Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 05:49 23.06.24 
Религия и мистика
   >> Ошо
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
Тема Re: Смъртта (но пък всеки миг)нови [re: ludiq_poet]  
Автор Exaybachay ()
Публикувано16.12.11 15:14



Ако си мислиш, че па азе знам


Искаш да ти обясна, като едно плюс едно, прави две ......
Добре нямаш грижи - ще ти кажа моето разбиране, кратко и недвусмислено.

Първо е хубаво да знаеш, че новороден не значи нищо - то може да значи нещо, само в някакъв контекст, инак сама по себе си е някаква хвърчаща дума. За това харесвам дзен - дзен е учението с най-малко писания, а дори тези които ги има са предимно във вид на художествен изказ някакъв (бил той аят, приказка, коан и т.н.) Думите са коварни, те вършат работа, само ако се схване посланието зад тях, инак са дори пречка - в дзен няма строго определени правила и значения на думите, там ако попиташ какво е просветление, може да ти отговорят, че това е кога ти цъфнат цървулите. Ако някога видиш речник на дзенската терминология, коя дума какво значи, стой далеч от него.

Та ще се опитам да ти обясна чрез дзен, като перифразирам - там казват "стария човек си отиде и се появи нов", но когато тези двамата се срещнат, се осъществява паметта. Какво е паметта - такъв какъвто си сега, ти не принадлежиш на себе си, ти си един конгломерат от мненията на родителите ти, роднините ти, от поведения на познати, приятели, съученици, от становищата на другите за теб, всичко това се запаметява, то става твоя памет и ти следваш тази памет. В действителност в този свят никой не е себе си, всеки принадлежи на другите и другите принадлежат нему т.е. свободата я няма, има само робия, всеки е оковал, всеки е щракнал белезниците на всеки, няма НАЙ, дори богатите принадлежат на свръх бедните.
Но когато се случи интензивно преживяване, изведнъж човек бива откъснат от представите - той остава сам и гол, няма значение от какъв характер е преживяването, от значение е неговата интензивност, необичайност и неочакваност, това че изненадва по бели гащи, а най-добре по без гащи.

Бидейки в някакво мигновение себе си се получава дистанцираност м/у представите за теб и теб - тогава се появява новия човек, който всъщност е едно много добре забравено старо същество, древно колкото самото съществувание. Но това е само мигновение, толкова бързо и кратко, че скороста на светлината е мудна като баба яга без метла. Обаче това преживяване дава нещо, този нов човек има едно различно обаяние около себе си, около него витае един нов, непознат аромат - както ако някой идва от морския плаж, след плуване в морето, носи със себе си аромата на морска вода, така и около теб има нещо друго, необяснимо и то се долавя от другите. И това им пречи - фиксираната представа за теб, пречи дори на теб, защото тогава не се вписваш в илюзорната картинка, нарисувана от другите.

Но както се окъпваш след плаж, така се и връщаш към стария човек - тогава се осъществява паметта, но имаш една пролука, която ти дава възможноста за избор. Единия избор е тотално да забравиш или изтриеш или да трансцедентираш новото към старото - това е постоянното умиране, то може да се разбере лесно. Философите са стигнали до тук - те са размишлявали, не е трудно да стигнеш до това разбиране, защото стария човек, де факто е самия ум, посредством ума можеш да стигнеш това прозрение, че всичко се променя, че човек постоянно умира, а за да продължи да живее би трябвало и постоянно да се ражда. Но те преживяват само умирането - то е едно вечно повтаряне на паметта, когато сутрин отвориш очи цялата бръщолевица, това са моите родители, аз съм роден еди кога си и еди къде си, това е моят дом, намиращ се на ул. град., трябва да свърша това, да не забравя онова, всичко започва да се повтаря, няма нищо ново, няма не просто промяна .... промяната се разбира, като добавяне на нещо ново, като обогатяване, но Азът е все още тук, може да стане по-голям АЗ, по-значим АЗ или да преповтори едно към едно вчерашния АЗ, но това няма значение, защото азът заема празното място, което си. За това философското разбиране, за вечната промяна е религиозното разбиране за вечното прераждане т.е. човекът не е новороден, а прероден, пак е същия.

