Може и да е така. А може и да не е. Май не вярвам, а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами ако не е вярно това в което сме повярвали? Вярвам че днес няма да вали и ще е 30 градуса. Излизам на улицата по тениска, но там е студено. Номеври е. Но аз вярвам още. Може би на обяд ще се стопли. Но на обяд завалява сняг. И ми е студено. не ми харесва. А сега де??

2 са 2 ябълки, 2 лева. И с още 2 стават 4. Не е ли така?

Не знам какво сме ние... какво е човек. Даже и не съм още повярвала какво сме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може и да е така. А може и да не е.
Сьорен Киргегор е станал толкова известен благодарение на баща си - ако стареца не му е бил подсигурил финансовата издръжка, човека е щял да си отиде още по-рано и нямаше да чуем за него.

п.п. а защо казвам изобщо това - оставям на теб да разбереш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато са се поизчерпали логичните причини да вървя в дадено направление вярата, че все още има защо обикновено ме кара да продължа, без дори да знам това защо кое е. Аз не я ползвам като помощно средство, а когато се зачудя, какво ме кара все още да не се отказвам, просто констатирам че това е някаква вяра.
Когато нещата въпреки всичко не се случат, това автоматично не означава, че вярването ми е било грешно, а може примерно да означава, че не съм вярвал или действал достатъчно - не съм дал всичко от себе си с други думи.
А когато има повече позитивизъм човек, обикновено вярата, че нещата ще се случат е по-силна и оттам човек е по мотивиран и мобилизиран и по трудно унива.
Като си позитивен вярваш и като си негативен също, това безспорно е така. Само, че като си негативен обикновено вярваш в провала, а като си позитивен по-скоро вярваш в успеха.

На Миро мога да кажа, че когато погледна, какво ме окриля, констатирам че това са си моите си криле, които в дадения случай са вярата.


Иначе по разни по-големи вселенски въпроси, които примерно са свързани с извънземните, живота, смъртта, сътворението и т. н. има ли смисъл да се вярва нещо там? и ако да защо? Ако тръгна да следя небето постоянно и да търся радиосиглани от извънземни, не бих го направил от вяра, че ги има, а просто от любопитство, дали нещо ще открия.


Като се говори за вяра и вярване акцента е добре да се поставя върху самото вярване и това как те кара да се държиш или действаш, а не върху истинността на вярването. Много хора зациклят върху истинноста на вярването и така нерядко на сцената се появяват изперкали типове, които са се вкарали яко в конспирацията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

* сетих се за аксиомите в математиката - твърдение, което не се доказва, а се приема за вярно..
Ако липсата на доказателства наречем вяра, то ще се окажем в порочен кръг от който е малко вероятно някога да се излезе.

Една от тайните на съществуванието е, че нещата, които се разбират от само себе си, често не могат да се докажат - в/у това е работил Гьодел, а именно, че формалните знакови системи от рода на чистата аритметика не могат да се използват за доказването на собствената им пълнота и непротиворечивост (пълната система поражда само истинни твърдения, а непротиворечивата не поражда противоречия) Допълването или разширяването на системата не могат да решат проблема, доказателствата трябва да се търсят извън нея.

Век преди това в един разговор Наполеон е питал Лаплас, който вече е написал своята "Небесна механика", защо след като в труда му става дума за описание на небесния свят, в нея не присъства Бог. "Такава хипотеза не ми бе нужна", ще каже Лаплас на високомерния Наполеон, а Лагранж в типичния си саркастичен стил ще коментира по-късно: "О, хипотезата за Бог е прекрасна, тя обяснява толкова неща!"

Гьодел доказва, че всяка сложна формална мисловна система от рода на стандартната логика и аритметиката задължително е непълна или казано по-друг начин, ако имаме краен брой прости основни положения (аксиоми) и правила за извеждането на теореми от тях, и ако аксиомите не си противоречат, винаги може да се формулира поне едно истинно твърдение, което системата не може да докаже, каквото е "всяко число е равно на себе си".
Доказателството му е блестящо - никой краен и непротиворечив набор от аксиоми не може да бъде пълен, и колкото аксиоми да добавяме, за преодоляването на даден недостатък на една формална логична система, все ще има една теорема, която е невъзможно да се докаже.

Този човек е имал изключителен ум - крайния резултат е, че чрез аритметиката, не може да се докаже собствената й пълнота и непротиворечивост т.е. доказателствата, ще са извън логиката, аксиоматичния метод и в крайна сметка, извън математиката.
Къде е обаче следващия проблем - всеки нематематически модел ще трябва да доказва собствената си непротиворечивост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е това е предимството на живия учител – накрая (след 3 г) може и да се разочароваш от него. Но през следващите 2000 г., Христос е станал един добре полиран книжен учител, на когото като повярваш веднъж може да си го носиш до края (или поне до Страшния съд).

Това което казваш за усещанията ти след някои преживявания и евентуалното пречещо колебание е важно. „Съмнявай се докато не откриеш сам” няма нищо общо с това да се колебаеш. Всъщност, „колебанието” е съвсем различно качество от това да търсиш как стоят нещата. Човек може и да е вярващ и невярващ и пак да се колебае. Между впрочем, виждам как и в понятието „вяра” различните хора влагат различни смисли. Изрази „вярвам в себе си” или „вярвам, че ще свърша тази работа” не се отнасят за вярата, която дискутираме тук.

Но въпреки всичко след някое странно усещане съвсем обективно може да се зачудиш стабилно, да се породят съмнения... И това е в реда на нещата. Човек трябва да се научи как да борави с тях. Иначе другият (лесният) начин е патерицата на вярата „учителката/вуйчо/баба/библията/Пешо каза, че така стават нещата и няма какво да го мислим”.

Вярата, за която говорим е именно приемането на сляпо на „куп другите неща”... Може да изглежда позитивно в началото, но рано или късно ще ни се наложим да видим, че навън не е толкова топло или студено, колко сме вярвали (цитирам един съседен пост).

Виж сега - като цяло тази работа с вярата, невярата, съмнението и колебанието ... кое, къде е и какво е ... малко като историята с бачкането и ученето, а именно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами вярата по-скоро определя как възприемаш нещата. Дали е 30 градуса или -30, няма особено значение. На хората в Сибир им ставало студено чак под -25. Сигурно ще кажеш, че са свикнали, калили са се. Моят опит показва, че в зависимост какво мисля, така усещам. Мислите ми определят дали ще се разболея или не. Или много често - колко е дълъг един час. Друг е въпросът дали вяра е подходящата дума, но не ми идва друга, по-близка по смисъл.

Да, така е за ябълките. Но виждам нещата по същия начин като теб. Ако виждаш нещата по друг начин, може и да не си сигурна дали имаш една ябълка или въобще какво имаш.

Вярвам в цял куп неща на най-различни нива. И вероятно на 99,9% не се различавам от теб.

Честно казано, в момента искрено се съмнявам в смисъла на темата...