Благодаря ти,Ошо! / Религия и мистика / Ошо

Ошо с годините все по-малко ме очарова, но въпреки това съм му много признателна за това, че и благодарение на него интересите ми се пренасочиха от стандартната психология по-твърдо към класическата йога и психологията на растежа - това беше едно от най-силно продуктивните завъртания в живота ми до тук. Благодаря му за това :)

Няколко думи от него, които навремето много силно ми повлияха в тази посока:

Вторият въпрос: в няколко от последните си беседи говорихте за отрицанието на проблема. За несъществуването на нашите проблеми...
Какво ще кажете за всички отпечатъци оставени в мозъка, в мускулатурата на тялото?
Това е много важен въпрос - той е зададен от Джайананда. Въпросът е важен, защото демонстрира двата различни подхода по отношение вътрешната реалност на човека.
Западният подход е да се анализира проблема, да се открият неговите причини, да се разгледа неговата история, миналото на проблема, да се изкорени проблемът от самото му начало, да се деобуслови умът, да се възстанови умът, да се възстанови тялото, да се извадят всички отпечатъци. които са оставени в ума - това е западният подход. Психоанализата навлиза в паметта; тя работи тук. Отправя се в детството ти, в миналото ти; връща се назад. Търси да открие къде е възникнал проблемът - може би преди петдесет години, когато си бил дете, проблемът е възникнал в отношенията с майка ти и психоанализата се връща назад.
Петдесет години история! Много дълъг период от време. И дори и това няма да помогне много - защото съществуват хиляди проблеми. Въпросът не е само в един проблем. Можеш да навлезеш в историята на един проблем: можеш да се заровиш в биографията си и да откриеш откъде е възникнал проблемът. Може би ще отстраниш един проблем, но те са хиляди. Ако започнеш да се занимаваш с всеки проблем... за да решиш проблемите на нечий човешки живот, няма да ти стигнат хиляди живота. Нека повторя: за да решиш проблемите на нечий човешки живот, ще трябва да се раждаш отново и отново, хиляди пъти. Това е почти неприложимо. Това не може да се изпълни. И през всичките тези хиляди живота, когато ще решаваш проблемите на този живот, тези съществувания ще създават свои собствени проблеми ... и т.н.. и т.н. Ще затъваш все повече в проблеми. Това е абсурд!
Същият психоаналитичен подход се прилага и към тялото: ролфинг, биоенергетика и други методи се опитват да отстранят отпечатъците в тялото, в мускулатурата. Отново трябва да се върнеш в историята на тялото...
На запад винаги са се занимавали с проблемите - как да ги решат. На запад приемат проблемите много сериозно. Когато се впуснеш в някаква логика, която ти дава предпоставките, логиката изглежда съвършена...
Когато разсъждаваш по определен начин, самата му насока прави определени неща възможни, абсурдните неща също са възможни. Когато вземеш проблемите на човека твърде сериозно, след като започнеш да разсъждаваш за човека като за проблем, си приел определена предпоставка - направил си първата погрешна стъпка. След това можеш да се отправиш в тази посока и да продължиш да я следваш. В наше време е създадена огромна литература за феномена на ума, психоанализата; написани са хиляди трудове, книги. След като Фройд отвори вратата на тази логика, тя започна да преобладава в нашия век.
Изтокът притежава напълно различен възглед. Първо, той твърди, че нито един проблем не е сериозен. В момента, в който кажеш, че нито един проблем не е сериозен, в деветдесет и девет процента той е умъртвен. Променя се целия ти възглед за него. Второто нещо, което Изтокът твърди, е: проблемът съществува, защото ти се отъждествяваш с него. Не трябва нищо да се прави с миналото„с неговата история. Ти си отъждествен с него - това е действителността. Това е ключът за решаването на всички проблеми.
Например: ти си раздразнителен човек. Отиваш при психоаналитик, а той ти казва: "върни се в миналото... по какъв начин се е появила тази раздразнителност? При какви ситуации тя се появява и се запечатва в ума. Ще трябва да премахнем тези отпечатъци; да ги отстраним. Ще трябва да очистим напълно миналото ти."
Ако отидеш при някой източен мистик, той ще ти каже:
"Мислиш, че си нервен, отъждествяваш се с гнева - ето тук нещата не са наред. когато следващия път възникне гневът, бъди свидетел, бъди просто наблюдател. Недей да се отъждествяваш с гнева. Недей да казваш: "Аз съм гневът". Недей да казваш: "Аз съм ядосан". Само го виж как се появява, все едно се е появил на екрана на телевизора. Гледай на себе си, все едно гледаш на някой друг."
Ти си чисто съзнание, когато около тебе се появи облакът на гнева, само го наблюдавай и остани нащрек, за да не се отъждествиш с него. Цялата работа е в това, да не се отъждествиш с проблема. След като го усвоиш... тогава не стои въпроса с "толкова много проблеми" - защото ключът, същият ключ, ще отвори всички брави. Така е с гнева, така е с алчността, така е със секса: така е с всичко останало, на което е способен умът.
Изтокът казва: Просто бъди неотъждествен. Запомни -това има предвид Гюрджиев, когато казва "припомняне на себе си". Помни, че си свидетел! Бъди внимателен - това казва Буда! Внимавай за това, че покрай тебе минават облаци! Може би облаците идват от миналото. Това е без значение. Трябва да имат някакво минало - не могат да се появят просто от небето; трябва да са резултат от някаква верига от събития - това обаче е без значение. Защо да се занимаваш с тези неща? Точно сега, в този момент, можеш да се отделиш от него, можеш да прережеш връзката с него. Мостът може да бъде разрушен точно в този момент - и може да бъде разрушен единствено сега.
Връщането в миналото няма да помогне. Преди тридесет години гневът е възникнал и ти си се отъждествил с него. Не можеш да престанеш да се отъждествяваш с миналото; то не съществува повече. Но можеш да престанеш да се отъждествяваш с настоящия момент. Точно с този момент.. И след това цялата последователност от нервните избухвания от твоето минало вече не са част от тебе...
Цялата източна методология може да се сведе до една дума: наблюдаване. А цялата западна методология може да се изрази с едно нещо: анализиране. Анализирайки, непрекъснато обикаляш наоколо. Наблюдавайки, просто излизаш вън от кръга.
Анализът е затворен кръг. Ако наистина се впуснеш в анализиране, ще изпаднеш в недоумение - как е възможно това? Ако, например, се опиташ да се впуснеш в миналото, къде ще стигнеш? Къде точно? Ако се впуснеш в миналото, къде точно започва твоята сексуалност? Когато беше на четиринадесет години? Но да не е дошла от небето? Трябва да е съществувала вече в тялото. Кога тогава? Когато си се родил? Но в такъв случай, когато си бил в корема на майка си, не е ли съществувала? Кога тогава? Когато си бил заченат? А преди това? Половината от твоята сексуалност е съзряла в яйцеклетката на майка ти, а другата половина в сперматозоида на баща ти. Продължавай нататък... къде ще свършиш? Ще трябва да стигнеш до Адам и Ева. И дори и тогава не си стигнал до края: ще трябва да стигнеш до Самия Бог Отец. Защо, на първо място, е създал Адам?
Анализът винаги остава половинчат, затова не помага на никого. Не може да помогне. Прави те малко по-приспособен към действителността. Това е всичко. Той е вид приспособяване. Помага ти да се ориентираш в известна степен в своите проблеми, в техния произход, как са възникнали. Това интелектуално разбиране ти помага да се приспособиш по-добре към обществото, но си оставаш същият човек. Чрез него не се осъществява трансформация. Чрез него не настъпва радикална промяна.
Наблюдаването е революция. То е радикална промяна - от самите корени! Предизвиква появата на абсолютно нов човек, защото освобождава съзнанието от всякакви условия. Условията са в тялото и ума, но съзнанието остава необусловено. То е чисто, винаги чисто. То е девствено. Неговата девственост не може да бъде изнасилена.
Целта на източният подход е да те направи внимателен към това девствено съзнание, към тази чистота, към тази невинност. Това повтаря Сараха на царя отново и отново. Нашето ударение е върху небето, а ударението на запада е върху облаците. Облаците имат свой произход; ако наистина разбереш откъде произлизат, ще стигнеш до океана, после до слънчевите лъчи и изпарението на водата и до образуването на облаците... и можеш да продължиш нататък, но това ще е движение в кръг. Облаците се образуват, влюбват се в дърветата, изливат се върху земята, превръщат се в реки, вливат се в океана, водата се изпарява, превръща се отново в облаци, отново пада върху земята. Това продължава до безкрайност, отново и отново. Това е колело. Откъде ще излезеш от него? Едно нещо води до друго и ти ще си в колелото.
Небето няма произход. Небето не е създадено; не е произведено от нищо. Всъщност, небето е нещо крайно необходимо, съществува а priori то трябва да съществува преди каквото и да е друго да може да съществува. Можеш да попиташ християнските теолози - те казват: "Бог създаде света." Попитай ги, дали преди да създаде света, е съществувало небето или не. Ако небето не е съществувало, къде е живял Бог? На него му е необходимо пространство. Ако не е съществувало пространство, къде е създал света? Къде е поставил света? Пространството е необходимо дори за Бог, за да съществува. Не можеш да кажеш: "Бог създаде пространството." Това ще е абсурд. Защото тогава той не се нуждае от пространство, за да съществува. Пространството трябва да предхожда Бог.
Небето винаги е съществувало. Източният подход се състои в това, да обърнеш внимание на небето. Западният подход те обвързва във все по-голяма степен с облаците и ти помага съвсем малко, но не те прави осъзнат за вътрешната ти сърцевина. Периферията - да. Осъзнаваш в малко по-голяма степен периферията, но не осъзнаваш центъра. А периферията е циклон. Трябва да откриеш центъра на циклона. А това е възможно единствено чрез наблюдаването.
Наблюдаването няма да промени твоите условия. Наблюдението няма да промени мускулатурата ти. Наблюдението обаче ще ти осигури разбирането, че си над цялата мускулатура, над всички обстоятелства. В този момент на надрастване, в този момент на преодоляване, не съществуват никакви проблеми - не и за тебе.
Сега всичко зависи от тебе. Тялото продължава да носи своята мускулатура, умът продължава да е пълен с условности - но всичко зависи от тебе: ако понякога ти се прииска проблем, можеш да влезеш в тялото-ум, да се заемеш с проблема и да му се наслаждаваш. Ако не желаеш да имаш проблем, можеш да останеш отвън. Проблемът ще остане като отпечатък в ума-тяло, но ти си отстрани и свободен от него.
Това е начинът, по който работи Буда. Ти се ползваш от паметта; и Буда се ползва от паметта - но не се отъждествява с нея. Използва паметта като механизъм. Например, аз използвам езика. Когато трябва да използвам езика, използвам ума и всички впечатления, но продължавам да не съм ума - съзнанието съществува. Така че оставам шефа, умът остава подчинения. Когато умът е повикан, той се отзовава; ползата от него остава - но той не може да се налага.
Затова въпросът ти е уместен: проблемите ще останат, но ще съществуват във формата на зародиши в тялото и ума. Как можеш да промениш миналото си? В миналото си бил католик; ако в продължение на четиридесет години си бил католик, как можеш да промениш тези четиридесет години и да не си католик? Не. Тези четиридесет години ще останат като част от твоя живот на католик. Не, но можеш да се изплъзнеш от това. Сега знаеш, че то е било само отъждествяване. Тези четиридесет години не могат да бъдат унищожени и не е необходимо да бъдат унищожавани. Ако си господарят на къщата, това не е необходимо. Дори и тези четиридесет години можеш да използваш по определен начин, по съзидателен начин. Дори и налудничавото образование може да се използва по един съзидателен начин.
"Какво ще кажете за всички отпечатъци, останали в ума и мускулатурата на тялото?"
Ще останат, но като зародиши: ще съществуват като възможност. Ако се чувстваш прекалено самотен и искаш проблеми, можеш да ги имаш. Ако се чувстваш прекалено нещастен без нещастието си, можеш да го имаш. То винаги ще е налице, но няма да е необходимо да го преживяваш. Изборът ще е твой.
Бъдещото човечество ще трябва да решава, дали да върви по пътя на анализа или да излезе на пътя на свидетеля. Аз използвам и двата метода. Използвам анализа, по-специално за тези от търсещите, които идват от запад - събирам ги в групи. Тези групи са аналитични, тези групи са резултат от психоанализата. Те са се развили. Фройд няма да ги познае, ако ги види; или първичната терапия - ще му е трудно да я разбере - какво става? Не са ли полудели всички тези хора? Но те се дължат на неговата работа; той е пионерът; без него нямаше да има първична терапия. Той е започнал цялата игра.
Когато при мене идват хора от запад, аз ги събирам на групи. Това е добре за тях. Трябва да започнат с това, което е най-лесно за тях. След това малко по малко, бавно, ги променям. Най-напред отиват в групите за катарзис, в групите за срещи, първичната терапия, а след това ги насочвам на пътя на интензивното просветление, след това е випасана. Випасана е свидетелстването. Между срещите в групата и випасана лежи значителен синтез. Когато се придвижваш от срещите към випасана, се придвижваш от Запада към Изтока.