Здравейте / Религия и мистика / Ошо

Джито ...... окс - ти избираш, но нека ти споделя! какво виждам аз, като страничен наблюдател.

Според мен (не знам дали споделяш това) всяко едно учение е И ирационално по природа, нуждаещо се не само от пророци-учители-водачи-месии и т.н., но и от храмове/ убежища, места където да се сподели. Доколкото АЗ-ът (в/у който т.е. в/у мен vidiya сипа един самосвал железобетон) е нещо подобно на персонална религия, нещата не са по-различни. Ако някой е решил да направи от АЗ-ът емоционален акт и учение, то е нормално да се самозародят и присъщите атрибути, включително идеята, че този форум е храм само на "просветените". (пък моя милост даже не съм такъв)

Тука виждам само едно предупреждение - не знам дали си баннван в тази тема. Но в други по-предишни теми (да речем от преди година), по случайност съм попадал на тази ваша кавга - тя е стара и не е от тази тема, не е от вчера, имали сте някакви дрезги помежду (явно не само ти vs. миро - а и примерно Мо), за които не знам нищо, само разни подхвърляния, включително, че и ти си бил баннат, както обичаш да казваш за "вечно".

АЗ имам доста опит в/у гърба си с баннове - не съм имал "честа" да ги раздавам. Толкова банани съм изял, че като ми рекът, че съм маймуна, ми е трудно да се обидя, а разбирам, че явно се съзира по някакъв мистичен начин този факт. Банът е крайна мярка и често пъти е доста спорна, особено от гледна точка на потърпевшата страна, която се чувства по правило почти винаги ощетена. Да си модератор, както явно ти сам знаеш от собствен опит не е толкова проста и лесна задачка (бил съм и модератор) и винаги съм се чудел как аджеба да се постъпи най-справедливо.

Тъй като и аз си имам своите претенции за "чувството на справедливост", живо ме е интересувал този въпрос - отнесен не просто към сферата на виртуалното общуване, а изобщо като принцип и начини на прилагането му. Придържайки се към казуса т.е. форумната сфера, според мен решението винаги е било само едно и съм се опитвал да го предлагам в почти всички форуми, в които съм участвал - къде е прието, къде не оставяме на страна. Решението според мен е - обществено гласуване. Всеки един "кандидат за бан", а м/у другото съм се кандидатирвал сам себе си да бъде подложен на обществено/ общо-форумно разглеждане и гласуване - по този начин се е случвало доста хора не само да не бъдат баннвани, но и да променят поведението си, отношението си във форумното пространство.

Не знам дали това би могло да проработи и тук - сам се досещам, че ще е и дразнещо, че идеята идва от мен, само че тя не е моя ..... в крайна сметка, лаишки казано, така е било в по-първобитните общества.

Явно няма да разбера от вас какво, що е станало, все някой ден ще попадна на темите, в които сте се разисквали, но се обръщам към теб, защото оценявам твоето чувство за справедливост - това, което правите е грозно и глупаво. Винаги из духовните учения е имало препирни по една или друга причина - нещо, което е обяснимо, но и незряло, което не значи, че е оправдано. Лично на мен не ми е кеф, да чета разни подмятания, кой, па какво, кого, защо и т.н. с половин уста и темите да отиват в на майка си задника. По този начин се губи целия смисъл на един форум - винаги мога да си намеря и извън един форум за какво да се заяждам и/ или да гледам сеири.

Да съм един модератор поне ще ви отцепвам в отделна и само една тема, всичките постове (дори на Миро) с подобно съдържание и акцент, да се видите и разгледате какви сте убавци, пък и тъкмо медитацийка да си направите - барем да се видите отстрани собствените ви аз-ове.

Дали се опитвам да сбера под един чадър Ошо, йога, дао и т.н. - съвсем не. Тука в този форум смятам, че се обсъжда ОШО.ЕТ, като това "правило" важи и за всички останали учения и учители, но нека да се обсъжда Ошо, а не препирните било м/у Миро и Джито, било м/у мен и всички ви. Не знам дали разбираш на къде бия, но с една върховна сатанинска власт в мое лице, с това вашето блаа блаа блаа ще ви бия шута и на двамата - в крайна сметка знаеш, че 'секи шут отзад е крачка напред.

Относно вялата критика към Ошо - не знам дали разбирате, че вие така критикувате, че защитата не е относно Ошо ...... та кой е успял да защити празнотата и кой е успял да обвини пустотата - в битието всеки чува собственото си ехо. Защитата е съвсем простичко относно самия форум. Дръпнете критика на самия му подход - макар да казва, че няма подход, на самото му учене и учение, макар да казва, че няма учение, на различните му техники, методи, а дори и философия, защото няма човек - било то духовен учител, научен работник, държавен глава, пенсиониран стругар, пропаднал алкохолик, бременна жена или дете първокласник, който да не е И философ, самата природа на разсъждението е философска, само в изкукуригалите може би? липсва каквато и да е философия.

За методите му - трудно мога да дам мнение, защото съм на 5 месеца лапищак и дори още не съм проходил, но на база както казах и преди толкова много книги, като от тях 5 тома само и единствено за медитации + 2 книги пак наръчници за медитативни техники (айде да речем, че в тях се повтарят), е някак си нелепо да убеждавате, че Ошо не е дал никакви практики ..... да кажете, че не вършат работя ще ви разбера, ама да твърдите, че ги няма си е чисто извъртане-затваряне на очите-тролене (на форумен жаргон). Нещо за което не виждам защо се сърдите като бъдете изгонени (защото в крайна сметка бан=изгонен) от форума - заради вашето его или заради вашата компетентност, от която биваме лишени.

