел две кутии с бира и изсипал съдържанието им в съда, което изпълнило празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмели.
- сега - казал професорът, когато смехът утихнал - искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашият живот: семейството ви, здравето ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен.Камъчетата са другите предимно материалните неща - работата ви, къщата ви, колата ви. А пясъкът е всичко останало - най-малките неща и незначителни неща.
И продължил:
- ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Излезте с партньора си навън, на вечеря, забавлявайте се, а за другите неща все ще остане време. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си - останалото е само пясък.
Една от студентките вдигнала ръка и попитала:
- а какъв беше смисълът на бирата?
Професорът се усмихнал:
- радвам се че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.
Наздраве!!!
Редактирано от Exaybachay на 08.02.12 00:36.
| |
Тема
|
Re: Въпроси за другите
[re: huanji]
|
|
Автор |
vidiya (ентусиаст) |
Публикувано | 08.02.12 01:23 |
|
Понеже съм жена, ще формулирам, още по-просто:
ПП.Навлизам в черен период от живота си - вила на Черноморието, черен хайвер, черен майбах...
Редактирано от vidiya на 08.02.12 01:54.
| |
|
Към Панчатантра естествено, разказчето е много яко, прочети го.
Съгласен съм с притчата, хареса ми. Дънов още я е разказвал на учениците си.
Винаги съм казвал, че сериозни теми има в живота и сериозна работа, а клубовете са най- вече за развлечение. Разбира се има и бисери, но хората са по- важни.
На мястото нищо му няма, има и Ошовци. Те въобще не се занимават с разправии. Но кълват на други теми и е въпрос на време да ги усетиш. Има и други, които не са Ошовци, но са не по- малко интересни. Има всичко, но зависи...
Наздраве и от мен Суфите са най- големите пияници.
| |
Тема
|
Re: непредвидимата река
[re: huanji]
|
|
Автор |
mo32® (Naan_kadavul) |
Публикувано | 08.02.12 11:20 |
|
Твоя поздрав върви в комплект с .
Скоро имах едно предизвикателство и така ме разтърси, че направо звезди ми излязоха през очите. Предните две песни, заедно с много ми помогнаха, добри вибрации!
___________
| |
Тема
|
Re: Оранжевата книга
[re: Mиpo1]
|
|
Автор |
TRlNlTY (съзерцателка) |
Публикувано | 08.02.12 16:11 |
|
помня, че я четох на морето 2009-та и ми беше много добре на душата, ама тогава не беше сигурно дали е от книгата, от почивката, от човека до мен или от обстановката, а може би от всичките взети заедно - хубава година беше, ама мина...
една от медитациите беше да гледаш слънцето и тъй като случайно (или не)си бях избрала източна стая помня как му се наслаждавах един ден, а то беше толкова красиво и зареждащо, че сякаш времето беше спряло, а аз не можех да откъсна поглед от него, не дразнеше очите, усещах топлата му ласка по кожата ми, а въздуха ухаеше на море, беше приказно... чувство все едно си в рая, още го помня, сякаш е било вчера, направих и снимки, за да не го забравям никога ще ми се да мога да оставам по-дълго в това чувство и да не забравям, че този рай го има някъде вътре в мен и мога, когато имам нужда просто да го извикам...
а първата ми книга на Ошо беше "Йога - наука за душата" и внесе голяма промяна в мен и живота ми, дотогава изобщо не бях чувала за Ошо, а помня първия път като видях името му - беше върху една книга на момче в рейса, което я четеше и се загледах да видя какво чете, тъй като ми хареса спокойното и мъдро изражение на лицето му - успях да видя само, че с големи букви на книгата пише Ошо - тогава се зачудих кой ли е пък този Ошо и така... често с усмивка си мисля за Ошо, че сякаш сам ме повика и честно казано добре, че го направи, иначе не знам къде щях да се озова, но със сигурност щях да изгубя още много време в това да се чувствам изгубена, а той наистина ми помага да се намеря, всеки път, когато се изгубя... приютява ме по един прекрасен начин... много е хубаво... радвам се, че е живял и е писал, за да може думите му да достигат до нас и до ден днешен...
| |
Тема
|
Re: непредвидимата река
[re: huanji]
|
|
Автор |
shshtt (ентусиаст) |
Публикувано | 08.02.12 16:19 |
|
:)
| |
Тема
|
благодаря за сайта!
[re: shshtt]
|
|
Автор |
TRlNlTY (съзерцателка) |
Публикувано | 08.02.12 16:21 |
|
падна ми се тази карта:
Търпение
Категория: Ошо Зен Таро
„Забравили сме как да чакаме. Това е едно почти изоставено пространство. А най-голямото ни съкровище е способността да изчакваме правилния момент. Цялото съществувание чака подходящия момент. Дори дърветата го познават – знаят кога да разцъфнат и кога да пуснат листата си и да останат голи на фона на небето. Те са все така прекрасни в своята голота, докато чакат новата зеленина с доверието, че щом старата си е отишла, новата скоро ще дойде, ще израснат новите листа.
Ние сме забравили да чакаме, искаме всичко да стане бързо. Това е голяма загуба за хората… В тишината на чакането нещо в теб не спира да расте - твоето автентично същество. Един ден то скача и се превръща в пламък – и цялата ти личност е разтърсена. Ти си нов човек.
Този нов човек знае какво е ритуалът, този нов човек познава вечните сокове на живота.“ ОШО
Коментар:
Има моменти, когато единственото нещо е да се чака. Семето е посято, детето расте в утробата, стридата покрива със слоеве зрънцето пясък и го превръща в перла.
Тази карта ни напомня, че това е време, когато трябва просто да бъдеш буден, търпелив, изчакващ. Жената на рисунката е именно в такава нагласа. Доволна, без следа от безпокойство, тя просто чака. През всичките фази на луната, която минава над нея, тя остава търпелива, в такова съзвучие с ритмите й, че сякаш е станала едно с нея. Жената знае, че е време да бъде пасивна и да остави природата да си върши работата. Но тя не е изпаднала в сънливост или равнодушие, защото знае, че е време да бъде готова за нещо изключително важно. Това е време на тайнственост, като часовете преди идването на зората. Време, в което единственото нещо е да се чака.
и ме уцели точно в десетката...
явно е крайно време да спра да мрънкам и просто да си чакам кротичко... пролетта
| |
Тема
|
Re: Оранжевата книга
[re: TRlNlTY]
|
|
Автор |
Mиpo1 () |
Публикувано | 08.02.12 16:36 |
|
Пробвай сега и нещо друго от тази книга. Има забавни още един куп медитации.
П.П. Ошо не е писъл книгите, а просто са му записвали беседите. Което учудва в говорима реч изложението да е толкова добре структурирано.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | >> (покажи всички)
|
|
|