Смъртта / Религия и мистика / Ошо

човек дори и да познае и да се сблъска лице в лице със смъртта, пак това не е гаранция, че ще се освободи от страха, поне в моменти на слабост и не достатъчна осъзнатост.
Когато съм се плашел от смъртта през последните години съм се хващал, че съм позаспал, иначе човек ако я потърси около себе си в дълбочина, може да се почувства, сякаш тя току що се е случила. Тя е ново начало общо взето, което може да се превърне в постоянното начало, като тука много ми приляга словосъчетанието, което Ошо използва "безкрайно начало".

Но разбира се такива спокойни наблюдения върху смъртта сякаш няма как да са налице, ако човек не се е сблъсквал един или повече пъти очи в очи с нея.

А когато човек го е страх от нея тя обикновено все остава в бъдеще време и все никога не се случва, живот след живот - човек усеща как умира примерно на края, но точно като дойде смъртта и него вече го няма, за да я преживее. Това според мен се случва, защото доста от вниманието е погълнато от отиващия си живот и очакванията за това, какво ще се случи после, силно са свързани с него.

Аз имам няколко случки които рязко много промениха впечатленията ми за тва явление, едното го чувствам като втори рожден ден, след това имам още един по открояващ се да кажем трети рожден ден, който сякаш ме накара следващите пъти, които чувствам като раждания да не ги броя вече, ама знае ли човек какви раждания го очакват. Но за тези случки по-натам, че си е писане. А при тебе как протичат и са протичали нещата по отношение на личната ти смърт умирал ли си съзнателно и кога и как за първи път? Интересното тука е, че въпроса е абсолютно равен на "раждал ли си се съзнателно?"