п.п. да и аз лично имам забележки към Ошо, но не само - до сега не съм попадал на нито един учител към, който да нямам критики, подчертавам нито един и може би след време ще пусна тема тук, в която ще изразя открито към кой и какво са ми забележките, но (не, че давам за пример себе си) няма да ръгна из форумите да натяквам колко куцо е това дао, колко крива е йога и какъв некадърник е Буда, драскотейки из всички теми и лазейки по нервите на участниците. Уви не всеки е просветлен (не долюбвам тази дума) и не всеки е толкова напред с матрЯла, че да му е ясно всичко и всеки.

Поздрави!!!

(а докато не се оправите в отношенията помежду и към другите, аз ще продължавам да си упорствам и да се държа по същия гаден начин като вас, като огледало - а дали това е Ошо подход, не знам но и слабо ме интересува)

Веднъж, разбрах и бях принудена да си призная, че ме е страх – чувството, което кара дланите ти да се потят, стомаха да се преобръща, краката да се подкосяват. И каквито и навици да имах, страхът не ми позволяваше да ги ползвам.Появи се някакво вътрешно възмущение, протест, поисках да изследвам каква е тази сила, която ме управлява напълно и ме лишава от способноста да действам. Реших, че страх имат, онези, при които духовните практики липсват или отсъстват.И се заех-с йога.
Много скоро, обаче, бях принудена да си призная и още един неприятен факт – страхът се появяваше не само в опасни ситуации, но и в моментите, когато трябва да излъжеш, да обясниш”лошата” си постъпка, когато трябва да кажеш”не”, когато трябва да танцуваш или пееш пред публика, когато не правиш това, което очкват от теб. Наблюдавайки това, с учудване бях принудена да констатирам, че не съм свободна, че не живея; онова, което наричах „живот”, се състоеше от комплект постъпки, заради които нямаше как да ме критикуват, да ми се присмеят, осъдят – трябваше да бъда „като всички” и тогава никой нямаше да има претенции за нищо! Значи, работата не беше само в духовната и физическа подготовка. …
Занимавайки се с йога и куп други практики, осъзнах важноста на здравето – колкото и да си добър, ако те тръшне един радикулит-ставащ безпомощен.Действайки в това направление, се разделих с болестите, в това число такива, които докторите бяха определили като неизлечими..
В един момент се появи въпроса- защо, за постъпките си, трябва да се съобразявам с мнението на окръжаващите, когато същите тези”окръжаващи” се страхуват от всичко по ред, вярват на всичко по ред, без да проверяват, и повече от всичко са замислени за това, какво другите ще помислят за тях? Така рухнаха авторитетите ми.Остана ми един, главния авторитет-аз,самата.И страх.Неубиваемия страх.
Живота ми беше насочен към постижението на една-единствена цел.Всичко, което оценявах, като слабост, жалост към себе си, се пресичаше.Взех решение- действай, без да обръщаш внимание на трудностите и страха.Казвах си, ако отстъпиш на страха, никога няма да го победиш.Да не отстъпя, означаваше да бъда готова да умра.А аз и без това не исках живот, в който има страх.Удоволствията не ме кефеха особенно, защото за мен удоволствие би могло да бъде-само едно-освобождаването от страха.Аз дори не знаех, че всъщност това е онази Свобода, за която говорят просветлените..
В един момен, разбрах, че умирам.Да променям нещо-нямаше смисъл: всичко, което правех, беше единственото важно, заради което си струваше да живея.Само трябваше да успея да си преоформя документите – аз знаех, кога ще умра.
Веднъж, докато четях Ошо, в мен остана чувството, че трябва да помисля над нещо.Но над какво, не можех да си спомня: някаква мисъл се шмугна, аз не успях да се хвана за нея и не знаех, какво трябва да си спомня.Невъзможно беше, дори да си събера мислите, те се изплъзваха – както и да се опитвах да ги задържа, да се съсердоточа върху тях, просто не можех-да мисля. Трябваше да препрочета, онова място, но 4-те дни, външни обстоятелства не ми позволиха да направя това.По-късно, препрочитах изреченията, надявайки се, те да ми напомнят онова, върху което исках да помисля.
Сега е вече невъзможно да си спомня, какво отприщи процеса, може би, очите ми зацепиха някаква дума...Аз просто помислих, че пътя по който вървя-не съществува!В действителност, никъде не вървя, а си стоя на едно и също място, никъде не съм помръднала за толкова години, за да се окажа по-близко до истината.Опитвах се да се вкопчвам:”Постигнах нещо, силна съм...” Но опитите ми да се убедя само пораждаха нови взривове на съзнанието:”силна, относно какво?Кое да смятам за сила?” Това ме потресе!Оказва се, през целия си живот никъде не съм вървяла и нищо не съм постигнала; мислех за себе си, че съм такава и такава, но това бяха само нечии събрани думи; и ето сега, няма път, няма ме мен, няма нищо!Аз пропаднах някъде в тъмнината, в пустотата, в неизвестноста.Бях уплашена.Не знаех какво да правя и звъннах на приятелката ми, и плачейки, молех за помощ:”Не може да бъде така!Нещо не тръгна както трябва, аз се престарах и ме понесе неизвестно къде! Аз не исках това!Как да се върна обратно?!”Тя ми каза, че –никак.Позвъних на друга и я помолих да ми каже, поне една причина, поради която си заслужава да се живее.Отговорът и ме ужаси, от осъзнаването на самотата:”Ти си в депресия.Трябва да смениш обстановката – излез, пообщувай с някой.”Този съвет ме накара да викам:”Но аз нямам никой!!!”
Същноста на самотата е в осъзнаването, че си сам: няма никого, който да носи отговорност за твоите решения, освен самия ти!Имам пред вид самотата, пред лицето на смърта, пред осъзнаването на собствената си смъртност.
И истории няма повече.Тази беше-последната.