Какво е вярата за вас? Трябва ли да вярваме? Защо? Кога? Вярвам че това е важно.

Здравейте.

Вярвам че това е важно.
Кога? -
Защо? -
Трябва ли да вярваме? -
Какво е вярата за теб? -

А здрасти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Шмекер.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз вече показах в какво вярвам.
че съм шмекер

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би бъркам, но като че ли вярата е различна от знание/знаене. Даже почти е противположна. И въпреки всичко е осезаема. Усещам нещо че е така но бога ми не знам защо е така. Вярвам че е хубаво да се правят добри неща. Но ако ме питаш защо и ...колкото повече мисля толкова повече не знам. Но да вярвам го! Убий ме но не знам дали имам вяра колкто едно синапово зърно. Много ли трябва да вярвам или съвсем малко за това? Кой я има? Разбираш ли колко е протиположно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отзад напред. Че май всики вярваме в нещо. И че за това вярата е важна. А дали вярвам във вярата?? Май става много оплетено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако вярата е провоположна на знание, как ще направиш добрите неща ... нали ти лиспва знанието.

Инак да наистина - парадокса на вярата е, че тя е цяло съмнение, дали грешиш в делата си или не, дали знаеш или не, важното е да си вярваш там на каквото ти е скимнало.

Цялата ти чуденка идва от там, че някой ти е говорил или си чел, видял, чул възхваляването на вярата - ако се сетиш източника няма да се чудиш повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 04.11.11 14:08.

Имах предвид че като знаеш, не ти е нужно да вярваш. Или греша? Вярваш ли че 2+2=4? Вярванне и знаене са различни, нали.
Чуденката ми идва от това че се улавям че вярвам в много неща. А като се замисля за причните и ... Да, някой може да ми ги е говорил. Но вярвам и това е факт. И с умерена вяра ще кажа че ми харесва.
Ти не вярваш ли в нищо?

Ами причините сам ги казваш - факт е, че вярваш, но не прикривай с вярата си факта, че вярваш, защото ти липсва знаене, когато човек не знае нещо то той изпитва страх, боязън и му е много по-добре просто да вярва в същото нещо.

Вярвайки в нещо, то тогава не вярвам в нещо друго - тогава как е възможно да не вярвам в нищо, това ще означава, че вярвам в нищо ........

Не виждам грешка нито във вярата, нито в невярата, нито в знаенето, нито в липсата му - щом имаш умерена вяра това е супер, това означава, че имаш поглед, преценка, проявяваш трезвост, но ........ ако не си се напивал, трезвоста ти ще е просто фактологична, а не опитност, докато караш само на трезва глава, винаги ще се учудваш дали си трезвен и ще питаш другите дали не грешиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

погледнато чисто практично, вярата те окриля да действаш в дадено направление (поне до колкото нещата зависят от теб), когато логическите мотивиращи причини за действие са изчерпани - независимо дали става за абсолютно обикновена дребна житейска ситуация или не. Когато вече не можеш нищо да направиш вярата не спира да играе роля или поне така изглежда. Експериментирай и ще ртазбереш много повече отколкото ти казвам.

А когато човек е по-позитивен в него има повече вяра по интересуващите го въпроси. Нещата са взаимосвързани като цяло

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Харесва ми да вярвам. Но когато експериментирам както казваш ясно се улавям че понякога вярването ми е грешно. Било е заблуда. Сигурно красива, но все пак заблуда. Exaybachay ми каза че нещо може да куца. И сигурно куца. Виждаш ли дилемата - да вярвам и да се правя че всичко е наред или ... нещо друго?

Не знам дали позитивността и негативността променят вярата. Тя е някак си над тях. Може да вярваш като си позитивен. И може да вярваш като си негативен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виждаш ли дилемата - да вярвам и да се правя че всичко е наред или ... нещо друго?
Tи погледни дилемата - до къде ще те докара тази привързаност към вярата, да се ПРАВИШ (а вече за какво едва ли е толкова значимо).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не ми каза дали ти вяврваш в нещо и как е вярата при теб.

Вярата е проходилката към непознатото. Съвсем в началото в опознаването няма друг начин освен човек да се опрем на нея. Но колкото повече се развива, толкова по-малко му е нужна. И парадоксът е, че ако човек свикне с нея, тя му става бреме.

Всъщност, вярата е един класически наркотик. Маркс е казал, че религията е опиум за народите. Бих допълнил, че вярата е също така опиум за индивидуалния човек.

Този опиум се използва успешно в много духовни учения, където обаче има учител. Когато повярваш на някого (и се оставиш той да те води), ти си спестяваш много лутане. Всичките ти енергии и сили са в една посока и не се разсейват... Добре ти е... И човек може да напредне бързо по Пътя. За разлика от този, които се чуди, лута и омотава като пиле в кълчища. Не само Христос използва вярата, а и почти всички духовни учители. Колкото и да е странно на някои, включително и Ошо. Когато говори многократно за отношението учител – ученик става въпрос точно за развитието на феномена на вярата под една или друга форма. И определено е практично.

Проблемът е, че воденето е практично само в началото. В един момент човек трябва да стъпи на собствените си крака, да полети със собствените си криле и там където до сега вярата е помагала, става точно обратното - тежък воденичен камък. И парадоксът е, че колкото по-силен е бил по-рано човек във вярата си, толкова повече тя ще му пречи сега. Защото трябва да се научи да гледа навсякъде и във всички посоки... Сам.

И ако няма около него учител, който да му я „избие” навреме, то наркоманията с всичките последици от тази зависимост е в кърпа вързана.

Ако нещата опираха само до духовни учения, щеше да е много лесно. Работата е, че всички ние сме погълнали като малки и по-големи огромно количество вяра от родители, близки и от обществото около нас. Отначалото уж за добро, но после се зомбясваме... В толкова много направления и на толкова подсъзнателно ниво, че даже не си даваме сметка колко много неща сме приели на вяра.

И от тук идва първата покана на Ошо:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ти трябва да ме питаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Христос и Ошо, а и почти всички учители почти не използват вярата - дори бих казал, че изобщо не използват вярата.

Вярата е крачката на ученика, на търсещия, а не на даващия и предизвикващия - вярата върви ръка за ръка със съмнението, без вяра е невъзможно да има съмнение, точно за това се е появила поговорката, че проверката е висша форма на доверие, проверката идва заради съмнението, без проверка доверието, вярата ще е овчедушие, за това казвам, че и невярата е пак вяра, именно, заради невярата в доверието се прави проверката, а когато тя е направена, вече има знаене, това е един вид трансформиране на вярата в знаене т.е. вярата по-скоро отпада, отколкото да се трансформира, но това е предимно игра на думи, смисъла е ясен.

Но защо смяташ, че книгите на КК подклаждат вярата - недоумявам честно, вярно че съм ги чел само един път и то преди 15 години, но за каква вяра става дума там?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 05.11.11 16:47.

Е, аз съм на различно мнение. И ако при Ошо може би е малко по-трудно да се види как използва феномена на вярата (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И именно за това, накрая всички са оставили Исус

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Готино, нали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може и да е така. А може и да не е. Май не вярвам, а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами ако не е вярно това в което сме повярвали? Вярвам че днес няма да вали и ще е 30 градуса. Излизам на улицата по тениска, но там е студено. Номеври е. Но аз вярвам още. Може би на обяд ще се стопли. Но на обяд завалява сняг. И ми е студено. не ми харесва. А сега де??

2 са 2 ябълки, 2 лева. И с още 2 стават 4. Не е ли така?

Не знам какво сме ние... какво е човек. Даже и не съм още повярвала какво сме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може и да е така. А може и да не е.
Сьорен Киргегор е станал толкова известен благодарение на баща си - ако стареца не му е бил подсигурил финансовата издръжка, човека е щял да си отиде още по-рано и нямаше да чуем за него.

п.п. а защо казвам изобщо това - оставям на теб да разбереш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато са се поизчерпали логичните причини да вървя в дадено направление вярата, че все още има защо обикновено ме кара да продължа, без дори да знам това защо кое е. Аз не я ползвам като помощно средство, а когато се зачудя, какво ме кара все още да не се отказвам, просто констатирам че това е някаква вяра.
Когато нещата въпреки всичко не се случат, това автоматично не означава, че вярването ми е било грешно, а може примерно да означава, че не съм вярвал или действал достатъчно - не съм дал всичко от себе си с други думи.
А когато има повече позитивизъм човек, обикновено вярата, че нещата ще се случат е по-силна и оттам човек е по мотивиран и мобилизиран и по трудно унива.
Като си позитивен вярваш и като си негативен също, това безспорно е така. Само, че като си негативен обикновено вярваш в провала, а като си позитивен по-скоро вярваш в успеха.

На Миро мога да кажа, че когато погледна, какво ме окриля, констатирам че това са си моите си криле, които в дадения случай са вярата.


Иначе по разни по-големи вселенски въпроси, които примерно са свързани с извънземните, живота, смъртта, сътворението и т. н. има ли смисъл да се вярва нещо там? и ако да защо? Ако тръгна да следя небето постоянно и да търся радиосиглани от извънземни, не бих го направил от вяра, че ги има, а просто от любопитство, дали нещо ще открия.


Като се говори за вяра и вярване акцента е добре да се поставя върху самото вярване и това как те кара да се държиш или действаш, а не върху истинността на вярването. Много хора зациклят върху истинноста на вярването и така нерядко на сцената се появяват изперкали типове, които са се вкарали яко в конспирацията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

* сетих се за аксиомите в математиката - твърдение, което не се доказва, а се приема за вярно..
Ако липсата на доказателства наречем вяра, то ще се окажем в порочен кръг от който е малко вероятно някога да се излезе.

Една от тайните на съществуванието е, че нещата, които се разбират от само себе си, често не могат да се докажат - в/у това е работил Гьодел, а именно, че формалните знакови системи от рода на чистата аритметика не могат да се използват за доказването на собствената им пълнота и непротиворечивост (пълната система поражда само истинни твърдения, а непротиворечивата не поражда противоречия) Допълването или разширяването на системата не могат да решат проблема, доказателствата трябва да се търсят извън нея.

Век преди това в един разговор Наполеон е питал Лаплас, който вече е написал своята "Небесна механика", защо след като в труда му става дума за описание на небесния свят, в нея не присъства Бог. "Такава хипотеза не ми бе нужна", ще каже Лаплас на високомерния Наполеон, а Лагранж в типичния си саркастичен стил ще коментира по-късно: "О, хипотезата за Бог е прекрасна, тя обяснява толкова неща!"

Гьодел доказва, че всяка сложна формална мисловна система от рода на стандартната логика и аритметиката задължително е непълна или казано по-друг начин, ако имаме краен брой прости основни положения (аксиоми) и правила за извеждането на теореми от тях, и ако аксиомите не си противоречат, винаги може да се формулира поне едно истинно твърдение, което системата не може да докаже, каквото е "всяко число е равно на себе си".
Доказателството му е блестящо - никой краен и непротиворечив набор от аксиоми не може да бъде пълен, и колкото аксиоми да добавяме, за преодоляването на даден недостатък на една формална логична система, все ще има една теорема, която е невъзможно да се докаже.

Този човек е имал изключителен ум - крайния резултат е, че чрез аритметиката, не може да се докаже собствената й пълнота и непротиворечивост т.е. доказателствата, ще са извън логиката, аксиоматичния метод и в крайна сметка, извън математиката.
Къде е обаче следващия проблем - всеки нематематически модел ще трябва да доказва собствената си непротиворечивост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е това е предимството на живия учител – накрая (след 3 г) може и да се разочароваш от него. Но през следващите 2000 г., Христос е станал един добре полиран книжен учител, на когото като повярваш веднъж може да си го носиш до края (или поне до Страшния съд).

Това което казваш за усещанията ти след някои преживявания и евентуалното пречещо колебание е важно. „Съмнявай се докато не откриеш сам” няма нищо общо с това да се колебаеш. Всъщност, „колебанието” е съвсем различно качество от това да търсиш как стоят нещата. Човек може и да е вярващ и невярващ и пак да се колебае. Между впрочем, виждам как и в понятието „вяра” различните хора влагат различни смисли. Изрази „вярвам в себе си” или „вярвам, че ще свърша тази работа” не се отнасят за вярата, която дискутираме тук.

Но въпреки всичко след някое странно усещане съвсем обективно може да се зачудиш стабилно, да се породят съмнения... И това е в реда на нещата. Човек трябва да се научи как да борави с тях. Иначе другият (лесният) начин е патерицата на вярата „учителката/вуйчо/баба/библията/Пешо каза, че така стават нещата и няма какво да го мислим”.

Вярата, за която говорим е именно приемането на сляпо на „куп другите неща”... Може да изглежда позитивно в началото, но рано или късно ще ни се наложим да видим, че навън не е толкова топло или студено, колко сме вярвали (цитирам един съседен пост).

Виж сега - като цяло тази работа с вярата, невярата, съмнението и колебанието ... кое, къде е и какво е ... малко като историята с бачкането и ученето, а именно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами вярата по-скоро определя как възприемаш нещата. Дали е 30 градуса или -30, няма особено значение. На хората в Сибир им ставало студено чак под -25. Сигурно ще кажеш, че са свикнали, калили са се. Моят опит показва, че в зависимост какво мисля, така усещам. Мислите ми определят дали ще се разболея или не. Или много често - колко е дълъг един час. Друг е въпросът дали вяра е подходящата дума, но не ми идва друга, по-близка по смисъл.

Да, така е за ябълките. Но виждам нещата по същия начин като теб. Ако виждаш нещата по друг начин, може и да не си сигурна дали имаш една ябълка или въобще какво имаш.

Вярвам в цял куп неща на най-различни нива. И вероятно на 99,9% не се различавам от теб.

Честно казано, в момента искрено се съмнявам в смисъла на темата...

Темата няма да е пълна, ако не стане въпрос за Вапцаров и

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти може да я премахнеш от речниците, но съответно поведение у хората ще си продължи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смисъла на темата е, че на това момиче някакъв набор от обстоятелства са й натъпкали вярата в главата и съответно с тази вяра, един куп проблеми - погледни само "какво е вярата за вас" ..... значи тя има вяра, но търси да я огледа в други вери, защото естествено с вярата върви съмнението до колко е вярна тази вяра, а ти сама каза "определен модел", но то има толкова много модели, че си е цяла катастрофа от възможности и избори на вяра т.е. какво може да бъде тя.

После "трябва ли да вярваме" - ето го и трябването, това е най-опасната дума в целия език, Трябва е хлъзгава риба, то прави хората лъжовни, всички страдат от него, но не винаги си го признават.
"Защо? Кога? " - първо тръгнах да й пиша, че много се скъпи на въпроси, нека сипе още "за какво, до кога, къде, колко" ....... но ще прозвучи твърде саркастично и не знам как ще го приеме.

Хубаво заключение направи Миро - хватката е да приеме за себе си, ако ще и на вяра, че щом й е удобно и й харесва, нека вярва, в това няма нищо лошо или погрешно, но нека си позволи и шанса, свободата, понякога да оставя вярата на мира ..... понякога си вярвай, понякога недей и много, много не се впрягай, защото вече си влязла яко с двата крака и от тука виждам едно притеснение и страх, какво ще се случи, ако вярва погрешно, ако вярата й е вяла, ако вярата й е глупава и т.н. ... а дори и на теб, ако успееш да махнеш всичко, какво толкова ще ти стане, ако махнеш накрая и вярата, повярвай ми нема да пукнеш, а току виж си открила нещо непознато за теб (пък било то и демон)

Или перифразирайки Миро с допълнение от мен - колкото по-голямо значение се придава на илюзията, толкова по-силно се привиква към нея .... не, че е лошо пак казвам, но ако ще от чисто любопитство понякога е интересно да се погледне какво е обвила, какво се крие зад тази илюзия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А може да е нещо съвсем друго. Всъщност благодаря и

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ведрост, наистина ли вярваш, че дали е 30 градуса или -30, няма особено значение? Аз никога не съм вярвала в това. Меко казано ми е странно. Мен не ме топли нищо това че сибирианеца се чувства добре при -30. Не вярвам и че всичко може да определяме само с мислите.

Ето и друг пример. Търся някакво място из града. Магазин или апартамент на приятел където съм поканена рожден ден. Мога да си кажа че вярвам че е в тази посока. И да вървя само в нея. И накрая да се окажа на края на града. Случвало ми се е подобно. Вледеняващото е, че ако вярата ми е грешна ме отдалечава все повече и повече. Exaybachay, трябва да съм по-ясна сега защо зададох въпросите.

Току що дадох пример на Ведрост как търсих апартамента на един приятел. Логичните причини се изчерпиха но аз продължавах да вярвам че съм в правилната посока. Накрая се смях като разбрах че съм на километри. Бях позитивна но това не ми помогна.

А когато не знаеш какво е успеха и какво е провала? Тогава в какво да вярваш?

Май всеки си вярва в някаква негова вяра и пишем за различни неща.

Знам ги изперкалите типове и не искам да заприличвам на тях. Но пак вярвам че е хубаво да се правят добри неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е разбрах защо ми го казваш това. Никой не ми подсигурява финансова издръжка.

Вярата е неуспешен опит за компенсиране липсата на разбиране. Когато има вяра, няма разбиране и обратно - когато има разбиране, няма нужда от вяра.

Няма да рева като ранена пантера. Но да, чувствам се недобре като ми вземат вярата. Или хайде никой не ми я взима, но като се окаже че не е била правилна.

Виж примера който дадох на Ведрост за да стане по-ясно какво искам да кажа. Защото май тя и konopr пишат за нещо друго. Оказа се че вярата не се разбира еднозначно. А поне в това вярвах доскоро че е така.

Благодаря ти за твоите вярвания. И за Вапцаров. Не знам защо другите не пожелаха да кажат в какво вярват. И моите са някакви такива. Какво ще кажеш за вярата да правиш добро? Ако някой ми вземе това може и да зарева като ранена пантера.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж какво писах на другите днес. Какво ще кажеш?

За вярата да правиш добро? Не е лошо. Но пък може и по-добре да е... да разбираш какво наистина е добро

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Търся някакво място из града. Магазин или апартамент на приятел където съм поканена рожден ден. Мога да си кажа че вярвам че е в тази посока. И да вървя само в нея. И накрая да се окажа на края на града. Случвало ми се е подобно. Вледеняващото е, че ако вярата ми е грешна ме отдалечава все повече и повече
Току що дадох пример на Ведрост как търсих апартамента на един приятел. Логичните причини се изчерпиха но аз продължавах да вярвам че съм в правилната посока. Накрая се смях като разбрах че съм на километри. Бях позитивна но това не ми помогна
Сега разбираш ли защо съществува приказката, че вярата е сляпа - не знаех, че за този тип вяра говориш, как можа да си избереш най-кьоравата от всички възможни вери, толкова е куца, че дори не е патерица, а инвалидна количка.

Вкарай малко интелигентност - ако беше намерила апартамента, какво? ... нима това означава, че вярата ти е правилна. Хазарта е точно крайноста - абсолютно неправилната вяра, без никакво значение кое било правилно и кое грешно .... ако ставаше така просто да си вярваш и всичко да иде на тепсия, то вече щях да правя пируети в космоса, а всички моми тука, само като ми видят ника и щяха да ми пращат снимки, адрес, телефон (направо телефона без номера) и само като подсвирна да ми носят студена мастика по голи сиси.

Но има и нещо много хубаво в това - когато тази суета отпадне, преживяването ще е страхотно, чак ти завиждам. Та не знам какво да ти споделя - ти си в тази ситуация, в която според мен единствено сама можеш да си помогнеш, никой друг, освен да те посъветвам да вярваш още по-силно, още повече, ма направо да се скъсаш от вярване, друго от моя опит не знам какво да ти дам.

