За вярата да правиш добро? Не е лошо. Но пък може и по-добре да е... да разбираш какво наистина е добро

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Търся някакво място из града. Магазин или апартамент на приятел където съм поканена рожден ден. Мога да си кажа че вярвам че е в тази посока. И да вървя само в нея. И накрая да се окажа на края на града. Случвало ми се е подобно. Вледеняващото е, че ако вярата ми е грешна ме отдалечава все повече и повече
Току що дадох пример на Ведрост как търсих апартамента на един приятел. Логичните причини се изчерпиха но аз продължавах да вярвам че съм в правилната посока. Накрая се смях като разбрах че съм на километри. Бях позитивна но това не ми помогна
Сега разбираш ли защо съществува приказката, че вярата е сляпа - не знаех, че за този тип вяра говориш, как можа да си избереш най-кьоравата от всички възможни вери, толкова е куца, че дори не е патерица, а инвалидна количка.

Вкарай малко интелигентност - ако беше намерила апартамента, какво? ... нима това означава, че вярата ти е правилна. Хазарта е точно крайноста - абсолютно неправилната вяра, без никакво значение кое било правилно и кое грешно .... ако ставаше така просто да си вярваш и всичко да иде на тепсия, то вече щях да правя пируети в космоса, а всички моми тука, само като ми видят ника и щяха да ми пращат снимки, адрес, телефон (направо телефона без номера) и само като подсвирна да ми носят студена мастика по голи сиси.

Но има и нещо много хубаво в това - когато тази суета отпадне, преживяването ще е страхотно, чак ти завиждам. Та не знам какво да ти споделя - ти си в тази ситуация, в която според мен единствено сама можеш да си помогнеш, никой друг, освен да те посъветвам да вярваш още по-силно, още повече, ма направо да се скъсаш от вярване, друго от моя опит не знам какво да ти дам.

п.п. и нещо друго - добрите неща не можеш да ги правиш, без значение дали вярваш или не, или каквото и да е. Дано ти е по-късичък пътя !!! - че някой цел живот правят добро и накрая изглеждат, като войнишки чорапи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам какво би казал Миро или кастанедците, ма хубаво разказваш - само не разбрах за какво ми благодариш. (но не е толкова важно - по интересното е да разказваш)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз все пак не разбрах от какво си се отказала...??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оффф караш ме да обяснявам неща които мислех че ще се досетиш. Не съм вярвала просто ей така. Познавах малко квартала. Един път ме бяха водили с кола. Имах ясното усещане че ще се справя. Бях позитивна и бла бла бла. Но това го казах на Ведрост и на konopr защото те ми говореха за нещо различно.
А на теб казвам че това не ми е основната вяра. Капичи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ти знаеш ли кое е добро? За да го разбереш май трябва да се опитваш да го правиш. А ти в какво вярваш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко ли самоизмами имам, че да приемам още една социална договорка, още едно подтискане - ако щеш най-малкото евтиното не ме влече, еснафското, повърхностно капризнечене на ума ...... какво значение има за теб какъв е моя ум, той си е мой, остави ме мен на мен, ако загазя сам си обаждам и питам открито, разглеждай себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Добро"-то обикновено е субективно разбиране, това, което се харесва на егото, на "аз"-а. Всеки "аз" си има свое собствено "добро", като понякога при сблъскване между различни "аз"-ове се получава и сблъсък между различни "добро"-та.

А този "аз" представлява обсебване от илюзията за разделеност - че има разделен "аз" от цялостта на живота. Такова разделяне няма. Аз съм животът, аз съм цялостта. Ако животът сам по себе си е добър, то и аз съм добър сам по себе си. Това е естествената ми природа, няма нужда да се опитвам да бъда такъв или да си изграждам вярване в това, в представа за "добро".

Всъщност представата за "добро" може да ми попречи да бъда добър; защото представата е нещо изкуствено, а естествената ми природа е добротата. Ако стана изкуствен, то няма да съм добър. "Аз"-ът като нещо изкуствено е обсебване и всичко, което прави в името на "доброто", се оказва зло. А "аз"-ът е съвкупност от всякакви вярвания, в т.ч. и в "добро". Следователно вярата в доброто съвсем не е задължително да води до добро, дори напротив.

Дотогава вярвах, че съм добра. Че хората, в същината си са добри. Че вътрешното ми чувство, най-дълбокото в мен, води към добро и ако се слушам, не може да сбъркам. Че да си осъзнат, значи да си добър и е за добро. Бях бясна! Пълна боза! Чувствах се излъгана до мозъка на костите. Да помагам или да правя добро бяха моята мотивация, моят смисъл, моето чувство за аз. Пълна глупост! Или по-точно - не правех това! Използвах идеята за мои си цели и се утешавах с мисълта, че е добро. Едно е да знаеш, че няма добро и лошо, че всичко е ок, друго е да видиш себе си като разрушител, причиняващ болка. Трето е да се приемеш. Преди си мислех, че най-големият ми страх е да причинявам болка. После се видях, че не ми пука. За мен целта беше по-важна. И в името на тази цел, бях готова студеносърдечно да убия. Правех го подсъзнателно. Съзнателно бях пресвета дева Мария. А всички мои действия сякаш водеха до смърт.

Тогава, в онези дни, се опитах да се спра. Издигнах стени около себе си и се сложих вътре. Спрях да правя всичко, което дотогава ми доставяше удоволствие или виждах смисъл. Спрях да помагам на хората - що пък да го правя. Избягвах всякакви теми, които ще задълбаят, по всички параграфи. Единственото, което правех, беше да ходя на работа и да лежа в нещо като полусън. Колкото и да се опитвах да схвана нещо, не ми се отдаваше. А и не се стараех. Ако знаеш стъпките нагоре по стълбичката, знаеш ги и надолу. Та карах буквално наред, стъпка по стъпка и усещах как пространството около мен се свива и става по-материално. Тогава дойде моментът, когато ми се струваше, че трябва да избирам, дали да забравя. Щях да продължа да си живея, но щях да съм затворила вратата. Не зная, как да го обясня.

И все пак, имаше нещо, което наблюдава. Което беше съзнателно за процеса. Нещо, което можеше да избере, да вземе решението. Или да види безсмислието на това, което правех. Изглеждах като щраус, заровил глава в земята. Баси, човек дори не може да умре като хората

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Онова нещо наричам Вяра
супер - искам само да те питам, тогава как наричаш ..
Дотогава вярвах, че съм добра.
т.е.първата ти вяра ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите