Ошо и Матрицата / Религия и мистика / Ошо

Анотация

Събитията в Ошо&Matrix, се разказват от името на Честърския Котарак.

Явление първо:”Идиотка в Ошо&Matrix ”

Следобедът обещаваше да бъде просто изумителен,както и болшинството от онези прелестни полудни,които съществуват изключително за да бъдат провеждани като дълго –предълго и сладко far niente ,докато окончателно не се умориш от разкошното нищонеправене.Разбира се, такова блаженно разположение на духа и тялото е невъзможно да бъде постигнато просто така,без подготовка и план. Това изисква предварителна активност, както от интелектуален, така и от физически характер.Безделието, както се казва,трябва да се заслужи.

За това,за да не губя нито една от скрупулозно пресметнатите минути,от които,като правило и са съставени,тези разкошни часове,аз пристъпих към задачата си, а именно: отидох в гората, влязох в нея, игнорирайки предпазващата табелка:”Внимание: Ошо&Matrix. Без губителната, в такива случаи, бързина,аз намерих съответстващото на каноните на изкуството дърво и се качих по него. След това, избрах, подходящ клон, ръководствайки се при избора, от теорията за revolutionibus orbium ccoelestium. Прекалено умно ли го казах? Тогава, ще се изразя, по-просто: избрах клон, върху който, слънцето да ме прогрява в продължение на целия след обяд.

Слънцето подгряваше,дървесината-ухаеше,птички и насекоми пееха на различни гласове вечните си песни. Аз лежах на клона,изящно прострял опашка ,сложил брадичка на лапки и вече бях готов да продемонстрирам на целия свят своето безбрежно безразличие,когато извезнъж, в небето, забелязах тъмна точка.

Точката бързо се приближаваше. Аз повдигнах глава. В нормални условия аз, възможно, не бих се унизил да обръщам внимание на приближаващи се черни точки, т.к.в нормални условия такива точки,най-често се оказват птици.Но, в страната в която временно се намирах, условията не бъха нормални. Летящата по небето точка, разгледана от близо, можеше да се окаже, например, роял.

Обаче, статистиката, неизвестно вече за кой път, оправда титлата си като царица на науките.Наистина,приближаващата се точка не беше птица,в класическото за тази дума разбиране, но и от роял беше далече. Аз въздъхнах,защото предпочитах рояла. Роялът,ако не лети по небето, с въртящо се столче и седящ върху него Моцарт, е преходно явление, не дразнещо ушите. Радецки — а това беше именно, Радецки –умееше да бъде много шумно,досадно и нескопосано явление.Ще добавя,не без ехидство: по принцип, това беше всичко,което Радецки умееше....

—Ядат ли котките летящи мишки?— изскърца той,кръжейки над главата и клона ми.- Обичат ли котките да хапват прилепи, питам ?
— Омитай се, Радецки.
— Ax, колко си вулгарен, Честър, хааа хааа! Do cats eat bats?И все пак,хапват ли си котките,летящи мишки? Или не,да не би на летящите мишки,да им се ядат котки?
— Ти явно искаш да ми кажеш нещо.Айде,изплувай го и се изпарявай!
Радецки се хвана за клонката ,по-горе от моята ,провисна с глава на долу и прибра крилца,като зае позата , антипод на мишка –,което беше по-приятно за очите ми.
— А пък аз зная нещо! —тъничко изписука той.
— Най-после!Природата е безгранична с милоста си!
— Гост! — запищя мишката, извивайки се като акробат— Гост посети Ошо&:Matrix. Настъпи вееееесееел деен!! Имаме си гост,Честър,истински гост!
— Ти видя ли го лично?
— Не... — Не,мръдна той с огромните си уши и смешно завъртя блестящото копче на носа си.. — Не видях. Но за това ми каза Джони Катърпилър.
Няколко секунди не ме напускаше желанието, както трябва,без да подбирам изразните средства , да му се скарам, за това, че наруши медитацията ми , разпространявайки непроверени слухове, обаче се въздържах. Първо, Джони «Блу» Катърпилър,имаше много кривизни, но сколонноста към безотговорно дрънкане и фантазиране,не влизаше в числото им. Второ, въпреки,че гостите в Ошо&Matrix , си бяха достатъчно рядко явление и като правило,доста възбуждащо, все пак се случваше да метнат един поглед.

— Излитам, —неочаквано ме извести Радецки,прекъсвайки размислите ми .. — Летя да съобщя на другите. За госта. Хайде,чао Чесър
Опънах се на клонката,без да го удостоя с отговор. Той не го заслужаваше.В края на краищата,котаракът съм аз,а той беше само мишка,макар и летяща,напразно опитваща се да изглежда като миниятюрен граф Дракула.

Има ли нещо по-лошо от идиот в Ошо&Matrix ?
Този от вас,който ми каже ,че е така,бърка. Има нещо по-лошо от идиот в Ошо&Matrix .
И това е –идиотка в Ошо&Matrix .
Идиотка в Ошо&Matrix— внимание, внимание! — може да се разпознае по следните белези : първо,чува се на разстояние от половин километър,на всеки три-четири крачки, нескопосано подскача,припява ,разговаря сама със себе си,трето,търкалящите се на пътеката шишарки ,се опитва да ритне с крак,но не попада нито в една.

И накрая,като те забележи, медитиращ на дървото, възкликва:”Ох!”и започва нахално да се пули.
— Ox! — каза идиотката ,вдигайки глава . — Здравей,котенце!
Аз се усмихнах,а идиотката ,и без това болезнено бледна,побледня още повече и сложи ръчички ,зад гърба си.За да скрие треперенето им.
— Добър ден, сър котак, — промърмори тя ,след което направи книксен. Не бих казал,чак толкова грациозно.
— Bonjour, ma fille, — отговорих аз ,без да преставам да се усмихвам.Моят френски,както разбирате,имаше за цел ,да обърка малко идиотката.Още не бях решил,какво да правя с нея,но не можех да си откажа удоволствието , да се позабавлявам.А една сконфузена идиотка- е нещо доста забавно.
— Ou est la chatte?— неочаквана пропищя идиотката .Както несъмнено се досещате,това не беше беседа.Просто първата фраза от учебника по френски.Така или иначе-реакцията беше любопитна.

Разположих се още по-удобно на клонката .Бавно, да не плаша идиотката. Вече споменах,че не бях решил,какво да правя по-нататък.Разбира се, не се страхувах да се скарам с Les Coeurs, узурпирали изключителното право да унищожават гостите и рязко реагиращи,ако някой се осмеляваше да ги лиши от това право. На мен, като на котарак ,не ми пука от никакви права. Вече бях имал малки конфликти с Les Coeurs и тяхната кралица, рижавата Меб. Не се страхувам от такива конфликти. Дори ги провоцирах,всеки път,когато имах желание за това.Обаче сега,не усещах някакво особенно желание. Но оправих позата си,върху клонката.Предпочитах да приключа нещата с един скок,т.к. да гоня идиотка в Ошо&Matrix ,нямах ни най-малко желание..
— Никога в живота си , — каза момичето,с леко треперещ глас , — не съм виждала усмихващ се котарак.Такъв,като теб.