п.п. и нещо друго - добрите неща не можеш да ги правиш, без значение дали вярваш или не, или каквото и да е. Дано ти е по-късичък пътя !!! - че някой цел живот правят добро и накрая изглеждат, като войнишки чорапи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам какво би казал Миро или кастанедците, ма хубаво разказваш - само не разбрах за какво ми благодариш. (но не е толкова важно - по интересното е да разказваш)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз все пак не разбрах от какво си се отказала...??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оффф караш ме да обяснявам неща които мислех че ще се досетиш. Не съм вярвала просто ей така. Познавах малко квартала. Един път ме бяха водили с кола. Имах ясното усещане че ще се справя. Бях позитивна и бла бла бла. Но това го казах на Ведрост и на konopr защото те ми говореха за нещо различно.
А на теб казвам че това не ми е основната вяра. Капичи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ти знаеш ли кое е добро? За да го разбереш май трябва да се опитваш да го правиш. А ти в какво вярваш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко ли самоизмами имам, че да приемам още една социална договорка, още едно подтискане - ако щеш най-малкото евтиното не ме влече, еснафското, повърхностно капризнечене на ума ...... какво значение има за теб какъв е моя ум, той си е мой, остави ме мен на мен, ако загазя сам си обаждам и питам открито, разглеждай себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Добро"-то обикновено е субективно разбиране, това, което се харесва на егото, на "аз"-а. Всеки "аз" си има свое собствено "добро", като понякога при сблъскване между различни "аз"-ове се получава и сблъсък между различни "добро"-та.

А този "аз" представлява обсебване от илюзията за разделеност - че има разделен "аз" от цялостта на живота. Такова разделяне няма. Аз съм животът, аз съм цялостта. Ако животът сам по себе си е добър, то и аз съм добър сам по себе си. Това е естествената ми природа, няма нужда да се опитвам да бъда такъв или да си изграждам вярване в това, в представа за "добро".

Всъщност представата за "добро" може да ми попречи да бъда добър; защото представата е нещо изкуствено, а естествената ми природа е добротата. Ако стана изкуствен, то няма да съм добър. "Аз"-ът като нещо изкуствено е обсебване и всичко, което прави в името на "доброто", се оказва зло. А "аз"-ът е съвкупност от всякакви вярвания, в т.ч. и в "добро". Следователно вярата в доброто съвсем не е задължително да води до добро, дори напротив.

Дотогава вярвах, че съм добра. Че хората, в същината си са добри. Че вътрешното ми чувство, най-дълбокото в мен, води към добро и ако се слушам, не може да сбъркам. Че да си осъзнат, значи да си добър и е за добро. Бях бясна! Пълна боза! Чувствах се излъгана до мозъка на костите. Да помагам или да правя добро бяха моята мотивация, моят смисъл, моето чувство за аз. Пълна глупост! Или по-точно - не правех това! Използвах идеята за мои си цели и се утешавах с мисълта, че е добро. Едно е да знаеш, че няма добро и лошо, че всичко е ок, друго е да видиш себе си като разрушител, причиняващ болка. Трето е да се приемеш. Преди си мислех, че най-големият ми страх е да причинявам болка. После се видях, че не ми пука. За мен целта беше по-важна. И в името на тази цел, бях готова студеносърдечно да убия. Правех го подсъзнателно. Съзнателно бях пресвета дева Мария. А всички мои действия сякаш водеха до смърт.

Тогава, в онези дни, се опитах да се спра. Издигнах стени около себе си и се сложих вътре. Спрях да правя всичко, което дотогава ми доставяше удоволствие или виждах смисъл. Спрях да помагам на хората - що пък да го правя. Избягвах всякакви теми, които ще задълбаят, по всички параграфи. Единственото, което правех, беше да ходя на работа и да лежа в нещо като полусън. Колкото и да се опитвах да схвана нещо, не ми се отдаваше. А и не се стараех. Ако знаеш стъпките нагоре по стълбичката, знаеш ги и надолу. Та карах буквално наред, стъпка по стъпка и усещах как пространството около мен се свива и става по-материално. Тогава дойде моментът, когато ми се струваше, че трябва да избирам, дали да забравя. Щях да продължа да си живея, но щях да съм затворила вратата. Не зная, как да го обясня.

И все пак, имаше нещо, което наблюдава. Което беше съзнателно за процеса. Нещо, което можеше да избере, да вземе решението. Или да види безсмислието на това, което правех. Изглеждах като щраус, заровил глава в земята. Баси, човек дори не може да умре като хората

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Онова нещо наричам Вяра
супер - искам само да те питам, тогава как наричаш ..
Дотогава вярвах, че съм добра.
т.е.първата ти вяра ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хареса ми цялото съждение, но не знам - виждаш ли къде е основата, на какво лежи, тънкия момент, заради който се поява "вярата в доброто".

Позицията, от която изхождаш (при начина, който си представил - подчертавам това, говоря за написаното), е именно позицията, заради която се появява цялата бъркотия около доброто и вярата в него, а именно

Ако животът сам по себе си е добър
т.е. а ако животът сам по себе си е зъл, жесток, гаден, несправедлив, "не е честно" ..... всеки е чувал и се е срещал с тези фрази и настроения в живота си, от там вече идва психологическия момент, защото ако животът е такъв (лош), то тогава доброто трябва да се гради, пази и т.н.

За това според мен, за да се отърве човек от всякакви такива недоразбирателства, включително и от самата вяра, начина е да наблюдава - в случая живота и себе си, едва тогава да повярва, но идва съответно въпроса колко време да наблюдава, кога може да се отсъди, че ето животът е добър или зъл, може да се отговори "колкото е нужно" или "просто наблюдавай и ще разбереш", защото в продължението, в непрестанноста на този процес, от даден момент насетне човек разбира, защо всъщност доброто и злото са рожби на ума, защо вярата е неистинска, защо за животът "добро" и "зло" са твърде тесни граници и така се добива опитност, лична, собствена, която никой и нищо не може да ти отнеме, и това, това вече е знаенето, а не съдноста.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 10.11.11 22:49.

Всеки е свободен да разбира каквото си иска под вяра. Но и феноменът вяра, за който говорим (несъзнателно приемане на нещо) е свободен да влиза във всеки един от нас.

За какво ти е да знаеш в какво вярват другите? Всички вярваме в едни и същи неща. Съществото е какво сме осъзнали. Сега да те попитам пък теб, какво осъзна от дискусията с всички по темата? Пък и как се появи в един Ошо клуб?
За вярата да правиш добро ще кажа същото като и за всички други вяри.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярата най-общо е чувството,увереността,че нещо е така,а не е иначе.Всеки изпитва вяра. Примерно,че има 5 пръста на ръката или,че има бог.Разликата между двете е пътя на достигането до тая увереност и нейната проверка. Сами виждате,че то си е заложено даже в корените на думите -и вяра и увереност и проверка.Специалното на религиозната вяра е в това,че тя не може обективно и както 5-те пръста на ръката да бъде проверена.
Иначе вярата дава една увереност , а уверения човек действа по-добре от неуверения. Естествено от ключово значение е в какво се вярва. Ако това нещо е нереално то се постига разочарование. И малко примери -човек изпаднал в трудна ситуация -примерно в пустиня,планина или корабокрушение без вяра спира да се бори и умира.Вярата в такива ситуации е жизнено важна за оцеляването. Т.е. вярата е сила.Когато обаче вярваш в глупости това рано или късно носи разочарование.

Какъвто и да класифицираш живота - като "добър" или "зъл" - борбата срещу него е обречена, защото ти си животът. А всяка класификация е субективна, обвързването с такава те ограничава и те вкарва в някакви обусловености, при което губиш разбирането за естественото ти състояние - че си едно с цялостта. Че си неограничен и свободен, а не ограничен и поробен, в собствените си представи, стремежи и обърквания.

Така че като какъвто и да определиш живота, това все ще е ограничено определение, а не цялостно разбиране и няма да ти бъде от особена полза. А ако си в унисон с цялостта на живота, няма да ти трябват определения, представи и вярвания, в които да се вкопчваш.

Хората могат да са добри и лоши и от тях да излизат и добри и лоши дела

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А всяка класификация е субективна
лека въпросителна, че дори всяка класификация да е субективна, в повечето случаи, проблема идва от там, че субекта именно не е оставен сам да класифицира живота (без значение как) и все си мисля, че дори при такъв случай, човек не би се привързал силно към собствената си представа. Дори оценъчноста не е толкова фатална, ако човек не се придържа постоянно за нея.

Ако и други са в мойто положение е някак си успокояващо.

Току що го казах. Като сме в еднакво положение се подкрепяме. Какво съм осъзнала? Всеки има своя представа за вяра. Не бях и подозирала колко може да е различна. Май някак си ми се избистря вярата... Моята де, тази на другите не знам. Защо писах в Ошо? Не съм чувала за вяра в Ошо и търсех такива хора с които да разговарям. Ако всички ми казват едно и също това място не е за мен.

Точно това искам да кажа, че вярата е сила. Прекрасно е да вярваш. Но взеха да ме разбуждат :))) Как да знам кога вярвамв глупости и кога не са глупости. Сигурно никой не може да ми го каже... А като започна да се съмнявам и вярата изчезваааа. Благодаря ти все пак.

а може би просто си вярвала че ще намериш апартамента?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от konopr на 12.11.11 13:52.

Аз па, като дете ненавиждах дядо Мраз - така и не успях да си отговоря, от къде на къде този дърт брадясал дебелак, ще има такава неземно красива жена и като ни даваха подаръци, винаги съм гледал с крайно недоверие и съмнение, и като цяло с лошо око на дядо мраз и странях от него, та ходих да се гушкам/ натискам на Снежанка, саках тя да ми дава подаръците.

Та на мен ми беше яко да вярвам в Снежанка ....... и все още ми е яко де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярата не се интересува от оценките на ума. Дали е глупаво или умно, смислено или безмислено... това ти си решаваш. Затова е вяра, а не знание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярвах че знам пътя и че намеря апартамента. какво ще кажеш, не съм вярвала достатъчнно или твърде много съм вярвала...?

Да и на мен ми харесва в белобрадия дядо който раздава подаръци на всички. Даже и сега вярвам в него. И в Снежанка вярвам. Харесва ми самото вярване. Но ако последиците са катастрофални... разбираш че няма да ми хареса.

Нищо не пречи. Но да не стане като с апартамента после.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам дали вярвам защото е абсурдно... Това е ново 20. Вярвам защото ми харесва да вярвам. Състоянието. Но ако резулатите са катастрофални... това ме кара да си задавам въпроси... Дали не вярвам достъчно или твърде много вярвам.

В тона на тази тема има една много подходяща всеизвестна мисъл:
„Когато светът е обърнат наопаки, ние сме нормални, но когато светът е нормален, ние сме наопаки. Когато обаче и светът, и ние сме си нормални, мислим си, че сме наопаки...” и т.н. както е казал поета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Главният …капан е - да се накараш да повярваш, че има един- единствен път по който да вървиш в живота си. Глупаво е да пропилееш дните си на този свят, като се движиш по един-и същи път, особенно ако този път, няма Сърце.

Всеки път – е един от многото пътища, и нищо няма да попречи- нито на теб, нито на другите – да го оставиш, ако така повелява сърцето ти.Внимателно и осъзнато, огледай пътя си.Изпробвай го толкова пъти, колкото сметнеш за необходимо.А после си задай въпрос – на себе си: "Има ли този път сърце ?"
Всички пътища са еднакви – те не водят никъде.Но един - има сърце, а друг – няма.Единият ти носи радост, и докато вървиш по него – ти си неотделима от пътя си ; другия ще те накара да проклинаш живота си.Единият път ти дава сила, дргия-те лишава от нея.

Ами проверката е точно метод за отсяване на глупостите от истината. Примерно една доктрина или религия казва-това е постижимо,онова е постижимо -ти проверяваш и виждаш,че нито ти нито който и да било друг вярващ не е постигнал нищо от това и откриваш,че има два типа хора-едните си плямпат как е много вярно и други които казват-абе не може да е вярно нещо което никой освен създателя на религията не е потвърдил. И когато той е умрял и не можеш да го изобличиш -така се раждат религиите.

Вярата дава увереност точно както чаша вино/коняк/ракия/уиски дава такава на неуверения. Да, прави го съвсем реално, въпросът е защо без нея съответният човек не използва потенциала си.

В трудна ситуация казваш, че човек умирал без вяра, а как е в лесна ситуация? Хм, ако човек се отдава на вярвания, той ще си вярва винаги в нещо си. И забележи, не става дума за религиозни или нерелигиозни, а за ВСЯКАКВИ вярвания. Иначе кой ще каже, кой обект на вярата е глупост и кой не.

В трудни ситуации не ми хрумвало да вярвам в нещо си. А по-скоро да ДЕЙСТВАМ. Но сигурно една чашка върши работа при някои. Аз поне не пия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото увереността обикновенно се заплаща с много труд ,учене и опити.Един зъболекар на тази база има вяра ,че ще излекува зъба, един шофьор на автобус,че ще закара пътниците безпроблемно. Хиляди неща могат да попречат и на двамата но без увереността те ако са истински шофьор или зъболекар няма да се захванат.В религията обикновенно тия неща се претупват и е достатъчна една медитацийка (пенкилера на изтока) или едно "спиране на вътрепния диалог" (пенкилера на кастанедците) или една молитва (пенкилера на християнството) и човека проможва какви ли не неща.И ако нямаш вяра,че ще успееш действието ти е едно,а ако имаш-съвсем друго така,че не опростявай нещата. Безбройни са примерите на военачалници които успяват да вдъхновят своите войници да извършат неща, които иначе никога не биха извършили.Те пак действат но разликата между едното и другото е поражението или победата,да останеш жив или да умреш.

2 часа през нощта, бар, всичко е затворено.
От дупката се показва немската мишка, оглежда се - няма котка, тичка към бара, налива си бира, изпива я на екс и с всичка сила тича обратно към дупката.
След минута се показва френската мишка, оглежда се - няма котка, тича към бара, налива си вино, изпива го и бяга към дупката.
Мексиканската мишка - показва се, няма котка, бар, текила, дупка.
Показва... се българската мишка - няма котка, тича към бара,налива си 100 грама, изпива, оглежда се, няма котка, налива си втора, пие - няма котка, трета - няма котка, четвърта, пета... след петата сяда, оглежда се - все още няма котка, започва да разгрява мускулите и злобничко така си мърмори: "Ми че го чекаме, деба маа му.. "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярата и съмнението са режими на ума така,че не може да отпадне нито едното,нито другото.Да имаш премислен предварително план за всяка ситуация е много добре но и много акъл се изисква и пак може да си пропуснал реалния сценарии.

Да ти кажа не, че му разбирам, ма май работата излиза, че с акъл се пропуща огромна и дори по-голямата част от реалния сценарий - и тъй като не разчитам на вярата или невярата понеже са догадки, предпочитам да проверя ..... т.е. да откача

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 14.11.11 01:34.

Навлизаш в религиозното блато. Еволюцията ако можеше да бе измислила нещо по-добро от акъла.Погледни животните как се оправят без акъл,а и трее ти свети една лампа,че обещаният от религията пенкилер не е много реален, но ти си решаваш.

инстинктът е като стълб - изкачвал се той и по някое време достигнал разума. а разума като се само-открил пък се самозабравил и измислил вярата за да си спомни какво е инстинкт, но понеже търсил само в се беси открил слабоумието

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Увереността, за която говориш, е СЛЕДСТВИЕ (на опит и знания), докато вярата, която дискутираме тук, е НАЧАЛНА/ОТПРАВНА точка за дадено действие.

Вярата е несъзнателно приемане на едно само положение без да се разглежда неговото противополжно или нещата около него. Вярно, че се вижда най-ясно при религиите, но този феномен го има реално и в живота на всички нас. Понякога увереността може незабелязано да прерастне във вяра... Споменатият от теб шофьор може да има увереността, че кара добре и безопасно, но когато това прерасне във вяра относно неговата непогрешимост и ... няколко стотин човека загиват само в БГ ежегодно.

Примерът ти с военоначалниците е много резонен за изполаването на вярата. За да накараш човек да прави нещо, което много вероятно ще доведе до неговата смърт (да се сражава на бойното поле), трябва хубаво да го дрогираш... Да му промиеш мозъка... И вярата е особено ефикасно и мощно средство (не отричам ни най-малко това). Както и не отричам, че е по-добре с патерица, отколкот хептем без нея.

Така или иначе няма много смисъл да философтваме от гледната точка на шофьори, лекари и военачалници. Според мен смисълът на темата е да видим НИЕ кога и в какво вярваме. В различните теми наоколо човек излага своите виждания и събеседниците, задавайки въпроси, му помагат да види кое нещо е приел несъзнателно на вяра отнякъде и кое е приеманало през неговото осъзнаване. Както и да видим нещата от различни гледни точки.

Примерно, някои колеги кастанедисти приемат да вяват в съответното учение, защото е абсурдно и не е нужна за тях аргументация. Това е тяхно право и избор и ако дадена дискусия го е осветлила, струва ми се, че, и те, и останалите ще са доволни.

А ти от твоя гледна точка може да задаваш въпроси в различни теми за неща, които смяташ, че някой би могъл да ги е приел на вяра. Няма смисъл да ги задаваш към Ошо, Кастанеда или Свами Х защото тях ги няма тук. Но за сметка на това има достатъчно реално действащи хора, които би трябвало да могат да ти отговорят. Както и ти да отговориш за твоите действия.

Слабоумие е да се вярва на религиозните обещания за непогрешимост без мислене. Това го може само литературния герой Дон Хуан на който звездите му говорят.

Но природата е измислила нещо по-РАЗЛИЧНО от акъла - кой говори за непогрешимост и по-добро? Всяко нещо си има предназначение - акъла съответно своето, но нека си бъде в неговите граници, а не да става господар.

п.п. и защо намесваш религията - пенкилъра на религията е вярата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, да си чувал, че прякото обсъждане на трети лица води до стесняване на съзнанието за сметка на собствената непогрешимост?

и сега го кажи със собствени думи без да търкаш нечий чипик

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм чувал,още по-малко литературен герой да се смята за лице е религиозна вяра.

Кое е по-различното? И къде са границите на ума? Много добре знаеш защо намесвам кастанедската религия - защото пееш кастанедски псалми.

Според мен човек трябва да е откачен за да има такава вяра за която ти говориш. Или ако не откачен то със систематично промит мозък.

И какво - затвори ли вратата?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Опс наистина не знаех, че говориш за кастанедската религия .....

Къде са границите на ума питаш - готово, качи се да те позовят на пистов мотор или скочи с парашут, или се надрусай (избор голям), същот когато се смееш, или си в оргазъм, или

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едното е адреналин, другото са хормони на щастието. Бе от биологията засега са избягали само възнеслите се- Христос, Дон Хуан и т.н.

Мисля,че бъркаш твоето его в случая, което е нездраво щом лесно приема и се радва,че някой е глупак. Вярата всъщност в нейната здрава част е точно подредба на неизвестното за момента.Така то става известно и човек може да действа.

Тва са фактите. Кат не ти харесват отиваш на пазара на религиите и си пазаруваш квото те устройва. Обаче гаранция не дават.

Съзнанието ти е толкова обсебено от кастанедската религия,че само маневри ти се привиждат.Има биология и психология. Другото са религиозни бълвочи за панацеи,пенкилери и тем подобни чудесии.

Готино филмче. 10х.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това са фактите, защото съм ти дал малката и нищожна част от тях - за да те проверя колко си наясно с биологията, науката и по-съществените факти из тях т.е. седни си, пиша ти двойка, следващия път повече старание, защото самите учени отдавна са открили, че не става дума просто за хормони, но за да разбереш кои, как и какво ще се потрудиш, другия начин е да си вярваш на религиите .... които м/у другото гледам, че критикуваш, та не знам, поставяш се в много безизходна позиция.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 14.11.11 20:29.

Наистина ли вярваш в това, което казваш? Т.е. че само някаква малка част от хората вярват, т.е. приемат разни неща несъзнателно? Според мен ще ти е трудно да намериш човек, който да не вярва за едно или друго нещо. Даже и условието за системно промиване на мозъка се изпълнява лесно: родители (също така приели някои неща на вярване), училище (често пълно папагали), обществена среда (балансирана, колкото са такива промивките за светлото бъдеще по-рано или стремежът за бързо материално забогатяване)...

