Re: Пътя на жената през чрез любовта / Религия и мистика / Ошо

Трудно е да формулирам въпроса си, но ще опитам.
От просветлените майстори съм научила за желанията като източник и причина за всички наши разочарования и проблеми.
Поработих върху това и...разбрах, че в тях, в желанията, е целия смисъл на живота ни, основната мотивация, двигателя на целия процес на битието.
Спомням си, каква бях преди три години – толкова желания имах! Колко живот, колко емоции...
Сега емоциите и чувствата ми само наподобават емоции и чувства...къде изчезнаха?
Спомням си, че някъде прочетох, че „съдинката” не трябва да се чисти прекалено старателно...защото пропада желанието за обикновен човешки живот, за живот, „като хората”,а аз не се вслушах в този съвет.Сега, изглежда, събирам плодовете.С цялата страст на съществото си, се хвърлих да чистя натрупаното в душата ми....и ето..сега изглежда, че там е чисто.До такава степен, че ми е скучно.Уж съм доволна от всичко.Изчезнаха всички стремежи.Не искам НИЩО....Спокойна съм, като питон и душата ми се кефи от това.Егото ми е подтиснато.Все му е тая, кой е по-добър, по-успял, по-по-най.Не му пука, какво говорят другите за мен...Не му пука, как изглеждам и т.н..Пълна нирвана..И колко скучно..Скучаещото Его, трябва да ви кажа, не е нещо развлекателно.
Отсътствие на всякакви желания, емоции, суета...

Разбирам, че трябва да се разбера с желанията си.Опитах се.Няма такива.С какво да се разбирам?
Опитвам се да се запаля с идеи за пътувания..Избирам – където си поискам – буквално.И аз, която повече от всичко в живота си, обичах да пътувам,....никъде не искам да отивам.
Към любовта - прекрасното нещо.....заливащото те щастие и всякакви такива неща....но постоянно да изпитваш това преживяване...хм ...и към секса, който предпочитах пред всичко останало, сега изпитвам пълна незаинтересованост.
Емоциите и чувствата оцветяват живота в различни багри..Без емоционално оцветяване това състояние е равнозначно на любов без страст.Да, сигурно, истинската любов трябва да носи тишина и спокойствие, но аз имам чувството, че в такава любов не присъства главното – чувството.Възможно е, истинската любов да не е чувство.Любовта е толкова финна материя, че е трудно да разбереш от какви нишки е изплетена.

Към парите – ок...,но ако трябва честно да призная, стигат ми, колкото ги има.И така нататък..
Страхове, също нямам.Отдавна разбрах, че всичко, което се случва в този свят е естествено...всичко, дори смърта.Има не страх, а по-скоро, опасение – да си отида, без така и да разбера главното, онова, което сега не ми стига за усещане на пълнотата и пълноценноста на живота ...
Нямам желание да си върна желанията(имам пред вид само желанията на егото – желанията да бъда успешна).А до разбирането, че живота сам по себе си е прекрасен, не мога да стигна. Не съм в депресия.В пълен покой съм.И точно това ми е малко...странно.
И съвсем нищо не ми се иска…
А защо?
И така е хубаво-о-о..
Измислям си желания----и нищо .) и дори не се чудя...че ги измислям, а не – желая..
В душата ми е спокойно ... но няма усещане за пълнота от живота...
И все повече и повече навлизам в себе си, в своя свят, и все по-далеч и по-далеч от окръжаващите ме .
Късат се връзки – роднински, любовни, приятелски....и за мен това не е важно.
Нямам повече желания....какво по-нататък?
Случвало ли се е нещо подобно с вас?
Може би, трябваше да искам да се избавя от важноста на желанията, а не от самите желания?
А извода ми е, че трябваше да бъда по-ВНИМАТЕЛНА с желанията си.
Може би не трябваше толкова старателно да осъзнавам тяхната природа и да бързам да се освобождавам от тях, доверчиво следвайки просветлените майстори и да бързам с ознаването на тяхната(на желанията)ненужност? Нали сега, когато е вече очевидно, че всички те –осъществени и неосъществени – са само вода в пясъка...а зад тях е все същата вода, и водата става все повече и повече..стана ми неинтересно безкрайното гонене в кръг.Аз се спрях...но и назад няма път.
Но няма и пълна удолетвореност.
От тук е и въпроса ми – а какво по-нататък?
Ако имате някакви версии, споделете, моля...Благодаря.

L.L.,Totori,

По-лесно е да пресметна, - какво не съм правила.....))

Във времената, когато езотериката едва, едва стана явна,- един приятел ме заведе на занятия в група,”приятели по щастие”)), както те сами се наричаха, със звучното име”Шесто чувство”... та тези приятели, практикуваха всички езотерични практики и техники, каквито можеха да намерят...
Канеха всевъзможни „учители” и пристигнали”гуру”, които се разплодиха с първата вълна безмерно...
Изринахме много всякакъв боклук и отпадъци...)) обаче, сред всичкия тоя сброд, се срещаха и действително знаещи, самите те минали немалко тренинги, и можещи да обучат на нещо другите...

С какво се занимавахме на практиките – всевъзможни медитации – на огън и вода, на влизане в растения, животни и др....веднъж не лошо ми се получи да вляза в пеперуда...невероятното чувство за полет, усещах го почти физически...))
От всички медитации, искам особенно да отбележа, динамичните медитации на Ошо...Ако успееш абсолютно да се отпуснеш, да вървиш след звуците на музиката, да вървиш след тялото си – след медитацията изобщо не чувстваш тялото си...него просто го няма...ти оставаш сам със себе си...може би, за пръв се срещаш сам със себе си...
Като цяло, всички тези медитативни практики, дават възможност за пръв път в живота, да се избавиш от много халюцинации относно самия себе си....))) Много е забавно, за пръв път да се сблъскаш със себе си, почти такъв, какъвто си.
Други практики бяха –Правилно дишане, Молитвата,като Благодарност към Природата, Синхронизиране на чакрите, Съзнателно хранене и прочие...
От тренингите, като най-интересни, мога да отбележа- тренингите по пречистване на съзнанието, избавяне от залежали емоции и негатив...например, много забавни бяха тренингите по смехо-танц и стих-терапия...колко всякъкав боклук излиза от теб..)) ужас, мислиш си – и това, всичкото съм аз?)))

Интересен беше тренинга за развиване на интуиция... интересно е да наблюдаваш как идват отговорите на въпросите ти от дълбините на подсъзнанието..
Имаше тренинги по пътешествия в минали животи, опитвахме се да практикуваме дори тантра, но аз лично в такива занятия не участвах...дилетански да пътешествам в минали животи и да експериментирам със сексуалната енергетика не сметнах възможна за себе си..))
Що се отнася до тренингите за избавление от желания, това беше тренинга „Повишена осъзнатост”..
Главното, което възприех от тренинга, е, че когато се получи така, че се отнасяш към желанието си осъзнато, тогава чувстваш желанията си извън себе си, чувстваш ги влизащи от вън, натрапени от социума...В обикновената неосъзнатост това не се проследява и осъзнаваме желанието само тогава,когато то е влязло в нашето съзнание и за това изглежда, че желанието – е наше собственно и е съставна част от нас самите...за това, първото условие за избавяне от желания е –да започнеш да осъзнаваш неговата природа, че то, желанието, идва при нас от вън, а това значи, че ни е чуждо, което значи, че е много по-лесно да го отхвърлиш, отколкото когато го считаш за свое..тогава е много трудно да се бориш с него..да се бориш практически със самия себе си, да изхвърляш от съществото си част от себе си, частица от собствената си субстанция...а тази задача, практически е неизпълнима...
Е, и като се приближиш до разбирането на природата на желанията – разбираш, че ако не „затвориш” достъпа им от техния източник – социума – така и ще си ходиш след тях, от едно-към друго, излизайки върху все по-голямо тяхно количество...разбираемо е, че този път, по принцип, е без край..
Естественно, много четяхме.Менкахме си книжки..Пробвах да чета различни автори..Като мой, -възприемах само Ошо...легна ми, както се казва, на сърцето, без никакъв въпрос и противоречие с моето вътрешно...
И изобщо, да си призная, аз от всички практики отдавна се отдалечих...и от четенето –също...
Стана пренасищане и преизпълване..иска ми се вече просто да се отпусна и да си почина...)))
И ще ви кажа, тайно – няма нито една практика, която да е по-добра и по-полезна от простата практика на живота..))
Живота учи на всичко, от което имаш нужда (ако искаш да учиш..)