Като каза за всичко, което може да се сетиш, и се сещам за мравка. Но не от тези, които се чудят по цял ден какво да правят и така пак нищо не правят, а от онези, които бутат зърното или фашкията по цял ден нагоре-надолу. Хем не се оплакват, хем се кефят.

Истина ти казвам, не е далеч деня, в който ще имаш всичко, което поиска. Да ти дам ли входящ номер?

да по-детаилните модели са по практично ориентирани, но е добре да се откроят основните съставки, върху които се базират те. Моето разделение на това дали смъртта е активна или пасивна спрямо тебе се състои от две практично допълващи се половини. Примерно насочването на вниманието към смъртта без тя да те е притиснала е своеобразна подготовка за ситуаиции където тя ще те притисне, а пък ако тя те притисне и преминеш през това, после е по лесно да се медитира върху нея в ежедневието.

Нещо което е родено няма как да не умре и точно това виждаме от малки, когато някое животно или човек умре.
И тука има нещо като уловка. Другите виждат някой че умира и си викат "Леле тоя умря", той въобще може да не е забелязал че тялото му е умряло, което може да се случи дори и смъртта да не е много внезапна и неочаквана.

Примерно ако върху някой падне снаряд, той въобще може да не забележи, но когато тя не е неочаквана в повечето случаи пак остава незабелязана, понеже страха от това че тя ще дойде всеки момент е прекалено забележим и от дърветата спира де се вижда гората. Според мене самото раждане е умиране, но хората не се плашат като разберат че са се родили

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от konopr на 23.12.11 19:00.

Постоянно философстваш , спориш , обсъждаш От години ... Па некои като по4не да прави същото изведнъж викаш аз см прост човек и неразбирам .. хаха
Аз не см използвал по отношение на теб "ебани наклонности" на ума ..
Според мен ако в някакви взаимоотношения (дори виртуални) се вмести логиката (ума) не се полу4ава хубаво ...

хах видел си некоя зле обле4ена и зле гримирана и не много добре изглеждаща жена и си си помислил , 4е това е смъртта ...

пияна джудистка с лоши маниери , с лош външен вид , враг на тютюнопушенето , но с романтична душа и нежно сърце ......
хаха

Редактирано от ludiq_poet на 25.12.11 23:04.

Благодаря, това е точно трансформираща среща, за която иде реч по същество в темата.

Ето ситуацията с тютюнопушенето (и Смъртта) от друг ъгъл. Един пушач дошъл при Ошо и му поискал техника за отказване на цигарите. Ошо му казал „Ако пропиляваш безцелно живота си, дали ще умреш няколко години по-рано или по-късно, мислиш ли, че е от значние?”

Това, което пишеш, ме подсети за сюжета на фантастична книга, която бях чел преди много години и която ме беше впечатлила. На другозведна планета, където бяха пристигнали хора, намериха разумни човекоподобни същества. Една от разликите на местната цивилизация беше, че знаеха, кога ще умрат, т.е. продължителността на живота на всеки един индивид там беше точно фиксирана. И приемаха спокойно и нормално това. За земляните пък това беше много странно и непонятно, а за мен тогава – още повече.

Но сега виждам, че приемам въпросната гледна точка... Всъщност, много от страховете свързани със смъртта идват от това, че за нея се говори много малко в нашите общества. Имам предвид индивидуалната смърт на всеки един от нас... А не за смъртта на другите, която виждаме в почти всеки филм. Въобще, как човек да приеме собствената си смърт докато е още жив... И от това как Смъртта му ще промени Живота му. И както ти каза, как Живота ще промени Смъртта.

А кое точно умира и кое неумира – животът (и смъртта) са пред нас за да ги изследваме. Смисълът според мен, че не знаем какво има по-натам (и какво има по-рано) е именно да не се „разсейваме”с това и да може да се възползваме цялостно от живота, в който сме. А когато „разсейването” вече не е същественото, другите спомени идват лека полека.

Въобще, как човек да приеме собствената си смърт докато е още жив..
Всъщност човек може да приеме собствената си смърт единствено докато е жив, когато е умре това няма как да стане

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно си чувал приказката за един цар, който се договорил със Смъртта да живее колкото иска стига на всеки 100 г. да предлага на Смъртта някой от синовете си. Бил много радостен от сделката и когато станал на 100 г. попитал кой от многото му синове е готов да умре за него. Никой от тях обаче не искал... Накрая най-малкият, който бил едва на 20 г., се предложил. Баща му бил много учуден и го попитал защо той, който е толкова млад и все още нищо не е изживял. А той му отговорил "Моите братя, които са живяли по 60-70-80 г. явно също нищо не са изживели, щом ги е страх. Ти, който си живял 100 г., очевидно също не си изживял нищо щом искаш още. Така че по всичко личи не е въпрос на години. Ако Смъртта иска сега да ме вземе - така да бъде."

Не казах точно "човек докато не изживее живота си, все ще го е страх от смъртта", а че "усещането ми е, че колкото по-надълбоко навлизаме в Живота и го изживяваме цялостно, толкова по-лесно приемаме Смъртта... Става ни интересно да изживеем какво има по-натам и какво Цялото ни е приготвило...". И съм го наблюдавал това усещане през годините.

Забелязъл съм, че страхът от смъртта е свързан с желанията в нас. Искаме това и онова... На този или онзи план... Когато желанията затихнат, човек се ралаксира и каквото дойде - това е. Виждал съм възрастни хора, които са готови за смъртта, защото това, което са искали от живота, е станало - има ли си хубав живот, добър съпруг/съпруга, отгледали са деца... И най-важното, вече нямат сили... И примат смъртта като покой.

Но Смъртта може да се случи и когато имаме все още сили. Когато се навлезе дълбоко в Живота не като количество, а като качество на изживяното, видяното и разбраното. Желанията тук също изчезват или остават някъде по периферията. Човек също се релаксира... И най-важното, има доверие на Битието, Съществуването, Цялото... Щом това Цяло ти е дало такива прекрасни моменти в Живота, сигурно знае кога да те запознае със Смъртта. И всичко е естествено... И реката си тече...

Всички търсят утешение в сладкото сиропче, прждължаващо СЪНЯ...Всички искат да СПЯТ, още и още, докато СМЪРТА не ги събуди ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 05.01.12 11:15.