Аз помръднах ухо,давайки да разбере,че нищо ново не ми казва.
— И аз имам котка, —съобщи . — Тя се казва Дина. Ати как се казваш?
— Ти си гостенка тук,мила моя . Така че,първо ,ти се престави.
— О,моите извинения . — Тя направи книксен и сведе очи. Жалко,защото очите и са тъмни и за човек,много красиви.. — Действително, това не беше вежливо. Първо, трябва да се представя ,аз.— Казвам се Алиса Лидъл. Тук се оказах,защото паднах в заешката дупка. Следвах белия заек с розовите очи.Имаше жилетка.А в джобчето на жилетката-часовник.
«Инка, —помислих ,аз. — Говори ясно,не плюе,няма обсиданов нож.Но все едно- инка».
— Тревичка ли пушихте, мис? — попитах вежливо. — Барбитуратчета ли гълтахте ? А може би сте прекалили с амфитаминчетата? Ма foi, рано днес ,децата започват.
— Не разбрах,котенце,нито думичка.
—Тогава,какво си взела ? —попитах, аз. — Кое вещество те накара да стигнеш до особенно състояние на съзнанието ? Какъв препарат те пренесе при нас ,в Ошо&Matrix? А може, просто неумерено да си пила топъл gin and tonic?
— Аз? —изчерви се тя .. — Нищо не съм пила..т.е.само една малка глътчица..може би ,две..или три..На бутилчицата имаше надпис:”Изпий ме”. Това по никакъв начин не би могло да ми навреди...ти искаше да ми кажеш,как се казваш.
-Честър.на твоите услуги.
— А как смяташ да ми услужиш?
— Просто няма да ти направя нищо неприятно.Смятай го за услуга.Довиждане. — Хм м м... —смути се тя. — Добре,сега ще си тръгна...Но...кажи първо,какво правиш на дървото?
— Медитирам в Ошо&Matrix.Чао!
— Но аз... Аз не зная как да изляза от тук.
— Не може да излезеш от тук.Просто се махни от дървото.
— Не разбрах?
— От тук,е невъзможно да излезеш,трябваше да видиш,какво пише на обратната страна на бутилката.
— Къде води онази пътечка?
— Там, — показх с леко движение на главата ,— живее Арчибалд Хейджо,за приятели,просто Арчи, той е още по-смахнат от мартенски заек.За това му викаме,Мартенски Заек. А ей,там, живее Бертран Ръссел Хатта,също толковаоткачен,колкото и всеки дебил.За това,така му викаме:Дебила. .И двамата,както се сещаш –не са в ума си
— Но аз нямам желание да се срещам с безумни или луди
— Всички тук сме луди.Аз не съм с ума си.Ти не си с ума си.
— Ти говориш,само със загадки..— почна тя ,и очите и изведнъж станаха кръгли.— Ей ей... Какво ти става? Не изчезвай!Моля те!
— Скъпо,дете,— меко скаказах аз— Аз не изчезвам,мозъка ти престава да функционира. Губи способност дори за делириум.Прекратява да работи.С други думи... Аз не довърших.Някак си ,не можах да довърша,като и да кажа,че тя умира.
— Отново те виждам!Ти отново си тук!Не прави така повече,не изчезвай толкова неочаквано,това е ужасно.От това ми се завива свят.Довиждане Честър!
— Сбогом Алиса.

----
Позволих си да вкарам по един празен ред при нов абзац за по-лесно четене.

Явление второ :"Безумно чаепитие"

Ще изтичам напред. В този ден,повече не медитирах.Откъснат от благостното състояние,не бях в състояние да си върна предишния настрой.Какво да се прави.Света лети в тартарарара.Никакво уважение и никакво почтение към медитиращите котараци. Къде са онези времена,когато пророк Мохамед, искал да отиде в джамията и в същото време не искал да събуди, дремещия” в ръкава на одеянието му,котарак и отрязъл ръкава с нож? Никой от вас, залагам, на каквото и да е,не би се решил на толкова благородна постъпка. За това и предполагам,че на никой от вас,няма да се удаде да стане пророк, ако ще и да бягате цяла година от Мека в Медина и обратно.Какво да се прави - както Мохамед на котарака, така и котарака, на Мохамед.

Размишлявах не повече от час. После-сам си се чудя-слязох от дървото и не много бързо,се запътих по тясната пътечка в посока на обиталището на Арчибалд Хейг ,именуем,както вече казах,като Мартенски Заек. Разбира се,можех да стигна до заека за няколко секунди,,но сметнах това за прекалена любезност,която би могла да накара Заека да помисли,че имам нужда от нещо.Може и нещо малко ,да ми беше нужно,но нямах намерение да го показвам.

До ушите ми се донесе музика. Някой-или нещо-тихо свиреше и си пееше «Greensleeves». Мелодия, прекрасно съчетаваща се с времето и мястото.

В двора пред къщата,стоеше,покрита с чиста покривка,маса.На масата имаше,чинийки,чашки,чайник и бутилка уиски Chivas Regal. Около масата,седеше стопанина,Мартенския Заек,и неговите гости: Дебила,който идваше тук почти постоянно,и Пиер Дормаус,който идваше тук— както и изобщо — невероятно рядко. Начело на масата седеще тъмнооката Алиса Лидъл,с детска непосредственост,и с две ръце,държеше чашка.По всичко личеше,че не се вълнува от факта,че във five о clock whisky and tea , присъстват заек,с небрежно стърчащи мустаци,дребосък с идиотски цилиндър,твърда якичка и папионка на точки и дебеличко порче, което, впрочем не беше пор,а сънливец, с дремеща глава, върху масата. Арчи, Мартенския Заек,ме видя пръв.

— Я вижте,кой идва,— възкликна той,а тембъра на гласа му,недвусмислено демонстрираше,че чай в тази компания ,пиеше само Алиса. — Не ме ли лъжат очите ми?Но това е, цитирам, Соломоновите Притчи ,"най-благородното от животните с движения изумителни и крачки благородни"...
— Някъде тайно са отворили седмия печат,-подхвана Дебила,отпивайки от порцелановата чашка ,нещото ,което явно не беше чай. — Погледнете само,това е бледния котарак,и ада следва зад него.
— Сядай, Честър, — каза Маренския Заек. — И си налей. Както виждаш,имаме гостенка. Позволи ми ,да те представя.
— Познаваме се вече,-кротко казах аз.
— Ами да,това е Честърския Котарак-радушно се усмихна Алиса, — именно той ми показа пътя,към тази прелестна къща.
— Какво си казал на детето ,Честър?-размърда Арчи мустаци.-Пак си се хвалил с красноречието си ,за да докажеш превъзходството си над другите същества.А,котарако?Хвалил си се? Както винаги!
— Не съдете, — проговори Пиер Дормаус съвършенно трезво, не вдигайки глава от покривката,—за да не бъдете съдени.
— Млъкни,мишоко!— махна с лапаМартенския Заек. — Спи и не се обаждай.
— А ти продължавай, дете мое, —подкани Дебила— ние с удоволствие ,ще чуем разказа за твоите приключения.
— Днес е сряда , —каза той— Меб и Les Coeurs играят идиотския си крикет.Бас ловя,че не знаят за нашата гостенка.
— Ти недооценяваш Радецки.
— Скъпа ,Алиса,целите сме в слух,...продължавай.
—Да ,докъде бях стигнала?- замисли се тя.-А да,сетих се. До поничките ,на които имаше надпис:”Изяж ме”.Ах, колко бяха вкусни! С вълшебен вкус. И наистина бяха вълшебни.Едва отхапах хапка и започнах да раста.Сами разбирате,изплаших се.И бързо отхапах от друга поничка, също много вкусна.И започнах да се смалявам.Можех да ставам ту голяма, ту малка,да се разтягам. Както исках. Разбирате ли?
— Разбираме,—каза Дебила и протри ръце.. — Е,Арчи,сега е твой ред.Ние те слушаме.
— Всичко е от ясно,по-ясно,-надменно оповести Мартенския Заек.-В бълнуването и ,се вижда явен еротичен подтекст.Изяждането на поничките е израз на типично детските орални мечти ,базиращи се на за сега дремеща сексуалност. Лизането и примляскването без размисъл –е типично поведение за периода на половото узряване, въпреки,че трябва да призная,на света са известни такива индивидуми, които не са излезли от тази възраст ,до самата си старост. Що се отнася до предизвиканото уж от изяждането на поничката свиване и разтягане –то,мисля,че няма да бъда първооткривател ,ако ви напомня мита за Прокруст и прокрустовото ложе. Става дума,за подсъзнателното желание за присобление,вземане на участие в мистериите за иницииране и присъвъкупление към света на възрастните. Тук има и сексуална база.Момичето желае...

— Ахаа,ето как се забавлявате- не попитах,а отбелязах аз .- Целта на психоанализата ти е ,да разберем, какви чудеса са я довели тук. Сложноста, обаче се състои в това,че при теб, Арчи , всичко зацикля върху сексуалноста. Впрочем, типично за зайците и прочието гризачи ,които имат само едно в ума си. Повтарям въпроса си : Кое му е забавното на това?
— Както във всяко забавление , —каза Дебила, — забавно е убиването на скуката.
— А факта, че някой не се забавлява ,по никакъв начин не доказва,че този някой е висшо същество. —огриза се Арчи. — Не се подсмихвай... Честър,никого тук няма да съблазниш с усмивката си.Кога най-после ще разбереш,че колкото и да умничиш,никой от присъстващите ,няма да ти отдаде божески почести. Ние не сме в Бубастис (древен център в Египет,култово място на богиня Батсет,богинята –котка), а в Ошо&Matrix .
— Семантика, —промърмори над покривката Дормаус. Никой не му обърна внимание...
— Продължавай, Алиса, —разбърза се Дебила. — Какво стана после,след поничките?
— Аз, —започна момичето,играейки си с дръжката на чашката,-много исках да намеря онзи бял заек с жилетката,с ръкавиците и часовника на колана..Мислех си,че ако го намеря,ще попадна в хралупата,в която паднах ...и ще мога да се върна в къщи.

Ние мълчахме. Този фрагмент не искаше пояснения. Сред нас нямаше никой, който да не знаеше ,какво символизира черната хралупа, падането, дългото, безкрайно падане. И нямаше сред нас никой,който поне малко да напомня на бял заек, с часовник и ръкавици.

— Аз вървях-тихо продължи Алиса, — и шляпнах в морето.Така помислих,защото водата беше солена.Но това,съвсем не беше море,а огромна локва от сълзи,защото преди плачех много.Това ми разясни една мишка,която , също случайно беше попаднала там.Двете си помогнахме да излезем от там...Тя беше цялата мокра,с една такава дълга опашчица.....Алиса замълча, а Арчи ме погледна с превъзходство.
— Независимо от това, какво мислят всякакви котараци, — проговори той, демонстрирайки на общо обозрение два жълти зъба, —опашката на мишката е фаличен символ.С това се обяснява,между другото, паническия ужас,обхващащ някои жени, при вида на мишка.

— А соленото море, —ехидно казах аз, — възникнало от детските сълзи ,е разбира се, водещата до ридания страст по пениса? А, Арчи?
— Именно така! За това пишат Фройд и Бетелхайм. В дадения случай,особенно уместен е Бетелхайм т.к именно той се занимава с детска психика.
—Ние няма, —намръщи се ,Дебила,наливайки уиски в чашките-да водим тук Бетелхайм . Пък и Фройд, също нека да си requisat in pace.Тази бутилка,едва ще стигне за четирима, comme il faut, никой друг не ни трябва повече. Разказвай, Алиса.

— По-късно—замисли се, Алиса. — случайно се натъкнах на лакей,но когато се вгледах по-добре,видах,че това е голяма жаба,облечена в лакейска ливрея.
— Аха! —зарадва се Мартенския Заек. —Ето и жабата!Земноводно,влажно и хлъзгаво, което,бидейки раздразнено,се увеличава,расте и раздува в размерите си ! На какво ви прилича този символ?На пенис,-ето на какво!
— Да, разбира се, -кимнах а. — Ти всичко асоциираш с пенис и задник ,Арчи.
— Вие сте откачени, —казаАлиса. — И вулгарни.
— Разбира се, — подтвърди Дормаус,повдигна глава и сънливо погледна. — На всеки е известно. Ах,тя е още тук?Никой ли не дойде да я прибере?
— Да, да, Арчи. — Аз не мислех,да успокоявам Заека,който също чу,шума от храсталака и уплашено беше наострил уши. – Трябва да побързаш с психоанализата,иначе Меб ще я довърши вместо теб.
Дебила наля, Арчи - отпи,още веднъж гордо ме погледна ,изкашля се и протри лапи.

—Тук имаме работа, -започна той ,тържествено ,-с типичния казус на конфликта на идите, егото и супер-егото. Както е известно,на уважаемите колеги,в човешката психика ида е свързана с онова,което е опасно ,инстинктивно,страшно и неразбираемо,което е свързано с невъзможноста за сдържане на тенденцията към безмисленото удолетворение на стремежа към приятното. Споменатото безмислено подчиняване на инстинктивното,дадената особа,се опитва,както току-що,наблюдавахме –безмислено да оправдае с въображаеми инструкции от типа”изпий ме”или „изяж ме”,което ,разбира се е лъжовно,- и по всяка вероятност изобразява подчиняването на идите на контрола на рационалното его.Егото на тази особа ,е имунизирания в нея ,викториански принцип на реалноста, действителноста,необходимоста за подчинение на заповеди и забрани. Реалноста в суровото домашно възпитание. „Young Misses Magazine”е сигурно, единственото четиво на това дете.

— Не е вярно!-извика Алиса. –Чела съм”Робинзон Крузо”.И сър Валтър Скот.
—На пук на всичко това,-Заека не обърна внимание на нейния възглас,-безрезултатно се опитва да възвиси неразвитото супер-его на ,sit licentia verbo(да ми бъде позволено да кажа) , на наличествената тук особа. Между впрочем,супер-егото,дори в зародиш,е решаващо във въпроса за способност към фантазиране.За това,то,се опитва да представи ставащите процеси в картини и образи. Vivera cesse, imaginare necesses est(за да живееш,не е задържително да фантазираш), ако ми позволят, уважаемите колеги,да се възползвам от парафразата.

— Уважаемите колеги, —казах аз, —по-скоро ще позволят,да им бъде направена забележка,за това,че извода,който теоретично е правилен,нищо не обеснява,и за това представлява класически случай на академично плямпане.
— Не се обиждай, Арчи, —неочаквано ме подкрепи,Дебила. — Но Честър е прав. Ние все още не знаем,по какъв начин,Алиса се оказа тук
— Защото и двамата сте тъпи!—замаха с лапи Заека.—Нали ви казах: тук я доведе изпълнената и с еротизъм фантазия!Нейните страхове!Възбудените с някакви наркотици търсения...

Той млъкна,втренчено вперил поглед зад гърба ми. Сега и аз чух шумът на перата.

На масата,точно между бутилката с уиски и чашите,се приземи Едгар.Едгар-е врана от тукашните места.Той много лети и малко говори.За това,служи повече като куриер.И сега беше така.В клюна си,той държеше голям плик, украсен с монограма - корона и инициали „MR” (Меб-кралицата).
— За мен ли е ? — учуди се,Алиса,Едгар-кимна с глава и плик
Алиса взе плика,но Арчи безцеромонно го изтръгна от ръцете и, и разчупи печата.
— Нейно кралско величество,Меб и т.н. и т.п..-прочете той, - те кани да вземеш участие в партия крикет ,която ще има място да бъде...
Той ни погледна .
— ...днес... —Помръдна мустаци. — И така,те разбраха,че тя е тук.
— Чудесно! — Алиса запляска с ръце. — Партия в крикет! С кралицата! Може ли да тръгвам?Би било невежливо да закъснея.
—Задръжте я тук,колкото можете, — неочаквано реших и станах. —Ще се върна скоро.
— Не прави глупости,Честър, - избоботи Арчи . – Меб вече знае и няма да и позволи да си отиде.Не можеш да я спасиш.Възможностите ти,са ,право да ти кажа,нулеви.
— Да се хванем ли на бас?

----
Позволих си да вкарам по един празен ред при нов абзац за по-лесно четене.