Тази вечер, на салсата беше дошъл един много приятен и възпитан мъж, който от бая време танцува и знае фигурите, но и поради работата си, идва по-рядко. Той е висок, около 45 годишен, снажен, мускулест и доста младее, с приятни маниери и много позитивен. Тази вечер беше с брада на няколко седмици, като обикновено винаги е гладко избръснат. Придаваше му много мъжествен вид и много му отиваше, караше го да изглежда доста по-различно. Та след урока се поздравихме и аз му викам:
- Брада, а?
- И сърби! Ама още малко... - отвръща ми той.
- Че да не я пускаш за определено време? - учудвам се аз.
- Няма как да знаеш, в траур съм...

Изтръпнах. Изразих му моите съболезнования. Това което ме накара да изтръпна беше че се сетих за думите на ДХ, с които описва смъртта - че тя може да е всичко, цветче, фаровете на кола и т.н. Не зная зашо, но винаги съм си представял цветчето на мястото на очите на човек. Ето този цвят:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

никога повече няма да имам възможноста да усетя присъствието на отишлото си от този живот същество.
Съществата и свързаните с тях неща си отиват много по-рано... Отиват си всеки миг и след това на тяхно място идват други... Които уж си приличат с предходните, но са просто техни наследници... Вгледай се... Баща ми като остаря ми казваше „Не съм този, когото помниш от преди”.

Вгледай се как Смъртта е навсякъде и във всеки миг. И как ражда нов живот. Хм, ти май се един нов Стушко. Новороденичък. Дядо ми Миро от онзиденшните прераждания ми разказва за твоя дядо Стушо (старши), който говорел за някакви фалшивости. Но това сигурно са приказки на стари хора. Ние младите нямаме време да губим в това, че не знаем още колко мига ни остават.

А ти откъде знаеш какво е да си мъртъв?
В ъгъла ли се мъчиш да ме притиснеш сега - нима не ти стана ясно, че съм от стара коза яре, ако не мога се превърна в птица и да литна над теб, ако не мога да се превърна в змия да мина под теб, то тогава ще те прегърна, а съдията ще ни раздели, чак когато сме в средата на ринга.

Няма как да отговоря на въпроса ти, защото е неправилен, подвеждащ - въпроса е, от къде знаеш какво е да си жив?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, ти май се един нов Стушко. Новороденичък.
Не съм новороден - просто съм нов, винаги съм бил нов, самата промяна, понякога се променям много, друг път малко, но аз не спирам да се променям, всъщност това дори не зависи от мен, защото нямам власт над съществуванието, не мога да определя сега ще съм такъв, после онакъв, не е каквото аз искам, а каквото е, така че съм във всеки миг нов и нов. Вчера може да съм говорил за фалшивости, предни дни, за богове, за нирвана, за мъдростта, за желанията, за всичко, аз съм си такъв бъбривец, мога да не спирам да бърборя, защото именно новото тече през мен, просто е невъзможно да се изчерпя, невъзможно е да спра да предавам.

Така че няма как да съм новороден, защото никога не съм бил староумиращ - хората си мислят, че за да се роди новото трябва да умре старото, но това не е вярно, аз съм самото доказателство. Не помня някога в тези си милиони превъплъщения да съм бил стар, дори не знам дали изобщо съм умирал някога, но дори да съм умирал то е било пак временно - в някакъв си миг съм умрял, но при мен няма условието да умирам, за да се родя. Една река не умира, а тече, едно слънце не умира, а свети, един любящ човек не умира, а обича - е все някога реката ще изчезне, но с това спира и течението й, така спира и светлината на слънцето, така най-вероятно ще спре и обичта ми, но докато не спра да обичам, докато любовта не ме състари до толкова, че да има нуждата да умра, няма как да бъда новороден ... скоро не знам дали ще стане това.

Така, че тази илюзорна игра, където всичко постоянно умирало, за да се роди новото, аз Стушко ви казвам, че е недействителна - докато живеете с мисълта, че трябва да умрете, за да бъдете новородени, ще живеете без любов, без прозрение и абсолютно нещастни, това ви подтиска, вие седите и чакате да умрете, търчите подир някакво умиране, но ако се предадете на любовта, на вселената, ще видите, че вие сте вечно нови, без никаква нужда от умиране, без никаква необходимост да си причинявате такива мъки. Търчейки подир умирането, вие всъщност затвърждавате старата си форма, вие поддържате самата мъртвост във вас - ако не е вярно, тогава трябва да приемете, че вие сте нови, малко е страшно, малко е опасно, но няма как, избора винаги се прави от вас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 11.12.11 20:42.

