не питай - дори не ми вярвай, провери сама,
Не бъди сигурна безценна, съвсем не бъди сигурна

чуването според теб с ума ли е

четири заповеди срещу един въпрос. Казах ти, че не става диалог.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от L.L. на 12.12.11 01:24.

Еееееее, къде па видя заповеди, че и четири на брой - я дай да видя, не знаех, че съм станал законодател, кога ми начислиха такава длъжност ... а данъци, блага някакви, премийки, това-онова ще има ли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата за погребенията е част от Смъртта и хубаво, че я спомена, защото съвсем щях да я забравя. А щях да я забравя, защото на мен лично прогребенията не са ми интересни. Смъртта е по-хубаво да се вижда по-рано, на погребението вече е късно... Там, хм, най-много да ядеш много жито... И разбира се да видиш хора, които са си затваряли очите за смъртта.

Другата тема е за траура, което е периодът нужен на човек, чийто близък е починал, да се хармонизра (най-често да „забрави”) със смъртта. Не знам дали дядо ти ти е бил близък, но по същия ли начин би се държал, ако почине примерно майка ти?

Даже и шофьорска книжка да имаш (+20 години стаж зад волана) това не е гаранция, че няма да направиш ПТП (пътно транспортно произшествие). Впрочем, което може да те срещне с обекта на настоящата тема. Така че за гаранции никой не говори, освен за едиствната гаранция че не след дъгло всеки един от нас ще се срещне задължително със Смъртта. И за това тази тема е по-важна от много други.

Страхът от смъртта в екстремни ситуации помага малко в опознаването на смъртта и то дотолкова доколкото да си отвориш очите за нейното съществуване. Ако не ти е бил тогава момента, най-често хората си казват, че са „минали между капките” и бързо забравят. А иначе в самия момент нямаш много време за наблюдение... Апропо, имах наскоро наблюдение в такъв момент в самолет. Пътувал съм сигурно вече 100тина пъти и стандартните неудобства при излитане, кацане и въздушни ями не ми правят голямо впечатление и даже, ако ми се спи, дремя в такива случаи. Но преди месец и половина се случи, че минахме над/около нещо като оргомен ураган (после видях по ТВто, че точно тогава са били неочакваните снежни бури в североизтичните части на Щатите в края на този октомври, а ние излетяхме от Вашитгтон и ги прекосихме). За около поне цели 30 минути турбуленциите бяха почти непрекъснати и толкова силни, че си представих, че ако бях на мястото на пилота, не бих могъл да прочета индикациите на уредите от силните тресения. В пиковия момент пилотът съобщи с разтревожен глас на стюардесите да се закопчаят също и да не мърдат от местата си... Та в тези моменти, освен да закопчая здраво колана, да се държа за дръжките (за да не отхвърча някъде) и да действам адекватно, нямаше голяма полза от медитиране над Смъртта.

Много повече смисъл има да се медитира над Смъртта в ситуации, където може да й посветиш голяма част от вниманието си и за по-дълго време. Апропо, оносно ситуацията при пътуване със самолет съм забелязъл, че е много по-ефективно да медитирам над нея при излитане и кацане (когато има най-голяма вероятност за проишествие), но пък мога да се наблюдавам относително спокойно. Аналогично и ако чакаш резултите от някакви медицински изследвания или каквото и да е друга ситуация, която прави Смъртта по-реална. А най-добре е просто така в ежедневието...

Умирал съм съзнателно по какви ли не начини и от много години. Интересното, е че се оказва винаги, че има и още.... Резултатът е, че Смъртта ти става ежедневен Спътник... Точно като Цялото... Виждяш я във всякакви ситуации и от всякакви страни. И това те променя.

Точно тази промяна е важната. Иначе, дали ще настъпи по една или друга форма, някак си това не е толкова важно. Важното е как Смъртта променя Живота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

както бях чул отнякъде, не знам кой е източника - хората живеят все едно няма никога да умрат и умират после все едно не са живели

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от konopr на 13.12.11 21:34.

Който изведнъж му махнат почти цялата информация от главата и я заменят със спомените на друг, като при това той остава буден, ще ме разбере

Подобно нещо ми се е случвало при преход от "сън" в "будно" състояние. При това, сънят е бил с "тежестта" на реалност, затова съм наслагала кавички навсякъде. Усещането беше, че преминавам от един живот в друг или от един сън в друг - все тая дали по врат или по шия. Не беше приятно усещане. Не беше ужасяващо, но не беше и приятно. Може би защото нямах достатъчно осъзнатост или енергия, за да помня едновременно и двете си форми на съществуване и поради това имах чувството, че се разпадам или губя част от себеси, което усещах, като вид смърт.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Нямало умиране, но онзи Стушко дето споделяше за ДМ и Кундалини сдаде багажа. И онзи с историите от кораба на човекоядците - също. Няма го сега. Изтече. Даже ми липсва. Но да не плача сега пред жените тук, че и те като почнат няма спиране.

Ти може да кажеш, че е изтекъл, или, че си е казал каквото има, или че временно го няма и пак ще дойде... Е, хубаво, но него го НЯМА сега. Умрял е. Утре може да дойде друг, от чийто уста даже да капе мед... Но това е друга работа.

Сега е Смъртта. Нямането. Ин. Почивката. Тъмнината. Релакса (щото и да го четеш си е на работа като се разпише). Така че има Смърт, но в нея няма нищо лошо.

А новороденият е този, който е приключил с миналия миг. Може да си го спомня, но пито-платено. А налей по едно СЕГА.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От мен да знаеш едно - океанът не е приключил с реките, нито с техните извори, нито небето с облаците, нито земята с падналото дърво.
Онзи човек, който е сдал багажа е твоят сън, той не е той, а проекцията на твоето сънуване.
Нормално е да липсвам на теб или на другите - то даже понякога сам си липсвам на себе си, но няма как да се игранича в момента, защото момента, мигът е частица време, а Сега е безвремието. Моят сън може да зависи от времето, твоят сън също поражда времето, но същината която сме, е извън времевата рамка т.е. няма как да съм жив, дори самото сънуване, илюзията няма как да се осъществи, ако не съм вечен и постоянно нов..........

................. или нещо такова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

може ли да обясниш какво значи "новорединичък" по кратък недвусмислен и разбираем начин :)

Това ми хареса. В смисъл, че ако трябва да се ползват думи за в случая, тези ми допадат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите