Благодаря ти,Ошо! / Религия и мистика / Ошо

Ошо с годините все по-малко ме очарова, но въпреки това съм му много признателна за това, че и благодарение на него интересите ми се пренасочиха от стандартната психология по-твърдо към класическата йога и психологията на растежа - това беше едно от най-силно продуктивните завъртания в живота ми до тук. Благодаря му за това :)

Няколко думи от него, които навремето много силно ми повлияха в тази посока:

Вторият въпрос: в няколко от последните си беседи говорихте за отрицанието на проблема. За несъществуването на нашите проблеми...
Какво ще кажете за всички отпечатъци оставени в мозъка, в мускулатурата на тялото?
Това е много важен въпрос - той е зададен от Джайананда. Въпросът е важен, защото демонстрира двата различни подхода по отношение вътрешната реалност на човека.
Западният подход е да се анализира проблема, да се открият неговите причини, да се разгледа неговата история, миналото на проблема, да се изкорени проблемът от самото му начало, да се деобуслови умът, да се възстанови умът, да се възстанови тялото, да се извадят всички отпечатъци. които са оставени в ума - това е западният подход. Психоанализата навлиза в паметта; тя работи тук. Отправя се в детството ти, в миналото ти; връща се назад. Търси да открие къде е възникнал проблемът - може би преди петдесет години, когато си бил дете, проблемът е възникнал в отношенията с майка ти и психоанализата се връща назад.
Петдесет години история! Много дълъг период от време. И дори и това няма да помогне много - защото съществуват хиляди проблеми. Въпросът не е само в един проблем. Можеш да навлезеш в историята на един проблем: можеш да се заровиш в биографията си и да откриеш откъде е възникнал проблемът. Може би ще отстраниш един проблем, но те са хиляди. Ако започнеш да се занимаваш с всеки проблем... за да решиш проблемите на нечий човешки живот, няма да ти стигнат хиляди живота. Нека повторя: за да решиш проблемите на нечий човешки живот, ще трябва да се раждаш отново и отново, хиляди пъти. Това е почти неприложимо. Това не може да се изпълни. И през всичките тези хиляди живота, когато ще решаваш проблемите на този живот, тези съществувания ще създават свои собствени проблеми ... и т.н.. и т.н. Ще затъваш все повече в проблеми. Това е абсурд!
Същият психоаналитичен подход се прилага и към тялото: ролфинг, биоенергетика и други методи се опитват да отстранят отпечатъците в тялото, в мускулатурата. Отново трябва да се върнеш в историята на тялото...
На запад винаги са се занимавали с проблемите - как да ги решат. На запад приемат проблемите много сериозно. Когато се впуснеш в някаква логика, която ти дава предпоставките, логиката изглежда съвършена...
Когато разсъждаваш по определен начин, самата му насока прави определени неща възможни, абсурдните неща също са възможни. Когато вземеш проблемите на човека твърде сериозно, след като започнеш да разсъждаваш за човека като за проблем, си приел определена предпоставка - направил си първата погрешна стъпка. След това можеш да се отправиш в тази посока и да продължиш да я следваш. В наше време е създадена огромна литература за феномена на ума, психоанализата; написани са хиляди трудове, книги. След като Фройд отвори вратата на тази логика, тя започна да преобладава в нашия век.
Изтокът притежава напълно различен възглед. Първо, той твърди, че нито един проблем не е сериозен. В момента, в който кажеш, че нито един проблем не е сериозен, в деветдесет и девет процента той е умъртвен. Променя се целия ти възглед за него. Второто нещо, което Изтокът твърди, е: проблемът съществува, защото ти се отъждествяваш с него. Не трябва нищо да се прави с миналото„с неговата история. Ти си отъждествен с него - това е действителността. Това е ключът за решаването на всички проблеми.
Например: ти си раздразнителен човек. Отиваш при психоаналитик, а той ти казва: "върни се в миналото... по какъв начин се е появила тази раздразнителност? При какви ситуации тя се появява и се запечатва в ума. Ще трябва да премахнем тези отпечатъци; да ги отстраним. Ще трябва да очистим напълно миналото ти."
Ако отидеш при някой източен мистик, той ще ти каже:
"Мислиш, че си нервен, отъждествяваш се с гнева - ето тук нещата не са наред. когато следващия път възникне гневът, бъди свидетел, бъди просто наблюдател. Недей да се отъждествяваш с гнева. Недей да казваш: "Аз съм гневът". Недей да казваш: "Аз съм ядосан". Само го виж как се появява, все едно се е появил на екрана на телевизора. Гледай на себе си, все едно гледаш на някой друг."
Ти си чисто съзнание, когато около тебе се появи облакът на гнева, само го наблюдавай и остани нащрек, за да не се отъждествиш с него. Цялата работа е в това, да не се отъждествиш с проблема. След като го усвоиш... тогава не стои въпроса с "толкова много проблеми" - защото ключът, същият ключ, ще отвори всички брави. Така е с гнева, така е с алчността, така е със секса: така е с всичко останало, на което е способен умът.
Изтокът казва: Просто бъди неотъждествен. Запомни -това има предвид Гюрджиев, когато казва "припомняне на себе си". Помни, че си свидетел! Бъди внимателен - това казва Буда! Внимавай за това, че покрай тебе минават облаци! Може би облаците идват от миналото. Това е без значение. Трябва да имат някакво минало - не могат да се появят просто от небето; трябва да са резултат от някаква верига от събития - това обаче е без значение. Защо да се занимаваш с тези неща? Точно сега, в този момент, можеш да се отделиш от него, можеш да прережеш връзката с него. Мостът може да бъде разрушен точно в този момент - и може да бъде разрушен единствено сега.
Връщането в миналото няма да помогне. Преди тридесет години гневът е възникнал и ти си се отъждествил с него. Не можеш да престанеш да се отъждествяваш с миналото; то не съществува повече. Но можеш да престанеш да се отъждествяваш с настоящия момент. Точно с този момент.. И след това цялата последователност от нервните избухвания от твоето минало вече не са част от тебе...
Цялата източна методология може да се сведе до една дума: наблюдаване. А цялата западна методология може да се изрази с едно нещо: анализиране. Анализирайки, непрекъснато обикаляш наоколо. Наблюдавайки, просто излизаш вън от кръга.
Анализът е затворен кръг. Ако наистина се впуснеш в анализиране, ще изпаднеш в недоумение - как е възможно това? Ако, например, се опиташ да се впуснеш в миналото, къде ще стигнеш? Къде точно? Ако се впуснеш в миналото, къде точно започва твоята сексуалност? Когато беше на четиринадесет години? Но да не е дошла от небето? Трябва да е съществувала вече в тялото. Кога тогава? Когато си се родил? Но в такъв случай, когато си бил в корема на майка си, не е ли съществувала? Кога тогава? Когато си бил заченат? А преди това? Половината от твоята сексуалност е съзряла в яйцеклетката на майка ти, а другата половина в сперматозоида на баща ти. Продължавай нататък... къде ще свършиш? Ще трябва да стигнеш до Адам и Ева. И дори и тогава не си стигнал до края: ще трябва да стигнеш до Самия Бог Отец. Защо, на първо място, е създал Адам?
Анализът винаги остава половинчат, затова не помага на никого. Не може да помогне. Прави те малко по-приспособен към действителността. Това е всичко. Той е вид приспособяване. Помага ти да се ориентираш в известна степен в своите проблеми, в техния произход, как са възникнали. Това интелектуално разбиране ти помага да се приспособиш по-добре към обществото, но си оставаш същият човек. Чрез него не се осъществява трансформация. Чрез него не настъпва радикална промяна.
Наблюдаването е революция. То е радикална промяна - от самите корени! Предизвиква появата на абсолютно нов човек, защото освобождава съзнанието от всякакви условия. Условията са в тялото и ума, но съзнанието остава необусловено. То е чисто, винаги чисто. То е девствено. Неговата девственост не може да бъде изнасилена.
Целта на източният подход е да те направи внимателен към това девствено съзнание, към тази чистота, към тази невинност. Това повтаря Сараха на царя отново и отново. Нашето ударение е върху небето, а ударението на запада е върху облаците. Облаците имат свой произход; ако наистина разбереш откъде произлизат, ще стигнеш до океана, после до слънчевите лъчи и изпарението на водата и до образуването на облаците... и можеш да продължиш нататък, но това ще е движение в кръг. Облаците се образуват, влюбват се в дърветата, изливат се върху земята, превръщат се в реки, вливат се в океана, водата се изпарява, превръща се отново в облаци, отново пада върху земята. Това продължава до безкрайност, отново и отново. Това е колело. Откъде ще излезеш от него? Едно нещо води до друго и ти ще си в колелото.
Небето няма произход. Небето не е създадено; не е произведено от нищо. Всъщност, небето е нещо крайно необходимо, съществува а priori то трябва да съществува преди каквото и да е друго да може да съществува. Можеш да попиташ християнските теолози - те казват: "Бог създаде света." Попитай ги, дали преди да създаде света, е съществувало небето или не. Ако небето не е съществувало, къде е живял Бог? На него му е необходимо пространство. Ако не е съществувало пространство, къде е създал света? Къде е поставил света? Пространството е необходимо дори за Бог, за да съществува. Не можеш да кажеш: "Бог създаде пространството." Това ще е абсурд. Защото тогава той не се нуждае от пространство, за да съществува. Пространството трябва да предхожда Бог.
Небето винаги е съществувало. Източният подход се състои в това, да обърнеш внимание на небето. Западният подход те обвързва във все по-голяма степен с облаците и ти помага съвсем малко, но не те прави осъзнат за вътрешната ти сърцевина. Периферията - да. Осъзнаваш в малко по-голяма степен периферията, но не осъзнаваш центъра. А периферията е циклон. Трябва да откриеш центъра на циклона. А това е възможно единствено чрез наблюдаването.
Наблюдаването няма да промени твоите условия. Наблюдението няма да промени мускулатурата ти. Наблюдението обаче ще ти осигури разбирането, че си над цялата мускулатура, над всички обстоятелства. В този момент на надрастване, в този момент на преодоляване, не съществуват никакви проблеми - не и за тебе.
Сега всичко зависи от тебе. Тялото продължава да носи своята мускулатура, умът продължава да е пълен с условности - но всичко зависи от тебе: ако понякога ти се прииска проблем, можеш да влезеш в тялото-ум, да се заемеш с проблема и да му се наслаждаваш. Ако не желаеш да имаш проблем, можеш да останеш отвън. Проблемът ще остане като отпечатък в ума-тяло, но ти си отстрани и свободен от него.
Това е начинът, по който работи Буда. Ти се ползваш от паметта; и Буда се ползва от паметта - но не се отъждествява с нея. Използва паметта като механизъм. Например, аз използвам езика. Когато трябва да използвам езика, използвам ума и всички впечатления, но продължавам да не съм ума - съзнанието съществува. Така че оставам шефа, умът остава подчинения. Когато умът е повикан, той се отзовава; ползата от него остава - но той не може да се налага.
Затова въпросът ти е уместен: проблемите ще останат, но ще съществуват във формата на зародиши в тялото и ума. Как можеш да промениш миналото си? В миналото си бил католик; ако в продължение на четиридесет години си бил католик, как можеш да промениш тези четиридесет години и да не си католик? Не. Тези четиридесет години ще останат като част от твоя живот на католик. Не, но можеш да се изплъзнеш от това. Сега знаеш, че то е било само отъждествяване. Тези четиридесет години не могат да бъдат унищожени и не е необходимо да бъдат унищожавани. Ако си господарят на къщата, това не е необходимо. Дори и тези четиридесет години можеш да използваш по определен начин, по съзидателен начин. Дори и налудничавото образование може да се използва по един съзидателен начин.
"Какво ще кажете за всички отпечатъци, останали в ума и мускулатурата на тялото?"
Ще останат, но като зародиши: ще съществуват като възможност. Ако се чувстваш прекалено самотен и искаш проблеми, можеш да ги имаш. Ако се чувстваш прекалено нещастен без нещастието си, можеш да го имаш. То винаги ще е налице, но няма да е необходимо да го преживяваш. Изборът ще е твой.
Бъдещото човечество ще трябва да решава, дали да върви по пътя на анализа или да излезе на пътя на свидетеля. Аз използвам и двата метода. Използвам анализа, по-специално за тези от търсещите, които идват от запад - събирам ги в групи. Тези групи са аналитични, тези групи са резултат от психоанализата. Те са се развили. Фройд няма да ги познае, ако ги види; или първичната терапия - ще му е трудно да я разбере - какво става? Не са ли полудели всички тези хора? Но те се дължат на неговата работа; той е пионерът; без него нямаше да има първична терапия. Той е започнал цялата игра.
Когато при мене идват хора от запад, аз ги събирам на групи. Това е добре за тях. Трябва да започнат с това, което е най-лесно за тях. След това малко по малко, бавно, ги променям. Най-напред отиват в групите за катарзис, в групите за срещи, първичната терапия, а след това ги насочвам на пътя на интензивното просветление, след това е випасана. Випасана е свидетелстването. Между срещите в групата и випасана лежи значителен синтез. Когато се придвижваш от срещите към випасана, се придвижваш от Запада към Изтока.

Beloved Master

How can I know that a woman has fallen in love in reality, not playing games?

THIS IS DIFFICULT! Nobody has ever been able to know it -- because, in fact, love is a game. That is its reality! So if you are waiting and watching and thinking and analyzing whether this woman who is in love with you is just playing a game or is in reality in love, you will never be able to love any woman -- because love is a game, the suprememost game.

There is no need to ask for it to be real -- play the game! that's its reality. And if you are too much of a seeker for reality, then love is not for you. It is a dream! It is a fantasy -- it is a fiction, it is a romance, it is a poetry. If you are too much of a seeker for reality, obsessed with reality, then love is not for you -- then meditate.

And I know the questioner is not that type. No meditation is possible, at least in this life! He has many karmas to fulfill with women. So he continuously thinks about meditation and continuously goes on moving with this woman or that. Now the women he moves with, they also come to me and they say, "Is he really in love with us?" What to do? And here comes he with a question!

But this problem comes to everybody sometime or other -- because there is no way to judge. We are such strangers -- we are strangers, and our meeting is just accidental. Just on the road suddenly we have come across each other, not knowing who we are, not knowing who the other is. Two strangers meeting on a road, feeling alone, hold each other's hands -- and think they are in love. They are in need of the other, certainly, but how to be certain that there is love?

I was reading a beautiful joke; listen to it carefully:

A woman arrived at a small midwestern town late at night, only to find there wasn't a single hotel room available. "I'm sorry," said the desk clerk, "but the last room we had was just taken by an Italian."

"What number is it?" said the woman in desperation. "Maybe I can work something out with him."

The clerk told her the room and the woman went up and knocked on the door. The Italian let her in.

"Look, mister," she said, "I don't know you and you don't know me, but I need some place to sleep desperately. I won't be any bother, I promise, if you just let me use that little couch over there."

The Italian thought for a minute and then said, "Okay." The woman curled up on the couch and the Italian went back to bed. But the couch was very uncomfortable and after a few minutes the woman tiptoed over to the bed and tapped the Italian's arm. "Look mister," she said, "I don't know you and you don't know me, but that couch is impossible to sleep on. Could I just sleep here, at the edge of the bed?"

"Okay," said the Italian, "use the edge of the bed."

The woman lay down on the bed, but after a few minutes she felt very cold. Again she tapped the Italian.

"Look mister," she said, "I don't know you and you don't know me, but it's very cold out here. Could I just get under the cover with you."

"Okay," said the Italian, "get under the cover."

The woman snuggled under, but the closeness of a male body stirred her and she started to feel a little horny. Again she tapped the Italian.

"Look mister," she said, "I don't know you and you don't know me, but how about having a little party?"

Exasperated, the Italian bolted up in the bed. "Look lady," he hollered, "I don't know you and you don't know me. In the middle of the night, who we gonna invite to a party?"

But this is how it goes: You don't know me, I don't know you -- it is just accidental. Needs are there. People feel lonely; they need somebody to fill their loneliness. They call it love. They show love because that is the only way to hook the other. The other also calls it love because that is the only way to hook you. But who knows whether there is love or not? In fact, love is just a game. Yes, there is a possibility of a real love, but that happens only when you don't need anybody -- that's the difficulty.

It is on the same lines as banks function. If you go to a bank and you need money, they will not give you any. If you don't need money, you have enough, they will come to you and they will always be ready to give you. When you don't need, they are ready to give you; when you need, they are not ready to give you.

When you don't need a person at all, when you are totally sufficient unto yourself, when you can be alone and tremendously happy and ecstatic, then love is possible. But then too you cannot be certain whether the OTHER'S love is real or not -- you can be certain about only one thing: whether your love is real. How can you be certain about the other? But then there is no need.

This continuous anxiety -- whether the other's love is real or not -- simply shows one thing: that your love is not real. Otherwise, who bothers? Why be worried about it? Enjoy it while it lasts! Be together while you can be together! It is a fiction, but you need fiction.

Nietzsche used to say that man is such that he cannot live without lies, he cannot live with truth. Truth will be too much to tolerate, to bear. You need lies. Lies, in a subtle way, lubricate your system; they are lubricants. Mm? You see a woman, you say, "How beautiful! I have never come across such a beautiful person." These are just lubricating lies -- you know it!

You have said the same thing to other women before, and you know you will say the same thing again to other women in the future. And the woman also says that you are the only person that has ever attracted her. These are lies. Behind these lies there is nothing but need. You want the woman to be with you to fill your inner hole; you want to stuff that inner emptiness with her presence. She also wants. You both are trying to use each other as a means.

That's why lovers, so-called lovers, are always in conflict -- because nobody wants to be used, because when you use a person the person becomes a thing, you have reduced him to a commodity. And every woman feels, after making love to a man, a little sad, deceived, cheated, because the man turns over and goes to sleep -- finished is finished!

Many women have told me that they cry and weep after the man, their man, has made love to them -- because after love he is no longer interested. His interest was only for a particular need; then he turns over and goes to sleep. And he is not even bothered about what has happened to the woman. And men also feel cheated. They, by and by, start suspecting that the woman loves them for something else -- for money, power, security. The interest may be economical -- but it is not love.

But it is true. This is how it can be; only this is how it can be! The way you are, living almost asleep, moving in a stupor, somnambulistic, this is the only way it is possible. But don't be worried about it, whether the woman loves you really or not. While you are asleep you will need somebody's love -- even if it is false, you will need it. Enjoy it! Don't create anxiety. And try to become more and more awake.

One day when you are really awake you will be able to love -- but then you will be certain about your love only. But that's enough! Who bothers? Because right now you want to use others. When you are really blissful on your own, you don't want to use anybody. You simply want to share. You have so much, so much is overflowing, you would like somebody to share it. And you will feel thankful that somebody was ready to receive. Finished! That is the full point.

Right now, you are worried too much whether the other loves you really -- because you are not certain about your own love. One thing. You are not certain about your worth. You cannot believe that somebody can really love you. You don't see anything in yourself. You cannot love yourself -- how can somebody else love you? It seems unreal, it seems impossible.

Do you love yourself? You have not even asked the question. People hate themselves. People condemn themselves -- they go on condemning; they go on thinking that they are rotten. How can the other love you? such a rotten person. No, nobody can love you really. The other must be befooling, cheating; there must be some other reason. She must be after something else; he must be after something else.

I have heard:

A dirty, smelly, filthy-looking old bum, sat down on a park bench next to a sweet young girl. The girl took one look at the bum and looked away in revulsion. Pretty soon she heard a noise and turned her head to see what was happening. She watched in horror as the bum took a sandwich from a brown bag and took a big bite of it. The meat was rancid, the lettuce was brown, and the bread mouldy.

Sensing the girl's eyes on him, the bum turned towards her and said, "Pardon me, miss, would you like a bite of my sandwich? I suppose to make love would be out of the question."

This is what goes on happening. You know about yourself -- love seems to be out of the question. You know your rottenness, worthlessness -- love seems to be out of the question. And when some woman comes and says she adores you, you cannot trust. When you go to a woman and you say you adore her, and she hates herself, how can she believe you? It is self-hatred that is creating the anxiety.

There is no way to be certain about the other -- first be certain about yourself. And a person who is certain about himself is certain about the whole world. A certainty achieved at your innermost core becomes a certainty about everything that you do and everything that happens to you. Settled, centered, grounded, in yourself, you never worry about such things. You accept.

If somebody loves you, you accept it because you love yourself. You are happy with yourself; somebody else is happy -- good! It does not get in your head; it does not make you madly egoistic. You simply enjoy yourself; somebody else also finds you enjoyable -- good! While it lasts, live the fiction as beautifully as possible -- it will not last forever. That too creates a problem.

When a love is finished, you start thinking it was false -- that's why it has come to an end. No, not necessarily -- not necessarily. It may have had some glimmer of truth in it, but you were both unable to keep and hold that truth. You killed it It was there -- you murdered it. You were not capable of love. You needed love, but you were not capable of it. So you meet a woman or a man; things go very well, very smoothly, fantastically beautifully -- in the beginning. The moment you have settled, things start getting sour, bitter. The more you have settled, the more conflict arises. That kills love.

As I see it, every love has in the beginning a ray of light in it, but the lovers destroy that. They jump on that ray of light with all their darknesses within -- dark continents, great Africas within. They jump on it and they destroy it. When it is destroyed they think it was false. They have killed it! It was not false -- they are false. The ray was real, true.

So don't be worried about the other; don't be worried whether the love is real or not. While it is there, enjoy it. Even if it is a dream, good to dream about it. And become more and more alert and aware so sleep is dropped.

When you are aware, a totally different kind of love will arise in your heart -- which is absolutely true, which is part of eternity. But that is not a need -- it is a luxury. And you have so much of it that you hanker for somebody to share it with.

Just like clouds when they are so full of rainwater: they would like to shower anywhere, upon anybody. And they don't bother whether it is a hilly track they are showering on, whether it is rocky ground they are showering on, or whether it is fertile soil thirsty for them -- they don't bother. They go on raining on rocks, on fertile soil, on everybody -- good and bad, thirsty, non-thirsty; needed, not needed. Because it is not a question now of whether you need; it is a question now that they are so full they have to share.

I love you -- not because I need. I love you simply because what else can I do now? It is there and I would like to shower it on you, and I go on showering -- unconditionally. It is not that you deserve it -- never think that. You know and I know that you don't deserve it, but that is not the point. What else can I do?

I have heard a very old Tibetan story:

There was a great sage who would not initiate anybody, who would not make anybody a disciple. And his fame spread far and wide, and thousands of people would come every year to his hilltop and they would touch his feet and they would cry and weep and they would say, "Accept us! Initiate us into the truth you have achieved! Open the door of your temple to us also -- we are thirsty."

But he would say, "You are not worthy, you don't deserve. First become worthy of me!" And his conditions were such that nobody was ever able to fulfill them: Be truthful for three years, not a single lie; for three years be celibate, not even a thought of a woman or a man -- and so on and so forth. Those conditions were impossible! And those conditions are such that the more you try to fulfill them, the more you will feel it is impossible. You can be a celibate if you don't bother too much about it; but if you think too much about celibacy then you will be surrounded by many, many women in your mind.

Many people had tried and nobody was successful, so nobody was initiated. Then the man was dying. Just three days before he died, many people had gathered and he told his closest people, "Now you go, and whosoever wants to be initiated I will initiate -- only three days are left!"

The people knew him well and they said, "What about your conditions?"

He said, "Forget all about those conditions! In fact, I was not ready to initiate anybody; hence, I was insisting too much on the conditions. Now I am ready! and I am full and I want to share. Now forget all about the conditions -- whosoever wants to come, fetch them! And be in a hurry because only three days are left."

He initiated any and everybody, whosoever came. People could not believe it! They asked, "What are you doing? We are sinners!"

He said, "Forget about it. I was not a saint up to now -- that was the only trouble. I had nothing to initiate you into. There was no door -- I was standing outside the door myself. But now the door has opened -- now I have to share. Now there is no question of any conditions."

When you are aware, you are not in need of love. When you are not in need of love, you become capable of love. This is the paradox. When you are in need you are not capable.

And in this sleepy state, full of needs and desires, you go on stumbling. Why bother? let me tell you one anecdote:

Two very proper English gentlemen were drunk in the pubs looking for women. They finally got lucky and were about to bed with their respective finds. As they were lurching their way through the crowded London streets, one turned to the other and said, "Look here, old man, do you mind switching bitches?"

"No, I don't mind old thing, but can you tell a fellow why?"

"Well," slobbered the first, "don't you know, between the grog and the fog and the smog, I seem to have picked up my old auntie!"

In the darkness of desire, in the madness of passion, between the grog and the fog and the smog, don't be too worried whether the other's love is real or not. Right now, as you are, the real cannot happen to you. The real happens only to real persons. Gurdjieff used to say: "Don't seek reality -- become real!" because the real happens to real persons only. To unreal persons only the unreal happens.

Osho, "A Sudden Clash of Thunder", Ch.4