Ми то това е същото. Животът и смъртта са двете страни на една и съща монета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съвсем не е същото - да животът и смъртта са двете страни на една и съща монета, но в историята на човечеството се е случило нещо драстично, което е хубаво да се разбере.

През цялата история, векове наред, на човека му е набивано в главата, колко много трябва да се уважава смъртта - на погребение трябва да си тих, когато някой човек умре, цялата рода и приятели се сбират, кумчо вълчо или баба меца ще те изпапкат, ако не си изпапаш попарата, в детските приказки, нещо трябва да бъде убито, де ламя, де лошия змей затворил красивата принцеса или просто някое животинче бива изядено от друго или пък умира от стукь, в религиите в идоли са издигнати мъртви хора, колкото по отдавна са починали, толкова са по-валидни, колкото по кърваво толкова по-велико, дори великите хора на тази земя, са всъщност едни отровители и велики убийци, кеф ти Александър Велики, кеф ти Петър Велики. Дори вашите свещенни писания са ви набили в главите, че нещо умира, за да се роди новото - явно смъртта е навсякъде, във всеки миг, на всяко място, човек обсебен от смъртта няма как да се почувства живящ, той знае много повече за умирането, отколкото за живеенето.

Крайния резултат към днешна дата е, че смъртта е издигната в култ, гербът в/у знамето на човечеството е една мрачна фигура в черни одежди с косата в ръка. Човекът не се чувства жив, именно защото смъртта явно властва над живота му - та не е баш същото, защото човекът като такъв живее мъртвешки живот.

п.п. ето на нещо в теб вече е умъртвено - вече нямаш тръпка, това е тъжно, човек без тръпка, е спящ човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 11.12.11 21:25.

ето на нещо в теб вече е умъртвено - вече нямаш тръпка, това е тъжно, човек без тръпка, е спящ човек.

Не казах, че изобщо нямам тръпка, много си нетърпелив и си правиш твърде прибързани заключения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма друг аспект, няма ни такива ни онакива аспекти - ти не си нито това, нито онова, ти си всичко, ти си цялата вселена, цялото съществувание. Всичко тръпне в теб, дори косата ти тръпне, самите ти очи тръпнат, ти си самия трепет дори - проблема е, че ти ограничаваш тръпката си, приемаш че едното е по-съществено от другото, редиш нещата по-важност, за мен няма значение, кой е по-важния аспект за теб, защото самия аз не съм важен.

Ако бях важен, щях да хитрея, да проучвам нещата от далеч, но не съм човек със скрити помисли и потайни цели .... даже понякога ми е трудно да мисля - в мен любовта кипи, любовта не умее да разделя хората на аспекти, тя не се интересува от твоите различни страни, напротив тя се стреми към цялото ти същество, и хубавото и лошото в теб, и незначимото и важното.

Не ми е възможно да си правя заключения, защото съществото в теб, за мен е непознаваемо - карам без заключения и без изключения, всичките сте хубави, всичките сте любящи, душичката във вас тръпне в очакване, но ви казвам не чакайте, няма смисъл, вие сте самата мистерия на съществуванието, вие сте самата любов, тръпката в целия й диапазон.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смесваш нещата. Тоталното единение с вселената или тоталното осъзнаване означава да не си вече на този свят и с това тяло. Защото това тяло е граница, това му е ролята и смисълът. Разрушаването на границата не в свое време е смърт. И така от много мерак да си жив, да си всичко наведнъж, умираш. ...

...Защото кого се опитвам да натикам в ъгъла инак, ако си самата вселена?!

Това е често срещан капан - желанието да разрушиш границите си сега, веднага, на мига - без никакво търпение - това е вид насилие и не води до осъзнаване и цялостност, а до разрушение и загуба на идентичност.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

На вътрешен план всички сме единни, но вътрешният план е атман. На външен план сме въвлечени в действието и кармите, което значи, че трябва да участваме адекватно в цялата галимация на този смешен свят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите