|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
|
|
|
Мо йогин - баси вица
| |
|
|
|
Ще се учим на приемане, значи...
| |
|
|
|
недей така, Мото ми е дал много и аз го уважавам за това, освен това той е потенциал и колкото и да ме е яд, че е идиот няма как да го отрека. обаче, понякога, като мен самата, така си гони опашката или изпада в такива възприятийни гърчове, че просто дивото в мен едвам се сдържа да не се позабавлява :)))
| |
|
|
|
Ша да имаш южноамерикански ген, явно.
Плюс това, сладко е младите да се забавляват.
| |
|
|
|
Мила ми орхидейке,
Несъвършенствата на личността няма начин как да не се проявят. Но нали сме тук, на тази земя, на този чуден магичен свят, за да се опитаме да ги преодолеем.
Всеки от нас възприема и мери другите по себе си. Няма как да е иначе. Дори и самия себе си.
На мен ми се случиха (и ще ми се случват), неща, които мислех, че никога няма да ми се случат, които не исках да ми случват и които дори не съм си и помислял, че съществуват... Умът е прекалено малък за да се справи с реалността, а от там идат и проблемите ни, които пак са проблеми на ума.
Аз също често се дразня на някои хора и не приемам техния път. Нищо не може да се направи по въпроса, докато не изправя кривините си. После няма да ми пука и ще го наричам приемане, за да не плаша околните колко съм безразличен към техните проблеми, които вече няма да ме вълнуват. Поне така мисля.
Иначе всеки следва собствен Път, което хубаво, но не е добре ако се опитваме да вкараме околните около нас в нашите рамки. Преди години, за малко да се скарам непоправимо с най-добрия ми приятел. Исках да го убедя, че нещата, които практикувам ще са полезни и за него. Не успях разбира се, той има друга съдба, тая на семеен човек и всичко останало. Просто не се интересува от духовни алабализми. Тогава за пръв път трябваше да приема някого такъв, какъвто е, в противен случай трябваше да се лиша от едно прекрасно приятелство, с човек, с който съм израсъл.
След това съм се опитвал да променям много хора, все безуспешно. За да вървя с някого в една и съща посока, трябва и двамата да пътуваме натам.
Та такива ми ти работи.
___________
| |
|
|
|
мале, Мо, какво ти стана. ти въобще не ме усещаш. няма нищо де, нормално е, много сме различни с теб :)))))
и потанцувай там с някоя колежка :Р :)))))
| |
|
|
|
Довечера ще потанцувам достатъчно, а и няма да съм с колежка. Ама да видим де, че жените са постоянни като мартенски сняг.
Ставали въпрос за жена, дори не си правя труда да я разбирам/усещам и прочие. Не ви разбирам, не се и опитвам.
___________
| |
|
|
|
ох :)))))
| |
|
Тема
|
 Re: s kakvo vi e pomognal osho..
[re: huanji]
|
|
| Автор |
totori (непознат
) |
| Публикувано | 28.05.10 17:05 |
|
|
вече това което казваш взе да се случва...че се и сетих за хубава тема...
| |
|
|
|
Ой, ой, ойй...благодаря ти!! Гууушшш..!!
Нямам сериозни причини за водата..така дойде...Бях яко в главата и бях почнала да се самосъжалявам, колко ми е зле...Молих за помощ..абе направо виках наум. На два пъти ми дойде представата, ама не осъзнах и продължих...ооох горкия Колчо.. По едно време зацепих..и..яяя!!.. То беше като водопад от слънчеви отблясъци, като много огледалца..и сякаш някой обърна едното към мен. Направо ме заслепи. Беше и като вода с дъга, която жадно пиех, смеех се и се плисках...След два дни попаднах отново в старото състояние и почти насила и ядосано избутах всичко надолу. После всичко се оправи, но ми стана интересно..
А днес! Днес таман си викам - край с водата, стига вече! И като заваля един дъжд и като грейна едно слънце и като се появи една дъга...
И като ми стана едно радостно..та чак се затичах да я видя по-добре...
А в автобуса...едно момиче...розово..ама розово!...не като цвят, а като чувство. Такава лекота, игривост, щастие..Щастие, ама не в сърцето или гърлото...а на върха на главата...много леко. Седеше срещу мен и грееше...не грееше, ами осветяваше...Имах чувството, че ми чете мислите..така реагираше...и по някое време ухилено си каза - невероятно!...
Съвсем обикновено момиче, с дънки и цикламена тениска (магента), със светли синъо-зелени очи и някаква белезникава фигурка на врата, като от лунен камък...А аз седях...зяпах с едното око през прозореца, а с другото нея...и си мислех, че е прекрасна!
Ти как се справи с огъня?
Редактирано от Beдpocт на 28.05.10 21:55.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
| 
|
|
()