|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
|
|
погледнато чисто практично, вярата те окриля да действаш в дадено направление (поне до колкото нещата зависят от теб), когато логическите мотивиращи причини за действие са изчерпани - независимо дали става за абсолютно обикновена дребна житейска ситуация или не. Когато вече не можеш нищо да направиш вярата не спира да играе роля или поне така изглежда. Експериментирай и ще ртазбереш много повече отколкото ти казвам.
А когато човек е по-позитивен в него има повече вяра по интересуващите го въпроси. Нещата са взаимосвързани като цяло
| |
|
|
|
Харесва ми да вярвам. Но когато експериментирам както казваш ясно се улавям че понякога вярването ми е грешно. Било е заблуда. Сигурно красива, но все пак заблуда. Exaybachay ми каза че нещо може да куца. И сигурно куца. Виждаш ли дилемата - да вярвам и да се правя че всичко е наред или ... нещо друго?
Не знам дали позитивността и негативността променят вярата. Тя е някак си над тях. Може да вярваш като си позитивен. И може да вярваш като си негативен.
| |
|
|
|
Виждаш ли дилемата - да вярвам и да се правя че всичко е наред или ... нещо друго?
Tи погледни дилемата - до къде ще те докара тази привързаност към вярата, да се ПРАВИШ (а вече за какво едва ли е толкова значимо).
| |
|
|
|
не ми каза дали ти вяврваш в нещо и как е вярата при теб.
| |
|
Тема
|
 вяра и събуждане
[re: Strooo]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 05.11.11 14:02 |
|
|
Вярата е проходилката към непознатото. Съвсем в началото в опознаването няма друг начин освен човек да се опрем на нея. Но колкото повече се развива, толкова по-малко му е нужна. И парадоксът е, че ако човек свикне с нея, тя му става бреме.
Всъщност, вярата е един класически наркотик. Маркс е казал, че религията е опиум за народите. Бих допълнил, че вярата е също така опиум за индивидуалния човек.
Този опиум се използва успешно в много духовни учения, където обаче има учител. Когато повярваш на някого (и се оставиш той да те води), ти си спестяваш много лутане. Всичките ти енергии и сили са в една посока и не се разсейват... Добре ти е... И човек може да напредне бързо по Пътя. За разлика от този, които се чуди, лута и омотава като пиле в кълчища. Не само Христос използва вярата, а и почти всички духовни учители. Колкото и да е странно на някои, включително и Ошо. Когато говори многократно за отношението учител – ученик става въпрос точно за развитието на феномена на вярата под една или друга форма. И определено е практично.
Проблемът е, че воденето е практично само в началото. В един момент човек трябва да стъпи на собствените си крака, да полети със собствените си криле и там където до сега вярата е помагала, става точно обратното - тежък воденичен камък. И парадоксът е, че колкото по-силен е бил по-рано човек във вярата си, толкова повече тя ще му пречи сега. Защото трябва да се научи да гледа навсякъде и във всички посоки... Сам.
И ако няма около него учител, който да му я „избие” навреме, то наркоманията с всичките последици от тази зависимост е в кърпа вързана.
Ако нещата опираха само до духовни учения, щеше да е много лесно. Работата е, че всички ние сме погълнали като малки и по-големи огромно количество вяра от родители, близки и от обществото около нас. Отначалото уж за добро, но после се зомбясваме... В толкова много направления и на толкова подсъзнателно ниво, че даже не си даваме сметка колко много неща сме приели на вяра.
И от тук идва първата покана на Ошо: … Недей да вярваш, докато не познаеш сам.
Като човек може да ходи на собствените си крака просто няма нужда от вяра. Но сме свикнали толкова с патериците, че изглежда странно, че би могло да ходим и без тях.
На теб може да ти се струва, че ти харесва вярата, но понеже се вижда ясно, че се е породило вече съмнението - връщане назад няма. Съмнение и вяра не могат да виреят заедно... И една капка съмнение обръща не само едно синапово зърно, а цял океан/живот с вяра... Вярата е като дълбок сън. Комфортно е и е удобно. В един момент започваш леко да се разбуждаш. И хем ти се иска да се върнеш в удобното състояние, хем слънцето е изгряло и всяко усилие да заспиш все повече те събужда. Разбира се, от теб зависи дали събуждането ще трае цял живот или по-бързо.
На скъпата Ведрост бих обърнал внимание, че Вярата никога не се трансформира в знание. Вярата трябва да умре за да си отвори човек очите и да се роди знанието. И чисто статистически погледнато, вероятността това, което си вярвал със затворени очи и това което видиш с отворени очи да съвпадат, клони към нула.
А на Конопко бих казал, че вярата те окриля, точно както тревата те окриля. И щом нещо друго те окриля, значи твоите крила нещо не са на мястото си. Но както казваш – експериментирай и виж . Спокойно може да летиш и без вяра. Някой би казал и без трева, но моят опит е само за първото.
Забавното е, че по някакви неведоми обстоятелства като стана въпрос за вярата и се събуди темата, където точно това дискутирахме у кастанедочетящите. Това разбира се не се отнася само до тях, но е много практично да се види един нагледен пример. По редица причини, които дискутираме в другата тема, книгите на КК са особено добре наторени и подготвени за развитието на вярата... И тя, въпреки че може да не е с това име и да не се вижда от някой ясно, избоява там.
Но да оставим вярата, по-важното в случая е съБУЖДАНЕТО. Човек да си отваря очите, да търси безпристрастно как стоят неща...
Добро утро
| |
|
|
|
Не ти трябва да ме питаш
| |
|
|
|
Христос и Ошо, а и почти всички учители почти не използват вярата - дори бих казал, че изобщо не използват вярата.
Вярата е крачката на ученика, на търсещия, а не на даващия и предизвикващия - вярата върви ръка за ръка със съмнението, без вяра е невъзможно да има съмнение, точно за това се е появила поговорката, че проверката е висша форма на доверие, проверката идва заради съмнението, без проверка доверието, вярата ще е овчедушие, за това казвам, че и невярата е пак вяра, именно, заради невярата в доверието се прави проверката, а когато тя е направена, вече има знаене, това е един вид трансформиране на вярата в знаене т.е. вярата по-скоро отпада, отколкото да се трансформира, но това е предимно игра на думи, смисъла е ясен.
Но защо смяташ, че книгите на КК подклаждат вярата - недоумявам честно, вярно че съм ги чел само един път и то преди 15 години, но за каква вяра става дума там?
Редактирано от Exaybachay на 05.11.11 16:47.
| |
|
|
|
Е, аз съм на различно мнение. И ако при Ошо може би е малко по-трудно да се види как използва феномена на вярата (), то при Христос е повече от очевидно (не че той вярва, а че предизвиква вяра у последователите си).
Ако ти кажа, че на еди кой си пазар има хубави домати, ти може да отидеш и след час първоначалната ти вяра в мен да бъде подплатена с проверка. Но ако ти говоря за Царството Небесно, за Отец ми, за синаповото зърно вяра, което прави чудеса, за Орела на КК, който се храни с човеко съзнание, за Огъня от вътре, неорганични същества и прочие други светове, то тогава ще ти е на практика невъзможно да го провериш в рамките на този живот (разбира, ще се НАДЯВАШ непрекъснато да го провериш скоро). И ако те засипвам с такива приказки ежедневно, или ще трябва да ми повярваш цялостно, или съмненията ти ще са толкова много, че ще ме оставиш накрая.
Само при Матейко (Евангелие на Матей) преброих 28 пъти една фраза на Христос, която винаги ми е била забавна „Истина ви казвам ...”. Хм все едно, че през останалото време ги е лъжел. Всъщност с точно такива фрази се започва сугестията в случая и това, което следва след нея (примерно, че ви липсва вяра и че ако имахте колкото синапово зърно, чудеса ще направите) се приема на вяра. Много са малко рационалните обяснения в неговите думи, което е обяснимо, за простите хора, които са го следвали... И за това чудесата в такива случаи работят най-добре. Болшинството от хората са му повярвали в началото не защото приказките му са били проверяваеми или много мъдри, а защото е лекувал болни, съживявал мъртви и правил прочие чудеса. Апропо, след като увиснал на кръста и не направил чудо, много от последователи се отказали.
Виж и още едно нещо, което масово вярващите хора пропускат. За се случи вярата винаги има някакъв реален корен. Покаял си се и ти е олекнало. Прости си на някого и си се почувствал реално по-добре. Обикнал си някого безкористно и това те е направило щастлив в момента. Действал си безупречно в дадена ситуация (както казва ДХ) и си видял веднага положителния ефект от това. Чудесно. Ако това е станало благодарение на Христос, Кастанеда или някой друг - много добре. Вярата възниква, когато покрай тези неща приемеш сляпо и куп други... И неусетно се натовариш яко като магаре с тях... И ако те попита някой за тези другите неща, ти си затваряш очите и все гледаш само към онези първоначалните.
Разбира се, основната отговорност за вярата е на търсещия/ученика, но такава определено може да има и другата страна по начина, по който говори. И за това примерно Ошо говори много малко за прераждания и не базира никъде посланията си на това. Аналогично е и за много други неща, които масовият човек трудно би могъл да провери бързо и това само би го разсеяло от Пътя.
Аз не те карам да ми вярваш, провери и ти сам си прежени как стоят нещата. Но просто не си затваряй очите за малките (пък и за големите) детайли.
| |
|
|
|
И именно за това, накрая всички са оставили Исус
Исус компрометирата вярата на учениците си в смисъла на убеденост в това, което преживяват - дори и за чудесата, на няколко места е написано, след някакво чудновато изцеление как Исус казва "Не аз, а вярата ти те изцери".
Ето от моя поглед - покрай медитациите, преживявам и/или ми се случват разни неща, в които гледам и не вярвам на ушите си. Понякога знаенето, което придобиваш след опитност, чак е невероятно, защото примерно е нелогично - в този смисъл, колебанието и съмнението вместо помагащи се оказват пречка ..... говоря по мое разбиране.
Всеки учител се съобразява с учениците си - такива му се паднали на Исус, какво да направи човека, понякога дори момичето с което сте се влюбили един в друг се дърпа, хем те иска хем се дърпа нали .... и се почва играта на вяра, същото е, почват се калинки, обещания, пеперудки, отвъдния живот, доматите на пазара, бог и т.н.
Вече в последствие, че се приемат на сляпо куп други неща, ставащи бреме е привързаноста - било то към вяра, учител, човек и т.н.
| |
|
|
|
Готино, нали
Според мен, вярата ни е нещо дълбоко присъщо. Дори не присъщо, а един от инструментите, чрез който творим.
Вместо да ритам срещу какво съм възприела като дете или по-голяма, защо да не погледна как съм го направила. И за какво и как мога да го използвам. Този път съзнателно.
А ми се струва, че хората масово не вярват осъзнато. И не знаят какво е да вярват. В нещо или в някого (не изкючвам себе си) Т.е. не знаят как се ползва инструмента. Това, което им се случва, е това, в което вярват несъзнателно.
Съгласна съм с Миро по-долу - за духовните учители, за Христос, за Ошо. И за съмнението за осъзнаване / излизане от реалност.
А ти по-долу пишеш, че знаеш, че 2+2=4. Това е вяра, защото на практика не знаеш. Поне аз не зная. Приела съм го. Някой ми го е казал *. Дори не знам какво е 2. Това описание е творение на някой. И живея/изследвам последствията (дефинирани) от тази вяра. След 2000 години може нещо съвсем друго да е на мода
Ние непрекъснато експериментираме и създаваме....в момента - вероятно ново описание на вярата...
Бих попитала - какво сме ние...защото ме съмнява дефиницията за човек...
* сетих се за аксиомите в математиката - твърдение, което не се доказва, а се приема за вярно..
P.S.: Мислех си за сетивата...някой може ли да развие темата??...Много време ми се струваше, че не виждам през очите, а създавам чрез тях...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
| 
|
|