Но да оставим настрана разните религии. Ето виж себе си, смяташ ли, че не вярваш в нищо по този начин? Че не си приел нищо несъзнателно и че всичко си проверил? Говоря за неща, които реално променят твоето поведение. Дали вярваш или не в Големия взрив не е много важно, защото надали поведението ти се изменя много от това. Но виж нещата, които правиш ежедневието и където е концентиран живота ти.

П.П. Задавам ти въпроса най-приятелски без да те обвинявам в нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А не бързай да ми даваш положително вотове - аз докато набера некоа червена точка пред теб, току сторя нещо па натрупам две черни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Филмът е хубав с това, че се говори свободно за тези неща от позицията на съвременната наука. Нещата биха били далеч по-пълни, ако към гледната точка на Размножаващата се еволюция се прибави и този на духовния подход, т.е. на Опознаващата се еволюция... И там много неща могат да се научат как да използваме пълноценно Любовта...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти пък да не мислиш, че досие ти правя?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не мисля да ставам фармацевт та да се трудя да уча химикалите,а и ти едва ли знаеш нещо от първа ръка с кълване по гугъла.Вярата си е вяра-състояние на ума,а какви химикали се синтезират и унищожават ти е бледна фантазията. То и компа е свръхсложен като устройство,но не и за използване.

Сега примерно съм си поръчал едни скорости по интернет.Човека има известен брой постове,но може да е мошенник и да получа някой боклук понеже няма как да знам дали тия скорости стават без да ги кача на колата,а тва са 2-3 часа. Така,че за сега вярвам,че скоростите са ок и така смятам да действам до доказване на противното.Поведението си е поведение -сложен комолекс от действия основан на инстинкти,чувства,мисли,наклонности,интереси,възпитание и т.н.На религиозните първо им внушават как живеят в ад та после ги учат как да стигнат до рая.Аз се чувствам перфектно когато съм физически здрав.

Е кво толкова опознахте с тия медитации, спирания на диалози и т.н.? Както виждате индийците една питагорова теорема не са открили, кво да говорим...

Не с копване от гуглето, а от четене на книги - и няма как да знам от първа ръка, защото хората вече не са живи, а сред живите са из чужбина.
И след като не желаеш да си фармацевт и явно не знаеш също от първа ръка, не ми навирай общи приказки за това какво било психология, биология и т.н. , защото освен повръщано нищо друго не снасяш.

Вярата си е вяра, а па умът си е ум - и водата си е вода, открил съм още, че и огънят си е огън, човекът си е човек, компУтара си е компУтар и т.н. .... адски проникновена мисъл, чак се чудя как стигна до нея, явно не ти е бедна фантазията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да си призная надявах се поне на стих(ченце)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както виждате индийците една питагорова теорема не са открили, кво да говорим...
моля те - кажи, че се майтапиш .... наистина те моля!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Почваш да се учиш кое какво е и това е похвално. Следващия етап е осмисляне на връзките между понятията.

Не се майтапя дори съм пределно сериозен.Всичките тия "методи" на познание са по-скоро начини да се прилъже мозъка да отдели някой и друг хормон. Яденето на люти чушки примерно кара мозъка да компенсира болката в езика от лютото с адреналин и хората за това ядат люто,а не понеже са мазохисти.

Не сме народ,не сме народ,
а мърша, туй ще да кажа
и ще свърша.

Индийците като сборно понятие нямат нищо общо в темата, но след като ги намеси... Exaybachay е прав да ти се чуди, че не си чул нищо за техния ОГРОМЕН принос в математиката: нулата, отрицателните числа, началото на записването на десетичните числа, решаването на квадратни уравнения, тригонометрията, точното изчисляване на Пи...

Медитациите са просто човек да обърне внимание към СЕБЕ СИ. В училище ни учат през цялото време да обръщаме внимание на разни външни обекти (не че е лошо) и почти никак на това, което става в нас... Какво има в нас... кои сме ние... Или по-точно въпросът е индивидуален „кой съм” и всеки трябва да го изследва практично... Как живеем, какво ни прави щастливи... Даже любовта, за която идеше тук реч и която се случва на всеки, не е предмет на училищното обучение...

Та, медитациите са практични лабораторни упражнения по себепознание. Казвам ти го като ядрен физик, който е добре запознат с лабораторните упражнения за изучаване на външния свят.

П.П. Целият клуб е пълен с теми за специфични медитации и методи. Заповядай където ти е интересно и където имаш въпроси.

Това не е вярване в смисъла за който говорим, защото допускаш противното. Когато един добър християнин вярва в неговия Бог той НЕ се съмнява. Иначе, съмнението ще разяде вярата му за нула време. Така е и за кастанедците, които наблюдаваш.

Вярата, за която ти говоря е по-трудна за детектиране, защото човек много често не я усеща. Някой му е казал, че нещо е така и там се намира границата познанието му... Забележи какво казваш няколко пъти за „религиозните методи” без очевидно да ги познаваш. Предполагам познаваш някои случаи, но обобщаваш за всичко... А така правят вярващите, независимо дали са християни, индуисти или мохамедани. Търсещите изследват.

Казваш, че се чувстваш перфектно, когато си физически здрав. Смяташ ли, че това наистина е достатъчно да се чувстваш щастлив? Медитирай над въпроса... Което означава наблюдавай го, потопи се... Остави го да престои в теб поне една нощ преди да ми отговориш. Това никой друг не може да отговори вместо теб. Разбираш важността на лабораторното.

П.П. Само не бързай с отговора, защото ще изпуснеш същността на въпроса.

Люто

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук съвсем заприлича на клуб "Християнство".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само не разбрах нещо против християнството ли искаш да ми намекнеш м

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да рзбера мисловната нишка в този нервен самоанализ,а асоциацията и идентификацията с лирическия герой на П.Р. Славейков пък хептен. Честно казано се съмнявам религиозната панацея медитация да ти помогне....

Дълбоко в себе си повечето които се пишат християни не вярват на 100%.Фанатици винаги е имало ,но те са малцинство.За границата на познанието си прав. Дължи се на втората сигнална система- изгражда се невронна мрежа в мозъка и за да се разруши се изисква усилие. От друга страна пък стои краткостта на човешкия живот и това,че за да влезеш в крак с нещата се изисква един доста дълъг период на обучение и ако тръгнеш да откривап нещата няма да стигнеш и до топлата вода и колелото.Виждаш ли колко си едностранчив и толкова медитация никак не ти е помогнала да видиш толкова просто нещо.И да така е чувствам се перфектно,а като гледам и котката ми и тя, при това без да медитираме изобщо.

Нищо против християнството нямам. И против другите изброени тоже.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от L.L. на 15.11.11 00:21.

Преди време чух следната история:
В купето на един влак пътували двама човека. Единия забелязал, че другият се държи по някакъв необичаен начин - за известно време се смеел тихичко сам, след това лицето му придобивало сериозно изражение и той правел натърпеливи жестове, преди отново да започне да се подсмихва. По някое време човекът не издържал и попитал:
- извинете, че ви питам господине, но какво е това, което толкова ви развеселява?
- вицове - отговорил веднага другия - аз си разказвам вицове.
- интересно - промърморил успокоен първият и отново попитал - но понякога ставате сериозен, защо така?
- това е, когато вицът вече съм го чувал.

Така си вървят нещата и при теб - това, което те попитах и не си разбрал е, ако сам си разказваш вицове как ще си кажеш нов виц, всички вицове си ги чувал преди, ти можеш само да си ги повтаряш, като трамвай си движиш се по фиксирани коловози, утъпкани пътища, все едно и също се повтаря ...... ето от това измъква медитацията, от механичния живот който живееш, а е механичен, защото нямаш съзнанието за това, което правиш.
Питам те нещо - ти почваш да ме определяш, питам те друго, ти пак сипеш некви тъпотии по мой адрес, толкова ли те бърка да отговориш поне един път.

Опитай се да измислиш нещо ново - ако не можеш, пробвай с медитация, все пак недей забравя, че всички значими научни открития, всички велики произведения на изкуството, са дошли от медитацията, а не от умствени напъни.

п.п. а ако толкова много мразиш, презираш и отричаш медитацията, да те питам тогава - що чиниш в този форум? ........ дано поне този път да отговориш, а не пак да навлизаш в мисловни уртикарии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 15.11.11 12:18.

Или бяха серсеми...??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прекаляваш със самоанализите и медитацията никак не ти помага да живееш скучния и механичен живот ,който е такъв само защото религията ти го казва та да дойде на бял кон с медитацията под ръка и да те освободи.Аз научавам доста нови и полезни неща от хора които знаят и съответно ги преоткривам за себс и, докато ти с твоята медитация явно си до под кривата круша. Ок и като си самовнушиш,че вица е нов кво прайш? Даже и не е толкова забавно както когато котка гони опашката си. А относно форума -ми пиша както виждаш,споделям гледната си точка без да ти я налагам, което е още един симптом за болна религиозност -така нареченото "мисионерство".

Да ти с пренебрежението си към индийците и привързаноста си към вярата тей си се преоткрил, та са префръга през пичи косъм.
За гледната ти точка, която приемаш за единствено вярната и не спираш да натякваш при това с обиждащ тон, накратко да ти кажа - лааш на виялица, а понеже допускам, че не знаеш какво значи този стар лаф, да ти го поясна подробно.

Нема да ти падне варака, ако кажеш, че нещо не знаеш. И си е така. Само прост човек знае всичко. Нарича се "епистемологична арогантност”. Простотията има това качество, че стеснява хоризонта на човека, но разширява темите, по които той "знае”. "Всеки човек, казва Давид Хилберт, има определен хоризонт. Когато той се стесни и стане безкрайно малък, се превръща в точка. Тогава човекът казва: “Това е моята гледна точка”. Нали разбирате, колкото по-малък хоризонта, толкова по-лесно се изработва гледна точка".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От девет кладенеца вода носиш борейки се с некви въображаеми мелници и тесни хоризонти само и само да си наложиш религиозната гледна точка и за това употреби даже Хилберт. Не те разбирам.
П.С.Ма много обидчиви сте религиозните бе -уж изследвате егото,а все по-големи егоманияци ставате -я преброй обидните епитети от мен и от теб да видиш кой печели убедително?

Редактирано от lapsus на 15.11.11 17:47.

Нямат никакъв съществен принос -нито една важна теорема не носи името на индиец.Чак през 20 век и то благодарение на западната университетска система има видни индийски учени което е нормално за толкова многоброен народ,но като процент са ужасяващо малко, което си има и своето обяснение.
Ти какво откри с тая лабораторна медитация? Нещо по вътрешните си органи и тялото или пак в "духовната" сфера т.е шменти-капели?

я преброй обидните епитети от мен и от теб да видиш кой печели убедителн
Ша ода а са фръла у Дунава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-добре у Ганг ,че няма да биеш на очи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 15.11.11 18:33.

Е ако говорим на северозападен говор ти ми приличаш на мачка коя сама се бие у дирек и место да ручи поганци се сеща да медитира след секи удар у дирека като види дзвезди по пладне.

Малиииии срам за пустиняците - беги, беги, че си кисел си куту конска пръдньЪ.

Как може да си от северозапада и да си такъв опак енжелер бре - дзеня не е дошъл от китай, а от резервата, ти как така се пръкна от таме.

п.п. за незнающите - това е областа в България, с най-голяма гъстота на медитиращи хора. (подчертавам - от древни времена)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 15.11.11 19:17.

Дип,че не съм дживгар,а ти си битер бърбиняк и си го сакаш клюцанйето.

Ей не нагмуца са беее - еби, учи, еби учи, я си отебах то са ненаучи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 15.11.11 19:23.

Ти му викаш кум Еване оно тича за уя та фане.

Тъп и упорит е много лоша комбинация.Благодаря ти,че разбрах заради теб по-добре класификацията на Айнщайн.

Еееее а вкарай малко творчество де - тъкмо си рекох, че има живец у тебе .... кажа нещо моите думи вземаш, кажа друго пак ...... взе да ми доскучава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 15.11.11 20:02.

Дали ще е на Дунав или на Волга все е България. Да не забравяме все пак че до 1923г. съществува България на Волга, която съветските комунисти прекръстват на република Татарстан и българите ги задължават по документи да се наричат татари...няма народ няма проблеми...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Творчеството е процес несъвместим с религията така,че говориш за някакво друго творчество което не го знам какво е оставяйки настрана факта,че да ти харесам не ми е приоритет.

У Дулово поне някои турци знаят български докато това твърдение за Татарстан е невалидно.

Да това, че се стремиш всячески да се държиш, като дебил разбрах, че ти е основния приоритет - твоя воля, жалкото е, че точно троловете се изсирате върху всичко хубаво на този свят, било то религия, изкуство, занаят, приятното общение м/у хората.

Как очаквате форума да има ниво допускайки подобно поведение? - в една огромна войнишка бака чорба, ако сипеш една чаена лъжичка лайно, храната се разваля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз разбирам,че нещо пак в крехкото ти религиозно съзнание се счупи и нервите ти излязоха извън контрол. Нали знаеш кое и пречи на религиозната ракета?

явлението вяра при мен се е появявало при случаи, където залогът е сравнително висок и са се изчерпали всички варианти

Представи си примерно Колумб, който много седмици наред плава напред към неизвестното и земя все няма, изчерпващи се хранителни запаси на борда, бунт на екипажа и т. н. - нито една логическа причина да продължи да се бори. А упорство се е искало немалко - бунтуващ се екипаж, който трябва да бъде убеден да продължи, вероятно към море, в което така и няма да се появи земя и собствената логика, която все по убедително ти казва "край пич, провали се".
И това, което го е накарало да се справи с всичко и да продължи да действа все едно нищо не се е случило и без да изпадне в колапс, аз наричам вяра.

Някои може да го наричат по друг начин, примерно интуиция. Но според мен в миналото, когато терминът интуиция не е съществувал, за всички такива ирационални явления или вътрешни сили, които колкото и нелогични са били, хората пак са взимали решения в определената от тях посока, се е използвало понятието вяра.

На мен ми се е случвало тази сила да се проявява в случаи, които са важни. Понякога съм я усещал като съвсем кратък проблясък в съвсем ежедневна, но важна за мен ситуация. А и никога не съм започвал да вярвам ей така щото ми е кеф, вярата се е появявала сама, без мои усилия - или я има или не. Като я няма нито я ползваш, нито ти трябва. Както и вилицата не се ползва много за гребане.

Когато става въпрос за нещо несериозно, в което се опитваш да повярваш и примерно си викаш "вярвам, че зад ъгъла има червена кола", едва ли става въпрос за вяра, дори и да си викаш "вярвам". И с в случая с апартамента може просто да не е ставало въпрос за това, което наричам вяра. Просто може да е нямало предпоставки за възникване на вяра.

А да не говорим, че някои просто почват да вярват без да са обмислили добре нещата, защото като помисли човек добре, може да му станат ясни до такава степен нещата, че вярата просто да е неуместна.Примерно в случая с дядо коледа, дори без да се напрягам постигам съвършена яснота по въпроса, че той не съществува. А като малък вярата в дядо коледа явно се е простирала до получаването на правилния подарък и си е действала перфекно, и в карайна сметка това че той наистина не съществува се оказа в периферията на нещата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от konopr на 16.11.11 20:02.

Който търси, (го) намира... каквото търси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нормално е повечето да не вярват на 100%, но това не ги прави по-малко вярващи. Впрочем и точно това им създава проблемите: тази част, която вярва се сблъсква с онази, която не вярва и от тук възникват куп вътрешни конфликти.

Не разбрах какво еднотипно си видял, но както и да е. Естествено, че стъпваш на опита на другите, но ако ти сам не откриеш какво е влюбването, как се плува, как се кара кола, не може да ти „падне” от небето. В един момент може да те заинтересува да откриеш и какво друго има в теб освен здраво тяло и гледане на котка... Но оставам с впечатление, че дотук ти е достатъчно и определено не ми интересно да споря за това (пък и за каквото и да е друго).

Не знам дали си се занимавал с математика извън общоучилищните програми и дали си се интересувал от нейната история. Но това, което казваш, по-скоро говори за обратното. Първите 10-15 века от тази ера математиката е била сравнително слабо развита в Европа и центърът на математическите отрития в течение на векове е бил в Азия: Индия, арабските страни и прочие. Ако откритията, които споменах, за теб са нищо, това може да се приема за първа стъпка във вярването. За да се открият по-късно разни важни теореми, европейските математици е трябвало да стъпят на нещо .

Немалка част от опитностите от въпросните лабораторни упражнения съм ги описал в темите, които съм линкнал в профила ми. Ако нещо те интересува, заповядай и ще ти отговоря конкретно.

Но ако целта ти да е спорим безсмислено, ще съм ти благодарен да не си губим взаимно времето. В този случай приеми, че всичко това са шменти и капели и бъди жив и здрав.

Вярата се използва от много хора като вече „няма на къде”. Апропо Булгаков хубаво го е описал в Майстора и Маргарита чрез думите на Воланд как като се разболее човек от рак и тръгва по гледачки и екстрасенски и прави неща, които по-рано би сметнал за глупави. Въпросът е защо въпросните хора не я използват тази вяра и преди това, ако е полезна.

Примерът ти с Колумб в хубав и ти казваш „това, което го е накарало да се справи с всичко и да продължи да действа все едно нищо не се е случило и без да изпадне в колапс, аз наричам вяра”. Там е работата, че МНОГО неща са му помогнали на Колумб да се справи и да се вярва, че е само едно качество (вяра) си е наистина чиста вяра.

Качеството „упоритост” не е непременно еквивалетно на качеството „вяра” и определено Колумб го е имал в немалки количества. Преди това си пътуване той е бил вече известен като много добър мореплавател и това също му е помогнало (апропо морето привлича добрите мореплаватели не по-малко отколкто една класическа вяра). За да намери пари за мисията си е трябвало определено да бъде не само упорит, но съобразителен и убедителен. И понеже са му отказвали неколкократно преди това докато испанската кралица най-накрая приема предложението, явно е и бил гъвкав. И т.н.

От друга страна Колумб се е надявал преди да достигне Индия като крайна цел да стигне първо до японските острови (идеята му е била да прави именно околосветско пътешествие при което Азия е от другата страна на Атлатика). За негов голям късмет на пътя му случйно е имало Америка. Много други мореплаватели са загинали, защото не са имали този късмет да им помогне цял континент.

И най-важното, човек може да направи всичкото това без непременно да вярва. Нищо не ти пречи във всеки моемнт да си отваряш очите и да преценяваш ситуацията. И ако човек е центиран в себе си, това не би трябвало да го води до колапс. Да, в разни случаи може да е изправен на кръстопът: да продължи или не, наляво или надясно... И двете възможности да изглеждат почти равновероятни. И човек да избере съзнателно една от двете... Без да е сигурен за края... Но това няма нищо общо с вярата... Всъщност често всички ние сме в това положение. И интуицията също не винаги помага, колкот и да изгелжда че е така в един момент.

Будността обаче помага. Може да си тръгнал за Индия, но пък да намериш Америка. Или пък да намериш себе си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понятието вяра наистина включва повече неща и като гледам си ги обхванал в твои постове по тази тема. На мен ми се стори важния аспект това, как вярата в нещо може да играе роля в житейските ситуации конкретно, понеже има много неща за вярване и невярване, които по никакъв начин няма да повлияят на нито една ситуация в живота.

Иначе Колумб е тръгнал без да има точни разчети колко трябва да плава на запад, за да стигне земя и за това използвам изчерпването на логическите причини като индикатор за вяра в този случай.

Иначе когато за мен е било важно, дали нещо ще стане, будността е задържала положителна нагласа и е помагала да не се връзвам на вероятността от негативен или нежелан развой на нещата. А както казах когато има положителна нагласа има повече вяра в това, че нещата ще станат.

Вярата за мен е по-скоро термин, който не върши толкова работа. Важното е усещането и взаимодействието със силите, които действат в даден момент върху ситиацията и как, и защо дадени твои действия се основават на логически или нелогически причини.