Това е единия избор, който можеш да направиш, но има и друг избор - тогава стария и новия човек пак може да се срещнат и паметта да се осъществи, но да запазиш аромата му, да не го забравяш. Тогава вече си направил първата крачка - това е общото м/у всички във форума (е с леки изключения разбира се) - всеки тука е опитал нещо от непознаваемото, нещо твърде различно от земното, нещо толкова опиянаващо, че казваме, че е отвъд - от отвъдното, отвъд представите и думите. С запомнянето обаче в случая, човек избира вече да не бъде същия, сега вече никога няма да си същия, защото нещо е добавено към теб - за направата на този избор има известно обяснение, става така заради интервала на преживяването. Колкото по-продължително, а не само интензивно, е било преживяването толкова си по-пленен от "гледката", тогава проникването на новото става по-дълбоко, по-осезаемо и ти не искаш да го забравиш. Но тука вече идва разликата с третия избор - тука все още си остава спомен, памет, то е само мимолетно преживяване и грешката, която правят повечето хора е, че почват да преследват преживяването от спомена си. Тогава започваш да го търсиш, азът, знаещия е все още тук, точно заради това търсиш и точно Азът търси, но това е грешка, защото не е азът който е породил преживяването, новото не идва от него. Но въпреки това, има трансформация - има вече новороден човек.

Третия избор всъщнот е неизбор - той не може да се направи, защото когато правиш нещо, ти се ограничаваш, ти ставаш пречка за всичко друго, което ти е достъпно, колкото и неща да правиш, и да търсиш, ти се свиваш, фиксирваш се, ставаш стеснен. За да израстнеш, до онова осъзнаване, което наричам да си нов и нов, без да умираш, трябва да оставиш стария човек и дзенската мисъл за случая е "стария човек вече не съществува и се е родил нов" и те двамата никога не се срещат, за това не съществува възможноста да се осъществи някаква памет. Фактически - нов и нов си, когато оставиш паметта, а когато сториш това, едва тогава вече никъде не отиваш и си добре там където си, защото просто ставаш достъпен, само когато си релаксиран ставаш достъпен, инак просто е невъзможно, защото няма пустота, няма необходимото пространство, за да се случва новото, ти си постоянно в напрежение и правене, постоянно умираш и се раждаш, но когато азът изчезне, когато паметта вече я няма, когато правещия не е тук, отишъл си е завинаги, тогава си тотално трансформиран и си постоянно течащ, постоянно нов, номера е просто стария човек да не съществува, така никога няма вероятност да се срещнеш с него.

Та това е накратко - и да знаеш едно плюс едно прави три, ако се скъса презерватива.



Тема Re: налей по едно сеганови [re: L.L.]  
Автор Exaybachay ()
Публикувано16.12.11 15:16



Ти нали ми резна квитанциите, би ми шута, прати ме за зелен хайвер, цака ми спатията - четири заповеди едно погребение ....... ъъъ тей ли му се казваше деба



Няма да се разберем така с теб - предизвиквам те на дуел, открит и публичен. Пращам ти най-добрия ученик от моята школа, срещу най-добрия ученик от твоята школа (нали каза, че си имала кого да слушаш). Показвам ти го предварително, да не кажеш, че правя шменди-капели - представям ти победителя от свръх тайното съзтезание м/у седемте вселени, всяващия ужас и страх, най-безпощадния боец за всички времена ...... гледай и трепери малка L.L. буаахахахаха (говоря за победителя от този кървав и ожесточен двубой )


п.п. видели за какво меле става дума - прави си сметката за какво иде реч, другарко L.L.



Тема Re: Смъртта (но пък всеки миг)нови [re: Exaybachay]  
Автор ludiq_poet (непознат )
Публикувано16.12.11 16:11



аз поскоро питах за събитието на новородяване ...

ама това което казваш зна4и , че вървиме у една покока общо казано ...
и това което казваш е също много интересно ...



пп много е гадно да си постоянно у настоящия момент ...

Редактирано от ludiq_poet на 16.12.11 16:32.



Тема Подходи за опознаване на Смърттанови [re: konopr]  
Автор Mиpo1Модератор ()
Публикувано16.12.11 17:11



Хубаво добави "и обратно"в заглавието, защото така е по-точно и цялостно.



Фразата ти чута отнякъде, която е много точна, може да се преобразува така за тези, които го харесват:
"Хора живеят все едно умират всеки миг и умират после все едно са живели достатъчно".

Същественото е как усещането за Смъртта ни ТРАНСФОРМИРА. Иначе сходни ситуации могат да се случат на различни хора и някои, след като отмине адреналина, просто да си кажат, че им се е разминало и този път и да продължат както обикновенно.

Сънищата (били те повече или по-малко осъзнати) са също полезно средство за опознаване на Смъртта, най-малкото защото след такъв сън детайлите за усещанията ни свързани със Смъртта са кристално ясни.

А за това, което сподели, познавам близки хора, които са го усетили не на сън, а на яве и промяната в живота им е очевидана и за мен самия.

Разгеле да систематизираме подходите за опознаване на Смъртта, за които стана дума досега (някои може да добави това, което не е било засягано):
- Ситуации на произшествие, диганоза за болест, екстремни действия и прочие, при които усещането ни за близка смърт се увеличава многократно;
- Смърт на близки хора;
- Медитиране над Смъртта чрез нейното "симулиране" в различни ситуации. Било то, че се случва на нас или на близки хора (освен вече споменатите практики, бих добавил тук и такива от рода на );
- Наблюдаване на Смъртта в различниет процеси в ежедневието;
- Медитиране над описания на Смъртта правени от други хора (било то от книги като Тибетската Книга на Мъртвите, научни изслдвания или от разкази на хора, които си спомнят смъртта си или предишни прераждания);
- Сънуване на настъпваща ни смърт.





Тема Re: Смъртта (но пък всеки миг)нови [re: ludiq_poet]  
Автор Exaybachay ()
Публикувано16.12.11 17:30



аз поскоро питах за събитието на новородяване
хм - май трябваше да се огранича до цъфването на цървулите



Наистина твърде общо казано - не знам ти към коя посока си ръгнал, но аз просто си щъкам насам-натам.

п.п. много е гадно, да си мислиш, че си постоянно в настоящия момент - от там именно идва застоя, защото дори да искаш не можеш да си в настоящия момент, но от илюзията, че си в него тръгваш към някаква посока, но де факто почваш само да затвърждаваш бленуването към нещо си, някъде си. А не можеш да бъдеш в настоящия момент, поради простата причина, че такъв няма - това, което ти наричаш настоящ момент е усещането ти за скучност т.е. ти създаваш нещо, което го няма, ти създаваш настоящия момент, но реално такъв няма - подобно на вода затворена в шише, малко по малко водата застоява, става негодна за пиене, след като се излее водата от шишето обратно в реката, тя става новородена, тогава можеш ли да посочиш къде е застоялата вода, къде е настоящия момент? Не можеш и водата от реката си е напълно годна за пиене.



Тема Re: налей по едно сеганови [re: Exaybachay]  
Автор L.L. (гхрх)
Публикувано16.12.11 18:12



Ъъъъъъъъ?? Еееее... какво, да не ти пиша ли? Че само кат мъцна и веднага ми скачаш, то дуели, то се "опитвам да те натикам в ъгъла"...?

Бааааси, аз да взема да не дишам, че току-виж без да искам съм те натикала нейде, къде не трябва и после едни дуелища, едни страхотии.... мани беги...!!



п.п. Виж как си е легнала в ковчежчето и чЕка да Умре...

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...


Тема Re: налей по едно сеганови [re: L.L.]  
Автор Exaybachay ()
Публикувано16.12.11 18:58



Ахаааа, изтръпна при гледката, а



Не бре, просто ти се кефа и се драча с теб .... просто ей така - един вид, опитвам се да те фиксирам.


п.п. като гледам това и се сещам за приказката "не е лъжица за твоята уста"
п.п.2 не ми се вържи на дивоиите толкова - виждаш, че мине не мине и почвам да пиша некви недоизмислени измислици и глупотевини т.е. разкайвам се мила L.L. за тъпашкото ми отношение, моля ти се не спирай да мъцкаш (тази дума не я бях чувал)



Тема Re: налей по едно сеганови [re: Exaybachay]  
Автор L.L. (гхрх)
Публикувано16.12.11 19:54



Добре, успокоих се.


Ще мъцам.



...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...


Тема Re: Смъртта (но пък всеки миг)нови [re: Exaybachay]  
Автор ludiq_poet (непознат )
Публикувано16.12.11 21:24



Как така няма настоящ момент ? А освен настоящето друго има ли? Има два слу4ая при които " не съществуава настоящия момент " .Единия е човека от тълпата - тои постоянно щъка между миналото и бъдещето ,думите и логиките, 4увствата и фантазиите ,че за него наистина няма настоя6т момент . Многото думи и желания и мисли създават около тях нещо като мъгла , много плътна мъгла.
един буда е напълно на противоположната позиция - тои присъства изцело в настоящия момент , тои не може да иде никаде другаде ... Например тялото на един буда е гладно . Тои не може да се пресели в някоя фантазия, където да не вижда глада Ще осъзнава глада постоянно , но може би като свидетел , а не 4е тои е гладен . Или да кажем е студено ... пак 6те осъзнава настоя6тия момент ... Не може да иде никъде другаде ... Но когато не може6 да се отделиш от настоящия момент ... ти факти4ески привикваш с него и наистина можеш да каже6
" не съ6тествуава настоя6тия момент . къде е .. няма го " Казват 4е един буда се намира в постоянно блаженство - до толкова е блажен , 4е вси4ко е блаженство и един ден престава да го осъзнава ..Ако си изпълнен с блаженство можеш да спреш да го осъзнаваш ... И така ако си изцяло в настоя6тия момент - и вси4ко е тука и сега .... тогава може да се каже или 4е всичко е настоящия момент , или че не съществува - защото не съ6тествува нищо различно от настоящия момент .
И така това са двата слу4ая , в които човек може да каже , 4е настоящия момент не съществува .
С
според мен процеса на равитие в медитацията е когато настоя6тия момент сублимира вси4ки други движения на съзнанието Но аз не мога да говоря за него защото тои не е завър6ил при мен .

Добре е да си зададеш въпроса защо за теб не съществува настоящия момент ?

Когато човек започне да се занимава с медитация медитацията осветява и другите стаи на съществото му , така и те стават видими .Емоционалния човек ще види и логиката , после и тялото и други неща ще започнат да се появяват при него . При човека които разчита на логиката , ще се появи и сърцето и деиствието и наи различни , нови за него неща , които до този момент не е виждал . След това ще се заинтересува как да ги съ4етава ... Докато човек не ги опознае , те няма да спрат да го занимават ...Ти сигурно си човек на емоциите , интереса към логиките и философиите се появил заради това , 4е си се занимавал с медитация ...
полу4ава се проблем 4е вместо настоящ момент се появяват дори нови неща , които още пове4е глътват вниманието му , преди не ги е имало
Обратно колкото пове4е си познал толкова пове4е няма къде да иде6 , няма какво да ти привле4е вниманието ... ако при това условие си медитативен (разтъждествил си се от ума ... защото принципно дърдоренето си е постоянно вклиу4ено ) , няма да можеш да се отделиш от настоящия момент

При обикновенния 4овек върху свидетеля , върху настоя6тето е наложен ума .
Тои си мисли 4е е ума , извършва разли4ни деиствия , с това становище , формира памет 4е тои е ума .... след това гледа към тази памет в която е записал 4е тои е ума и тук таме имаме некф избор , някакъв въртел и не е трудно да се види как се полу4ава истинска галимация ...
Ако опознае ума няма да си мисли 4е тои е ума ... в стаята на ума и логите има наи разли4ни предмети и неща , ако си я опознал движеики се там какво ще визждаш там , ще усе6та6 себе си .... защото нищо няма да ти привли4а вниманието
Ако си в настоя6тето кои извършва деиствията , кои прави разни неща - дакажем задава въпроси , кои гледа небето например ... Никои просто позволява6 на деиствието да се слу4и . Позволяваш

Ако за теб има нещо друго освен настоя6ия момент - опознаи го . Какво остава 6том го опознае6 - остава настоя6тия момент , 4истото присъствие ...Ако да кажем отдолу се появи нещо друго опознаи го .... И така какво остава винаги накрая ...?

Аз не см опознал например стаята на лудостта ...

Аз се дразня на настоящия момент защото имам нужда от катарзис ... Когато имаш нужда от катарзис ще се дразниш на каквото и да е .... защото в деиствителност дразнението си е в тебе . Ако си фокусиран върху другите , 6те се дразниш на другите ... Ако си фокусиран върху настоящия момент може да кажеш "дразня се на настоящия момент" .

Може да не разбирате заради езика - думите пти4ка ум комин медитация настоя6т момент Аз ти ... са просто думи на мен са ми еднакво смислени и еднакво безсмислени патка и медитация
това са думи ... като думи нямат никаква разлика

Редактирано от ludiq_poet на 16.12.11 23:17.



Тема Re: Смъртта (но пък всеки миг)нови [re: ludiq_poet]  
Автор Exaybachay ()
Публикувано17.12.11 01:37



Знаеш ли коя е огромната грешка, която допускаш не само ти, а и така като гледам не малко народ из форума, включително и извън него. Опитваш се да ползваш думите на Ошо, опитваш се да ги тълкуваш, но без да се стараеш да узрееш за това.

Един човек, който е супер гладен или му е адски студено, според теб къде е, ако не в настоящия момент - я иди при някой просяк, примрял от студ и глад, и се опитай да завържеш разговор за бъдещето или миналото, да видиш как ще те изгледа. Един Буда не спира никакво осъзнаване, защото той е станал самото осъзнаване - липсва обекта и субекта, няма кой върху какво да осъзнава, това вече не е процес, а състояние.

А с тази сублимация - не просто си катастрофирал насред моста, ами си се насочил към ръба му. С тази дума са свързани само лоши асоциации - всички теории за сублимация са теории на подтискането, говорейки за сублимация на осъзнаването ти изразяваш своя антагонизъм към него, самата дума е осъждаща.
Няма нужда от никаква сублимация, защото по същество осъзнаването е изначално чисто - съзнанието е невъзможно да бъде опетнено, сублимацията носи със себе си отзвук на конфликт. Въпроса не е до сублимиране, а до трансформиране и точно за това ти говоря, че няма настоящ момент, защото си създал поредната представа от думи.

Ти категоризираш нещата - някой ти даде пример и ти се хващаш за примера, а не за смисъла заложен в него, хващаш се за думите, а не за посланието зад тях.
Всеки рано или късно стига до разбирането, че думите са еднакво смислени и безсмислени - но те не са такива, това е все още разбиране с думи, просто си ги обърнал с главата надолу. Думите са си напълно смислени, защото именно носят послание - ако ти разбираш посланието, как така аджеба са еднакво безсмислени и смислени, интересно ми е да ми обясниш как така няма разлика м/у думите патка и медитация, също комин, ум, настоящ момент и т.н.

До тук имаш "настоящия момент" и "думите" за катарзисния метод, който ще използваш. Включи и стаите - Миро ти даде един нагледен пример с тази стая и ти толкова бързо и категорично се заби в нея, че при теб не говорим за стаи в ума, а за ум в стая.

Ако не почнеш някакви катарзисни методи, моя приятелски съвет е да спреш с всякакви четива на духовна тематика и всякакви духовни практики - ходи пий, яж, еби, сбий се, обиколи страната, намери си работа, даже две, въпроса е да нямаш време за размисъл, трупай само изживявания. Всичко ти е с краката на горе - даже по-зле, абсолютна каша, и ще ти дам пример с твоите думи: след като паметта, че човекът е ума е формирана от първоначалното становище, че се мисли за ума, от къде е дошла тази първоначална мисъл, защото по принцип аз съм стигнал до напълно противоположното разбиране, а именно, че становището и мисълта, че си ум идва точно от паметта.

Мога да ти давам още куп такива полу дзенски, полу даоиски теми за размишление - примерно преспокойно мога да ти кажа, че ум всъщност няма, ти си чувал и тука из форума ще намериш мои собствени изказвания, че умът е инструмент, но сега ти казвам, че ум няма, а самото отъждествяване създава ума. Ако отъждествяването създава ума от какво ще се разтъждествяваш тогава?

Може и по друг начин - да приемем сега, че ум има, но разтъждествяването от него, ако е опознавателния процес на нещата и предметите из него, то по дяволите ...... колко живота ще са необходими, за да ги опознаем всичките, пък и то докато живее човек, все пак се среща и с други хора, преминава през най-различни преживявания, емоции и т.н., тогава явно трябва да сторим като монасите, да хващаме горите и в некой забутан манастир, та даже и отделна собствена килия, където да не виждаме никой и нищо да не отвлича вниманието ни, това според мен ще е перфектно по твоята логика. А и като се разтъждествим - хубаво вече не сме ума и .... какво се случва? (просветление може би)

Ето още един вариянт, който ми изглежда баш валиден за твоя случай - струва ми се, че търсиш буда извън ума, но аз ти казвам, че буда е умът и умът е буда, отвъд ума няма буда и отвъд буда няма ум, ако мислиш, че има буда отвъд ума - къде е той?

п.п. заеби тези логически шаблони, в които си се оплел, ами се подхващай на работа, защото съдейки по постовете ти, това което наричаш медитация ->(разтъждествяване от ума) е един страхотен стремеж към полудяване в медицинския смисъл на понятието - а ти гледам не само по ника си, а в почти всеки пост наблягаш на стаята на лудоста, само че постоянно повтаряйки си, че си луд не очаквай да свършиш някъде другаде извън лудница.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.