|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
|
|
|
А тъкмо това исках да й кажа
Редактирано от Exaybachay на 11.12.11 22:55.
| |
|
Тема
|
 Re: а стига с тва мариноване
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
Exaybachay () |
| Публикувано | 11.12.11 22:55 |
|
|
Идентичноста е пречката към цялостното осъзнаване - идентичноста е натрупаното минало и бленуваното бъдеще, смъртта на идентичноста е раждането на любовта, съществуването в настоящия му момент.
п.п. но поне си призна, че се опита да ме натискаш в ъгъла, но и сама видя, че е невъзможно, защото съм цялата вселена
п.п.2 не пипай тялото, освен ако не е за удоволствие - тялото не е границата, а възможноста, светът не е пречка, а мястото за растеж, той е стартовата позиция към тоталното единение с вселената, както сама мъдро отбеляза.
| |
|
Тема
|
Re: а стига с тва мариноване
[re: Exaybachay]
|
|
| Автор |
L.L. (гхрх) |
| Публикувано | 11.12.11 23:03 |
|
|
Ц. Няма чуваемост.
Приятен монолог.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
|
Тема
|
Re: а стига с тва мариноване
[re: Exaybachay]
|
|
| Автор |
L.L. (гхрх) |
| Публикувано | 11.12.11 23:04 |
|
|
Странно, аз на теб - също.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
|
Тема
|
Re: а стига с тва мариноване
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
Exaybachay () |
| Публикувано | 11.12.11 23:33 |
|
|
Аз бях пръв
Добре да продължа с монолога тогава.
Не си въобразявайте, че знаете какво е да си мъртъв, респективно какво е смъртта. Можеш да се приближиш много до нея ..... или пък тя до теб, но това все още не е самото умиране. Умът е финен инструмент, след някое преживяване, а и от много старателно мислене, той може да създаде във вас чувството, че знаете какво е смъртта, но аз лично ви казвам, че не знаете и ако се самозалъгвате ще ви посрещне по бели гащи (пък може и без гащи - нищо не се знае).
Вие не можете да си наложите да умрете - вярно можете да се самоубиете, но не говорим за просто убийство (пък и казват, че то така пак ще се преродиш) Да преследваш смъртта с мисъл е невъзможно, защото смърт има тогава, когато мисълта изчезне, когато привързаноста към умът отпадне - смъртта е порта, когато е на самия ум, другото е погребална церемония.
Вие коментирате смъртта на някой човек - споделяте си ваши опитности при досег със смъртта, но не изпадайте в заблудата, че сте разбрали какво е целия процес. Това е същото, като след секс, да смяташ, че си наясно с любовта.
Редактирано от Exaybachay на 11.12.11 23:34.
| |
|
Тема
|
Re: а стига с тва мариноване
[re: Exaybachay]
|
|
| Автор |
L.L. (гхрх) |
| Публикувано | 11.12.11 23:42 |
|
|
Ние нищо не правим, филмът тук е твой.
п.п. За преживяванията ми във връзка със смъртта (имам предвид интензивните такива) е много безпредметно да говоря, защото говоренето е свързано с ума, а умът пръв сдаде багажа тогава. Сори за което, ама това е положението. Иначе за това как усещам смъртта в ежедневието - това малко повече мога да опиша, макар по малко обиколен начин. Понеже иначе няма начин.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...Редактирано от L.L. на 11.12.11 23:48.
| |
|
Тема
|
Re: а стига с тва мариноване
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
Exaybachay () |
| Публикувано | 11.12.11 23:52 |
|
|
е много безпредметно да говоря, защото говоренето е свързано с ума, а умът пръв сдаде багажа тогава
Струва ми се, че погрешно разбираш функцията на ума. Може да изразиш нещо ЧРЕЗ него, но това не значи, че е непременно ОТ него.*
* от Миро
Е аз ми е интересно да разкажеш за усещането на смъртта в ежедневието си - макар и по заобиколен начин ..... всъщност то едва ли може да се разкаже директно
п.п. не е възможно нищо да не правите - инак аз би трябвало да халюцинирам. (не, че е невъзможно де, ма тогава съм ебаси режисьора )
Редактирано от Exaybachay на 11.12.11 23:54.
| |
|
Тема
|
Re: а стига с тва мариноване
[re: Exaybachay]
|
|
| Автор |
L.L. (гхрх) |
| Публикувано | 12.12.11 00:11 |
|
|
Може да изразиш нещо ЧРЕЗ него, но това не значи, че е непременно ОТ него. - не можеш да използваш ума за неща извън неговия обхват, той не може да опише нещо, когато го няма. Или където го няма. Все едно да се опитам да ти нарисувам звук. Колкото и да рисувам, ти звук няма да чуеш, освен, ако нямаме специална договорка за това какъв цвят или знак на кой звук отговаря и така, използвайки въображението си, може и да го чуеш, но все пак трябва да си го чувал преди, да имаш аналог. Тоест, това пак е в пределите на ума.
В ежедневието, усещането е много особено... като разтрисане или тия пусти тръпки, дето толкова държиш на тях. Само че разтрисането е постфактум, а самото... хм, ами най-близки са опитите за описване на пустотата. Не просто празно, ами вакуум. Там, където дъхът ти изчезва и изобщо всичко изчезва. Като да ти изкарат въздуха внезапно, ама с въздуха и всичките мисли. Също и усещането за разпад, за загуба на цялост, на спомена за това кой си.. загуба дори на въпроса кой си... ама това вече не е точно ежедневие...
п.п. Всички сме ебаси режисьорите. Нали сме вселената?
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
|
Тема
|
Re: а стига с тва мариноване
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
Exaybachay () |
| Публикувано | 12.12.11 01:00 |
|
|
се едно да се опитам да ти нарисувам звук. Колкото и да рисувам, ти звук няма да чуеш
Не бъди сигурна безценна, съвсем не бъди сигурна - един от гениалните композитори в историята на музиката и мой любимец, постепенно е оглушял, а именно Бетовен.
А конкретно в контекста на мнението
инак да - трябва да си го чувал все някога, но чуването според теб с ума ли е?
п.п. не питай - дори не ми вярвай, провери сама, аз само ти казвам, че си вселената
п.п.2 мерси за споделеното!!!
| |
|
|
|
Аз па намерих да постна баш най-големия формат на картината - ще извинявате, малко без да искам стана
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
| 
|
|