А що се касае до термина вяра, тозй който има вярата май се нарича уверен? или просто това е игра на думи? Примерно един мъж като подхожда към една жена с неувереност и в общия случай нещата не стават.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зная само, 4е казах "не" на въпроса, дали да забравя вси4ко, което съм видяла и преживяла. Хванах се за косата и се изтеглих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен понятието вяра е нещо съвсем конкретно, но понеже вярата може да бъде приложена към много неща и от там идва тази наглед многообразност. Има смисъл да го разглеждаме чисто практически, защото всички в един или друг момент вярваме в нещо, а самата вяра имплицитно е свързана с това да НЕ си задаваме много въпроси. Езиковият подход не е от голяма полза, защото изразът „вярвам, че...” на доста езици е почти еквивалентен на този „мисля/смятам, че...” (т.е. няма вяра по същество), докато има много хора, които вярват в нещо, но съзнателно почти не си признават. Аналогично и думата „уверен” изразява нещо различно по същество, т.е. знание на базата на опитност. Ако приемем, че при първото си пътуване Колумб е вярвал (или допускал/предполагам/искал да изследва... - забележи колко различни неща водят до сходно действие!), че има земя/континент на запад в океана, чак при второто си пътуване е могъл да каже, че е „уверен”. Относно твоя пример, за подхода на мъж към жена, той да си повтаря, че е уверен и че вярва като подхожда към една жена, но ако няма опит с жените, ще си остане само с вярванията.

Вярата е приемане на нещо без да се поставя под съмнение други възможности за неговото случване. И основното й предимство е, че не ти се разпиляват силите, а се движиш в една посока. Ако е вярната посока – чудесно, защото ще имаш максимално КПД. Ако обаче е грешната, това същото КПД ще те отдалечава от целта с максимална скорост. И тънкостта е, че половинчата/умерена вяра не върши голяма работа. Само ще ти създава вътрешни терзания... За да е ефективна вярата трябва да е максимално пълна. Но като влезеш в нея ще си като в капан и трудно се излиза...

На съвсем практично ниво. Представи си, че някой вярва в любимия си футболен отбор, политическа партия или нещо подобно. Резултатът е, когато те победят в състезание или избори, въпросният човек се чувства щастлив или удовлетворен (съвсем реално!). Но пък ако загубят се чувства нещастен... И такъв човек трудно си задава въпроса, че може да е същото толкова щастлив, когато противоположният отбор или партия са спечелят.

В духовните среди вярата е също много често явление навсякъде, защото човек се започва да прави нещо, за което има много малко опитност и разбиране. Ако някой повярва, че е полезно да се прави динамична медитация, тай-чи, йога, тенсегрити или просто хорово пеене, то този човек ще напредне много в съответната област, защото ще вложи ефективно много от своята енергия там. За разлика от този, който прави нещата половинчато от дъжд на вятър. От друга страна, има хора (така наречените „материалисти”), които пък повярват, че освен физическо тяло и материални неща няма нищо друго. Т.е. историята с шопа и Витоша като най-висока планина поне в Млечния път. Въобще вярата може да се изразя по много начини и при много хора.

И всички ние сме смесици от горните истории... И вярваме в много неща най-често несъзнателно. Понякога е полезно, друг път не толкова и поне за мен смисълът на темата е именно всеки да види това за себе си.

Вярата е съвсем РАЗЛИЧНА от това, човек да допуска или предполага нещо или просто да иска да го изследва. Първото може да е ефективно, но е опасно. Второто, изисква много повече ресурс, но пък ако го овладее човек получава много по-голяма свобода.

И пак нещо съвсем практично понеже спомена няколко пъти за „положителна” нагласа и подход. Много хора вярват или са убедени, че положителният подход е по-добър от отрицателният. За да видим обаче дали това е просто вярване или нещо друго, как смяташ, има ли нещо по-ефективно от положителния подход?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно понеже съм се занимавал с математика знам къде са правени откритията. В древна Гърция и елинистичен Египет -сети се за теоремите на Талес,аксиоматиката на Евклид, Архимед и т.н. Азия служи като един контейнер на това след като е била завладяна от Александър Македонски.И после знанието се връща уж от Азия заради тъмните векове в Европа когато наука е било еретична дума и са горели книгите.За това и няма да намериш ни една теорема с индийско или арабско име или дори да намериш то това е вторично, изплагиатствано от горепосочените извори.Същото важи и за китайци и японци. Впоследствие след ограничаването на религиозната тъма Европа дърпа толкова много напред математиката за втори път колкото медитиращите по без гащи не са и сънували, нито им е било цел.

Не бъркай "откриването" с научаването.Най-малкото е мега егоистично -дори Нютон е казвал,че нищо не би открил,ако не е стоял на раменете на титани като Евклид и Архимед.Средностатистическия човек просто трябва бая да учи ако иска да е в крак и дори може и да се самозалъгва,че не учи,а преоткрива,но това освен да му раздуе егото за друго няма да му послужи.
И това няма да го преоткриеш т.е. научиш с медитация.А с теория и практика както дори във всеки загубен техникум.Е за тва ашрамите са гола вода,а техникумите дърпат света напред.Да, винаги ще има идиоти които ще намират "духовни" устои в религиите на изтока, но това е заради пазарната икономика която води и до пазарна религия- т.е. можеш да си купиш глупостите на който искаш религиозен гуру дори без пари и накуп и да се правиш,че вярваш в тях.Законите на света са сурови и човека винаги е имал нужда от вяра за да съществува така,че и това е ясно.Но прекаления светец и богу не е драг както са казали по-здраво стъпилите на земята и използвали религията за лично забогатяване и висок жизнен стандарт каквито са и Ошо и Кастанеда.

май никога не ми се е случвало да вярвам в нещо на 100% и без да си задавам въпроси.

Аз подхождам към неизвестното по-скоро изследователски и не изпитвам нужда от много ресурс без наличната 100% вяра, за да се движа ефективно в избраната посока. Защото използвам тягата на една доста мощна сила, която се нарича любопитство. Когато съм ходел на мачове на любимия отбор по-скоро съм изпитвал не вяра, а надежда че ще победи. А и именно реалната вероятност отбора ми да падне прави мача интересен.

Общо взето не спирам да допускам съществуването на другата страна на монетата и когато нещо неизвестно ми е истински интересно, това е достатъчно КПД-то да си е екстра, ако реша да изпробвам дали то наистина съществува.

Навремето учителят ми по английски ми каза като на един тийнейджър израстващ в рисково време "пробвай да се позанимаваш с медитация, това може да е по-интересно от всякакви наркотици". Аз дотогава бях пробвал трева, което ми докара доста интересни преживявания и си викам, ако медитацията е по-интересна тва ще е супер - ей така си седиш и само със себе си достигаш до толкова интересни явления. За мен не беше кой знае колко важно дали наистина е така, но важното беше, че това ми е супер любопитно. И започнах да пробвам едни техники, които ми показа един приятел. Първите опити бяха неуспешни и нищо не се случи, но тъй като не ми пукаше особено дали това е истина, а любопитството беше все още доста силно, не се отказвах. А разни книжки и друго подобни материали допълнително ми засилваха любопотството и ме караха да не се отказвам. А и не знам защо сякаш усещах че има нещо отвъд това, което виждам и усещам. Беше ми толкова интересно, че дори нямах нужда да от позитивна нагласа. И накрая просто се докоснах до него. В нито един миг преди това не съм изпитал и капка вяра в смисъла, който определяш това понятие.

Позитивен подход по скоро за мен е отсъствието на негативизъм. Когато човек се стреми към нещо, винаги има вероятност от неуспех и когато човек подхожда негативно неуспехът му се струва по-вероятен. А логични причини, които да ти представят неуспеха като вероятен, често има достатъчно, но насреща им има и логически причини, които ти представят успеха като вероятен. И когато нито позитивната логическа страна нито негативната е надделяваща и ти все още не знаеш да бъдеш или да не бъдеш, единствения вариант е да действаш. Тогава на помощ на успеха (не толква на твоя помощ може би) идва позитивният подход. А той е да не обръщаш внимание на негативната логика в момента на действането, колкото и да напира тя.

Тук не става въпрос за това дали позитивният подход е по-добър от отрицателния. Просто позитивният води по-скоро до действие и то с по-високо кпд, а негативният води до бездействие и или понижава кпд-то на действието. Когато съмнението в нещо ясно надделее, просто не се занимавам с това нещо. Разбира се не си казвам, че то е 100% невъзможно, а просто се отказвам да се занимавам с него, а ако то все пак е възможно вероятно някой ден ще се прояви. Или пък, че вбъдеще ще придобия опит, който ще ми даде допълнителни логически причини, да се захвана с него.
Например отдавна смятах всички тези неща за енергията ци и подони явления пълни фантасмагории и въобще не съм имал намерението да се занимавам с тях. Но попаднах тук и попрочетох някои неща, което ми даде допълнителни логически причини бутащи срещу съмнението в това и оттам имаше две възможности - да действам или не. А позитивната нагласа и любопитството после си свършиха работата. И някаква част от спектъра на тези сили може да се нарече вяра. Примерно както част от цветовия спектър се нарича зелено

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от konopr на 26.11.11 19:53.

Будността обаче помага.
Тъй като се спомена Колумб - велик мореплавател, мислех да разкажа една кратка история от житейските ми премеждия, ма .... нещо ме домързя. Но в другата тема след поста на L.L. с едно клипче там за едно мече на едно корабче - реших да я споделя.

Не мога да твърдя как е било с Колумб и екипажа му -но вярата, будноста и убеденоста са щели да бъдат напълно ненужни, ако сред тези опасни, кръвожадни, безмилостни, ендооки, еднокраки, едноръки ... в краен случай едноухи, коравосърдечни, брадясали, некъпани, миришещи на ром, въоръжени до зъби мореплаватели-пирати е виреела любовта. Ето моята малка история.

Войниклъка ми премина в морска служба - не беше зле да ви кажа, безкрайната морска шир, откритото небе, без човешко присъствие, красота.
Един ден при поредното учение там, неочаквано се изви страхотна буря - такова чудо не бяхме виждали после разбрахме, че това било най-силната буря от времето на Язон насам. Подхърляше ни без никаква възможност за управление на кораба от наша страна - буквално стихиите си правеха с нас каквото си искат. Чувствахме се като хартиено корабче пуснато от детска ръка в бързеите на река изливаща се току пред нас във водопад - а детето подскача с блеснали очи развълнувани от гледката.

Не знам как, но корабът ни и ние оживяхме от бурята - уви по-голямата част ор провизиите ни бяха отнесени и доста от контролните уреди на кораба се повредиха. Не знаехме къде сме, не знаехме на къде да поемем - бяхме изгубени в откритото море. Пробвахме уж по звезди, уж по слънцето, но сякаш не се намирахме в този свят, така и не достигахме никаква земя.

Провизиите храна свъшиха само за броени дни, още по-страшно стана, като свърши и рома - изпаднахме в отчаяние, не знаехме какво да сторим, вече виждахме сянката на приближаваща ни смърт.
Минаха няколко седмици, вече не издържахме от глад, но ние бяхме стари морски тигри, имахме дълбоко свързващо ни минало и бяхме преминали през какви ли не премеждия, опасности и заплахи. Не се предаваме така лесно - решихме да изядем един от нас и да караме така, до последния човек.
Всички за един, един за всички бе написано в книгите видейки от нас, на какво сме способни. За да е честно теглихме чоп - една къса, сред останалите дълги клечки. Знаете късото винаги е прецаканото - къс живот, къса памет, къса пишка.

Теглихме и честа се падна на мен. Нямаше смисъл от колебания и терзания, оплаквания и разочарования - рекох "момчета, радвам се, че ще дам тялото си за вашето спасение, но нека първо се наглася". Не можех да се дам току така, мръсен, кален, космат - ще бъда гаден на вкус, ще им присадя на пичовете, исках да им предоставя възможно най-вкусната и приятна храна ... естествено при дадените обстоятелства.

Отидох - нагласиха ми приятелите топла вана, сапунче с аромат на жасмин и магданоз, избръснах се най-старателно, дори вежди, мустаци .... знаете ли кво е досадно да щавиш косми и перушина, обръснах се целия да се не мъчат хорицата. Направих си гаргара, очистващи вътрешности техники от йога и вече бях готов.
Излязох на палубата - усмихнат с ведро лице, защото знайте, дори храната, ако не е приготвена с любов може да ви отрови, а отрова изпита с любов ще ви направи силни. Момчетата бяха леко посърнали - нормално е, толкова много минало имахме, за един кратък миг ми мина пред очите цялата ни история, та нашия екипаж с непобедимия ни кораб, бяхме минали през девет планини в десета, през девет пустини в десета, през девет морета ..... в 11-то, да чак в 11-то море бяхме ходили, а там .... там просто не е за приказване, човек трябва да иде, за да види и да разбере, думите бледнеят пред онова на което станахме свидетели там и за това никъде няма да намерите, някой да е разказвал за 11-тото море, най-многото, което може да се стори е да се спомене, но е невъзможно да се опише такова вълшебство.

Но между нас имаше неизмерима любов, тази любов винаги ни е спасявала, винаги ни е била пътеводната звезда в морската и житейска шир. Нямаше време за губене, нямаше какво да чакаме - хората все чакат, аз това не мога да го разбера, все чакат някой да ги оправя, все чакат любовта, все чакат нещо от вънка, все чакат я някой месия, я някой пророк, я божий знак .... но какво чакате питам се аз. Любовта не се чака, тя се живее, тя е самата живящост - дори дърветата не чакат, а растат, дори реките не чакат, а текат. Нито един Исус, нито един Буда не може да дойде при вас, ако чакате - движете се и ще ги намерите.
Ние нямаше какво да очакваме - аз бях самия Годо.

Отправих се към мачтата - любовта ми бе толкова безмерна, че не исках да допускам, приятелите ми да ме убият, не можех да им причиня това, как после щяха да ме ядът, щяха да се чувстват виновни, щяха да се укоряват за стореното, сън да ги не лови, не ... само скъперникът губи, аз давам.
Има една Японска история, разказваща за самурай, който по време на битка бил наранен лошо в ръката - като се събудил след операция, лекаря му казал "господине моите съболезнования - изгубихте ръката си" и самурая отговорил "изгубил ли? - не!, аз я дадох" .... това е то, така и аз давах тленния си живот, тялото си, а не да губя.

Велика сила е любовта - тя е била, тя е и тя ще бъде. Живот без любов не е живот, а умиране.

Качих се аз на мачтата - нали от високото, па тя баят висока, скачам и луууууп а са прекина по врат. Стигнах върха и зад гръбЪ ми като блесна онова ми ти слънце, като огря тялото ми, онеа ми ти мускули, онзи ми ти бронзов тен, ех майкааааа титан, аполон потъна в забвение пред това съвършенство. И в следващия поглеждам надолу, за да си вземем последно сбогом и какво да видя - они ревът ... е, а сега де, това па защо?

Рекох:
- за кво ревете бе момчурляци, нема аз да ви ям, нали вие мене?
И горките през сълзи ми отвръщат:
- а е Стушко баце - и подсмърчат - а бе то железо еде ли са бе мамка му стара.

п.п. та не ви знам ни вярата, ни будноста, ни убеденоста - но любовта е била преди нас, ще бъде и след нас. Следвайте любовта и винаги ще намирате.
п.п. 2 - еле миг след това видях земя и така ела ма на, жив, здрав и още по-любящ пред вазе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ехааааааааа, Светулчице, знаеш колко съм трудна на похвали...ама тук надмина себе си! Благодаря ти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз не мога да твърдя със сигурност, но предполагам, че в екипажа на Колумб е имало доста любов вкл. и към парите, приключенията (за рома въобще не е нужно да споменаваме).

Твоята житейска история е безспорно интересна. Виж как от къса клечка се ражда дълга история. Нещата се балансират някак си.

Интересно ми е, ако ти беше изтеглил дългата клечка (особено до последно), щеше ли да изядеш всичките си приятели? Хм, би ли предпочел да ги изядеш с любов или просто да не ги ядеш по една или друга причина (даже и без любов)?

Споменавайки Колумб и твоята история ме подсети за една моя история по случая, която майка ми ми разказваше често като малък, защото не обичах да ям кисело зеле. Та не знам по време на кое от пътуванията на Колумб до Америка е станало, но няколко човека от екипажа се разболели от скорбут (започва с кървене на венците и завършва обикновено като храна за рибите). Но вместо да бъдат изхвърлени зад борда заради тази смятана за неизлечима тогава болест, екипажът показал любовта за която ти спомена и ги изоставил на един попътен необитаем остров. Върхът на любовта е бил че има оставил и една каца кисело зеле (разбира се, месо и други такива продукти никой не би си помислил да им дава).

На връщане от Америка, пак минали покрай този остров и всеобщо било учудването, че хората били оздравели ядейки именно само кисело зеле, в което имало Витамин С (а може би и любов) така нужни срещу тази болест.

Хм, вие нямахте ли, някое буре с прокиснало зеле или друга подобна гадост?

Хм, вие нямахте ли, някое буре с прокиснало зеле или друга подобна гадост?
Немаше бе пусто - аз даже скачах няколко пъти във водата, викам се, ще лепна за ушите я някоя акула, я някой кит и да оправя нещата, ма те докато ме видят и дим да ги няма ...... разбирам ги да ти кажа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каквото е станало - станало. Аз те питам от гледната точка не на тогава, а на сега. Точно както ти казвах, че правя като гледам филми - гледам през очите на всички герои... И ти събуди ситуацията.

Та гледайки през очите на тези, които са щели да те ядат, се зачудих защо ти е било нужно да се бръснеш толкова. Хм, щяхме да те одерем (посмъртно де и ти нищо нямаше да усетиш)... Виждами се по-практично.

А от друга страх се заучих кое е по-тежко, да умреш или ти да изядеш 20 приятели. И пристигайки на някой бряг да си каже "всички са в мен".

Не знам дали си правил лечебното гладуване, но хубавото му е че се учиш да минаваш отвъд храната. Като свикнеш и на 2рия ден вече не усещаш глад... Е това не е панацея и особено не на 18г.

И ако човек е центиран в себе си, това не би трябвало да го води до колапс.
Дори не мога точно да си формулирам въпроса, знам само, че "колапсът" вследствие на съмнението ми е познат като състояние. Усещане за въртене в омагьосан кръг. Въртене около центъра ми сигурно.
Как устояваш на центробежните сили?

В темата стана въпрос за съмнение и вяра, но всяка една от тези две думи може да бъде разглеждана по два коренно различни начина (и от тук има често дискуии над тях).

Човек може да се съмнява като се колебае много (апропо, немалко от хора от зодия Везни са пример за това). Незнаейки какво да избере... Както казваш, въртейки се в кръг и създавайи по всички закони на физиката центробежни сили. И разбира се, това да води до колапс рано или късно.

Човек може да избере също слепешката бързо едно решение вярвайки в нещо си, но това по същество е другата страна на същата монета, която води до колапс.

От друга страна, може да се съмняваш ТЪРСЕЙКИ как стоят нещата. Без да се осланяш на предразсъдаци и вярвания. Да се съмняваш докато разбереш и видиш.

От същата тази страна може да вярваш в нещо, именно защото това е твоя опитност придобита на базата на горното търсене. И тогава цялотото ти същество и всичките ти сили текат в ЕДНА посока, ти си ЕДНО... И разбира се, няма центробежни сили.

Така че въпросът не е как да устояваш на центробежните сили, а как да не ги създаваш. Иначе, ще трябва да създаваш центростремителни сили и ще се бориш сам със себе си. Което ще ти пома енергията.

Но на всеки човек му се случва да стигне до ситуация при която в първия момент не знае какво да прави. И не му остава нищо друго освен да търси и да гледа... Образно казано, реката стига до някоя долчинка и трябва да я напълни преди от самосебе си да намери накъде да потече.

Ако разгледаш понятието "центробежна сила" от физката ще видиш как то помага и за случая, който засегна. За да се получи значителна центробежна сила трябва да се завърташ многкратно и/или с голяма скорост. Когато човек е буден и гледа детайлите, няма смисъл да повтаря едно нещо 5 пъти за да разбере, че се върти в кръг. От друга страна, медитация е еквилент на това, че "времето почти спира"... Усещаш времето миг по миг... Забавяш го... От такова забавено време трудно се създава центробежна сила. Тя идва от бързи и несъзнателни действия.

И последно, вместо да се въртиш около центъра си, просто ВЛЕЗ в центъра си. В окото на циклона винаги е спокойно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много добре си го описал, както винаги.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите