Смъртта / Религия и мистика / Ошо

В някое незнайно време, на някакво незнайно място във вселената, на една неоткрита планета живеело едно същество. Планетата всъщност била планетка - съвсем, съвсем малка, толкова малка, че съществото можело да я обиколи по екватора за 24 часа и то при положение, че ходи пеш, инак ако се затича за два пъти по-малко време, а ако яхне пистов мотор, толкова бързо ще я обикаля, че чак ще му се завие свят.
Особеностите на тази планета не били кой знае колко чудновати, примерно тя не се въртяла около оста си т.е. на половината било постоянно ден, над другата половина било постоянна нощ. Планетата си имала почти всичко, което си имаме и на нашата планета - земя, въздух, вода, дървета, цветя, тревички, камъни.

Необичайното било не самата планета, а това, че съществото живящо там било едничко. То не помнело и не знаело от къде, кога и как се е появило тук, не знаело от колко време изобщо съществува, та ми е трудно и на мен да кажа на каква възраст е. Поглеждайки към тази планета освен разни дребни обстоятелства, нямало нещо кой знае колко чудно, но съществото било самичко.

То един ден наблюдавайки планетата се зачудило - всяка тревичка имала себеподобна, всяко листенце по дръвчетата имали себеподобни, а самите дървета имали братя близнаци, дори камъните имали общи събратя, но то било самичко - изглежда, че дори камъните на тази планета са по-щастливи от него. Та имало всичко на тази планета, но нямало животни - небето било пусто, реките били празни, сред дърветата и тревите също нямало нито едно същество, дори под самата земя нямало животинки. Съществото ровило и претърсвало навсякъде, да си намери поне едно другарче, нещо себеподобно или поне приблизително приличащо на него, за да си поприказват малко. Но уви - така и не намерило дори една малка мушица, дори едно червейче .......

И така съществото изпаднало в онова състояние, което ние можем да опишем с думите - празнота, самота, униние, след всичките си опити да намери друго същество то седнало на брега на една река и се замислило в отчаянието си. Какъв е смисълът да съществувам - почнало да си мисли то - какво е моето предназначение, щом няма никой на този свят, от къде съм дошъл тогава, изглежда съм подхвърлено тука като ненужно, какво ще се случи с мен, до кога ще продължава това ....... и с такива подобни терзания то стояло дни и дни наред (понеже ноща е от другия край)

И изведнъж така както си стояло, и ровело с крак в глината се вторачил в нея, взел с едната ръка малко в шепа и започнало да я мачка. Забелязало, че глината може да приема най-различни форми, а така и така нямало какво да прави, решило да си направи най-различни фигурки. Почнало да смесва глина, пръст, вода и пясък, и да сътворява всякакви според въображението му фигурки, с най-различен облик. Направило си цяла дузина различни видове фигурки, с различни очертания, форми, образи - тогава му хрумнало.

Взело по един слънчев лъч и го прибавил към фигурките - така те се размърдали, оживяли, после добавил в тях и виещия се вятър, и те започнали да издават звуци. Съществото чувайки и виждайки ги, за първи път чуло от себе си един странен звук, който го карал да се чувства по начин непознат за него, звук който го карал да вибрира цялото от удоволствие, това бил смехът. Съществото се заело да прави още и още фигурки, някои се повтаряли, друг път измисляло нови, но това за него нямало значение - важното за него било да създава още същества, за да се смее с тях, да танцува, да издава разни по продължителни звуци, които ние познаваме като песни и музика. Всички заедно сякаш ставали все повече и повече живи - какви ли не нови усещания изпитвало съществото, наблюдавайки и другите същества, как скачат, въргалят, смеят, търкалят, пляскат във водата, замерят се с топчици кал, гонят се, крият се зад дървета и храсти, заключило, че и другите същества изпитват същите усещания като него.

Радостта им била неизмерима, всичко придобило смисъл, а и няма как да е по друг начин, самата земя се радвала заедно с тях, защото имало кой да стъпва по нея, слънцето греело по-друг начин, защото имало кой да примижа с очи, дори вятърът почнал да пее, защото имал коси да роши - всичко станало по-ярко и живящо, тревите станали още по-зелени, защото буболечки почнали да лазят сред тях, небето още по-синьо, защото имало кой да лети сред облаците му и реките сякаш искали да си играят с тях, защото започнали да се вливат всичките в едно място, а там на това място, водата започнала да протяга ръце към сушата, вълните били много по-големи от на предишната си речна форма и с тези ръце-вълни водата блъскала закачливо съществата, та съществото направило твари и за реката, да има с кого да си играе постоянно.

Но един ден .... по-точно в един момент от цялото празненство, се случило нещо драстично - съществото забелязало, че една от фигурките липсва. В първия момент си помислило, че се е скрила или лежи някъде да си почива. Тръгнало заедно с другите фигурки да търсят изгубеното същество - търсили къде ли не, но ..... уви, съществото едва тогава обърнало внимание на създадените фигурки и се учудило как не е забелязало до тогава, че фигурките се променят с времето. Пръста от, която били създадени първо бавно изсъхвала, явно водата изчезвала от тях, после малко по-малко самата пръст се ронила, видяло че слънчевия лъч угасвал постепенно и вятърът ги напускал.

Съществото разбрало, че живота в даден момент си отивал от съществата - да то можело да прави нови и нови, можело да позакърпва известно време фигурките, но било напълно безсилно пред факта, че рано или късно всяко едно индивидуално същество ще ги напусне завинаги. Отеглило се в тъмната половина на планетата - до сега се беше чувствало празно, но нещо в него се бе пречупило с огромна болка, нещо от него беше взето и сега в безсилието си, се чувстваше не просто празно, а опустошено. Преди беше просто тъжно, а сега го налегна такава тежка мъка, че нещо се надигна в него и от очите му потече вода, то не познаваше сълзите до този момент - не знаеше от къде идват, но и не можеше да ги спре. Цялата планета в един миг се преобрази - небето стана мрачно и почна да сипе вода, земята се затресе, водата забушува яростно с ръце, вятърът изви протяжен вой, клоните на дърветата и малките тревички зашумяха и се заизвиха до счупване.

Толкова безсмислено и тъжно бе всичко за съществото - по-добре да не беше правило фигурките, рече си то, толкова силно се беше привързало към тях, че загубата на само едно му беше причинило неистова болка, как щеше да издържи изчезването на всички други. Видя сълзите си, които капеха по тъжната земя, затъркалваха се по мокрите брегове на тъжната вода, после понесени от тъжния вятър към тъжното небе, напускаха тъжната планета, навлизайки в безмерното пространство на тъжния космос и тогава огрени от тъжните лъчи на усмихващото се слъце, изведнъж елементите в сълзите, мрак, земя, вода, вятър, чувственост се завъртаха диво в хаотични движения и постепенно почваха да образуват нови форми, фигурки, някои сълзи се вливаха една в друга, други почваха да обикалят около трети, и така образуваха нови планети, слънца и живот на тях.

Съществото се запита - дали и то не беше дошло от нечии сълзи ..... не знаеше отговора, но едно разбра за себе си. Дори да му струваше толкова много болка и мъка, дори да се чувстваше толкова наранено, докато съществува, то ще създава нови фигурки, с които да се радва, а после ще идва онова нещо в него, ще изплува през очите му и ще образува нови животи на нови планети.
Какво друго можеше да направи - та нали се беше появило и то от сълзите на любовта.

.......................................................................................

Питаш ме дали мисля за нея - какво ли не съм пробвал за това и все не мога да се спра. Какво мога да кажа за смъртта и себе си - всяка година губя поне по един близък човек, още като дете срещнах смъртта ..... на хора, които обичах, на 16 години бе последното погребение на което ходих, от тогава се зарекох да не стъпвам.

В предпоследния си филм Серго Закариадзе има следната реплика - това е последното пиршество на героя му, организирано за да си вземе последно сбогом с приятелите си.
"Тихо, млъкнете, стига сте дрънкали - човек напуска този свят завинаги, а вие правите истински панаир"

Каквото и да кажа за смъртта, ще се чувствам глупаво и нелепо - за мен смъртта не е отсъствие, не мога да бъда безразличен, не мога да бъда равнодушен, когато близък човек си отиде завинаги. Чудил съм се, защо мистиците говорят за ум и сърце, като за сърцето казват, че то чувства - но подчертават, че нямат предвид физическото сърце ... не знам, но когато някой човек си отиде, точно в сърцето си го усещам по начин, който не мога да изразя с думи.

п.п. слабо ме интересува, дали страхът, плачът, болката са на егото, дали тъгата е на очите - чувствам вътрешна загуба, чувствам се ужасно празен, за това, че никога повече няма да видя, никога повече няма да чуя, никога повече няма да имам възможноста да усетя присъствието на отишлото си от този живот същество.

Толкова фалшивост от мен.

Ошовските медитации, за мен са стил на живот..

Пробвала съм и други практики, други учения...какви ли не..но това, което Ошо, предлага на съвременния човек, ме разширява – като осъзнатост, като енергетика.Неговите медитации ме промениха, при това, твърде неочаквано за самата мен.

Разбираш ли, резултата от Ошовските медитации, е на ниво промяна в живота, а не като резултат от някакво ново знание.Живота става по-ясен, разбираем, дълбок, празничен..

Медитацията съдържа в себе си, две думи: медитация, като Състояние и медитация, като практика или техника, която води до това състояние.
Ако говорим за медитацията, като състояние, като нещо, което може да се случи, то най-подходящата българска дума, е – присъствие, т.е. – неутрално присъствие в това, което се случва.

А ако говорим за медитационни практики и техники, то има няколко способа, които водят човека към това присъствие или осъзнаване.

Сложноста, обаче, идва от това, че човек, бърка осъзнатост с контрол и няма друг вариант, да се научи да осъзнава, освен ако това не се случи със самия него.Ошовските медитационни техники водят човека до такова състояние, когато той изведнъж, сам разбира, че присъства – осъзнава и това е съвършенно противоположно на контрола, т.е.контрола, стеснява вниманието.Например, когато се концентрираш върху дишането си в дадена асана, ти осъзнаваш дишането си, но ако това е - медитация , то дишането просто се включва в областа на неговата осъзнатост и човек осъзнава също и пеенето на птиците, и положението на тялото си, и това, което се случва в тялото му, и това, как енергията му се движи, и това, че отвън има някакви звуци..Фактически, съзнанието се разширява в във всички посоки.

Но днешният човек, действително се отличава от човека, който е живял по време на появата на древните практики. Ние сме реално пренатоварени от информация, и днес преработваме толкова информация за месец, колкото човек от преди 2000 години е преработвал за цял живот.Ние сме пренатоварени от стрес, нашият ритъм на живот е съвършенно друг, нашето колективно-безсъзнателно, напълно се отличава и т.н....по всички точки на различието.
На съвременният човек, който се интересува от медитация е невъзможно да му бъде предложено веднага да прави Випасана, в която той трябва тихо да седи и наблюдава дишането си.Това не само няма да му помогне, това дори е малко опасно, защото стресът, който е натрупан в тялото, или механизма тяло-ум , има способноста да осъществява натиск върху психиката, и този натиск, трябва да бъде разслабен.С други думи, отначало просто трябва да се премахне стреса и да бъдеш в добро настроение и едва тогава, от това състояние на радост, успокоение и отпуснатост , можеш да започнеш да се движиш в медитацията по-нататък.

За това, Ошо е изобретил тези динамични медитации, които на първо време работят като терапия.Какво правят те?
Те отпускат, карат да излязат на вън : натрупания гняв, подтиснатите емоции и всичко онова, което не можем да изразим и в резултат на това се получава онзи дълбог пилинг за който вече ти споменах, онова дълбоко пречистване от мръсотията, която сме натрупали в живота си.И после, ако човек продължава,.... защото там има един капан и човек спира..
Практиката показва, че хората се обръщат към медитацията, когато имат някакви проблеми, когато нещо не става, или когато дълго са таили в себе си някакви обиди или енергията им е съвсем слаба..и човек, започва да търси изход и стига до медитацията.
Първият ефект, да кажем, след три седмици или месец, човек чувства еуфория и приключва с медитацията, като си мисли, че всичко вече му се е случило.
В действителност, обаче, това е само подготвителният етап.
По-нататък вече, действително нещо може да се случва т.е. човек може да се задълбочи в истинското преживяване на себе си и да започне да се вглъбява в своята истина, в своята сила, своята енергия, в това, което той действително представлява.
Медитацията е природно, естествено състояние на всеки човек.Тя е като любовта.Новороденото и малкото дете, до определена възраст, пребивават в постоянно състояние на безусловна любов.Те обичат всьо и вся и дори не си дават сметка за това.Точно така е и с медитацията- това е наше реално, природно състояние и ако човек се движи по този път, тогава той стига до състояние, когато вече не са му нужни никакви практики, защото той вече винаги се намира в практиката или - той винаги е в медитация, винаги –осъзнава, с ясно сърце, ясен ум, винаги разбира, ...дори тук думата – разбира - малко се отнася към работата на ума, а по-точната е – ВИЖДА -как живота е устроен, как всичко се движи.На кратко получава се една такава игра с енергиите вътре и около човека и той остава в състояние на отпуснато присъствие.Едно такова, леко, игриво състояние, в което има –осъзнатост.
Когато човек започва да се задълбочава в състояние на медитация, около него всичко започва да се променя.По-често, хората, които са по-устойчиви социално или които са социално реализирани са по-готови за медитация, защото по енергетика са някак си, по-завъртяни...Но има и обратен процес..Например, студент, започва да медитира и естественно, живота му започва да се променя.Той няма да ходи на работа и тъпо да прави някакви еднообразни действия.Той ще се занимава, по-скоро с творчество, ще криейтва нещо, ще се движи, по свой, уникален начин, много по-лесно ще урежда деловите си връзки с хората и ще взаимодейства така, че механизма да работи.И всичко това се случва много естествено.По същият начин, както детето обича майка си- от само себе си.Така при медитиращия човек се случва живота.И колкото повече се задълбочава в своята сила, в своята осъзнатост, в своята любов, толкова по-леко всичко около него се върти.
Например, Ошо – той не е имал дори джобове и не е вземал в ръцете си пари, въпреки това, е имал сто ролс-ройса и огромно състояние, към които не е имал никакво отношение, а просто-естественно присъствие. По същият начин, и Гурджиев-един доста устойчив, социално човек.Хората се опитват да го разберат с ума си, а посланието на Гурджиев, е заключено в гурджиевските танци..
Човекът е много повече, от тази малка кутийка, наречена –ум и понеже ние винаги се отъждествяваме с него, идват нашите неразбирания, сложности и проблеми.
Най-последното, което съвременния човек трябва да прави, е да седне в поза-лотус и да се отпусне.На съвременният човек, повече подхождат някакви диви танци, от типа на екстатик –денс, с които аз често заменям ДМ.Когато човек, действително „падне” в танца, той попада в много, много дълбока медитация.Това повече подхожда на днешния човек, защото така той има по-малко шансове да се самоизлъже.В седенето в поза-лотос, с мисълта, че така израства духовно, човек попада в собственния си капан. Хората създават от духовното израстване – убежище, в което се скриват от реални, жизнени неща, които всъщност - са медитацията , и които са дадени на човека, за това, да се научи да ги включва в полето на своята осъзнатост. ..
Трябва действително да присъстваш, да усещаш какво е нужно на хората, как да разговаряш с тях, как да съединиш всичко това, с една дума-да се разшириш и това е показател за това, че човек израства духовно.А това, че човек, може да проседи четири часа в поза-лотос, без да мръдне, по никакъв начин не влияе на живота.
Съвременният медитиращ човек е много социално активен, подвижен и устойчив.Медитацията дава собствено знание, собствено озарение, собственна преживяна реална опитност, реална трансформация на самия себе си, така, че живота ти да стане медитация.Играй с енергията си, разширявай я и следвай това, което искаш, медитацията ти дава смелост за това.Обикновенно е страшничко, когато си помислиш, как ще живееш, ако правиш, каквото искаш, особенно ако правиш, само това, което искаш.Медитацията ти дава тази смелост и доверието в живота, че именно което искаш, е правилно.Когато започнеш да се приемаш такъв, какъвто си, именно в този момент, започва собствената ти трансформация, а ако се критикуваш и се опитваш да се промениш , единственото ,което правиш е да спираш процеса.

Опитах се, максимално подробно да ти обясня, защо е желателно да започнеш с динамични медитации, в частност - ДМ.

Пасивните медитации имат своята прелест и ги правя, с удоволствие, но като за начинаещ, позволи ми да ти дам, една рецепта :

Сутрин-ДМ
Около обяд- 1 час - Джибериш и 1 час-релакс
Вечер- Кундалини
Успех, питай и споделяй!